kemper-club forum

[disco дядо Петьо]

Kvp ,не знатни особи с фини глезени,и изтънчени обноски,а годинките ,младеж, годинкитееее!
Давай, Дафи давай !

[kvp155]

Че те тия двамата са млади бе диско дядо, за тях става въпрос, за тях. Иначе ти благодаря за оценката. Аз ту съм чичка, ту съм младеж, пък мен много ми се иска да съм още дете.

[Дафи]

„Давай Дафи, давай“…ми нали давам.
Дадох, че опряхме до Толедо, къде спряхме казах и че с асансьора превзехме баира, разбра се и от къде преписах кемпер стопа.Колко още да давам?

Дай малко и ти, имаш много за разправяне.

[disco дядо Петьо]

Ох,момиче,наистина има много ,ама страшно много да разказвам и да показвам,но така се случиха нещата тази зима че не остава никакво време за четене камо ли за писане.А бях обещал.Прочети малко в тема аварии и ще разбереш малко.
Давай,моляте,покажи от твоята гледна това чудо Толедо защото никога не е много и винаги ще види човек нещо ново.
Давай,давай

[Дафи]

Ето това е паркинга,



който се пука по шевовете, от автомобили в предната си част, а в дъното е отреден за кемпери.



Места няма, но изчакахме един, който виждахме че се приготвя да тръгва и заехме бързо неговото място.Пооправяме се за излизане, суетим се около кемпера и виждаме как пристига един немски кастенваген.Вижда, че е фул и обикаля, с надежда да намери свободно място.Точно в този момент, в дясно от нас тръгва една лека кола, човека с кастена приближава, но вижда, че мястото е тясно и преценя, че няма да може да се възползва и е готов да продължи в търсене на друго. Димитър му свирва да изчака.Човека го погледна с въпросителен поглед и Митьо му дава знак, че ще мръдне малко на ляво, за да се намести и той.Мъничко
му трябва.Така и направи.
Ей как се зарадва човечеца, ако знаете!Мушна се в освободеното място и излезе от кемпера с широка, благодарна усмивка.
Заприказвахме се.Говореше малко руски.От Дрезден бил.Идвал преди години в Слънчев бряг.С добри и незабравими спомени останал от България.Стана ни драго.Разказахме си набързо историите и в знак на благодарност си разменихме по няколко бири.Първо той на нас немска, после ние на свой ред Шуменско.
Ето го дрезденския кастен.



Готови сме вече да превземаме баира, насреща се задава някакъв, който мернах с периферията си още като пристигнахме, но не му обърнах особено внимание.Сега обаче бърза срещу нас, размахвайки на показалеца си някаква бурма и говори на френски.На друг език не можел.И се почва с ръце, крака и физиономии изясняването на проблема.Някак се разбрахме.
Идвайки насам с кемпера си, загубил някакъв болт на страничното си огледало, завалията.Та търси някой „колега“ дали няма да му услужи с подобен, при късмет и със същия.
Връщаме се.В беда, дори и малка, кемперист не се оставя никога!Отива Митьо да му види огледалото, връща се в къщи, отваря мазата, вади куфара с едни работи вътре, дето ни едно не знам какво е и търси дали има такава джаджа.Ама няма.Оня му се реве.Идва немеца-разбира какво се търси и той вади неговия куфар и той търси.И той няма.Французина благодари за съдействието и продължава обхода по паркинга, в търсене на новодошли.
Ние ТРЪГВАМЕ , че много се замотахме!!!
Още щом излязохме от паркинга и се отправихме към асансьора за историческия център, усетихме, че този град е феноменален.Нищо не бяхме видели кой знае какво и не зная как усещахме, че пред очите ни ще се разкрие нещо невероятно.
И то се разкри.Представям ви Толедо от високо и пожелавам на всички, които не са били там, да го сторят незабавно.







Толедо не е голям и може да бъде разгледан без каквито и да било карти, навигационни системи или други помощни средства.
Просто заставаш пред първата попаднала ти забележителност, а те са в близост една от друга, и табелка те отправя към следващата.
Шмугваме се из лабиринта от тесни улички.





Напомнят ни за италианската теснотия.





Крачим бавно



наслаждавайки се на всеки квадратен сантиметър.
Толедо носи особен рицарски дух-исторически и вечен, който се усеща осезаемо на всяка крачка.Толедо е градът на Инквизицията, градът дал дом на няколко религии и култури-еврейска, мюсюлманска и католическа, съжителствали векове наред зад стените му.
Толедо е един малък празник за душата.Не, грешка.Голям празник е!Той е просто приказен!
Срещаме се с Толедската катедрала,



една от най-пищните катедрали в Испания, а съкровищницата и е от най-богатите, с незнайни количества злато, скъпоценни камъни и множество произведения на изкуството.





От векове насам и до ден днешен Толедо се слави с изкусните си майстори ковачи, които изработват мечове, ножове, ками, рицарски доспехи и съдове от висококачествена стомана.
Затова често срещахме и това





Изработват се също и оръжия за филми по поръчка от Холивуд.
Тук се спираме, защото продават съдове за паеля(визитната картичка на Испания), изработени от най добрата стомана в цяла Испания, според думите на продавача



и ни беше много трудно да изберем кой от всичките 1000 размери ще ни свърши работа.
И като заговорих за храна, ще спомена, че в района около Толедо се приготвя един от няколкото вида, най прочуто „злато“ на Испания.И това е иберийския хамон(Jamon iberico).Той е с ярко розов до червено цвят, с мраморен десен и силно изразен интензивен аромат.
Ароматът е на жълъдова ядка, с която се е нахранено прасето, преди да се превърне в Иберико.





А сандвичите, приготвени с него, положени в пухкава франзела, намазана с масло, са….превъзходни!



Истинско удоволствие е да гледаш как го режат на съвършено тънки, до прозрачност ленти, да усетиш аромата му, след което да започне бавно да се топи в устата ти.Не напразно го наричат деликатес за галеници на съдбата.
Стомасите са вече пълни и разходката из величественото Толедо продължава.
Пренесени във рицарските времена, изведнъж дочуваме отнякъде звън на шпаги, рапири или нещо подобно.Заедно с една компания, която също се озърта, за да разбере от къде идва шума, тръгваме да дирим поредното съкровище.



Пред насъбрала се тълпа туристи млади, съвременни рицари провеждаха на открито турнир по фехтовка.





На фона на тази архитектура, с мъничко въображение, наистина се пренесохме в Средновековието и присъствахме от близо на едни истински рицарски боеве.Представяхме си ги облечени в тежките, метални, рицарски доспехи.
Беше вълнуващо.
Друга вълнуваща находка беше една сватба.Сватбите нас не могат ни подминат и тук, макар и неканени, с удоволствие се насладихме на празничната церемония.
От далеч вниманието на Димитър беше привлечено от ето този ретро ситроен.



Разбира се поспряхме за оглед на колата, която с бавна скорост приближаваше, към нас.



Шофьорът спря, излезе от автомобила и отвори вратата отзад



за да излезе първо таткото,



а след това и неговата скъпоценна, вероятно и единствена дъщеря,



която, след минути, вече щеше да бъде скъпоценност на друг.
Развълнувани гости очакваха с радост събитието



и бурно аплодираха пристигането на главните герои.
Малко след това пристигна и младоженеца, с този автомобил.



и спря на метри от ситроена.
Тук вече очите на Димитър се оцъклиха, до степен за малко да изскочат от орбитата си, зениците му се разшириха, та чак се сляха с ретината.
НЕМСКОТО ЛЮБИМО ПРОИЗВОДСТВО!!!
И както ми мърмореше айде да тръгваме, стига сме досаждали на хората, изведнъж забави ход, взря безнадеждно влюбен поглед във возилото и каза-я, чакай малко да погледна, ний бърза работа нямаме и без това…
Почаках, опитвайки се, за кой ли път да разбера за тази любов, но повярвайте ми, не успях.Има необясними неща в моя живот и едно от тях е това.
След което двата автомобила-стария и новия, паркираха един до друг



в което имаше не скрита символика, изпратихме младоженците до входа на храма, развълнуваната тълпа от туристи се поразпръсна и ние продължихме пътя си.
Сега ще ви разкажа за един грък.Казва се Доминикос Теотокопулос и е роден на остров Крит.Бил много талантлив художник, макар неговото творчество да не е много добре оценено преживе.Едва 300 години след неговата смърт, той получава истинско признание и чак тогава се нарежда сред първенците в изобразителното изкуство.Разказвам ви за него, защото свободния му дух го отвежда в Толедо.
Живее и твори в града и именно там създава и най-значимите си произведения.Там и умира.
Самия той наричал себе си Доменико Греко, така подписвал и своите картини.Католиците в Испания, обаче му добавят едно „Ел“ отпред и вече се досещате, че става дума за великия испанец от гръцки произход Ел Греко.
Ето го съвременния музеят на Ел Греко.



Разбрахме че се намирал в непосредствена близост до домът, в който е живял твореца, но него не видяхме.
Пощъкахме още малко из Толедо









И попадаме на какво мислите?
на един афиш



от който, колкото и да не разбираме испански, става ясно, че е за корида.Еййй, какво щастие!Възможно ли е да си купим билети и да присъстваме на това зрелище?С истински тореадори?На живо?
Зачитаме по надолу



Аууу, не е възможно.То като се замислим, чак пък толкова не ни се ходи…
Айде другия път.
Умора е усещането, което ни сполита и колкото да се мъчим да я победим, тя печели.
Последен кадър от горе



Ескалатора за надолу и в паркинга, където французина още размахва бурмата срещу всеки, белкем някой му помогне.
Изказвам специални благодарности към двамата пилигрими, които ни „запалиха“ чергата за Толедо от пътеписа им.Дано не съм се изложила много, пред единия…
Спим в Толедо.Следва Жорката, Сеговия-другия испански великан и още нещо…

[vladostanimirov]

Тая година ,може би ще имам един ден в района. Колебая се дали пак да ида до Толедо или да разгледам Сеговия, не съм бил там. Всичко ще зависи от това, как ще ни представите и следващите места.

[kvp155]

Тази година, вероятно и аз ще имам свободен ден в района. Мисля да разгледам Сеговия, без значение как ще бъдат представени следващите места.

пп Да се изложиш...?! Пред единия...?! Все по-трудно е за разбиране. Дано Жорката да оправи нещата.

[loveforever]

Много ми хареса това, което видях и прочетох за Толедо ... а и за Испания като цяло положението е аналогично.
Определено съм доста притеснена, защото има толкова много неща за гледане и както и да го въртя и суча много дни си трябват. И понеже мисля, че хич не може да се уреди въпроса с едни 40-50 дни отпуска май е най-добре направо да се емигрира натам.
Ей на! Виж на Жорката как са му се поучили нещата. Може пък и на друг Жорка да му се получат ... знае ли чоек ...
_________________
Магия в лилаво

[Дафи]

По какъвто и начин да ви представя Сеговия, обезателно трябва да се посети.
Тази година аз няма да имам ни 1 ден път натам, така че вас разчитам да я видите и после да разкажете за нея.Знам, че много ще ви легне на сърце, може би почти толкова, колкото Толедо.

Дани
Въпроса с миграцията е чудесна идея.А Жорката умира да помага на българи в Испания.Той просто затова е там.Особено на адаши.

[Дафи]

Потегляме от Толедо и посоката е Мадрид.Задаваме на навигацията малкото градче Севиля ла нуева(Sevilla la Nueva), на около 35 км от столицата, където живее Жоркатааа.Оказва се прекрасно малко населено място, спокойно и приятно за живеене, в непосредствена близост до големия град.Лесно намираме улицата и нетърпеливо търсим удобно място за спиране около дома му.
Слизаме от кемпера и зад не висока ограда виждаме една не малка къща, от която излиза един не лош мъж, с широка усмивка.
Не го познавам-е първата мисъл, която ми идва.Никога не съм виждала този човек, а трябваше да се сетя за него, щом го зърна.Нещо ми изневерява паметта или са минали толкова години, че спомените ми за него са напълно изсвирясали от главата ми.Както и да…последваха прегръдка и целувка с Димитър, ведър поздрав с мен и покана да влезем в дома му.
Влизаме.
Бреййй, тоз човек…добре я кара!
Ще ви разкажа за него на кратко.Първо-Жорката отдавна не е никакъв Жорка, а Хорхе и така ще го наричам от тук нататък, е в тази страна от поне 15 години.
Идва тук, не от немотия.Работлив, кадърен, инициативен и способен човек като него, няма как да е беден, дори и в България.Просто търси едно по добро място за живеене, където да отгледа и възпита двамата си синове(тогава мънички, а сега прекрасни млади господа) заедно с жена си.Установяват се, започва да работи, също както и в България-неуморно, купува място и построява къща.По нищо не личи нещо да му липсва, напротив-има вид на щастлив човек, постигнал това, за което е дошъл.
Жена му.Казва се Танче и е жената с най-слънчевата усмивка, която съм виждала.Сякаш е събрала цялата Испания в нея.Непресторена, искрена и заразно великодушна.Изключително гостоприемна и мила.
Та вече сме се настанили удобно в хасиендата на Хорхе, пием кафе и аз тотално съм забравила първоначалното си инатене да не ходим при него.
Предлагат да ни настанят в една от спалните на втория етаж, ние разбира се отказваме, защото си имаме къща, която е паркирана пред тях, а и изобщо не искаме да ги притесняваме.
Последваха кратки кандърми от сорта-ама как сега, на гости сте ни дошли, в колата ще спите.
Не в колата, Хорхе, в кемпера.
Да де, кемпера, все тая, елате у нас.Срамота е.
Не не, няма нужда….предполагам ви се е случвало подобна ситуация.В крайна сметка си нощувахме у нас, разбира се след като надникна в кемпера и се увери, че нищо не ни липсва.
Преди нощувката обаче, след като си починахме в сладки раздумки със милото семейство, решаваме да приемем предложението на Хорхе, а то е да се качим в неговата кола и да отидем да разгледаме едно изключително място, по неговите думи, което се намира не далеч от Севиля ла нуева.Намира се в планината Сиера де Гуадарама , в Ел Ескориал.
Набързо се съгласяваме и се оставяме под вещото ръководство на Хорхе, който е влязъл в ролята на екскурзовод, без да предполагаме какво ни предстои да видим.Ние и без това планове нямаме никакви, тъй като този район не е бил предвиден предварително.
С радост се оставяме да бъдем водени и се оказа, че хич не е зле някой друг вместо теб да стъкмява програма , да те води и да ти разказва туй онуй, пътувайки, път ти само на кимаш с глава и да се наслаждаваш.
Четиримата сме вече в колата и докато пътуваме, научаваме доста интересни факти от испанската история.Едно от тях е мястото, където е погребан може би най-известния испански водач.А той е Франсиско Паулино Ерменехилдо Теодуло Франко и Баамонде Салгадо Пардо….и последния да затвори вратата.
Какво име, а!Не се шашкайте.Съкратено е наричан Франсиско Франко или просто Франко.Една доста противоречива личност, с която сега няма да ви занимавам, а ще ви заведа в Ел Ескориал, където се намира Долината на падналите в огромен монументален комплекс, в който е положено тялото на Франко.
Погледнат от птичи поглед, комплекса представлява това



Ако имахме дрон, нямаше да крада снимки от нета, но нямаме(няма и да имаме, поради абсолютната невъзможност да боравим с таквоз чудо на техниката) пък нали трябва да придобиете представа где ни отведе Хорхе.
Виждате ли кръста?Няма как да не го видите!Извисява се на 150 м височина и се счита за най-големия християнски кръст в света.Забелязва се от 45 км!
Пристигаме в мемориала.Ако не се лъжа входът струваше 9 евро на човек и се озоваваме на голям паркинг, подходящ за кемпери .



Продължаваме и стигаме пред входа.





На пръв поглед не бяхме кой знае колко впечатлени, но преди да влезем вътре, Хорхе ни разказа за историята на това място, за чието съществуване дори не предполагахме.Разказът му ни заинтригува много и сега ще се опитам накратко да ви разкажа за там, след като синтезирах неговата информация и тази, която прочетох в интернет, по късно.
Точно под кръста се намира базиликата Санта Круз, от която обаче се вижда само входът и.Тя е вкопана в гранитна скала и е дълга близо 300м, което я прави най-голямата подземна църква в света.
Строежът на този грандиозен монумент започва през 1940, по инициатива на самия Франко , с идеята за помирение между двете Испании, както често е казвал той, имайки предвид последствията от Гражданската война в Испания.
„Едно вечно място за поклонение и помирение, където величието на природата да сложи свой достоен белег над бойното поле, където да почиват падналите герои“-е казал той.
След изграждането му там полагат костите на над 30 000 човека, загинали в Гражданската война, принадлежащи на двата враждуващи лагера.
Следейки стриктно за изпълнението на тази своево рода гробница, Франко преживе го определя и като място, в което да бъде положен след смъртта му.



Там са също и останките на Хосе Антонио Примо де Ривера, основателят на Испанската Фаланга.
Отвътре





Силно впечатлени сме от Ел Ескориал, поразхождаме се още малко из местността
и Хорхе ни прибира у тях, където сме решили да прекараме остатъка от деня и нощта.Късен следобед е, с Танчето се отбиваме през един хранителен магазин, пазарим разни продукти, стоварваме всичко у тях и домакинята запрята ръкави, за да ни приготви уникална вечеря.Постара се много.
Вечерта премина страхотно.Бъбрихме, попийвайки и похапвайки от вкусните гозби на Танчето.Малко преди да си легнем, Хорхе ни попита дали сме ходили в Сеговия и дали представлява интерес за нас този град, тъй като е решил на следващия ден да ни разходи до там.Не сме ходили и не знам дали ни представлява интерес, тъй като нямаме почти никаква информация за там, но от думите му разбираме, че е място което не бива да се подмине и решихме, че на сутринта ще тръгнем за там.
След закуската на следващия ден, отново с тяхната кола, аз, Митьо, Танче и Хорхе поемаме към Сеговия.
Пристигаме бързо и паркираме точно пред ето този Бг магазин, от който Хорхе накупи доста български стоки, за които явно е зажаднял.Луканки, лютеници, сирена и разни други български продукти.



Поемаме по малките улички, за да излезем на площад Plaza Azognejo, където се намира нещо зашеметяващо.



Това е символа на Сеговия.
Римски акведукт, изграден от 166 арки и 25 000 блокчета от гранит.Кое е интересното тук?
Тези гранитни блокчета се фиксират само чрез гравитация, без абсолютно никаква свързваща смес!Просто реден камък. Равновесието се поддържа единствено с помощта на точния баланс на теглото.Каменната конструкцията е толкова мистериозна и древна, че все още предизвиква объркване сред архитектите.
Грандиозно!









Акведуктът е едно впечатляващо творение на римската инженерна мисъл и вече близо 20 века здраво стои на основите си.Носи вода от близо 17 километра.Висок е около 20 м и е дълъг 30 км, от които са видими само 2-3 км, останалите са подземни.
Чувството да минеш край таково нещо е незаменимо, усещаш се някак минималистичен, смален, миниатюрен, дори нищожен.
Не очаквахме!
Разходка из площада



После пак около акведуктът, то не можеш да се откъснеш от там просто…





След това по нагоре







Не можем да се нагледаме!
Минаваме покрай старинни, каменни стени, обграждащи Сеговия още от 8 век.





За да излезем на друг площад, пред който е другата забележителност на града.Катедралата





Наричат я „Дамата на катедралите“ , поради елегантния си външен вид и впечатляващи размери.
Една смесица от ренесансов и готически стил, катедралата е посветена на Дева Мария.
В непосредствена близост до нея се издига крепостния замък, с феноменален външен вид.



Този замък е специален в това, че е построен върху носа на голяма скала, оформена по-скоро като носа на кораб и самият замък повтаря формата.



Жителите на Сеговия, с нескрито самочувствие, живеят с мисълта, че именно този замък е протопит на замъка на Walt Disney.Дали е така, аз не зная, но наистина е много красив.
Разходката ни продължи из улиците на града.Имаше някакъв празник и група актьори забавляваха туристите.Създаваха неповторимо, празнично настроение.







Поогладняхме и се заоглеждахме за подходящо местенце, в което да хапнем.Не го търсихме дълго.
Центъра е изпълнен с многобройни малки, кокетни рестрорантчета, в които се предлага невероятно вкусна традиционна кухня.Но безспорен най-добър гастрономически специалитет в Сеговия това е прасенце сукалче, запечено в каменна пещ.
Почти всяко заведение предлага този специалитет.Пече се в специални пещи, в продължение на 3 часа(минимум) и се поднася покрито с нежно оранжева коричка, пазеща аромата на крехкото месо.Поднасянето му е много церемониално.Извършва се почти винаги от собственика на заведението, облечен в традиционна носия, с предисловие от негова страна за породата на животното и неговото сготвяне.Начупва и разделя на порции месото, с помощта на плоска чиния и поднася с усмивка и пожелание за добър апетит, с много усет към всеки детайл.
Тържествено!
Пък вкусноооо…
Та отидете ли в Сеговия, разбрахме се какво ще хапнете!
Разхождаме храната из стария център.









И казваме довиждане на един завладяващ град.



Благодарим ти, Хорхе!

[Дафи]

С гостоприемството на тези прекрасни хора, нашето пътуване из цветната, слънчева, различна, огнена и дива Испания приключва.
Душите ни бяха сити!
Следващата ни нощувка беше във Франция, някъде между Нарбон и Монпелие,а по следващата във Верона.Тук
45°26'12.5"N 10°58'41.8"E





След почти едночасово обикаляне на всички възможни места за отсядане в града, едва намерихме свободно място.
Има едно място във Верона дето отдавна ни се щеше да зърнем, пък все не стигахме до него.Място, което все отлагахме във времето, с презумпцията, че още не му е дошло времето.
Та това място е пропито от кръв. Много кръв.Гладиаторска.Място, станало свидетел на хилядолетни битки, рицарски турнири, драми, зрелища, спектакли.Един колосален архитектурен феномен, нареждащ се по значимост в Италия, веднага след Колизеума в Рим. Днес това място държи палмата на първенството, като най-голям открит оперен театър в света.Намира се на площад Бра и сигурно вече се досетихте, че става дума за Арена ди Верона.



Преди да влезем вътре, го обиколихме отвсякъде.











Още от далечната 1913 г. ежегодно в Арената се провежда прочутия летен оперен фестивал, който бил открит по повод рождения ден на Джузепе Верди.
Купихме си билети(10 евро на калпак) и се понесохме из вътрешността на Арената.





където чувството е меко казано необикновено.Каменни тесни коридори, чиито стени ни гледат със своята 20 вековна история, натежала от битки, с едва доловима светлина, която прониква трудно през високо разположените прозорци.Странно, тайнствено, та чак стряскащо на моменти чувство.
Качвам се аз по тия стълби,



поглеждам през една от арките надолу и този, моля ви се, като ме видя и като взе да вика



Жулиеееетааа, Жулиееетааа…ма така напевно едно.
Мен ли викаш, Ромео?-питам го.
Си, сиии, на теб Жулиетке.
Ееей гледай ти, какви хора значи!
И като се разпя човека, нещо от Верди ще да беше, и аз слушам ли, слушам прочутата ария.Поглеждам след малко наоколо всички жени наскачали по арките, чакат и те да им попее Ромео от долу.
Еее, да не видят нещо.Отмъкнаха ми го.
Продължаваме обиколката из Арената.



Капацитетът на театъра е 20 000 места, като навремето е бил 30 000, но днес поради съображения за сигурност не се допускат повече от 15 000 на представление.







Напускаме античния театър и се отдаваме на едно от най-любимите ни занимания.Безцелно шляене и зяпане из живописните улички на очарователната Верона.











И не щеш ли, без да искаме се озоваваме на Via Capello, където се намира най известния балкон в света.
Жулиеткиният.
Тълпата ни повежда към двора на прочутата къща.
Цъкам го



Щрак и статуята



И се обръщам към Димитър за да коментирам видяното, а той възкликва.
Я, тук има два балкона!
Как два?
Ето виж



Хм, интересна перспектива, Мите!
Освен двата балкона има и стена, на която можеш да си залепиш бележка, с някакво любовно послание, призив, молбичка, абе нещо за да ти се случи любовта.



Ама на нас като ни се е случила вече, какво да лепим, за какво да се молим.Пък и малко тъпо ми се струва баш в къщата на най-нещастните и неслучили в любовта веронци да се молим за сбъдване, айде холан.
Размотахме се още малко из площада









Докато си ближех най-изкусителния веронски сладолед, който можете да си представите, пътя ни пресече още една забележителност и чифт от очи от нашия екип се фокосираха на мига във нея.



Така нежно и любвеобвилно я забляха, също както гледаше нашето новородено дете в родилия дом, преди близо 19 години.Но само тогава, вече гледа с други очи на отрочето.

Класическа Карера на цели 40 години!



И на въпроса ми-Е, на туй дърто магаре какво ще му гледаш?
Отговора беше-Дърто, дърто, ма и то като Веронската арена колкото по одъртява, толкова по ценно става.Да знайш!

[Дафи]

Преспахме в любовната Верона, а на следващия ден потеглихме към Триест на познатия ни вече морски кемпер стоп.Нощувахме там и това беше, скъпи мои.
В начало ви казах, че моят разказ ще започне от Триест и ще завърши точно там, защото преди и след него са ония противни 1400 км, за които освен да се ядосвам, друго нямам какво да кажа.Може би с изключение на едно сръбско отморище, на което останахме една вечер и горещо препоръчвам кухнята на ресторанта.Отлична качествена сръбска скара, с много красива сервитьорка, ме подсеща Димитър.
Как помни, бе…
Казва се „Стари храст“, отморището.

Сега кратък анализ.
С това пътуване направихме 2 големи, но поправими грешки.
Първата е, че записките със забележителности в тефтера бяха много.Бяха за поне 40-50 дни, а не за 25, колкото направихме.Колкото и да отпадаха някои от тях, уж за по лек и ненатоварващ преход, повечето от набелязаните обекти бяха посетени, макар някои от тях буквално само зърнати.Което разбира се ме влудяваше.Ама ний от къде да знаем…Беше ни първо по дълго пътуване.И най вероятно последно.
Втората е, че предприехме това пътуване, с кемпер.Знам, че няма да ви кажа нищо ново, но това за нас се оказа най-скъпия и най-бавен начин, да се придвижим от една до друга точка.Туй все го бяхме чували, но сега го изпитахме лично.
За по заможните люде това може и да не е проблем-скъпата нафта и високите цени на магистрални такси.За тях-грижи нямам.Ма ние не сме от тях.
Извод-индивидуалното пътуване, с кемпер, над 3-4000км е едно много приятно, но излишно упражнение в пилеене на време и средства.Следващо такова ще осъществим след като спечелим от лотарията.
А до тогава, ще си обикаляме с кемпера, разбира се, но на по близки разстояния.За по далечните-авиокомпаниите са винаги готови да помогнат.
И за да не завършвам недоволно, ще кажа че Испания е една от най-прекрасните страни в света и си заслужаваше всеки прекаран момент там.Завинаги остана в сърцата ни и копнеем за завръщане отново.
Дано е скоро!
Ето и малко цифри.
Брой нощувки -24.
Къмпинги и паркинги-155 Е.
Гориво-1120Е.
Магистрални такси-490Е.
Изминати километри-8600.
Лични разходи-достатъчно.

Безкрайно ви благодаря, за това че бяхте с мен!

[kvp155]

И сега кво си викаш: „Еййй, свърши се най-накрая. Успях да го завърша тоя пътепис преди да ме затвори следващото пътуване или то такова няма да има изобщо, че много се уморявам, скъпо е и е много бавно“.

Значи Боровинкова хич не съм съгласен с тази последната част от анализа, дето такъв напречен разрез на кемперизма направи, че със сигурност отказа много хора от дългите пътувания. И не мен или нас като семейство, които никак не сме богати и лотария не играем, но пък много обичаме да пътуваме и винаги се радваме на някви си 5-6000км на хоризонта. И не със самолет, и не с кораб, и не с автомобил, а точно с кемпер, щото точно така ни харесва. На всички такива хора бих им казал: „Ако искате да усетите нещо от кемперизма, моля не считайте мрачния анализ в този иначе красив разказ за достоверен“. Иначе ще се превърнете като един приятел, който вече съм кръстил „Мистър 50-тте километра“, щото на по-далеч не ходи.
Мислех даже да споделя очарованието си от Хорхе, от местата на които ви е завел, от града за който трябваша аз да разказвам, а вече няма смисъл или пък за онзи уникален и незабравим вкус на онова малко печено прасенце, което е специална порода и не расте по-голямо, и сигурно затова порцията на цяло такова е около 200 Евро, но като видях как мрачно завърши се отказах от всичко. То и аз сигурно никога нямаше да опитам от прасенцето, ако не ме бяха почерпили едни испанци и то преди повече от 15 години, от когато само го сънувам, но все пак хич не ми се искаше този хубав разказ да завършва така песимистично. Затова аз бих ви пожелал да пътувате все повече и повече, и да разказваш все повече и повече, защото просто го правиш добре.

Благодаря за отделеното време и труд, и се извинявам ако с нещо съм вгорчил този вкусен и изпъстрен с обаяние разказ, макар този път нищо да не ни сготви, еле пък да разберем за някой нов тоалет.

[loveforever]

Ваше Височество, първо искам най-сърдечно да благодаря за чудесния и увлекателен разказ!
Видях уникални места и красоти, натрупаха се много забележителности, които искам да видя, породиха се много желания, които искам да сбъдна. Дай Боже, врмето и здравето да са благосклонни и да успея да осъществя тези мои намерения и планове.

Разказа, както подобава на знатна особа бе изпълнен със стил и очарование и с онзи неподражаем, само Ваш си привкус, който придава една уникална нотка на финес и обаяние. Благодаря за прекрасното изживяване, което споделихте с нас и за това , че ни направихте макар и само виртуално съпричастни с емоцията и колорита на вашето пътуване.

Накрая обаче и аз ще си позволя да не се съглася с направения извод и категорично да се разгранича от него. Неведнъж съм правила сметка на финансовата страна на пътуванията, защото възможностите ни и като време и като пари са много по-малки от това, което ми се иска. За различни маршрути организирани по различен начин цифрата винаги е голяма, обаче варианта с кемпера е винаги една идея по-приемлив заради удобството, което предлага и заради нещата, които човек си спеставя покрай него.

Не мога и да не споделя, че ме натъжи онзи примирено-пораженчески тон възвестяващ края на по-дългите пътешествия ... може пък да е плод само на някое моментно негативно настроение. Независимо от това искам ви пожелая никога да не заспива духа на пътешественика у вас и ако не успее да ви провокира и кара да пътувате с кемпера то поне да спечелите от лотарията!
_________________
Магия в лилаво

[PirinVania]

Браво, Дафи! Страхотен пътепис и хубав маршрут.
А другата сметка е 24 нощувки по 100 евро, самолетни билети най-малко 500 евро, кола под наем 24х35 евро и мноооого стрес в гонене на часове и минути.