Крепостния ров е постлан с цветен килим като бродирана шевица.
Анжер ( или Анже) е главен град на историческата област Анжу. Разположен е всъщност на река Мен на 5-6 км. от вливането и в Лоара. Населението на града е 151 108 души.
Замъка е построен през 13-ти век за защита и блокиране на подхода по река Ман. Стените му са с дължина над половин километър и са укрепени сьс 17 отбранителни кули с диаметър от 11 до 13 м. Често са използвани за затвор .
През 13-ти век майката на крал Saint Luis , Blanche de Castille посртоява от шисти и варовик тази крепост със 17 кули. През 14-ти и 15-ти век , херцозите на Анжуй ( Луи I , Луи II и крал Рене ) , които са също и графове на Прованс и италианските територи отправят погледи и към Анжер. Те са високообразовани меценати на изкуствата и архитектурата и и водят изтънчен живот.
Тук може да се види прочутия гоблен „Апокалипсис”, поръчан в 1375г. от херцог Луи I Анжуйски Този шедьовър на средновековното изкуство и уникален образец се състои от шест части, всяка от по 14 сцени на две нива и е дълъг 100 м. и постоянно е изложен в замъка. Ескизите за гоблена са дело на кралския художник Jean de Bruges и мащабната му работа е целяла да впечатли гостите на херцога. Гоблена илюстрира текстове от Книгата на Откровението на Св. Йоан .Той е също един чудесен документ на историческия, социален и политически контекст на 100-годишната война. Гоблена е образец на богатото наследство от катедрални гоблени на Франция.
Градините около двореца също изглеждат като цветни гоблени.
Въпреки мрачното време, от замъка се открива красива панорама към река Ман и старинните и мостове.
Разглеждането на замъка ни отнема половин час и поемаме към следващия Chateau de Brissac – на 20-тина километра срещу течението на Лоара в градчето Brissac-Quince ( С 47*21’13.5”; И 30*26’54.4”)
и след половин час сме там. Достатъчно за да закъснеем и затворят „под носа ни”. Срещу замъка има туристическо бюро и там ни обясняват, че замъка е обитаем и собствениците не желаят да бъдат безпокоени извън регламентираното време.
Тръгваме все пак да обиколим замъка и срещаме две френски баби, които любезно ни информират, че нагоре по пътя има отворена порта на замъка, през която може да се разгледа парка и да се стигне почти до замъка. Те също са отседнали на къмпинг за 20€ съвсем наблизо, но не можахме да се разберем къде точно.
Тръгвам сам отляво на оградата (жена ми не обича да я гонят кучета и предпочете „да разгледа селището”), скоро намирам въпросната порта и тръгвам по Алеята на Вълка.
Минавам покрай сграда в гръцки стил, която се оказа Мавзолеят.
В долината има малко езеро, запълвано от рекичка.
И накрая, след лозята се вижда Замъка.
Замъка Брисак носи славата на най-високият замък във Франция - 48 м. от основите до върха на комините.
„Тъй като не съм законен наследник, бих искал да съм един Брисак”- това са думите на Анри II-ри, с които отдава почит на Шарл I от Косе, граф на Брисак, за проявения героизъм при обсадата на Перпинян през 1542г.
Замъка е заобиколен от вековна гора, има 200 стай и е все още дом на фамилията Косе-Брисак. Има няколко прекрасни, изрисувани със злато тавани, гоблени, антично обзавеждане, зашеметяващ Бел Епок театър, капела от 16-ти век и едно впечатляващо 32-метрово караулно помещение.
Много романтичен замък, фактически първото истинско френско шато което виждаме, при това с всичките му прелести, все още населено с родова аристокрация, но жалко че изпуснахме входа.
А имаше и няколко винарни в околността и вероятно и в замъка.
Винарната Domaine de Presle
Часът е шест след обяд и поемаме към петия за днес замък – Сомюр (Soamur). Отстои на 35-40 км. от Брисак и след час сме там.
Нацелваме се точно в центъра на брега на Лоара и почваме да снимаме бясно красива барокова сграда с „презумпцията” , че това е замъка Сомюр.
Знамената на фасадата са твърде „европейски” и полека-лека ни се избистря, че това всъщност е кметството.
Може би Кметството на Сомюр е също запазен архитектурен шедьовър, но в този час – вече е 7:30 вечерта естествено, че няма нито кой да ни пусне да го разглеждаме, нито нещо да ни каже. Пощтракваме още малко и тръгваме да търсим подслон.
Само на около 200 метра зърваме огромен паркинг и даже един кемпер в средата.
А отсреща е Кавалерийското училище на Франция - не вярвам вече да имат повече.
Имаше и разпилени няколко танка и хиподрум зад тях, който в този час беше пуст.
Разположихме се и ние и набързо се приспахме, защото предположихме че на сутринта паркинга ще е пълен, а на хиподрума ще има утринен конен парад-матине, и ние ще трябва рано-рано да го опразним.
На сутринта рано откриваме na 700 m. самият Chateau de Soamur в цялото му великолепие и то доста преди да го отворят ( С47*15’21.2”; И 30*4’19.5”). Имаме време за сутрешен тоалет, т.е. сутрешна тоалетна във WC-то на паркинга.
[img]https://i.imgur.com/VGWUTCul.jpg[/im
В замъка Сомюр са живели херцозите на областта Анжу, както и крал Рене I. През вековете замъкът е бил и дом на управниците на град Сомюр, склад за амуниции, а накрая – музей. Градската управа купува замъка през 1906 г. и днес в него се помещава Музеят на Франция. През летните месеци вечерно време посетителите на града могат да наблюдават шоу със звук и светлина на замъка.
Замъкът е в рекомструкция по някаква европейска програма и посетители за сега не се допускат. Тръгваме към следващото шато – Chateau de Breze. Отстои на 12 км. от Сомюр и след 20 мин. сме там.
Намира се в източния край на едноименното селище Брез. (С47*10’28”; И 30*3’22’6”) Непосредствено от дясно (запад) на замъка има къмпинг.
Вход 11.50 € ( 9.50 € редуциран), от 10ч. до 18:30 без прекъсване.
Известен е като „Замъкът върху замък” ( „Un chateao sur un chateau”) Смятан за един от най-интересните замъци на долината на Лоара, поради своята подземна крепост. Историята на замъка ще ви позволи да разберете отношенията към него, поддържани от някои френски монарси.
Построен между единадесети и деветнадесети век всред лозя с площ от няколко десетки хектара, замъкът Брез принадлежи към величественото семейство Дрекс-Брез в продължение на векове, преди да бъде взет чрез брака, от семейство Колберт, потомци на министъра на Луи XIV – Кралят Слънце.
Освен че има огромни подземия, които образуват втора подземна крепост, замъка е свързан с мрежа от галерии и подземни ходове и с пещерата Сент –Винсент. Това подземно наследство е чудесен пример за пещерни стопански постройки запазени в оригинално състояние от 15-ти век, когато е започнато изграждането на замъка.
В допълнение към подземните проходи, пещерните каверни ще ви впечатлят с размера и дълбочината си, което ги поставя сред най-дълбоките в Европа.
Тук е и най-голямата подземна пещ във Франция, с нейната внушителна камина. Следвайки коридорите ще откриете и трите преси за вино от 16-ти век – освен че са изключително красиви инструменти, те са и най-големите в западна Франция.
И този замък е в реконструкция или тъй като в този час бяхме единствените посетители, офиса не работеше и с доза съжаление продължаваме към следващия – Chateau de Montreuil-Bellay
Замъка е в центъра на селото – не може да се пропусне.
Съдейки по невъзстановената след последната война главна порта, решаваме че силата на този замък ще е във винарната.
Тъй като беше обяд и портата беше затворена тръгнахме да обиколим замъка обредно против зли врази и чуждестранни клетви. Всъщност входа е през съседния портал.
И попадаме на родната къща на известния поет Шарл Дювал, т.е. известен е бил повече в 16-ти век.
Kатедралата ”Notre Dame de Montruil-Bellay” от 15-ти век е доста семпла, както отвън, така и отвътре.
Обикаляме още малко селото (имало някъде тук тераса с панорамна гледка), облизваме по един сладолед от култовата кръчма-барче “Aux petits Toneaux” , „ вежливо” привлечени от кучето на входа (иначе няма минаване) и отбелязваме мисията като изпълнена. Всъщност замъка си струва, но все още не ни приличаше на истинско френско шато – много „боен” беше.
Това зад нас е входа за посетители
Контролна снимка за спомен и.... Chateau de Montreuil-Bellay си остава в миналото.
Отиваме да търсим следващото Chato de Montserau . Намираме го на 15-тина километра североизточно от Montreuil–Bellay, точно на брега на Лоара. Това е и единствения замък, построен в речното корито на Лоара. Отстои и на 12 км. източно от Сомюр.
Замъкът Монсьоро се намира на стратегическо място, непосредствено при сливането на Лоара и Виен , на пресечната точка на три района Anjou , Poitou и Touraine и в сърцето на долината на Лоара.
Зстроен е през 10-ти век
Гало-римски произход е доказан за заселването на Монтсоре, но не е потвърден за замъка, макар в реставрацията да е открита каменна колона от камък от гало-римски храм или обществена сграда от края на 20-ти век. Първите писмени източници са от 6-ти век с домейна на Рести, но едва с построяването на крепост в края на 10 век градът започва да се развива. Една част от този първи замък е намерена при същите възстановителни работи на археолозите. [Замъкът е преустроен в ренесансов стил между 1450 и 1460 г. от Жан де Шамбес, един от най-богатите мъже в кралството, старши съветник и палат на крал Шарл VII и крал Луи XI.
Жан II де Шамб е построил замъкът Монцорес през 1455 г. Сградата отбелязва прехода от военна архитектура към архитектура за удоволствие, както се вижда от големите прозорци, многобройните комини и вниманието към санитарните проблеми. Централното жилище на замъка е построено директно на бреговете на Лоара. Десното крило е построено няколко години по-късно. Две квадратни кули обграждат главната сграда. Във време, когато обикновено се строят кръгли кули, този странен избор предпоставя ъгловите павилиони, добавени по-късно. Вероятно е съществувало спирално стълбище преди сегашното ренесансово стълбище.
Приземният етаж и страничните изби на двора позволяват контрол на навигацията в Лоара. Една от тези стаи има директен достъп до реката. Главното стълбище от лявата страна води до жилището на приземния етаж и към салона на първия етаж. Тази много светла стая, осветена от пет прозореца и с дължина седемнадесет метра, се отоплява от два монументални комина.
Малките стаи обграждат жилището и показват прехода между обществен и частен район. През 1473 г. Жан III де Шамбъс заема поста на баща си. Той построи ренесансова стълбищна кула с многоъгълна шахта, покрита с тераса. Стъпалата водят до осемстранна палуда, подобна на тази в жилището на Анжер Бараут и кметството на Саумур . Стълбите са украсени с пиластри, граничещи с прозорците; медальони, пути и свещници, носени от лъвски лапи. Централният панел показва шлем , носещ мотото на семейството " Chambe Crie ". Регистърът по-горе представлява две маймуни, които държат края на една верига. Тази верига е закачена около кожен колан , под който е изписано " Je le feray "( Аз ще те направя). На другия край на веригата, един яйцевиден обект, украсен с декорация на листа, е окачен чрез обръч. Малка маймуна се притиска към лявата страна на обръча. Горният панел е изографисан с дървета и клони, представляващи дървета, пред които стои елен - главният символ на лова.
Château de Montsoreau е обезсмъртен от Александър Дюма в “La Dame de Monsoreau”- роман, написан между 1845 и 1846 г. Този роман на фона на Château de Montsoreau е част от трилогията на Александър Дюма, написан между “La Reine Margot” (“Кралица Марго”) и Les Quarante-cinques ( „Четиредесет и петимата”)
Усмихваме се снизходително и на този замък - пак не е това за което сме дошли и продължаваме към замъка Chinon.
[/b]
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
[img]
