kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Ейййй писането е по-трудно и от пътуването Започнал съм разказа за следващия етап, стигнал съм до средата и ............ а днес, а утре и все не сядам да довърша Ще стане обаче.
И така, след цял ден на адреналин и приключения в Европа Парк се отправихме за Страсбург – Франция на около петдесетина км от нас. Бяхме си харесали безплатен кемпер стоп / N 48.33.59 E 7.47.58 / на брегът на реката, която е граница между Германия и Франция. Магистралата беше в ремонт и понеже естествено блеехме, изпуснахме отбивката и петдесетте километра станаха деведесет. Малко по- късно от предвиденото стигнахме до границата, или по скоро реката. Бях чел, че във Франция е задължително шофьорите да имат валиден тест за алкохол в себе си. http://www.kemper-club.com/forum/viewtopic.php?t=4329 . Решихме да си купим в Германия, точно преди границата за да сме подготвени. Да добри намерения, но нито в хипермаркета, нито в трите бензиностанции имаше. Даже ми обясняваха, че не е необходим. Минахме моста и в първата бензиностанция ми продадоха за 5 евро. Така и не разбрах дали ми е необходим, но си имахме. Кемпер стопа беше страхотен, организиран, ограден, безплатен, имаше възможност за ползване на ток, 3 евро и вода 2 евро. Ако не искаш ресурс – не плащаш.
Влюбените двойки си заключват любовта с катинарчета и си пишат инициалите по тях, ние пък се целунахме и снимахме, може би защото сме четворка.
Докато се правех на фотограф и снимах шедьоври по моста моята дъщеря завъртя всички катинарчета по няколко пъти, за да е по-дълга любовта на двойките, естествено. Страсбург е хубав град, за съжаление ние станахме късно, разхождахме се по моста, мотахме се, а искахме да стигнем до Париж днес, около 500км, и не му отделихме дължимото. Може би ако бях прочел по-рано пътеписа на Владо http://www.kemper-club.com/forum/viewtopic.php?t=4367 , щеше да е друго но..... така беше.
Отправихме се към Париж и по-точно към Версай по националките.
А това е селото на Вик!
Пътуването беше спокойно, редуваха се селца, ниви и горички. По някое време хванахме „автомобилен път“ - път означен със син правоъгълен знак и бяло автомобилче на него. На места е като магистрала, две ленти и аварийна, само дето не е ограден с ограда и е безплатен. Та това вдигна малко средната скорост, но по селцата е по-интересно. На залез стигнахме Париж и започнахме едни обиколки по околовръстно с пет, шест ленти в една посока и едни надлези и подлези, а колите се движат със 70 – 80км, ум да ти зайде! Не мога да видя табелата за изхода, камо ли да се престроя. Добре че нашата Пепи се справи с навигирането. Късно по някое време стигнахме до село Версай, където е и двореца, и затърсихме един ниско бюджетен къмпинг на тези координати, / N 48.48.5 E 2.6.18 / където обаче не намерихме нищо! Но през две, три преки го намерихме нещо като къмпинг с рецепция, и никаква организация. Естествено рецепционистът си беше тръгнал, вътре беше пълно с кемпери паркирали който където намери и ние останахме в някакви треви, полу вътре полу вън. Вечеряхме и заспахме убити от път. Спя си аз сладко и сънувам ромон на поточета, полянка, тревичка! Събуждам се полека, полека, а то се зазорява представям си пасторални пейзажи и се усмихвам на сън. В следващият момент чувам „миличък, виж къде сме паркирали че много вали на вън“ Събудих се! Жената ми се усмихва, а на вън едно сиво и мрачно и вали. Излизам аз и гледам, полянката от моя сън- кална локва, ромона на потока- дъждът в нея. Добре че гумите ни са хубави. Преместих аз кемперът на твърда почва и ядосани на къмпингът, решаваме да си тръгнем и да не платим за това че сме спали „на входът им“ !
После съжалявах, но за това после. Намерихме селото, дворецът, и паркингът пред входът, който е много скъп. Паркирахме безплатно в някакъв жилищен квартал на 15 мин. пеш от двореца и си доспахме. Станахме и хайде на разходка. Доста дворци и замъци сме разглеждали, но този наистина си е впечатляващ и по-точно градините. Огромни и величествени, наистина кралски. Не може да се опише или заснеме, трябва да се види и изживее.
Късния следобед се прибрахме в кемперът и продължихме за Париж. Ние със съпругата сме ходили няколко пъти и той не ми е любимият град. Тайничко си мислех да го пропуснем и директно към океана, за това и не бях се подготвил с къмпинги и места за спане. Решихме все пак, заради децата да останем и да им покажем градът. Разгледах каталога, знаех за къмпингът около Булонският лес от пътеписите във форумът, но не го намерих и избрах този http://www.sandaya.fr/web/FR/Campings/France/Paris/Maisons-Laffitte/Apercu.htm , много хубав, много звезден и прочие. На 5 минути пеш от влакчето, което за 20-25 мин. те сваля в центъра на градът и работи до сред нощ. Но скъпичък е меко казано! За две нощи платихме 90 евра. Същото влакче което минава пред скъпият къмпинг след две спирки стига и до Версай, до евтиният къмпинг, от който избягахме! За 90 евра щяхме да останем там за 4-5 дни. Но както и да е. Децата бяха впечатлени, особено малката. Разправяше че сме и сбъднали мечтата, да види Айфеловата кула. Учителката от детската разказвала и децата мечтаят да я видят.
Това беше най-уникалното и приятно изкарване в такъв космополитен град, което ми се е случвало. Без препускане от музей на музей с пътеводител в ръка, пропускайки живият живот по улиците и парковете от страх да не изпуснем някоя туристическа забележителност.
Показахме на децата по-важните забележителности, въртяхме се на въртележки и люлки, почивахме в парковете, разхождахме се по Сена и пихме вино на залез на брегът на реката, като франсетата. Много бях впечатлен, събират се след работа 4-5 човека с бутилка вино и бисквитки покрай Сена, има специално направени места за това, пият вино и си говорят. Мамка му, не изглежда като с бутилка вино на Перловския канал или на паметника на съветска! Естествено децата не останаха без музей и някоя катедрала за цвят.
След Париж се запътихме към Атлантическият океан и по специално към Монт сен Мишел. Бяхме планували да стигнем за залеза, защото е красиво пък и за да хванем прилива. Светлината по това време на деня и на брегът на океана е различна, по-магична и по-приказна. Сенките са дълги и контраста е малък и най-хубавото, е че всяка минута е различна и не се повтаря. Стигнахме на време. Сега като се замисля, на такива туристически места е хубаво да си малко по-рано, час- час и половина, да можеш да обиколиш и да си избереш подходящо за кемпера и за спане място. Ние влязохме на паркингът на Монт сен Мишел и платихме 20 евро за вечерта, за да спим на паркинга. Два километра по-надолу имаше друг кемпер стоп за 10 при него имаше кръчма и не беше паркинг. Но ние пристигнахме в последният момент, метнахме се на колелетата и бегом. Мястото е магично, не случайно има храм, който се е запазил през толкова много години.
Тези стълби водят до камъкът, на който седят монахините от предната снимка. Приливът има денивилация 3-4 метра и идва буквално за минути. Впечатляващо е.
Бях прочел пътеписа на Дани и Жоро и наистина смятам, че късният следобед и вечерта е най-подходящото време за разглеждане на Монт сен Мишел. Залезът е страхотен и туристите са по-малко, островът е осветен впечатляващо и има вечерни концерти в катедралата.
Отливът на другата сутрин. Решихме да помързелуваме някой и друг ден на брега на океана, да се отдадем на вино, скариди и местна кулинария. Тръгнахме по крайбрежният път за сен Мало като се любувахме на гледките, бяхме набелязали къмпинг там. Не щеш ли попаднахме в малко селце което не е туристическа атракция но имаше малък къмпинг на брегът на океана. На всичко от горе уикендът започваше и в селото, точно до къмпингът разпъваха шатрите на местен селски панаир. Точно като нашите по селата, с блъскащи колички, въртележки, захарен памук и сергии. Естествено и сергии не липсваха, но имаше и хора, които продаваха разни неща от домовете си. Спирам кемпера и тичам на рецепцията. Там ме чака една усмихната леля от рубенсов тип. Казвам аз едно „бонжур модмоазел“ усмихвам се и продължавам на английски. Усмихнатата леля ме гледа втрещено и вика „ но но но но“ „Но“ какво питам аз. Оказа се че не ме разбира, което е нормално за провинцията. Добре че ръцете ми говорят и френски, освен немски. Почнах аз да обяснявам, сочейки кемпер, деца, да описвам с ръце жената, тя пак ми се усмихва, какво се разбрахме и аз не знам. Тя ми казва цената, а аз но но но , я по-добре я напиши. Голяма забава падна. С всичко което измисли жената докара цената до 17 евро за четиримата с ток и интернет. След Париж ми се стори направо безплатно. Останахме три дни. Къмпингът не беше лош в никакъв случай, дадоха ни място на първа линия. Сигурно заради моето „бонжур модмоазел“ имаше доста нефранцузи, всякакви, немци, италианци, холандци че и едни българи- ние. Как се оправя тази леля с това „но но но „ така и не разбрах. Всъщност, на другия ден като се разхождахме из панаира и се опитвах да си купя миди и бира забелязах че всички се оправят много добре с това „но но но“ . Не им се отдаваха другите езици. Питаш ги на английски а те ти отговарят на френски. Чудничко се получава.
„французойка – бизнес дама“
Ето така малките французойчета ходят да си играят в калта на морският бряг. Казвам кал защото наистина е така, като влезеш на малко на вътре и газиш кал да глезените.
Като стана въпрос за кал да ви разкажа една кална история. Настанихме се ние в къмпингът и решаваме да ходим на плаж. Отлив е, по плажа няма никой, но ние слагаме официалните бански, взимаме кърпи, фотоапарати, плажни чанти, както си трябва, само надуваемия дюшек не взехме. Гледаме водата ей там на хоризонта се вижда. С бодра крачка смело на пред. То си има пътека, месните ходят да събират миди. Първо по пясъка, после по мокрият пясък , после по твърдата глина , после меката глина, после меката кал и след 35-40 минути ходене стигнахме и до голямата кал. Събирачите на миди станаха зад гърба ни, а водата все така в далечината се синее. Ходим си ние в калта а аз обяснявам на дъщерята за величието на океана, отливът и живота. А тя ме гледа и нейната главица ражда мъдрата житейска мисъл „Тате, не искам повече на океана, искам на да ме заведеш на моренцето“ Естествено че това ще иска, три дни бяхме на брега на плажа и един път не можахме на се натопим във водата.
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Ное 15, 2013 7:40 pm Заглавие:
Диляне, страхотно ми харесват и снимките и как разказваш. От една страна е много увлекателно и забавно, от друга много полезно и поучително поне за мен. Аз явно си падам малко ненаситна когато пътуваме за повече разгледани места и повече натрупани впечатления. Това доста ме уморява и в един момент направо пресища от видяното. Четейки твоя разказ преосмислям стила ни на пътуване. При вас усещам едно по-голямо спокойствие и хармония, които ми се иска по някакъв начин да реализираме в наши бъдещи пътувания. За сега си набелязвам идеологическите моменти, а след някой и друг месец живот и здраве ще правя и практически тест.
vladostanimirov написа:
Ми той с това си вади хляба.....
Казано по този начин ... това ме замисли и ... ме върна назад във времето.
Моля за извинение за отклонението от темата, но не мога да се въздържа и да не попитам дали случайно нямаш някакви спомени свързани с това:
Чудесен разказ, а снимките са просто великолепни! Приключението си го бива, особено като е с деца - дълго ще се помни (е.... поне до следващото). Браво на вас, отсрамвате българите! _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Регистриран на: 26 Мар 2013 Мнения: 231 Местожителство: BG София
Пуснато на: Сря Дек 04, 2013 3:36 pm Заглавие: Re: 30 дни из Европа с кемпер или по стъпките на предците.
дилян написа:
„Благодаря на колегите от форума, пътували, писали и споделяли своите пътувания.“
Здравейте колеги и приятели, лятото свърши и сега е време да споделим спомени и впечатления от пътувания и почивки. Тази пролет сменихме старият кемпер с по-новичък и по-комфортен и ето ни на път. Нямам разказвачевските умения на някой колеги от форума, но искам да споделя с вас маршрут, видяни места, впечатления и преживяно през едно 30 дневно пътуване из Европа. 30 дни изживяни като един със съпругата ми и двета ни деца, момче на 14 и момиче на 6. Господи, толкова много време до сега не ни се беше случвало да сме непрекъснато заедно и ето че още не съм разказал за пътуването а правя планове за нови пътувания.
1. Маршрутът:
София, Сегед, Прага, Пилзен, Нюрнберг /Германия/ , Регенсбург, Мюнхен, после на юг към Баварските Алпи, по част от „Романтичният път“ до замъците Neuschwanstein и Hohenschwangau, Инсбург, други знайни и незнайни селца и езера на запад в посока Фрайбург, изворите на река Дунав, Европа Парк, Страстбург/ Франция/ , Версай-Париж, Париж, Заливът сен Мало, Монт сен Мишел, сен Мало, Динар, още няколко прекрасни малки селца и къмпинги по краибрежието, брегът на гранитната роза, Брест, фарът на нос сен Матио , от там през Карнак и Нант на Юг към долината на река Лоара, Анжер, замъците Шинон, Шенонсо, Шамборд, до най-високото населено място в алпите – Шамони. От там с лифт до Айги ди Миди 3848м а отсреща ти се усмихва МонтБланд. Там на 3848м започна „дългият път към дома“ както се пее в една песен на Мери Бойс Бенд. Използвахме тунелът под МонтБланд, който те сваля за час и половина, два до Торино- Италия и от там продължихме транзит през северна Италия по магистралата до Словения. На границата Словения – Хърватска има аква парк с минерална вода „Терме Четеш“, който е рай за децата. От там продължихме транзит през Сърбия до София по магистралата.
...
Следваща спирка Нюрнберг.
Колега, дали с каравана бих могъл да направя маршрут подобен на твоя, дори и с по-ниска средна скорост.
След това прочетете и моят -" До парламента и обратно". После изчакайте да излезе и тазгодишният пътепис на Beduin ,който предполагам ще го четеме по стар негов обичай, в най-цвръстио студ. ......
След това очаквайте моите анонси към предстоящите ми пътувания ,планирани както винаги много прецизно и много подробно.
Ако имате мерак и свободно време, закачайте и тръгваме.....
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Започнал съм разказа за следващия етап, стигнал съм до средата и ............ а днес, а утре и все не сядам да довърша 
Ще стане обаче.
и ... ме върна назад във времето. 
