kemper-club forum

[Дафи]

Шапки долу!
Величествените Родипи, описани в един великолепен разказ.

[North wind]

[North wind]

[PirinVania]

Разните "екстри" в Дяволското гърло - глави на това и онова, се появяват една след друга в последните 20-тина години. През 1980 нямаше нито една - нито лековити чешми, нито дяволи.... Към 2000-2001 се появи дявола, после и още....
Това съсипване на пещерата с народно творчество го намирам за доста притеснително.
Мястото е изумително и заслужава да си остане такова.
Благодаря за пътеписа - прекрасен е!

[loveforever]

Мерси за похвалите!
Има и още тъй, че продължавам. След като въведохме нов повествователен жанр - два пътеписа в едно се пренасям отново в Буйновското ждрело за да продължиха с това как се развиха нещата нататък.

Следващата забележителност която мислим да посетим е Ягодинската пещера. Тя се намира почти в края на Буйновското ждрело, което е най-голямото ждрело в България, като общата му дължината е 16км. Образувано е от рушащото действие на Буйновската река, която с течение на времето е издълбала мраморните пластове и е създала един внушителен по размери природен феномен. Скалите, обграждащи Буйновската река, са на места високи няколкостотин метра, а в най-тясната си част са наречени „Вълчи скок” - местните хора разказват, че зимно време оттам прескачат вълците, за да нападат кошарите. Това е само легенда, но отлично се вижда, че на места ждрелото е толкова тясно, че отвесните брегове почти се допират.









Великолепна гледка към Буйновското ждрело се открива от панорамната площадка „Орлово око”. Металната площадка е изградена на връх Свети Илия на височина 1563 м. и е единствената по рода си в България, а на 600 м под нея се вие живописният пролом на Буйновска река. Отгоре, при хубаво време, могат да се видят целите Родопи и съседните планини. Ние за съжаление нямаме време да се качим там, но това е нещо заради което задължително ще се върнем при първа възможност. Този път ще можем да видим само Ягодинската пещера. Часът е малко преи 17 и за голяма наша радост успяваме да се класираме точно в последната група за влизане за деня. Наместваме кемпи в края на паркинга. Слава богу тук вече места има колкото щеш.



Купуваме си билети за четиримата - 22лв, правим малко снимки преди слънцето съвсем да се е скрило.





След което се подреждаме пред входа на пещерата за инструктаж.



Там инструктора забавно ни разказва основни неща за пещерата и особено натъртва, че снимането вътре не е позволено. Това е от грижа към бедните туристи – да не се мъчат при „тежките” условия вътре да се чекнат и селфят. Вместо това просто могат да си закупят за 2лв диск с вече направени професионално снимки. Замислих се тоя човек така докато говори, като ми гледа кютука виснал на врата дали си мисли че ще го слушам. Аз обаче предвидливо си замълчавам и оставям нещата да се развиват от само себе си. Най-обичам да ми казват че не трябвал да снимам. Така все едно някой седи зад мене и непрекъснато ме ръга с остен нареждайки „Снимай! Снимай!” , а удоволствието от щракането сякаш е по-голямо.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Ягодинската пещера представлява сложна система на няколко етажа. Тя е сравнително млада пещера - на 275000 г. , дължината и достига 10,5км. и е третата по дължина в България и най-дългата в Родопите. Образувана е в протерозойски мрамори на три основни нива и две междинни. Благоустроен е най-долният етаж, но освен него има още два взаимносвързани етажа на пещерата. Туристическият маршрут преминава през два изкуствени отвора – вход и изход. Естественият вход на пещерата се намира на километър надолу по течението на Буйновската река. В него са намерени останки от жилище от епохата на енеолита (каменно-медна) - керамични съдове, оръдия на труда, керамична пещ и др. Проучвания показват, че на това място са живели майстори грънчари, които добивали глината от вътрешността на пещерата. След разкопки и реставрация този вход е превърнат в музейна експозиция. Залата, с която започва туристическата обиколка, е Новогодишната зала. В нея пещерняците от района и техни гости от други места посрещат Нова година, а за повдигане на настроението се донася истинска коледна елха.
Следва Ритуалната зала, която влюбени двойки с приключенски дух избират за своя сватбен ден. Оборудвана е с олтар, а красивите образувания по стените придават тържествен вид. Екскурзовода се шегуваше, че тези дето след това искали да се развеждат ги водели в направо в Дяволското гърло. Там влизали и двамата, а излизала само жената.
Великолепни и красиви образувания могат да се видят по целия туристически маршрут - сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити,







синтрови езера, леопардова кожа,



дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания - пещерните перли.







Друго което мобе да се види в пещерата са прилепи. И ние видяхме и успяхме да пипнем няколко. Спяха си кротко виснали с главите надолу, а според учените пещерата могат да се видят 14 различни вида.

След чудесната и вълнуваща подземна обиколка излизайки навън виждаме че вече е мръкнало. Остава ни само да си харесаме място за нощуване. Имаше идея да останем на паркинга пред пещерата, но макар мястото да е спокойно и Жоро да го харесва това би ни забавило в придвижването следващия ден. Затова решаваме че е по-добре да минем още някаква част от маршрута и да спим в Девин.
_________________
Магия в лилаво

[North wind]

С риск да стана нахален ще кажя, че не сме си загубили дирите /нали водим и куче с нас/
Потвърждавам всичко написано по-горе за самата истина /най-вече за сватбите и разводите/ и допълвам с няколко снимки.














За разлика от Дани, аз си закупих диск със снимки /но явно Господ ме наказа за нарушението на правилата за снимането в пещерата/ и като го отворих в къщи се оказа празен

Тогава се зарекох, че от яд ще кача кемпера на Орлово око, но още не съм го направил

_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[loveforever]

На нас Орлово око ни остана в списъка за някой следващ път. Искам да идем горе на хубаво време за да се насладим максималн панорамата. С кемпра догоре няма да може да се иде. Гледах снимки от пътя в нета и на места си е сериозен офроуд. Лично аз тия терени предпочитан да ги минавам пеш. Точно тоя тип вдигане на адреналина не е за мен.
Има и още една такава подобна площадка наблизо - Вълчи камък. Те е май-най--високата на балканите. И тя е в списъка, само време и възможност да има.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

И така да продължа с пътеписа.

В Девин стигаме по тъмно. Жоро зяпа наляво на дясно и не исглежда никак въодушевен. То в тая тъмници от кво ли да е ама айде. Града е известен с многото и лечебни минерални басейни и е чудесна възможност ако можем да се възползваме от някой. Гледайки по картата на гугъл, а и според това дето виждаме на живо басейните все са открити, което предвид сезона не ни устройва или нещо друго на Жоро не му допада. В тоя момент се сещам за пътеписа на Чикъна и показвам на Жоро една готина снимка на паркинг дето има и басейн наблизо и Жоро казва – ми да идем да го видим. Запътваме се да търсим Струилица. В тъмното е особено атрактивно предвид тесния и обрасъл път до там. Въпреки това стигнахме. Жоро отиде да инспектира басейна. Нямам каво да си криви душата – басейна ставал, но ...
- Нали ти е ясно че нямам как да останем на тоя паркинг – най-накрая изплюва камъчето
- Знам, знам! – там в храстите седят едни особени субекти с жълти очи и само ни дебнат и чакат да ни разкостят. Е поне го видяхме. Хайде обратно в Девин.
По пътя аз ровя в нета да търся работещи хотели с закрит басейн от който да можем да се възползваме и откривам съвсем на центъра СПА & Ризорт хотел Орфей. Жоро одобрява и благополучно се нацъцваме баш в центъра на паркинга на хотела. Кратко проучване показва, че басейна работи още час и половина сиреч до 20,30ч. Много експедитивно се отнасяме натам, оставяйки Мариана да прави вечеря, защото на нея без интересна компания на басейн не и се ходело. Басейна беше супер. Взеха ни по 8лв на възрастен и 4лв за Боби, като понеже оставало малко време до затварянето ни пуснаха в СПА-частта за където нормално входа е 20лв на човек. Там имаше двама души, които си тръгнаха много скоро и малко повече от час се наслаждавахме сами на разкошния басейн. Доволно отпуснати и релаксирари се прибрахме в кемпера, където ни чакаше чудесна вечеря. Първоначално мислехме да останем да спим там, но се оказа доста оживено и след вечеря подкарахме кемпера в търсене на по-подходящо местенце. Намерихме го до сградата на горското.
Спахме чудесно а на сутринта предизвикахме почуда във всички минувачи наоколо.



Девин нямаше какво да му разглеждаме, затова две-три снимки за спомени хваняхме пътя към София





Това ни е деня за прибиране, но попътно мисля да отдедем нужното внимание на няколкото язовира край които ще минем. Най-напред е Цанков камък или както му викаме Догановия язовир. Не че е баш негов, но нали имаше някаква врътка с някакви комисионни и така и го помним. Цанков камък е хидровъзел обединяваш язовир и ВЕЦ изградени по поречието на реките Въча и Гашня. Мощността му не е голяма само 40MW и е най-голямото подобно съоръжение строено за последните 30-40 години. Преди години когато беше още в строеж сме минавали по стария път и сме се удивлявали от внушителния строеж на язовирната стена. Сега видяхме отбивка към стената и мислехме да идем да я видим, но пътя се оказа така тесен и обрасъл, че решихме да пощадим кемпи и да си останем само с миналите спомени за това съоръжение.
На доста места по пътя има паднали камъни – вероятно са следствие от дъжда през миналите дни.



Някои купчинки са доста внушителни и вероятно не така лесни за разчистване при което обезопасяването на пътя е сведено само до обозначаване с пътни знаци



Освен с МПС-та се разминаваме и с пешаци.



Полека-лека язовира започва да се вижда



И скоро се разгръща пред нас в цялото си великолепие.





Навред е пекнало едно хубаво слънце, есента е докоснала с четката си всяко кътче и всичко грее в чудни багри и уникална пъстрота.











Неусетно язовира свършва и спираме за кратка почивка и снимки на ВЕЦ-а.






_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Следва язовир Въча. Това е язовирът с най-висока язовирна стена в България - 144,5м. Дълъг е около 18 км. Освен неговото значение за електроснабдителната мрежа на страната, като част от каскадата Доспат-Въча той дава своя принос към риболова, туризма, а разбира се и за фотографията. Отначало се вижда само река Въча,



а много скоро виждаме и началото на самия язовир.





Той полека-лека се разкрива пред нас в цялата си прелест. Това е едно магнетично място, което предлага уникални гледки и красиви природни картини.



Чудна гледка са пръснатите из него понтонни къщички, които навремето можеха да се наемат, но вече тази пректика не работи.





В по-северната част на язовира е мотел Чилингира - симпатично устроено място с хубава гледка и потенциал. Хората даже и мед се опитват да добиват, но за съжаление обслужването е под всякаква критика.






_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Нататък спираме няколко пъти за снимки преди да стигнем стената.













След нея се намира и последното съпало на каскадата – ВЕЦ Кричим.





Нататък пътя ни продължава живописно с още много пъстри есенни гледки









И завършва у дома след кратко спиране на басейна на Варвара.
Ами това беше – кратко но ползотворно, изпълнено с много емоции, вълнение и незабравими спомени, с обещание пак да се върнем по тези вълшебни места, да черпим от вдъхновението на Орфей , да се наслаждаваме на прекрасната планина и с жажда да попиваме от очарованието и.
_________________
Магия в лилаво

[Роси и Стоян]

Виртуалното пътуване , което ни поднесохте ни достави голямо удоволствие Красота.....срахотни есенни пейзажи , така ме зареждат такива гледки .
Ние до сега сме ходили по тези места само през лятото , а есента била толкова красива там .
Освен красивите гледки в главата ми се загнезди снимката на баничките, от както я видях все за тях мисля . Нашата фурничка пици пече , ама банички дали ще прави
Ех.....нощувка в гората ...сутрин в кемпера се носи аромат на току що изпечени банички......размечтах се .
Искам и аз такова пътуване

[svilen1212]

Поздрвления за пътеписа и снимките!!!

[loveforever]

Мерси за хвалбите и милите думи!

За баничките мога да кажа, че стават по-лесно и по-добре от пиците тъй че смело ги подпуквайте.
_________________
Магия в лилаво

[Asteri]

"Що пък не?" - девизът на всеки неуморен пътешественик

Аах, защо туристическото министерство не чете форумите с пътеписи. И да се вдъхновява. Онзи ден по тв мина реклама за България, едни такива мижави кадри където всичко изглежда невзрачно. Струва ми се че вместо да се мъчат, просто трябва пуснат призив редовите пътешественици да им пращат своя снимков материал

А в тая тема, от всяка снимка може да се направи картичка. Нощните снимки много ме впечатлиха, но навсякъде е уловен онзи невидим компонент наречен "атмосфера. Те това е изкуство.

А и оранжевото на сезона придава особена топлота. Някога като ходехме по такива ждрела и планински проходи все се спираше някъде да чуем как бучи планината и беше страховито (приказно мистериозно ми изглеждаше тогава, в малчуганска възраст). А с оранжевите краски е... уютно. И навсякъде си представях пътешествието придружено с аромат на топли банички. Ммммм!
За Дяволското гърло ми беше особено интересно, не съм бил там.