kemper-club forum

[Роси и Стоян]

Благодарим на всички , които все още не са "сменили канала" въпреки , че тия дни се позабавихме малко.

[Роси и Стоян]

Сутринта росни пресни,рано сме на линия за кафето и да бягаме на горе към двореца.
Между другото през нощта пак се изсипа страхотен дъжд и така като гледам навън как е навъсено на дали ще ни се размине затова на излизане освен якетата за дъжд взимаме и чадър
Двореца се намира на 1,6 км от тук ,но пътя до там е доста стръмен ,тесен и за капак - павиран и е абсолютно безсмислена "гимнастика" да се тормози "коня". Мокри павета.....голям наклон.....тесен път...... защо да си го причинява човек след като има алтернатива
Затова и ние го "завързваме" тук и пеш се качваме до горе.



Дъжда ни съпровожда до входа на двореца. Не е като из ведро ,но си се сипе "напоително"
Оказва се ,че сме подранили и ще изчакаме да отворят в 09:30ч. , като се възползваме от wi-fi - то и си "уплътняваме" времето джиткайки У нета. Междувременно започват да прииждат туристи.
Ние обаче сме най-отпред на гишето и в момента в който отварят касата и сме с билети ( 13евро ) в ръка.
Оказва се , че от 09:30 до 10:00 цената е 13Е , а след това става 14евро ....ами....на далавера сме



Отварят вратите и поемаме по пътеката до самия дворец.























Правим тур из залите и стаите на двореца ....























Не прави добро впечатление , че чистачките все още бършат прах и мият пода по стаи и коридори ,като се налага да ги заобикаляме и да надкрачваме кофи













"Спускаме се" обратно до паркинга да си оставим чадъра и ще се поразходим до двореца Синтра , намиращ се на около 1,7км.
За Пена имахме по големи очаквания и останахме леееко разочаровани и може би заради това решаваме , че пропускаме замъка "Quinta da Regaleira" и "Palace of Monserrate".
Входните такси за които ще вложим в една сладкарница от 1862год. "Piriquita - Antiga Fabrica De Queijadas" (силно препоръчана от хора били тук)







Ще опитаме друга местена "сладкория" наречена "travesseiro" , която представлява многолистно тесто пълно с яйчен крем с бадеми и канела ,препоръчва се да се консумира топло.







Опитваме "travesseiro"- то , както и разбира се ония вкусните Nata , също и "домашната" им лимонада и в следващия момент се усещаме ,че маааалко прекалихме , но пък след 5 дена ( образно казано) и да искаш , няма.
Вече с пълни тумбаци се връщаме да кажем "здрасти" и на двореца Синтра ,а на площада пред него се разнася един аромат на карамелизирани пуканки ...... Хич да нямаш място да ти се преяде
Добре де , айде и по едни пуканки и няма да вечеряме







Правим няколко снимки отвън и се връщаме към паркинга.













Брееее надолу беше по добре, сега е баир и с тия пълни коремчета ......
Изпълзяваме до паркинга отвързваме си коня и му задаваме координати С 39°21'20.5" З 009°09'29.9" на паркинг в градчето Obidos.

[North wind]

Уникални сте!!!
Живо се интересуваме от папката за 2020-та /без градовете/. Дано до тогава да се "засечем" нейде, та да ни споделите нещичко от нея

_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[Роси и Стоян]

Разстоянието до Obidos е около 90км. и след около час и половина сме там .















Паркираме се зад един френски кастенваген и атакуваме крепостта - градчето е "опасано" от голяма мавританска крепостна стена ,на входа на която ни посреща "скучаещ" музикант.



Минаваме през "портата" и се озоваваме ........ като в приказките
Атмосферата е някак ..."рицарска".
По тесните "калдъръмени" улички ,а и по самата крепостна стена щъкат туристи , търговията (със сувенири ) разцъфтява

















Тук няма да ядем сладкории , а имаме друга "мисия" - ще опитаме "прочутия" им ликьор от череши.
"Дегустаторската мярка" ........ , леле как го казах само струва едно евро и представлява мааалка шоколадова чашка пълна с ликьор и както при сладоледа след питието си изяждаш и чашката.
Аз се въздържам защото не обичам ликьор ,а и ще карам "влака"
Разбира се обаче поне единия от екипажа трябва да дегустира ,няма как ,затова Роси се "прежалва" и " шибва" една чашка уж за блясък в очите.







Правим една лека разходчица и ние по калдъръмените улички зазяпвайки се по всевъзможни джунджурийки.































По едно време "навигатора" отбелязва , че тоя ликьор май е бил с високо октаново число и е парализирал уж в лека степен разбира се двигателните и функции или по просто казано ........ вързала е кънките
Уха ......една капачка компот да те "събори" ....... да знаеш отказвам да те нося на гръб до паркинга , а и после кой ще ми казва , че има ограничение на скоростта .......или дупка на пътя примерно.
Я се взимай в ръцееее
Придържайки я леко продължаваме разходката............... чакай .....чакай - стооооп....... шегувам се разбира се, значи ....... пияна е ......ама криво - ляво сама си ходи ........ добре дееееее .....не е пияна......
Значи ..... стига глупости , последно ........развеселена и на собствен ход , това е ! Така,че продължаваме разходката и по крепостната стена







На излизане от крепостта скучаещия акордионист е спретнал такава веселбааааа......наобиколили са го някви лелки по .....нещо като нощници и с едни шапки като на баба и на червената шапчица , хвърлят такива "къчовееее" - бедна ти фантазията.
Значи явно тоя ликьор не прощава на никой
Насъбрала се е такава тълпа от сиирджии ,че не успявам да направя свястна снимка, а лелките с комбинезоните такава "игра" му фърлят.......като за последно. Всъщност той и музиканта се раздаваше като за последно чак на моменти ...аха......и ще разпори акордиона от дърпане.
Купон от всЕкъде





Тъй като ние от де да знаем ,че имало дрес код "комбинезон" няма да се включим в партито ,а ще продължаваме напред към катедралата Batalha където и ще нощуваме.
Роси вече е в кондиция ( шегичка) и можем да си бием камшика.
Obidos се оказа много .......симпатично малко градче.



"Коня" така го е напекло слънцетооооо......., "стряскаме" го ,набиваме координати С 39°39'40.7" З 008°49'30.1" на безплатен кемпер стоп до самата катедрала в Batalha и черта на там
Сега като споменах "коня"........ да кажа за тези ,които са се присетили ,че той (коня) имаше няква "болежка" - шшшшшшт .......тихооооооо не му напомняйте , тъкмо забрави за "здравословните си проблеми" и пори вятъра като луд
Такаааа... до къде бяхме стигнали ..........., ааааа да ...караме към Batalha....като пропускаме заплануваната Fatima.



Пристигаме и се паркираме до останалите кемпери.



Правим една бъъъърза разходчица около катедралата в която има някакво "мероприятие" на което ние няма да присъстваме









Катедралата е ......впечатляваща



Връщаме се при кемпито и се заемаме с вечерята след която малко телевизия и "лека нощ деца"
На сутринта пием кафе и правим "оперативка"....... имаме още няколко набелязани точки в Португалия ,нооооо........ От видяното до тук май повече клоним към варианта "стига и толкова на Португалия"
Крайната точка в плана е Порто ,но решаваме ,че ще отпадне и като "компромисен" вариант ще минем само през градчето Agueda където има една уличка "покрита" с разноцветни чадъри и от там ....У десно и в Испания



Сервизираме (безплатно) кемпера и задаваме координати С40°34'17.0" З 008°26'47.5" на безплатен паркинг в непосредствена близост до "чадърите" и отплаваме като пропускаме Coimbra също точка от плана.
Още преди да сме излязли от града и започваме да срещаме "тумби" хора със светлоотразителни жилетки. Викаме си "чистотата" бачкат рано,рано.



В последствие обаче се усещаме , че това са пилигрими , а не работници от чистотата
Излизайки от града виждаме ,че дори са им "заградили" едната лента от платното само за тях. По пътя на доста места има мобилни медицински пунктове , както и специални микробуси където пилигримите могат да се "подкрепят", чай...кафе....вода....





От Batalha до Agueda (120-130км.) през които срещнахме .....стотици пилигрими и се замислям ,че аз не бих вървял такова разстояние пеша...... виж с колело е друга работа ,но пеш.......мммм..по скоро НЕ
Спираме на паркинга в градчето Agueda ,където единствената им може би "атракция" е уличката с чадърите ,която се оказва на стотина метра ,ноооооооо за голямо наше разочарование "умбрели" нямааааа. Между сградите си седят опънати проволките обаче чадърите липсват.











Сядаме в едно кафе на "въпросната" уличка с........всъщност БЕЗ чадърите да потушим мъката си с "кошнички" Nata като за последно ,защото от тук цепим директно към Испания.
Прави впечатление ,че в различните краища на Португалия рецептите за Nata се разминават лееееекичко , крема на места е по ....плътен или има мааалка разлика в тестото да кажем ,но пък на всякъде са си мноооого вкусни. ТрЕскаме по двечки и отново по конете като вече задаваме координати чаааааак в Саламанка (Испания)
Тъй като до момента къде защото забравяхме , къде късно се сещахме или пък умишлено .....та все още не сме си платили " вересиите" от 5-6евро за магистралата от първия ден и се налага да продължим до Испания "без магистрали".70 евро глоба са си 70евро.....
Гарминката в чудо се видя да "смята" маршрут съобразявайки се с това ни "условие"
Най-накрая успява да ни измисли вариант който с любопитство проверяваме на екрана как изглежда. Ами пътя не е "първокласен" , но май е единствения вариант. Емиииии потвърждаваме го и поемаме напред.
Не след дълго ни "грабва" по един между селски път който май само дърварите ползват за да свалят дърва от гората. Джан- джун жива душа няма наоколо ,значи да е глух дявола ама ако нещо стане с кемпера тук..... сигурно ще се мумифицираме докато мине някой да ни намери
Преваляме баира и по някое време навигацията отново ни вади на по- човешки път и продължаваме към границата
Караме и си свиркаме......всъщност "музиката" свирка , а ние разсъждаваме , че съкращавайки Порто ни остават ден....два плюс дните от Мароко и става така ,че можем да се отбием примернооооо.....до Монако.
Яяяя......... ,че тва с Монакото звучи мнооого добре .....даже и за още нещо ще ни остане време
Остават ни още 50-тина км. и сме в Испания или с една дума дето се вика ......"Напортугалствахме се"
Сещам се за ония "истински случай" от Рено форума ,където в раздела "Лагуна" един "потребител" чието така мечтано и съвсем скоро купено Рено Лагуна "сгъва чадъра" и той пуска тема със заглавие " колеги лагунаджии - налагуних се"
Та и ние така - "напортугалствахме се" и ето ни на границатааааа.



В заключение можем да изкажем нашето ( неангажиращо ) мнение за Португалия , че не ни допадна. Не е мястото на което бихме се върнали отново. За справка: проверете сами
Гранична полиция иска личните карти и по радиостанцията диктува имената ни като ни прави знак да изчакаме. След минута - две връщат документите и ни пожелават лек път. Добрееее .....лек ден и на вас и леко,леко минаваме У испанско след което давам "Сичката"газ на кемпи до като не са си потърсили 5-те евро

[danbog]

" Не си прав Пешо" - както се казваше в един стар виц. Португалия е една малка сладка страна ( това вече сте го разбрали ) но за да започнеш да усещаш Португалия трябва да видиш Порто Следващият път почнете от там. Иначе пътеписа както винаги е великолепен - панорами, скечове...... истински бисери- ти си неизчерпаемо в стихията си. И двамата сте! За пореден път
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[Роси и Стоян]

Не помня целия виц , но за репликата "Не си прав Пешо" се сещам
Не знам Пешо дали е прав ама "Пена" рече :не мо'ш ма върна там
Аз също не бих карал 4000км. до там отново.
Ако примерно сме били из Андалусия (Испания) и за да "разнообразим" връщането става да се приберем през Португалия , но да и отделим цели почти 8000км и да речем 2500лв. (отделно пътуване) - Таа нЕма да стане
Порто ни беше на около 70км. от последното градче с чадърите и щеше да ни коства примерно половин ден време и 140км. отклонение ,нафтата за тях е 30лв. които на фона ~11000км. (цялото пътуване) изобщо не си струва да се споменават. Но именно цялостните ни впечатления от Португалия ни накараха най-съзнателно да го елиминираме от програмата както и още няколкото други " точи". Самото Порто както и другите "точки" са обстойно проверени от Роси предварително и сме запознати с това което "задраскваме
На тоя етап за връщане там изобщо не може да се говори
Нооооо ........разбира се както казах и в по - горното си мнение ,това си е нашето виждане на нещата.
Местата на които бихме се върнали с най-голямо удоволствие и задължително ще го направим да речем са : Швейцария ( невероятна красота) , Австрия (Алпите) , Норвегия ,Мароко (пустинята) и не на последно място Италия - сърцето на "Пена" остана там и трябва да отидем да го приберем

[Роси и Стоян]

На границата докато чакаме да ни проверят разрешихме на гарминката да използва магистралите и тия 120км. до Саламанка ги взимаме "като бели хора" , на темпомат с прилична скорост - "богата работа" ... пълен рела"Х"
В късния след обед сме на голям безплатен кемпер-стоп
С 40° 57' 30.0" З 005° 40' 33.0" до магазин Лидл на 600м. от "стария" град, паркираме се при "братчетчетата" и разбира се хукваме на разходка.















































Поразходихме се , хапнахме по един спаниш сладолед и се прибираме в къщи. Вечеря....мечеря , малко кино .....щото няма wi-fi и по леглата.
Сутринта ....... еееее ....скоро не съм споменавал сутринта кой , кого събужда В общи линии аз се събудих когато кемпера се изпълни с аромат на кафе и както съм си по гащи се намествам на " моята" седалка и се досъбуждам с чаша кафе в ръка. Вкарваме координати С 40° 39' 39.0" З 004° 42' 17.0" на безплатен кемпер стоп в Авила( 750м. от центъра) , която ще е следващата спирка по пътя ни. Допиваме кафето , и тръгваме.....опаааа, чакайте малко да си обуя късите панталони ,че щяхме да тръгнем по боксерки
Готови сме вече, облякан .....лъснат.... бръснат и поемаме. До Авила са 100км. и за около час....час и нещо сме на паркинга. Огромен е ,безплатен и е до полицията.



Завързваме коня и излизаме на разходка.



























Дали защото и трите градчета са "набелязани" колкото за да се разтъпчем и тук както и снощи в Саламанка разходката ни е леееко ......"повърхностна" и след около час сме отново на паркинга.
Задаваме на навигацията координати
С 40° 56' 26.0" З 004° 06' 26.0" на безплатен кемпер стоп в Сеговия и отпрашваме на там. На излизане от градчето на една отбивка от която има хубава гледка към крепоста виждаме 2 автобуса стоварват китайчета и докато се усетят "жълтите" ние вече сме на паркинга , а аз съм успял да щракна няколко "пикчъри"





Тоя път ги изпреварих и докато се освестят ние вече сме се "качили" на магистралата и фъркаме
Да фъркаме, да фъркаме......колко да фъркаме до Сеговия са 60-70км. и докато фръкнем и кацаме на кемпер стопа . Подреждаме се в редичката с другите кемпери и излизаме на разходка.











Съдейки по многото табели на които се "въртят" прасенца на шиш стигаме до заключението, че това е града на печените прасенца.
Вегетарианци в "меката" на печените прасенца ....... баси...май ще си обядваме в къщи























Правим няколко "тигела" насам, натам и минаваме покрай заведение пред което няма снимка на "Гошо" с пръчка в дупето , а за наше голямо учудване снимките бяха на няколко вида пици които изглеждаха доста апетитно. Край това е нашето място , тук ще обядваме.
Поръчваме си две "маргарити" и не след дълго носят ей тия две дъски за рязане.



Въъъъййййй...... те големички тия маргарити бре
Те нещата са ясни , ще помагаме на Роси да се "сбори" с дъската
Хапваме и се възползваме от wi-fi- то на заведението след което с тия пици в тумбачетата трябва да се връщаме до кемпер стопа , който след тоя обяд ни се стори ,че се е преместил поне с километър по на далеч.







Довличаме се до кемпера , сядаме и докато си поемем въздух умуваме от тук на къде. Единия вариант е да минем през Сарагоса към Барселона и от там до Монако ....примерно. По този път миналата година минавахме и за това сега решаваме да "разнообразим" като кривнем към Памплона и през прохода "Ибанета" влезем във Франция и спускайки се през Тулуза слезем до магистралата по брега. Що пък да не......... кво ни пречи ,имаме координати С 42° 50' 30.0" З 001° 40' 00.0" на кемпер стоп извън града ...... готови сме. Въвеждаме ги и си бием камшика.



Пристигаме на "стопа"и докато вечеряме разсъждаваме на глас :
Памплона не е влизала в евентуални бъдещи планове и затова имаме само тия координати , ако някога минавайки от тук просто ни се наложи да нощуваме.
Сега обаче решаваме да и отделим няколко часа на сутринта и за целта би било добре да се преместим на някой паркинг в самия град. За да не обикаляме "на сляпо" утре сутринта в търсене на удобен паркинг решаваме да ползваме жокер "обади се на приятел" , даже в интерес на истината на двама приятели с молба за координати на някой паркинг или кемпер стоп в града.
Получаваме ги почти веднага и за нула време се озоваваме на паркинг до сградата на местната пожарна, а интересното е ,че там заварваме още 3 кемпера. Верно испански са ама едва ли са на пожарникарите
Лепим щорите и заспиваме.
На сутринта след кафето излизаме да видим "кво става" с Памплона













От бързата разходка , която правим установяваме ,че е можело спокойно да си спим извън града и да го прескочим.
Някоя друга снимка и събуждаме кемпи да ни води У Франция.













На предела на прохода "Ибанета" спираме за снимки











Продължаваме към Тулуза с идея да спим чак някъде по морето.











Мятаме се на френската магистрала и тъй като имаме доста километри да "отмятаме" , а се "замотахме" пак вдигаме скоростта на придвижване на максимално позволената и я закопчавам с темпомата.
Както и в първите 3-4 дена на пътуването се заредуваха ....обяд.....каране, каране, плащане.....кафе........каране...... И към 18 ч. сме в покрайнините на Тулуза и се нахакваме в задръстване. Колите са в 3,4,че и повече ленти и всичките са фул и се движим на пресекулки с такава скорост , че ако сляза да вървя може и да изпреваря кемпера. Това продължава кажи речи до като излезем от града като на моменти скоростта се позасилва малко , но не толкова ,че да включа трета
Излизаме (образно казано) от Тулуза ,колите се разреждат и започва да се повишава скоростта на предвижване.
Тъкмо връщам старото задание на темпомата и се глася да слагам краката на таблото в поза: "кой кат мен" когато виждам как една " гарга" или по скоро гугутка (щото ми се стори ,че е сива) се спуска надолу точно пред нас. Дори не ми остава време да си отворя устата , така се издрънча над челното стъкло ,че от звука който се чу съм убеден ,че ще има хлътнала ламарина поне с размерите на два юмрука , а тая "патка" ще седи все още в "кратера" който е направила .Малиииии ... позеленях ..... от една страна добре ,че не уцели стъклото ,а от друга ....стъкло се сменя и готово - хлътналото .....изчукване ,китосване.... боядисване.....
Роси ме успокоява , че може би само се е хлъзнала ......да бе да..... хлъзнала , тя така издрънча , че ако по няква случайност се е ударила " челно" сигурно човката и е забита и сега все още горе на тенекията.
Идва ми да спра и да огледам Ако пък случайно се е "хлъзнала" по наклона като нищо да се е навряла под солара и да си я разнасяме с нас.
Спираме на бензиностанция да заредим и първата ми работа е да погледна какви са "щетите" . Бря..... Не се е забила , не виждам и хлътнала дупка, дърпам се назад да погледна евентуално дали не и стърчи опашката из под солара ....... ,я и там я няма "чавката" .
Одраскана боя (от човка примерно) може и да има , но труповете на разни бубулечки ,комари и мухи по ламарината са толкова много , че не може да се конкретизира кое какво е
Отдъхвам си и отново подкарваме магистралата.
На около 330км. преди Ментон решаваме , че спираме за нощувка, стъмни се вече , а и никой не ни гони
Паркинга към някаква бензиностанция ни се стори идеален.
Огромен с място за сервизиране на кемпери - супер. Вечеряме , малко телевизия и лека нощ деца.
Утре "атакуваме" Ментон и Монако.

[zlato]

Супер сте, неумооримиии

[Роси и Стоян]

На сутринта аз отново се правя на "гръмнат" (заспал) и проявявам признаци на живот чаааааак като ми замириса на кафе .
"Излюпвам" се и ....изненадаааа..... - тази сутрин имаме и малки топли току-що изпечени кроасанчета , лееелееее.... Тоя момент с "кифличките" съм го пропуснал ,изобщо не съм усетил кога Роси е отишла до "Аутогрил" - а ( заведението към бензиностанцията) да ги купи - ЗЛАТНА Е
"Сърбам" кафе ......"ръбам" френски кроасан ...... "разкошотия"
Вкарваме координати С 43° 46' 29.2" И 007° 29' 37.1" на паркинга на гарата в Ментон от където ще хванем влак до Монако и "скачам на врата" на кемпито.
По пътя нищо за отбелязване , каране.....плащане.....пак каране.
На около 15-тина километра преди Монако правят лек ремонт на пътя и от някоя от движещите се пред нас коли хвръква малко камъче и .......... чакай,чакай сега ..........я да даваме предположения. Такааааа.........:
кой е "за" , че нищо не е станало......както с "гаргата" снощи ...... един момент ,чакай да преброя гласовете........ и
кой е "за" , че пукнахме челно стъкло.......
Мдаааааа......... с "прискърбие" съобщавам, че "вторите" познахаааа.......

Тва на нищо не прилича, баси късмета.....стига де.....след Норвегията го сменяхме.....
Сега то вярно , че е само няколко милиметра ама то и миналия път беше така и докато се приберем пукнатините станаха по половин метър големи
Две години - второ стъкло , замислям се , че в гр.Камено до Бургас има една баба Пена (мисля , че така се казваше) дето бае против уроки, против уплах....., лее куршуми...и разни други такива "бабини девитини" и въпреки , че ГРАМ не вярвам ще взема да ида да ми бае "против спукано стъкло"
Докато обсъждахме стъклото и ето ни в Ментоооон.





Оказва се , че и около гарата правят някви козметични ремонтчета и поради тая причина има реорганизация на движението и не можем да стигнем до паркинга. (който всъщност е малък и пълен и не беше подхоящ за кемпери)
Започваме едно сравнително кратко "хаотично" кръжене в района докато открием местенце за нашето....."коленце".
Наместваме се до едно портокалово дръвче С 43° 46' 26.4" И 007° 29' 23.6" ,но този път няма да се "излагаме" (като в Испания) и да проверяваме дали стават за ядене



Гарата е на около 10-тина мин. пеша и докато се усетим сме на гишето от което "учтива" лелка пита какво желаем.
Казваме : "Ту тикетс то Монако" .....как ми се получи само репликата ,а?
Уточняваме ,че искаме "двупосочни" и лелката с усмивка съобщава - 21евро.
Ухааааа.......много , бе!
Споглеждаме се с Роси , защото уж занем (от danbog) ,че цената би трябвало да не е повече от 8 - 9 евро за двама , но в крайна сметка може пък нещо да не сме разбрали ...или пък да има някво увеличение..... знаеш ли.
Въобще не обърнахме внимание на "дърдоренето" на лелката за някаква "йелоу машин" , а директно се "бухнахме" във влака който потегляше всеки момент.
Сядаме вътре и той отлепя , а ние разглеждаме билетите и установяваме ,че всъщност са чааааак...... до Ница.
Тц...тц... уж казахме до Монако и тя "уж" потвърди , че е разбрала.....тц..тц...
Значи вариантите пак са два :
I - ви : умишлено ни е дала по-скъпи билети
II-ри : може пък билета да е до Ница (само до там) , а ти си слизай където ти е кеф преди това
Като казах "може пък билета да е ....." и се сещам за оная реклама на прах за пране в която се казваше :"...може пък да му е сестра....) и стигаме до заключението , че на нас ни се е "паднал" вариант еднооо....
Сещаме се , че споменавайки "жълтата машина" лелята бръщолевеше и нещо като ..." валидате" и навързвайки нещата сега на спокойствие разбираме , че е трябвало да валидираме билетите на гарата във въпросната жълта машинка.......... ясноооо..... , за на връщане ще знаем
Добре , че се пътува около 10-тина минутки и не ни "сгащи" кондуктора.







Слизаме на гарата и тръгваме към площад "Гарибалди" към двореца на принца на, който ей тъй "спонтанно" решихме да идем на гости.



Оказа се , че го няма, ама и ние я свършихме една...... не го предупредихме , че идваме и човека "излязъл"
Звъннах му все пак, вика ми :
На "шейшелите" съм барт, амаааа.....мога да се върна ей ся със самолета.......
Решаваме , че друг път ще се видим , кво да му разваляме почивката на човека, а и ние сме само за няколко часа ....., казваме му ако има път към Бургас да се обади и го оставяме да си се пече на сейшелите
Разходихме се по площада ......., знаят те (принцовете) къде да си "сковът" дворец...... страхотни гледки от "всЕкъде"





































Не бях карал или "яздил" и "черешово" топче , поправих този си "пропуск"











Правим една разходка из уличките, хапваме в една пицария за обяд и тръгваме към казиното Монте Карло.













Тъй като след няколко дни тук ще е старта на формулата тече "трескава" подготовка, опъват се заграждения, мрежи, нареждат се гуми, сглобяват се "ложи" ....лудницата е на мах . Предвижването не е особено лесно , но все пак стигаме до казиното и тук - хоп следващата "изненада" :
В бързината на тръгване от кемпера в Ментон съм "пропуснал" да си сложа папионката , а Роси "балната" рокля и сега тия "пичове" на входа на казиното не искат да ни пуснат. Бомбето взех , папионката - забравих (Маслото взе........тъщата забрави..... )



Викам си : ся ще звънна пак на принца........ , че ще влезем - ще влезем ама тия (пичовете) от утре ще са трудовата борса в Монако.
Карай нищо , няма да звъня на никой - те хората си вършат работата в крайна сметка.
Правим едно "кръгче" и тръгваме обратно.







За наш късмет и "лъскави" коли няма отпред на паркинга ,като изключим ей тва Ферари ........



......и две Бентли -та (кабрио и купе ) ......коли от сорта на Порше Каен..... , Макан ...даже ни ги броим



Връщаме се обратно на гарата и този път не "пропускаме" да валидираме билетите в "жълтата машина"
Хващаме влака, слизаме в Ментон и отиваме да си приберем нашия "дворец" на колела

Палим и се отправяме на паркинг С 43° 46' 54.8" И 007° 30' 48.3" в другия край на градчето до супермаркет "U Express" , който обаче е ограничен по височина. Добре ,че някой може би "съвестен" кемперджия е измъкнал едно-две колчета от заграждението и така заобикаляме "официалния" вход с ограничение 2метра.

















До сега 3 пъти сме минавали по магистралата над Ментон от където гледката към него е страхотна и сме си казвали , че някой ден ще слезем да го разгледаме и ето , че сега сме тук и шляем покрай брега.





















Изкачваме се до базиликата "Saint Michel" ..... любуваме се на гледката.....













Слизаме отново долу и по брега се прибираме в "къщи", като от една сергия попълваме започната във Португалия колекция от "сувенирни" покривки. Вече имаме и от Франция









Хапваме и умуваме , че все още е ранко и спокойно можем да "праснем" едни 130км. до градчето Santa Margherita Ligure в Италия от където сме си запланували да вземем корабче и да отидем до Портофино.
Тъй като не се задържаме много-много на едно място сме единодушни - палим и се местим
След вечерята сритваме кемпи като още не сме излезли от градчето и хоп... табела "Италия" , добре ,че на слизане към Монако фулирахме резервоара с френска (по ефтинка) нафта.



Мятаме се магистралата и на "разклона" преди Генуа хващаме на дясно. Пътя минава през множество тунели и вече по тъмно пристигаме на кемпер-стопа в Santa Margherita Ligure
( С 44°20'10.0", И 009°11'44.0" )
Доста голям паркинг ( 10 евро за 24часа ) на края на градчето ,нареждаме се в редичката, лепим щорите, малко ТВ и заспиваме. Оказва се, че до стопа минава жп линия ,но това го разбираме по "никое" време след като мина влака
Добре ,че не минават през половин час щото нямаше да може да се спи , а само веднъж за цялата нощ

[Роси и Стоян]

На сутринтаааа..... , не бързаме много, много....кафета....мафета и т.н..... след което се "спускаме" към пристанището С 44° 20' 00.6" И 009° 12' 50.2" за да се качим на корабче , което по вода да ни отведе до Портофино , а после ще се приберем пеша.









Купуваме си билети за по 7евро на "калпак" се мятаме на борда на отплаващото корабче. Не се наложи изобщо да чакаме







В самото пристанище морето е спокойно ,но в момента в който го напускаме и се отправяме към Портофино и нещата се промениха. Караме срещу вълните и корабчето започва да се издига и пропада .....ама така "пропада" , че почти се отлепяме от седалките като тръгне на долу , а като забие нос в морето и водата залива палубата и едвам успяхме да се измъкнем сухи , да запазим фотоапаратите сухи и да се приберем вътре
Естествено завиваме към пристана в Портофино и всичко се нормализира......
Ееееееехаааа......... красива гледка е това градче погледнато от към морето.











Слизаме на пирса и тръгваме на разходка .....















Изкачваме се до католическата църква "San Giorgio" от където гледката към Портофино също е страхотна.





















Връщаме се обратно като минаваме през доста сувенирни магазинчета като от едно си купуваме третата в колекцията "сувенирна" покривка от Италия.
Използват ме за "закачлка" за покривки уж само за да си я снимат и докато аз "позирам" с "месаля" на средата на "мегдана" Роси започва да си я разглежда подробно и да ми разказва къде иска да я заведа за рождения и ден.



Опааааа........, алоооооо.......,фотографааа...... отплесна сееее..... , ако ще снимаш , снимай , щото станахме "атракцията" на площада
Между временно разхождайки се напред , назад усещам как моя вътрешен ( в корема) часовник показва някъде между 12:30 и 13:00ч. , че дааааже и малко повече и сядаме да "дегустираме' тукашните пици
Този път ще пробваме "кутро формаджи" , а за пиенееее........фанта портокал.
Готино заведение на самия площад....чакаме си пиците..... ползваме им wi-fi-то.... кефим се на гледката.
Спокойно.....тихо.....абе...... мноооого готино.
Носи сервитьора пиците и "оранжадата" както той и казва на Фантата ииии.......нека обяда започееее......Сега.



Чакай обаче да се "оплача" от пицата , мииии..... не е от най вкусните които сме опитвали въпреки , че по цената пък се доближава до най - скъпите такива
Ако не знам какво сме си поръчали бих предположил , че ям питка със сирене и ...айде...и кашкавал.
Обядваме , допиваме и оранжадите ,правим още няколко "тигела" насам, натам и се замислям , че градчето всъщност представлява 5 оранжево/жълти къщи на кръст и една върху друга ,но без да се усетим сме им направили поне 200 - 250 снимки







Я има две улици на кръст ,я не обаче атмосферата тук е .....невероятна. Много....много....красиво.....супер.
От площадчето в Портофино започва пешеходната алея обозначена с червена пътека която следва брега и по която ще се върнем на кея от където сутринта хванахме корабчето.



Разбира се далеч сме от мисълта , че са опънали "червения килим" специално за нас , но това прави добро впечатление
Разстоянието е почти 5км. ,но вървейки по брега и наслаждавайки се на гледките ни отне около 2,5 - 3 часа докато стигнем пристанището.































































Тъй като вече е "кофе тайм" сядаме в едно кафене да "проверим" как правят кафето тук......



........ невероятен аромат........

След това няма как да не "шибнем" и по един сладолед "за капак"







Лошото е , че сутринта пътя от кемпер стопа до тук беше надолнище и не го усетихме , но сега се "пада" баир и прибирането към "къщи" е маааалко по ....уморително да го кажем
Качваме се до кемпера , отдъхваме си малко и разсъждаваме на глас..... часа е почти 18....., до следващата "точка" Пиза имаме около 140км. и за около 2 часа (макс) ще сме там.
Не ни е нужно много да се "кандърдисваме" ,вкарваме координати С 44° 20' 00.6" И 009° 12' 50.2" на голям безплатен паркинг в Пиза ( на около 20мин. пеш от площада на чудесата) и дим да ни няма.

[Роси и Стоян]

Отново преминаваме през куп тунели и пристигаме на набелязания паркинг , като разбира се моментално "изхвърчаме" на нощна разходка.
Площада на чудесата е почти празен , което ни дава възможност на спокойствие да "изрепетираме" как утре на светло ще подпираме кулата







Побутнахме я от тук , от там , правим една лека нощна разходка по уличките.....











..... и се прибираме по къщята.

Тъй като паркинга е по "в тъча" спахме като къпани , а на сутринта пропускаме кафето в къщи, защото ще го пием на "специално" място



Тръгваме да търсим една "препоръчана" сицилианска сладкарничка "Pasticceria Siciliana" далеч от туристо потока С 43° 42' 54.1" И 010° 24' 35.5" , където наред със сутрешното кафе опитваме и няколко "сладкории", които "не бивало да се пропуснат" ...





каноло с рикота и шамфъстък , баба със сметана ( неаполитански десерт) , след което обратно към кулата .









Странно ама снощи ни се видя ....... по - големичка ,а всъщност се оказа "ей толкова" малка













Пробвахме отново да я подпрем и установихме , че Дидо и Таня ( Данаил Делчев) така са я наместили , че немоЕш я помръдна на никъде. Така натаманена ще изкара още бая векове и затова се отказваме да я наместваме да не развалим хубавата работа.















Обикаляме "битака" който е в непосредствена близост и след това правим една лека разходчица с цел "инспекция" на заведенията за да се ориентираме къде ще обядваме





Избираме си пицария по в страни от "потока" ,но все пак откриваща гледка към кулата



Днес няма да правим "експерименти" с обяда ( имам предвид пицата в Портофино) и затова сме единодушни - залагаме на Маргаритите
Въпреки , че изглеждат лееееко като "питки" се оказват мноооого вкусни



Хапваме и се отправяме към паркинга да си приберем кемпито.
Вървейки на там виждаме един ирландски кемпер на аварийни и доближавайки го става ясно , че най-вероятно се опитват да открият място за паркиране, защото и двамата (мъжа и жената) са забучили носове в навигацията, като разгъват и хартиена карта на града.
Съвсем спонтанно и без да са ни питали .....решаваме да им "помогнем" като им кажем координатите на "нашия" паркинг.
Спираме и "завързваме" разговор ,който с нашето ниво на английски придобива по скоро вид на "жестомимичен превод в ефир" ..... майтапя се де
Разбрахме се , че им трябва паркинг за да разгледат града и им предлагаме "нашите" координати.
Оказва се , че те "работят" с другия формат ( 00.000000) и човека се чуди как да "набие" нашите.
Сменяме опциите на тяхната гарминка и въвеждаме "паркинга", като им обясняваме , че нашия кемпер е на същото място и след малко и ние ще сме там. Потегля ирландския кемпер , а ние си продължаваме пеш.
След има , няма 5 мин. сме при нашето кемпи и виждаме , че "приятелите" са се паркирали в другия край.
Ние се оправяме на бързо и въвеждаме координати С 43° 45' 06.5" И 011° 14' 38.8" ( 15евро) на кемпер стоп във Флоренция ,а на тръгване минаваме да кажем "чао" на ирландците ,които пък тъкмо излизаха на разходка.
Пожелаваме им приятен ден , а те на нас ... може би лек път или нещо подобно и потегляме от Пиза.

[Роси и Стоян]

упс.... извиняваме се ,
цитата беше грешка на езика или по скоро на бутончета .

[North wind]

Не схванах "цитат"-а ?

_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[loveforever]

Чак сега на спокойствие успях да прочета за Френската ривиера. Голям кеф!
А за онези пици в Портофино не знам какви е трябвало да бъдат, но определено приличаха на семпла питка с кашкавал.
_________________
Магия в лилаво

[Роси и Стоян]

От Пиза до Флоренция караме по безплатни пътища и след около час влизаме в града. Под вещото напътствие на гарминката се озоваваме на кемпер стопа , теглим си билетче ...



.......и се настаняваме между другите "колеги" .



В единия край на стопа се вижда обособена зона за "сервизиране" от която преди да си тръгнем ще се възползваме.
Часът е точнооо..... "кофе тайм" затова "дърпаме" по едно кафе докато се пооправим за разходката. "Парадни" дрешки .....тваа, оноваа....
Заключваме "къщичката" и се отправяме към площад "Микеланджело", който е на 2,5км. от стопа.
Точно на входа му има автобусна спирка и там спира автобус , който би ни спестил вървенето , но ние решаваме ,че ще "махаме" крачоли...



....и след около час - ето ни на площада. Гледката от него към Флоренция е ......меко казано страхотна.







На стълбите музикант с китара свири и пее и се е събрал доста народ да го слушат и да се любуват на гледката, която както казваха старите хора " прави си парите"



Ние правим няколко (стотин) снимки и се спускаме долу да направим една обиколка на забележителностите.
Тъй като Флоренция не влизаше в първоначалните ни планове не бяхме си купили билети предварително ( онлайн) и сега на място като гледаме опашките ,които се вият пред входовете на забележителностите става ясно , че "Асан няма да яде баница днес" и се задоволяваме само с обиколката и разглеждането им от вън.
Тук е момента да благодарим на Коцето (kvp155) за подробната и изчерпателна информация ,както и за чудесния разказ за Флоренция в неговия пътепис.
Аз нямаше да мога нито толкова изчерпателно , нито толкова добре да разкажа и затова казвам само едно :" Благодаря Коце" , че ми "спести толкова "мъки" и като се видим .....трябва да почерпя
Ние само ще покажем в снимки нашия поглед от Флоренция.























Намираме си "набелязаната джелатерия" в която по една от стените се стича истински течен шоколад , а сладоледа ииииим........ беден ми е речника......
За по 3,5Е си вземаме по една фунийка с "дуе колори" по избор.















Фонтана Нептун е в ремонт.......
Зад него има чешма с два чучура , от единия от които трябва да тече газирана вода .....да да ....не ви се е сторило ...газирана.



Обаче може би някой от работниците ,които правят ремонта на фонтана е пробил тръбата и сега вода на чешмата .....нямааааа.
Поне я видяхме къде е и другия път като дойдем ще проверим отново

"прословутия" глиган намираме някъде "из между някви сергии" не далеч от площада с фонтана Нептун.



Пускаме му и ние няколко "стотинки" както правят всички туристи , пипаме го по зурлата и продължаваме

Минаваме напред ,назад по закрития мост "Vecchio"















и отново се качваме до площад Микеланджело да погледаме залеза над Флоренция от там , който изглежда "обещаващ"
Брееее ......нагоре било по трудно , като слизахме въобще не обърнахме внимание ,но сега след всичкото ходене до момента "баира" ни поумори







Добираме се до терасата на площада тъъъкмо на време. Музиканта е все още тук , стълбите и терасата са пълни с хора, които го слушат и се наслаждават на залеза.







А той залезаааааа..........неам думи за залеза.
Страхотия........ Разкошотия.......

























"потрошихме" апаратите от снимки и доволни от разходката се прибираме отново пеша до кемпер стопа.
Влизаме си в къщи събувам се ,а стъпалата ми правят "туп...туп...туп..."
Днес май доста повървяхме само тук във Флоренция ни се събират около 10-тина км и като прибавим и разходката в Пиза преди обяд излиза ,че сме навъртали "приличен" километраж.
Сещам се в момента за оная реклама с Николина Чакърдъкова , дето казваше на доктора :"Май повечко съм потанцувала......." та и ние така ......"май повечко сме повървяли днес "
Гасим лампите ииии......лека нощ децаааа...