kemper-club forum

[PEPAR]

Дата 18-ти декември 2008г. Много трудно да се дочака имайки предвид три месечната подготовка на това предстоящо, вълнуващо пътуване.В последния момент (седмица) преди тръгването мой приятел Рубин с кемпер от Смолян и Рангел- познат също с кемпер от Кърджали решиха да пътуват заедно с нас.

Вълнуващо не само поради факта че ще пътувам с кемпера,но и заради всички историческите места, които щяхме да посетим, а именно Кападокия (Турция), Крак де Шевалиерс, Палмира, Дамаск, Босра (Сирия), Мъртво море, Река Йордан, Петра, Вади Рум, Акаба (Йордания), Памук кале (Турция) и обратно в България. И така в студеното утро (само около 5 градуса) на 18-ти декември, около 09.30 ч., благополучно потеглихме от Смолян. Два кемпера Фиат дукато, четирима възрастни и едно дете, кой от кой по-„напомпан”, то не бяха „па’и се Петра ... идваме”, или „я да видиме колко ще е червеноморето” и т.н.
Преди Хасково чакаше и другият кемпер от Кърджали и така след сериозно пазаруване по списък в „Кауфленд” се отправихме към границата. Пътя до границата, преминаването й (около час), пристигнахме на един „park alani” (една от отбивките на магистралата към Истамбул). Свечеряваше се, започна да вали и решихме да се настаним. В „park alani” ни предложиха вода и тоалетни, естествено че всичко беше безплатно.

Някои сутринта се пооспаха, но имайки предвид тихия и напоителен дъжд, май на никой не му се бързаше ..., порядъчно моткане, кафенце, яко подсладен чай и разни такива благини, около 09.30ч. потеглихме. След около 10-20 км магистралата за Истанбул, Рубин- вторият кемпер се обади по станцията че не може да включва 5-та скорост. След поредното спиране и умуване решихме, че не може да продължи така и се наложи да влезе в сервиз в Истамбул. Добре, че Рангел от третият кемпер е ходил много често и знае сервиза, а ние самички посмъртно едва ли щяхме да се оправим толкова бързо, за да го намерим. В сервиза ни приеха много бързо и разбраха какъв е проблема. Веднага се заеха и до вечерта всичко беше наред. Потеглихме с 5 км в час през Истамбул, тъй като вече беше “час пик”. По план същата вечер трябваше да се доберем до Кападокия, град Невшехир. Предвид напредналото време на първото възможно отклонение спряхме и се настанихме за да пренощуваме.На следващият ден продължихме транзит по околовръсното на Анкара а колко беше красива и подредена ... нямам думи. Привечер пристигнахме в град Невшехир и там пренощувахме.
На сутринта нямахме търпение да видим Кападокия и още в 8 часа бяхме на линия. Оставихме колите на един паркинг и се изкатерихме на най високото място от където се показа една невероятна панорама. Продължихме надолу към набелязаната цел ... дъжд ... дъжд ... и пак дъжд! Гьореме, Учхисар, Аванос, Ургюп, все живописни селца със страхотни панорами. Целият ден беше невероятен, красота, доволно потърквахме ръце за следващия ден и се молехме да няма вятър. Гьореме, според мен е най-живописното селце, страхотни кафенета, кръчмета ... Учхисар.




Пътят по който карахме беше страхотен, качвахме се на 1600 м надморска височина, слизахме под 1000 м, пак нагоре и така до Адана.Там вече започнахме да усещаме накъде сме тръгнали, не мога да кажа колко точно беше температурата, но беше висока.
Пристигнахме на фарове и естествено пак на дъжд, но доста по-слаб. Намерихме приличен паркинг до една бензиностанция в Ишкендерун и естествено след един разговор с шефа и пренощувахме там. Цяла нощ не спахме заради силният вятър, цялата каравана се клатеше ...
На следващият ден напуснахме Турция за около 20 минути и за около 50 минути процедури на Сирийската граница, процедури от рода на подхвърляне на паспорти, посмигване остойностявано на 250 сирийски паунда (1EUR=65 SYP), за печат на паспорта и карнета ... сладури. Влизаш в Сирия, караш и не вярваш на очите си ... карат в насрещното право срещу теб, в последния момент завиват на някъде ... на 125-ичка (това е единствената позволена кубатура) мотор се возят по трима, пак в насрещното ... шок в първия момент ... после свикваш, ние поне сме калени. Халеб (Алепо) е на 50 км от границата, пристигнахме по свечеряване в Крак де Шевалиерс. Там ни посрещна собственика на къмпинга - един едър и невероятно учтив арабин. Вечерта прекарахме при него в ресторанта като ни разправяше за замъка който стоеше пред нас на терасата. Пиехме чай и пушиххме наргиле.



На следващия ден посетихме Крак де Шевалиерс, замъка на кръстоносците, строен по времето на великия кръстоносен поход към Йерусалим. Безспорно най-известния и най-величественият сред тях е Крак дьо Шевалиерс. Лорънс Арабски го нарича „най-романтичният от всички замъци”. Разположен е сред красива местност в долината Букея, на запад от гр.Хомс, недалеч от средиземноморското крайбрежие. Изграден в романско-готически стил върху основите на старо кюрдско укрепление, той принадлежал на Ордена на Рицарите Хоспиталиери. Обратно по пътя от който пристигнахме към Хомс и от там към Палмира. Оставаха само 100 км до Палмира, а жега си беше. Разстоянието от Крак де Шевалиерс до Палмира е само 220 км, но от тях 150 са през пустинята. Много се изкушавах да кривна в страни от пътя ... хиляди следи в пустинята от МПС-та, ама не става ... колегите, а пък и без водач ... смее ли човек!?, да не говорим, че и дизел няма от къде да намериш, а бе има си хора за всичко, продава се, но малко „по-скъпичко”. Пристигнахме в Палмира. Попитате ли някой от днешните жители на Палмира за историята, ще чуете само едно име - Зенубия. Зенубия била арабският вариант на Клеопатра - кралица, жена и воин, тя не се побояла да поведе малобройните си войски срещу Римската империя. Зенубия била съпруга на имперския наместник за източната провинция на Римската империя Одеинат. Под нейно ръководство войските на Палмира завзели от римляните Басра и Антиохия. Но при една битка през 270 г. след н.е. армията била разгромена от войската на император Аврелий. Пленили жената воин и я откарали в Рим в златна клетка. Последните си дни арабската Клеопатра прекарала в самота във вила, специално отпусната й от императора. Освен смел пълководец тя била и мъдър управник на вътрешните дела на града-държава. Със Зенубия си отива и Палмира. Само две години след като тя била пленена, градът бил напълно разрушен.



На свечеряване отидох да гледам залеза над пустинята. От Палмира продължихме към култовото Багдад Кафе. Много е яко в тези кафенета (те са 3 по пътя за Дамаск), истински оазис насред пустинята. Близо половината от територията на Сирия е заета от пустиня – чакъл, камъни, бежево-жълтеникав или кафеникаво-сивкав пейзаж, тук там „оживен” от примитивни бедуински жилища (палатки-шатри). Много любопитно явление в Сирия са крайпътните заведения, носещи името „Багдад кафе”. Наричат се така, защото са разположени по главния път Дамаск-Багдад и представляват нещо като местна екзотична версия на “франчайз” вериги от рода на „Старбъкс”. Пристигаме на свечеряване и естествено пак купон: чай наргилета … дори ни свириха на нещо подобно на рабаб.


На сутринта тръгваме за Дамаск. Пак пустиня и от време на време покрай пътя някоя бедуинска шатра. С приближаването на запад, пустинната гледка изведнъж отстъпва място на зелен пейзаж и картини на изпълнени с цветове, градини и полета. Човек има чувство, че е попаднал в друга държава, на друга географска ширина. Причината за тази рязка разлика е мощното живително влияние на Средиземно море върху местния климат. Неусетно влизаме в Дамаск огромен град. Нямахме време да отделим за разходка, а и бяхме решили на връщане да разгледаме. Продължихме през Дамаск към Ал Мафрак (Йордания). Границата Сирия/Йордания я преминахме за отрицателно време, под час. Посоката беше Аман - Мъртво море (осветена магистрала). Както в последните няколко дни с дневни преходи от по 200-250 км, така и този ден пристигнахме на Мъртво море в късния следобяд. Точно за купона - 24оС на сянка. Настанихме се в един паркинг на брега на мъртво море, който пак естествено беше безплатен. Дори си имахме охрана - зад нас беше един “чекпоинт”.


На следващият ден тръгнахме към река Йордан. Река Йордан извира от подножието на планината Хемрон, трите и основни ръкава са Дан, Баниас,Снир. Реката извира на 300 м над морското равнище, спуска се 210 м под морското равнище към галилейско море и завършва спускането си - на 413 м по морското равнище. Иисус Христос е покръстен във водите на р.Йордан от Йоан Кръстител. Не пропуснахме и ние да се потопим във водите й.





По обяд си тръгнахме и по път се потопихме в Мъртво море, веднага тест ... чете ли се книга в Мъртво море докато плуваш? ... да, но ако имаш книга!!

_________________
Ако пътят ти е труден, значи си на правилния път !

[PEPAR]

Тръгнахме си от Мъртво море. Решихме,че няма да караме по магистралата и не сбъркахме.Пътят в началото вървеше покрай Мъртво море и естествения резерват Муджиб. От тук се отклонихме към планините и от -410м под морското равнище се изкачихме на 1440 м надморска височина и от 20оС на сянка на не повече от 4 оС, дъжд и силен вятър. Пътят беше тесен с достатъчно завои и много селца. Невероятни панорами и останки на замъци който не познавахме. Вечерта направихме бивак до едно кафене в Ал Хаса където едно 16 годишно момче от Йемен ни предложи да преспим.

Сутринта отпътувахме за Петра – едно от седемте чудеса на света. Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. Колкото и да говоря за Петра ще е малко.


Вечерта пристигнахме на Червено море. Настанихме се на паркинга до дайвинг клуба. Червено, ама не е червено. Кристално чисто, бистро, виждат се коралите и белият коралов пясък на дъното на 20 м дълбочина. Като го наблюдаваш от брега е безумно синьо. Всички нюанси на синьото. И малко зелено. Казват, че поради чистата вода, небето се отразявало от бялото дъно. Затова цветовете са такива.


. На следващият ден тръгнахме обратно като за деня трябваше да изминем само 80 км към пустинята на Лорънс Арабски - Вади Рум. След „сериозен преход и шопинг в Акаба пристигнахме на главния вход, платихме си входа и изчакахме нашия гид да ни вземе. Заведе ни в селото, любезно ни предложи чай (най-хубавият до момента), оставихме си целия багажq въоръжени с фото- и видео-камери на джипа и право към сърцето на пустинята. Шофьорът ни беше момче на не повече от 15 години, но караше много добре, а и с английският се справяше добре. Чай (повтарям се но наистина най-добрият) в пустинята и в късния следобяд ни заведоха в бедуинската палатка. След това се качихме на една от високите планини и снимахме залеза.



За да бъда честен, за мен това беше най-приятната част от пътуването до този момент! Пустинята, тишината, единственото което чуваш е вятъра, който движи пясъка и ... звездите в небето ... НЕ съм виждал такова небе с милиарди звезди по него ... уаооо ... Същата вечер бяхме офертирани от нашия водач да прекосим пустинята с кемперите до селото, там да преспим и то на смешна цена. Мечтааааа ... бяхме готови и тръгнахме. Вечерта преспахме в пустинята, а сутринта се събудих доста рано, за да снимам изгрева.



Поокъсняхме с тръгването, най-вече заради колегите, много им се спеше на горките, но както и да е, около 09.30 ч. отлепихме към Босра и около 19 ч. бяхме на Йорданската граница.. От Йорданска страна минахме за 15мин., но отсреща беше друго пак печати, пак рушвети за заветният печат. Вечерта късно пристигнахме на Босра.


„Най-римският град” в Сирия е Босра (разположен на юг от Шабха, недалеч от границата с Йордания). Името му се споменава още преди няколко хилядолетия в документи от времето на египетския фараон Тутмос III. Това може би е единственият град в света, където все още има хора, които живеят в истински къщи от римско време. Действително в Босра може да се видят едни от най-добре запазените древноримски паметници в света – античния амфитеатър за над 15 000 зрители. На площада нетърпеливи търговци те водят до дюкяни, а кафенета навсякъде. Закусихме по един дюнер и пак на път. Вече карахме по магистралата и спряхме на една отбивка край Дамаск за обяд.

Не след дълго при нас дойде млад добре облечен мъж, който се представи за консула на България в Ливан, който също минавал по нашият маршрут и като видял българска регистрация спрял да ни предупреди, че трябва да напуснем страната по най бързият начин, защото е започнала война между Палестина (Газа) и Израел. Следващите километри не ги пожелавам на никого. Стрес военни колони по пътя танкове и въоръжени патрули навсякъде. Минахме транзит през Дамаск по разбираеми причини. Но въпреки това бяхме твърдо решени да се отклоним до Маалюля.


На около 50 км на североизток от Дамаск е разположено малкото селце, което обаче е известно в целия християнски свят – Маалюла. Това е единственото място на земята, където повечето от жителите му (почти всичките са християни) говорят същия език, на който е проповядвал Исус – западното наречие на арамейския език. Направихме набързо снимки и малко видео и обратно.

_________________
Ако пътят ти е труден, значи си на правилния път !

[sisi_nz]

Много увлекателен разказ,прекрасно поднесен пътепис!Благодарим ви ,че ни правите съпричастни към вашето пътуване и ни потапяте в един по-непознат за нас свят!

[PEPAR]

До турската граница нямаше спиране пак колони и т.н. След като влязохме в Турция вече се успокоихме. Едва тогава видяхме по телевизия какво е станало и като се замислим, че сме били на 50-80 км от мястото на събитието просто ти идва да се напиеш до козирката. Преспахме на Ердемли на брега на морето.

Времето вече застудя спрямо предишните дни. На следващият ден пътуваме до Динезли. Съпругата ми е пътувала преди 6 години на екскурзия до Памуккале и ми е разказвала, колко било красиво и затова бяхме решили да минем от там. Още повече, че водата която тече е на изчезване - намалявала всяка година. Водата е минерална, лековита и топла, с високо съдържание на варовик и стичайки се, образува ослепително бели тераси. Това е курортна местност от антични времена, хората се любуват на гледката от далече. Има и зона за туристи, иначе не се ходи с обувки (боси може) по терасите те са много крехки. В специално отделената територия може даже да се изкъпеш. Пристигнахме вечерта на Памуккале и спряхме в подножието на един паркинг, а на сутринта се изкачихме и разгледахме.


По обяд тръгнахме към Бурхание където лятото бяхме на един къмпинг и мястото за пренощуване ни беше познато. Собственикът на къмпинга ни посрещна и ни пусна без пари, защото къмпингът не работи, а ток си имаше.

Събудихме се рано в 6 часа от силният вой на ходжата, след което не можахме да заспим и потеглихме отново на път. След обяд вече бяхме на Чанаккале – ферибот и вечерта в България. А в България сняг, сняг и студ …
НЕЗАБРАВИМО!!!!!!
Пожелавам на всеки колега кемперджия да изживее това пътуване!!!
Дида и Петър
Искам да изразя своята благодарност на всички приятели най-вече на Мони, който също е къмпингар и моторист и помогна това пътуване да се осъществи.
Следващите дни ще пусна GPS координати и цени на входове нафта и др. по маршрута, АКО има желание.

_________________
Ако пътят ти е труден, значи си на правилния път !

[стефко пъргавелов]

Поздравявам Ви! За. такова пътуване е необходимо много смелост. Много увлекателен фоторазказ. Браво! Очаквам още

[MITKO70]

Страхотен репортаж и още по-страхотна екскурзия.Бях "подготвен"за него от разговора в скайпа,но тук е още по красиво.Евала,дай боже на все да може да си позволи такива пътувания.Старото Фиат не се дава на по-новите машини :wink:

[ls1]

Митко ми взе думите от устата. Слушах онзи ден в скайпа, обаче като прочетеш един такъв разказ и направо настръхваш.

Въпросче - какви станции ползвате?
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[PEPAR]

Марти. Станциите са MIDLAND G5 и сме много доволни. В керван до 5-6 км всичко е наред и това ни подсказваше кой трябва да навакса и кой трябва да намали темпото.Не са от скъпите но свършиха работа.
_________________
Ако пътят ти е труден, значи си на правилния път !

[ls1]

А, обикновени сапунерки, ясно.

Снимката с камилата на знака е култова :-). А мястото което с голямо удоволствие бих разгледал е Петра.

Жалко че места с толкова много история вместо да са достъпни са си честно казано рискова дестинация. Завиждам на Пепър за чергарския дух, има хора където и да ги поставиш ще се ориентират за секунди, аз за съжаление не съм така.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[Minus]

Уфф много впечатляващо, Петър. Но не може само това да са снимките..., пусни ги някъде макар и само с едно заглавие.
_________________
Иван Якимов
LZ1PBC
Има едни 1000км, които много ми пречат.

[PEPAR]

[superMAX]

Браво! Много хубава и интересна обилколка сте си направили! Дано и ние някой път да разходим кемперите натам. А на дукатото какво му беше? Дай повече инфо.

[vasko]

Петър и Дида, и всички останали от групата, супер сте
Чакаме още да разказвате!!!
Яна и Васко

[Vic]

Страхотни сте! Много красиво! А за Петра, е на кой не му е мечта?
_________________
Мечтай! Пътешествай! Разказвай!
www.azbiahtam.com

[loveforever]

Невероятно пътуване, чудесен разказ!
Изчетох го на един дъх и направо имах усещането, че минавам по стъпките ви. Определено се запалих и ние да направим подобно пътешествие. Знам, че ако може да стане няма да е скоро, но нали надеждата умира последна.

Благодаря ви за прекрасното изживяване!
_________________
Магия в лилаво