kemper-club forum

[kvp155]

Селището Къйъкьой се хвали още и със страховитите си някогашни истории, според които месните жителите на тогавашното населено място, палели големи огньове за да заблудят корабите, търсещи устието на Босфора. Привлечени от светлинките те засядали в плитките пясъчни брегове и така лесна плячка за грабителите.







От изходната крепостна порта, пътят води към другата голяма река Пъбуч дере. Тя е доста по-голяма от тази в южната част на селото, като дори се използва за плавателна, но с не големи плавателни съдове.



Повече от нормално е около подобни реки да се наблюдават редки представители на растителния и животинския свят, като водни лилии, костенурки и т.н., които разбира се и тук не липсваха. Вниманието ни обаче беше привлечено от нещо съвсем нетипично за такива места … булки и младоженци. Много булки и много младоженци ... ама наистина много … Ще си кажете, е колко пък много? Ами точно 16 булки с кавалерите си бяха дошли незнайно от къде в делничен ден, Петък около обяд. Е, не знам дали са много, но аз повече от две на едно място не бях виждал.



Като видяхме първата, в един къмпинг край реката, си помислих, че е доста оригинално някой запален къмпингар да поиска ръката на кандидат съпругата си именно на такова място. Даже малко му завидях за идеята, че не съм се сетил за нея двайсетина години по-рано. После обаче видяхме още две и вече всичко взе да става много съмнително. Дъщеря ми беше сигурна, че това не са истински булки, а актьори, които снимат филм. Загадката ставаше все по-голяма и щем – не щем, трябваше да я изясним.





Това естествено не става никак лесно, но с глупави въпроси тук-там и картината се проясни.
Булките са си напълно истински и са дошли от различни места за нещо като фото сесия в природния парк. Бяха без гостите, а само младоженците и кумовете. Сватбите в Турция продължават по няколко дни и това беше именно денят за увековечаване на събитието.













По край реката са изградени няколко места за къмпинги, които за около 50ТЛ предлагат приемливи условия за нощувка. Има такива с бунгала и с техни палатки, както и зона за собствени такива.





Малко по-нататък, реката прави голям завой на Юг и след това бавно се оттича в морето. Точно в зоната между брега на морето и този на реката се е образувал един огромен пясъчен плаж, на който съвсем обичайно почти нямаше хора.





Освен този чудесен плаж, места за къмпинг и гори за разходки, на около 2км от Къйъкьой и на 300м от последния къмпинг, в скалите около брега на реката е изсечен уникалния манастир "Свети Никола" (Агиос Николаос). По исторически данни той е основан по времето на император Юстиниан още през VI век. Интересното за този манастир, е че е издълбан на три нива в една единствена скала и въпреки това не му липсват никои от помещенията, нормални за всеки един манастир.
Всичко това е дялано на ръка и е с впечатляващите за тогава размери 10 на 4м. Манастира изглежда да е оставен на произвола на времето, защото не е заграден, а достъпът до него е напълно свободен. Въпреки това богатите орнаментите по стените и сводовете му са добре запазени.
Не можахме да разгледаме добре манастира, защото беше зает … от друга „порция“ младоженци.













Приключихме с Къйъкьой в късния следобед и за следваща цел сме набелязали най-дългата плажна ивица от делтата на р. Дунав до Босфора, някъде около 20км. Започва от края на живописния едноименен нос Инеада и продължава някъде до гъстите гори на Странджа планина. Навигацията обаче ни отрони едни 50км път в гората и бързо-бързо ни отказа.

Кратък анализ на ситуацията и времето с което разполагаме и решаваме да отпрашим на Юг към село Яликьой. Там на дългата 7-8 км плажна ивица възнамеряваме да отседнем с кемпера поне за една нощувка и огледът на мястото трябва да е полезен.

От чакъла на идване щяхме да се разпаднем, затова по по-дългия и заобиколен път, през няколко села и големия Сарай, се отправяме на Яликьой.

[loveforever]

Тия булки май не са чували за нашенското поверие дето не било добра поличба една булка да вижда друга булка. Винаги ми е било комично как по съветите и църквите като има по няколко сватби на куп и родата все следи и пази булката да не мерно случайно другата такава.
_________________
Магия в лилаво

[vladostanimirov]

Дали ще имаш време да го завършиш тоя пътепис ?

[kvp155]

[vladostanimirov]

Следващият on line

Такова още не е правено във форума...

[kvp155]

[kvp155]

За малко да пропусна нещо интересно (поне за мен). По край целия крайбрежен път се забелязват синьо боядисани бетонени бункери, на места с помпи върху тях. Толкова са много, че няма как да не им обърнеш внимание. Не се сдържах и попитах нашите нови приятели спасителите, какви са тези съоръжения и защо са толкова много. Оказа се, че това са ревизионни шахти на дългия над 250км водопровод захранващ с питейна вода мегаполиса Истанбул. Там нямало вода и един от източниците за захранване бил именно този.



Няколко подозрително пусти язовира се мяркат около пътя, като по-късно за тях стана ясно, че са свободни за посещение и предлагат добра слука на едри шарани. Месните не тачат язовирите особено, че даже ги е страх да се къпят в тях. Бреговете им се използват предимно за паша на домашни животни и по-рядко за мангал.





Селището Яликьой е едно нетипично село за района на Северозападна Турция. В това село почти не могат да се забележат малки и стари къщи, с типичните обори и домашни животни в тях. Повече прилича на едно модерно селище, в което повечето от къщите са нови, а дворовете им засети с райграс, декорирани с цветя и градинска мебел. Странджа планина го е обгърнала от всичките му страни, без тази от към морето естествено и туризмът и тук набира скорост, поне съдейки по новостроящите се малки студия около крайбрежието. Млади добре облечени хора и жени без бурки са повечето, които срещнахме тук. В селото има всякакви магазина, както и голям супермаркет от веригата А101. Има даже и бензиностанция.





Нещо като централния плаж на селото е оформен на дългата пясъчна ивица, като частта ѝ която продължава на 4-5 км на Север изглежда почти необитаема от плажуващи. Въпреки голямата си дължина и малкото туристи на плажа, зоната се охранява от водни спасители, които я кръстосват с АТВ. Успоредно на брега на морето се простира дълъг асфалтов път около който може свободно да се спре и нощува. Над централния плаж е пълно със рибни и всякакви други ресторанти, предлагащи традиционна храна.



След края на деня се прибираме по тъмно в нашия си къмпинг за прощална приятелска вечеря с нашите приятели от плажа. Бъбрим си до сред нощ с приятните събеседници, като обсъждаме почти всички житейски теми. За пореден път не мога да скрия задоволството си не само от тях, а и от почти всички турци, с които се срещнахме или разговаряхме. Няма как да не се повторя, като кажа, че това са едни изключително сърдечни и добронамерени хора, които въобще не се вписваха в предубедените ни представи за тях.

Сутринта е леко мрачна и ни дава приятни условия за събиране на багажа. Последният ни ден е в тази ваканция и сме решили да го прекараме на диво край Яликьой. Затова нариваме всичко в кемпера и се отправяме към онзи дълъг и ветровит плаж, който вчера посетихме с моторетката.
Пристигайки в центъра на селото с това странно превозно средство, правим впечатление на почти всички мъже, седнали пред дюкяните си на чаша чай и сладки раздумки. Слизам за някакъв пазар и местен турчин ме заговаря на развален български. Заприказвахме се за това кой от къде е, какъв е и т.н., а онзи не спира да ме кани на чай заедно с цялата ми фамилия. Трудно, но все пак отказах, че кемперът съм го спрял точно в центъра на синята зона, а и от вътре се чуват такива звуци, че може някой да си помисли, че се трепем. После ни подари диня и ни напъти как да стигнем до селската чешма и плажа.



Само на 10 км сме от предишния плаж, а тук всичко е толкова различно. Брегът е осеян със ситни разноцветни камъчета, като маниста, които се разместват от силните вълни на морето и сякаш постоянно си сменят цвета. Пясъкът е доста по-едър от нормалния, толкова, че трудно се ходи по него.





Странно е усещането, на където и да погледнеш да виждаш само плаж и нищо друго.





Открито е и вятърът е толкова силен, че не можем да се чуем дори, когато сме на метър един от друг. Пусто е навсякъде около нас. Толкова, че само след един такъв ден и на малките вече им е скучно, но въпреки това не искат да си ходят. Ние пък бързо свикнахме да сме напълно сами и други хора да могат да се забележат само с бинокъл.
Нощуваме спокойно, а на следващия ден даже се успиваме. Не че бързаме за някъде, но през нощта вятърът е довял някакви облаци точно над нас, които не стига, че са много, ами са и гъсти. Въпреки че вятърът е утихнал слънцето едвам, едвам си проправя път между тях. Прохладното и мрачно утро създава идеални условия за проспиване на почти на целия ден. Мислехме да поплажуваме поне до обяд и да после да си хващаме пътя към дома. Времето обаче съвсем не беше на това мнение и затова ще тръгваме на разходка из близкия голям град, а после право на границата, да сме по-рано ако има опашка.



Преди това оглеждам и гостите, които силния вятър е довял през нощта.



Явно идват за първи път или пък крушките на фаровете им са изгорели, та не са видели плаващите пустинни пясъци.





Няма и следи от собствениците … сигурно са тръгнали да търсят трактора.

...

Както става обикновено, щом си тръгнем заради лошото време и то се оправя. Така е и сега. Облаците изчезнаха на някъде, сякаш никога не ги е имало, но ние вече сме пред Одрин.





Да, точно от там започна опашката за ГКПП, като движение просто нямаше. Само за хладилните камиони и тези превозващи горива и животни, в съседната лента беше обособен коридор за директно придвижване. Адът дойде - хубаво ярко слънце отгоре и добре напечен асфалт от долу. И така цял ден, или по-точно 11 астрономически часа. Няма такова чакане. Никога и никъде. Не може да се опише. Какви са тия хора дето си го причиняват не знам, но за мен това си е направо геноцид. Въпреки че знаехме за проблема не сме и подозирали за размерите му.

Все пак и тук може да се види нещо интересно, макар и сетивата ни да са закърнели от напрежението и жегата.

Обществена тоалетна, поместена в каравна.



… или пък хуманитарен кастенваген, раздаващ безплатни напитки.



Следващата снимка я качвам само заради един колега, дето все има мерак да си поправя сам теглича на караваната и не се доверява на никакви майстори.





Един пък караванаджия, точно зад мен на опашката, се оплака как самоделното му двуетажно легло паднало в движение. Всичко се разминало без сериозни инциденти, защото на долното легло била само котката, но все пак стресът на децата и семейството бил много голям. Имам и снимки на размазаната котка, които макар и поучителни, са много стресиращи и не са за показване в такъв приятен форум.

Трудно, много трудно, но все пак се добираме до границата.
Слънцето отдавна го няма на хоризонта, но въпреки това е топло. Всичките 10 пункта от Българска и от Турска страна работят на пълни обороти, но процеса по проверка върви бавно.





Не от Турска, а от наша страна … Все пак не се влиза така лесно в Европа, нали. ЕДИНАДЕСЕТ часа са напълно приемливи за всяка външна за ЕС граница.

После газ до вкъщи и в 3.00ч сме по леглата, още не сме затворили очи и някаква аларма пищи - 6.00ч е, а денят е Понеделник. Пак сме на работа, но и пак ни се пътува …


Това ще да е и краят. Май не ми се получи много късо разказчето, но поне може да е от полза на последователите.

[NikolayK]

Тази година бях свидетел на пътепис онлайн.Жена ми направи група във Viber с баби дядовци и други любопитни абонати . Подробно описваше кой ,къде,как и то със снимков материал . Отнемаше и по 40-50 минути на ден. Абе само мерак да има и време ,и всичко е ОК.

[NikolayK]

Пусна ли сме си едновременно постовете

[ganev78]

[s_s1]

[kvp155]

[lubomihaylov]

[ganev78]

Вие не виждате ли, че тоя Косьо само ни баламосва. Та той се прибира само за да си изпере дрехите и пак е на някъде . Завиждам му тайно, засега благородно, но и благородството си има граници, които май е на път да премине.

[kvp155]