kemper-club forum

[ls1]

Много се чудех дали да го започвам да пиша разказа за пътуването ни до Букурещ. Честно
казано не съм много доволен, хвърлих доста нерви. Сега след като минаха няколко дни откак
сме се върнали се надявам да успея да извлека забавното от тези три дни и да го поднеса
както на вас, така и на себе си.

Вяра се върна след 10 дневна командировка в Москва, а и предстоеше пътуване до Букурещ
за изложение. Всичко трябваше много бързо да се организира и в един момент се оказа че
има проблем с транспорта. Аз честно казано нямах голямо желание да ходя, защото съм чувал
как е по изложенията, а да оставя Вяра на щанда пък аз да се разхождам...Но в един момент
се оказа че няма как, а и мен малко по малко ми дойде мерака. 19 години не съм излизал от
страната, защо пък да не се разходя до Букурещ. Но поставих условие - аз там с колата не
отивам. Отиваме до Русе, паркираме реното и си хващаме маршрутка до Букурещ. Като сметна
всички такси мост, винетки и т.н. - даже по-евтино ще излезе. Вяра се съгласи с мен и бе
решено - в четвъртък сутринта пътуваме.

Станахме рано и в 6 бяхме готови за тръгване. Вяра искаше по-рано да тръгнем, но аз настоях
да се наспя като хората, а и да се приберат закъснелите пияници от пътищата. Сипахме нафта
на изхода за София и газ по магистралата. Аз незнам защо бях останал с впечатление, че Русе
е на 170км от Варна. Оказа се на 200, но реших да си карам както аз си карам - с 80-90.
Естествено имаше хора, които по пътя явно бяха разбрали че разстоянието е 200км а не 100,
та бързаха да наваксват, разбирай - бясно ме задминават и даже са недоволни че съм им
бавен. Много здраве, предайте поздрави на следващото дърво като се срещнете.

Към 9 влизаме в Русе. Според спомените на Вяра има автогара от която тръгват маршрутките и
тя била близо до Дунав мост. Така че логично карам към Дунав мост по табелите. Тук автогара
там автогара - няма. Ами сега? Обърнах понамусен и спряхме да питаме на една
бензинстанция. Оказа се че Дунав мост е в източния край на града, а автогарата в западния.
Намерих я без проблеми и Вяра отърча да пита за маршрутка. Маршрутки имало в 6 сутринта
и в 2 следобед. Ха сега де. Целия ден заминава, Вяра изтърва изложението и изобщо...лоша
работа. Погледнах Вяра а тя ми отговори така






Досетили сте се че отсякох - отиваме с колата. Тръгнахме към Дунав мост по вече познатия ни
път. Кратка спирка да платим такса за минаване на моста. Показахме на митничарите лични
карти и талон на колата, един поглед в багажника и сме на моста. Бях чувал че е тесен и с
много дупки. Не че не е тесен и не че няма дупки, но е поносима работата.

Скоро бяхме в Румъния. Първата ни работа бе да си вземем винетка. За съжаление на 3-4
бензинстанция чак намерихме. Добре че бях заредил в пда-то карта на Румъния. Изчисли ми
маршрут до Букурещ и влезнахме в Гюргево. Там се сблъсках с румънския шофьор. Вярвайте
ми, отвратителни са. Не че не могат да карат - могат, но им липсват някои понятия. Примерно
- странична дистанция. Тя там просто НЕ съществува. Платната са по-тесни от нашите, не
много, но достатъчно да те изнерви. В същото време те се мушат кой как може да те задмине,
да те притисне, да те изблъска. Не по приятни са и румънските пешеходци. Пешеходец да се
огледа? Няма такова нещо. Вървят като свещени крави и ти ги пазиш. Видиш ли човек на
пешеходна пътека спираш и чакаш.


Джипиес-а ни прекара през Гюргево и скоро бяхме на път за Букурещ. В началото пътя е с 4
платна, тип магистрален макар и през повечето време без мантинела помежду. Кръстовищата
са все с кръгово движение - доста удобно. С наближаването на Букурещ пътя се поразвали и
постесни. Движението в града е много, много тежко. Тези хора просто грам толерантност
нямат. Кара на един пръст от теб и даже не те поглежда. Задръстванията са в продължение на
километри. От влизането в Букурещ до пристигането ни до хотела минаха 2 часа. И
проблемите далеч не бяха свършили. Колегите на Вяра от Румъния резервирали стая в Хотел
Амбасадор, който е на пъпа и съответно - няма къде да се паркира. Въртях се, оглеждах,
нервите ми бяха опънати до крайност, екскурзовода на Вяра каза че бил в хотела и ни чакал –
т.е. грам няма да ни помогне. Накрая как да е паркирах на забранено място с успокоението че
пред мен има поне 5 коли също паркирали. Просто нямаше къде другаде. Казах си - вечерта
ще изместя колата.

Настанихме се в хотела. Соц постройка с лъскаво фоайе и не чак толкова хубави стаи. Наложи
се сам да ремонтирам кабела на кабелната телевизия, че бе изтръгнат.Иначе - чисто. Вяра се
изстреля в посока Експото, аз тъжно хапнах два кроасана и се оттеглих на следобедната си
дрямка.

...следва...
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[sisi_nz]

Много увлекателно разказвате ,въпреки негативните моменти ,които сте имали,но пък е имало тръпка да се справяте с различни ситуации.Така ,че чакаме продължението.Поздрави!

[ls1]

Вяра се прибра вечерта към 19.30 и се приготвихме да ходим да хапнем. Аз вече ядосан
от Румъния и румънците реших да не рискувам. Ще търсим пица. Най-безопасно,
пицата навсякъде си е пица. Джипиес-а показа наблизо пица Хът, не мерси. На
рецепция питах един младеж и той забоде пръст в картата - ей тук имало пица.
Намерихме (мисля) заведението което ни посочи, но се оказа с резервации. А си беше
най-обикновена кръчма сякаш. Повъртяхме се по уличките и в очи ни се хвърли
италиански ресторант. А, казах си, тука е пицата. Влизаме, сядаме, отварям менюто –
няма пица. Идва сервитьора да вземе поръчката и на моето 'Ду ю хев пица?' отговори с
цезаров поглед - изпълнен с презрение и разбиране за низкия ми произход
едновременно. 'Но пица!' процеди погнусено. Поръчахме си това онова, беше вкусно,
макар и според мен леко скъпо нооо....така е по ресторантите. За справка двамата се
нахранихме за около 50лв - без да прекаляваме в екзотики.

Време бе да преместим колата. Огледах уличките аз и забелязах че има табели паркинг,
но на някои има добавено 'плата' което предположих значи че е платено. Наблизо
гледам знак само паркинг и под него свободно място. Казах си - е тука ще бутна колата.
Паркирах и с чиста съвест тръгнахме да се прибираме за сън. По улиците обаче кипеше
трескава работа, в 11 вечерта до всяко дръвче спираше камионче и цигани полагаха на
бегом чимове трева. Бях озадачен, но Вяра ми каза че на 2-ри започвала някаква НАТО
среща в Букурещ. Така много неща си дойдоха на мястото. Търчащите и метящи
цигани, полицаите на всяка крачка. Помислих си - какво ни засяга - и си легнахме да
спим.Колко сме се лъгали.

На другата сутрин гледам насреща улицата празна. Ама една кола няма. Казах си - е,
рано е.

Слязохме за закуска. Аз винаги съм имал резерви към шведската маса. Всъщност
никога не съм бил на такава закуска. Обаче съм чел Алеко Константинов и винаги съм
правил асоциация с блъскане, ръгане с лакти и носене на по 4-5 чинии. Даже ми мина
през главата - не ми се вре в тарапана, ще си взема фурнети, на всеки ъгъл има. Вяра
обаче ме помъкна към ресторанта. Влизаме, гледам народа вече се разположил и дъвче.
Пред масата (шведската) имаше хора, но тълпа чак не, отдъхнах си. Взех чиния и
реших да си сложа няколко парчета салам. Домакините обаче явно патили бяха
сложили за целта лъжици. След 2-3 опита връчих лъжицата на Вяра и подходих
директорски - искам това, това и това, а също и това. Вяра ловко ми напълни чинията.
После се оказа че правенето на избор е било излишно - саламите без значение дали
шунка, луканка, бекон или там каквито други си бяха еднакви на вкус, леко
пластмасово желиран, сещате се. Вече бях попривършил храната когато се появи човек
с бъркани яйца и наденички. А аз се борих тука с разни...пластмаси. За другия ден ще
знам.

(Надявам се, че докато четете последния абзац сте се смели с мен, а не на мен)

Обогатил опита си на тема шведска маса изпратих Вяра на автобуса за изложението и
реших да се поразходя из центъра. Ей така, без някаква цел, да си вървя и да си снимам.
Минах да нагледам колата, там си беше. Гледам отсреща някакво ченге затворило
улицата, но не се притесних, нали НАТО идва, затварят си. Почнах безцелно да
обикалям улиците за да си създам впечатление. Да ви кажа не ми хареса много.
Румънците са католици и това им личи в старата архитектура. За съжаление хубавите
стари достолепни с леко готик привкус сгради са загърнати с кабели, притиснати от
алуминиеви дограми и климатици, мръсотия и унили знамена на ЕС. Тъжна картина.
Имаш чувството че е бил хубав град насред който се е пръснал цирей и е опръскал
всичко (хапвате ли? извинете :-) ). Колите са навсякъде, по тротоарите е невъзможно да
се върви. Цигани чистеха главните улици, направо ги стържеха със стирки и боядисваха
парапети разни. Ходех по улиците на този град и го съжалявах. НАТО банята може би
ще му е последна за тази година.

Въртях се няколко часа, присядах тук там. Към обед тръгнах към хотела. Вървя и
гледам паяк носи кола нанякъде. Щукна ми - абе я да ида да нагледам колата. Отивам и
какво да видя. Реното седи самотно на улицата. Поспрях се озадачен, после някакъв се
опита да спре пред реното и ченгето отсреща за което ви бях споменал се разкрещя да
се маха. Казах си - не е на добре. Обаче как да го питам дали да местя колата? Човека
едва ли знае английски. След кратък размисъл отидох до него, изчаках го да престане
да крещи на някакъв шофьор и изстрелях подготвената реплика сочейки колата:"Рено
парк окей?". Отговора беше мощен рев 'НООООООО но но
но%^#*$#(@#$&&$%(#$%@&$#%@($%($)#'. Аз му соча табелата паркинг под която
съм паркирал и му казвам 'Паркинг!', а той ми отговаря 'Но паркинг! НАТО!' и
продължи да крещи нещо неразбираемо от което разбрах само 'Темпо темпо'. Да
тръгвам да обикалям с колата да търся място за паркиране бе лоша идея. Завърти ли ме
движението кой знае де ще ме хвърли.

Влезнах в една малка уличка и зачаках някой да се разкара. След 10 минути това се
случи и доволен се намърдах сред многото спрели коли на разрешения безплатен
паркинг.

Едва ли ченгето си е давало сметка колко мъдрост има в думите му 'но паркинг! нато!'.
Май това значи НАТО за нас. Идват веднъж в годината, града се лъска празнично,
паркирането се забранява на много улици и...това е. НАТО ли? НАТО е един голям
паяк за нас, дето ни вдига колите.

Няколко думи за румънските ченгета. Седят на всяко кръстовище по няколко без
значение че светофара си работи. Подканят, гледат някой да не нарушава правилата.
Малко са им различни знаците. Нашите полицаи махат с ръка да минаваш. Румънските
протягат към теб ръка и почват да стискат отпускат юмрук. Това на пръв поглед
изглежда като 'Отстъпи', но всъщност е 'давай'. За пръв път наживо видях полицай да
говори със свирката си. Нали се сещате сцените с Луй Дьо Финес в които свиркаше на
нарушителите? Ей това на живо го видях и спрях да гледам запленен. Ченгето успяваше
да придаде на звука от свирката закана, подканяне, че даже и псувня. Много колоритна
гледка :-) . Може би заради НАТО се бяха разшавали така, незнам.

За тези които са ме чели и преди не е изненада следобедната дрямка на която се
отдадох :-).

Вечерта с Вяра се разходихме из улиците на града, но честно казано не бяхме много
ентусиазирани. Погледахме погледахме пък се прибрахме. На другия ден ни очакваше
път към България.

Малко снимки





















...следва...
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[sisi_nz]

За пореден път сме възхитени от доброто ви повествование.Удоволствие е и четеш с лекота ,така добре поднесени впечатления.Поздравления отново и продължавайте в същия дух да ни разказвате така увлекателно!

[ls1]

Благодарности за милите думи :-) . Този разказ ще има още една част, за последния ден и завръщането към България. Перипетиите бяха не по-малки от описаните досега. Но всичко е добре когато свършва добре.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[ls1]

Събудихме се заредени с оптимизъм заради връщането ни в България. Първо обаче
трябваше да се доберем до Експо центъра, където да седим до обяд на изложението.
Закуска, освобождаване на стаята, натоварване на багажа в колата и сме готови за път.
Включих вярното пда с джипиес-а и заредих маршрута който предварително си бях
направил. Можех само да стискам палци да не е затворена някоя улица по маршрута.
Тръгнахме и на първия светофар как се отървахме от катастрофа още не знам. Аз
завивах наляво, а един румънец отсреща прави десен завой. Да обаче той вместо да
застане в дясната лента след завоя се изстреля в лявата и само вика на Вяра 'Внимавай!'
и реакцията ми спасиха десния калник от размазване. Говедото даже не намали,
говореше си спокойно по телефона. Разтреперани продължихме по указанията на джипиеса.
Как да е след 15-ина минути се добрахме до експо центъра и паркирахме на
платения паркинг.

Вътре има доста палати с различни изложения вътре и аз веднага си набелязах няколко
за разглеждане. Влязохме в 17-та палата, тази с туристическото изложение и Вяра
застана зад щанда си, а аз с директорски вид се настаних на една масичка отзад. Аз
въпреки че съм душа човек имам доста строг поглед. Веднъж в автобуса контрольорка
след като ми провери билета смутено ми каза 'Ама...извинявайте...това ми е работата...',
а аз просто си гледах нормално. Така че почнах да оглеждам наоколо с поглед тип 'Кого
да уволня сега...'.

Скоро обаче се отегчих и тръгнах на разходка по другите палати. В една от тях имаше
изложение на спортни стоки, съответно и на къмпингарски неща. За съжаление
изложителите не бяха много отзивчиви, та едвам ми позволиха даже да снимам, камо
ли да питам. Хвърлиха ми се в очи едни лампи дето май от вятъра се зареждат или аз
така съм разбрал. Вижте снимките и преценете.






На един друг щанд видях кемпер самия подреден като магазин. За съжаление имаше
само обикновени неща, от рода на палатки, раници, газови котлони.




Като излязох навън видях на едно място спрени кемпер, голяма каравана и малка
каравана. Снимах ги с голям кеф. Цената на кемпера е 37 500 евро + данък, на голямата
каравана 21 689 евро + данък, на малката нямаше бележка.












Накрая видях и как румънците разбират тиимбилдинга - стар зил с изтекло масло, ха
бутайте сега да станете тиим. :-)




Върнах се при Вяра на изложението. Бяха се напоявили разглеждащи. Не ми се ще да
коментирам как се представяха фирмите. Само ще ви кажа че не съм учуден от слабия
ни туризъм. Не може да сложиш на рекламен щанд попрезряла кака с 2 тона стичащ се
грим и скръстени ръце и да очакваш интерес. А 90% от представящите бяха такива.
Толкоз по темата.

Стана 12 часа и се натоварихме на реното, време бе да тръгваме към България. Въведох
маршрута до Гюргево в пда-то и потеглихме. В началото не бе толкова зле. Имаше
затворени от полицаи улици, но не по нашия маршрут. И после адът се изля отгоре ни.
Незнам джипиес-а ли ни обърка или ние не го разбрахме, но завихме по грешна улица.
Джипиеса започна да преизчислява, тука наляво, тука надясно, половината улици
затворени заради НАТО срещата или пък не можем да се пристроим защото потока
върви и те носи. Мина...незнам, много време, вече бе към 13 часа, а бяхме наникъде,
въртящи се из центъра на Букурещ. Накрая реших - караме в една посока, стигаме
околовръстното и по дъгата ми ще излезем на пътя за Гюргево. Избрах си една посока и
поехме натам, като се поосвободи малко движението спряхме да въведа маршрут до
околовръстното, а и да видя изобщо къде сме. Оказа се че карам на запад. Сложих една
точка на околовръстното и джипиеса се освести и почна да ни насочва. Естествено се
оплете на детелината на края на града, та поехме малко по някаква магистрала, но
бързо успяхме да се върнем и да излезнем на околовръстното. А там - зверско
задръстване. Ама зверско. Тир до тира, тук там микробус. Джипиеса каза 'Карайте още
14 километра' след това даде сигнал че батерията му свършва. Само това ни липсваше,
да останем без джипиес. Нямах зарядно за автомобил, само за 220 волта. Казах си - ще
го мъчим докато издържи. А задръстването едва пълзеше. Мургави търговци вървяха
между колите и продаваха обувки, очила, чорапи и какво ли не. Като минавахме край
една бензинстанция от микробуса пред нас слезе едно момче, отиде и си напазари и се
върна. Чудехме се какво толкова има напред. ЖП прелез ли, катастрофа ли. Оказа се
най-обикновено кръстовище регулирано с два стопа и оттам нататък всеки минава
както може, с клаксони и псувни. Залепих се на микробуса пред нас и под заслона на
един завиващ тип минахме през кръстовището. ПДА-то жално се оплакваше че му
свършва батерията, а ние с Вяра се молехме - изтрай да ни качиш на пътя за Гюргево.

Накрая и това се случи. Излезнахме на пътя за Гюргево и дадохме заслужена почивка
на пда-то, горкото според мен до 5 минути щеше да си угасне само. Бе около 14 часа.
Измъкването от Букурещ ни отне 2 часа и много нерви. Пред нас бе широк път и след
това България. Стигнахме Гюргево и го заобиколихме по околовръстното следвайки
табелите за Русе. Малко чудене откъде точно да се качим на моста, плащане на такса за
моста и скоро бяхме в България.

Друго си е на родна земя. Спряхме на едно ОМВ за кафе и да звъннем на роднините да
са спокойни, че сме си вече тук. Пътя към Варна го взех с едно спокойно мое си темпо.
По пътя видяхме един самолет от селскостопанската авиация да пуска нещо над нивите.
Много красиви машини, като мине близо до теб и го виждаш как реагира на всеки
повей на вятъра.

България е доста по-красива от Румъния. И не го казвам от патриотизъм. Там е едно
равно такова, ниви и тук таме дървета. Няма ги нашите хълмчета и горички, знаете
какво имам предвид.

Пристигнахме във Варна с последните лъчи на слънцето.

Е, това е историята за нашето пътуване. Надявам се да ви е било интересно, а ако имате
път към Румъния - и да ви свърши работа и да ви подготви. Нашият съвет - не
тръгвайте без джипиес. Това бе най-полезното ни нещо там. Не мога да си представя да
бях спирал да питам това онова къде е. Ако имате някакви въпроси относно Румъния –
питайте смело.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[Libra_sss]

Здравейте, Вяра и Мартин! Благодарим,че споделяте преживяното. А за начина на представяне направо нямам думи. Доста увлекателно и интересно. Искам да попитам - защо на изложение стоките им са защитени с вериги. Стана ми много интересно. Че румънците са много крадливо племе знам от десетилетия, но нали вече са в ЕС. Мислех, че има промяна. Вашите впечатления по този въпрос какви са?
_________________
http://kapo.snimka.bg/children/krum-i-zoya-na-1g-i-10m.590197

http://help-viki.info

[Libra_sss]

Сега забеляах - във форума сме на старото време.
_________________
http://kapo.snimka.bg/children/krum-i-zoya-na-1g-i-10m.590197

http://help-viki.info

[ls1]

Либра, да ти кажа не съм забелязал да пипат, да ни наобикаля някой или нещо такова. Аз съм малко с вид на мечка, особено с голямата ми шуба и лошия поглед...може да стресирам апашите, незнам. Специално на този щанд имаше отзад един много необщителен човек с вид на арабин, който смяташе нещо на калкулатор и мисли доста време докато ми позволи да снимам. Веригите са си вериги, явно са сложени против крадци, то се вижда. Явно са патили хората. В същото време точно това с веригите е малко скрито от погледа на продавача, може това също да е причина. Но да ти кажа честно не видях на други места вериги.

Втората вечер като отидохме да нагледаме колата и аз понеже се въртя около реното оглеждам за скоба сложена или срязана гума и веднага дойде един чичак и заплямпа нещо на румънски сърдито. Аз изкарах дистанционното на алармата, казах му 'но ромениан' и отключих колата да види че е наша. Чичака се поусмихна и почна да ни обяснява с ръце, че можем да сме спокойни, никой няма да я открадне. И аз така съм чувал - че в Букурещ коли не крадат.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[Libra_sss]

През последните 3-4 години, когато е ставало въпрос за Румъния ми е ставало ясно, че нещата там се променят към добро, не е като при нас в България. Наскоро ми гостува една приятелка от Шумен.Тя сподели, че в Шумен вече има доста случаи на кражби на дамски чанти посред бял ден. Да му се не види, как не можем да попаднем на управляващи. Вместо да вървим напред. Век на технологии, на не знам какво си а сякаш тънем, тънем. Както и да е. Аз благородно ви завиждам, че имате възможност да пътувате извън България. Аз до сега не съм имала тази възможност. Както вървят нещата и скоро няма да ми имам такава.Така, че всяко споделено впечатление от вас ми е много интересно.
_________________
http://kapo.snimka.bg/children/krum-i-zoya-na-1g-i-10m.590197

http://help-viki.info

[jororib]

Много интересен разказ.
Незнам какво да кажа просто много се замислям дали да ходя в Румъния.
Незнам дали сте си изкарали добре ,но със сигурност сте имали интересни моменти.
Като писахте за самолета когато минавахме край Варна видях този.

Снимките от града изглеждат много интересни и въобще не говорят за препятствия.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[ls1]

Самолета който ние видяхме бе по-голям...един такъв очукан, с прозорчета отстрани, тип 'Индиана Джоунс на приключение' ако разбираш какво имам предвид :-) .

Аз съм далеч от мисълта да вадя генерални заключения за Румъния от 3 дни престой там. Но усещането ми е че е същия абсурдистан като при нас. Хайде сега представи си да попадаш в ситуации все едно у нас, но да не знаеш езика. Мен тръпки ме побиват при тази мисъл. Не че няма да идем пак, ето сега на сутринта отиваме с реното до Констанца за през деня. Но с кемпера не бих тръгнал.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[ls1]

Проблема със зареждането на пда-то описан в разказа е решен вече с едно зарядно за кола и стоичица от ибей :-). Сега чакам само батерията с удвоен капацитет да дойде и съм готов за изненади :-) .
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[plamen]

Румънците имат много трески за дялане ,но наистина са по напред от нас.Можем само благородно да им завиждаме.Разбира се имат и недоразумения като този стоп на околовръстното ,който стои там от много години и за да го минеш чакаш 30-40 минути.Все пак за много кратко време се оттърваха от ужасните каруци,ноито се срещаха по пътя.Голям плюс също е ,че няма рекетиращи полицаи,каквито все още ги има у нас.А най-хубавото е ,че не знаят какво е кражба на кола,можеш да спираш без да се притесняваш.Не съм почитател на Румъния ,просто отчитам реалния им напредък.Изключение прави пътя към България.Той е също толкова ужасен каквито са българските пътища.

[jororib]

При нас разхода идва основно от ферибота.
Много лоши неща съм слушал за пътя там до Сегет.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com