kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Регистриран на: 25 Юни 2013 Мнения: 616 Местожителство: Пловдив 0899843109
Пуснато на: Нед Фев 11, 2018 1:17 pm Заглавие:
Пак ще ви следим с удоволствие. Това е маршрут, който осмисляме и премисляме от много време, така че сме активизирали всички сетива, че да не изпуснем нещо. В крайна сметка защо Кале? От просторните разкази за феритата нещо ми убягна аргумента за избора ви. Защото е най-кратко ли или най-евтино?
С нашите леви волани, това е начина за бърза адаптация към английския трафик - само с обединени усилия. Необичайни са ни кръговите движения, където трябва да се преодолее рефлекса да тръгваш на дясно. Единствено по-трудно е връшането към дясното движение - все още се чудя на кръговите...... накъде беше?
Поразговорихме се с „хазайна” за комуникациите от къмпинга и разбрахме, че в градчето има ж.п. спирка. Не искахме да злоупотребяваме с готоприемството на лондончани и решихме да „наемеме влак” или до площад Виктория или до Лондон Бридж – двете дестинации по тази линия, които максимално ни доближаваха до целта. Като се поокопитихме, палнах Ферди и тръгнахме на пазар и разузнаване в градчето. Първа спирка - познатия вече търговски център. При подхождането за паркиране, едно тъмно БМВ спря и ме изчака докато паркирам и първата ми мисъл бе , че е водача се е стегнал от левия ми волан и т.н. БМВ-то също паркира до мен и също се оказа с ляв волан и естествено при тия условия от него слезе младо българско семейство. Поразговорихме се и ни посъветваха да слезем на Лондон Бридж – там имало интересни места. В магазините обаче бяхме сериозно изненадани от цените – оказаха се поне с 50% по-високи от европейските. Хляба е 1-1,65 паунда, домати 400 гр. 1-1,5 паунда една обикновенна четка за коса – 5 паунда. Горивата са съответно ; дизел и бензин – 1,36 паунда за литър х 2,22=3,02 лв/л , Но имаше и по-ниски цени - най-ниски цени на периферийна ензиностанция е почти като при нас. Надявахме се да е по-евтино – в Гибралтар миналата година беше по 66 пенса литъра.
Минахме и да видим къде е гарата – оказа се на 3,1 мили х 1.6о935 м. = 5 км. от къмпинга. Имаше и голям паркинг, но на входа му имаше ограничаваща греда на 2,20 м. Както и да е паркирахме безпроблемно на съседна улица. На улицата пред гарата Station str. не може да се паркира – има двойна жълта линия по банкетите.
На гарата касиерката даде цена до Лондон бридж 15 паунда двупосочен – излиза 35 лева за 35 км. или за двамата – 70 лв. Ето тук вече не е като у нас, пък даже не е и като в Италия. От Видин до София стигаме за 12 лв.
Прибираме се в къмпинга и правим маршрута за утрешния ден. Гара Виктория е на гърба на Уестминстерския дворец – точно в центъра, но не е на Темза. . Спирката на Лондон бридж ясно че е на Темза, значи можем да видим небостъргача Shed, Таура, Тауър бридж, да се разходим покрай Темза в посока Биг Бен и Уестминстерското абатство, евентуално да потърсим Open bus, пък докъдето стигнем. За Лондон бяхме предвидили само един ден. Програмата ни беше да идем и до Кембридж и Оксфорд и урте попътно може да дойдем да видим смяната на караула пред Бъкингамския дворец и да разгледаме тазичаст на Лондон.
Сутринта преди осем сме на гарата. Билетите обаче са вече 47 паунда двупосочни за двама. Посочената вчера цена е за след 9;00 ч. Преференциална за разтоварване на трафика. Сега, когато всички отиват на работа билетите са по-скъпи. Секунди колебание и плащаме – иначе закъсняваме много с графика, особено ако икаме да ползваме опънбаса.
Спирките до Лондон бридж бяха над десет – не ги броехме защото тя беше крайна. Влака наистина беше пълен с пътуващи за работа хора. Които седяха, бяха отворили вече лаптопите, а стоящите масово бяха със слушалки в ушите и ровичкаха gsm-ите си. Пътувахме към лондонското сити – световния бизнес и банков център и работния ден започваше още във влака.
Слизаме на стейшъна и той се оказва току под самия Shard – най-новия и най-висок небостъргач в Лондон, а и в европейския съюз. Тъкмо ще можем да се ориентираме за гарата от всяка точка на града.
The Shard ( Стъкления къс) е висок 309.6 м. Изграден е от 11 хиляди плоскости от т.н. “бяло стъкло”, които засилват отражението на небето върху корпуса му. Ръбестите стени на сградата, заради които е наречен така, могат да се движат. Небостъргачът има 87 етажа, 72 от които са обитаеми и 44 асансьора. Изграждането му струва 450 милиона паунда. Идеята за нестандартната му форма е на световноизвестния архитект Renzo Piano, който чрез проекта си обединява в едно формите на близките ж.п. линии на London Bridge Station, лондонските кули в картините на венецианския художник Canaletto и мачтите на корабите, с които Лондон става известен.В небостъргача има апартаменти, офиси, магазини, хотел, ресторанти и зимни градини. Aqua Shard – ресторант и бар на 31-я етаж, предоставя възможност да видите града отвисоко. Цените са приемливи за лондонските стандарти, а за да погледнете Лондон от горе не е задължително да сте клиент на ресторанта. Друго романтично място е The View from the Shard, две платформи на 69 и 72 етажи с 360-градусови гледки на които има и интерактивни 3Д бинокли. Амбицията изглежда е била това да е лондонската Айфелова кула.
Като цяло обаче проекта за сега търпи загуби, защото повечето от офисите и апартаментите са все още празни, поради високите наеми и отдалечеността от финансовия център.
Смело се запътваме към входа, но на рецепцията ни обясняват, че аксеса до платформите за наблюдение е с предварително записване от месеци. Имало извънредни куверти за деня, но още са блокирани. Цените им започват от 35 паунда. Сори – точката отпада. С предварителните резервации ще се сблъскваме постоянно.
Тръгваме към реката и след стотина метра попадаме на кръстовище отрупано с цветя, букети и венци.
На 03 юни вечерта (само преди по-малко от три седмици), трима нападатели тук се врязали с микробус в минувачи по Лондон бридж, а после се насочили към района на пазара Бъроу маркет и започнали да ръгат с ножове минувачи. В резултат на това нападение са загинали 6 души, а 48 човека били ранени. Тримата нападатели били убити на място.
Ето ги и лондонските ротели – няма грешка, тук сме вече.
Свита част от мнението:
Стигаме до брега на Темза, не преминаваме по моста, а оставаме на южния бряг и тръгваме по течението, по крайбрежната улица към Тауър бридж.. Навсякъде е облицовано със цветен мрамор и тичат в спортни трика млади банкови юпита и така щяхме да ги срещаме през целия ден. Денят беше рядко слънчев, но по решителния им устрем, личеше че го правят при всякъкви метеоусловия.
Тук се разхожда кралицата . Вижда се и Лондон бридж.
Селфи на фона на Лондон бридж. Еееех Англия, Англия.....
Тайно снимаме кралските военоморски сили.
Галерията Haye’s – Тук пенсионера може да намери всичко
Телефонните кабини вече са само архитектурен аксесоар, но ги има.
Тук някъде имаше и безплатна тоалетна.
Пристанът Лондон бридж
Вече наближаваме и Тауър бридж и то в момент, когато е вдигнат заради старa яхта.
Дворецът Tower of London сниман от южния бряг.
Таксите са само за разглеждане на кулите с гид.
Какво ли не може да види туриста на Тауър Бридж!!!
Съдейки по гледката от моста, Лондон предлага и модерна архитектура.
Ей го и нашия ориентир - The Shard
Вниманието ни привлича крепостa срещу моста.
Срещу Тауър Бридж е стария кралски замък The Cradle Tower. Продължаваме по променада , но ни спират бобита и някакви артисти в ливрей (после научихме че са служители в музея), и разбираме, че натаък не може. Минаващите масово се снимаха с тях. Говорят бързо и с диалект и не можем да ги разберем, но щяло да има нещо.
Връщаме се обратно и обикаляме крепостта от ляво.
The Cradle Tower – вход 24,80 паунда./ деца 11,50 п.
Тауър или Кулата на Лондон или Кралският дворец и крепост на Нейно величество е историческа крепост в централен Лондон на северния бряг на река Темза. Заема площ от 12 акра (120 декара).
Разположена е в лондонския район Тауър Хамлетс и е отделена от източния край на Лондонското сити от открито пространство, известно като Тауър Хил. Там е бил римският град Лондиниум, основан в 43 г. н.е., останки от фортификацията му са запазени при замъка. Крепостта е най-старата сграда, използвана от британското правителство.
Тауър често се идентифицира с Бялата кула, първоначалната груба квадратна крепост, построена от Уилям Завоевателя през 1078 г. Бялата кула е висока 27 m и е построена както за защита на норманите от местното население, така и за отбрана на Лондон от външни нашественици. Стените в основата са 4.5 m широки, а в горните части 3.3 m. През 90-те години на 12 век крал Ричард Лъвското сърце построява оградна стена около крепостта и е изкопан ров, напълнен с вода от Темза. През 40-те години на 13 век Хенри III избелва външните стени на крепостта, което дава името ѝ. Целият Тауър е комплекс от няколко сгради, разположени в два концентрични кръга от отбранителни стени и ров.
Първостепенната функция на Тауър е като крепост, кралски дворец и затвор (особено за затворници от висш ранг, включително от кралското семейство като принцовете в Тауър и бъдещата кралица Елизабет I. Та
уър също е служел като място за екзекуции и мъчения, оръжейна, хазна, зоологическа градина, Кралският монетен двор, офис за обществени архиви, обсерватория, а след 1303 г. е домът на Коронните скъпоценности на Обединеното кралство.
Носи се легенда че Тауърът с е преследва от призрака на Ан Болейн, който обитава параклиса "Свети Петър и Винкула"
The Tower of London се стопанисва от Historikal Roial Palaces ( Кралска историческа палата) - частна, независима благотворителна общност.
Зад двореца се събираше голяма тълпа, нямахме идея какво ще има.
Насядахме, кой където намери и зачакахме нещото да се случи.
И както спокойно чакахме и повечето спокойно си разговаряха изведнаж се разнесоха тежки гърмежи. Първата ми мисъл беше, че вероятно наблизо правят атентат, но хората бяха видимо спокойни, само наставаха да гледат по-добре. Това успях да снимам над главите на зяпачите.
От по-близо нещата се изясниха – бяха топовни салюти от три гаубици и продължиха доста време прекъсвани от военни команди. Така и не разбрахме, кой им каза че сме дошли
Спектакъла след салютите беше по-впечатляващ.
Оставих Надя да отпочине малко на сянка и тръгнах да видя къде отиде яхтата, която мина под моста. Беше с екипаж от двама ветерани.
Това не са бедни рибари – не за всекиго вдигат Тауър Бридж и спират движението.
Лодката тъкмо се намъкваше в тесен канал.
Двумачтовия йол влезе в St Katharine Doks Marina – кокетно яхтено пристанище в центъра на Лондон.
Наборите сега ще пият по един ямайски ром в автентичния „The Dickens Inn”
В марината влезе и една канална баржа на електродвигатели. Не се разбра кой е шкипера – може би мацето със секси роклята!?
Надя все още предпочиташе пасивно да попива лондонската атмосфера, и тръгнах на запад по северния бряг на Темза. Наблизо беше музея на затворите Clink.
The Clinc е популярно название на всички затвори . През 1129 г. Хенри от Блоа, брат на крал Стефан (и внук на Уилям завоевателя) е бил ръкоположен за епископ на Уинчестър и става втори по власт след самия крал. Неговата резиденция е с изглед към Темза и тогава се намирала в пределите на двореца Уинчестър ( от която днес е видим Розовият прозорец на Голямата зала), и е завършена през 1144 г. Съдържа два затвора към двореца: един за мъже и един за жени. По този начин тази част на крайбрежието стана обект на законите на "Свободата (или юрисдикцията) на епископа на Уинчестър" (по-късно известхи като "Свободата на Clinc)
Името "Clink" изглежда е било прикрепено към затвора през 14 век. Едно от най-разпространените обяснения е с това на звука на ковашкия чук, който занитва прангите около китките или глезените на затворниците. Друго обяснение е с фламандската дума "klink", която означава "капаче" (може би по отношение на ключалката на вратата). Каквато и да е етимологията, затворът впоследствие завещава това име на всички останали затвори, което води до израза "да бъде хвърлен в The Clink".
Срещу музея е ресторанта и хотел „ Old Thameside in” – “ В старата тъмница”
А до нея е изкаран на сух док един платхоход.
Продължавам по крайбрежната на Сити-то и неволно наблюдавам обедната почивка на „белите якички”. Младшите служители се хранят на чист въздух на открито.
По-старшите са яли в пицарията и сега могат и да поогледат мацките. Всички са в задължителните бели ризи – типичните „бели якички”.
В памет на младеж, загинал докато помага на атакувана жена.
Катедралата St Paul – от тук може да се вземе Oupen bus
Моста “Millenium brige”
Железопътния Blackfrier Railwai Brige
Времето беше започнало да става необичайно горещо – разбрахме после че за деня максималните в Лондон са стигали до 40*С. Изоставената ми някъде в Лондон съпруга също звънна и се поинтересува да ме чака ли още, защото яхтсмените вече и предлагали вечеря и не ми остана друго, освен по Blackfrier Brigе да поема обратно към гарата
Моста „Ватерлоо” - някъде зад него е Уестминстерското абатство, а срещу него - Окото на Лондон - гиганъското виенско колело.
Лондон е натоварващ град. Навсякъде има забележителни места, както исторически, така и модерни, както познати, така и напълно неизвестни и разбрахме че и месец няма да ни стигне да добием представа от най-важните му забележителности. Все пак бяхме доволни от видяното, от „аурата” на града и сред кратко замотаване, щастливи се натоварихме във влака.
Явно при възможност ще се идва пак, но този път вероятно с организирана екскурзия. Иначе за нас ходенето пеша е вече доста натоварващо, особено за жена ми. Трябваше да направим обратния маршрут - да слезем на Виктория стейшън, и от там да се върнем през Лондон бридж стейшън. Така щяхме да видим и смяната на караула на Бъкингамския дворец.
Вечерта правим разбор и установяваме, че Англия е висока летва за нашите пенсии и решавема да съкратим маршрута, да се върнем на континента и да посветим обратния път на крайбрежието на Бретан, красивите замъци по Лоара и т.н.
Хазяйна ни споменава и ни дава диплянка за някакво имение наблизо, свързано с Ан Болейн – една от обезглавените съпруги на Хенри VIII-ми.
Тръгваме на сутринта на юг, към курортното южно крайбрежие и Брайтън и Ийстбърн, а от там към Дувър, но се отклоняваме малко на изток до Хевер - имението, в което е живяла Ан Болейн.
_________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
..... В крайна сметка защо Кале? От просторните разкази за феритата нещо ми убягна аргумента за избора ви. Защото е най-кратко ли или най-евтино?
Най-кратък, най-евтин и най-начести са курсовете. Ако идвате от Белгия може да проверите и на Дюнкерк-Дувър (после до Кале са само 25 км.), но при нас вече свечеряваше, нямахме координатите на пристанището, пък както и стана, на Кале по-можеха да се срещнат хора от които да получим информация. Бат Жоро нищо не бе казал, а други, минали по маршрута не знаехме.
Ферибота през Диеп-Нюхейвън бе по-удобен на връщане, беше ни по пътя, но пак нямахме конкретна информация. Просто нямахме достатъчно информация за да подготвим перфектния маршрут за кемпер. За това са пътеписите - следващите, след нас ще са с по-оптимални маршрути. С Европатунел - това са връзките за Лондон - иначе може да се тръгне и от Катания
После .... принцип при нашите пътувания е първо да минем по класическите места и пътища; столици, големи градове, известни места, а после да задълбаем в детайлите. _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Видно от тук е че дневна енитайм травелкарта е 18.10 паунда, а седмичната е 62,30 паунда
Във Венеция например, дневния билет за всякакъв вид транспорт (включително воден) в лагуната е 20 € Такъв билет в Лондон едва ли е по-евтин и не го видях никъде. _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Браво Пламене.Ние сме 65+и+ това сме български пенсионери които никога не правим такива тънки сметки.Не си ли навит и това лято да прескочим до Монако и да "банкрутиране"онова казино.
Последна снимка на черквата и се спускаме право на юг през Хартфийлд, Ъкфийлд и Луис към крайбрежието.
Това са преобладаващите английски пътища- обикновено немного натоварени с преобладаващо ограничение от 40 мили/ 60 км./час. и не-много интензивно движение. Винетки не се искат и няма платени магистрали.
Минава се през типичната английска провинция на Източен Съсекс и Кент.
Страноприемница “Kentish Horst”
Свита част от мнението:
Обикновенно селищата започват едноетажно....
Тази къщичка в Hartfield я имам за представителна извадка – с магазинче за подаръци, сладкиши и книжки „Егълчето на Мечо Пух” на първия етаж – в което можеш да пиеш и чай, и ниски, топли стай на втория етаж, отоплявани с камини.
Новото строителство следва стила на старото
Duddleswill
След тая хубава къща следва нещо като временно селище
Временни селища пред градчето Луис (Lewеs)
Пред нас най-после вече е Брайтън.
Брайтън е неголям град - 156 000 жители, но като морски курорт на южното крайбрежие, събира 8 млн. туристи ежегодно.
Характерни за Брайтън сгради.
Кралският павилион е псевдоориенталски дворец на насладите, изграден в края на 18 в. от тогавашния принц -регент, по-късно крал Джордж IV. Причудливите минарета и куполите в индийски стил са допълнени от интериор в китайски стил. Той безспорно е един от най-натруфените дворци в цяла Европа. Виктория и Алберт са чести посетители, но кралицата не е очарована от атмосферата на крайморския град и в крайна сметка престава да го посещава
Сега в центъра на Брайтън, пред катедралата имаше протест. На фасадата на катедралата, която към момента беше в ремонт, висеше огромно платно с името и образа на организатора. Понечих да го снимам, но ръкомахайки към мен се затича брадат мъж, накара ме да го изтрия и ми забрани снимането. После две минаващи жени, които видяха случката ми казаха, че съм извадил късмет - могъл е да счупи фотоапарата. Бяха възмутени от платното на фасадата на катедралата – да не е Христос.
Този импровизиран плакат обяснява темата на протеста
Центъра на Брайтън съвсем не е внушителен
Този импровизиран плакат донякъде обяснява темата на протеста
Центъра на Брайтън съвсем не е внушителен. Залагах много на Брайтън очаквах тук британското величие да блесне с пълна сила, но нещо не се получи. Времето беше променливо, не можех га се ориентирам в града – къде е морето, къде са плажовете и т.н. Нещо в Брайтън се разминахахме с предварителната информация.
Хотел “Roial Albion”
Пристанището на Брайтън. Времето се смрачи, заплющя дъжд, подсилван от вятъра и не можахме да се разходим по рпайбрежната улица.
Напускаме Брайтън без да сме видели курортните му ценности.
Крайбрежието на Източен Съсекс е леко хълмисто, обрасло с жилави треви, имъгливо и навъсен,. Истинско променливо британско време – ту вали, ту грее приветливо слънчице, но свири морски вятър.
Малко след Брайтънската Марина, на пътя за Ийстбърн е саториума „Blind veterans UK”
Тук крайбрежието е равно и скучно и любопитството ни се изостря, когато зърнахме самотна вятърна мелница на хоризонта.
Търсейки път към вятърницата заобикаляме санаториума и отзад се натъкваме на млада жена, разхождаща две кози с памперси ?!
Защо с памперси – ами така.
Питаме я за път до вятърната мелница, но и тя не знае – отскоро е тук и даже сега я е забелязала. Явно не е от тук пътя и се връщаме на главното шосе, а жената с видимо неудобство си прибира козите.
Крайбрежието на Источен Съсекс
Минаваме Newhaven и Seaford които са се слели– все красиви крайбрежни градчета.
Сийфорд – виждат се вече белите скали при Дувъра.
Страноприемницата Smugglers Rest (Почивката на контрабандиста) говори картинно за стар поминък на региона.
В началото пак къщите са едноетажни.
Запазен образец от архитектурния фолклор.
Наблизо е “Sevent sisters country parc” . „Седемте сестри” е серия от тебеширени ( гипсови) скали по крайбрежието на Ламанша около Дувър между Сийфорд и Ийстбърн. Стойте далеч от ръбовете, защото гипса е нестабилен и се свлича! Парка е ферма с добитък, овце и машини и при посещение трябва да се внимава с кучетата, ако имате такова и да се водят на каишка .
Меандрите на Cucmere river при Exeat
Навлизаме в Ийстбърн (Eastbourne) – друг курортен град.
Но крайбрежието на Ийстбърн - крайбрежието е божествено. Това очаквахме да виждим отдавна.
Толкова за днес, утре пак
_________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Qeens hotel – вероятно хотела в който отсяда кралицата
След града има и център зазабавления “Осртовът на съкровищата” (Treasure Island)
Свита част от мнението:
Следващите крайбрежни градчета са Bexhil и Hastings – също големи курорти.
И последен преди Дувър е Фолкстон (Folkestone). Градчетата странно си приличат, сякаш са се надпреварвали в разкрасяването си използвайти едни и същи архитекти.
Пътят покрай морето е защитен с дига и изглежда под нивото му. Никъде не видяхме плажуващи, още по-малко къпещи се.
Веднага след Хеистингс, южно от Дувър има и голям къмпинг “Ray Bay” - но тук не се къмпингува. Само продават мобилни къщи/фургони.
Курортните селища продължават почти до Дувър
Тук навигацията малко ни изненада
От ханчето „Котката и гърнето с яйчен крем” до Дувър са 10-тина км.
Завършваме обиколката там дето я започнахме. Само че пътя по който влизаме в пристанищния терминал се оказва еднопосочен и до като се усетим – ето ни пред кабинката на КПП-то.
- Ама ние нямаме билети!
- Спокойнооо.... вие сте на правилното място. 130 паунда.
Няма как да се върнем вече. Плащаме и се товарим на ферибота
Щом жената е доволна, значи всичко е наред.
_________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Пламене и Надя , виждам че вече поста ви е чист .
Продължавай не се впрягай ! Ако не продължиш пътеписа , с присъщия за теб хумор , ще ви дойдем на гости във Видин на твои разноски ,
за да ни разкажеш останалата част от пътуването.
Четох че и капитан Венци от Русе тръгва за Видин .
С уважение: Бат Жоро
Благодаря на всички за проявеното разбиране и търпение.
Ако трябва да обобщим впечатленията си от Англия, то мислим че един от факторите, как ще я възприем ние южняците са метеорологичните условия по време на визитата. Ако времето е хубаво и всичко наоколо е светло, цветно и отворено - и хората са по-приветливи и определено Англия ще ви хареса. И обратното....
Хората – започнахме да чувстваме по-осезателна резервираност в отношенията към нас , „новите европейци” . Очакват че сме поредните гастарбайтери и трудно се убеждават че сме само туристи.
Езикът – предполагат, че целият свят трябва да го знае перфектно и не си губят времето в дълги обяснения. За цените вече писахме.
Като заключение, можем да кажем че на нас Англия определено ни хареса и вероятно пак ще дойдем „да си я доразгледаме”, но по всяка вероятност вече без Ферди - изморително ни е дългото пътуване до там и недоспиването „на диво”.
На ферибота сме се качили около седем вечерта, английско време и акостираме сравнително късно (около 21,30 централно европейско на 22юни 2017г.) в Кале. Гласим се за нощувка пак на същия безплатен пристанищен паркинг на фериботния терминал. Времето е хладно и дъждовно и наблюдаваме група голи до кръста мадежи, които правеха „кръвопреливане” от туби подредени до колата им. Значи и на тях не им изнася разликата в цените на горивата, но вероятно не искаха и да измокрят дрехите си. Нощта минава спокойно за условията, но на сутринта пред сградата на пристанището сноват репортери и полицай ни направляват за излизане от зоната. Изглежда значими личности ще използват ферибота.
Тръгваме в ранната свежа утрин по маршрута Етрета - Мон Сен Мишел – Нант, от където смятахме да почнем замъците по Лоара. „Без магистрали” навигацията ни повежда по провинциални пътища през Хардинген, Самер, Нувион и Ле Трепор по атлантическото крайбрежие.
Излизаме от Кале. Панорамата на Горна Франция и Нормандия е коренно различна от вчерашния Кент.
Набелезаните места по маршрута ни са малко или много известни от предни пътеписи, затова ще се стремим да покажем неща, които са сравнително нови или непосочени.
Свита част от мнението:
Самер
Това „ауберге” в Диеп вероятно е на френския път на пилигримите, но си е и обикновен хан.
Интересна къща в Невил (Neville)
Няма по-красиви и по-поддържани пътища от френските.
Транзит през центъра на Fekamp – очарователен нормандски пристанищен град със стар градски център. Известен е със двореца на Александър льо Гран – Palais Benedictin, където в мазето на замъка е и дестилерната на известния ликьор „Бенедиктин” – царя на ликьорите със 27 билки, известен още от 1510-та година.
Интересна къща във Фекам и пристанището.
Някъде около центъра на Фекам се откроява Замъка Benediktine
Оргиналния ликьор се произвежда от монасите бенедиктинци до края на XVIII век, когато производството спира по време на Френската революция.
През 1863 г. Александър льо Гран, далечен роднина на благородниците от Фекамп в Нормандия, успял да открие тайната рецепта, ровейки се в стари ръкописи и книги. Благородникът решил да пресъздаде мистериозния ликьор и с голямо желание и упоритост постигнал целта. Той обаче модернизирал старата рецепта и нарекъл напитката бенедиктин по името на католическия орден, към който принадлежал нейният първооткривател. През 1882 г. Александър льо Гран построил уникален дворец във Фекамп , където и досега се произвежда финият бенедиктин. Замъкът в стил рококо се посещава от около 100 000 души годишно.
В Етрета (Etretat) пристигаме около пет следобед и веднага намираме общинския къмпинг, който е съвсем по пътя.
Регистрираме се за 13.50 €, без ток (+5€) и тръгваме на разходка към центъра край красиви модерни къщи с много цветя. Градчето очарова още от първите крачки.
Градчето, както пише в нета е малко – само 1640 жители. По произхода на името още се спори, но наклонява мнението, че има скандинавски корен – превежда се като Края на пътя, Отвесна скала, Фермата на залязващото слънце, Селище на изток, Иглата (strand – estrant- etretat) – все романтични имена. Отстои на 200 км. от Париж.
Някога тук е имало развъдник на стриди за Мария-Антоанета, но през XIX-ти век малкото рибарско селище става най-аристократичния курорт. Замъка Егю в края на града се е считал за най-изисканото място сред европейската аристокрация за прекарване на „сезона”. Впоследствие градчето става културен център и истински е прославено от художниците Густав Курбе, Коро, Еужени Боден, Йожен Делакроа, Едуард Мане и Клод Моне. Композитора Жак Офенбах построява тук вилата си „Орфей”. Писателите Дюма, Юго, Кар и Мопасан са живели тук за дълго.
На път за прочутия плаж на Алабастровия бряг ( Cote d’Alabate) е къщата музей на Морис Льоблан – автора на кримките с крадеца-джентълмен Арсен Льопен. Добре познат е на нашето поколение, сега се е изгубил някъде в нета. Тук се развива и действието на романа „Мегре и старата дама” на Жорж Сименон. Сниман е филма „Луси” на Клод Бесон.
Центъра на градчето е извънредно живописен, със запленяваща старинна архитектура.
Крайбрежието е продължение на “тебеширените „ скали, оформящи Ламанша. Плажът Le Perrey със скалната арка La Falaise d’Aval и до нея 70-метровата каменна игла ( L’Aiguille) са изваяни от вълните . Зад нея, от тук не се вижда, е най-голямата скална арка La Manneporte. Сега е времето на прилива и не могат да се обиколят за впечатляващи снимки, но има доста публикувани във форума, а в нета са безброй.
На изток е скалната арка La Falaise d’Amont.
Скалните арки , митничарската пътека и параклисът Notre -dame de la Garde, са емблематични за Етрета. Горе зад църквата има паметник на двама френски летци, които през 1927 г. тук са видяни за последно в опита им да прелетят от Париж до Ню Йорк.
Някога е имало поверие, че в буря морякът оцелява, само ако проповедник е отправил молитва и за това параклисът е изграден на самият бряг.
Връщаме се през центъра.
Много дружелюбен град – веднага се намират любопитни приятели.
Нощуваме в къмпинга и на сутринта поемаме към Мон Сен Мишел.
_________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Денят е 24 юни –само десетия ден от пътуването, а вече преливаме от впечатления. Набелязаните интересни места още не са преполовени.
Минаваме по моста Нормандия над Сена – дълъг два километра и половина.
Преминаването на моста е платено – за категория 2 – 6,30€ :
категория 3 – 6,80€
И още едно плащане .... за департамент Калвадос.
Свита част от мнението:
Град Pont Eveque
Troarn – все идилични провинциални градчета, със своя неповторима идентичност, от които имаме стотици снимки и едва се сдържам да не ги покажа всичките. Неизвестни градчета в които имаш чувството на първооткривател.
И пак дружелюбни хора – даже Супермени.
Санервил – никога не съм го чувал. Без съмнение!
Тук някъде спряхме зад малко зелено рено. Около него се суетяха възрастно семейство - отваряха и затваряха врати и багажник. Скоро мъжът дойде при нас със карта в ръка и сподели, че не може да се ориентира къде е – внукът му подготвил маршрута на навигацията, но тя загубила настройки. Бяха датско семейство и пътуваха за Сен Мало. Успокоихме ги и решихме да карат след нас до общ разклон, след това ще е лесно.
Мостът над Canal de Caen a la Mer
Крайпътен ресторант – говеждия стек е 33 лв.
Разделихме се с прегръдки, съвсем по нашенски на голям удобен безплатен паркинг с тоалетни (С 48*44’34.9”;З 001*17’16.6”) от двете страни на магистрала А84 (Е3).
От тук до Мон Сен Мишел са 34 км. Мястото е удобно и за нощуване, но това разбрахме твърде късно. От тук до Мон Сен Мишел има 5 къмпинга, но ние спираме на паркинга до самият полуостров.
Замъка се вижда отдалеч в полето.
Направлявани от младежи-доброволци паркираме в огромна многосекторна паркинг територия, в зоната за кемпери. За разлика от паркинга за леки коли и автобиси, където се плаща на всеки час, тук престоят за първите 30 мин. е безплатен, първите два часа са 6.30€ , но след това се плаща 17.20 € за 24 ч. Плаща се на автомати зад паркингите, които издават пропуските вдигащи бариерата. Тук има и къмпинг, но е по- скъп. Въобще тези,които са идвали по-рано сега ще намерят основни промени, включително цяло селище с магазини, ресторант и хотели около подстъпа за абатствот
Сега до абатството е прокаран мост, удобен и за велосипедисти, но основен транспорт по еднокилометровата отсечка са специално разработените безплатни автобуси, движещи се напред-назад. Имат шофьорски кабини в двата края и се връщат без да завиват, като водача заключва едната кабина и се прехвърля в другата.
Първи поглед и замъка пленява с величествената си структура от многобройни средновековни елементи и характерен силует.
Входа доколкото си спомняме беше безплатен, въпреки че в сайта, който следвахме даваха цени на билети. Искаха ни само по 4 € за музея. А отвътре абатството беше още по-хубаво.
Ето го и манастирското ауберге
Укрепленията, чийто строеж започва през ХІІІ в., обграждат планината и бенедиктинското абатство и градини, бележещи мястото, където, казват, се появил Архангел Михаил през 708 г. В допълнение към уникалната природна среда, това, което привлича туристите от векове, е архитектурният ансамбъл от ХІІІ в. вътре в абатството, наречен „Чудото“ (La Merveille) – един готически шедьовър
Ето какво е казано в Уикипедия-та за него:
Мон Сен Мишел (на френски: Le Mont-Saint-Michel) е скалист приливен остров и община в департамент Манш, регион Долна Нормандия, Франция. Абатството на острова е посветено на Архангел Михаил и е разположено е на около 1 км от брега, близо до устието на р. Куено. Общината има население от 43 човека. Всяка година Мон Сен Мишел се посещава от над 3 000 000 души (на второ място във Франция по посещаемост след Ил дьо Франс, което е цял регион воглаве с Париж). Статуята на Архангел Михаил, поставена на върха на църквата, се извисява на 170 метра над водата.
История
През 6 и 7 век Мон Сен Мишел се използва като крепост на римско-британската култура и власт, до превземането му от франките. Според легендата Архангел Михаил се е явил на Св. Обер, епископ на Авранш през 708 г. и му е дал наставление да построи църква на скалистия остров. Обер пренебрегва наставлението докато архангелът продупчва черепа му с пръст. През 709 г. започва да се строи и селото около абатството. През 933 г. островът е анексиран заедно с Котантенския полуостров от херцог Гийом I Нормандски. През 1067 г. манастирът Мон Сен Мишел дава подкрепата си на Уилям Завоевателя. В резултат на това манастирът получава земи и имоти в Англия, а също е изобразен на гоблена от Байо. По време на Стогодишната война англичаните неколкократно се опитват да го превземат, но не успяват. След Френската революция абатството е затворено и превърнато в затвор, първоначално за духовници, които се противопоставят на новия режим. След като влиятелни фигури, включително Виктор Юго, започват кампания за възстановяване на статута на Мон Сен Мишел, през 1863 г. занданът е затворен и през 1874 г. островът е обявен за исторически паметник. Мон Сен Мишел и неговият залив са обявени от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство през 1979 г.
Е... не можах да се спра и се поувлякох със снимките, но си заслужава.
А пък започна и прилива...
Приливът е два пъти в денонощието, часовете и денивелацията се дават в таблица в началото на моста, а морето приижда на 16 км.
Нивото на океана тук достига разлика от 15 м. – в момента за месец юни е над 12 м. а самото абатство е на 150 м. над морското равнище.
Свечерява се и за всички започва нощния живот.
Абатството може да се разглежда и нощем – отворено е до тъмно.
Интересен факт е и че аналог на Мон Сен Мишел или по-точно Сейнт Майкъл Моунт ( Saint Michael’s Mount) има и отсреща в Англия, на полуостров Корнуол.( С 50*7’3.2”; З 005*28’37.3”) срещу Marazion https://www.stmichaelsmount.co.uk/ Манастирът Сейнт Майкъл е разположен на заливан остров и е прототипа на френския, като и визуално изглежда подобно.
Искахме да тръгнем от там за френския Мон Сен Мишел, но “поради липса на време” , за сега предоставяме тази възможна дестинация на желаещите.
_________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Знам ,че не си се притеснил от заплахата на бат Жоро от Бургас да ти дойде на гости във Видин за да чуе лично от теб края на пътеписа ако не продължиш да го описваш във форума. Но в предвид вероятността да ти дойдат на гости двама моряци работата си е за притеснение! Ако съм на твое място сън няма да спя но ще довърша пътеписа!
Регистриран на: 18 Юли 2012 Мнения: 1096 Местожителство: Бургас
Пуснато на: Чет Фев 22, 2018 12:42 am Заглавие:
Mont-Saint-Michel е уникално място , гледката как океана идва...идва..... беше вълшебна за мен.
Благодаря ви, че ме върнахте в спомените,все едно съм отново там .
Очаквам продължението ,ходи ми се и по замъци
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4Следваща
Страница 2 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
. Вижда се и Лондон бридж.
Ако съм на твое място сън няма да спя но ще довърша пътеписа! 
Mont-Saint-Michel е уникално място , гледката как океана идва...идва..... беше вълшебна за мен.
