kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Железата се използват не в строителството ,а доста по-късно - в укрепването. Това са контрагайки ,на които са навити като винт дебели железа,които минават в , или покрай зидовете и излизат от другата страна на сградата ,където завършват със същата контра. Селските къщи в България ,строени през времето на развития социализъм ,когато нямаше цимент и желязо, в момента повечето са с подобни обтегачи, включително и бащината ми къща.
Регистриран на: 03 Май 2016 Мнения: 253 Местожителство: с. Стража до Търговище
Пуснато на: Сря Яну 31, 2018 2:22 pm Заглавие:
vladostanimirov написа:
Железата се използват не в строителството ,а доста по-късно - в укрепването. Това са контрагайки ,на които са навити като винт дебели железа,които минават в , или покрай зидовете и излизат от другата страна на сградата ,където завършват със същата контра. Селските къщи в България ,строени през времето на развития социализъм ,когато нямаше цимент и желязо, в момента повечето са с подобни обтегачи, включително и бащината ми къща.
Минават от край до край на сградата през зидовете или през под, таван?
Защото на показаната от мен снимка ако са на нивото на пода трябва да са свързани и да обтягат с такива на срещуположната страна на къщата.
П.П. Да помоля отговорния мод. да включи опцията да мога да си редактирам постовете.
Старите строежи, когато няма Стоманобетонна конструкция, в следствие на пукнатини в земята или съсъхване на почвата(при черноземи) се отварят фуги ,понякога и се отварят пукнатини и горе при контакта на стената с покрива. Поради провисване на покрив, изгниване или некъдарна конструкция ,ребрата на покрива избутват зида напред и се отварят пукнатини. Когато горе няма пояс това може да доведе до друтване на къщата.
Как се процедира :
Изкопава се 5 на 5 см канал хоризонтален горе над прозорците и долу над дь.юшемето. Постав се дебело желязо в коя канал и накрая желяцото излиза на фасада около 5-10 см като има резба. Слагаш планка стоманена 20 на 20 см и накрая гайка. Стягаш периодично.
Като стегне ,замасваш отвътре и отвън. Ако се загледата по старите , строени 1950-1980 г къщи ще видите видими винтове с гайки на фасада.
Регистриран на: 03 Май 2016 Мнения: 253 Местожителство: с. Стража до Търговище
Пуснато на: Чет Фев 01, 2018 4:06 pm Заглавие:
След кратка почивка и подкрепление със хранителните запаси от хладилника набелязахме Тоди като следваща цел. Стигнахме, но имаше доста табели, който оказваха на къде да се движат кемперите. Следвайки ги направихме някоя и друга обиколка и стигнахме след някое и друго нарушение на знаците до паркинг за кемпери.
https://www.camperonline.it/area-di-sosta/Parcheggio_3200
След много разпитване от къде да влезем теглихме билетче, бариерата се вдигна и се настанихме. Паркинга е доста наклонен, но това не ни попречи да се наспим. Нямахме и намерение да готвим.
По най-бързия начин тръгнахме да дирим ресторант за вечеря. Започна едно дълго обикаляне около стените на града, намерихме голям и безплатен паркинг, но нали вече се бяхме настанили... Намерихме и стълби по които да се качим в старинния град. По пътя се подхлъзнах и паднах на меките си задни части. Въпреки това продължихме нагоре.
Намерихме ресторанта към който ни упътиха, прочетохме в нета добри отзиви за него и се настанихме.
Посрещна ни собственика /после разбрахме/.
Настани ни и тук стана интересно.
Поръчахме салата, мезе вино и 1 грапа.
Мезето, салатата и виното пристигнаха веднага, но ракията-не.
Оглеждах, се но ракията нямаше намерение да ме навести. Чичото си стоеше кротко, кротко. Реших, че не е разбрал за ракията и му поръчах отново. Той отговори, че знае, но още не сме се нахранили, не сме поръчали десерт...
Казах му, че искам ракията сега, за да я пия със салатата.
Отговори,че първо се поръчвало първо паста, салата, предястие, първо, второ, десерт и най-накрая се пиело грапа.
Вече достатъчно раздразнен му отговорих, че в България първо пием ракия със салата.
Отговори ми, че ако не знам се намираме в Италия и то в неговото заведение и се яде и пие по Италианската традиция...
Усети се, че ще му кажа че си отивам в Бг и бързо ми донесе грапата.
Оказа се чудесна домашнярка. Още с първата глътка ме обхвана блажено спокойствие и нещата влязоха в каналния си ред.
Поръчахме телешки стек с манатарки. Собственика попита:"rosso o bianco". Досетих се че червено ще означава кърваво недопечено и поръчах бяло.
Най-прекрасното нещо, което съм вкусвал, и сега като се сетих и ми потекоха лигите.
Горещо го препоръчвам този ресторант и мечтая отново да отида.
Прибрахме се в кемпера след дълга, дълга разходка.
Регистриран на: 03 Май 2016 Мнения: 253 Местожителство: с. Стража до Търговище
Пуснато на: Пет Фев 02, 2018 3:19 pm Заглавие:
На сутринта станахме рано и реших да ползвам тоалетната на паркинга. Оказа се мръсна, занемарена и без течаща вода.
За достъп до старинния град има стръмна "железница" - на релси електрически вагон. Безплатен.
Качихме се с това удобство и спестихме стълбите.
Пихме кафе, купих си някаква месна закуска /вкусна беше/.
Моткахме се безцелно до момента в който не видях една голяма организирана група ученици. Сигурно са екскурзия. Естествено, че ги последвахме.
Времето беше мрачно, влажно. Не беше за чадър, но неусетно се мокрехме от 100% влага във въздуха.
Влезнахме в голям вътрешен двор.
Оказа се училище...
Естествено, че излязохме и продължихме да опознаваме градчето.
Свита част от мнението:
Старите италиански градчета имат за мен нещо магнетично, много притегателно. Замислих се защо да не заменя подвижната къщичка за някоя малка вековна къщичка.
И позяпах витрината на агенция за недвижими имоти:
Погледнах цените-за сега пасувам...
Продължихме разходката. Градчето все повече и повече ми харесваше.
Времето беше все така начумерено.
Отново ретро автомобили.
Интересно ми е това дали е полско или оригинал.
Добре тунинговано и идеално боядисано.
И отново рено 4
На този площад объркахме малко ориентацията и като чели се загубихме.
Но мисля че уцелихме вярната посока...
Времето се поизясни, просветна и ние още по-доволни продължавахме да мерим улици и площади.
Типичен магазин /дюкян/.
Паркоместата и зона за пешеходци.
Не знам чии е този паметник.
И карта на околията.
Вече порядъчно изморени се замислихме за заслужена почивка в кемпера. След някое и друго загубване, отново минаване по вече познати улички най-накрая намерихме транспорта до къщичката ни.
Чака ни самотен на празния паркинг.
Обядвахме набързо, закарах кемпера за да почистим, източим и заредим и продължихме.
С билетчето от паркинга отиваш на каса. Взеха ми 15 и нещо евро и ми казаха, че имам 10 минути да изкарам кемпера от паркинга. Добре, че бяхме събрали сергията.
Потеглихме. Но пътя от който дойдохме беше еднопосочен. Вечерта на отиваме ми направи впечатление убийственото изкачване, за да достигнем до Тоди. Имаше знак с 16%.
А сега се спускахме по друг път малко по-полегат.
На втора скорост ръмжеше двигателя и като достигна 4 000 об/мин. натиснах и спирачките. Някое колело приплъзна и АБС се включи.
Вече имахме следващата цел-Губио.
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4Следваща
Страница 3 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
.
