kemper-club forum

[kvp155]

Ден Шестнадесети 29.09. Сантяго – Мадрид. Изминато разстояние с автомобил – 609км.

От днес нататък няма да караме колела. Екскурзията ни е към края си и сега само трябва да се транспортираме до Мадрид. Разстоянието не е голямо, но би ни изяло един цял ден от общо двата, които имаме до полета.
Още след събуждането си правим бърз разчет и разпределяме задачите: Станимиров отива до летището с автобуса, да достави наетия автомобил – Ситроен Берлинго. Аз се отправям към спедиторската фирма, да закупя и донеса кашоните за транспортиране на велосипедите. А за младата дама остава най-важната задача – да се наспи, както никога в последните две седмици.
След по-малко от час всичко е изпълнено и започваме товаренето на багажа. Трябва да намерим оптимален начин, хем да махнем задните седалки, хем да съберем всичко, хем някой да може да се вози безопасно отзад. Задачата в началото изглеждаше нерешима, но след поредица от разглобявания и комбинации, най-накрая всичко е вътре.





Без да губим и минута време си взехме довиждане с учителя Йода и екипа му, и натъпкани поехме към Мадрид.





Пътя по магистралите е досадно скучен, като всеки такъв. Разбира се настилката е в перфектно състояние и това ни дава възможност да отворим сетивата си за гледките през стъклото, които в тази си част Испания не са особено интересни. Така пътувайки и зяпайки напред, обмисляме с какво да разнообразим скуката, и решаваме да спрем за нощувка в един от градовете, който се очаква да е интересен най-малкото заради крепостната стена, която го огражда. Това е древния град Авила.
На около 30км в страни от магистралата и на около 70 преди Мадрид е този любопитен град. За него знаех само, че е в топ 3 на градовете в близост до Мадрид, които ако човек е тук и има време е добре да посети. Ние отговаряме на всички условия, така че поемаме по отбивката и не след дълго на хоризонта се появиха силуетите на грандиозната крепостна стена. Бяхме сигурни, че ще намерим къде да спим затова се впускаме в разходки из града, като изоставихме транспортното си средство на платен паркинг в близост до старата градска част.

Свита част от мнението:

Някога града се е казвал Обила, което значело "Висок хълм" и е основан от келтите. След това за него са се водили доста битки, като ту е бил в ръцете на маврите, ту на кастилците и така до XI век, когато за постоянно е останал в ръцете на християните. Някъде тогава започва и изграждането на крепостните стени, до които само преди минути паркирахме малкия кемпер.





Стените наистина изглеждат внушително и са идеално съхранени. Не съм ги мерил, но според информационните източници общата дължина на стената е малко над 2.5км, дебелината на каменния зид е 3м, а височината му 12. Стените напълно ограждат старата част на града, който предвидливо е построен на не висок хълм. Върху стената има над 2300 зъбери на бойни кули и други 90 полукръгли кули за наблюдение. За достъп до града са предвидени общо 9 тесни сводести порти. Цялото отбранително съоръжение е строено над 10 години от около 2000 работника.
Управата на града е разрешила на любопитните туристи освен да разгледат стената отвън, да се изкачат и да се разходят по нея. Ние не го направихме, но от подобна височина със сигурност биха се открили впечатляващи гледки към целия град.
Не само заради стената, а и заради множеството дворци, храмове, манастири, останали като знак от мирното съжителство на евреи, християни и мюсюлмани, Авила е част от Юнеско още от 80-те години.





Градската катедрала също е строена някъде около ХІІв и е интересна с това, че е била замислена, като сграда с две предназначения - за храм и за крепост. Част от нея е служила като кула за защитата на крепостната стена и е имала военни функции, а другата - като църква.
Този средновековен град Авила и нашето село Смилян си приличат по нещо много важно и то е … отглеждането специфичен и едър боб. Тук го докарват почти като нашенския, но вероятно само на външен вид. На вкус не можахме да го пробваме, но цената му е около 10-12€ за кило.



Не сме дошли с конкретни цели, като например религиозен туризъм и обиколка из множеството храмове, но все пак разхождайки се отбелязваме интересните с нещо места и сгради. Такава е църквата Свети Мартин, която явно не е била част от града, защото се намира извън крепостните му стени.







Стената е съхранена и до днес в оригиналния й вид. Крепостта явно беше достроявана през различните епохи. Това ясно си личеше по различните цветове на гранита и формата на кулите.







Това пък е нещо като централния им площад на който, като на повечето такива се е организирал пазара и … екзекуциите. Няма много следи и от двете, но какъв площад ще да е бил ако горното не се е случвало.



Улиците са много спокойни, а сградите по тях носят белег на различи епохи. Архитектурно си кореспондират доста различни стилове, но някак не изглежда натруфено.











Точно пред един от централните входове на стария град имаше и някакъв хотел с каменна фасада, да е в тон с крепостната стена. Не изглеждаше да е много скъп, та влязохме да попитаме за по една пилигримска нощувка. Чухме цената и излязохме доста бързо. За 90€ на човек сигурно предлагат високо ниво на обслужване и невероятно комфортен ортопедичен матрак с мемори пяна и пр. глупости, от които нямаме нужда.
Разочаровани от високата цена тръгваме да търсим по-добри предложения. В следващите няколко хотела, разположени вече в новия град, цената беше почти същата, но пък даже нямаше и места. Не ни хареса особено тази новина, но явно няма да спим тук и се налага да продължим към Мадрид. Там разбира се нямаме и идея къде ще спим, но затова ще мислим на място.

Отново сме на магистралата с посока красивата испанска столица. Часът вече е около 19.00 и тъмнината постепенно превзе всичко около нас. Стори ми се толкова бързо, че не успях да се насладя на скучните околности по пътя. Предградията на Мадрид започват доста отдалеч, като въпреки че часът не е пиков, задръствания не липсваха. Организацията на движението в огромния град е също доста неприятна и въпреки навигацията на няколко пъти правихме грешки, които ни костваха десетки излишни километри в най-различни посоки.
Задали сме координати на голям паркинг близо до ЖП гарата, където да оставим колата и да търсим хотел. Още с тръгването от Авила, докато Владо шофира, аз се ровя из Нета в издирване на всевъзможни места за нощувка, като всяко такова биваше проверявано по телефона от щерката. В крайна сметка стигахме до едно и също - или цените са много по-високи от тези в Авила, или няма места. Проверихме поне 10-15 предложения и резултата беше един и същ – няма къде да спим!
Часът стана почти 22.00 и в такива случаи е много важно решенията да не се вземат на гладно, затова побързахме да вечеряме нещо от предварително закупената храна, а после ще му мислим.

От няколко минути сме на паркинга, но вече сити и малко по-спокойни обсъждаме ситуацията. То нямаше и много за обсъждане, защото единственото решение дойде съвсем очаквано - ще се спи в колата.
Това не съм го правил от поне 30 години и никак не ми изглежда подходящо, но май е единствената разумна възможност, предвид условията в които се намирахме. Гробищата и спокойните места тук не са възможно решение, затова сега просто трябва да намерим разрешено място за паркиране и да изпълним намеренията си.
Намирането на място също се оказа проблем, защото всички места около жилищните сгради са само за живущите там или до 2 часа за техни гости. В крайна сметка не стана ясно дали нарушихме дадено правило или не, но се скътахме на един паркинг в жилищен район и се наместихме в широкия алковен на новия ни кемпер.

[loveforever]

Тия първите снимки на берлингото много ми напомниха как тръгвахме на почивка преди да имаме кемпера ...

Град Авила много ми хареса. Много си падам по такива места. Само докато обиколя камънака с фотоапарата и са минали три дни
_________________
Магия в лилаво

[vladostanimirov]

Трите града ,които трябва да се видят отоло Мадрид са :
-3-то място Авила
-2-ро място Сеговия
-1-во място Толедо

За Сеговия и Авила се отбива почти на едно и също място,И двата града са на 30-тина келометра встрани, Авила е в дясно като караш към Мадрид, а Сеговия в ляво. Трябваше да свием в ляво ,към Сеговия, но това ще се промени при следващото прибиране от Сантияго към Мадрид.
Дано да е скоро....

[kvp155]

Ден Седемнадесети 30.09. Мадрид – Толедо. Изминато разстояние с автомобил – 90км.

Французите знаете че правят тесни кемпери и в този Ситроен спане не може да се каже че имаше, но някак успяхме да дочакаме утрото. То разбира се не е интересно с нищо, но все пак дава шанс за обещаващо начало на деня.



Щом напълно се съмна побързахме да преместим колата и след закуска на спокойствие обсъждаме ситуацията. Имаме една нощ и цели два дни до полета, затова решихме да разгледаме още един град от онази класация за най-интересните градове в близост до Мадрид. На първо място според нея разбира се е уникалният град Толедо.
Мадрид съм го посещавал не много отдавна и от останалите двама, само Биляна не го е виждала. Ще ѝ дадем тази възможност, но на следващия ден. Толедо е само на 90км и ние с дъщеря ми не сме били в него. Владо се оказа че е бил четири пъти, но въпреки това няма нищо против да го разгледа отново, като дори ще ни бъде нещо като гид. Идеята даже прерасна в това да намерим място за спане там, а на следващата сутрин, да се върнем в Мадрид и да отделим оставащото време до полета и на него. Обединени около тази цел тръгваме към Толедо. По магистралата се стига изключително бързо. Докато се оплачем един друг от тежката нощ и само след около 40 минути, вече сме на входа му.
По пътя, отново се ровя из Нета и съвсем случайно намерих подходящо алберге в старата част на града. Оказа се, че срещу прилична сума можем да преспим, но само след заплащане на таксата за нощувка на място, че желаещи имало много и резервации по телефона не се приемат. Затова без да губим време в огледи, първо открихме албергето и след като се разплатихме с хоспиталиерото, на спокойствие подкарахме и града. Разбира се колата я зарязахме на един огромен и безплатен паркинг, който дори се използваше за кемпер-стоп, чиито координати Владо вероятно ще качи по-късно.

Толедо наистина е невероятно красив град. Наричат го още, "Готическата столица на Испания". Не за друго, а защото през готическите времена, наистина е бил столица на Испания. И точно заради това средновековната му каменна архитектура е повече от впечатляващата. Няма как да е иначе, след като през различните епохи, векове на ред в града са живели християни, араби и евреи. Всяка от тези култури е оставила трайна следа в архитектурно и духовно отношение, и сега градът е смесица от разнообразни архитектурни стилове и богата история. Логично е че заема едно от първите места в списъка на ЮНЕСКО. В моя също, и вероятно пак ще идвам.
За Толедо е малко да се каже, че е уникално красив град. Това е град, който си заслужава да бъде посетен не един път в живота на всеки човек, а поне няколко. За този невероятен град сигурно е пълно с информация, но като човек интересуващ се много повече от архитектура и история, и бил тук вече няколко пъти, ще оставя Станимиров да разкаже повече. Естествено, ако още има желание, иначе съм сигурен, че пак ще извади нещо интересно от ръкава си. Толедо някак му е легнал на сърце, та няма как да не се справи много по-добре от мен. Аз само ще маркирам с някоя и друга снимка пътеписа, за да дам атмосфера на част от видяно и преживяното.

Пътят ни до старата част на историческия град минава по една от улиците, влизаща директно в центъра и ни дава възможността да се насладим на красивата архитектура и масивните крепостни стени.

Свита част от мнението:

Старият град е разположен на висок хълм, заобиколен отвсякъде от тези каменни стени, като в едната му част покрай стените, тече и доста пълноводната река Тахо.

Средновековната порта на един от входовете е в напълно автентичен вид и по нея още стоят следите от остриетата на варварските нашественици.



Интересните неща в старата част на Толедо започват още от самата врата. Почти веднага тясно каменно стълбище ни отвежда до началото на нещо като площадче, от където започват многото, малки и тесни улички. Те разбира се не водят към епохата на Средновековието, но с малко въображение човек може да си представи как се е живяло някога тук.
В повечето сгради се живее и са в автентичния си вид, или така са реставрирани, че по никакъв начин не можеш да усетиш, до къде е бил стария зид на постройката, и от къде започва нов.









Странна атмосфера витае из тези тесни пространства, на места страшна, на места любопитна и интересна, на други романтична. На какво ли не са били свидетели тези улички, какво ли не са преживяли?









В дъното на точно тази уличка ни беше албергето. Собственикът му, млад мъж около 40-те, със завършена магистърска степен по хотелиерство е наследил чудесен имот в центъра на стария град. Реставрирал го е и го е превърнал в достъпен дом под наем. Похвали се че рядко има свободни места, дори и през зимата. Цяло чудо е че успяхме да се вредим.



По някои от тези улички, както си вървиш и можеш да паднеш от някое стъпало. Тук никак не е странно по каменна улица да има стъпала. Интересно е че шофьорите явно си ги знаят тези улички и не падат по стълбите.





Уличките пък са като в някои части на Италия. Толкова са тесни, че когато по тях се движи автомобил, за да се разминат, хората трябва да влезнат в някой вход и да си глътнат коремите. Това Владо го измисли преди да дойдем, но тук се убедих, че не е измислица.





Очарованието на тези улички до някъде е и от магазинчетата, които плътно са завзели приземните етажи. Повечето не са кичозни и предлагат характерни за региона предмети и сувенири. Кожарството и ножарството са емблематични за региона и съответно са достойно представени почти на всеки ъгъл.









Магазините за рицарски доспехи, ризници, копия и тежко въоръжение бяха следващото което можеше да се открои из между сувенирите. Имаше ги поне в 1/3 от магазините и всичко изглеждаше много автентично.



Безспорно най-значимата забележителност на града е пищно украсената Катедрала. Движейки се из тесните улички се мярна между две сгради и изведнъж блесна с цялото си великолепие.





Не знаех, но тя е една от най-големите готически катедрали в цяла Испания и е построена на мястото на някогашна джамия.

Пред тези храмове винаги е пълно с народ и днешния ден не правеше изключение. Различното е че сега се бяха събрали хора с разностранни интереси - едни на митинг в подкрепа на Каталунската автономия, други в подкрепа на … сурово сушените прасешки бутове! Няма как, на подобни места хората винаги са се стремели да ангажират вниманието на обществеността, кой с какво може - едни с хляб, други със зрелища.









Тези с хляба (прошутото) обаче са по-впечатляващи и логично повечето от народа се е събрал около тях. Гладно и настървено следи всяко движение на месарите и всеки момент ще нападне.



В една от уличките с добра акустика беше седнал този интересен субект.



Освен че пееше много красиво, външния му вид напомняше по-скоро за мексиканец, отколкото за някой местен, но всетаки беше много забавен и атрактивен.

А това е гледката от вътрешния двор на нашата тераса. На мансардния етаж сме и основно различаваме покриви и керемидите им, но и в това си има очарование.





Най-малкото защото виждаме и покрива на катедралата.



Гледката към реката също е интересна

[vladostanimirov]

Както знаете, Испанските земи почти напълно са били завладяни от арабите . Периодът ,в който испанците прогонват арабите и си взимат власта над полуострова се нарича реконкиста. На 25.05 1085 г Алфонсо VI Кастилски завладява Толедо и поема под конкрол областта. По-късто Толедо е провъзгласено за столица на Испания.



Толедо е известно със :
-Готическата си катедрала от 13 век



-Дворецът Алказар от 16-ти век




-Манастира Сан Хуан

Свита част от мнението:

-Синагогата , станала църква Санта Мария Бланка



-Музеят на Ел Греко



-Крепостта Сан Сервандо от другата страна на реката



Не знам дали знаете ,но в Толедо се е помещавала светата инквизиция, тук е творял известният испански художник Ел Греко,като периодът му прекаран в Толедо е най-плодотворен.

До 16-ти век Толедо получава мощен тласът в развитието си докато е бил столица на Испания и златният му век бързо приключва след като столицата се мести в Мадрид.
Както каза и Косьо, бил съм няколко пъти в тоя град, спал съм няколко пъти тук, може да се каже ,че съм живял в Толедо. Обичам го тоя град и не може да ми омръзна. По едно време бях реши да си купувам и Сеат Толедо, но спестяванията ми стигнаха само до купуването на Сеот Ибиза,..... нищо.... и в Ибиза ми се ходи....

Толедо е Велико Търново както щеше да изглежда без "културното разнообразие" в следствие на присъствието на некои народи и религии по нашите земи.
Нямаше автомобил в Толедо ,който да не беше с издрани и от двете страни врати,калници и мигачи. Просто няма как да направиш завоя , ако на събереш ламарините от преден калник чак до заден.
Тъй като няма къде да си държат колите, градската управа е направила два огромни безплатни паркинга, като ние ползвахме по -известния между гарата и автогарата, бе досами автогарата.

39°51'52.21"N
4° 1'10.72"W

Гражданите на Толедо там си държат колите постоянно.Излишно е да казвам , че полицията прави на всеки 10 минути и през нощта кръгчета по тоя паркинг. А в края му доволни кемперисти нощуваха необезпокоявани.

И едно уточнение: Не беше просто състезание по рязане на свинско ,ами беше световен финал по рязане на хамон. Да можеш да режеш хамон в Испания си е професия, ще знаеш. Имаше и китаец при финалистите.

[vladostanimirov]

ВИДЕО ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА КАМИНО (цък)

[vladostanimirov]

Видео от разходките ни из Толедо

ДНЕШНОТО ВИДЕО ОТ ТОЛЕДО (цък)

[vladostanimirov]

ВСИЧКИ ДНИ ДОСЕГА (цък)

[loveforever]

И Толедо страшно ми хареса.
Обожавам такива места. Невероятният дух и атмосфера се усещат дори от снимките.
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

[vladostanimirov]

Лягаме си вечерта, над мене дебел китаец, на съседното двуетажно легло две дами, една по-възрастна англичанка, другата по-млада. Китаеца беше нещо невротик и особен такъв, риташе шкафчето че не може да се затвори и т.н. По едно време се събуждам от дзверско хъркане, китаеца пори тишината толкова яко, дето за 16 дена Камино не бях чувал. Не се спи. Аха да заспя и нещо ме събужда. по едно време усещам ,че и аз хъркам. Тогава ми просветна ! Горките женици са правили маймунджълъци ,бутли са ми леглото, прокашляли са се та белким да се сецнеме двамата и да престанеме хъкането. Реших ,че тая няма да я бъде ,събрах си багажа и се изнесох на приземния етаж ,където имаше 2 канапета в нещо като обща дневна-столова-кухня. Легнах и таман съм заспал ,чувам некой хърка. Бе дееба ! Немаше никой като се преместих. По едно врема тоя хем хърка ,хем нещо се върти. Светкам ламбата ,а то собственика се прибрал от дискотека към 3,00 и нали си беше отстъпил неговата стая на Попови ,та легнал на другото канапе.
- А, ето кой хъркал, викам аз
- Бе и аз доста се почудих кой ли може да хърка тука в мойта си бърлога- ми отговаря той.
Ясно ,викам ,сори. И както ми бяха събрани нещата се изнесох от хостела.
Градът още не беше заспал, младежи висяха по стълбите на работещите заведения и шумяха. Дискотеката думкаше все още. Намерих си Берлингото и се настаних на предна дясна седалка, че само тя можеше да и се бутне облегалката назад, че зад шофьарската беше багажа. Сутринта Косьо ми звънна ,да идвам.
Те така ми мина последната вечер в Испания.

[kvp155]

Ден Осемнадесети 01.10. Толедо - Мадрид – София. Изминато разстояние – с автомобил 90км и със самолет – 2300км.

Макар и осемнадесети под ред, този ден не се брои към приключението защото е по-скоро част от организацията по придвижването ни на обратно. Все пак не е изцяло за нея, затова отщипваме една голяма част от него за разходка из улиците на испанската столица.
След спокойната нощ в това чудесно алберге, ставаме сравнително рано и поемаме по магистралата към Мадрид.

Пристигайки в града, намираме удобен паркинг в близост до една от метростанциите и директно се отправяме към метрото. То разбира се беше отлично организирано и с карта за многократни пътувания ни даде възможност да посетим някой от емблематичните места в града. Няма да се впускам в подробности за Мадрид, които всеки може да прочете, но ще споделя, че си прекарахме чудесно целия ден.















Повечето от местата са емблематични за града и едва ли са непознати за някой. Интересното може би е, че всички клоуни и улични музиканти са българи, някои с по-тъмна кожа. Как се разбира ли? Ами щом чуят че си говорим на български и ни заговарят и те.

Тези пък двамата бяха леко досадни и младата госпожица дори се уплаши за момент.



















Най-доволна отново се оказа Биляна. Не стига че разгледа една от училищните цели, ами успя да ме изнуди да ѝ купя и някаква ученическа раница, че в МОЛ-а в Сантяго не си била харесала.



Така след почти цял ден разходки се товарим в колата и се отправяме към летището. Там трябва да сме доста по-рано за да издадем автомобила на компанията и да си чекираме колелата.
Учудващо, но не срещнахме никакви трудности по предаването на автомобила. Въпреки че по пътя ни валя за кратко дъжд и колата се поизцапа отвън и отвътре, никой не ни направи проблем за това. Огледа беше повече от формален, като служителя се интересуваше основно от липси, щети и изминати километри. След като се увери, че всичко е ОК, подписа някакъв документ и си взе колата. Приключихме с него за не повече от 5 минути. Оставащото в изобилие време го оползотворихме в прилежно подреждане на разглобените колела и багажа ни по кашоните. После също толкова спокойно се придвижихме до гейта и си чекирахме товара.



След няма и час вече сме в самолета и доволно летим към България. Самолета дойде пълен от София и пълен лети на обратно. Екипа този път не е същия и от капитан Иван Иванов няма и следа. Сигурно заради това нямаше и помен от всевъзможните предложения за закупуване на козметика и парфюми, а само семпла храна и напитки. Пробвахме някакво вино в специални бутилки от 330мл и май не беше лошо. Приятно отпуснали дочакваме успешното кацане и след щателната паспортна проверка директно се отправяме към лентата с багаж.
Вече сме на родна земя и разбира се на входа на терминала ни чака усмихната и почти насълзена, сравнително млада жена. Загледах се и веднага я познах - моята очарователна съпруга. Взела е един голям, открит пикап на заем и от 02.00ч чака детето си. Плаче ли, радва ли се, не можах да разбера, но сякаш се връщахме от война, не от разходка. Ех тези майки и … любящи съпруги, на изчезване са. Моята е от тях.
Малко прегръдки, сълзи, целувки и поприключихме със сантименталната част. Натоварихме колелата на пикапа и поехме към вкъщи. Часът е почти 03.00 и докато минем през Станимиров и се приберем у нас, минава още около час. В крайна сметка около 04.00 прекрачваме с Биляна прага на домът ни. В къщи сме и това е безспорен факт. Пътят за нас завърши, там откъдето преди 17+ дни започна. Изпълнихме и последната му повеля и сега спокойни лягаме по леглата. Само два часа по-късно обаче, часовника прекъсва приятната почивка, подканяйки ни да тръгваме: за работа, за училище и за детска градина.

Това е! Животът ни е даден да го живеем в радост, въпреки че мъката постоянно ни преследва!

„Пътят винаги налага своите правила, независимо какво искаме ние“.
(из. една от книгите за Камино)

[vladostanimirov]

Беше обещал на двамата ни читателя какво мисли младата госпожица за това приключение.... Ако и е неудобно, може да им го пусне и на лични...

[Trifonov]

[loveforever]

Не искам да приема че свърши. Така бях свикнала всеки ден да се наслаждавам на поредната част от приключението, особено когато по ред причини седя на бюрото, а не на предната седалка на кемпера. Но както всяко хубаво нещо и този прекрасен пътепис има своя край, а това от моя гледна точка е и едно предизвикателство и мотив за нови подвизи и изживявания.

През цялото време докато четях и съпреживявах през главата ми минаваха какви ли не мисли и терзания. Натрупах доста идеи и желания, избистрих някои мои филофофски виждания, други останаха да зреят за в бъдеще. Независимо от всичко това преживях много вълнуващи моменти, насъбрах много интересни впечатления и информация.

Благодаря ви от сърце и на тримата за чудесното изживяване което стана възможно първо защото сте изминали целия този път и след това заради не малката жертва да опишете и споделите с нас всичко това. Тук се присъединавам към мераклиите за повече инфо от страна на Биляна.

Билянка, не вярвам ,че след цялото това Камино малко споделяне на мнение ще те уплаши. Ти си един своеобразен герой и сме в очакване на впечатления от твоята гледна точка.
_________________
Магия в лилаво