kemper-club forum

[loveforever]

29.07

Пирна е чудесно градче. Ставаме сутринта и първо отиваме да намерим аптека. Влизам в една на центъра и си поръчвам лекарството. Ще е налично в 13ч. До тогава ще оползотворим времето в района. Минаваме да заредим гориво. Цената е 1,04. Жоро изказва мнение че с немския дизел кемпера върви по-хубаво. После отиваме да си напазаруваме в близкия Лидъл. Следва шопинг в местния търговски център, където чудесно си уплътняваме времето до 12,40ч и отиваме да си вземем лекарството. В един без 10 сме пред аптеката и тъкмо виждаме доставчика как носи заявките. Взимаме си нашето и напред към Чехия. Малко преди границата отбиваме да купим винетка - 310чехски крони или 12евро. Предпочитаме да си я купим от тук в евро, защото после в Чехия я няма да им работи терминала, я ще ни цакат по трънския курс. Лепя винетката и напред.



Малко след това само виждаме знака че влизаме в Чехия, а малко след това ни отбиват заради ремонт по първокласния път. После се качихме на магистралата, но като заваля един мръсен дъжд и стана кошмар. Нищо се не вижда. Чистачките само го размазват, а за разкош и колите вдигат фини капчици от асфалта. Така стигнахме Прага.



Там малко задръстване и обикаляне, но по едно време вече сме на магистралата към Бърно. За нея сме чували ужасни неща, как е цялата бетонна и отделните платна образуват ръбове от които друса и тропа кошмарно. Независимо от това решаваме да я пробваме пък като видим, че е зле ще отбием. И така минахме едни 90км. Имаше на няколко места друсане за по километър, но иначе като цяло пътуването беше съвсем прилично.



Като че ли границите помежду отделните части бяха заглаждани и друсането и тропането беше минимално. След това тъкмо след едно ОМВ нещата рязко се влошиха. Няма заглаждане, тропа и тресе като за последно. Имах чувството че ще се разкове кемпера, а Жоро едвам кара с няма и 50. На първото отклонение отбиваме и хващаме по някакъв първокласен път който Жоро харесва.





Пътя там е еднолентов, но гладък. Пътува се приятно измежду поля и китни селца, само от време на време ни спират светофари заради ремонт на отделни участъци, където трябва да изчакаме да се разминем с насрещните.









Независимо от това се пътува по приятно от друскавицата. Така лека полека стигаме Австрия. Разбираме го само по табелата и знака за винетка.





На първото възможно място си купуваме австрийска винетка - 8,80евро. Задаваме координати на един кемпер-стоп, който Жоро си беше набелязал малко преди това в градчето Стокерау. Много ще ни дойде да пътуваме до търговския център преди Унгария където обикновено спим. Не след дълго стигаме.





Чудесно място, където могат да се настанят 4-5 кемпера и има сървиз за 2евро. Не е късно, но е време за вечеря, а и се чувстваме уморени. Тук ще сложим край на днешния ден.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

30.07

Будя се сутринта от жега. Въпреки, че сме паркирали на сянка под едно голямо дърво часът е 9 и околната топлина е доста по-осезаема сравнено с предните дни. Правим бързо сервизиране на кемпера и потегляме към Виена. Малко преди града попадаме на първвото задръстване - имало е катастрофа и още се изтеглят колите въпреки, че катастрофиралите вече ги няма. Виена си е такава каквато я знаем.







Скоро минаваме по околовръстното на града възхищаваме се на огромния комплекст на ОМВ и продължаваме към Нюсидъл.









Там ще заредим за последно австрийско гориво, ще си купим нещо прясно за закуска и напрад към Унгария. Наоколо е китно и слънчево.





Точно преди унгарската граница е поредната лудница на пътя - този път е за винетки.



Всички които нямат форинти спират на една бензиностанция преди границата за да си купят унгарска винетка с евро. Ние подминаваме защото имаме форинти. След границата лудницата е същата. Пак може да се купят винетки с евро. Има над 10 гишета и на всички чакат поне по 15 човека. Жоро пита кво ще правим с винетката - демек каква ще купуваме. Аз не отговарям, но е ясно, че съм на мнение да е максимално евтината. Това е заради разделението на категорията до 3500кг на две - едната е за леки коли и коли с ремаркета, а другата е за бусове, товарни, малки пътнически автобусчета и кемпери. Като за втората част цената е двойна. Навсякъде има наспрели и паркирали коли и Жоро разрешава дилемата като ми дава портфейла и казва "иди купи каквото прецениш". Чудесно измъкване. После каквото и да стане все аз ще съм виновна. Отивам и се нареждам на една будка на която ми се виждат по-малко хората. Всички разгънали едни документи, разни талони и тем подобни, аз нямам нищо. Ако ми поискат ще се върна до кемпера и ще се редя пак. Всеки стигайки до гишето чинно си подава талона и само казва 10 дни или месец след което плаща, разписва се на някаква бележка и готово. Идва и моят ред. Учтиво поздравявам и започвам на английски да диктувам регистрационния номер на кемпера. Жената зад гишето пита Bulgaria? и ми набутва едно листче и химикалка, а аз отчетливо написвам номера. Изобщо не се поинтересува какво ни е возилото, след което ми посочва цифрата 13евро, но аз казвам in Forints и вадя 3000 местни пари. Разписвам се на нещо дето не знам за какво, но тя изобщо не мисли да ми обяснява, връща ми 25 форинта и бележка и готово. Прибирам се в кемпера, а Жоро се подсмихва лаконично сещайки се каква съм я свършила. Продължаваме напред и малко след това виждаме и първия знак за винетки и табела, че подлежим на видео контрол. Може и да не съм права, но си мисля че след като на гишето за продажба не ме познаха че съм кемпер, то и видео контрола ще е аналогичен т.е ще следи дали даденото МПС има валидна винетка или не и трябва да има някой много мотивиран служител, който да проверява на колите дали винетките им отговарят на категорията, което при огромния трафик би било направо невъзможно. Това са си разбира се мои разсъждения с които си оправдавам постъпката. Таман покарахме малко по унгарската магистрла



и хоп задръстване. Включва Жоро информацията за трафика на телефона и се оказва, че има катастрофа на 17-18км пред нас и чакането е 1ч и 33мин. Веднага задавам на Наташа да ни прекара през междинна точка в страни от магистралата малко след мястото на катастрофата. След около 2км отбиваме и минаваме през няколко китни унгарски селца. Когато се включваме пак в магистралата задръстването продължава да си стои. Чудесна екстра е това следене на трафика. Нататък е горещо и скучно. Има много коли, вероятно хора отиващи на почивка и турски гастарбайтери. Малко преди Будапеща проверяваме пак трафика, защото си знаем че по традиция на околовръстното стават задръствания и се оказва точно така. Точно където става включването на околовръстното в посока Сегед има 3-4 км тапа. Отбиваме по един от лъчите към центъра и заобикаляме. Следващо отбиване правихме малко преди Татабаня. Пак катастрофа. Така спестихме поне едно 3-4 часа бавно пълзене, но въпреки това е следобяд и е ясно, че няма да можем да вземем цялото разстояние до вкъщи на веднъж. Няма смисъл да се пресилваме. При последната отбивка използвахме случея да си заредим останалите форинти на малко по-добра цена 324 форинта за литър, защото на магистралните бензиностанции цената е 350-360форинта. Така някъде след 17ч стигаме границата или по-точно опашката преди нея. Опашката не е много дълга към 2км, но върви изключително бавно. Имаше едно немско Вито с номер ...444., което го караше някакъв доста неспокоен тип, който непрекъснато търсеше начин да се придвижи по-бързо напред. Наистина му се получаваше въпреки досадата на околните и ние си го харесахме и покрай него успяхме да скъсим доста от опашката. Чак към 8ч минахме и сръбската граница. Проверките бяха много вяли и отгоре-отгоре - само документите. Ние сме лесни ще покараме още малко и ще спим, а всички тези хора дето още чакат на границата не ми се мисли какво ги чака. Малко след Белград спираме за нощувка.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

31.07

Жегата започва от сутринта.



Относително рано е (по нашите стандарти) Жоро става и без много да се размотава подкарва кемпера докато още не е напекло силно. Даже остави пиенето на кафе за по-после. Към 11 спираме на едно ОМВ с намерение за кратка почивка комбинирана със закуска и пиене на пропуснатото кафе. Има много хора и докато се чудим къде да паркираме ни нападат група миячи на стъкла. Не се разбират от дума че не желаем предлаганата услуга. Жоро мести кемпера, но те не се отказват. По нагли от конски мухи. И ей тук на Жоро му прекипя (нещо което много рядко може да се случи) и последва стряскащо каране на кемпера в района на ОМВ-то и сериозен скандал в бензиностанцията след което без да чакаме развитието на нещата продължихме. Следващия паркинг нямаше бензиностанция и там реализирахме заплануваното на спокойствие. Жоро се закани да ги насоли пред централата на ОМВ, ама да видим дали ще стане. Нататък пътуването е спокойно в жегата, магистралата се строи на места.



Някъде към два часа минаваме тунелите



и стигаме нашата граница, а там тарапана.



И се почна едно чакане и пълзене и бутане и така 3 часа.



Един кемпер отнесе улука на близката сграда в стремежа си да се предреди, но не го разбрахме кой точно е.



Минахме без проблеми.



Прибрахме се, а докато оправяхме багажите на мен ми се искаше още да сме там някъде на север, да се оглеждаме за лосове и тролове и времето да тече с онова по-лежерно и приятно темпо.


***
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Това беше.

Пишейки пътеписа отново повтарях преживяното и някак странно всичко ми се стори много по-дълго и подробно. Надявам се да не е било много отегчително за четене.

Тоя почти един месец из Скандинавия мина неусетно, а гледайки снимките ( количествено) имам чувството че е било не един а поне няколко месеца. След подборката снимките от пътуването станаха 2997. Работата е малко като при японските туристи " я да видиме снимките, че да разберем къде сме ходили"
Не случайно като пипна фотоапарат и шеговито ми викат "луд с картечница".
_________________
Магия в лилаво

[PirinVania]

Благодаря от все сърце! Много хубав пътепис за една далечна и мечтана дестинация.

[Pol]

Както обичам да казвам : Дай боже всекиму

Благодарности за приятно прекараното време пред компа !

[North wind]

_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[Лазар]

Ей, уникално беше! Благодаря за споделеното!

[Катя и Ники]

Много бързо се прибрахме. Аз съм още при тролчетата и лосовете........

Безкрайни благодарности!

[Роси и Стоян]

Благодарим за споделеното преживяване! Страхотни снимки ,четейки се връщахме и в нашите спомени от там . Норвегия е прекрасно място .Пожелаваме ви още много интересни пътешествия

[ivan]

Както винаги, се насладихме на прекрасния разказ за този приказен и уникален свят! Красиво е!Неповторимо е! Мечтана наша дестинация, която смятаме да осъществим непременно.Дани, страхотна си!Благодарим ти !

[НИКИ И РАЛИ]

Здравейте и от нас, нови членове в прекрасния ви форум .Скандинавия е отдавна в мечтите ни, Искаме да попитаме как се справяте с газта по тези места.и вашето виждане,ще може ли да се преспи няколко дни по коледните празници да речем на паркинга на санта клаус да се радват децата



P.S
Главните виновници да си купим кемпер сте всички вие тук в този форум.
надяваме се скоро да се запознаем с всички вас.БЛАГОДАРИМ . [/i]

[loveforever]

Здравейте и добре дошли!

Точно на пакркинга пред къщата на Санта Клаус мисля че може и да не може да спите. Паркинга не е много малък, но не е и голям и предвид интереса на хората към белобрадия страрец още повече и по Коледа мисля че там ще е пълно с хора и е много вероятно да не дават да се спи на самия паркинг. Ние спахме на някакъв малък паркинг в жилищната част на Рованиеми, което на около десетина километра от там. Там имаше и Лидъл, чийто паркинг също мисля че би могло да се ползва при нужда ( не видях забрана).

За газта - ние тръгнахме от БГ с 3 11-кг бутилки с газ и там не сме зареждали. Предполагам има места където може да се сменят или зареждат бутилки, но не съм се интересувала подробно, защото предположих че цената ще е доста по-висока, а и ни беше по-просто да си носим газта с нас, а и бяхме по тея места в най-топлото възможно време. Иначе грубо за през зимата една такава бутилка( 11кг или 20литра) стига за 3 до 4 дни в зависимост от консумацията.

Не зная за колко време планувате да сте по тези места, но зимата там си е почти непрекъснато нощ. Температурите на места падат много под нулата и има риск кемпера ако много се охлади след това изобщо да не иска да запали. Примерно ние ходим с кемпера на ски където нощем температурата пада и до минус 20, но денем по обяд като напече слънцето се дига с 10-15 градуса това доста помага. На север като няма слънце не може да се разчита на подобно нещо. То и по тези места хората карат коли, но тези коли стоят в термоизолирани гаражи, което им е в голям плюс.
_________________
Магия в лилаво

[НИКИ И РАЛИ]

БЛАГОДАРИМ ЗА ИНФОРМАЦИЯТА

[s_s1]

Благодаря за споделеното пътешествие.

Много увлекателно разказваш.

И на моето семейство и на мен ми е мечта да посетя скандинавските държави.