kemper-club forum

[kokopopo]

Стигнахме до отбивката и поехме към град Стокерау. Пътят върви успоредно на магистралата, като минава през много красиви градове и местности. Минахме покрай някакво езеро, което беше опасано с велоалея. Видяхме Лидл и спряхме за вода и разни дреболии – мляко, масло...В един град минахме покрай Била. Спряхме там за нещо, както каза Аделина. Купихме си разни млека с плодове. Точно до магазина видях най-голямата вендинг машина – беше тухлена постройка с размер около 5х3 м., пълна с какво ли не. Водеше се денонощна Била. Няколко метра след нея имаше удобно място за спане на паркингите на няколко четири етажни блокчета, което запомних. От Виена тръгнахме към 16.00 ч., така че имахме възможност да разгледаме местата, през които минаваме. Сетих се за филма «Колите» и как Сали каза на Маккуин, че след построяването на магистралата, път 66, който минава през прекрасни местности опустял за да спестят колите някой друг час и километър. Така беше и при нас. Магистралата е скучна и нищо не виждаш, минавайки по нея.
Заваля страхотен порой. Няколко километра ги минахме на втора предавка. Нищо не се виждаше.
Установихме, че да си селянин в Австрия е по-добре, отколкото да си гражданин в България. Всички села са с невероятни къщи, със зелена трева, цветя по прозорците, подредени боядисани огради. Пред гаража не седи спрян луксозен автомобил а трактор или друга земеделска техника. По-заможните бяха с трактори Ламборджини. Всички стопански постройки са чисти като болница, а машините ще кажеш, че не обработват почвата, а асфалта. Полетата са като по конец, с разноцветни растения по тях. Всичко е много пъстро.
Чистата вода беше на привършване и се чудих къде да сипя. Разбира се скоро стигнах моите Шел, където попитах, после сипах, сетне поисках да си платя, но ми отказаха. Изхвърлихме боклука, хапнахме пъпеш и банани и поехме към Чехия.
_________________
"Не бива да се дава подкрепа на глупци" - В. Левски до Л. Каравелов, 25.08.1872 г.


www.taralejche.com

www.3dvizia.dir.bg

[kokopopo]

Малко снимки от пътя




_________________
"Не бива да се дава подкрепа на глупци" - В. Левски до Л. Каравелов, 25.08.1872 г.


www.taralejche.com

www.3dvizia.dir.bg

[loveforever]

Шонбрун е чудесно място. А и вие сте уцелили хубаво време, браво! Не като нас баш в най-големия дъжд. Бях планувала два цели пълни дни за двореца и зоопарка и въпреки многото вода, която се изля останахме с хубави спомени.
_________________
Магия в лилаво

[Роси и Стоян]

Много хубаво и интересно разказваш. И ние си прекарахме чудесно в Шонбрун , много сме очаровани от Виена, а като цяло и от Австрия, четейки пътеписа ти отново се върнахме мислено там. Чакаме с нетърпение продължението .

[kokopopo]

Ахкайки по красотите на Австрия стигнахме границата с Чехия. Минахме все едно няма такава и изведнъж пейзажът се промени коренно. Веднага след пункта има голям комплекс с магазини и казино, който е направен доста интересно. Докато аз зареждах гориво на ОМВ, Аделина направи няколко снимки в сумрака. Разгледах картата за пътя и се устремихме към Прага. Направи ми впечатление, че има доста червени фенери по пътя около границата. Явно чехите са доста еб....ви. В първото населено място видях за първи път откакто сме тръгнали полицейски пост на пътя. Спрях да ги питам как седи въпроса с винетките. Само магистралите са платени. Говореха английски и руски.
Калоян реши да ползва тоалетната в движение, за което аз бях против, но се съгласих. По едно време се размириса на варено зеле. Пътуваме километри, а продължава да мирише. Питам Калоян дали е затворил клапата, а той казва, че я е затворил. Реших да му повярвам. След още няколко километра миризмата пак се появи. Реших да спра и да видя тоалетната. Наистина я беше затворил. Отворих прозореца и се оказа, че въздуха мирише! Много странно.
Пътищата в Чехия не са като австрийските и унгарските. Социализма си личи по тях, както и по селата и малките градове. Усещането, че си в макет изчезва. Мога да кажа, че ако се абстрахирам от визията на къщите и липсата на дупки по пътя много ми прилича на България. Еуфория беше завладяла Аделина. Преди години била в Прага и се заклела пак да се върне там. Сега тръпнеше кога ще стигнем и от предишното клюмане по седалката нямаше и следа.
Имаше много табели за къмпинги по пътя – явно чехите обичат да къмпингуват.
Беше вече минало времето за вечеря и трябваше да намерим място да спрем. Ако си на магистрала не е проблем, но по пътищата бензиностанциите са от друг тип, а паркинги няма. В началото на едно градче имаше голяма гостилница с ТИР паркинг. Настанихме се там, хапнахме, изхвърлих мръсната вода, тъй като бяхме спрели над една шахта, изхвърлихме боклука, изкъпахме се, сложихме децата да спят и поехме.
Децата спят, аз им завиждам, Аделина почва да клюма по седалката... Изморих се много. Исках просто да спрем на някое по-сигурно място и да спим. Нямаше такова. Опитах на няколко пъти, но не ми се струваше уютно и продължавах. Достигахме до Прага и знаех, че ако влезнем там преуморени няма да легнем поне още час, докато намерим място, кото значи не по-рано от 4-5 ч. сутринта, а децата ще станат към 9.30 и ние ще сме уморени.
Пробвах се за последно на една голяма бензиностанция с паркинг и някаква голяма сграда до нея, но бензинджията излезна да ни гледа и се отказах – какво толкова интересно видя в нас не разбрах, но ми секна съня.
Табелата за Прага сочеше няколко десетки километра до града, което ме притесни. Навлезнахме в някакъв град. По спомени пишеше, че е Прага. Около нас се заредиха къщи с дворове. Реших, че задължително спираме в някоя уличка, но тротоари нямаше, подобно на Унария, което правеше спирането ни невъзможно. Видях нещо като мини комплекс с магазини и кафене, който имаше неголям паркинг. Отбих натам, но за всеки случай огледах района, защото видях, че има и Хостел. Мислех, че той ще има паркинг, но се оказа, че Хостелът е в нещо подобно на бетоново четириетажно общежитие, като заема само първия му етаж.
Върнах се на паркинга на търговското комплексче, което беше нещо като еквивалент на хоремаг или най-гъзарското място за пиене на кафе в района.
Пуснахме щорите и аз лично заспах акто заклан.

Сутринта закусихме и пихме кафе. Понеже бяхме на неколцина километра от Прага реших, че е редно да изхвърля касетата и мръсната вода.
Тръгнахме по пътя към града, а аз се оглеждах за място, на което за изцапам природата. В дясно видях, че къщите граничат с гора. Еееее какво по-хубаво от това. Свих натам и след две преки стигнах до гората. Завих успоредно на нея и оглеждах за по-закътано местенце – разбирайте да не ме видят. Изведнъж срещу мен една Шкода Октавия с оранжеви лампи. Аха да се разминем и шофжора ми махна да спра. Помислих, че са частна охрана на квартала. Лайното ми се дръпна! Отварям прозореца, а онзи ми ломоти на чешки. Май е време да кажа, че чешкия ми беше по-понятен от унгарския и немския. Казвам English или Russian, а той като чу руски, такава псувня ми тегли и тръгна с мръсна газ. Загледах в огледалото какъв е и се оказа, че е от електрото – отчита електромерите. Отдъхнах си. Спрях, хвърлих касетата, дръпнах ръчката за водата и след няма и минута се изнесохме с мръсна газ.
Оказа се, че сме в някакво сателитно градче на Прага и скоро влезнахме в границите на града.
_________________
"Не бива да се дава подкрепа на глупци" - В. Левски до Л. Каравелов, 25.08.1872 г.


www.taralejche.com

www.3dvizia.dir.bg

[kokopopo]

Тук Аделина бе в стихията си. Преди години имала съученичка и добра приятелка, която дошла да учи в Прага. Няколко години по-късно я поканила на гости и обикаляли надлъж и шир.

Още с усещането, че сме в голям град се появи и колелото на трамвая, който според Аделина бил най-удобен за стигане до центъра и трябва да сме около него. Веднага ми звънна камбанка в главата, че това е идеално място за спиране, тъй като имаше и соц. Блокчета наоколо плюс Кауфланд. Споделих си идеята, но не бе възприета. Трябваше да идем до центъра или до периферията му и там да търсим място. Продължих напред, но ми направи впечатление, че още след 4-5 преки става зелена зона. Навлезнахме навътре и пак застанахме пред дилемата наляво, надясно или напред. Избрахме напосоки, но интересното беше, че не се загубих. Можех да се върна по обратния път без проблем. Реших, че след като по булевардите е зелена зона, то в преките няма да е така, но уви.
Спряхме да се обадим по телефона на друга приятелка на Аделина, живееща там и чакаща пристигането ни, но не я намерихме – явно беше подранила със заминаването си към София. Разгледах картата и що да видя – на всички пътища, които водят в града пише от кой голям град идват! Е да се е....а в главата! Ако го бях видял преди Виена това сигурно нямаше да се загубим там.
Както и да е. Намерихме се на картата и аз замрънках да се връщаме при трмвая и Кауфланд. Запътихме се натам, но пътьом бях видял един къмпинг, та реших да проверя какви са условията. Намерихме го къде е – на 2 мин. от трамвая, зад едни високи сдания. Спирам и влизам. Завари ме една двуетажна постройка, подобна на станция на военните, няколко лъскави кемпера спрени отпред /все едно НЛО пред панелен блок/. Заобиколих, тъй като не виждах рецепция, а отзад се разкри истинския къмпинг – кухня, перални, заведение, басейн, игрища, детски съоръжения. Издирих рецепционистката, която беше шавнала нанякъде и без да си дава зор се завря в барачката да ми дава цена на вечер с ток и без ток. След около 20 минутно чакане ме сюрпризира със сумата от 80 евро на вечер с ток и 75 без ток. Благодарих и с леко омекнали крака, увиснало чене и течащи лиги се върнах към кемпера. Бяхме смаяни от цената! Вярно, че за 10 мин. с трамвай си в центъра, ама да си имаме уважението.
Продължихме към колелото и след съвсем кратко търсене си намерихме идеалното място.

Координати 50° 5'38.52"С, 14°29'45.55"И



На снимката Кауфланд липсва, явно поради ъпдейт на гугъл.
Какво го прави хубаво за спане?
1. Близо е до магазин, който няма бариера и винаги може да се преместиш
2. Има сянка
3. Ако те изгонят може да си намериш в района друго място
4. Близо /5 мин./ е до трамвай, който директно те води в центъра
5. Има живущи наоколо
Лошото е, че е в покрайнините и е малко притеснително да седи кемпера сам, но нашия не е кой знае какво лъскаво чудовище и бързо се изпаряват лошите мисли.

Приготвихме се за разглеждане – да се разбира преобличане стил стара Прага, сандвичи, много вода, че Коко обича, резервни дрехи, компютър, документи пари.
Отправихме се към спирката.
_________________
"Не бива да се дава подкрепа на глупци" - В. Левски до Л. Каравелов, 25.08.1872 г.


www.taralejche.com

www.3dvizia.dir.bg

[loveforever]

Хубаво местенце сте намерили!
А това с 80-те евро цена на къмпинга направо ме потресе. Най-скъпия който до сега сме виждали беше този в Словения Catec, но то е заради минералния аквапарк. Прага не спира да ни изненадва.

А с кроните как се оправяхте? В смисъл обменяхте ли там или се бяхте заредили предварително?
_________________
Магия в лилаво

[kokopopo]

[kokopopo]

От тук насетне следват близо 270 снимки на Прага, направени за двата дена престой там, като ще се стремя към повечето да дам разяснения. Едвам съм ги сортирал от общо около 1000. Тъй като разбрах, че има хора, които не са я посещавали, за разлика от други големи и известни градове, ще се помъча да я онагледя без да зная имената на всички места, на които сме били. Следвахме туристическата карта, която е направена за дебили като мен – с картинки на по-значимите сгради. Просто и практично за кашкавал-туриста.

Стигнахме до колелото на трамвая. Направиха ми впечатление светофарите за пешеходци – освен, че издават пиукане имат и едно тракане, което към края на зеленото зачестява. Много е дразнещо, даже в последствие ги чувах в кемпера, докато спим. Не знам местните как ги издържат. До спирката имаше будка за вестници, където попитахме страшно противна космата лелка с кой трамвай да стигнем до центъра и какви билети ни трябват. Взехме два половинчасови за възрастни и един половинчасов за Калоян. Калина е фрии. Лелката говореше малко английски и упорито ни пробутваше автомата за билети, но ние още по-упорито се мъчихме да и обясним, че нямаме монети. Взехме заветните хартийки и се качихме в един стар трамвай Шкода, който беше осъвременен – беше тих, сменена тапицерия, малко електроника. Пътуването отне около 15 мин., като минахме през “Златния къмпинг”, гарата и така до Заставка “Вацлавски намести”. Тия “Заставки” така ми се набиха в ушите – каката дето говори на уредбата на трамвая явно почти е заспивала, докато са я записвали. Спирката беше до едни колони на сграда, подобно на спирката на площад “Гарибалди”. Влезнахме в едно тясно магазинче да търсим сити мап и след приятен и засмян разговор с продавачката си взехме мап-а. Първото нещо, което снимахме беше този ретро трамвай-кафене



Във входа на едно заведение снимахме някаква машина, а Калина се намуси, че се снима сама



Ей това е площад Вацлавски намести, а отзад е Народният музей, който не посетихме поради липса на време.





От обратната страна



По пътя до горе има много будки с вкусно изглеждащи наденички и бири. Целия площад в началото мирише на скара. Исках да си вземем, но като се загледах в продавачите видях, че са предимно араби, което ми се стори нелогично – арабин да продава чешка кухня. Предположих, че вкарват от двете култури в храната, а после щях да се хваля, че съм ял прочутите чешки наденички с бира.





Доколкото успях да схвана от един надпис в тревата и няколко снимки на загинали хора, тук на този площад танковете са смазали революцията. Поправете ме, ако греша.





Както се вижда има доста народ, има много японски туристи, сложили под мишница таблет, на който следят картата и го ползват за снимки. Чудно и непрактично според мен.
Спуснахме се надолу, за да влезнем баш в центъра при часовниковата кула. Видяхме зала за Thai massage. Много гот – изморен от ходене отиваш на масаж. Цените са от 8 до 10 евро за 30 мин. Снимахме тези хора, седнали на витрината – буквално рибите ги яли



Имаше някакво представление с танци. Свободна сцена, интересна народна музика, народ.



Вече ни се ходеше до тоалетна, но нямаше къде. Калоян забеляза един химически кенеф зад сцената. Отидохме и беше отворен. Ако си мислите, че на кемперите кенефите са гнусни...Докато държах Калина да не падне в цветната локва под нея, Калоян видял някаква халба изоставена досами сцената на една ръка разстояние от нас. Казва да я вземем, но аз нали се пиша европеец, пък и пример трябва да дам, та му казах, че не е редно, ама Ганьо се събуди и ме ръчна, а халбата се озова в раницата за колекцията ми.
По пътя има много магазинчета за всичко. Много са разпространени марионетките. Първия магазин за такива го снимахме като атракция, но се оказа, че можем да направим поредица от снимки на тема “Магазини за марионетки”.



Интересна кръчма или поне по-интересна за нас от другите наоколо, но се оказа, че кръчмите в Прага са като космите по брадата



На ъгъла долу под площада, където започват уличките има много готин магазин за много готини кичозни щуротии – от пиле мляко в кича. Колкото и да са грозни и глуповати все нещо може да си харесаш, но по-интересното бяха неговите собственици, а именно колоритно облечени негри с големи усмивки, поглед на търговец, казващ “Писна ми от Вас; Вие не можете да ме излъжете; Аз продавам боклуци на висока цена, а Вие сте будали и ги купувате”. Магазинът е на ъгъл, със свалени прозорци и отвътре дъни латино, а негрите се започват да се кълчат на по-танцувалните парчета.
Въобще търговията и народа в центъра на Прага са точно като в Несебър, Златните и Созопол – продавачи от цял свят, които продават всичко, което се сетят. Туристи, разглеждащи купчините от боклуци, търсейки тяхната вещ се бутат с лакти за да се докопат до малко стъклено слонче, очевидно виждайки в него символа на Прага.

Надолу по улиците



Много е интересно – по централната улица върви върволица от народ, устремена към близката забележителност и никой не обръща внимание какво става в страни от тях. А там се случва именно това:



Няма никой и може да се снимаш на воля



Така, подхванати от човешкия влак с гари магазинчета за сувенири се озовахме пред портите на един музей, но не на какъв да е музей, а на Музея на секса! Във фоайето ни посрещат няколко дами, облечени с костюми и ризи, както и няколко експоната, чието предназначение трябваше да обясняваме на Калоян.
Това е стол, на който сядаш и той ти показва каквото виждате че пише.



Дори Калина седна, защото за нея е просто стол









да ме извините за завъртяната снимка – не ми се занимава да я оправям



За първи път съжалявахме, че не можем да влезнем в музей /заради децата/, а сега като се сетя ме хваща яд.
_________________
"Не бива да се дава подкрепа на глупци" - В. Левски до Л. Каравелов, 25.08.1872 г.


www.taralejche.com

www.3dvizia.dir.bg

[loveforever]

Секс-музея сме го пропуснали, а изглежда забавен поне като анонс. За друг път - децата в кемпера, а ние на музей
_________________
Магия в лилаво

[vladostanimirov]

Чета-чета за Прага, после чета за Венеция......
Пътуването ми през пролетната ваканция ще се окаже трудно за избор на посока.
Прага ....
.....или Венеция ?
Остава още някой да захване тема с пътуване до някъде , и съвсем ще се объркам.

Важното е ,че надлежно в Гугъла съм си запомнил паркинг "кокопопо1" и паркинг "кокопопо2" Пунта Сабиони ще я пропусна щото съм забил най-якия кемперстоп във Венеция.

[kokopopo]

[vladostanimirov]

[ivan]

Много цветно и искренно разказваш!Веднага ни се приходи в Прага и Виена отново!Ох,засърбяха ни гумите на кастенвагена...

[kokopopo]

Музеят е много близо до часовниковата кула. Имам някакъв спомен, че следващата снимка е на кафенетата срещу кулата



А ето я и самата нея



Всъщност е доста внушителна постройка, но с просто апаратче е много трудно, даже невъзможно да се обхване качествено. Разбира се и многото зяпачи пречат.
Тъй като за малко бяхме изпуснали кръглия час, се наложи да убием времето. Аделина направи няколко снимки околовръс, аз запечатих спомени в акъла си, а децата използваха да помрънкат за нещо си. Оставаха още около 30 мин. до кръгъл час и реших да отидем в страни на сянка, където да принесем в жертва на Бог Глад няколко сандвича, четири австрийски кренвирша и малко унгарски сладкиш. Аделина отказа да се включи в кървавото жертвоприношение и отново се зае да цъка с апарата.



















Понеже в района се навъртат много крадци, си бяхме стиснали чантите, та чак синини ни излезнаха. Полиция също има, ама иди гони някой в навалицата.
Пражкият гъзар седи на кафенетата срещу кулата и наблюдава от там, а ако е мега-гъзар си взима стая в хотелите отсреща – само не знам как спи на всеки час.
Дойде уреченото време, а вече се беше насъбрала тълпа. Дръннаха стрелките, изредиха се фигурите и когато свършиха, горе на върха се подаде един чичо в носия и шапка, подаде тромпет и изсвири някакъв рефрен, след което размаха знамето. Долу простолюдието пощуряхме и бурно аплодирахме.



Снимахме и тези коне, защото бяха в синьо, водени от кочияш жена, но докато хвърляме кюмур в техниката, снимахме анфаса и гъза





Ние и другото простолюдие на площада пред кулата



Тези лелки и чичото с нощната шапка къде отиваха не знам, но всички ги снимаха



Интересна сграда



И интересно кафене, което сега като гледам снимката ми изглежда тъпо, но на място не е така – викаш си дали да не седна тук сега?





Още представители на кафенета и ресторанти по пътя към Карловия мост





Има много улични музиканти, като повечето свирят интересни парчета



Пореден магазин за марионетки



И автомобил за разглеждане на забележителности



Галерии всякакви, но снимана само една – и аз не знам защо точно тази



Тъй като жертвоприношението беше слаботелесно, Бог Глад отново поиска своето, а децата са по-силни от него и нас, настояха за дюнер! Баси! Да дойдеш в Прага и да муаш дюнер! А бирата, наденичките и гулаша? Не! Дюнер!
Хубаво, решихме, може пражкия дюнер да е с пражка шунка поне, но се оказа, че единственото чешко в него бяха продуктите, но не и вкуса. Дюнер, като дюнер, само че в меню, та за по-малко пари получаваш пържен компир и кола. Взехме, а учтивите араби ни поканиха да се качим на горния етаж, където имало климатик. Отидохме и първото, което ми направи впечатление беше тавана на помещението



Ядохме и продължихме. Снимахме или по-точно Аделина снима /като казвам снимахме искам да кажа, че Аделина беше оператор фотоапарат/.





Не знам защо, но усещането ми за Созополска атмосфера се засилваше.
Понеже имаме приятели в Созопол, често ходим там и мога да кажа, че вече ми е познат като втори роден дом. Знаем почти всяко хубаво заведение и магазинче, техните задни страни, мръсните от мазнина продавачници на ядене на открито и т.н.
Тук ако се загледаш с друг поглед ще откриеш същата атмосфера – само трябва да се абстрахираш от сградите около теб. Аделина има навика като влезне в магазин да забрави, че трябва да излезне, а аз имам навика в такива моменти да потърся столчето за татковци, както го наричам и докато чакам да съзерцавам околната обстановка. Държанието на продавачите е същотото като тук.

Малко преди Карловия мост съзирам в един безистен някакви огромни пистолети. Отминахме, но пожелах да се върнем, понеже ми провокираха интереса.
Мушнахме се и виждам изложба на нашия приятел Давид Черни. Ха! Преди няколко дни си мислех за него, а той ме чакал. Интересен творец, който може да бъде разбран само, ако се сблъскате с негови творения. Мисля, че след малко от видяното може би ще разберете защо според него сме кенеф!
Пистолетите издавах шум все едно те стрелят, но не непрекъснато, а откъсечно и с голям интервал от време. Малкия вътрешен двор създаваше невероятно зловещо ехо, независимо, че няма нищо зловещо в самите пистолети







Точно пред тях един срещу друг седяха два светофара с тези светлини:









В прохода под сградата на изхода от изложението седеше тази статуя







А в ляво от пистолетите през една стара дървена врата с почти паднала бяла боя, зацапана с прах, се влиза в сградата. Вътре попадаш в стая, която нямаше под, а кал, по калта наредени палети за ходене, мръсни стари прозорци, олющени стени с паяжини. Вървиш по пътеката и влизаш в друга стая, където по средата е сложен затворен стъклен ковчег, пълен с тинясала вода, а вътре плува тяло





Тягостната атмосфера се допълва и от отворените в далечина врати, в които едва мъждука някаква крушка.
След този ковчег и мъчното обяснение на децата, че това е изкуство, а тялото не е истинско, желанито да посетим цялата изложба ни беше попарено, пък и скоро щяха да затварят. Много съжалявам, защото и на другия ден нямаше да имаме възможност да го разгледаме.
_________________
"Не бива да се дава подкрепа на глупци" - В. Левски до Л. Каравелов, 25.08.1872 г.


www.taralejche.com

www.3dvizia.dir.bg