kemper-club forum

[PirinVania]

Съспенсът е пълен! Разказвате чудесно! Ще трябва да питам Чичо Гугъл къде е това селца.
С риск да съм досадна, 106% наклон са малко повече от 45 градуса.

[Роси и Стоян]

Събуждаме се без будилник на вън времето е супер, тъкмо напича слънцето.
Френския интеграл се оказаха по големи поспаланчовци от нас и все още хъркат
Пием кафе и .....щях да разказвам какво ще правим днес. Ами днес като за начало закуската ще е ...........шоколаааад Стягайте се отиваме във Maison Cailler фабрика за шоколад , която е само на 5 км. в градчето Broc.
Координатите на паркинга там са С 46° 36' 24,0" И 7° 06' 29,0" , пристигайки виждаме ,че е ограничено по височина ,но на отсрещната страна има друг без ограничение и се настаняваме на него. Тук отново ни изненадват приятно - безплатен е .







Работното време е от 10 - 18 часа , а цената на билета е 12 франка на човек.
Избираме си аудио гид на руски и тръгваме по "пътя на шоколада".





Много интересно чрез сценични ефекти разказват за историята на какаото , как е донесено в Европа и тн. Обикаляме от зала в зала слушаме разказа на аудио гида ,който разбира се е във формата на шоколадово блокче.



Следвайки историята стигаме и до наши дни и зад стъклена стена виждаме част от линията за производство на бонбони. Тук говорещото шоколадче ни подканя да дегустираме от тях. Следващата зала е отредена за печените бадеми и лешници които се използват в производството.



Шоколадчето отново подканя........ "може да помиришете........, може да опитате" .Ммммммм......вкусноооо...... Минаваме кратък курс по ядене на шоколад с наслада под ръководството на гида ,който ни подканя да си вземем и обелим по едно шоколадче , но тъй като говори бавничко и докато успее да каже: "сега го помиришете преди да го сложите в устата си ......не бързайте......., аз вече бях опраскал 2-3 блокчета. Аааабе приятел по бързо обяснявай бре ,няма нищо де ,друго ще си обеля шоколад да искаш тука.
Следва зала в която са изложени табли с всички видове бонбони които се произвеждат тук. Не е нужно да споменавам , че аудио гида любезно ни подканва отново да дегустиране.







Започва се едно "опитване" да не кажа направо ядене на бонбони от всички . Искаше ми се да им внеса предложение да дават по едно шише минерална вода да изплакваш устата между различните видове.
Ами май ги пробвахме почти всички с риск да си докараме диабет.
Минаваме и покрай ателие в което с предварителна резервация можеш да си моделираш сам шоколад и да си го изядеш разбира се. Ние нямаме такава и затова гледаме през стъклото.



Можеш да изпишеш мнението си за "тура" което се появява на голям дисплей.



Обиколката трае около час и половина.
Завършваме разбира се във фирмения магазин. Няма как да не си купим нещо въпреки нескромните цени и това ,че все още ние доста шоколадово
Връщаме се до кемпера , а него го напекло едно слънце та чак дремуца. Часа е 12 и двамата с Роси сме единодушни - връщаме се в Грюер да обядваме фондю за последно.
Задаваме кординати С 46° 34' 57,1" И 7° 04' 20,0" на паркинга на ресторанта към фабриката за сирене "La Maison du Gruyères" .



Работното време е 07:30 - 19:30 часа , а билет за входа е 7 франка на човек.
Снощи в един от магазините успяхме да видим част от процеса на правене на сиренето и затова сега ще преминем директно към дегустацията в ресторанта .





Поръчваме си от ония "скъпия" кашкавал в който да си топваме багетки и варени картофчета.
Чакай, чакай да снимам ,че докато се усетим и ще е свършило.



Този път си поръчваме и десерт "Meringues und Greyerzer Doppelrahm" , представляващ целувки печени на пещ и крем Грюер поднесен в специална дървена купичка. Я чакай и него да ви покажа докато е все още цял



Може да се каже ,че дори преядохме и не ни се става , но трябва да продължим напред. Излизаме на паркинга и ха....... егати караванката



....интересна "бъчва" Правим и няколко снимки и задаваме координати С 46° 34' 04.8" И 7° 54' 33.6" на къмпинг Breithorn от ACSI в Лаутербрунен.

[loveforever]

Еееееее това си е почти тормоз! Сутрин и на гладно ... едвам стигнах до края. Отивам да такаша шкафовете за шоколад.
До сега не съм била на подобно място, но си мисля че няма да се задоволя само с един тур.
_________________
Магия в лилаво

[en44ev]

Поредният страхотен пътепис! Ще го чета отново и МНОГО внимателно... Браво!

[Роси и Стоян]

Пътуваме си , свиркаме си, настроението ни е приповдигнато защото отиваме в долината Лаутербрунен, една от най-дълбоките U-образни долини в Европа.
Kогато преди две години я посетихме за първи път буквално "ни отнесе главите" и сега сме нетърпеливи да проверим дали и при второто ни идване ще сме все така "без думи" от красотата на това "райско кътче" от Швейцария.



Името Лаутербрунен означава „множество фонтани“. И нищо чудно – в долината има цели 72 впечатляващи водопада.
Неусетно сме стопили километрите и хоп пред нас е водопада Щаубах който се извисява на почти 300м. над градчето. Погледнат отстрани, човек има чувството, че пръските му къпят покривите на най-близките къщи.



Жителите на Лаутербрунен са едва 800 ,а има над 2000 паркоместа. Може да звучи абсурдно, но е абсолютно наложително, защото оттам тръгва зъбчатата железница, отвеждаща туристите до Венген китно селце на 1274 м. и до най-известните атракции в района – планинските върхове Айгер (3970 м), Мьонк (4107 м) и Юнгфрау (4158 м) с т.нар. Покрив на Европа при Юнгфрау .







Пристигаме в къмпинга в който бяхме отседнали през 2014г.
Ехааа почти не се е променил , само райграса е станал по гъст и зелен.
Отиваме на рецепцията , а там е пак същата лелка която и преди две години ни посрещна. Има и още една промяна и тя е че цената се вдигнала с 4Е и сега е 24Е, след отстъпката на АCSI.
Със същото сериозно изражение на лицето както и миналия път ни вписва в "тефтера" . Задава дежурните въпроси , пита искаме ли ток...., след което се мята на колелото и ни прави знак да я последваме за да ни покаже къде да се настаним. Чинно я следваме и се паркираме под вещите и насоки.
Този път ни "намести" близо до реката и банята





Има още малко време до вечеря и затова излизаме да пообиколим , да поразгледаме.
Трябва да отидем и до жп гарата и да проверим разписанието на влакчетата, защото утре ако е хубаво времето ни предстои една много приятна разходка до Kleine Scheidegg.
Взимаме апаратите и поемаме по познатата ни пътека и въпреки кофтито време (мрачно и мъгливо) самия факт ,че сме отново тук ни кара да се усмихваме.









Бяхме си обещали ,че някой ден ще се върнем отново и ето ...изпълнихме си обещанието. За разлика от миналия път сега сме "подковани" с информация и координати за това което може да се разгледа в този район
На гарата сверяваме работното време с това което ние сме прочели от БГ и се прибираме в къмпинга.
Следва баня- маня , вечеря.....филмче и "лека нощ деца"
Събуждаме се и първата ни работа е да надникмем как е времето.......ами "греда" е.
Тц,тц,тц.......еееееее стига де даже малко по мъгливо от вчера е. Правим си кафе сядаме на предните седалки за да гледаме на вън и се почва едно едно умуване какво да правим. Те вариантите не са много де :
1. Палим и се омитаме към следващата точка
2. Оставаме в къмпинга с надеждата да изпече слънцето......
Единодушни сме - оставаме още една вечер и ако и утре сутрин картинката е същата ......губят ни - " кой от къде е"
В този случай на нас ни се очертава един цяяяял ден за "мързелуване"
Ако ще си висим някъде цял ден ей тъй без нищо , то поне да е в Лаутербрунен.
И така следват закуски.....душове......и разбира се разходка из долината.







Почти цял ден се мотахме на вън и в късния след обяд се прибираме в "къщи" .
Вечеряме , малко "кино" и заспиваме с надежда утре да имаме повече късмет
На сутринта в съня си чувам Роси да вика: " Ставаааааай слънцето е изгрялоооооо". Да бе да , чак пък слънцето.......,тя обаче настоява - ела да видиш като не вярваш.
Така и така се събудих , ставам да проверя дали ме "стяга" - ехааааа...... слънцето огрява единия от върховете над нас.
Получи се също като ония лаф "изгря слънце и на нашата улица"
Започва една една суетня и бутане из кемпера в стремежа си да се оправим максимално бързо и да отиваме на гарата.



Душ, кафе, сандвичи за из път ,защото по план имаме целодневна разходка и тъй като няма да нощуваме трета вечер тук , напускаме къмпинга и местим кемпера на паркинга на водопада Трюмелбах.
От миналото си посещение тук знаем ,че той е безплатен(един от малкото в Швейцария) .
Грабваме раниците и апаратите и газ към гарата.



Купуваме си билети (6,80 франка на човек) за влака до градчето Венген от където пък ще се качим на лифт , който ще ни отведе до връх Berghaus Mannlichen.
Заставаме на перона , влакчето идва и се мятаме вътре. Слизаме на гарата във Венген и правим една бърза разходчица по уличките.









След което отиваме до станцията на лифта, взимаме си билети по 22 франка на човек и се качваме в кабинката.
Докато се изкачваме нагоре се разкриват красиви гледки към градчето и долината Лаутербрунен.







Слизаме на горната станция и поемаме по пътеката към Kleine Scheidegg, до който се стига за 1,5часа.







Прави впечатление ,че има още доста пътеки и всички са обозначени за къде са, посоката и времето което ще се върви.
Ентусиасти не липсват , доста народ щъка напред -назад.













Пътеките са чудесни , няма как да се объркаш ,а гледките които се разкриват докато вървим са ......УУУААААУУУУ....... страхотия.
На места има пейки за почивка и да се полюбуваш на пейзажа.



























Крайната цел на пешеходната ни разходка е гарата на Kleine Scheidegg от където трябва да хванем влакче което да ни свали до Лаутербрунен.
От същата тая гара обаче може да се хване и друго влакче което пък те изкачва до ......."Top of Europe" (покрива на Европа). Със сигурност това не е най високия европейски връх ,но няма да им чупим хатъра сега
Все пак това е най високото място до което се стига с обществен транспорт.
За него сме чели ,че билета не е от ефтинките ,но тъй като няма да ходим не обърнахме внимание колко точно е.
Също ,че е въпрос на престиж за всеки замогнал се индиец да заведе жена си горе на "покрива".
С наближаване на гарата и у Роси се заражда една идейка - тъй и тъй сме стигнали до тук - що пък да не се качим и ние като един истински Сандокан и ако не ме лъже паметта май лейди Мариана се казваше "жена" му. .
Аз чисто по финансова причина се "опъвам" ,но в крайна сметка се "предавам" след като виждаме и колко много народ слиза и се качва на влакчетата. Ето ни и нас росни пресни на гарата пред гишето.
Над дупката където продават билетите има табела с цените и виждайки тази на "нашите" билети до горе правя крачка назад и аха да седна на задника си. Въъъъъйййй..........тия познават ли парите ,не знам.
Цена на човек за последните 9км. до "покрива" е 124 франка и при 1,83 лв. за един франк това прави 227лв. на "калпак" -кво му плащаш дето се вика.
Аааааа, не 450 левааааа..........тц , май чак такъв "Сандокан" не съм и нещо не ми се дават тия пари.
Аз съм против ,но Роси вади един непоклатим довод според който трябва да се качим - имаме годишнина от сватбата ни (25г.) . Това ще е подаръка ни по този случай. Можеш ли да откажеш по този повод - този подарък, ами не ......ще се качваме разбира се
И докато се освестя и вече бяхме с билети за влакчето и наредени на перона. Дадоха ни и паспорти на руски език ( по наше желание ) който е също и един вид "пътеводител" за това какво да очакваш горе.



До като чакаме влака ще си позволим да цитираме малко информация от уикипедия за това място:
"Идеята за изграждането на тази линия била на швейцарския индустриалец Адолф Гуйер-Целер. Докато се разхождал из района през 1893 г., той бил абсолютно запленен от магичното трио – Айгер, Мьонк и Юнгфрау. И надраскал идея за прокопаване на тунел, която впоследствие станала и основната линия на строителството. За да започне същинската работа обаче, първо било необходимо да се извърши сериозна проучвателна работа. Никога досега не била изграждана железопътна линия на такава височина при толкова сурови условия – средна температура минус 8 градуса по Целзий, постоянно завишен риск от лавини, гръмотевични бури и ветрове със скорост до 250 км/ч. В крайна сметка, амбициозният план бил осъществен. През далечната 1896 г. при Клайне Шайдег започнало строителството на нещо изключително. Железопътна линия, която да отвежда туристите на височина 3454 метра при денивелация близо 1400 метра. Как да стане това при тези глетчери и скалисти върхове? С тунел в скалите. С това уникалният алпийски свят, преди достъпен само за малцина смелчаци, станал напълно достижим за обикновените туристи Линията била завършена през 1912 г. и официално открита на националния празник на Швейцария 1 август. Строежът продължава 16, вместо първоначално планираните 7 години и възлязъл на почти 16 милиона швейцарски франка (двойно повече от първоначално предвиденото) при дневна надница на работниците едва 4,60 франка. Въпреки това, създаден бил същински шедьовър на мисълта и техниката.
В най-натоварените дни със зъбчатата железница се изкачват около 4000 души на ден. А за цяла година туристите са половин милион."

Четем информацията в паспорта ,а на мен ми се върти една мисъл :
"Лелеееее миналата година в Норвегия си купихме най-скъпата гума (за кемпера) в живота си , а току що си купихме и най скъпите билети за влакчето (за 9км. - 227лв.)". Което ме кара да сумирам цената на билетите до Венген, от лифта , последните дето купихме сега и тия с които ще слезем от тук до Лаутербрунен и тотала излиза стряскащ - 670лв. ....... Опс.......май имам нужда да поседна....
Ама пък какво са в сравнение с това жената да е щастлива и доволна .
Може би тук е момента да се спомене ,че има вариант до тук да се стигне и пеш ,но идея си нямаме колко време ще отнеме това.
Качваме се във вагона и поемаме нагоре. Пътуването трае 50мин. като може би 35-40мин. са в тунел прокопан в скалите.
Има една релса в смисъл само за едно влакче и затова на две места има направени спирки на които има възможност да се разминат качващите се и слизащи влакчета.
Те изглеждат стари , така както са изглеждали през 1912година , но отвътре са съвсем модерни, комфортни, оборудвани с екрани, на които се редуват филмчета за мястото и неговата история.
Първата спирка е на самата северна стена на Айгер, на височина 2865 м. Наричат я "стената на смъртта". Смятана за едно от най-големите предизвикателства за алпинизма в Алпите, тя е причина за гибелта на мнозина катерачи.
За изкачването и не изисква върховни катерачески умения, но изключително тежките метеорологични условия, постоянните и зачестяващи през годините каменопади и намаляващите ледени полета правят изкачването и изключително трудно, а често и невъзможно. Много алпинисти са намерили смъртта си на нея.
Тунела е издълбан съвсем близо до стената, направени са дупки с прозорци, спирката е оборудвана с тоалетна ,има вентилация ,отдушници …







Втората "пикчър пауза" е още по-нагоре – на 3160 м, от другата страна на Айгер, в началото на глетчера ,което място е наречено Ледено море. Наистина имаш усещането, че си буквално сред море обледенено от силен вятър.









Накрая влакчето достига крайната си цел - най-високата железопътна станция в Европа на 3454м.





Комплексът не е малък, освен гарата на различни нива има, магазини за сувенири, за часовници , за шоколадови изделия , заведения за хранене,. леден дворец., обсерватория ,панорамни прозорци от които да се наблюдават близките върхове и глетчери ,,зона за целогодишно каране на ски, сноуборд и шейни по най-дългия алпийски гледчер Алетч (22,3км.), и панорамна площадка с гледки във всички посоки, , Указателните табели непрекъснато напомнят: “Моля, вървете бавно” ,най-вероятно заради разредения въздух и евентуално затрудняване при дишане.
Слизаме на гарата и тръгваме пеша през дълъг тунел ......



......oбиколката започва през магазинче за сувенири , следва ресторанта ..... хм , нещо няма мераклии
След което се качваме на най-бързия асансьор в Швейцария, който за 27 секунди при скорост 6,3 м/сек ни качва на 108 метра височина до панорамната площадка. Нямаш време да си изброиш трите имена




ЕХааа има wi-fi да му се не надяваш...... чакай да се чекнем У фейса.
Излизаме на терасата от където ми е беден речника да опиша какви панорами се разкриват.





















Сред цялтата тази гледка със снежни върхове и ледената река под тях, на Юнгфрау човек се чувства като в Ледената епоха“.
Следва "alpine sensation"













Продължаваме разходката ....



........и влизаме в ледената пещера.
Това е лабиринт от тунели в дебелия лед където има множество ледени статуи – същински произведения на изкуството. Заради многото туристи и топлината, която носят със себе си, мястото постоянно се охлажда до минус -3-4 гр.





















Минаваме през зала в която се върти няколко минутно филмче Табелите ни водят навън на площадка от която пък при желание може да се върви до някаква хижа.
Температурата е минус 8 ,а не се усеща студ, няма вятър........
Гледките които се разкриват пред нас са меко казано впечатляващи , уникална работа наистина........















Продължаваме по табелите които ни отвеждат в най високо намиращия се магазин за часовници Тисот , а след него и в най-високия магазин за шоколадови изделия на Линд.



Тук също има кратка история за производството на шоколади , а колегата ми показва тънкостите на занаята









Оставям го да довърши "творението" сам, а ние минаваме през магазина и разбира се няма как да не си купим нещичко.











На излизане на касата ни подаряват по един бонбон и ни изпращат по живо , по здраво. Минаваме през пункта на който бият печатите за да удостоверим пребиваването си тук и се връщаме на гарата.



Хващаме едно от последните влакчета за на долу и поемаме по тунела.
По някое време минава кондуктора ,перфорира билетите и на всеки пътник подарява малко шоколадче за благодарност ,че е посетил неговото работно място.



Правим кратка почивка след излизането от тунела след която следва гарата от където се качихме.





Като гледам доволната физиономия на нашата мома , да се чудиш тая индийка на заден план кво се е вкиснала

Слизаме за да сменим влакчетата и да хванем това за Лаутербрунен.





До като пътуваме на долу правим още един куп снимки. Днес като цяло "потрошихме" апаратите от снимане , ами то на където и да се завъртиш виждаш такива картички , че неусетно някак си не можеш да свалиш апарата, а цъкаш в несвяст



















































Слизаме на гарата и тръгваме към водопада Трюмелбах да си приберем "добичето" като през това време правим още няколко последни снимки.

























През целия път докато вървим доста емоционално обсъждаме видяното и преживяното през днешния ден.
Дааааааа беше един невероятен ден изпълнен с мнооооого , ама наистина мнооооого красиви и спиращи дъха гледки които не се виждат всеки ден както се казва.
Сега ако и кемпера ни чака там където го оставихме ще е супер.
Последното го споменавам защото на паркинга имаше табела на която пише ,че е само за посетители на водопада и току виж някой съвестен швейцарец е викнал "паяка" да внесе малко ред. Наближаваме и виждаме ,че кемпито си седи кротко и самичко на паркинга, отдъхваме си.



За наш късмет явно точно днес тия най-съвестните са имали друга работа и не е дошло ред да ни "издадат" на властите.

Следваща набелязана точка от плана е на около 200км. обаче на мен нещо ми е гладно и докато вечеряме часа отива към 20:00ч.
От тук на татък да караме до към 22 -22:30 нещо не ни се навързва и решаваме да "опънем" нервите на "swiss people" като останем да нощуваме тук , а утре по живо по здраво да продължим.
Днес не гледаме филм тъй като главите ни все още са на "покрива на Европа"
Заспиваме с преживяните хубави емоции от деня.

[Pol]

Нещата са уникални - почти си заслужава парите влакчето

[Роси и Стоян]

[M_I_T_A_K_A]

Е не.... парите за билета до горе наистина не са малко, но.... аз останах без дъх още в долината, а за по нагоре..... за вас незнам! Тайничко Ви завиждам (благородно разбира се )

[Данаил Делчев]

Абе вие за Перперикон , за Татул....не сте ли чували ? К'во против имате Родопите , та ходите да се чекнете по техните чукари ???

п.п. Положението не се трае вече

[loveforever]

Ние имаме още още време до 25-годишнината, но идеята да се отбележи по този начин е страхотна. Краднах си я! То и за 20-годишнина става. ...

Уникално е! Направо си гълташ граматиката. Ние сме били само от другата страна на глетчера Алетч - в Бетмерлп, което сравнявайки е скромно преживяване сравнено с това което вие сте имали. Браво!
Дай боже такова нещо всеки му!
_________________
Магия в лилаво

[Роси и Стоян]

То при нас вече стана традиция , за рожден ден ...за имен ден...за всяка годишнина да си подаряваме пътуване с преживявания

[danbog]

А поспрете се малко да ви дочетем пътеписите. То свет ми се засука от толкова път, баири и гледки ненагледни Браво и още един път браво. Още един прекрасен пътепис! Аз обаче там не отивам... и то не само заради парите. Много високо бе.... И студенооо...

И Честита Годишнина Първите 25 са си трудни. Чудесен екипаж сте, желаем Ви да ги повтаряте безброй пъти и все така да не остарявате.
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[vladostanimirov]

Леле, колко пари ми икономисахте ! Да сте живи и здрави, пак да ви чета.

[Роси и Стоян]

Много благодарим за пожеланията

[Роси и Стоян]

Ставаме сутринта и оглеждаме навън как е хавата. Опааааа едно момиче мете паркинга от листата и дали нарочно или не ,но в този момент вдига прахоляк точно до нас.
Решаваме да не им лазим повече по нервите и да "вдигаме гълъбите" докато не са се разсърдили. Правим си кафе, но ще го пием в движение, няма да ги пробваме колко ще ни изтраят .
Палим и потегляме ........ объръщаме се да погледнем и да помахаме за последно на Лаутербрунен.
Разделяме се с това райско кътче,но както и миналия път така и сега си обещаваме ,че ще се върнем някой ден. Останаха ни още няколко неща в района, които си заслужават да дойдем отново. Обещаваме!
Сега трябва да "издухаме" едни около 200км. и преди да е станало обяд да сме на езерото Seealpsee.
Този път гарминката е "шефа" и я оставяме да ни прекара през планините , да се накефим още малко на алпийската красота. Пейзажите отстрани на пътя продължават да са си хубави.....зелени.....



















Докато се разсъним като хората и сме на паркинга С 47° 17' 01.2"
И 9° 25' 35.2" на който се мъдри и една много хубава "играчка" за пораснали момченца.



Няма как да остана безразличен разбира се и правя една бърза "фото сесия" на "звяра"





Я гледай ти и тук паркинга е безплатен , а от табелите тук виждаме ,че има доста пешеходни маршрути в района.
За да стигнем до езерото имаме избор между два варианта.
Единия е директно от паркинга по пътеката и за час и половина сме там.
Втория е с лифт "Еbenalp" който ни качва до 1644м. и от там пак за час и половина слизане да стигнем до езерото ,но във втория вариант освен езерото получаваме "бонус" - ще минем покрай хижата "Aescher"
Сигурно не е нужно да казвам ,че избираме план "Б" с бонуса.



Отиваме на касата , взимаме си билети (20франка) на човек и се качваме в кабината. Идва "оператора" на лифта отваря някаква кутия и се показва се един тъч скрийн дисплей и човека "чука" по него сигурно половин минута докато тръгнем нагоре - модерна работа
Досущ като и на нашите лифтове
Издигаме се доста бързо, а долу кемпера става все по-малък и по-малък.











Слизаме на горната станция където се разкрива гледка към долината. От тук до езерото ще се върви 1 час и 25мин.







Поемаме надолу по пътеката която минава през пещера за която бяхме чели в интернет ,че в нея са открили " праисторически останки на пещерна мечка".... каквото и да значи това





След което стигаме до малка къщичка наречена ......"къщата на отшелника"



Малко по надолу има малък параклис "Wildkirchli" , надвиснал буквално над пропастта ,а до него във вдлъбнатина в скалата има нещо като олтар където заварваме една малка група туристи.















Продължаваме по пътечката и след един завой се показва и хижата "Aescher" която до този момент бяхме виждали само на картичка.







Тя е подпряна в скалите от една страна и надвесена над пропастта от другата.
Хижата "Aescher" е една от най- старите в Швейцария и е на 170 години.
Гледката на хижата в скалите на живо е много по "яка" от снимките на които сме я виждали.





Отвън има заведение на масите на които има доста туристи седнали да се любуват на пейзажа .







От тук надолу пътеката става малко стръмничка (доста импровизирани стъпала ) която остана такава почти до края на вървенето.













Наближаваме езерото и след като изкачваме едно леко възвишение и се разкрива такава гледка , че и двамата в един глас възкликваме : " ууууаааууууууу......." То може, то бива ама .....чак пък толкова - не реално е !
Присядаме на един голям камък ....мълчим и сме вперели погледи към езерото и планината отсреща.











В един момент усещам как Роси ми подпира долната челюст за да си "затворя чекмеджето" , без да се усетя бях отворил уста и само се кокорех
Вадим сандвичите които си носим за обяд ,хапваме и се любуваме на "красотите".





Почиваме си малко и продължаваме разходката по пътеката която обикаля цялото езеро.





















Връщаме се пак до големия камък и посядаме отново. Направо не ни се тръгва от тук.



Правим няколко ......(стотин) снимки за последно и тръгваме към кемпера.
Пътеката надолу всъщност е тесен и дооооооста стръмен асфалтов път, който е забранен за автомобили - води се пешеходна зона. На нас ни е доста уморително да слизаме (движим се на зиг - заг за да отбиваме скоростта) ,а разминавайки се с хората, които отиват към езерото се нагледахме на различни варианти на изкачване.
От лазене на колене през носене на гръб и стигнем до бутане един друг по баира.









Излиза ,че варианта ,който сме си избрали ние (без да знаем ,че изкачването е толкова стръмно) е бил по-подходящ. Ако трябваше да вървим в обратния ред сигурно щях да развея белия байряк още преди езерото
Шегувам се разбира се, ако трябваше на милони почивки ще "долазя" ,но езерото си заслужава "жертвата".
Слизаме долу на паркинга и сритваме "кемперака"