kemper-club forum

[kvp155]

Разбира се, че Биляна ще напише своето усещането за изживяното, но за зла моя участ днес е на рожден ден с преспиване.

[Женени с Деца]

За мен беше удоволствие да чета вашия пътепис. Поздравявам ви и благородно завиждам за изживените емоции по Пътя. Дваж повече се радвам за адаша, че го е съпреживял заедно с дъщеря си.
_________________
Твърде стари, за да работим; твърде млади, за да умираме - време ни е да пътуваме!

[Георги Геков]

Благодаря,че ни направихте съпричастни с вашето вълнуващо камино и съпътстващите го преживявания. Поздрави!

[Венци-Малкия]

Много интересно! Благодаря.

[kvp155]

Ето и обещаното мнение на Биляна за преживяното с нас по Камино. Учудващо, но е написано без ничия намеса, а го публикувам специално заради настояването на Наско Трифонов, който явно има дъщеря.


„В началото когато тате ми спомена за това приключение ме заинтригува, но си мислех че не го е взел на сериозно и само се шегува. Дни по-късно ми предложи да заминем и аз без дори да се замислям казах “да”, но с условието да е пеша защото аз никъде не се виждах с колело (но въпреки това ето ме тук вече минала Каминото с колело). Първоначално се опитваше да ме разубеди, може би за да види дали желанието ми е достатъчно силно за едно такова преживяване, но аз дори не осъзнавах колко натоварващо психически и физически може да бъде.
Ала ето 2-3 седмици след като му казах “да” вече купувахме билетите и ми каза “нали знаеш връщане назад няма”, а аз толкова решително му отговорих “да”. Малко ми беше неприятно, че няма да си имам другарче с което да мога да си говоря на теми, които са по за възрастта ми и това в началото го смятах за един минус, че ще бъда с двама възрастни и само ще тъпея и ще карам колело по цял ден. Но нещата далеч не се случиха така както очаквах.
Когато дойде денят, в който беше нашият полет просто си нямах никаква идея какво ме очаква, но с усмивка на лице се качих в самолета. Бях доста развълнувана защото това беше нещо ново за мен, но не след дълго, като стигнахме в Мадрид се чувствах притеснена и единственото което ме успокояваше, е че тате е до мен.
1-вият ни ден в който подкарахме колелата усмивката доста бързо ми се свали от лицето. Толкова не бях плакала от малка, не спирах да съжалявам и да се чудя какво правя тук. За мен това беше някакво издевателство над организма, не бяхме спали 36 часа и трябваше да караме 25км по баир, който край нямаше. Бях толкова ужасена, изплашена и изморена, че дори не ми се мислеше какво ме чака по-нататък. В началото тате все беше до мен, все ме успокояваше даже взимаше и ми буташе колелото, но може би по едно време го обидих, дори не помня как, но той избърза напред и вече не беше до мен, и не ми помагаше. Oсъзнах че може би съм го разочаровала и затова избърсах сълзите си, спрях да мрънкам, стиснах зъби и изкарах баира. Не исках в очите на тате и Владо да съм едно мрънкало. Исках да им покажа, че мога, но реално аз не можех. Нямах никакви сили. Исках да си легна и исках това да е просто сън, от който след секунди да се събудя, но не беше. Това може би беше най-лошия ден за мен. Но ден след ден всичко започваше да се пооправя, започвах да мрънкам все по-малко и по-малко и да гледам света, който ме заобикаля, а не само в земята. Започнах да мисля за това преживяване не само като една тренировка за краката си, но и като едно приключение за което аз изобщо не съжалявам че преживях. Не само защото ми стегна краката до някаква степен, но и беше начин по който се сближих с тате още повече.
Ако имам възможност отново да мина Каминото, бих го направила пак, и то с голямо удоволствие. Бих ревала на същите баири, на които ревах и преди, знаейки че всичко е възможно и няма невъзможни неща, знаейки че с воля и желание всичко става. За мен това беше едно повече от прекрасно преживяване за което съм повече от щастлива че го преживях и то с Владо и тате.“

[ivan]

Благодарим, че ни направихте съпричастни!Респект пред младата госпожица!Впечатлени сме от изключително интересния пътепис!

[danbog]

Една истинска дама трябва да бъде и мъжко момиче, когато се наложи.
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[Trifonov]

[Лазар]

Преживяването според мен си заслужава на 100%. А младата госпожица тепърва ще осъзнае какво е направила.

[kvp155]

[REGULATOR]

Едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ и от мен!! Чета пътеписа ви от самото начало(нищо че Владо си мисли че читателите са само двама )!!! За вас двамата -браво! Но за малката госпожица-благодаря ти от сърце! Накараме да се просълзя! На някой може и да му е смешно,но за мен това означава израстване,на което аз само мога да се възхищавам!!!БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

[Роси и Стоян]

Благодарим,че ни направихте съпричастни с вашето вълнуващо Камино

[loveforever]

Няколко пъти прочетох написаното и с всеки следващ респекта и възхищението ми нарастваше. Биляна, супер си! Запази завинаги духа и енергията, които имаш сега!
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

Благодаря на всички за коментарите и отзивите. Те спомогнаха този пътепис да стане по-развлекателен и информативен. За съжаление не мога да кажа: „Писането за мен беше удоволствие“, защото наистина отне много ресурс и време, и колкото и да е приятно човек да се връща към спомените си, писането се оказа доста трудоемка задача. Отделно бяха качени над 1000 снимки и 3ч видеа по всевъзможни сървъри, а написания текст стана над 130 стр. Това за мен беше доста труд, който на моменти въобще не беше удоволствие, но Камино заслужава всичко.
Надявам поне от части да сме успели със Станимиров, да ви предадем духа на това уникално според мен усещане. Нещо което отдавна не бях изживявал и нещо което бих го пожелал на всеки, включително и отново на себе си.

[PirinVania]

Точно за този абсолютно алтруистично вложен труд благодарим. Удоволствието беше изцяло наше.