kemper-club forum

[Gen4ON]

Привет на всички!

Заповядайте порция от прекрасното ни прекарване на лятната ваканция и бойното кръщене на кемперът, който сами си направихме!

Пътеписите започнах да публикувам във фейсбук, но мисля, че в този форум може да се окажат освен интересни и полезни за някой...

По същество! В момента живеем в Нидерландия. Тази година си купихме Ford Transit и си го направихме на кемпер. Маршрута на пътешествието беше Нидерландия - Германия - Чехия - Словакия - Унгария - Румъния - БЪЛГАРИЯ - Сърбия -Хърватия - Словения - Италия - Швейцария - Германия - Нидерландия. БЕШЕ МНОГО ЯКО!

Тъй като пътеписа не е завършен, ще публикувам новите текстове, когато ги напиша.

Голяма мъка ми е качването на снимки тук, за това публикувам и линкове към публикациите ми във фейсбук, текста там е същия, какъвто е и тук.

1. Нидерландия - Чехия


Както по-рано писах, пътеписи от лятната ваканция ще има… Ето, на!

Плануваната дълго време ваканция започна да наближава а кемпера още на беше готов! Освен това трябва да се ходи и на работа, че и да се работи! Но както всички, надявам се, знаем – всичко се нарежда по най-добрият начин!
За старт на пътуването бяхме определили 10 юли. Съботата след последният учебен ден на децата… Да, обаче не издържахме и тръгнахме още в петък след училище. 😊 Идеята беше, без спирки за сън да преминем Нидерландия и Германия и да стигнем то ей този къмпинг в Чехия: https://www.olsovec.cz/_en/ . Не стана така… Малко след средата на пътя, решихме да нощуваме на един ТИР паркинг в Германия. Безплатно. Имаше супер гадни тоалетни – почти като повечето подлези у нас, но тъй като ние сме стабиляги, това не ни притесни, ни най-малко!
На сутринта пихме по едно кафе на кафеварка… беше супер! Първото кафе, което си сварихме в кемпера! Ударихме гадните тоалетни пак и потеглихме. В смях, игри, закачки пътят мина на един дъх и пристигнахме в чешкият къмпинг, който не блестеше, както е показано в сайта. Все пак беше чисто и спретнато. Пълно с деца и хора, отишли там да се забавляват. Веднага налазихме езерото а вечерта една близка кръчмичка. 😊
На следващият ден, събрахме цирка и тръгнахме към първата набелязана за посещение забележителност – Пещерен комплекс Skalni Mlyn, Moravsky Kras : https://www.skalnimlyn.cz/ .
На път минахме през Прага. Паркирахме на центъра. С 300 зора успяхме да разберем как да си платим паркингът и започнахме да обикаляме. Интересна архитектура, прашно и неподдържано. Изядохме по един сладолед на река Вълтава и се върнахме в кемпера. Преди да потеглим влязохме в нещо като подлез, но с магазини, за да си купим по нещо сладко от една сладкарничка. СОЦ, СОЦ и пак СОЦ. Миришеше на Москвич, като го е напекло слънцето. След това кратко посещение разбрахме, че охкането и ахкането по Прага е едно голямо превземане.
След като успяхме да излезем от Прага се запътихме към пещерите. Природен парк, гора, река… всичко естествено, красота. В пещерата беше хубаво, имаше участък, който преминахме на лодка. Дълбочината на пещерната река на места надминаваше 30 метра.
След пещерите ни предстоеше едно дълго пътуване през Словакия и Унгария до едно много приятно място в Румъния! За това – следващият път!

П.С.
Интересен факт, който силно ни направи впечатление е, че в Чехия и всички страни, които са (били) под влиянието на Съветският съюз цари една дълбока сивота. Хората не се усмихват и не се поздравяват, точно както го помня в жилищният блок, където отраснах. Пушеха в асансьора и като им кажеш „Добър ден!“ поглеждаха на другата посока… Държави с богата история, пребогати на ресурси а хората живеят бедно… Само отбелязвам това, което видяхме с очите си.

Снимки: https://www.facebook.com/Gen4EV/posts/10223646348138139

2. Чехия - България(Вършец)

Привет отново с още една лека порцийка интересни преживявания и малко снимки в подкрепа.

…След пещерният комплекс Skalni Mlyn, Moravsky Kras, хапнахме на едно заведение на изхода на комплекса и се отправихме в посока Румъния. Както би възкликнал един добър приятел - „Прибиванье!“. Доста път ни чакаше, но ние бяхме подготвени а и както стана ясно в предният пътепис - ние сме стабиляги, тези работи нас не ни притесняват! Минахме транзит всички граници, карахме, карахме па решихме да спрем, за да удовлетворим някои естествени нужди, които, когато си часови не ти е позволено да удовлетворяваш(само за уточнение за кои нужди точно става дума), но мнозина от нас понякога пристъпяха устава и ги удовлетворяваха, дори и на пост(в частност АВ склада на Nikola Vaptsarov Naval Academy - Bulgarian Maritime University/още по-в частност – по времето, когато в двора на охраняваният от часови АВ склад се отглеждаше кучето на един от началниците, което храниха с храна от столовата…)… Май се отплеснах… Ах, тази морска Алма Матер, на какви ли безочия не се нагледахме там, но мълчи сърце! 😊

Та решихме да спрем в Унгария на една Бензиностанция. Първото нещо, което осъзнахме беше, че всички белгийци, холандци, германци и т.н. спрели на бензиностанцията говориха я български, я унгарски, я сръбски, я турски, я румънски а на къде без циганския… Полиглоти, казах си аз! Тръгнахме да търсим тоалетната, оказа се не много лесна задача. В крайна сметка я намерихме, но гледката беше поразителна. Имаше един човечец играещ ролята на „леличката с розовите салфетки“ пред тоалетната, който очевидно не беше с всичкият си. Имаше входна такса… Ако си спомняте гадните тоалетни от Германия, те бяха като късче от Рая в сравнение с тези в Унгария. Решихме да пропуснем и си свършихме рабoтата “Open Air”. Хапнахме по един сандвич, оправихме леглото на подрастващите, за да може да опънат гърба по време на път и газ!

Мястото, към което се бяхме запътили е SalasUBregu http://salasubregu.com/en/story-salas-u-bregu/ . Това, на практика е един двор на едни добри хора, които го споделят за къмпингуване - БЕЗПЛАТНО! Пристигнахме там около 03:00 часа през нощта. Всичко беше отворено и си влязохме съвсем спокойно, тях дори ги нямаше! На сутринта им оставихме торбичка с пенливи дарове в едно старо ремарке в двора, решихме да НЕ пишем никъде „ху*“ и си тръгнахме по живо по здраво!

На път за Родината, бяхме набелязали да посетим един водопад, който изглеждаше доста внушителен и приказен на снимките в сайта. Оказа се, всъщност, че нито е лъскав, нито внушителен. Става дума за https://avas.bg/page-s-1.php?id=1345&psi=&back=1 . На пътя към водопада имаше сергии отрупани с боклучави стоки на неподходящо високи за тях цени. Починахме си в близост до една малка рекичка, докато ядяхме сладолед и чакахме някой да се появи, за да си платим паркинга, така и никой не дойде…
Пътят ни продължи в посока Калафат – Видин! Не мога да отрека, че гледката, която се разкри, докато карахме по крайДунавският път беше много приятна. После влязохме в Калафат… Там гледката не беше приятна, шофирането на околните също, улиците също. Две ленти се съединяват е една на входа на кръгово движение, докато камион се опитва да те изпревари а ти се опитваш да избегнеш сблъсък с някой, който е решил да дава на зад по същият път… Идилия. Развива ти концентрацията на пътя, изостря сетивата и избистря ума!
Дойде и момента, който толкова чакахме! Преминахме по моста. С усмивка и удоволствие видяхме Знамето, което вятъра развяваше, като за поздрав към нас. Кемпера се напълни с щастие! Влязохме във Видин(да се чете Виин), купихме си разни неща за ядене и се запътихме към пещера Магура, първата ни цел за посещение на родна земя! Качихме се до площадката на изхода на пещерата, паркирахме и нощувахме там! За пореден път Магура ни срещна с интересни хора…
На следващата сутрин посетихме пещерата, оказа се, че рисунките за недостъпни за разглеждане поради някакви причини, но тъй като ги бяхме видели предният път, всичко беше ок! А и виждането им и тълкуването им са съвсем различни неща. Препоръчвам следното видео по въпроса: https://www.youtube.com/watch?v=1QIYMD5HGnM&t=3s&ab_channel=Portal12.bg-%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB12
През същият ден посетихме и крепостта „Баба Вида“.

Този пътепис завършва в китният Вършец! Там прекарахме една прекрасна вечер заедно със скъпи приятели!

Както каза веднъж един преподавател в Морско училище в 8 часа сутринта в понеделник – „много се проточи тази седмица“, май и този пътепис стана по-дълъг! Хайде хубав ден на всички и до скоро с пътепис номер 3!

Снимки: https://www.facebook.com/Gen4EV/posts/10223679456045816

...

[loveforever]

Чак сега сколасвам на спокойствие да прочета написаното - Голям кеф!

Много ми допада стила на разказване, а на моменти се смях с глас. Имате много приятно и деликатно чувство за хумор.
Също така ми е много интересно да прочета разказ на човек,събрат " живеещ от другата страна". Те нещата принципно са сходни, но от определен ъгъл разликата поне за мен е леко комична. Примерно вие сте минали набързо през Холандия и Германия за да достигнете до земите отвъд тях, а ние гледаме да минем по-бързо през тезии земи за да стигнем до Германия и Холандия

Благодаря за приятната емоция и забавления, които носи пътеписа, и оставам в очакване на продължението!
_________________
Магия в лилаво

[Gen4ON]

3. България – от Вършец до Крапец

Продължавам с „таз славна история“!

…на сутринта, след кафето ни заведоха да се поразхладим на басейнче с минерална вода. Падна голяма игра! 😊

Опаковахме багажите и заредени с енергия и добро количество армагани от нашите приятели се запътихме към следващото набелязано място – пещера „Проходна“, също така известна като „Божиите очи“. Едно място, което внушава уважение към природата. Място с богата и потайна история, къде знайна, къде тайна… Пътят беше спокоен, слънчев. Настроението беше във върха си! Кемпера ни носеше плавно водейки ни из приключението по един чудесен начин!
Стигнахме до пещерата. Паркинг от тип „поляна“ и десетина търговци преди входа на пещерата. Продаваха предимно магнити и кристали. Когато входа на пещерата изникна ми омекнаха краката. Там винаги ефекта за мен е такъв… Чудна работа, толкова внушително и красиво. А за „очите“ каквото и да се каже ще е малко… Прекрасно преживяване!

Искам само да добавя, че на "паркинга" се срещнахме с едно семейство от Чехия с три деца и кемпер, направен от тях в бус VW, ниска и къса база! Как се събираха да спят там, не знам! Това, за тези, които обичат да се оплакват от липса на място!

На излизане завързахме разговор с една интересна женичка, която продаваше кристали. Взехме по един, намерихме си по едно храстче, натоварихме се в кемпера и тръгнахме към следващата дестинация – Долна Оряховица!
Че какво толкова има там?! Има братовчеди! 😊 Една супер вечер. Поиграхме, починахме си добре и на следващият ден се изпратихме по живо по здраво!

Следва – Добрич, моето родно място! Прекрасен и зелен! Безброй разходки и срещи с роднини и приятели. Родовата среща, макар и в съкратен състав мина в стила на родата – стилно и до дъно! С тези хора мога да се хваля на длъж и шир и честно казано – не пропускам. Много спомени се върнаха, много истории се разказаха… беше веселба. Имаше демонстрация на кемпера и само положителни коментари. Роднини, какво да кажат! 😃

След няколко дни в родното ми място дойде ред и на една от перлите на това пътуване – Крапец! С две думи – приказно спокойствие! Имаше доста летуващи с каравани и кемпери, но нашето любимо място ни чакаше свободно! 😊 Наместихме се, разпънахме циркът и хайде на плаж! Цяла седмица! Всеки ден слънце и море.

Имахме интересни изживявания, за които искам да споделя. При едно ходене до морето НЯКОЙ, без да посочвам имена, забрави, че ключа на кемпера е в задният джоб на банските му и влезе с него в морето. Ако се чудите кой е този НЯКОЙ ще кажа само, че единствено аз имах джобове на банските… Същият този някой с джобовете по някаква причина реши, че е по-добре да остави резервният ключ в Нидерландия, на сигурно място!

Такааа, кемпера не ще да се отключи нито да пали… Добре, че братЪТ ми, извади един коз от ръкава си и до плажа дойде ключарят - спасител. Направи нов ключ и ни измъкна от неудобното положение!

Не щеш ли, на следващият ден, пак онзи с джобовете реши, че с кемпера ще идем до Крапец, но не по същият път по който беше стигнал до бивака. Резултата се вижда на снимките… позатънахме малко… На помощ дойде машината чудо, с голям опит точно на този плаж, извадил от подобна ситуация не един или двама – Субарянецът(Subaru Outback)! Митичното създание от света на почитателите на автомобили 4х4. За незапознатите ще кажа, че това е името на синьо-сивият дзвер на снимките. Не без помощта на една лопата, кемперът беше изтеглен! Винаги съм изпитвал изключително удоволствие да вадя разни затънали автомобили със Субарянецът, но вадейки собственият си кемпер, с който АЗ лично затънах будеше в мен смесени чувства…

В Крапец или както обичам да казвам аз – НА Крапец срещите с роднини и приятели не спряха. Редовно пиехме кафе на вилата на братовчедка ми. Вечерите също си бяха редовни при тях. Не мога да не спомена консумацията на подбрани морски и горски дарове сред които черноморска акула, комодски раци 😉 , градински краставички и домати!
Последната вечер на плажа беше голям купон – цял отбор роднини и приятели дойдоха на вечеря и палатки при нас. Запалихме си огън, скарата не спря… Последните оцелели са се предали на съня към 04:30! Запомнящо се преживяване!

Дойде време да сложа точката на този пътепис. Дано да ви е харесал. Ако е така, както казват хората, ударете Идин лайк и напишете мнението си в коментарите!

Хубав ден на всички!!! 🙂

Снимки: https://www.facebook.com/photo/?fbid=10223726118852357&set=pcb.10223726148733104

[kvp155]

Интересно пътуване, особено когато е към родното място. Няма как да не се забележи, че българските забележителности са най-красиви и най-вълнуващи, особено тези в Добрич и Горна Оряховица. Нашето си е наше, ако и да живеем дори на друг континент. Това обаче се разбира, като се направи сравнение, за което си трябва пътуване и то не малко. И къде в Нидерландия има като нашите градински и домати? – никъде! Лалетата може и да са ни по-лоши, но за доматите и дума да не става.
А Проходна е един невероятен природен феномен, и подобни има на много малко места по света.
Благодаря за споделеното!

[Gen4ON]

[Gen4ON]

[loveforever]

Време няма. Кризата в тази насока е повсеместна, но не трябва да се отказваме.

Иначе разказа много интересен, увлекателен и ... полезен. Много важен извод - никакви джобове по банските.
Оставам в очакване на нови разкази за нови пътувания и приключения.
_________________
Магия в лилаво

[Gen4ON]

4. България – Крапец – Варна – Черноморец(Бургас) – Татул(Родопи) – Лисиците – Сопот

Добър ден!

Първо един полезен съвет - обличайте се добре и да не излизате от къщи без да сте яли!

…То взе, че се съмна! Плажът на Крапец ни чакаше тих и спокоен. Все едно знаеше за чутовният банкет от предната вечер/сутрин и не искаше да ни притеснява с някакви силни звуци, които след такива банкети биха ни притеснили... Изкъпахме се в морето, да го освежим, опаковахме цирка, изпратихме гостите... Такива работи! 😊

Потеглихме към Варна. Темпото, с което се срещахме с интересните ни приятели беше завидно, също толкова, колкото е завидно, че имаме толкова много интересни и добри приятели! Всеки ден – ДО ДУПКА! 😊

Нещо ново – да си призная честно, за първи път виждам Варна с тези очи… Един хубав спретнат град, светъл и приятен. Вярно е, че си има проблеми за оправяне, но кой ли град си няма… Примерно кръговите! Може би, по-скоро тези, които карат в тях. За успокоение на наострилите се в този момент варненци, мога да заявя, че в северна Италия кръговите са подобни на тези във Варна, но там карат ОЩЕ по-зле от тези, които „карат в тях“ във Варна. Няма да споменавам кръговото на крайезерният път и бул. „Васил Левски“ – там е страшно! С това кръгово, така наречената морска столица, излиза едни гърди напред в изкуството на пътното строителство! Сигурен съм, че след хиляди години, като разкопаят това кръгово ще си кажат най-малко „Брей“!

Отседнахме в къщата на един приятел в местност Боровец до Варна. Голям майстор! И като казвам майстор – от истинските – както на строителството, изработката на мебели, асмалъци, глезотии и т.н., така и на производството на качествени и изтънчени питиета, възпявани от народният фолклор.

При едно преминаване по Аспарухов мост направих една снимка, която се надявам да не се окаже секретна! Фрегата "Смели"(военен кораб от варненската база на ВМС), на буксир. Като видях тази гледка, за миг си помислих, че морската сигурност на страната е разклатена, но после си казах, ЕВГЕНИ, МИСЛИ ПОЛОЖИТЕЛНО! Щом флагманът на Българските ВМС го буксират, значи поне има с какво да го буксират!

След Варна се дислоцирахме в гр. Черноморец(Бургас). Изкарахме си супер с Мъжете, с които имах честта да се срещна във ВВМУ "Н.Й.Вапцаров". Както се казва – три дни яли, пили и се веселили! Като се замисля, само за това, че се срещнахме си струваха петте безполезни години в морско училище и абсолютно неадекватното образование, което получихме. НО това е още една друга тема, на която трябва да се обърне специално внимание и не е за този форум…

Като изтече времето за нас там – поехме на път към раят на тази Земя – Родопите! За тази планина, каквото и да се каже ще е малко. Дори и в Българският език няма достатъчно силни думи, които да опишат какво богатство за сетивата представлява този божествен кът от Родината ни! Цел на посещението ни този път беше Светилището на Орфей – Татул. Забележително място. Самият факт, че римляните не са си позволили да бутат тези „езически“ свещени места е достатъчно красноречив за силата, която имат. Всеки може да прочете и види снимки на мястото в интернет. По интересна е следната случка, която ни споходи в съседното село – село Равен.

След светилището, решихме да спрем в село Равен, да си купим нещо за ядене и да си намерим място, където да пренощуваме. Паркирахме и тръгнахме да разпитваме къде е магазина. Едни бабички ни упътиха – „Ей там, зад ъгъла в дясно на 10-20 метра е“. Това го пиша не случайно – ще видите колко и какви неща ни се случиха за около 50 метра! По пътя към магазина под едно дърво стоеше една бабичка, сама. Поздравихме я и тя ни извика при нея. Като отидохме ни подаде една торба с топли мекици. Каза „Направила съм ги за всеки случай, ако някой като вас мине да му ги дам“… Стигнахме до магазина. Отпред се бяха събрали на по бира десетина мъже. Поздравихме ги и влязохме. Не беше много добре зареден, а и едва ли се търсят много продукти – беден район, хората работят здраво за прехраната си а както знаем в България със здрава работа не се живее нормално(в повечето случаи). Попитахме магазинера къде можем да паркираме кемпера за нощта и да пренощуваме без да пречим на някого. Обясни ни и на излизане каза да го изчакаме. Качи се до къщи и ни донесе една кутия с домашна баница. Жена му починала преди една година на същата дата – подава човека. Докато го чакахме зад нас приближи една превита бабичка. Поздравиха я децата и тя като ги запрегръща – все едно ги е чакала с години, за да ги види… Навярно има кого чака... На всичката си немотия влезе в магазина, изкара четири вафли и ни ги даде… На всеки по една – лично! В такива моменти на човек му се подкосяват краката… За 50 метра! Осъзнаваш колко е далеч от истинските взаимоотношения, от Истинският живот съвременният човек. Много неща осъзнаваш и за много се замисляш… Къде е така нареченият „бял свят“… За 50 метра…

Пренощувахме.

На следващият ден тръгнахме към следващата ни точка – Въжен мост Лисиците на Язовир Кърджали. Интересното тук е, че това е единственият начин да се достигне до селото. Друго интересно – пътят до въженият мост е само пеша през гората. В близост до моста има железопътна спирка. Мостът, спирката и част от пътя можете да видите на снимките. Красота и чистота!

Същият ден достигнахме до Гр. Сопот Родно място на Големи Българи! Там отседнахме при приятели, прекарахме си прекрасно, свършихме и малко полезна работа по облагородяване на пешеходните пространства и зелените площи! 😊 На следващият ден направихме и културна обиколка, за да се запознае младото поколение с част от историята на Родината си. Силно препоръчвам, който не е ходил в гр. Сопот да го направи. На последната снимка е гледката към Балкана, която имахме щастието да е пред нас всеки ден за времето, когато бяхме там!

До тук спирам, че мастилото взе да привършва! Бъдете здрави и до скоро със следващият пътепис!

Снимки: https://www.facebook.com/photo/?fbid=10223838270656082&set=pcb.10223838323777410

[loveforever]

Ех ... магията на Родопите ... Който веднъж я е почувствал винаги ще я носи в сърцето си.
Имайте повече така вълнуващи и запомнящи се преживявания, пълни с неподправени чувства, доброта и истинска българщина!
_________________
Магия в лилаво

[niko]