kemper-club forum

[kvp155]

Испарта или Ъспарта, без претенции кое е правилно в момента си е един съвременен град до който трябва да изминем около 300 километра. Не звучи особено трудно ако се тръгне навреме или поне ако не си разглеждал пешеходно няколко големи парка и половин град. Все пак пристигаме малко преди полунощ и понеже не сме готови с място за нощувка разгледах района от високо и се оказа, че над града има чудесен за целта парк. Нещо като панорамна площадка с хубави гледки и доста ресторанти. Проверихме го на място и се оказа подходящо не само за нощувки, но и за посещение на някое от многото заведения на хълма. Едва ли имаме сили за подобно нещо, седейки по странната тишина от спящите в кемпера, затова си избрах едно място на хълма и дръпнах щорите (37.745223, 30.537748). Идвайки срещнахме доста групи млади хора и си мислех, че няма да е много спокойно, но не, оказа се точно обратното.

На сутринта се отправяме към едно от местата станало известно със странната си съдба, а именно Aya Baniya. Сграда, или по-скоро остатъци от такава, която е превърната в училище и баня, но не винаги е било така. Първоначално построената през 1750 г. сграда е била православна църква и точно като такава е използвана дълго време. Исляма е доста обсебваща религия и не търпи много подобни сгради, затова във времето предназначението е сменено, докато постепенно не е изоставена и докарана до днешното си състояние.









Сградата е доста голяма, оградена в отделен парцел, чиято ограда е заключена с катинар. Като ни видя един младеж, че се интересуваме ни заговори на доста лош английски. Живеел в отсрещната кооперация, а жена му била учителка по английски в близкото училище. Много беше изненадан, че някой е дошъл в неговият град заради сградата и с охота ни разказа, каквото знае за нея. Каза даже, че общината предвижда сериозен ремонт, но от няколко години чакали финансиране от тяхното Министерство на културата. Нямало никакъв проблем да прескочим дувара и да се разходим вътре. Ами послушах го.





Тук сме само заради тази постройка на път за друг изпаднал в забвение град, който е на един хълм съвсем близо до това място. Излизайки се натъкваме на огромни макети от маслодайна роза, които са закичени по обществени сгради.

Мислех си, че такива има само в нашата Розова долина край Казанлък, но се оказа, че ги имало и тук. Поразрових се и се появи следната история: „Производството на рози в Испарта е започнато от Мюфтюзаде Гюлджу Исмаил Ефенди през 1870 г., когато той контрабандно донася фиданка от роза от Розовата долина на България, на 1215 километра от Испарта, в пръта на бастуна си, засаждайки първата фиданка от роза в турската провинция което в крайна сметка промени социалната и икономическата структура на града.“



Розовото масло е особено важен продукт не само за България или Турция, но и за света. Днес точно в Испарта се добиват 65% розовото масло в целия свят и така с право наричат града „розовата градина на света“. И защо не беше нашата розова градина с това име, след като семето е именно от нас, не става ясно за такива като мен. Както не е ясно, дали тази история е истина или една удобна ни легенда, но е факт, че дори самите турци са я поместили като официална информация за произхода на тази роза в града.

Съвсем в началото на април сме или по-точно 4-тия ден от календара в този месец. Обикновено няма сняг по това време, но на планината към която сме се запътили той още си седи.



Сагаласос е градът който преследваме, известен също като Селгесос. На около 45-50 км от Испарта и е разположен високо в планинската верига Тавър, някъде на около от 1700 метра надморска височина. По времето на римската империя градът е бил известен като „първият град на Писидия“. Толкова е нависоко, че само заради този факт е пощаден от набезите на арабите и разбойници, който не са не са се отнесли така с много от близките до морето градове след тяхното западане. Точно това е причината този да е в един доста добър за годините си вид.

Паркингът и официален вход за комплекса е на специално изградена площадка с някаква малка сграда за продажба на билети (37.677341, 30.516957).

Пристигаме на мястото по единствения път, който видно е изграден само за този комплекс и съвсем очаквано по понеделнишки сме сам-сами. Но и стана ясно защо е така. Понеделник е почивен ден за повечето забележителности, които са с входна такса и този обект не прави изключение. Охраната, който се оказа, че е и билетопродавач щом ни зърна изскочи като тапа от сградата и ни посрещна с най-благата си усмивка. Видял отдалеч, че регистрацията ни е българска и като разбра, че сме дошли от толкова далеч сам предложи да ни пусне. Прикани ни на касата, където си купихме билети, че даже ни таксува не като чужденци, а като турски граждани. Така каза било по-евтино, а нашите братски народи, трябвало да се подкрепят. За капак отвори някаква кутия и извади от там ключ с етикет и нещо написано на турски. Подаде го и отново усмихнат продължи с думите, че ключът бил за помещението, което е построено за да опази от атмосферните условия някаква важна мозайка. Тя не е обект за посещение, че още била в процес на реставрация, но нали сме братя, за нас ще направи компромис. Отделно от това ни подари някакви туристически карти за други забележителности в страната. Въобще, човекът беше много радостен, че хора от България са дошли да разгледат страната му и не, не беше от преселниците, зажаднели за българска реч. Беше си най-обикновен турчин, при това не знаеше дори една дума различна от турски и всичко си превеждахме през преводача на телефоните (хвала на човека дето ги е измислил).

Това внимание никъде по света не ни се е случвало и не знам дали е обичайна практика, дали е случайност или друго, но в тази Турция всички хора с които се срещаме са много мили, сърдечни и гостоприемни.







Руйните за пръснати на доста голяма площ и за подробното им разглеждане може да отиде и цял ден. Според любезният домакин на около километър имало и нещо като стадион, който също бил част от града, но тук има достатъчно за гледане и ще се задоволим само с най-близките части на града.















Град Сагаласос датира от 8000 г. пр. н. е. и е бил част от областта Писидия. За времето си бързо става един от най-богатите в нея. Населението му също нараства и достига до от 27 000 души, а сградите му са модерни и съвременни, с изцяло римски характер. Бил е един от най-важните и предпочитани градове за император Адриан, съдейки по намерените няколко колосални по размерите си статуи. Най-голямата от тях е била с височина 5 метра, точно на император Адриан. Намерили са я паднала и разполовена на големи каменни блокове, вероятно след опустошителното земетресение, някъде през 6-7 век, което почти напълно е унищожило града.

















Това е една истинска чешма, в която все още има вода. Не става ясно дали е годна за пиене, но от табелата пред нея става ясно, че сградата е била библиотека построена от Тит Флавий Неон, някъде около 120 г. пр. Хр.





Човекът е бил един от аристократите на града, благодетел и член на една от най-влиятелните фамилии тогава и след смъртта на баща си в негова чест построил тази библиотека. Мозайката в средата била дело на художника Диоскор, чието име е съхранено в края ѝ, а в средата е била изобразена сцена от Троянската война. На нея Ахил се прощава с майка си преди да се включи във войната. Не е ясно докога всичко е използвано по предназначение, но към края на 4-и век мозаечното пано заедно с части от библиотеката били разрушени от християните, тъй като били считани за символи на езическата култура.



Руините са на нещо като тераси и на места може да се погледне целият град от високо. Внушителен е бил дори за днешните ни разбирания за големина.









На изхода благодарихме на добрият пазвантин, а той извади нов ключ и със сияещо лице ни го подаде отново. Този път бил за музейната сбирка, която е в сградата до нас и разбира се разгледахме и нея. Снимки на първите разкопки, на важните открития, макети и документи за целият процес по събирането възстановяването на всичко което е намерено в района.







Сам-сами с особено внимание към нас и много и много запазени руйни. Бих казал, че това е един разкошен град за всички почитатели на археологията. Според мен разбира се, като човек нищо не разбиращ от нея. Затова пък продължаваме пак с нея, че то тук е пълно с обекти, кой от кой по-внушителни.