kemper-club forum

[plaskom]

Рагуза е един от най-динамичните градове на италианския юг и доста популярна туристическа дестинация. Градът е разделен на две части: Рагуза, която е част от модерния град, и Рагуза Ибла, със своите стари сгради, която е античната част. Преломен момент в историята на града е земетресението от 1693 г., когато е загинало почти половината население. Рагуза Ибла била построена отново, в резултат на което придобила изключителни архитектурни паметници на сицилианския барок.











Разходката в стария град беше много приятна, сред тесните средновековни улички и невероятната барокова атмосфера.

...

[plaskom]

Маршрутът ни водеше към едно кратко отклонение във вътрешността на острова, където щяхме да пренощуваме и на сутринта да посетим Римската вила в Пиаца Армерина . Вилата която се намира недалеч от града, близо до пътя Катания-Агридженто е известна с прочутите мозайки. Това са едни от най-запазените мозайки в цялата Римска империя.



Построена на множество етапи, между края на ІІ и началото на ІV век сл.Хр., Вила Романа дел Казале е била обитавана през византийския и арабски периоди, а след нейното частично разрушаване е била изоставена в началото на нормандския период.



През ХІІ век, вследствие на срутване на връх Мангоне, тя става жертва на огромна кална маса, която я поглъща напълно, но в същото време я предпазва от разрухата на времето. Първите разкопки биват направени към края на ХІХ век, после, на интервали, между 1929 и 1935-36 г. Едва към 50-те години на миналия век Вила Романа дел Казале бива открита за посещение.



Оригиналните постройки са покрити с пластмасова изолация и са свързани с рационална система от входове, която гарантира пълно запазване на мозайките и открива за посетителите много добър изглед отвисоко.



Подовите мозайки покриват почти цялата повърхност на вилата, която е около 3500 кв.м. Създадени са приблизително между 360 и 410 г. от различни групи работници, северо-африканци, наследници на традициите на Александрия. Документ на една епоха, през която социалните заплахи и религиозните безпокойства разтърсват Рим, мозайките на Вила Казале са убедително доказателство за волята на езичеството, стремящо се да оцелее сред обкръжението на триумфиращото християнство.



Забележителни са коридорите на Големия и Малкия Лов, покрити с мозайки, пресъздаващи поредица от сцени по време на лов на зайци, лисици, сърни, глигани и диви зверове, както и целият ритул при поднасянето на изкупителните жертви на богинята на лова Диана.







Една от най-запомнящите се мозайки е известната на света като "момичетата по бикини". Сцената представя десет девойки, облечени в кехлибарени костюми, приличащи на днешните бански, и тяхната интерпретация е доста спорна. Според някои, момичетата държат гимнастически инструменти в момент на връчване на наградите от едно атлетическо състезание; според други, става въпрос за връчване на наградите от конкурс за красота; според трети - момичетата държат в ръцете си музикални инструменти и сцената представя хореографска изложба.



Темите на другите мозайки са много разнообразни и се променят според помещението, което покриват: митологични сцени, описващи подвизите на Херкулес, митът за Орфей, легендата за Арион, битката между Ерос и Пан; сцени от селския живот и земеделието; сцени от цирковете; детски игри в спалните на децата или еротични сцени в спалните на възрастните.







Интересен е комплексa от термални бани





Огромният ансамбъл на Вила Романа дел Казале, съхранил непокътнатите си мозайки, които са уникални за цялото Средиземноморие, е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

...

[plaskom]

Следващата точка от нашия маршрут водеше към Агридженто, който беше разположен в южната част на острова, на брега на Средиземно море, като съвременният град се разраства настрани от средновековното му ядро. Истинските съкровища обаче се намират няколко километра по-нататък, в така наречената Долина на храмовете, където руините на от гръцкото, картагенското и римското минало на Агридженто свидетелтват за някогашното му значение и слава.



Долината на Храмовете е национален паметник на Италия и е включена в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО. Агридженто е наследник на античния Акрагас, наречен от древногръцкият поет Пиндар "най-хубавият град на смъртните". В Акрагас е роден и прочутият гръцки философ Емпедокъл (490-430 пр.Хр.). Темпио дела Конкордия (Храмът на Хармонията), изграден около средата на V век пр.Хр., е достигнал до нас почти в цялостния си вид, със своите 34 външни колони, изправени до една. Покривът, който в началото е бил покрит с многоцветна щукатура, липсва, може би и поради факта, че в VІ век постройката е била превърната в християнска църква.



Неизвестно е на кое божество е била посветена, тъй като сегашното му име е дадено по-късно, вследствие на един латински надпис, намерен наблизо, който при това, не е имал никаква връзка с храма.



Подобен по форма на Конкордия е Храмът на Юнона, но сегашното му състояние не е добро. Построен е през 460-440 пр.Хр., запазени са 25 колони, от началните 34, върху червеникавите скали все още личат следите от пожара, провокиран в Акрагас през 406 пр.Хр. от картагенците. Реставриран от римляните, храмът се срутва частично през Средновековието вследствие на земетресение.



Най-големият храм е Темпио ди Джове (Храмът на Зевс или Юпитер Олимпийски), който се смята за третият по големина древен гръцки храм. Руините дават представа за един гигантски ансамбъл, който внушава представата за свято място с колосални размери - 113 м дължина и 56,30 м ширина. Построен е между 480-490 пр.Хр., период, който отбелязва максималния блясък на Агридженто.



Най-внушителните детайли на Храма на Юпитер са безспорно колосалните подпорни статуи "Теламон", с височина около 8 м.





Посетихме също и храмовете на Херкулес, Хефес и Ескулап, издигнати сред внушителния декор от скали и бадемови и маслинови дървета.



...

[North wind]

_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[plaskom]

От Агридженто се отправихме към едно необичайно място, за което малцина знаят, но ние го бяхме открили, любопитни към забележителностите на Сицилия. Недалеч от градчето Реалмонте се намира уникалното скално образувание, Скала дей Турки, което горещо препоръчвам на всеки, посетил провинция Агридженто.



Белоснежната гордост на Сицилия наистина наподобява една природна стълба, чиито стъпала водят към крайбрежието и свързват два великолепни плажа. Причудливите плавни форми са резултат на въздействието на морските вълни, които хилядолетия са извайвали мергелната скала, превръщайки я в прекрасно природно творение.



Скала дей Турки (турската стълба) – легендата разказва, че в миналото мюсюлманските пирати акостирали корабите си в малкия залив между скалистия бряг и намирали убежище от несгодите и бурите в защитните первази. От тук прониквали в острова.





По предварителния ни план трябваше да продължим към Селинунте - древен град в южното крайбрежие на Сицилия, основан от мегарските колонисти около 650 пр.Хр., но след кратката разходка по плажа решихме че сме се нагледали на достатъчно руини и е по-добре да отделим повече време за Палермо. Затова и се отправихме към северното крайбрежие на острова. Беше 16:00 ч и пътя до Палермо около 140 км, надявахме сме да си намерим кемперсопа преди 19:00 ч.
Да, ама не... . След около половин час заваля пороен дъжд, който премина в сняг, малко преди това беше около 15 градуса. Погледнах навигацията и тя показваше 300 м. надморска височина и продължавахме да се изкачваме.



Пътя бързо побеля и натрупа около 10 см буквално за няколко минути. Явно в Сицилия не са фенове на зимните гуми и колите пред нас започнаха да буксуват и спират, а никакви коли не идваха насреща и започнах да ги заобикалям и продължихме да се изкачваме, като най-високата точка беше 730 м.



След което започнахме да спускаме надолу докато стигнахме до дълъг мост на който бяха спрели камион и два автобуса от насрещното движение завъртяни на пътя така че нямаше никакъв шанс да мина покрай тях. А колите които успяха да се промъкнат между тях съвсем задръстиха пътя.


Останахме там шест часа докато дойдат от пътната служба да поръсят пясък и да мръднат единия автобус, че да можем да продължим. Естествено ние бяхме в най-облагодетелствено положение, кемпера беше подходящо зареден и можеше да изкараме и два дни там. Наложи се да помагаме с каквото можем и на другите закъсали – тоалетна за разни девойки от автобусите (докато се напълни касетата), мляко и хляб за едно бебе, зареждане на мобилни телефони и др.
Като преместиха автобуса продължихме и пристигнахме в Палермо в 2:30 след полунощ.

...

[plaskom]

На сутринта разбрахме, че имаше някаква грешка в информацията за кемперстопа и вместо на 400 м от Катедралата на Палермо се намирахме на 4 км. Затова решихме да се преместим на друг който беше близо до Пиаца Претория, като междувременно посетихме Монреале който се намира на един хълм в непосредствена близост до града.
Монреале е бил любимо място на сицилианските крале, особена привързаност към него е питаел Вилхелм ІІ Добрия, който през 1174 г. е заповядал построяването на катедралния храм, запазил се непокътнат до наши дни. Една известна легенда разказва, че на младия крал се явила насън Св. Богородица и му показала мястото, където неговият баща, Вилхелм І Злия, бил скрил значителни съкровища. Това място се намирало на възвишението Монте Капуте, предпочитано място за отдих на арабските емири и сменилите ги нормандски крале. Благодарение на значителните средства и мирното царуване на Вилхелм ІІ, строителството на храма и прилежащия към него манастир се придвижвало бързо и за срок от 15 години било завършено напълно.



Монреалската Катедрала била наречена в чест на Рождество на Пресвета Богородица или Санта Мария Нуова. Това е най-сложната смес от стилове, който може да се намери в средновековна Европа.
В 1183 г. тук била погребана майката на Вилхелм ІІ, Маргарита Наварска, а после били пренесени тленните останки на неговите баща и братя. По волята на Вилхелм ІІ, той също бил погребан в храма, който към края на царуването му придобил днешния си облик. Надгробията са били повредени при пожар в 1811 г. и впоследствие реставрирани.



В сградата на катедралата са обединени елементи на арабски, византийски и нормандски архитектурни стилове, хармонично съчетани един с друг. Древната църква се възвишава над долината на река Орето, приканвайки всички да вземат участие в богослужението или просто да постоят под високите арки, отдадени на мълчаливи и възвишени размисли. Катедралата впечатлява със своите размери: 102 м дължина, 40 м ширина и 35 м височина. Особено внимание заслужават двете наблюдателни кули, извисяващи се над фасадата. Лявата кула така и не била довършена докрай, а куполът на дясната бил разрушен през ХVІ век от мълния. На фасадата между двете кули бил изграден класически портал, на който и до днес се виждат частично декоративни арки с арабски инкрустации.



Интериорът обаче ни поднася грандиозен спектакъл със своите невероятни мозайки на златен фон, със сцени от Стария и Новия завет, изпълващи почти всички стени, изографисаните тавани и под в порфир и гранит.



В главната абсида се намира огромното изображение на Христос Пантократор (Вседържител), което доминира над цялото вътрешно пространство.



Главата на Спасителя, заедно с барадата, е повече от 3 м, дясната Му ръка се простира на около 7 м, а цялото изображение има височина 7 м и ширина - 13,30 м. Пръстите на дясната Му ръка са събрани за благослов, а в лявата държи Евангелието, отворено на стиха: "Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота." (Йоан, 8:12), написани на латински и гръцки език.



Отличителното на монреалския Пантократор от други подобни изображения, са широко разперените ръце на Спасителя, сякаш обгръщат всички, които са в храма. Авторите на мозайката са постигнали поразителен оптичен ефект, благодарение на който очите на Христос се обръщат към всеки от поклонниците.
Площта, покрита с мозайки, е най-голямата в света, след "Света София" в Константинопол. Тя заема близо 6430 кв.м и в сравнение с базиликата "Сан Марко" във Венеция, е с почти 2000 кв.м по-голяма. Цялото великолепие е включено в монументалния корпус на църквата, която е израз на вдъхновението и радостта в изкуството, а целият този грандиозен комплекс е обграден с великолепния кадър от природните красоти, което го прави единствен в света.

Пред катедралата някой беше успял да направи и този снежен човек.



И поехме обратно към Палермо, което се виждаше в далечината.



...

[plaskom]

Палермо, градът на атракциите, чийто списък може да продължи дълго и въпреки това не би обхванал всички подробности. В това се убеждаваш веднага, вървейки по улиците и площадите, разглеждайки църкви и дворци, събрали в себе си историята на много векове. Градът е основан от финикийците преди 2700 години, триста години преди новата ера е бил гръцка колония, след което става част от Римската империя. След нейното разпадане се оказва под властта на древни германски племена, през 904 г. бил основан емиратът на Сицилия, а през ХІІ век е избран за столица на кралство Сицилия. Името му идва от гръцкото название Панормус, което означава "пристанище за всички".
За да се почувства колоритът на този град, е нужно да се повърви повече пеша из историческия център, който крие в себе си многобройните забележителности, свидетелстващи за различни епохи и цивилизации.
От кемперстопа тръгнахме по булевард "Виторио Емануеле", който водеше право до прочутия площад "Куатро Канти" (Четирите ъгъла).
Минахме през...




Тази необичайна тържествена триумфална арка е Порта Нуова, която от векове служи като главен вход в историческия център на Палермо откъм запад. Била построена през 1583 г. в чест на победата на Карл V в Туниската война.



И покрай Катедралата на Палермо, чието официално название е "Санта Мария Асунта" (Успение Богородично) е богат нормандско-арабски архитектурен комплекс, който датира от ХІІ век и се отличава с разнообразните си стилове. Сградата е разположена на един от най-старите площади на Палермо, където, още в древността, се намирали свещени култови съоръжения. До наши дни са се съхранили криптата и една от колоните на южния портик, със следи от цитати от Корана.



Всъщност Куатро Канти, Пиаца Вилена или Слънчев театър са названия на едно и също място и това е площадът в историческия център на Палермо.



През 1600 г. по указание на испанския вицекрал Македа, през лабиринта от стари улички била прокарана права улица, перпендикулярна на "Виторио Емануеле", която по-късно била наречена на негово име. Полученото кръстовище било наречено Пиаца Вилена - едно от имената на вицекраля на Сицилия. Шест години по-късно, по разпореждане на Градския парламент, било взето решение за реконструкция на кръстовището и благоустройване на прилежащата му територия. За основа на проекта послужил създаденият в Рим площад Куатро Фонтане (Четирите фонтана) и само след година били завършени строителните работи по двата "ъгъла" на архитекта Джулио Ласо, който починал през 1617 г. Работата била преустановена за две години, но по предложение на Сената отново продължила и така до 1630 г., когато били изпълнени последните мраморни скулптури.



Площадът "Куатро Канти" представлява единен архитектурен ансамбъл, изпълнен в стила на сицилианския барок. Ъглите на четирите здания, излизащи на Пиаца Вилена, са срязани така, че площадът е придобил необичайната форма на осмоъгълник. В някои старинни източници е наречен още Слънчев театър, тъй като в течение на деня винаги една от страните на площада е огряна в слънце.

Пиаца Претория е мястото пред Сенаторския дворец, на което е оформен красивия фонтан, предизвикал на времето буря от недоволства. Той бил създаден от флорентинеца Франческо Камиляни за разкошната тосканска резиденция на вицекраля, но след неговата смърт синът му решил да го продаде на Сената на Палермо, тъй като не било по силите му да поддържа разкошната фонтанна композиция. Фонтанът бил пренесен на части и когато през 1575 г. бил представен в цялостния му вид, протестът на палермианци бил толкова гръмък, че се чувал в целия град. Работата била в това, че сицилианци се оказали доста по-консервативни от флорентинци. Те не могли да се примирят, че около петдесетина голи фигури ще стоят в центъра на града. С времето палермианци се научили да живеят с това "възмущение", наричайки го "фонтана на срама". Прозвището останало и до наши дни.





Пиаца Претория е един от най-красивите площади в Палермо, обрамчен от трите страни с красиви барокови сгради. Това са църквите "Санта Катерина" и "Сан Джузепе деи Театини", както и Палацо Преторио.

По Виа Македа, която беше елегантна и тиха улица се стига до Театро Масимо - големият оперен театър на Палермо, който носи името на краля Виктор Емануил ІІ (Teatro Massimo Vittorio Emanuele). Архитектурният комплекс се явява една от големите сгради на оперните театри в Италия и е един от най-големите в Европа, славещ се със своята превъзходна акустика.





...[/img]

[North wind]

Мили хора, как успяхте да наснимате всичко това ...
Прекрасни сте !

_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[plaskom]

Наблизо до кемперстопа се намират и Катакомбите на Капуцините.
С безгрижно любопитство прекрачихме прага на входната врата, вдясно имаше едно старо бюро, вътре един монах продаваше билети и на всеки обясняваше, че снимането е абсолютно забранено. Затова снимките които прилагаме тук са от Уикипедия. Въпреки че имахме някаква информация за съхраняваните мумии в подземието, срещата с действителността се оказа направо един зловещ спектакъл. Смразяващото чувство те обзема още от входната галерия, в която по стените са окачени телата на безброй мъртъвци. Някои са положени в ковчези, на които е премахната страничната част откъм пътеките, за да се виждат скелетите. Труповете са облечени в дрехи, подредени са в различни композиции, замръзнали в мъртвешките си пози. Какъвто и да си в настоящето, срещата с тези мумии, изложени в необичаен открит вид, просто те смразява. Това се виждаше у всички посетители, с които се разминавахме по коридорите. Вътре цареше гробна тишина.




Залата беше достатъчно осветена, виждаха се всички подробности, но постепенно претръпваш и започваш да разглеждаш като турист, нали затова си влязъл. Видяхме коридора на монасите, загърнати в своите кафяви раса; коридора на свещениците, в напълно запазените им одежди; до тях беше крилото на децата и гледката беше покъртителна, особено ъгъла на пеленачетата; минахме по коридорите на мъжете и на жените, завихме покрай крилото на девствениците и се озовахме в коридора на професиите, някои от които можеха да бъдат разпознати по облеклото. Това бяха адвокати, лекари, военни, банкери... някогашният елит на Палермо, хора, живели със своите страсти, обзети от суета и след смъртта си да бъдат някои, но от тях бяха останали само едни човешки трупове.
Всъщност, поглеждайки назад в историята на тези катакомби, урокът за назидание, който игуменът на манастира е искал да даде на братята, е постигнат успешно!
През 1534 г. в Сицилия дошли първите капуцини, които се поселили недалеч от Палермо, на запад от градските стени. Била им дадена неголямата стара църква от нормандската епоха, Санта Мария дела Паче, която била близо до селището. Ремонтните работи се проточили десетилетия поради трудности и разногласия, но в крайна сметка параклисът бил напълно обновен. Капуцините основали малък манастир, който в течение на годините се разраствал, благодарение на пожертвователността на гражданите. Някои завещали цялото си имущество в полза на ордена.
Когато през 1599 г. броят на населението на Капуцинския манастир нараснал значително, манастирското гробище станало тясно и било взето решение за целта да бъде приспособена криптата под храма. Там били пренесени и тленните останки на по-рано починалите монаси. Каква била изненадата обаче, когато видели, че техните тела се запазили в почти цялостен вид. Те били естествено мумифицирани. Причината за това се криела в особеността на почвата и атмосферата в катакомбите. Тогава игуменът заповядал телата да бъдат окачени на стените, за да напомнят постоянно за смъртта, която е завършекът на суетния земен живот.
Когато и криптата станала тясна, капуцините започнали да прокопават отделните коридори, защото много от знатните граждани, благодетели на манастира, изявили желание също да бъдат погребани тук. За тях са прокопани допълнителни коридори. Основният метод за подготовка на телата, преди да бъдат пренесени в катакомбите, било изсушаването в специални камери в продължение на 8 месеца. След този срок измивали мумифицираните останки с оцет, обличали ги в най-хубавите дрехи, които, според завещанията, понякога сменяли 2-3 пъти годишно. Някои от телата полагали в гробници, но в повечето случаи ги оставяли открити, окачени по стените и нишите или лежащи на рафтовете.
Катакомбите на капуцините били официално закрити за погребение през 1882 г. За три века на това престижно гробище са погребани 8000 жители на Палермо - духовници, монаси, благородници и буржоазни семейства.
След 1880 г., по изключителни прошения, са погребани само няколко покойници, в това число вицеконсула на САЩ, Джовани Патернити (1910) и двегодишната Розалия Ломбардо (1920), чиито нетленни тела се явяват главните забележителности в Катакомбите.
Най-известната част е параклисът на Св. Розалия, където се намира стъкленият ковчег на малката Розалия. Нейният баща, който преживял тежко смъртта на дъщеря си, се обърнал с молба към известния балсамиращ доктор, Алфредо Салафия, да съхрани тялото от тление. Благодарение на удивителната балсамираща техника, тялото на Розалия Ломбарди се е запазило до днес в неизменен вид, заради което е получило названието "Спящата красавица". Стъкленият ковчег на мраморен пиедестал е последната атракция от Катакомбите на Капуцините, която въздейства повече приказно и те освобождава донякъде от ужасното въздействие на мъртвешкия спектакъл.





...

[plaskom]

На третия ден, преди да си тръгнем от Палермо посетихме Дворецът на Норманите, който е една от основните забележителности на града, с характерната си арабско-нормандска архитектура се считаше за един от най-красивите замъци в Италия, но това не пречеше да има и олющени стени.



По време на нормандската епоха дворецът е бил седалище на кралете на Сицилия, по-късно е продължил да има същите функции и за следващите управници, а днес е седалище на регионалния парламент на Сицилия. През ІХ век арабите обединяват крепостните съоръжения от финикийските, пуническите и римските епохи и построяват "Замъка на Емирите". Норманите го разширяват и повикват арабски и византийски майстори да го декорират. Разкошният дворец става важен център на европейската цивилизация и култура. Фредерик ІІ, един гениален владетел, прави кралския Двор убежище на поети, писатели, философи и научни деятели. От неговите зали излизат първите стихове на италиански език.
На територията на историческия комплекс се намира прочутата Капела Палатина, параклис на нормандските крале на Сицилия, която съхранява най-древните мозайки на града, датиращи от 1143 г., в най-чист византийски стил. Входа на Двореца на Норманите, откъм Пиаца Индипенденца, води директно към блестящата Капела Палатина, която е върхово постижение на арабско-нормандската архитектурна мисъл. В началото е била отделна сграда, но в резултат на постоянните трансформации и преустройства на Норманския дворец, е станала част от него.



Още с влизането си в Капела Палатина ахнахме от изненада и възторг при вида на интериора, който не се поддава на описание. Малката класическа трикорабна базилика беше изпълнена открай докрай с мозайки, просто не знаеш, какво по-напред да гледаш.



Източните и западните части на параклиса са украсени с мозайки, изобразяващи Христос Пантократор. Така са показани съгласието и взаимното допълняне на духовната и царската власт.



Куполът, трансептата, абсидата са украсени с мозайки, изпълнени от византийски майстори, а резбованите тавани са дело на арабски занаятчии. Сцени от Битието изпълват централния кораб, а в страничните пътеки има по-малки мозайки със сцени от живота на апостолите Петър и Павел. Инкрустираните мраморни и гранитни настилки в пода бяха изпълнени в техниката на парче пъзел и това е един от най-съхранените елементи на ХІІ век, достигнал до наши дни. В Сицилия, в епохата на нормандското владичество, възникнал особен архитектурен стил, съчетаващ в себе си източни и западни, европейски и азиатски елементи, които в цялата си пълнота са въплътени в Капела Палатина. Ги дьо Мопасан я назовава като най-красивата религиозна перла, за която понякога би могъл да мечтае човешкият разум.



Разгледахме и останалите зали, предоставени за посещение, направихме много снимки, които ще ни останат скъп спомен от това посещение.





След това потеглихме за Чефалу...

[plaskom]

Историческият център на Чефалу представлява фантастична комбинация от една недълга централна улица и десетки други, които я пресичаха. Главната улица се казва Корсо Руджеро и е пълна с магазини, лавки и кафета. Тесните странични улички, с боядисани в светли тонове къщи, стоящи плътно една до друга, напомняха за отминалите няколко века, през които, като че ли нищо не се беше променило. В този типичен провинциален италиански град всеки познава всекиго и никой за никъде не бърза. Тук почти отсъстваше обществен транспорт, тъй като не беше нужен. Наоколо е доста оживено, а в същото време цари една приятна тишина, която те настройва романтично.











Минахне покрай впечатляващата катедрала от ХІІ век, която се намираше на Пиаца дел Дуомо, но за съжаление беше затворена в момента. Сградата е в арабско-нормандски стил, както и много други в Сицилия, и по красота не отстъпва на катедралите в съседните Палермо и Монреале. Построена е по заповед на Роже ІІ, отвоювал Сицилия от арабите. Според легендата, флотът му попаднал на буря и бил захвърлен в бреговете на Чефалу, където като по чудо се спасили. В памет на това събитие бил изграден храма.



Стигнахме и до кея, откъдето направихме няколко снимки и поехне към следващата дестинация...





...

[AlbenaAlex]

Това с катакомбите е отвратително, не бих си причинила ужаса да го разглеждам! Благодаря за интересния разказ и снимки!

[plaskom]

И так стигнахме до Санто Стефано ди Камастра.
Това е град на теракотата, мозайките, музеите и училищата за керамика – град, в който плотовете на масичките на кафенетата, тротоарите, фризовете на къщите и какво ли още не, е теракотено. От самото начало е ясно, че разходката ще е приятна и вдъхновяваща.















Имахме намерение преди да стигнем до Месина и да вземем ферибота, да посетим градчето Тиндари с известната Черна Мадона, извисяваща се на един хълм, и красивото малко градче Броло от списъка „Най-красивите градчета на Италия”, но не ни стигна времето за това този ден.
Оказа се, че десет дни не са достатъчни за да разгледаме това което бяхме планували. Пропуснахме не само тях, но и Седжеста, Селинунте, Кастелмаре, Ена и др. Така ще имаме повод пак да се върнем някой ден там, а за сега толкова от Сицилия.
Отидохме до Месина, прехвърлихме се на другия бряг с ферито, покарахме още стотина километра и спряхме да пренощуваме на огромния паркинг на една бензиностанция покрай магистралата. На другия ден продължихме до Бриндизи, купихме си билети за ферибота и на другата сутрин бяхме в Гърция. А в 15:00 ч. си бяхме вече в къщи доволни от това което видяхме и преживяхме последните десет дни.

[North wind]

Ужасни сте! Не ви ли е срам ?
Само това да разгледате за 10 дни и толкова малко снимки да ни покажете )))))
Благодаря ви за споделеното !!!

_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[БОРО]

Следяхме пътеписа с интерес. Благодарим ви!!!
_________________
Не казвай хоп преди да си скочил.