kemper-club forum

[svilen1212]

След кратка почивка и освежаване, решихме да караме до Passo Gardena което беше на 32 км които взехме за 45 минути. При пристигането си видяхме, че има лифт и разпитахме дали работи. Жалкото беше, че отваря на 15.06. Времето не беше много за снимки и решихме да починем малко. Точно когато седнахме да хапваме и се раздуха, докара облаци и храната ни се отложи за неопределено време.Грабнахме фотоапарати и стативи и веднага бяхме на „бойното поле“ Стана супер динамика. Дойдоха облаци, снимахме, заваля дъжд, небето беше супер. Имаше доста цветя, една малка църква, хареса ни много. Спря дъжда и след 15 минути го обърна на град. Поваля си на воля и след спирането се отвори небето отново за снимки. Поснимахме доволно и изчакахме дали ще има залез. Небето се изчисти напълно и се видя че залез няма да има. По точно залез имаше но без облаци, което за нас е...без залез...











И ние се щракнахме

[svilen1212]

Следващата дестинация беше Ortisei. Изминахме 20 км за 30 минути и отидохме до лифта който ще хващаме на следващият ден. Мислехме ако има паркинг там, да пренощуваме и сутринта да се качим веднага на лифта. Място за нас нямаше, навсякъде имаше табели „без кемпер“, спокойно бре, не сме прокажени....просто сме малко големички, 7,30 метра явно ги плаши много. Разпитахме кога и от къде се вземат лифтовете и се отправихме към намирането на място за спане. Намерихме една бензиностанция, която беше на самообслужване и паркирахме там. Денят 08.06 започна с небе 00000, не че имаше къде да се снима изгрева. Станахме спокойно, пихме кафе и към 08.30 бяхме до лифта. Там вече работеше паркинг който беше за нас, но без право на нощувка. За 6 евро се наместихме доволно. Взехме раниците и хванахме първият за деня лифт за Alpe di Siusi с цена 18,30 евро.

Слязохме от лифта и започнахме да обикаляме, беше много красиво, имаше цветя, малки къщички. Природата беше на 6.







Пейката ли е голяма, ние ли сме малки



Селфи с крава

И с кон]

. Прекосихме цялата долина и стигнахме до един паркинг, където имаше ресторант и магазини за сувенири. Бяхме изминали над 6 километра. Решихме че връщането ще е с транспорт, какъвто и да е. На паркинг спря един джип който ми наподобяваше джиповете за Рилските езера. Оказа се, че е точно нашият човек и срещу 20 евро ни върна в изходно положение, на 200 метра от лифта. Можехме и пеша да се върнем, но за деня имахме и второ място за посещение и там се искаха крака.

[svilen1212]

Слязохме с лифта до паркинга, починахме си 30 минути и решихме да не губим време и да се качим с друг лифт за Seceda за който заплатихме по 30 евро на човек. Известно място за фотографите. За лифта от кемпера вървяхме около 15 минути като се пресича града. Качихме се с лифта за около 15 минути. Беше доста голяма денивелацията от старта на лифта до края му. Началото беше на 1250 метра над. височина, а ни качи на 2500 метра. За нас може би това беше една от най величествените гледки. Имаше поляни с цветчета и мармоти които ни наблюдаваха. Много са страхливи и при най малката опасност влизат в дупките си. Направи ни впечатление, че много от дупките бяха запушени, може би нарочно от някой. Разходихме се поснимахме около 90 минути и решихме да слизаме за следващата дестинация.






Имаше и бобри, които не наблюдаваха с интерес





И ние сме тук

[svilen1212]

Решихме да отскочим до Санта Мадалена, едно селце което предният път посетихме. Разтоянието до там беше 45 километра, което взехме за 1 час. Доста тесен път, на места за една кола, за кемпер чудо е да преминеш. Справихме се някак си. Пристигнахме в селцето и се разходихме до възловите места за снимки. Небето беше пусто, само слънце. Не ни хареса, но така е....Мислехме да останем тук за залеза, но шанса за облаци беше 00000.


До самата църква имаше импровизиран магазин за сладка, подправки и зехтин. Имаше и ковчеже да се пускат парите. Искам някой ден и във България да е така. Мечтите са безплатни

Качихме се на едно място от където гледката е много добра. Пътя до там беше за триколка С големи рискове стигнахме до това място.

Ето и няколко снимки от миналата година




Решихме да се махнем по бързо от тук и да се помъчим да хванем залеза някъде другаде. По пътя за следващата дестинация небето си остана пусто и залез не снимахме. Бяхме набелязали един безплатен кемпер стоп който се намираше точно до лифта с който щяхме да се качим до следващата дестинация. Идеята беше на сутринта да хванем лифт и да се качим до кулите Vajolet. Пристигнахме около 22.00 часа, хапнахме и заспахме. Утрото на 09.06.2017г. беше без грам облак. Познайте какво хулене последва от моя страна/Свилен/ Закусихме и пихме кафе. Точно срещу нас беше лифта. . Разпитахме къде се качва и ни беше казано, че ни качва до една панорама и от там може по пътеки да се стигне до Vajolet. Решихме да рискуваме и да се качим. Лифта с име Paulina ни качи за по 9 евро на 2125 метра над. височина.

От това място от което тръваме е обходният маршрут. Имаше опасност и да не стигнем Vajolet или по точно хижата Re Alberto. Но ние искахме да видим по пътя места които да снимаме. Времето беше без облаци, само напича и това ни пречеше за снимките. Вървяхме, катерихме, спирахме, почивахме си и така малко по малко изминавахме трасето.






Най трудното беше изкачването на тази премка, която се вижда отсреща . С доста почивки успяхме да се изкатерим до нея. И там ни очакваха уникалните гледки. Небето се появи отнякъде, наредиха се облаците за снимки...сърцето пее...










Останахме за снимки доста време. Починахме си около 30 минути. Облаците си отиваха и взехме решение да продължим към лифта който щеше да ни свали долу и от там с автобус да стигнем до кемпера. Нямаше смисъл да вървим още около 2 часа, за да сме в подножието на Vajolet и от там още около 3 часа до лифта. Ще снимаме от разстояние.
Самото слизане не беше от най-лесните. Нямаме угодия, като се катерим лошо, като слизаме пак лошо
Ето малко снимки от слизането






Вървяхме си, но имахме чувството, че някой ни наблюдава. Търсихме с очи но никой човек нямаше. И как да има, малко са лудите като нас Но след малко разбрахме че не се лъжем, едни очи ни гледаха


Бобри. Побъбрихме си с тях но за малко, път ни чакаше а и те много плашливи Продължихме да крачим бодро. Хм, бодро ли казах...



Малко по малко наближавахме лифта. Виждаха се малки къщички


На следващета снимка се виждат кулите Vajolet за които бяхме тръгнали




И ето ни до самата хижа която се намира до лифта





Стигнахме самият лифт доста изморени, този преход ни коставаше 6 часа и 25 минути и изминали 11200 метра.

Купихме билетче по 9 евро и се качихме за слизане с лифта. Не знам дали разбрахте, но да обясня пак. Качваме се с лифта от едно място, слиза се, върви се 11 км. до друг лифт и се слиза с него до друго място от, което се взема автобус за 1.5 евро и изминава 20 км за да се стигне началната точка от където тръгнахме. Горе на около 2100 метра се прави тази обиколка от 11 км. Прибрахме се до кемпера изморени. Починахме си и хапнахме. Решихме да караме до езерото Lago di Carezza.

[svilen1212]

Стигнахме езерото, имаше хубави облаци и отражения.


Поснимахме подобаващо и потеглихме към следващата спирка град Манарола който се намираше на брега на морето. Казвахме довиждане на Доломити. Със сигурност живот и здраве ще се върнем за трети път тук. Имахме да изминем 440 км и беше ясно, че след тежкият ден няма как да караме цяла нощ. Спряхме по пътя на една бензиностанция, обслужихме кемпера. Заспахме на мига. Искам да споделя, че в Италия за кемпери е много добре, защото почти на всяка бензиностанция има за обслужване. На 10.06 станахме отпочинали, закусихме, пийнахме кафе и потеглихме към Манарола. Целта беше да отидем за залеза. Карахме предимно по магистрали. Цената на пътищата в Италия е на изминат км. Около 8-9 цента за нас. Минахме през един град на име Мантова. Там имаше магазин за кемпери и консумативи за тях. На паркинга имаше стотици кемпери за продажба, да не кажа хиляди. Никога не бях виждал повече на едно място. Влязохме в магазина и разгледахме. Харесахме си една батерия за умивалника в банята защото нашата прокапа. Взехме си и едно огледало което се поставя на досегашното с цел да се вижда алковена. Доволни и щастливи потеглихме за Манарола. Гледахме снимки в нета и ни хареса. Решихме и ние да разгледаме. Стигнахме около 18.30 и паркирвахме около час. За кемпери е забранено. Напред-назад, няколко пъти но никъде не ни допуснаха с този влак. Малко преди влизането в града, видяхме отбивка. Решихме да се върнем до там. Оказа се, че е точно като за нас. Вече имаше един „брат“. Наредихме се и веднага фотоапарати, стативи и веднага „беж лиске, да бягаме“. Намерихме пряка пътека която ни отведе точно до сърцето на градчето. Отиването беше супер, само надолнище. Денивелацията беше 200 метра, което е много за толкова кратко разстояние. Връщането ще го мислим после. За около 20 минути стигнахме центъра. Беше много оживено, много хора се разхождаха и още повече бяха насядали по заведенията. Манарола е част от огромният парк Чинкуе Тере. Има още няколко малки градчета, но това е най-живописното и снимано място. Една от забележителните черти на Манарола е крайбрежието, където огромен тунел отвежда водите, които са се спускали преди по склона и ги насочва към морето. Над тунела има пешеходна пътека, която е част от малкия площад в долната част на града. Върху хълма е основният площад на града, заобиколен от църквата, ораторията, камбанария и една странно изглеждаща и боядисана в бяло пирамида. Поснимахме малко в дневна светлина...





След снимките решихме да опитаме сладоледа. Беше невероятен. Седнахме на брега и се насладихме на залеза със сладоледа в ръка.

Имахме време до пълното заспиване на слънцето. Чакахме малките къщички да светнат. Мислехме си, че като стане малко по-късно хората ще си тръгнат. Грешка, станаха още повече. Решихме да не губим повече време и да си поснимаме. Разпънахме бойното снаряжение и започнахме стрелбата.


Поснимахме доволно и вече беше време за катеренето. За около 30 минути качване на стълби, леко изморени стигнахме нашата къща. При наближаването на паркинга, гледаме дошли още няколко кемпера. И за наше щастие, два бяха от България. Запознахме се с Митко и Ками от София и Румен и Цветалина от Монтана. Побъбрихме си доволно до момента в който от един кемпер излезе жена със свиреп поглед. Боже, беше ясно времето, но от погледа и излизаха мълнии и светкавици. Стана като ден. За секунди без думи се разбрахме. Малко шумни сме били. Време е за лягане.
Денят 11.06 започна с обичайното кафе и закуска. Следващата цел беше Пиза. До там имаше 94 км. След кратко бъбрене с групата от България събудихме конете и препуснахме. След около 90 минути бяхме на паркингите до кулата в Пиза. Беше събота. Паркинга не се плаща. Огледахме за хубави места, но докато го правихме, от нищото излезе една черна глава, цвят катран и ако не бяха зъбите и дневната светлина, оставах на място. Веднага с енергични движения ни каза къде да паркираме. Спряхме и веднага дотърча „бялото“ момче в цвят катран....Поиска си 3 евро, но Свилен никога не плаща колкото му поискат. Две евро, „бели“ ми братко...Пазарлъкът ми е в кръвта. Голямо удоволствие ми е. Ей така за победата. Едно евро е нищо, като си дал хиляди по пътя, но да излезеш победител си е кеф. Взе парите с обещание да го следи нон-стоп. След тава обещание, заключихме всичко което можеше. Няколко аларми които имаме бяха пуснати. Едната аларма ако се задейства ми звъни телефона, ако аз не го видя, след малко звъни на Веси, и тя ако не чуе, звъни другият телефон и така докато чуем. Оставихме кемпера на паркинга и тръгнахме да я видим тази кула колко е наклонена. С наближаването на входа се виждаха сергиите със сувенири. Егати кефа, след разглеждането ще има „алъш-вериш“ Влязохме в парка, имаше доста хора. Гледам всички заемат стойка за подпиране. От моята гледана точка подпираха небето. След още малко вървене вече ми стана ясно какво подпират. Наклонената кулааааа. Сега чак разбрах защо не е паднала кулата. Е как да падне, като целодневно някой я подпира. Да не останем назад и ние дадохме сили в това начинание. Пообиколихме, снимахме само със телефоните.










И сега идва ред на каквооооо, на сувенирчетата. След оглед на 43524372 вида се спряхме на най-хубавите сувенири.

[s_s1]

Благодаря за споделеното с нас пътешествие.
Уникални снимки и запомнящ се разказ. Посетили сте куп прекрасни места, за които не знаех, че съществуват, но вече мечтая да ги посетя.

А снимките може ли от някъде да ми предоставите линк, за да им се порадвам с повече пиксели?

[svilen1212]

[s_s1]

Благодаря!
Разглеждам ги с удоволствие. От всичките места който сте снимали разпознавам Плитвички езера.

Невероятна красота!!!

[Т4]

Благодаря за споделеното пътуване и красивите кадри които сте направили!

А вашите 'бобри' са най-обикновени мармоти
Като тези дето завиват станиола

[svilen1212]

. С кемпера за сега всичко е спокойно, телефоните не са звъняли. Отиваме към кемпера, както и очаквахме нашият „брат“ гледа неотлъчно кемпера. По план следващата спирка ни беше Флоренция. До там бяха около 100 км. Изминахме ги за около 80 минути. Имахме идея да отидем до близо до мостовете и там да паркираме. Идеята добра, но изпълнението ни отне доста време. Събота е, много хора навън. Места за паркиране малко.След няколко завъртания намерихме най-накрая желаното място за паркиране. Оставихме кемпи и тръгнахме за опознаване на Флоренция....Разгледахме по интересните места но и търсихме място да си хапнем, защото гладна мечка хоро не играе Малко снимки:








По време на разхождането срещнахме и едно много сладко кученце, което беше в чантата на един човек. Помолихме за "селфи"

След тази снимка и срещата с кученцето нахлуха спомени и ни стана малко тъжно за нашият Лео...но той си е добре...

Има и такива моменти...

[s_s1]

Благодаря за споделеното.

Много красиви снимки, а и разказа е увлекателен и подробен.

Благодаря!!!

П.П. Гледах във фейса, но там не мога да "разпъна" снимките. И тук във форума снимките са с намален размер. Къде мога да им се порадвам с нормален размер?

[svilen1212]

[Asteri]

Много шарена тази Италия, бе Като опадат листата на дърветата и времето засивее, ще идвам пак в тая тема да погледам цветно Техниколор. И планините, и те като на кино. На онази поляна с глухарчетата ако съм, направо сядам и цял ден мога да откарам, гледката е хипнотизираща. Ама я кажи, вее ли вятър в тия Доломити? На снимките излежда едно такова спокойнуууу... И що никой не пие италианско червено вино по тия екскурзии? Интересно ми е, за сравнение.

[svilen1212]

[s_s1]