kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Шегувам се, разбира се. Дори и леко да се надигна мъжкото ми, балканско самочувствие, самолюбие и нарцисизъм, чета с удоволствие. Тези взаимоотношения са описани много добре, с тънко чувство за хумор, явно от човек с опит, разбиращ ги тия работи…..Сценката с кемпера я четох на глас на жената /последните няма да ги чета/ и много се смяхме, припознавайки се.
Миенето на посуда ми е голям проблем. Доскоро се хвалех, че в кухненския бокс влизам само когато нещо се счупи. Да, но жената от една година, започна да работи 5 дни от седмицата в София. В началото ги хвърлях в мивката, но после изживях катарзиса…
_________________ 0888851346, trifonavatanas@gmail.com
Късния следобед, към 5 сме в Бари.Отправяме се към пристанището, да си дирим гейта за ферибота.
Настроението не е тамън.Напускаме една прекрасна страна и не съм особено въодушевена.Моя и той накривен.Не ни се получават смешките.
Служителката ни чекира и ни приканва да се отправяме, нищо че има близо 2 часа до потеглянето.
Кво да правим-влизаме в пристанището.Ферито ни чака.
Заход към него.
Пак ни нагъчкват като сардели.
Този път сме вътрешни, нямаме пряка гледка към морето.Лошо.
Свечерява се и потегляме към Игуменица.
Сбогуване с италианския бряг.
А аз се заемам с приготвянето на последната ни италианска вечеря.Ще къмпираме на борда.
Аперола ми е задължителен!Митьо е на някаква местна напитка, май грапа.Слава Богу, тия две другарчета успяха да повдигнат градуса на настроението, че бяхме провесили носове.
Отново сме на паста, този път фисули.Основата на соса е доматена, но допълненията са различни.Кайма с подправки.Получи се нещо а ла Болонезе.
Леко нагарча обаче, поглеждайки Италия как остава някъде в хоризонта.Спокойно, ще печем сувлаки, категоричен е моя, пеейки си „Zorba the greek“, разперил ръце встрани, готов да го изиграе.
Вече сме сити, но е рано за лягане.Заключваме кемпера и тръгваме на разходка из ферибота.На отиване пропуснахме и сега ни е любопитно.Няколко етажен-каюти, ресторанти и нещо като фоайета, където хората сядат(лягат) и прекарват нощта.От ресторанта ухае на вкусно и решаваме да поръчаме все пак една порция, колкото да не седим на празна маса, нищо че сме вечеряли.Реди се моя, на самообслужване е.Носи един добре приготвен стек, залят обилно с гъбен сос, свежа салатка и картофки за гарнитура, всичко това набутано в една огромна чиния.Бутилка хайникен, за добро храносмилане.Само гладни да има.Отваряме вторите стомаси.Бодем, отпиваме-разкошотия.Обожавам готвачи, които знаят какво правят в кухнята.Не олигофрени, мъчейки се да сътворят нещо-обикновено и те не знаещи какво.Иде ми да ги убия, да не се мъчат.
Единствения проблем беше цената.Поне за мен.17 евра струваше порцията с бирата.
Апнахме,пийнааме и клепача взе да пада.
Айде в къщи.Слизахме 2 етажа по надолу, където сме наредени и хоп, вратата заключена.Всъщност се вижда, че тя може да се отваря само от външна страна.Място за карта има, но ние се сещаме, че нашите са останали в кемпера.Не ни се катери да търсим някой от персонала.Решаваме че все някой ще слезе и ще ни отвори.Седим на стълбите и чакаме.Чакаме......чакаме,никой не се появява.Моя леко започва да се изнервя.Става инЖинера и оглежда ключалката.Пъха ключа за кемпера, не става.То оставаше и да стане...Вади от портфейла карта(за отстъпка от Лук ойл), проба.Пак ни ще.Еееее, ся що ма карат да правя такива работи, ми не слезе просто някой да отвори, пита.Аз небрежно се оглеждам за камери.Няма или поне не виждам.Притисна вратата към себе си, пъхна някаква монета, не знам си къде, пристискай ми вика за малко вратата.Държа аз.Освободени са му и двете ръце вече.Подложи ключ в друга дупчица, нявря и клечка за зъби от ресторанта останала.Духни три пъти, ми вика.И аз, моля ви се, духам.Само ако можехте да ни видите...Чу се се леко щрак и сезам се отвори.
Лееееко надничаме навън, да не ни чака капитана с карабинери.Никой няма.Газ към кемпера.
Ся що развали вратата, нужно ли беше, викам?Идва ми реда за мърморене.
Нищо не съм развалил, бе мойта.Тез врати аз съм ги правил!Тъъъъъъъъъъъъън, минутка за реклама.
До кемпера, едни завеяни кат нас, питат –Хора, къде дават карти, че искаме да се качим в ресторанта да хапнем?
Какви карти?Ма то и ресторант ли има?...
Лека нощ, мойте хора.
С втората картинка ме улучи.
За Джак Никълсън съм готова и чинии да мия, и тоалетни да чистя, той нека само да ме гледа с този поглед гениален.
П.П.Ако се не лъжа това е кадър от "As Good as It Gets"(1997)Поправете ме ако греша.
Утро е и вече сме в Гърция.Изхлузваме се от ферибота, отпивайки от първото си кафе за деня, но вече го няма италианския аромат.
Плана ни беше да се върнем в Парга и околностите за още някой друг ден.Но вкуса от Италия е толкова пресен и някак не ни се ще да го примесваме с гръцки.И докато се чудим на къде да я подхванем, моя получава СМС от банката, че картата му е изтекла и го канят в понеделник да си я поднови.
Вади я, поглежда, тя вярно изтекла.Кой да погледне.Иначе бяхме спокойни в Италия, че ако се случи непредвиден разход ще плащаме с карта.Обръщаме джобовете.Останали са ни 100-200 евра, колкото да се приберем.И това вече окончателно ни води до решението-ше си одим.
Рано е, часът е 6.
Че като я подкарахме Игуменицата гааааз, спряхме чак преди Маказа за обяд.Туй са близо 600 км и изобщо не е в нашия стил на пътуване, но на тази прекрасна магистрала, на която сърце не ти дава да паднеш под 120, някак не ги усетихме.
Малко преди границата, моя вижда че нафтата е на привършване.Всъщност отдавна му свети ламбата, ма не ми казва.Подминал е няколко бензиностанции-вижда му се скъпа.Кара, кара-показва му че има резерв за още 20 км.Кара, ма бензиностанции няма.Резерва пада на 10.
И сега, викам?Отворения, кво правим?Спираме на една отбивка, има няколко тира.Ще пита някой шофьор колко км има до най близката бензиностанция.
Пита.Връща се.Поне на 10-15 км е.О, не!Почесва се виновно и пак при шофьорите.
Аман заман, пичове, нафтата ми свършва...
Вярно пичове излязоха.Особено единия.Веднага шишета се режат, приспособяват се, оня източи 5 литра, наля нашия.Даже и пари не искаше.
Оказва се италианец, който живее в Пловдив и говори малко български.Кара в тира си джип и....един кемпер, за продаване му е на човека.Антонио се казва, много свестен.Ако някой от вас е новия собственик на кемперчето, да си каже.
На Маказа сме.
Спокойно е, минаваме бързо.
Ровейки из форумите обаче гледаме на едно място сбирчица се заформя.Оооо, я веднага на инспекция при колегите.
И там иьедини, пииньи...малко дъждец ни валя, но беше чудесно.
В неделя вечер на 18.06.2017г. се прегръщахме и целувахме с нашето съкровище в къщи.
Математиката не ми е силна, но ето малко цифри,които успях да запиша.
Изминати километри – 3000
Цена на гориво в Гърция-от 1,17 до 1,30Евро
Цена на гориво в Италия-от 1,30 до 1,75Евро
Среден разход на гориво-11л/100км(гръцката магистрала обърка работата, можеше и до 10,5 да го докараме)
Магистрални такси:Италия - 24Евро , Гърция-78Евро
Фериботни билети - 404Евро(Игуменица-Бари-Игуменица)
Къмпинги - 121Евро
Това са задължителните парички, без които не може.
От там нататък всеки знае какво има в джоба и се простира според него.Да кажем, че за храна, корабчета, кръчми, входни такси, дребни подаръци и разни други гевезелъци с 1500Евро ние се чувствахме добре.Много добре.Не сме се стискали, но не сме се и разпищолвали.
Наскоро прочетох нещо от сорта:“Когато тръгвате на някъде, подредете всичките си дрехи и всичките си пари.След това вземете половината дрехи и двойно повече пари.“Вярно е!
Всичко се случи повече от прекрасно, без инциденти, с много смях и емоции.Или както казват италианците: Tutto è benо quando finisce benе.(Всичко е добре, когато свършва добре).
Хубаво ни видяхте резилите и срамотиите, нищо не ви спестявах...
Обичаме да съчетаваме екскурзията с почивката.Демек обикаляне по камънаци и забележителности(до обяд) по яваш, за да остане ред за плаж, размотаване, мързелуване.Повече от ден, два на едно място не се заседяваме, но и повече от 100 км на ден не караме.По паркинги, бензиностанции и крайпътни почивалища не спим, поради наличие на тирове, изгорели газове, шум, вибрации.Туй си го имаме и в Бургас.Покоя ни е важен и чуем ли двигател на тир, бягаме далеч.Правим предварително някакъв план на пътуването, но импровизации на място не са изключени, даже задължителни.
И нещо от изключително значение-не се взимаме на сериозно!!!
Ако някой се е припознал в начина ни пътуване, винаги е добре дошъл с нас.
Да свършвам, а?
Благодаря ви, че бяхте с мен и търпяхте до последно безумно трудния ми опит да превърна преживяванията ни в подобие на пътепис!
Пропуснах си времето за репликата, та "ще го намъкна" сега - най-малко бих препоръчал къмпинг Спартакус!!! Хем е по-скъп хем по-далечен. А и няма портокали - вервайте ми. Половината ми пътепис преди време бе посветен на отстраняването на "проблемчето" от престоя ни в него. "Zeus" е добро попадение и е най-близо до гарата, но не сте опирали виждам до нея. А за мъжете не сте прави - това там мъже ли са!? Това са им съпругите. Сигурно всичките са омъжени отдавна - хич и не се заглеждайте по тях - occupato
А пътеписа е чудесен - много жив и с много лично чувство. _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Последната промяна е направена от danbog на Чет Юли 13, 2017 9:39 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8Следваща
Страница 6 от 8
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
