kemper-club forum

[loveforever]

След като се измъкнахме от Севиля движим към Кордоба, следващата набелязана точка. Мина известно време докато страстите се поуталожат и уж трябваше да си пътуваме приятно и спокойно, но се оказа, че не е съвсем така. Причината прозаична - ЖЕГА!. То вярно че навлизаме във вътрешността на страната, но чак пък толкова осезаемо не очаквах да е затоплянето. Сякаш сме в пустинята, онази тропичната, а това жълтото са жита, не пясъци.



Колкото и да е топло няма да му се даваме. Наливаме се с вода и таим надеждата, че в града може да е по-прохладно. Следобяда стигаме, но надеждите ни не се оправдават. Май в Кордоба жегата е още по-голяма. Опитваме да намерим място за паркиране в близост до центъра, но и това се оказва трудно. Накрая все пак успяваме да се наместим.



Изхвърчаме от кемпи като тапи от шампанско и движим или по-точно лазим към първата забележителност - Римският мост е над река Гуадалкивир, една от емблемите на Кордоба. Той е дълъг 250 метра и има 16 арки, а в единия му край има масивна арка, която била един от входовете на укрепения римски град.







Таман се въртя като обран евреин да се опитвам някак да обхвана цялото това каменно чудо, когато мъжете заявяват, че приключвали с разходката. На тоя припек нищо нямало да гледат и щели да ходят да се спасяват някъде на кефе с климатик. Ми хубаво. Не че и на останалите не ни се ходи, но ... няма да влизаме в ролята на глезли. То няма много набелязани неща за разглеждане така, че се надявам да оцелеем. Продължаваме по моста и от другата страна на реката



Минаваме край арката, която е в ремонт и оглеждаме набързо паметника на свети Рафаел който е в непосредствена близост.



Следва избиране на сувенирчета за спомен - не щото са ни много важни, а просто, защото магазинчето е с климатик и малко ще се поохладим.



Вече на малко по-хладно и мозъците ни работят по-нормално. До сега зяпайки картата направо не можех да съобразя къде точно трябва да идем. Сега ясно виждам, че следващата ни цел джамията е превърната в катедрала, която е съвсем наблизо. Отиваме да я гледаме.
Mezquita de Cordoba е емблематична забележителност. Построена през 10-ти век, когато е бил най-големият възход на маврите, а след падането на халифата през 13-ти век, джамията е превърната в катедрала. Толкова е голяма, че не може да я обхвана цялата с поглед камо ли да я снимам.




_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Влизаме и се оказваме в двор пълен с туристи, които се суетят кой да си купи билет, кой да се реди на опашка за влизане.



Има автомати за билети, влизането е 11евро и услужлив служител помага да натиска копчетата на машината като превенция за ковид. Още малко редене и сме вътре.









Огромна и феноменална е! Забележителна, уникална, пищна и неповторима, колоритна, атлазена, внушителна ... абе нямам думи! Слагям напосоки няколко снимки ей така за леко онагледяване, защото това което се вижда, усеща и представлява няма как да бъде предадено поне със средствата, които аз познавам.











В един момент усещам че сме така омаяни, че започваме да се мотаем като мухи без глави. Стига толкова тук.
Щерката вади следваща точка - синагогата. Отиваме да я видам тя с какво ще ни изненада и ... наистина го направи:



С две думи - не работи. Рано-рано са и хлопнали кепенците. Има и други разочаровани като нас, които компенсират с оглеждане на оклните улички, които не мога да не призная че са много приятни.



В тази част на града всичко е някак по-тясно и сбутано, но с много стил и някак романтично. Тук-таме където се съединяват две или повече улици има обособени малки площадчета, на които предприемчиви хора за радост на туристите са разпънали чудни кафенца и магазинчета с изкушения.





Възползвам се скромно и тръгваме да търсим нашите хора, че ако не са намерили подходящо като за тях място не ми се мисли колко ще са начумерени. Намираме ги в кемпера - изглеждат добре и доволни. Олекна ми. Яли, пили и се веселили както се казва, а и за мен се сетили - купили ми чушки - да им ги готвя пълнени. Имам ли избор? Само че ще го правя някъде по-нататък, надявам се на по-хладно. Поемаме в посока Мадрид и пускаме климатика на кемпера - нещо което много рядно правим. Така пътя се приема доста по-леко, като от време на време отбелязвам поредната огромна фигура ала билборд на фигури символизиращи елементи от испанската култура.








_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Цепим си ние баш през средата на пиринейския полуостров и колкото по на север се придвижваме толкова повече времето се разваля. Това е малко некоректно определение, защото обикновено термина "разваля" се дава на нещо, което се влошава, а в нашия случей разваляне означава подобрение Иначе казано захладня и се заоблачи, което буквално донесе немалко облекчение и комфорт. Освободихме климатика от действие и поглеждаме какво ни чака по план района на Мадрид. Малко преди него е Толедо, а още малко преди него Консуера - на издигнато сред се равнините на Кастилия-Ла Манча плато са издигнати средновековен замък и дузина вятърни мелнци. За всичко това има немалко истории и предания, свързвани с романа на Сервантес и неговия емблематичен Дон Кихот. Пейзажа с тези невероятни "великани", описани от Мигел де Сервантес са един от най-емблематичните за Испания пейзажи и само показването на една снимка от там на Жоро е достатъчна за да подкара натам с усмивка. Рядко някакви историчеки места му допадат и това е едно от тях.
Пристигаме доста късно когато всичко спи. Намираме огромния паркинг в основата на мелниците, но по нашенска си традиция продължаваме нагоре че да погледнем по-отблизо каква е хавата. Няма кой да ни спре и се наместваме на малкия паркинг почти на върха на платото. Гледката наоколо и усещането от мястото са супер. Няколко бързи снимки за спомен и се захващам с чушките, че умората е сериозна. За повече утре на светло.





Будя се малко преди изгрев. На такива места или се наспивам по-бързо, или някакво нетърпение ме буди но има ли нещо интересно за гледане си ставам на време без много-много да се кумя. Облачно е но като за награда на ранното ми ставане слънцето все пак испява да ми се усмихне преди да се скрие зад облачната пелена.





Нощес до нас се е присъединил още един малък кемпер, а докато домочадие спи аз ще пообиколя наоколо.



До където стига поглед се простират необятните равнини на Кастиля Ла Манча.








_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Мелниците на Консуегра са построени по примера на холандските вятърни мелници и са били предназначени за смилане на зърно. Днес от 13-те, които са съществували през XVI век, в оригинал са запазени 12 и макар днес да са само туристическа атракция, някога те наистина са функционирали, като са се предавали от поколение на поколение в семействата. Отвътре имат три етажа, свързани помежду си със стълбище. На приземния етаж се е съхранявало зърното, на втория е ситото за отделяне на брашното от триците, а в най-големият трети етаж е основното оборудване, необходимо за смилането на брашното. В горната си част мелниците имат осем прозореца, направени с цел да помогнат на мелничаря да определи посоката на вятъра. Невероятно е да се разхожда човек помежду тези "великани".











Неусетно стъпка по стъпка стигам и до замъка. Все още всичко е затворено, но и така може да се поогледа.



Издигнат през Х век, първоначално замъкът е бил седалище на рицарите тамплиери, а по-късно е подарен на на рицарите от Ордена на Св. Йоан Йерусалимски.







Много силна енергия вероятно се е събрала на това място, защото със самото му приближаване човек започва да се усеща някак странно. Колко ли власт и премеждия са битували зад дебелите каменни зидове и колко ли човешки съдби са останали завинаги скътани на това място ...
Оставям замъка да пази своите тайни и продължавам с разходката наоколо, защото странно шумолене привлича вниманиет ми. Скоро разбирам и какво го причинява. Целия склон е осеян с добре замаскирани заешки бъроги, а обитателите им от време на време почти светкавично се преместват от едно свое укритие в друго. То ако не го правят няма да оцелеят, но въпреки това успявам да хваня някои от тях в кадър.









Това определено беше много приятно изживяване за мен. Обожавам подобни изненади. Заредена положително се връщам при кемпи да нагледам наспали ли са се мойте хора и каква ще я действаме. Таман на време. Жоро току що е приключил с кафето и грейнал обикаля наоколо с телефона. "Щрак Марийке на портрет!"



Докато успея да наглася някое и друго селфи за спомен и започва да прикапва, а докато стигна кемпера направи си заваля. Бърз семеен съвет с преглеждане на плана за деня и се взема решението да не чакаме дъжда да спира, защото изобщо не е ясно това дали ще стане. Кой видял-видял. Ей в такива моменти си мисля, че има провидение, което ме буди сутрин рано. Последна снимка от кемпера



и газ към Толедо.




_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

До там (Толедо) попреваля, че и слънцето се показа за да ни покаже в по-добри краски старата испанска столица.



Намираме си местенце на паркинга в подножието на стария град и поемаме нагоре че току виж пак заваляло.





Този път още с наближаването мъжете дават задна. Тоя камънак нямало да го обикалят. Да сме си го гледали сами пък като се наситим да им звънне и да се видим някъде горе. Ми добре. Подхващаме го със стегната крачка и снимащо средство в ръка.
Мост, порта, крепост, а тук таме по някоя кула, герб или друг забележителен артефакт.











Още един замък, река, тук-таме по някой меч или статуя и за десерт влакче.








_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

За има няма час сме изръчкали всичко по-интересно наоколо и таман се каня да звъня на Жоро щото сигурно дремят някъде след поредното кафе и нещеш ли се сещам. Ми ние църка не сме гледали. Бърза справка в нета - има. То може ли да няма. Цял град , бил при това столица и си има не просто църква ами катедрала. И като се почна едно обикаляне. Ама не защото има много място за целта всичко на всичко са пет улички на кръст, но тесни виещи се и не можем да уцелим от къде точно се влиза в катедралата.







Само я виждаме помежду сградите.



Оказва се че тя е огромна - загнездена помежду околните сгради и таман решим че ей сега сме открили входа - и греда - било изход. И така няколко пъти.





Входа е само един и само от там може да се влезне след като човек се е сдобил с билетче. След успешно разгадаване на лабиринта най- накрая успяваме да се доберем до правилния вход и до касата за билети. Поне нея са я сложили точно срещу входа, а не като в Севиля на кучето ***** . Олекваме с 20 евро и сме вътре малко преди да затворят защото и тук работят с туристи до пладне. До 14 ч който се уредил с билет - влиза, който не - следващия ден. Дават ни по едно говорещо устройство сякаш ще запомним нещо от много имена или истории които разказват и се вътре. А там буквално ахваме от гледката - пищност, великолепие, разкош, злато, орнаменти, мрамор, дърворезба и какво ли още не, което изпълва и буквално пресища сетивата. Снимам, но камерата хич не е в състояние на предаде онова което възприема човек на живо.
















_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Олтар, орган, иконостаси, галерия, крипта, кула, градина ... човек напрааво се изгубва сред многото архитектурни елементи обвити в библейски сцени, светини и изящество.




















_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

По едно време усещам че краката едва ме държат и се движа почти като муха без глава. Щерката и тя така. Приключваме и звъним на нашите хора. Те таман са си поприключили с техните дела и се срещаме на градския площад.



Още малко обиколка наоколо за набавяне на нужните сувенирчета преслушване на някой и друг по-интересен магазин и разбира се снимки с рицаря.







Добираме се някакк до кемпера и изцяло оставяме нещата в ръцете на Жоро, който си е наумил да спим в Мадрид. При него тези неща обикновено се получават така, че хич и не го мисля.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Малко пиринейски магистрали и хоп ей ни на в испанската столица. Град голям, но ... Жоро се е подготвил с координати на някакъв кемпер-стоп. Малко указания от навигацията и сме там. (40.395558, -3.618047 )



Лека обиколка на района, преброяване на спрелите наоколо кемпери и получаваме заветното "Става!" Сиреч мястото е одобрено и може да слагам изолациите и да се захващам с готвенето. Следва хапване, релакс и преглеждане на плановете за разглеждане. Мадрид е огромен и има много какво да види човек но ние сме доста ограничени в времето затова ще наблегнем на разходка из центъра с отделяне на по-малко внимание на по-забележтелните неща. Още сме на фаза чуденка в колко часа да ставаме, когато мъжката аудитория бие отбой. Първо искали да се наспят хубаво кой колкото има нужда и тогава ако останело време щели да го мислят ще гледат ли нещо и какво. Ей това не го разбирам. Да минеш незнам си колко хиляди километра за да спиш. Явно и тоя път няма да го разбера това ами с неразбирането ще си остана, но това е положението.

На сутринта ставаме с щерката, оправяме се тихо и набързо и хващаме гугъл да ни води към най-близката метростанция. От там ще си купим карти и после всичкко би трябвало да започне да се случва по-бързо и по-лесно. Движим из жилищна зона, която е много приятна като визия. Има много хубаво оформени градинки тук-таме гарнирани с детски площадки,



а с наближаване на метрото забелязваме и това:





Много прилича на тези, които сме виждали в Париж, но не беше много ок с чистотата. Нашенските ЕкотТой дето се подвизават по паркове и градинки изобщо няма и да ги коментирам. Те са под дъното, но в белия свят положението е много по-добро и надявам се скоро и у нас да се появят подобни екземпляри.
Стигаме метростанцията



и се отдаваме на процедурата по снабдяване с превозни документи. Има много приемлива опция за дневна карта Но ... за да си я вземеш тряябва да си купиш и т.нар Мултикарта. Това е зареждаема пластика с цена 2,5 Евро без каквато човек може да си купува само обикновени билетчена с цена 1,5 - 2Е в зависимост от това за колко спирки пътува. Туристическата карта за цял ден за централната част на града - Зона А е 8,4Е . Плащаме по близо 11Е на човек взимаме си картончето и се мятаме на железния кон.





Слизаме на най-близката спирк до парка Ел Ретиро, който ще бъде и първото нещо, което ще разгледаме. Паркът е истински зелен оазис в сърцето на града - просторен и много добре поддържан.



В него се намира и дърво на цели 400 години, за което се смята, че е най-старото в испанската столица. Паркът е любимо място за разходка, спорт и събития на открито. Така минахме буквално през мобилното студио на едно от местните радия, които излъчваше по този начин заради ковид ограниченията.



Нататък минаваме край красиво изкуствено езеро, изящно заобиколено с богата гама растителни видове, и същевременно осигуряващо дом на различни пернати представители.







Още малко по-нататък стигаме и забележителната розова градина. В розариума има над хиляда сорта рози и буквално е феерия от аромати и цветове.









Малко в страни от тази красота се намира и статуята на Падналия ангел - единствената скулптура в света, посветена на Дявола. Разположена е на 666 метра надморска височина, падналият ангел е със скършени криле, подпира се на ръбести скали, докато една голяма змия се увива около тялото му.






_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Излизаме от парка, взимаме автобус за няколко спирки и слизаме на мадридската триумфална ака или както я наричат Пуерта де Алкала.





Това е една от най-известните забележителности на Мадрид. Разположена е на площад Независимост, близо до един от основните входове на Ретиро и се счита се за първата триумфална арка, построена в Европа след падането на Римската империя. По-стара е от Триумфалната арка в Париж и Бранденбургската врата в Берлин. Тя е една от петте бивши кралски порти, давали достъп до Мадрид.

Продължаваме с разходката из центъра. Минаваме през Площад „Ла Сибелес“ считан за символ и иконата на испанската столица. Паметникът изобразява Сибел - гръцка богиния на плодородието и природата. В нейна чест в центъра на площада е издигнат паметник с нейна статуя и колесница, теглена от два лъва. Тегленето от "диви лъвове" символизира силата и могъществото на богинята на природата.







Недалеч от монумента може да се види вечния огън горящ в памет на жертвите от ковид-пандемията.



Разхождайки се разглеждаме Фонтанът на Нептун - един от най-красивите и величествени фонтани в Мадрид. Разположен е в центъра на площад Кановас дел Кастило, по-известен като площад Нептун. ози фонтан е част от мащабния проект, поръчан от крал Карлос III за модернизиране на града.





Продължавайки стигаме малко по малко до гарата



и понеже времето от сутринта се кани да завали, а вече започва и да изпълнява тези свои намерения решаваме, че тъкмо това е момента в който ще посетим Прадо - музеят на шедьоврите. Галерията е една от най-богатите в света, мерещи богатството си не с броя на платната в тях, а със значенията на произведенията за световната живопис. Всяка картина е шедьовър, а музеят е визитната картичка на Мадрид.





Билета е 15 евро и както може да се очква вътре не е позволено да се снима . Дават само да си свали човек на телефона проспект с план на музея, което е хубаво защото така човек поне няма да се загуби из многото зали и коридори. На практика всички обикалят с телефони в ръка и правят с тях каквото им щукне. Разбира се на всеки ъгъл дебнат зорки служители опитвайки се да не позволяват да се снима. Доста са добри, но понякога нещата се получават.













Като изключим конспиративните действия не мога да не отбележа, че преживяването ни вътре беше много впечатляващо. Това да видиш в цялата им красота и изящество творбите на Ел Греко и Веласкес, портретите на Гоя и по-специално Голата Маха - първата живописна творба в западноевропейското изкуство, картините на Рембранд и Рубенс и още много, много други ... Незабравимо!
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След няколко часа из дебрите на изкуството решавам да звъннем на нашите хора да ги видим какво правят, ще идват ли към центъра и евентуално да споделим впечатления. Вместо отговор получавам две снимки на които се мъдри задна дясна гума на кемпи на джанта. Шок! Следва разговор в който се изяснява, че таман като станали и Жоро след кафето решил да се поразтъпче я видял. Следва помпане, търсене на сервиз обикаляне ... чак в третия можели да свалят гумата и да я сменят, защото не ставала за оправяне. И така платили 125 евро за нова гума и труд и вече малко по-спокойни разказват за ситуацията. Жоро се чуди това дали не е умишлено следствие от злодеятел, Боби е обзет от мързел абе ... с две думи не искат да идват към центъра. Да сме правели каквото правим, да се прибираме и да се махаме от града.
Тук ще отворя една скоба с малко инфо от след прибиррането ни. Отиде кемпи при майстора, хем да го нагледа хем да споделим какво му се е случвало, а и си бяхме записали час за смяна на ангренаж дето по километри му идва времето. Погледна го майстора и вика - задни лагери за смяна но няма налични и ще чакаме седмица да дойдат. Таман викам ще идем до Копринка и като си дойдем ще са дошли. Никъде вика няма да ходите. Тоя кемпер не може да движи! И аз се опулих. Такова нещо от майстора, който е много благ комуникативно до сега не бях чувала. Обясни че лагерите са буквално пред разпад, че заради това е здрала багаж и задната гума и докато не се сменят кемпера е в бокса. Ами сега! Утече ни клубната среща. Слава богу дойдоха малко по-рано и всичко се нареди, но го разказах всико това за да не си помисли някой като Жоро, че някой в Мадрид ни е кроил кофти номер.

Та след студения душ който ни заля емоционално излизаме с щерката от Прадо и гледаме и наоколо хубаво наваляло, че и продължава. Решаваме, че ще пообикаляме още час два че нне сме видели ни катедрала, ни Плаза Майор, ни дворец и после се прибираме. Речено тръгнато! Гугъл помага и хоп ей ни на на площада:





Плаза Майор някога той е бил център на Стария Мадрид и там се е намирал градският пазар. Като площад е завършен чак през 17 век по времето на крал Филип III, като около него са се издигат дървени сгради, високи до 6 метра. За съжаление те многократно са разрушавани по време на големи пожари, но всеки път са възстановявани и реставрирани! Днешният образ на площада е дело на архитекта Хуан де Вилянуева, а една от най-интересните забележителности на площада е бронзовата статуя на крал Филип III, която се намира в самия му център.



Нататък малко снимки от центъра, малко магазинчета











и хоп ето ни пред Кралският дворец в Мадрид - най-големият дворец в цяла Европа.





Него няма да можем да го разгледаме поради липса на време, но си обещахме някой ден да поправим тази несправедливост. От терасата пред него се открива чудесна панорама над града



а точно от другата му страна е Катедралата.





Катедралата Алмудена е сравнително наскоро построена след преместването на столицата на Испания от Толедо в Мадрид, като е завършена чак през 1993г. Огромна, красива, модерна в някаква степен, нетрадиционна донякъде и много обаятелна.















Още едно прекрасно нещо, което добавихме към прелестите на Испания.
Часовника обаче неумолимо цъка затова даваме на гугъл да ни води към кемпи и само попълно хвърляме поглед на Площад Испания. Той не е много за гледане, защото целия е разкопан и в ремонти и поччти нищо не може да се види, а за снимки пък хич не става, но за следващия път таман ще е оправен.

Още малко возене на метро и автобус докато стигнем на кръговото според координатите дето ни прати Жоро. Докато се чудим дали сме на правилното място виждам кемпи се задава от едната улица. Мятаме се и газ към Андора.
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Андора е град-държава бeз излaз нa мope в изтoчнитe Πиpeнeи мeждy Фpaнция и Иcпaния. Страната е невероятна разположена на много малка площ oт мaлĸo пoвeчe oт 400 ĸвaдpaтни ĸилoмeтpa, oт ĸoитo 98% ca плaнини c зaшeмeтявaщo ĸpacиви мecтa. Във височина достига почти до 3 хиляди метра, има 7 града, практически слети помежду си. Населението и е около 76 хиляди души и страната има една от най-високите продължителности на живота в света - 84,5 години. Haй-виcoĸoтo нивo нa cигypнocт в cтpaнaтa ce ocигypявa caмo oт 200 пoлицeйcĸи cлyжитeли. И въoбщe в Aндopa нямa apмия. Житeлитe ce cмeят, чe дopи дa ce paзxoдитe пo yлицитe и дa пoиcĸaтe дa бъдете oгpaбeни, ĸpaдци нямa дa ce нaмepят. Πpocтo тaм тoвa нe пpиeтo. Hyлeвaтa пpecтъпнocт oтдaвнa e пpeвъpнaлa зaтвopитe в минaлo. Oтнoшeниeтo ĸъм aдвoĸaтитe e изĸлючитeлнo нeгaтивнo; тe ce cчитaт зa зaщитници нa пpecтъплeниятa. Нa пpaĸтиĸa нямa мecтни aдвoĸaти. Aндopa имa тpи изтoчници нa дoxoди: тypизъм, ceлcĸo cтoпaнcтвo и бaнĸoвo дeлo. Bъпpeĸи мaлĸaтa плoщ, aндopцитe ycпявaт дa пoлyчaт oтлични peĸoлти, ĸoитo ca дocтaтъчни, зa дa ocигypят гoлямa чacт oт пpexpaнaтa нa cтpaнaтa cи. А oфшopнaтa зoнa пoзвoлявa нa бaнĸитe дa пpoцъфтявaт, като пoддъpжa виcoĸ cтaндapт нa живoт в cтpaнaтa.
Eднo oт нaй-yдивитeлнитe нeщa зa ĸняжecтвo Aндopa e, чe тя изoбщo нямa влaдeтeл! И тaĸa 800 гoдини! Πo-тoчнo, oфициaлнo ce cмятa, чe в Aндopa имa двa "ĸнязa" - Уpxeлcĸият eпиcĸoп (Cey дe Уpxeл, Иcпaния ) и пpeзидeнтът нa Фpaнция, нo cпopeд ĸoнcтитyциятa нa cтpaнaтa тe ca чиcтo дeĸopaтивни фигypи c пpeдcтaвитeлни фyнĸции, а в caмaтa Aндopa пoceщeнията им ca изĸлючитeлнo peдĸи. B дeйcтвитeлнocт cтpaнaтa ce yпpaвлявa oт пapлaмeнт oт 28 дyши.

След всичко това разказано ни от щерката всички искаме да видим това уникално място. За има-няма половин час времето така се скапа, че всички бяхме доволни, че се измъкваме от дъжда. Късно към полунощ пристигаме. Никой не ни проверява въпреки че очаквахме това да се случи. Зареждаме си по-ефтино гориво, че да не губим време на седващия ден и се боцваме да спим на паркинг за кемпери, който Жоро предвидливо е намерил. (42.4539266,1.469532,9 )



На сутринта се будим в стрхотна кондиция а времето и то като нас. Оправяне, кафета-мафета за който пие и газ да разглеждаме. Тъй като държавата е малка обикалянето и се оказва съвсем лесно - просто караш по централната улица и ако нещо ти хареса - отбиваш. Видяхме хубав детски център за отдих нависоко в планината, хубави писти и съоръжения за ски-туризъм, китни къщи и магазинчета хубави паркчета и много позитивно изглеждащи и усмихнати хора.























Приказно място! Пак ще дойдем някой път. Таман сме разгледали и прекосили територията и ей ни на вече сме на границата с Франция.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Следват още много красиви гледки













и спускане до почти морско равнище.

Нататък нещата са почти прозаични - отбиваме се в едно малко френско градче, защото Боби иска да се види отново с френската си приятелка и отсядаме на близкия кемпер-стоп.







Много добре изградено място, но по някаква причина беше занемарено.
На следващия ден подкарваме към френската ривиера. Ще зарадваме Жоро като отново се отбием за малко в Сен Тропе. Много тъжно и подтискащо беше да гледаме част от околните гори изпепелени от пожар.











Навигацията ни зачука да минем през някакво село в което както казва Жоро трябваше да се движим по косъмчета на места с остри и тесни завои помежду къщите, но успяхме да пропълзим. На един наклон мислех, че няма да успеем да изпъплим, но се получи.



и ето ни отново в Сен Тропе.



Този път по-лесно си намерихме място за паркиране на една по-отдалечена улица и докато кулинарствахме с децата в кемпера Жоро успя да пообиколи както му се иска в градчето. С това дефакто приключи и опознавателната част на пътуването ни. Нататък беше е скучноватото и на моменти отегчително каране по магистрали та чак до вкъщи.

Свърши и това пътуване, но беше хубаво и много вълнуващо. Точно една година след неговия край успях да приключа и с разказа за него. Видяхме доста неща и добихме мераци да видим още много из посетените места. Испания ни хареса много, дето се казва - грабна ни от пръв поглед и ще се връщаме отново да и се кефим и да и се наслаждаваме. Пожелах си да е скоро. Пожелавам го и на вас!
_________________
Магия в лилаво

[PirinVania]

Благодаря, Дани! Чудесен разказ. А снимките са прелестни.

[Роси и Стоян]

Благодаря Дани за чудесния пътепис. Много хубав испански трип сте направили . А снимките ти, както винаги са перфектни и допълват емоцията ви. Мен ме върнха в спомените ми за прекрасна Испания, а сигурно тези, които не са я посещавали, вече я планират. От все сърце ви пожелавам, скоро да се стягате за ново пътешествие