kemper-club forum

[doctorZizi]

21%- каква емоция е да го изкачиш, а и да го спуснеш- дори и друг да те вози? Неее това е маршрут, който трябва да се повтори и това да се види- снимките само усилват желанието. Имате ли снимки от самото изкачване/ от буса/?

[Роси и Стоян]

Без да се впускам в подробности бих казал ,че доста фактори биха могли да направят едно 21% - но , че и доста по малко изкачване или спускане - неприятно.

Такаааа след пещерата задаваме координати С 47° 35' 30,8" И 12° 59' 15,1" към паркинга на езерото Кьонингзее или както го наричат зеленото кралско езеро, което се намира на 45км. и потегляме на там.



Паркинга е огроооомен ,но и платееееен.



Това вече е в Германия. На Австрийските забележителности е фри , но тук не пускат "фъндък"
Оглеждаме се и се ориентираме при другите кемпери- (барабар Петко с мъжете)



Заставам пред автомата за билетчета и разучавам кое колко струва ,а зад мен спира кола и една дама на немски ми "щпреха" нещо,а аз нихс, ама нихс ферщейн тя се опита още веднъж да ми обясни и накрая ми бутна едно билетче в ръцете благодарих и ,все пак 3-4 думички на немски са ми останали в главата от училище и поглеждам на него пише ,че е до утре сутринта до 10:30ч. Еееее супер е ,но така или иначе няма да се разминем и ние да си дръпнем едно , защото утре целия ден е плануван за разходка с корабче по езерото , а билетите са за час, за два и от там директно 5? за денонощие.
Връщам се до кемпера и слагам "армагана" на таблото пием кафе и излизаме на разходка да поогледаме от къде тръгват корабчетата за да сме подготвени.



Много заведения и сергии с всякъкви джунджурии, взимам си "авторитетен" стикер от езерото , поразходихме се още малко и се прибираме за вечеря.
Хапваме пускаме си телевизия ....... еееееее..... само немски и австрийски телевизии , значи пак ще гледаме филм от флашката и лягаме.
На сутринта след кафето , отивам до автомата за билети и срещу 5? се сдобиваме с такъв до утре сутрин , на тръгване след обяд можем и ние да го подарим на някой да преспи на паркинга "за наше здраве"
Грабваме апаратите и бегом към кея. И тук сме сред първите мераклии, купуваме си билети по 16,90 ? на човек и се мятаме в корабчето. Това е цена на билет до "последната спирка" - Салет.
За нула време го напълнихме "до горе" , огледахме се , корабчето фраш с хора ,а спасителни жлетки ни една. Да не дава господ да разбираме къде са ги прибрали и дали ги има изобщо
Рано е и все още има мъгла над водата.





На определено място на сред езерото корабчето спира "капитана" помолва за тишина ,вади тромпет от един сандък и започва да свири няколко ноти към брега , ехото му "отговаря" . Прави пауза и пак - ехото пак отговаря , сменя мелодийки - ехото повтаря ,ехааа - готино е. След което се отправяме към църквата "st. Barthoma".



Ние не слизаме там а продължаваме до последната "спирка" - Салет
,там слизат и останалите и поемаме по пътечка през гората .









След около 15-тина минути вървене излизаме на едно по малко езерце - Оберзее.











След него има пътека която води до голям водопад - вървяхме може би до половината и се върнахме отново на кея на Кьонингзее.
Корабчетата сноват постоянно- едно през друго ,не е нужно да чакаш.







Докато снимам на няколко пъти с ремъка на фотоапата си закачам слънчевите очила които ми висят на чантата от апарата. Два пъти падат на земята , ядосвам се ,че ще ги надраскам.
Единия път дори не съм усетил кога ,докато едно женско китайче не се развика след мен "сър.....сър...." и ме догони с моите очила в в ръка, благодаря му и отново ги закачам на чантата.
Само след 2 минути се надвесвам на парапета на кея над езерото за да снимам как хубаво се вижда дъното и ........цоп , еееееее..... вече мога да снимам дори как хубаво изглеждат моите очила на същото това дъно Ай стига бе........ удавих ги , верно глътнаха вода тоя път не ,че са "марковски" ама си ми бяха много удобни докато карам. Поогледах се за някой заблуден рибар да ми ги "улови" ама....... тц. Не става и да навия крачолите и да "прецапам" да ги извадя ,дълбочко е ,емиии ударих греда - едни "цайси" - назад В интерес на истината имам резервни в кемпера ама що да е така.

Направихме още няколко снимки , на езеротоооо...



, на дънотооо...



, на моите очила на дънотооо...



, на мен без очилааа ......



и се качваме на поредното корабче което ще ни отведе до църквата "st. Barthoma"









Вече е почти обяд и тук е пъъъълно с хора , ученици са насядали на раничките си и рисуват пейзажи, баби и дядовци си почиват по пейките и разбира се неизменните китайчета (япончета или корейчета) не мога и не мога да ги различавам и тва сие
Заради "силното" им присъствие където и да се разхождаме на моменти оставаме с впечатление ,че не те и ние разглеждаме Австрия ,а по скоро ние "джиткаме" из Китай
Те са на всякъде където сме ходили и сега и до сега. Разхождаме се и ние посядаме на пейка и се любуваме на гледката към езерото.
Тишина , спокойствие, красота.....













Поразходихме се още малко и решаваме да се прибираме към кемпера защото за днес имаме още една "атракция" в списъка - солната мина в градчето Berchtesgaden която е само на 6км. от паркинга.

[zlato]

Фотографът е определено добър, много хубави снимки! Благодаря за споделеното и чакаме за продължението....

[AlbenaAlex]

Каква природа - прелестна. Фотографът е супер, много ви благодаря че споделяте с нас тези красоти. А китайците как няма да ви се струва, че са навсякъде, нали се придвижват на "малки" групи от по 1- 2 милиона души .

[Роси и Стоян]

Качваме се на поредното корабче и се прибираме. Пием кафе и оглеждаме евентуално на кого да подарим билетчето си. Оказва се ,че на "комшиите" около нас са с по дълъг срок на годност Допиваме кафето и поемаме към мината, докато тръгнем и вече сме пристигнали





Координатите които бяхме свалили нещо се оказаха "фалшиви" и на едно тясно кръстовище тръгвам да обръщам кемпера и хоп пред нас полицейска кола .
Ченгето (офицер) настоятелно ми дава знак с ръце да спра - Гууут ве "чуек" - спирам, спокойно "тигре" - нямаш ядове, стига ръкомаха да не направиш някоя беля.Току виж си си измъкнал някое рамо.
Иска да провери какво возим , търси талибани човека. Вижда че сме туристи и започва първо с извинение и обяснява нещо на английски от което аз разбрах може биииии..... 30-40% от казаното ,но поне схванах насоката :
"Въртим" се много близо до границата и затова решил да ни "чекне".
Оставяме кемпито на един паркинг на 5 минутки пеш и се връщаме на касата , взимаме си билет за по 16? на човек.
Следващата група е за след 15 мин. през което време ни раздават гащеризони , като на работниците, правим си снимки с тях защото и тук снимането е забранено и си оставяме апаратите в сейфче.



Качват ни на едно мини влакче седалките на чийто вагончета представлява надлъжно разположена греда която надкрачваме и сядаме като " на конче" редим се по няколко човека един зад друг и тук ми минава една мисъъъъъъл .............- ми ако набие "резко" спирачки машиниста - ко става........ ще се надянем всички , без да искам съм седнал най отзад на вагончето .............за мен опасност нямаaaa , пред мен е Роси - значи всичко е ОК
По тесни тунелчета ни отвеждат навътре в мината. Слизаме в една голяма зала в която ни пускат няколко визуални ефекта и разказ (за нас аудиогид на руски) след което се пускаме по една дървена "пързалка" по дупета на по долно ниво и от там започва пешеходна обиколка из галериите.
Тия "пързалки " са нещо като тръбата при пожарникарите по която слизат до колите най бързо, явно тук миньорите са се спускали за по бързо и лесно. Разбира се има и стълби за шубелиите.
Разказват за начина на добив на сол и машините които се използвали ,следва още една "пързалка" и после с една да я наречем лодка - платформа ни прекарват през някъкво подземно "езеро".
То всъщност представлява водата с която са запълнили галерията за да се разтвори солта в нея и после с помпи я изпомпват. Слизайки на "брега " има чешма да опиташ водата, разбира се мокря пръст и облизвам - бббррррр...... солено .
Някой от групичката пък плюнчат пръсти , търкат стената и после ближат - явно пак е солено , съдейки по физиономиите които правят
Продължаваме обиколката и слушаме разказа от аудио гида.
След около час се товарим пак на вагонетките и поемаме навън. Излизаме от мината , връщане на гащеризоните и естественно на едно табло са изкарани снимки на всички от групата как се спускаме по пързалките , как сме се наредили на вагонетките......
Една снимка - 5? , две снимки - 10? и три снимки 12? .....взимаме си ги и трите ( тук се сещам за вица : и трите ли дядо попеееее - и трите синко и трите....)





Минаваме и през магазинчето за сувенири на изхода - купуваме си "истинска" сол.

От тук по програма следва един почти 200-та километров преход до Мюнхен , тази вечер сме на гости там.
Вкарваме координатите и палим гумите.
Веднага след ганицата Австрия - Германия се набиваме в "качественно" задръстване. Магистралата Залцбург - Мюнхен има няколко участъка в ремонт и движението на тия места се прехвърля ту в едното платно, ту в другото.
Движим се изключително бавно и на всичко от горе в немско имаше на едно място където полицията стеснява движението в една лента - пак заради ония какавани - сирийците.
Лентите пълни с коли ,тирове.....пъплят едвам едвам.
След около час и половина и мнооого нерви ни "свирва влака" слагаме отметка на гарминката да отбягва магистрали и на първия възможен изход - ааайййййй ши ти и на магистралата я. - дядо ми едно време само по магистрали е карал
Поемаме между селца и градчета, пътя е чудесен няма дупки и ако изключим ограниченията на скороста в населените места се предвижваме все едно по магистрала.
На сутринта ставаме пием кафе с домакините , те на работа , а ние газ към езерото Мондзее след Залцбург.

[Vic]

Ей, нямате спирачка вие! Браво за маршрута, много добри попадения.
_________________
Мечтай! Пътешествай! Разказвай!
www.azbiahtam.com

[vladostanimirov]

Силно ме интересува марката и модела на фотоапарата ,с който са правени снимките. Е не мога да случа на фотоапарат досега. Ако сметнеш ,че е реклама,пиши ми на лични ! Моля.

[Роси и Стоян]

Пристигаме в едноименното градче спираме на голям паркинг до брега и правим една бърза обиколка - не ни впечатли.
Мятаме се по конете и продължаваме към следващото езеро Аттерзее като по неговия бряг минаваме и разглеждаме без да слизаме от кемпера даже - Опън тур - обиколка



Последна цел за днес е градчето Гмунден на езерото Траунзее.
Там имаме координати на паркинг в началото на градчето С 47° 54' 41" И 13° 47' 12" в близост до двата замъка близнаци "Орт ", единия от който е на брега ,а другия във водата.
Паркираме се и отиваме до брега да погледнем кое -как , утре сутринта мислим да направим една пешеходна разходка из Гмунден и до замъците , а сега се прибираме в "къщи". На паркинга са дошли още два кемпера няма да сме сами.
На сутринта рано рано грабваме апаратите и тръгваме на обиколка, разхождаме се по брега -спокойно тихо градче поснимаме малко и отиваме към замъка във водата.



























Тук също са си сложили "място" за заключване на катинарчета за " вечна любов"



Разхождаме се и из "морската " им градина и потегляме към Халщат и Обертраун.
По пътя спираме на няколко места за снимки ......









.....и в ранния след обяд сме в Халщат.
Този път като онази наша поговорка "парен- каша духа" ония "скъпия" паркинг дето миналата година му сърбахме попарата го подминаваме и спираме на една отбивка с тоалетна между двете градчета и пеша се връщаме към Халщат- малко да се раздвижим
Направихме си една разходчца покрай брега , поснимахме и обратно към кемпи.
Връщаме се сръчкваме гарминката - стига е спала и продължаваме към паркинга на лифта който ще ни изкачи на 2100м. надморска височина и ще можем да видим езерото, Халщат и Обертраун от "самолет" , но това е в програмата за утре

[Дафи]

Браво,приятели!Страхотен маршрут сте си спретнали!А и така поднесен-пътеписа ви е едно невероятно четиво.Аплодисменти от нас!Очакваме разкази на живо.

[Роси и Стоян]

Днес само отиваме до паркинга на лифта с координати С 47°32'54.0" И13° 42' 23.0" който е огромен и безплатен.



Паркираме се вечеряме , гледаме "кино" и лека нощ деца.
На сутринта кафе.....,мафе , сандвичи за из път защото разходката се води целодневна и отиваме на касата за билети.



Цената е различна защото има няколко комбинации на атракциите, ние си избираме " ол инклузив" билет за по 42? на човек който включва:
Трите лифта , посещение на ледена пещера , посещение на пещерата на мамута, площадката над Халщат и Обертраун за която споменах (петте пръста в нищото) и една голяма тенекиена (може би) глава на акула от чиято зинала уста (все едно си в нея) се любуваш на пейзажа.



Мятаме се в кабинката на лифта която събира 30- тина човека и слизаме на първата станция където са двете пещери.



И до двете се стига след 20-тина мин. ходене
Показваме билета на едно гише и един вежлив чичко ни казва ,че първо разглеждаме ледената пещера , после мамутската и след това останалите неща както си решим. Пещерите бяха с фиксиран час.





И тук сме първи
Изкачваме се до входа и изчакваме да се съберем достатъчно за една група и влизаме с водач.



Отново сме се екипирали както си требе с шапкиии...., мапкииии......
а, групичка шваби са взели по кардинални мерки и "развъртат" едни патрончета по между си - щото не си носят ръкавици и шапки
Тук за разлика от предната ледена пещера стълбите вътре са по малко има монтирано някакво осветление , снимки може да се правят но без светкавица ииии......няма толкова лед разбира се ,предишната все пак беше най голяма ледена пещера в света

















Правим обиколка за около 40-50 мин. И се отправяме към мамутската пещера.





Една лелка водач ни поема и развежда из пещерата , обяснява нещо само на немски и като се замисля сега , май тая пещера си беше загуба на време може и да се прескочи.





Излизаме на светло и се отправяме към лифта за да хванем втория който ще ни изкачи до горната станция където се намира акулата и площадката "пет пръста в нищото".
Кабинките се движат през 15 мин. ,изчакваме малко и се качваме.



Гледките които се откриват с изкачването са много красиви. Слизаме на горна станция, прави ни впечатление ,че и двата лифта са си дълги , а и на двата почти липсват стълбове, въжетата висят с големи "кореми".
И на двата имаше само по един стълб.
Излизаме от станцията и ествствено първо тръгваме към "петте пръста в нищото" - намира се на около 30- тина минути пеш. Горе има доста хора които щъкат насам- натам, снимат красотите, голямо движение.







Металната площадка наподобява длан на ръка и петте пръста на която са над "нищото" дъното на площадката е скара така,че надлу се вижда.
Гледката от тук е .............. уууаааааауууууууу



Някъде там долу в ляво е Халщат , а другото в дясно е Обертраун.



На няколко пъти излизахме на различните "пръсти" снимаме....
Страхотия много красива гледка.



Правим и едно селфи - като подрастващите , че и не само те



Хапваме сандвич полюбуваме се на "панорамата" и тръгваме обратно към станцията защото "акулата" се намира в обрана посока.







На табелка виждаме ,че след станцията има половин час вървене до "акулата" и после още толкова връщане и там като се помотаме малко излиза , че ще ние нужно поне час и половина време.
От табелата която четем трябва да се спуснем по едно стръъъъмно надолнище и като се сетихме ,че после (след минимум час ходене ) ще трябва да го изкачваме иииии..... "ние май се отказваме от тази атракция" - днес явно не и е ден на акулата няма да има късмета да ни види
Третия лифт за който споменах те сваля малко по ниско от другата страна на върха и от там започват някакави пешеходни маршрути които ние пропускаме така,че няма да се възползваме от него.
Правим още някоя и друга снимка и обратно хващаме лифта надлу, хоп и втория до начална станция и сме на паркинга.
Пием кафе ,кратка почивка и черта към Грац.
Излизаме от Обертраун и след малко насреща ни се мъдри табела с обозначение 23% изкачване - ухаааа браво. Ще си подобрим "личния рекорд" - за първи път срещаме такова изкачване
Може и да сме минавали и по по-голямо ,но не е било обозначено.
Не успяваме да я снимаме защото точно в този момент ( по закона на Мърфи ) се оказа ,че трябва да се смени батерията на апарата (светва,но не иска да снима) , не мисля ,че трябва да се върнем обратно за едната снимка и продължаваме.
Хубавото ,че и тези 23% , както и ония 19% преди Словенско - Австрийска граница не са продължителни и са с прилични завои - преодоляват лесно, превземаме ги и продължаваме към магистралата за Грац.









Попадаме на паркинг на Икеа и се позиционираме там.
На сутринта ставаме по навреме (06:30) защото ще караме (карам де) до София което си е аха - аха 1000км.
На бързо кафе и потегляме , до Икеа има още няколко големи магазини и виждаме , че на паркингите им има образуван огромен битак, продава се какво ли не. Егати работата в 06:30 щъка народ напред, назад търговията кипи почти като нашия Димитровградски е. Който в интерес на истината незнам въобще дали съществува все още
Нямаме време да се спираме така,че подминаваме и пердашим напред.
Малко преди границата със Словения слагаме отметка на гарминката да отбягва платени пътища (за да избегнем отново словенската винетка) и естественно минаваме пак през онова тясно пътче с 19% - ното този път спускане и продължаваме извън магистралата.



На Хърватската граница си разрешаваме магистралите и гааааааз до "първата" Ина , дозареждаме гориво , "кофе пауза" и пак по конете.
От тук нататък са едни 500км. през които постепенно се връщат пейзажите с драките покрай пътя и торбичките закачени по тях от вятъра - просто "красота" - ужас - Що едните могат , а ние НЕ ?!?!?
Скучните гледки се нижат една след друга , километрични ( над 10км.) опашки от ТИР-ове по границите (съжалих ги тия последните).



След няколко плащанки на магистрали и безпроблемно минаване на границите към 22:00 "цъфваме" на нашата бариера и се усещаме ,че след още 500км. сме си в Бургас и приключенията за тази година май май свършихаааа.

Обобщението на тази разходка е нещо такова :
Емоциите и невероятните красоти са ясни - на макс
Изминати - 4000км.
Гориво ~350л.
Цената на което ~750лв.
Пътни такси, винетка -220лв.
Забележителности (всичко) - 560лв.
Къмпинги не сме ползвали
Тотал ~ 1530лв.

Взехме си брошурки за доста интересни и красиви места така,че това няма да ни е последната разходка по тия места.

[ХРИСТО ХРИСТОВ]

Отново ми напълнихте душата.Страхотни сте.

[NESTI]

Впечатлени сме от поредното ви приключение!
Много добър маршрут и прекрасен пътепис с много полезна информация. Поздравления и за снимките.
Ако не е много дълга листата на чакащите, с радост бихме се присъединили към вас при следващото ви пътуване.

[zlato]

Страхотен пътепис! Блaгодаря за споделеното! От личен опит вече знам, че хич не е лесно с писането, но пък е голям кеф с четенето .
Симките са невероятни, като картички, супер качество, затова и аз искам да помоля за разкриване на тайната, как се получават така?

[loveforever]

Поздравления за чудесния маршрут и мерси за споделеното удоволствие. Листата с мераците ми набъбна с още доста желани местенца, но нали затова са ни кемперите - да обикаляме.

На вас желая още много такива прекрасни пътувания и незабравими емоции!
_________________
Магия в лилаво

[AlbenaAlex]

Благодаря за споделената информация и най-вече красота. Желая ви още много такива прекрасни пътувания!