kemper-club forum

[loveforever]

[peterco]

Значи..... 2.3 е много хубав мотор. Пропуснали сте възможност.

Как да е- честито за придобивката. Да си му се радвате дълго и безаварийно!
_________________
"Където се мерят --- не си подавай...."

[loveforever]

[loveforever]

Нататък нещата въпреки моето желание и ентусиазъм не се развиват никак бързо. Майстора работи по предния бус, но тъй като това му е хоби времето, което може да отделя за тази дейност не е особено много тъй като човека си има и останали немалко ангажименти. Исками се да е другояче, но гледам философски на нещата. Трябвало е да се науча на търпение и това ми е предизвикателство. Уча се! И без това друг вариянат няма.
Междувременно съм разглеждала и други варинти на майстори и фирми предлагащи подобни услуги, но никой от тях не ми изглеждаше възможен за реализирането на проекта който исках. И така докато чакам предния кастен да се завърши започвам малко по малко да събирам нужното оборудване. Искахме всички неща които се влагат в буса да са нови и с малки изключения по-точно с две - те са такива. Изключенията са тоалетна и маса. Тях ги вземаме "втора употреба" - свалени по някаква причина от фабричен кемпер и като състояние изглеждат неизползвани. Реших, че за наполовина от цената на нови сделката си струва. Останалите неща си поръчвах от магазините за къмпинг-оборудване - от Володя Игнатов, Караван перфект и Димбо, като не мога да не изкажа и специална благодарност на Ваня от Димбо, която ми изтърпя всички въпроси и прищевки и най-вече успя да ми поръча и достави нещата, които исках при това на много добри цени. Благодаря!

Ако някой ви каже, че бус лесно се трансформира в кемпер кажете му да ходи да пуска тото. Значи аз съм що годе технически грамотна натура и мога да си представя кое как се случва, но ей богу тая работа с кастена е много по обемна и детайлна отолкото човек може да си представи.
За няколко месеца вече съм събрала почти всичко което ще е нужно като оборудване за кастена. Голяма част от нещата успявам да си ги поръчам от наши търговци, но с прозорците удрям на камък. Причината е че искам готови каравански прозорци Dometic S4, а размерите които ми трябват ги никъде ги няма налични към момента. Покрай ковида много неща липсват и изобщо не се знае кога би ги имало. Не мога да чакам много защото това доста би спънало евентуалната работата и проверявам мога ли да си ги намеря някъде в чужбина. Намирм ги в ebay и веднага си ги поръчвам. Слава богу предприемчивия немски търговец ги има на склад и ми праща нужните ми 3бр. Някой ще си помисли що пък прозорците трябва да са точно такива, нали има и сума други видове и размери. Да така е, но до момента май не съм споменала основната най-важната за мен причина да се захвана с този проект. Като цяло хората се захващат с подобни начинания водени от най-различни идеи - едни за да спестят пари, други, защото ще получат функционалност която иначе не биха намерили, трети просто защото е модерно ...
В моя случей, лично за мен аз реших, че искам да се захвана с цялото това нещо защото в него видях възможността нещата да станат по начина по който аз искам. Ще кажете - ми при цялото разнообразие на пазара толкоз ли няма нещо дето да свърши работа. Ми няма!

Много пъти сме го водили тоя разговор с Жоро. Неговата гледна точка е че гледаш какво се прдлага за парите, с които разполагаш, взимаш онова, което ти се види най-симпатично и правиш компромис с нещата които се разминават с желаното. Да обаче аз не мисля така. Аз ненавиждам думата "компромис". Да правя и аз компромиси с някои неща за които "трябва" или за които иначе не може, но вътрешно в себе си ненавиждам цялата тая процедура. Предпочитам да е по-трудно или по-скъпо или нещо друго по-... но в крайна сметка да стане както го искам. Та след не малко обмисляния на това дали изобщо нещото което искам може да се реализира и дали финансово ще е по възможностите ни аз видях светлина в края на тунела и се хванах на хорото. Жоро май просто трябваше да се примири с желанието ми. В началото непрекъснато ме упрекваше за глупостта и ината, които проявявам, за това колко съм била непрактична и егоистично настроена. Не му се получи. После почна да сравнява някакви неща дето той харесва с моята идея. И там удари на камък, защото аз винаги успявах да му покажа, че моето си ми харесва повече. След това май просто се умори и го обзе някакво примирение, но ... по-нататък, когато малко по малко нещата започваха да се получават, макар и да не искаше да го показва забелязвах онова дяволито пламъче в погледа му, което показваше, че в крайна сметка проекта му харесва.

Основните неща които предвиждам като оборудване са:
- люкове - 3бр 40х40, Туле за да се отварят с врътка.
- Газов хладилник - 140литра с отделна камера
- Газова отоплителна печка Трума 3004
- Газов бойлер Трума 10л
- Газова фурна с грил - 30л
- Плот с газови котлони, който има горелка 2,5 КW
- Воден резервоар - ще се поръчва така, че максимално да се оползотвори мястото, но да е над 150л
- въртящи основи за предните седалки
- движение за плъзгащата врата


При Димбо поръчавам тента, фурна и хладилник, които уж щяха да дойдат за месец но не идват. Бавят се. Не ме притесняват, защото ще са нужни по-нататък и просто си ги чакам. Слава богу в крайна сметка след няколко месеца успяха да пристигнат. Оказа се че ковида е голяма спънка. Исчезват стоки, други липсват, трети изобщо не могат да бъдат произведени въпреки търсенето, абе мармалад. А когато човек си е наумил какво точно иска картинката става още по-заплетена. С моверския каталог се будя с него си лягам. Чета, препрочитам, чата-пат си припомням немския дето уж съм го учила преди 30 години, ама от него е останало едно бяло поле. Както и да е до колкото да направя връзка помежду хартиения каталог и онлайн страничката на конкретно изделие се справям. Така малко по-малко съумявам да трупам като една прилежна мравка нужните ни части от оборудването, които не са никак малко.

Майстора пък междувременно е понапреднал с буса по който работи. Нещата не се случват особено бързо, защото той прави цялата тази работа като хоби. Работи с много старание и труд за това нещата да се получат по най-добри начин, влага сърце и душа, но прави всичко това в свободното си време, а то не е много. Затова пък нещата излезли изпод ръцете му са много добри и си заслужава човек да почака. И чакам. Уча се на търпение. Това ника не ми е силна страна да не кажа, че ми е направо дефицит. Доста съм припряна и нетърпелива, но явно живота иска да ме научи на обратното и ... ей ме на с предизвикателство, което има реалния шанс да постигне това.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Идва пролетта и с това най-сетне работата започва. Първото нещо, което се случва на нашия бус е че се сдобива с дупка на покрива. Иначе казано започва се с изрязване на отвор и поставяне на първия люк. Боже! Това е сигурно дупката на която най-много съм се радвала. Не че е кой знае какво, но за мен това беше реалното начало на проекта. Момента от който сякаш започна случането на кастена.





Може би е редно да отбележа, че от много преди това си имаме проект. Как само гръмнко звучи
Още преди да купим буса, а и доста пред това още от самото начало на цялата тази идея аз имам в главата си образа на онова което искам в крайна сметка да се получи. Някъде там помежду гледането на онзи Мегамобил и заключението, че той не може да ни свърши работа аз вече имах в главата си модел на нещото което трябва да представлява бъдещия ни кемпер. Не че е нещо много специално. Не! Бих казала, че е доста тривиално и обикновено, просто трябваше да включва онези неща на които държим и съобразявайки се с тях и останалите традиционни неща той проекта стана някак от само себе си. Сядам аз и правя нещо като схема или по-скоро картинка онагледяваща нещото което искам.



Този проект показах в началото и на майстора и това е нещото около което се движи цялата процедура. В процеса на работа разбира се правим естетически промени за неща които се оказва че малко-поразлични биха били по-добре, но оновното разпределение е твърдо и там няма мърдане. Така нещата, които са фиксирани са мястото на хладилника и всички останали уреди, това леглото да е широко 145см, банята да е с отделна душкабина минимум 60х 70см. Онова което променяме е разделянето на шкафчетата - в началото мислех че отзад е добре да са 8-9 на брой, а после преценихме че 6 броя - по две от всяка страна над леглото е добре. Първоначално тоалетната трябваше да е веднага след диванчето, а душкабината да е откъм леглото, но съобразявайки се с гредите на буса с това къде може да се изреже отвор за люк и ревизия за тоалетната ги разменихме.
_________________
Магия в лилаво

[Пламен&Ася]

........ Боже! Това е сигурно дупката на която най-много съм се радвала. ......
С глас се смях! Много сладко, продължавай в същия дух !!!

[loveforever]

Нататък следват - монтаж на прозорците, на останалите люкове, лепене на изолация.







Следващото нещо с което буса се сдобива е тентата



а след това и с моторче за механично отваряне и затваряне на плъзгащата врата. Тя е доста тежка и особено при спиране на по-наклонено място отварянето/затварянето си е предизвикателство. Затова реших, че това е нещо което е много хубаво и полезно. Неведнъж съм виждала как хора имащи бус-кемпери имат затруднение при тази процедура и съм твърдо решена, че при нас този момент трябва да бъде избегнат. Намерила съм и съм купила нужния механизъм и майстора успешно го монтира.



Поставянето на такава екстра поради мястото, което заема е свързано и с едно друго решение. На плъзгащата врата на буса принципно може да се постави щора-комарник, което би било чудесно за спасяване от досадни насекоми, но ... това няма как да се случи, ако на вратата има механизъм за затваряне. Просто и двете ползват едно и също място и трябва да избера кое от тях искам. Не му мислих много - механизма печели. За насекомите ще имисля нещо по-простичко. Всъщност съм го измислила. То няма и какво толкоз да му се мисли. Просто ще опъна една мрежа, ама не каква да е мрежа, а фина, защото много от мрежите в стремежа да са по-здрави са с по-дебели влакна, което макар и да звучи пресилено ограничава движението на въздуха, а когато е жега не искаме нищо макар и слабо да налага подобни ограничения. Затова изнамирвам в нета кой продава такава мрежа, че и с по-голям размер и си я поръчвам. Това упражнение вече съм го играла веднъж на сегашния кемпер. Там имаше една моверска мрежа, която беше от три части, тежка и ... абе хич не беше удобна и един ден купих едно парче мрежа от нашенска железария и я подмених. Оказа се много полезен ход. Та сега ще направя същото. Ще я подгъна в периферията, а отдолу ще пришия някак на Жоро от рибарското олово. Върши чудесна работа. После само остава да я опъна отгоре и готово. Поне така си мисля. Кат стигнем до там ще видя правилно ли съм мислела.

Поставянето на това моторче има и още един недостатък - ограничава почти наполовина отварянето на вратата. Ако нормално вратата се отваря на 130см, когато има сложено моторче заради него тази ширина пада до около 80см. Ако на някой това му е проблем хич и да не се заглежда по подобни механизми. На мен ми е все тая. Толкова много неща трябва да има в нашия бус, че нещото дето най-малко ще го има ще е свободно празно място. Ама то няма как иначе. Като иска човек екстри ще трябва да жертва нещо в замяна на тях и това е точно свободното място. За какво точно иде реч ли. Ще кажете че какво толкова по-различно ще има в тоя бус. Няма да е много по-различно от всеки подобен кастенваген. Има обаче едно нещо, което много малко хора решават да имат в мобилната си къщичка и това е газова фурна. Да обаче понеже ние бая сме се разглезили имайки такава в кемпера, знаем и плюсовете и твърдо сме решили, че и в буса ще имамаме фурна. Та тя ни изяжда мястото зад плъзгащата врата, защото просто само там може да я сместим. По-голямата част от хората които си слагат подобна екстра я монтират в багажника. Да обаче на мен това хич няма да ми е удобно предвид честотата на ползване и изобщо и не съм се замисляла за подобен вариант. Просто мястото за влизане ще е по-малко - 50см - толкова колкото е широка вратата и на сегашния ни кемпер. А ако ни се види тясно в някой момент просто ще метнем едни банички във фурната за утеха.

Малко по-малко майстора напредва, а според изминалото време буса хич не изглежда скоро да се свърши, Причината е много прозаична - нещата които трябва да се изработят и натамънят са толкова много, че просто няма как да се случват по-бързо, а аз не искам претупани работи и ... се уча на търпение.
_________________
Магия в лилаво

[superMAX]

Кажи от къде купи моторчето и каква му е цената
_________________
www.ototrans.net

[loveforever]

[loveforever]

Полека-лека се сдобиваме и с под, таван ... душ-корито ...

Буса си имаше под, но след свалянето му се установи че не е подходящ за по-нататъшно ползване. Следва напрва на дървена скара и поставяне на изолация помежду летвичките - фибран. Отгоре се поставя водоустойчив шперплат а върх него - балатум. Голям зор видях с намирането му. Приината е колкото банална толкова и прозаична - на пазара няма особено голям изобор на десени и предимно десените са в бежово-кафявата гама на която хич не симпатизирам. Има и малко по-различни, но и те не ми допадат. Аз искам нещо меланжираано в сиво. Голям зор беше, но успях в един строителен хипермаркет да изнамеря останало едно парче 10 квадрата. Бинго! Това ще е. Взимам го и страшно ми харесва как се получават нещата с него.



Следва тавана - там има налепена микропореста гума, кухините между гредите се запълват с вата, а отгоре следва лек шперплат с залепено върху него ПВЦ-фолио. Защо такоа - така ми хареса като визия и като вариант за лесно почистване.



Имам лошия навик да трепя насекомите където са си кацнали, а тавана им е любимо място особено около лампата. След това жертвените места трябва да може лесно да се почистят.

Нататък идва ред на оформянето на банята. Тя е доста важен възел и едно от по-специалните ми изисквания, защото я искам по мои размери, а не да е сглобена с готово корито. Съображенията са няколко. Държа място пред и около тоалетната да е сухо, самото душ-корито да е с размери осигуряващи ни спокойно къпане, без да губим излишно пространство и функционалност. Затова майстора ще ни изработи стъклопластово корито с нужните форма и размери. Хем ще е с нужния размер, хем ще е по-здраво.





Така на снимка коритото иглежда съвсем просто. Да ама хич не е. Причината е че освен страничните стени друг прав ( ненаклонен) елемент няма. Причината е оттичането на водата. Туй като всеки един бус е леко наклонен напред, а мястото на резервоара е по-назад от самата душ кабина, ако просто пляснем едно равно корито влизаме в комплицирана ситуация недостатъчно добро оттичане на водата. Тоя филм вече сме го играли в кемпра. Заради подобни неоттичания на водата се наложи да сложим на душ=коритото още 3 сифона. Сега мисля да минем само с един ,но с правилен наклон. Ако се спре кемпера така, че налкона да е напред водата лесно би изтичала от душ-коритото, но ще е трудна за оттичане към резервоара. Може сифона да се позиционира в задната част, но това означава винаги да трябва да спираме с навирена муцина, което пак не е ок. Трябва при наклон на буса напред да се осигури нужния налкон на тръбите за мръсна вода към резервоара и едва след като това се направи ще може да се конструира душ-коритото. Така и правим. Нещо което пропуснах да спомена е че никак не е ок тази канализация да минава под буса. За лятно ползване може и да върши работа, но ние мислим да ползваме кастена и на ски и по други студени места, което ще рече че е недопустимо да ни замръзне мръсния канал. Щото ако това стане е все едно да нямаме баня, а блато. Не мерси!
Та след като майстора конструира и пресмята нужното изработва и душ-коритото с необходимите размери и наклони. Следва оформяне на пода с нужната решетка и позициониране на основните елементи.





Залепване на ПВЦ материал за оформяне вътрешната стена на душ-кабината и оформяне на шкафче.



Тия неща така разказани изглеждат като да се случват относително бързи, но на практика това не беше така, а като време отне 2-3 месеца. Не е малко като време, но това е положението, а и нали трябва да се уча на търпение.

Малко по-нататък във времето, когато помещението се сдобива и с предна стена нещата започват да изглеждат съвсем прилично.



Макар и да изглеждат в доста напреднала форма нищо не е окончателно монтирано. Повечето неща са направени като детайли, но банята не се сглобява, защото е по-удобно да се пронстранството за работа в отсрещната част - кухнята. Едва след като и тя е направена, ще се завърши и банята.
_________________
Магия в лилаво

[Бат Жоро и Мери]

Бус, най-здрав кемпер !

[loveforever]

Макар и по начина по който описвам нещата те да изглеждат доста последователни не са. Паралелно с направата на гореописаните неща майстора малко по малко работи и по мебелите. Затвяря мястото над кабината и там се сдобиваме с чудесен шкаф. Жоро си го заплю за рибарски такъми.





Между банята и кабината ще е къта за сядане. Той ще е по-малък заради размера на банята, но друг начин няма. Диванчето освен за сядане ще бъде и мястото където е позициониран бойлера, а в оставащята част ще е място за хранителните продукти. Там се оформя чудесен шкаф-контейнер, който майстора направи доста фешън с изрязано в стените за олекотяване. Не е много голям, но мисля че ще успее да побере хранителните провизии за двама души.


Когато диванчето е готово го обзавеждам и с възглавници - да са хем удобни, хем симпатични.



Това е може би един от малкото кемпери, които изначално са мислени и проектирани да са като за двама. Не знам защо, но обикновено кемперите/кастените се правят да са поне за четирма, което намирам за доста неудобно. Хем за да се сместят къде да спят и да седят тези хора всичко е подчинено на това, хем после почти никога возилото не се ползва от пълния брой хора и на практика само дето ползвателите се съобразяват с вече направеното разпределение и всички компромиси заложени заради този факт. Твърдо съм решила да избегнем този неприятен момент и затова при нас още изначално всичко се мисли като за двама до най-малката подробност, която може да му хрумне на човек.

Задната част на буса е предвидена за спалня - легло с с ширина 145см и дължина максимално колкото е възможно, че Жоро е попораснал някога ии трябва да може да се събира. В пространството над леглото съм замислила да има максимален брой шкафчета, че мястото за багаж никога не е излишно, но все пак гледам и да не става твърде схлупено. Шкафове ще има и от трите страни - на "П", което се оказва доста предизвикателно, тъй като искам в долната част на всички тях да има елегантни полици за дребни неща, а това поусложнява конструктивно елементите, но майстора е факир и се справя блестящо с поставената задача.



Друг нетрадиционен елемент който искам в тази част е "отвор" за достъп откъм леглото до задните врати. И ето ни с още един чудесно реализиран детайл.



Частта от стените на която няма шкафове ще облечем с алкантара и малко по малко когато всичко се фурнирова нещата започват да добиват доста симпатичен вид.





Срещу банята е мястото на хладилника и кухненската част. Там първо се позиционира хладилника и се изрязват отвори за решетките му



След това се намества и самият хладилник.



Малко по малко следва натъмъняване на останалите горни шкафове,



а след това и на долните.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Напоследък ми буксува публикуването, но то е защото нещата не се случват никак бързо, а и гледайки отстрани в един момент даже започнаха да изглеждат и все едно вървят назад. Причината е технологична. Първо трябва да се изградят мебелите а след това да се прекарат инсталациите, при което до голяма степен и мебелите не може да се завършат съвсем докато не е готово онова дето ще минава под и зад някоя тяхна част. Много от бусовете, които се правят на кемпери по някакъв основен проект съгласно, който още преди мебелите се правят инсатлациите и ако мога така да се изразя след това се "зазидват", но нашия майстор не го харесва тоя подход и иска нещата да са максимално ремонтопригодни. То човек никога не прави нещо с идеята да го ремонтира в последствие, но така или иначе аварии се случват. Ако недай боже подобно нещо ни дойде до главата е добре да може да се справим относително лесно, още повече, че това може да се случи когато сме някъде далеч на път.

Та съобразно горното нещата малко по малко се получават, но не чак толкова бързо колкото ми се иска. То на мен ми се иска да се получат светкавично, но нали трябва да се уча на търпение и ...
Така помежду останалите неща зяпам и кво ново из фейса и подразбирам, че напоследък оная процедура с узаконяването на края нещо почнала много да се протака. Нещо нямали хора по администрациите, било вече отпускарско време и други разни и вместо за няколко дни се чакало почти месец. Честно казано падпалиха ми се чивиите щото викам си то ако го довършваме тоя проект още няколко седмици и после чакаме месец и кусур и то лятото мина. Затова говорихме с майстора дали не може някак да поскалъпим нещата и да минем на технотест че да се задвижи процедурата пък после докато се мота администрацията да довършваме. Той нали е добър и кандиса . . Преди два дни стояхме почти до 1ч посред нощите да направим туй и онуй така, че да добутаме буса във вид подходящ за преглед. Има още доста неща да се добравят и доизкосуряват, но основното е там - стабилно, променено и ... се надявам да ни одобрят.

Вечерта от трепет и вълнение до 4 ч не можах да си легна. Четох нормативни изисквания, информации в нета и каквоо ли не друго. Сутринта се будим още преди часовника. Оправяме се, взимаме буса и още преди да са отворили Технотеста сме първи на опашката. То сме и последни щото други мераклии няма, няма изобщо мераклии там за каквото и да било, ноо от това ентусиазма ми не спада. Точно в 8,30 голямата врата на пункта се отваря и учтивоо ни поканват да влезем. Наместваме се на голямата платформа и веднага се озъртаме за цифричките на кантара. Благосклонен е и сме доволни от показанието.



Служителите искат да видят аджеба кво му се е случило на този бус, като по протокол предупреждават, че за да бъдем одобрени трябва да сме изпълнили всички изисквания по наредба 3. Аз обяснявам, че не сме съвсем готови, но мисля че изисванията са покрити и много се надявам това което не е довършени да не ни спъне. Следва показване и оглеждане на направеното, като на някои места определено споменаха с много възхищение майстора и направеното. Определено ми стана много приятно от това. Накрая казаха, че заради някои липсващи неща малко ще трябва да ни завишат теглото, но като цяло сме ок и да изчакаме за да ни напишат протокола.
Хип-хип-ура!



Жоро малко се муси, че го карам да позира, но иначе е доволен и само си бърбори със служителите.
Вътрешни снимки за сега няма. Докато се наканя да нащракам и трябваще да ида за протокола, после замотах и ...
_________________
Магия в лилаво

[mlajo]

СРЕЩУ 350лв.толко.Още 100 и започва голямото чакане.Днес се сдобих с категория M1 специален след цял ден чакане.Желая ви успех!
_________________
Спорта е вреден и опасен а работата-смъртоносна!

[mlajo]

Ден чакане в КАТ.В автомобилна администрация месец.
_________________
Спорта е вреден и опасен а работата-смъртоносна!