kemper-club forum

[loveforever]

Еменски каньон и водопад





Каньонът и водопадът до търновското село Емен са сравнително популярна туристическа дестинация. По екопътеката може да се тръгне от две точки - от селото по черен път покрай река Негованка, и от пътя над селото в посока Вишовград. Вторият вариант е с по-малко ходене пеш и съответно изкачване, но трябва да оставите автомобила на пътя, където пък табели предупреждават, че има риск за сигурността на превозното ви средство.

Веднъж поели по пътеката се откриват зашеметяващи гледки към отвесните скали. За съжаление маркировка и обезопасяване липсват, затова ако сте с деца ви препоръчваме да се движите по най-лявата пътека, за да избегнете близостта с ръба на скалите. Тя е полегата и с много сянка.





След около километър ходене, в последната част от което е стръмно спускане без стъпала и подпори се стига до реката и оттам още 5 минути до водапада. Той не е много висок, но пък се намира на впечатляващо място заобградено от отвесни скали. Дървеният мост преди водопада е доста стар, но е стабилен.





Еменският водопад е един от трите в района, като в рамките на един ден може да се посетят и другите два - Хотнишки и Зараповски.





Източник
_________________
Магия в лилаво

[Pol]

Не слизайте ако се очаква да вали. Няма качване обратно. Евентуално и слизане, но това не съм го преживявал.

[Pol]

Допълвам - това е водопад Момин скок - уникално място и природна прищявка.

[admin]

[svstoychev]

През последните почивни дни посетихме абсолютно невероятно, фантастично, магическо място до родния морски бряг. В собствената ми класация със сигурност попада сред най-прекрасните кътчета на България. Времето извън активния туристически сезон изглежда особено подходящо за посещение.
Оставам снимките да покажат това, за което думите са недостатъчни и се надявам, че всеки който реши да намине оттам ще си тръгне, без да остави следа

[loveforever]

Ехаааааа!
Това място наистина е страхотно. Хем близо до морето, хем природата красива, а и така както сте били сами .... Направо ви завидях.
Оправихте ми настроението с тези гледки. Благодаря!
Сега ще си мечтая да идем там някой път и ние, да се докоснем на живо до тази красота.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Черната скала в Рила



Черната скала е природна забележителност в района на курорта Боровец. До нея води сравнително кратка и лека пътека, която се движи почти изцяло в гора. Маршрутът като цяло е доста сенчест и би бил идеален за разходка в летните жеги. А в разгара на златната есен, когато ние минахме по него, пейзажите бяха невероятно пъстри, дори в сенките.

Тази Черна скала всъщност е била зловеща в миналото, защото от нея са хвърлени и убити доста хора след 9.09.1944 г. без съд и присъда, според възпоменателна табелка, която може да се види намясто, както и метален черен кръст в памет на жертвите.



Маршрутът започва от североизточните покрайнини на курорта Боровец, от един паркинг, който ако идвате откъм Самоков се пада вдясно от шосето. Покрай паркинга има новопостроени сгради, някои от които зарязани. На паркинга е поставено информационно табло с карта на Рила и отбелязани маршрути. Указателни стрелки до него – за хижа Марица, хижа Заврачица и Черната скала – сочат черния път нагоре към планината, по който трябва да поемете.

Координати на паркинга: 42.271888, 23.617426.
Координати на скалата: 42.260761, 23.642854.

Пътеката е добре обозначена с указателни стрелки и на места със синя маркировка. Почти през цялото време се върви по широк черен път и общо взето на всичките му разклонения се държи ляво. Вие трябва да следвате главния черен път.



След около 50 минути ходене се стига до голямо уширение на пътя с маси и пейки за отдих. Точно преди тях вляво се отделя пътеката към Черната скала. Има си табелка.



За информация пътят нагоре продължава към хижите Марица и Заврачица. От отклонението към Черната скала до нея самата се стига за около 5 минути, като преди това се минава покрай стара беседка.



Отгоре на скалата, а и малко преди нея се откриват хубави панорамни гледки на североизток към селата Радуил и Марица.





В далечината, още по на изток се вижда и град Долна баня. Мястото е обезопасено със стабилен метален парапет.

Целият маршрут е дълъг близо 4 километра и се изминава за около един час в посока.









източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Средновековна крепост и връх Моняк

Средновековната крепост и връх Моняк (Монек, Мъняк) се намират на около 11 км от град Кърджали, до село Широко поле, над язовир Студен кладенец.



Да изкачите връх Моняк (586 м) си заслужава заради невероятната гледка, на която ще може да се насладите. Отвесните скали, които се обитават и от лешояди, язовир Студен кладенец, град Кърджали и пленителните Източни Родопи са част от това, което ще радва очите ви от върха.







Как да стигнем до там? Google Maps няма да ви заведе до правилното място. Вариантите да стигнете до целта са два. Позволих си да начертая на картата на двата варианта. С червеното е пътят, който ви препоръчвам да поемете. Със синьо е пътят, който обърква много хора и минава през селото. В лилаво пътищата се сливат. Краят на лилавото е мястото, където ние спряхме, но всъщност можете да продължите с кола още доста нагоре, докато не стигнете широка поляна, където ще може да паркирате и няма да има как да продължите нагоре.







Маршрутът не е много лек, защото изисква изкачване по камениста пътека. Но има много места, на които може да спрете и да се порадвате на гледката, която все повече ще се открива пред очите ви. Когато стигнете до първите останки на крепостта (или така наречената Източна кула) имате два варианта – да продължите по пътеката нагоре или да продължите на дясно.



Ако продължите на дясно, ще стигнете до още останки от крепостта, както и множество скали, които са отвесни. Загледайте се в небето - ще видите и белоглавите лешояди, които кръжат наоколо и са се заселили в скалите на връх Моняк. Да се върнем на разклона, където видяхме Източната кула. Продължавайки по пътеката нагоре ще стигнете до върха и ще може да се насладите на гледката към язовир Студен кладенец и село Широко поле.



Според историческите данни българската средновековна крепост Моняк е била изградена в началото на XIII век. Била е със стратегически функции заради местоположението, на което се намира. Осигурявала е условия на голям брой хора, бойно снаряжение и оръжие. Крепостта е една от най-високо разположените и най-големи средновековни крепости в Родопите със защитена площ над 50 дка.





И една много интересна гледна точка към язовир Студен кладенец:











източник
_________________
Магия в лилаво

[коколандия]

Изоставена мина до село Цар Асен.

[loveforever]

Жерка - едно забравено Родопско село

В родопското село Жерка никой не живее, но и никой не продава имота си. Преди десетилетия в селцето е кипял живот, но днес то пустее. Въпреки това къщите там са безценни и никой не желае да ги продава. Хора, които искат да купуват обаче не липсват. Хората са привързани към родното си място и не желаят да се разделят с къщите строени от дедите им.



Наричат Жерка призрачното село заради отдавна запустелите му къщи. Намира се на високо плато, само на 3 км от общинския център. До 1934 г. селото се е наричало Дермен тепе, което в превод от турски означава мелница на хълма. Според местните хора някога в селото имало вятърни мелници, които се виждали отдалече.

Жерка пък не е свързано нито с жерави, нито жарава. Жерка е забравена отдавна стара българска дума, която означава воденица. До селото се стига по стръмен и изровен горски път, по който може да се мине само с високопроходим автомобил, пеш или с магаре. Това е причината хора да го посещават рядко. Идват най-вече туристи, защото мястото е изключително красиво и магнетично. От платото се открива страхотна панорама и могат да се видят всички села в района.

Първото, което се вижда в Жерка, е огромен клонест чинар.



Той се намира непосредствено край пътя между пустеещата от години джамия и старото селско гробище. По огромните клони са се оформили възли и подутини. Чинарът е на близо 700 години и е символът на Жерка. Дори най-възрастните хора от селото казват, че откакто се помнят, дървото е било все така огромно. Според местната легенда възлите по клоните, които местните наричат брадавици, са греховете и болестите на починалите хора, които са погребани в старото гробище.

Това, което впечатлява в самото село, е архитектурата на къщите. Повечето от тях са строени преди повече от век. Те са с типичната за Източните Родопи архитектура. Изградени са от каменна зидария и дърво, а покривите са от каменни тикли. Повечето от къщите не се поддържат от собствениците им и времето ги руши бавно, но безвъзвратно. Трудният достъп до Жерка е причина домовете да се запазят по начина, по който са били изоставени от обитателите им преди десетилетия. Пустите домове са като музей.



На долните етажи са били отглеждани животните, а част от помещенията са били използвани за съхраняването на селскостопански инвентар. Все още в много къщи може да се видят рала, дикани, дървени вили. Вторият етаж е бил обитаван от хората. Тук са били и кухните, в които все още има запазени огнища. Когато децата са пораствали и са се задомявали, към основната къща е била пристроявана друга, долепена до първата, а след това още една. Това е и причината за различния стил при градежа на един дом. Майсторите са били различни, времето на доизграждане - също. Последните жители на Жерка се изселват през 1978 г. Повечето от тях отиват да живеят в Кирково, където намират препитание. Рядко се качват, за да нагледат имотите си. Като една от причините за изселването се смята появата на група геолози, които започнали да правят сондажи в района. Казвали, че търсят уран. Хората се притеснявали за здравето си. Опасявали се също, че имотите им могат да пострадат, ако започнат да копаят и да взривяват, за да добиват руда. За броени години селото било напуснато от всички.
Като друга причина за масовото изселване се смята, че повечето от нивите на Жерка били в ниското край Кирково - в местността Баничките” през която минава река. От общинския център за хората било по-лесно да стигнат до имотите си.
_________________
Магия в лилаво

[коколандия]

Потопената църква в язовир Жребчево

[loveforever]

300-годишна топола в Сопот стана библиотека

Дърво на 3 века в Сопот съхранява творчеството на Иван Вазов. Превръщането на 300-годишната топола в библиотека в решение на кмета на града Деян Дойнов. То се налага, тъй като дървото е изсъхнало, а начинанието вдъхва нов живот на величествената топола.



"Идеята е дървото да бъде забележителност и нова емблема на града” – казват от общината. За местните жители то носи спомените на града и е символ на Сопот. Надеждата за новата библиотека е тя да се превърне в предпочитано място за посещения от туристи и вдъхновение за всички хора.

В ствола на укрепеното дърво вече има място за книги, като повечето от тях са творби на народния поет Иван Вазов. Вратите на библиотека “Тополата” са отворени за всички любители на литературата! Наблизо има старинна чешма с изворна вода и пейка, на която всеки може да поседне, да си почине с книга в ръка и да продължи пътя си.

300-годишната топола несъмнено е богатство за град Сопот. Тези дървета крият опасност от падане много по-рано в развитието си и е невероятно, че сопотската топола е устояла непокътната толкова дълго време.










източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Пещерата на Св. Иван Рилски – село Скрино

Пещерата на Св. Иван Рилски и Свещената дупка, която "пуска само праведниците", е всъщност едно от онези места, където никой не отива просто като турист.



Свети преподобни Иван Рилски Чудотворец е български духовник - най-известният български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ. Той е роден 876 година в село Скрино и умира 946 година.
Югозападно от селото, на около половин километър от Руенския манастир, се намира пещерата, в която светецът е започнал монашеския си живот и е била първата му обител преди да се пресели към Рилския манастир. До пещерата се стига по пътека, която тръгва от храма на манастира, който днес носи неговото име. От самата пещера е останала малка част, но въпреки това тя е изключително интересен туристически обект.

От манастира тръгва и пътеката за “Кръста”. Това е местност, откъдето се разкрива прекрасна панорамна гледка към Рила, Верила, Коньовската планина и Влахина, а също и към околните села. Според преданието една девица се е хвърлила оттам, за да се спаси от гонещите я турци. Има и трета пътека, която води до Светата Вода. Хората казват, че помага при очни заболявания.



Намира се на 36 км от Кюстендил. Според преданието духът на светеца обикалял дома си и днес.


Седем години Св. Иван Рилски живее в пещерата, където се намира и Свещената дупка на праведника. Отляво на отвора към нея има малка църква, за която се говори, че основите й са положени от първите монаси на Рилския манастир. За да се влезе във вътрешността на пещерата, трябва да се изкачат няколко каменни стълби, а в самото й предверие започва мракът и трудното катерене.

В рамките на 2 минути човек изпада в състоянието на човек, който има една-единствена цел - да премине нагоре към светлината, едва процеждаща се откъм върха.





Изпитанието да се провреш през тесния тунел изопва нервите, но така или иначе - връщане назад няма. Мнозина от успелите да излязат на светло, са просълзени. Кой знае, сигурно и в това има някаква Божествена промисъл?!... Със сигурност всички, които преминават през дупката, се усещат горди от постижението си и потеглят към аязмото с лековитата вода. За него се говори, че то никога не пресъхва. Дори и през зимата, когато студът сковава планината. Св. Иван Рилски постел през целия си живот. Аскетът оставил завет на учениците си да не убиват животни и да не ядат месо.










източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Мистични костенурки се „припичат“ в скалите край село Фотиново



Необикновен скален комплекс от гигантски костенурки са „приютили“ Източните Родопи край кирковското село Фотиново. Скалните „скулптури“ се простират на повече от 2 декара и пътят до тях е малко известен дори на местните жители.

Феноменът бил открит случайно от чуждестранен турист - той бил впечатлен от гледката и направил снимки, които качил интернет, признава кметът на община Кирково Шинаси Сюлейман.

Според археолога проф. Ана Радунчева, която е посветила повече повече от 30 години в изследване на древните светилища на територията на Източните Родопи, каменните форми са дело на цивилизацията на Каменната епоха, обитавала планината през 3-4 хилядолетие преди Христа. Нейно дело са и повечето мегалитни обекти в региона.

Огромният скален масив се намира край шосето - след завоя по моста след с. Крилатица в посока Фотиново. Формите в скалите, които видимо са дело на човешка ръка, удивително наподобяват водни костенурки. Те са много на брой, като три от костенурките са ясно различими, а от четвъртата са останали улеите, които маркират плавниците и главата на каменното земноводно. Най-голямата фигурите е с размери 7,6 на 5,35 метра. При изработката на изображенията праисторическите ваятели са използвали релефните дадености на скалата, която изглежда като шлифована.

Още от пръв поглед се вижда изградената водоотводнителна система, която е съхранила скалата от разрушаване. Крайниците, главите и опашките на някои от костенурките са част от улеите. Те служат за оттичане на водата, която е извирала от по-високо място отвъд шосето и е отивала надолу, където минава реката.



Това е най-голямото скално изкуство от хоризонтален тип, което може да се види в България. Скалните „скулптури“ се простират на площ, по-голяма от 2 дка. Досега не е било научно документирано. Според археолозите цялостно проучване на скалния феномен ще доведе до допълнително разяснение относно религиозно-митологичната система на хората от енеолита.

Не се знае и каква е била ролята на гигантските костенурки през древността. Според една от теориите за произхода им, те са жертвеници, върху които се е гадаело за бъдещето. „Прогнозите“ се определяли с помощта на доста сложна на вид система от улеи по „телата" на костенурките, която отвеждала кръвта на жертвеното животно в резлични посоки. Друга версия предполага, че скалните фигури са древни леярници, тъй като рудодобивът и леярството са занаяти, познати от векове в района.

Учените прогнозират още, че тези каменни светилища са оставени от първата цивилизация в света, съществувала много преди траките. Те са истинско богатство за науката, което тепърва предстои да се изучава и популяризира.





източник
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

6 уникални места в България

В България има толкова уникални места, които просто спират дъха. Повечето от тях са популярни туристически дестинации, които привличат внимание, както на българи, така и на чужденци. Страната ни обаче разполага и с неподозирани кътчета, които си заслужават да бъдат видени и за които дори не сме чували. Ето някои от тях, които си заслужава да посетите – и непременно вземете и децата!

1. Село Чавдар



Село Чавдар не е толкова непознато, тъй като не отдавна нашумя в интернет простраството с уредения си живот. Освен че не се връзва изобщо с определението за българско село, то може да ви предложи и една друга атракция, която се намира извън селото и която със сигурност ще ви върне години назад, още в каменната ера. Говорим за малките къщички, направени целите от кал, слама и колове, пресъздаващи раннонеолитно селище, датирано от преди 7000 години.

Ако искате да се впуснете в едно наистина нестандартно преживяване и да разберете как са живели хората преди хиляди години, то това е мястото за вас.

2. Марина река – „класна стая на открито“





Класна стая на открито – звучи невероятно, нали? Ако учениците знаеха за това място, най-вероятно класните стаи щяха да са празни, а неизвинените отсъствия доста повече от обичайното. Намира се в защитена местност Марина река, на 12 км. от Царево. Под открито небе и сред зеленина, на малките дървени чинове, може да научите за видовете от изгубената преди милиони години терциерна флора.

3. Природен парк Небесните пасбища



Има едно място само на 65 км от София, в което можете да се впуснете в търсене на подземни царства и магьосници, да се изкачите по стълбата към Рая, да видите дървото на Мечо Пух, да си припомните мъдростта на Дънов, а дървена табелка да ви насочи към Долината на самодивите… А след това да минете по Мостчето на любовта…

Тази приказна дестинация е Природен парк „Небесните пасбища“ и се е появила благодарение на отдадеността на един човек – д-р Васил Ангелов, превърнал своята гора в прекрасно, достъпно за всички място. Място за духовно пробуждане и връщане към природата.

Защо е уникално мястото: Защото е събрало герои от приказките, митологията, българската история и различни религии в красива, широколистна гора. Едновременно образивателно и забавно.

4. Арт-къща с музей „Куклите“



Ако обичате да творите или пък сте запазили част от детското в себе си и понякога ви се приисква да си играете с порцеланови кукли, то Арт-къщата с музей „Куклите“ е най-правилният избор, който може да направите. Намира се в центъра на София, а разнообразието, което предлага е огромно – може да се насладите на над 3000 кукли, разпределени в 6 зали. Представени са порцеланови , антикварни, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, марионетки от захар, восък или прежда. Приказните същества се усмихват, пеят и танцуват, докато разказват истории. Разглеждайки ги, със сигурност ще се вдъхновите и ще искате да сътворите и вие някоя приказна играчка. На излизане от музея има работилница, в която може да се превърнете в майстор и да направите мечтаната си кукла.

5. Божи мост (Жабокрек)



Божият мост, известен и като Жабокрек, е естествен скален мост, който се намира на около 15 км от Враца. Той е висок 20 м и широк около 25 м. Тунелът, който се е образувал от малка рекичка, течаща под моста, е дълъг 100 м.

През лятото реката пресъхва и остават малки езерца с жаби, от където идва и името Жабокрек. Скалният феномен е обявен за природна забележителност през 1964 г.

6. Храм кладенец Пусто Гърло



Открит е при разкопки през 1972 г. в местността Пусто Гърло, в близост до село Гърло и Брезник. Смята се, че е изграден през ХІІ-Х в.пр.Хр. и е свързан с културата Нураги.

Представлява сложно съоръжение, изградено изцяло под земята. По стъпала се стига до кръгла зала. На пода й има изкопан кладенец, който днес е затрупан. Този тип паметници, наречени нураг, се срещат основно в Сардиния и в много малко други части от света.

Над храма е имало светилище, като днес около мястото е обрасла гора. Въпреки това културното съоръжение е изцяло запазено, което го превръща в уникален археологически обект.




източник
_________________
Магия в лилаво