kemper-club forum

[svilen1212]

Игрева на 05.06. не беше нещо впечатляващо, но времето беше динамично. Почакахме слънцето да оцвети облаците, но не беше нещо уникално. Обиколихме за няколко гледни точки, направихме по някой кадър...








Веднага без да губим време отидохме до съседното езеро Misurina което е на само 2 км. Тук нещата бяха много добре. Имаше небе и отражения. В такива случаи казвам…Сърцето пее Без да губим време започнахме стрелбата с фотоапаратите и се получи това:






След снимките пихме кафе, закусихме, задължителното посещение на магазинчета за сувенири и потеглихме до следващата дестинация Трите Чими, които бяха на 5 км. След заплащането на вход от 40 евро, започна стръмното изкачване с кемпера. Към 09.30 бяхме на паркинга. Легнахме да си починем, защото бяхме спали 3-4 часа и умората се натрупваше.

[Катя и Ники]

Уникално! Всяка една снимка е като произведение на изкуството!!

[svilen1212]

Благодаря, като не мога да пиша увлекателно, поне снимки ще показваме

[Роси и Стоян]

На втория Ви дубъл на Доломитите времето е било с вас.
Чакаме да видим Тоскана през вашия обектив

[svilen1212]

[svilen1212]

След сън от около 2 часа, станахме да видим дали мъглата си е отишла. Мъглата си беше заспала около кемпера и не искаше да се събужда .Решихме да обядваме и след това да тръгнем за обиколката около чимите. Хапнахме, оправихме багажа и тръгнахме. Мъглата с нож да я режеш. Всички молби, молитви и молебени бяха използвани. След около 30 минути чудото стана. Раздуха се, мъглата си заминаваше, идваха облаци, абе Сърцето пее . Гледките бяха уникални. Вървяхме до хижата A.Lokatelli, Ale Tre Cime 4800 метра които извървяхме за 2 часа. Това е със всички спирания за снимки. Трасето е приятно, средно натоварване.

[svilen1212]

Спряхме да си починем малко и да хапнем. Интересното беше, че нямаше никакви туристи. Хижата също не работеше. При нас хижите може и да не са много модерни, но си работят. По тези места един чай няма от къде да си купиш. Времето беше перфектно, облаци, слънце. Уникално време . Бяхме супер доволни и щастливи. Близо до хижата имаше няколко езера, които снимахме.










Наснимахме се и решихме да се връщаме към кемпера. В момента в който тръгнахме да се прибираме, времето започна да се разваля, мъглата ни завладя, плътна облачност, не се виждаше нищо. Прибрахме се за около 1 час, без да снимаме. За пореден път разбрах, че понякога ако искаш нещо много силно то се получава. Господ беше направил времето да е така както искахме. Последните метри ни заваля дъжд. Прибрахме се и вечеряхме.

[svilen1212]

На 06.06.2017 год. Настроихме часовника за времето което слънцето се събужда, но тайно се надявахме да вали дъжд, за да си починем повече Сигурно си мислите - Че кой си почива от почивката ???!!! Не си спомням някога да съм си почивал когато с мен е фотоапарата Така и стана, много дъжд валя. Не на последно място, единият от нас имаше рожден ден. Не бях аз/Свилен/ беше Веси. Честит Рожден Ден. И за подарък и бях приготвил, разхождане и катерене до езерото Lago di Sorapis което се намираше на 5500 метра от паркинга на Passo Tre Croci където оставихме кемпера. Какво са за нас 5500 метра вървене си мислех преди да тръгнем, ще ги вземем на един дъх. Един дъх беше, но какъв Мъглата беше обхванала всичко, тази мъгла много ни мореше. Настанихме кемпи до една мини отбивка взехме раниците и започнахме бодро да крачим. Колкото повече вървяхме мъглата ставаше все по гъста. Пак молби и молитви. Самата пътека започва в гората, плавно и приятно. След около 15 минути се започва пресечена местност, има доста катерене, държане за метални въжета. На места е доста опасно.










Разстоянието от 5500 метра взехме за 2 часа и 15 минути. Когато стигнахме и изкатерихме последните метри се открива супер гледка. Езерото е с неописуем цвят. Знаехме как изглежда, но на живо е уникално. Имаше мъгла около езерото. Изчакахме колкото може да се разпръсне и започнахме снимките.






И ние сме тук Забравих да кажа че си купихме по една шапка от езерото Мисурина. Там продаваха и за скромните 50 лева получихме 2 броя шапки



Тук ни се виждат малките апаратчета

Поснимахме и точно когато прибрахме фотоапаратите, започна да вали дъжд. Връщането беше много бързо, за около 1,30 час бяхме до кемпера. След кратко сушене и почивка, решихме че е време да празнуваме рожден ден. Тръгнахме за Кортина д'Ампецо и след около 30 минути спряхме на паркинга на магазин Кенгуро. Много добре зареден магазин за хранителни стоки и бита. Винаги пазарим от тук. Спряхме кемпера и избрахме една пицария да се почерпим, имаше и торта



ТОРТАТА Е ВАЖНААААА

[svilen1212]

Хапнахме и пийнахме, навън дъжда беше „из ведро“. Решихме да разгледаме магазин „Кенгуру“. Хубаво го разгледахме, напазарихме все едно си тръгваме за България .Навън времето по скоро отиваше към зимно. Вятър и дъжд се надпреварваха. Пак ли на нашата глава.... Но както съм ви казал, правете всичко възможно по силите си, а останалото оставете на природата. Пък и имахме рожденничка, хайде да я видим дали природата я обича .Качихме се на кемпера и „закрачихме“ 27 км до Passo Giau. Това по програма ни беше следващата дестинация за залеза. През цялото време се излизваше небето, мъглата и тя не оставаше назад, всичко беше против нашите снимки, но ние сме упорити. Изкачвахме се, изкачвахме се и колкото наближавахме чудото ставаше, мечтите ставаха реалност. Нали знаете, мечтите се сбъдват, когато се преследват. Спряхме на паркинга и небето стана супер, динамично с облаци. Веднага изкарахме фотоапарати и стативи. Излезе един от някъде и каза, че не може за кемпери. Добре де, и ти няма да ни помрачиш настроението, мръднах го на 10 метра . И сърцето започна да пее. Всичко беше супер за нас. Щастие.... Не бяхме само ние фотографите. Имаше някакви „дръпнати“, японци или китайци бяха. Тези хора не престанаха да цвилят, викат, лудеят от радост. Все едно за първи път виждаха залеза.














Не ни стигна снимането от долу и решихме да бягаме до едно по високо място. До тук стигнахме за отрицателно време но имената не си ги знаехме Пулса ни беше 200. Но на кой му пука, природата говореше!!!

[ganev78]

Страхотни снимки,

[loveforever]

Чудна природа! Супер снимки!
_________________
Магия в лилаво

[svilen1212]

Благодаря ви

[svilen1212]

След завършване на фотосесията ни стана ясно, че няма как да останем тук и трябва да намерим място за спане. Решихме да е Passo Falzarego който се намира на 2117 метра над.височина. Разстоянието беше 35 км и го изминахме за 1 час. Много завои, няма какво да ви казвам, това са проходи които са като змейки. На паркинга имаше още два кемпера и ние се присъединихме към тях. Хапване, баня и по леглата за да станем за изгрева. Станахме за изгрева на 07.06. но небето беше „боза“, в смисъл, мямаше облаци. Едно слънце изпече, ама голо. Поне едно облаче да имаше да го завие .Какво по хубаво от това да си доспим. Станахме към 08.00ч. и обстановката беше обнадеждаваща, показваха се облаци, имаше шанс за нещо хубаво. Пихме задължителното кафе със закуска и се приготвихме за качването с лифт до Lagazuoi.


Имаше интересна малка църквичка. В нея се продават сувенири. Няма продавач. На сувенирите и магнитите има цена. Парите се пускат в една касичка.


Около паркинга се виждаше това:




Ето го и нашия влак

Цената на лифта за двупосочен билет беше 15.30 евро. Със самото качване на лифта, какво да ви кажа, чуха се песни и танци. Бяха от нашите сърца...уникални гледки и небета. Идваше ни да крещим. Слязохме от лифта и незнаехме какво по напред да снимаме. Навсякъде беше завладяващо. Имаше много хора. Снимахме и се разхождахме на воля до към 16.00ч.



























Има и останки от войната:

И ние сме тук

[Роси и Стоян]

Ех......голяма красота , само човек да има късмет и да му се падне хубаво време .

[svilen1212]