kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Знам вече, че не съм единствения запален скиор от нашия форум, който е пързалял ските по прекрасните алпийски трасета. Преди 3 години успях да реализирам една моя детска мечта, а именно да отида да карам ски в Австрия. Това е дълга тема и мога да разказвам много, но тук искам да ви разкажа за най-страшната писта за спускане (поне най-легендарната) - Щрайф.
Никога не бях предполагал, че ще имам радостта и честта да се спускам тук, и то вече не един път, по състезателното трасе на тази писта. В календара на състезанията по алпийски ски при мъжете има три спускания, които се очакват със огромен интерес - това са спусканията във Кицбюл - писта Щрайф (Ханенкам), Венген - писта Лауберхорн, и Бормио - писта Стелвио.
Та за писта Щрайф. Давам думата на няколко професионални алпийци
"Стоиш на старта, поглеждаш надолу и имаш чувството, че ще скачаш от кула." - Роланд Тьони, бивш италиански скиор
Установих, че точно така се чувстваш на стартовата къщичка, защото след два завоя, поглеждаш нагоре и виждаш откъде си тръгнал.
ето
"Когато през 1973 г. щях да стартирам за първи път, си казах: "Тези са луди. Няма да се пусна." Но все пак се пуснах." Франц Кламер, 4-кратен победител на Щрайф
"Това е харакири със засилка." - Японски скиор
"Един от най-лошите моменти в моята кариера беше, когато през 1991 г. карах за първи път. Погледнах надолу и сърцето ми се качи в гърлото." - Фриц Щробъл австрийски спускач.
А лично аз, дълго обмислях възможността дали да не се спусна по обиколната писта, която също се казва Щрайф, но Фамилна писта и заобикаля точно страховитите отсечки. Ето какво пише в началото на една от тях - Старата примка - Алтешайзе
Трябва да се каже, че тези ужасяващи участъци не се обработват за скиори и в началото на състезателното трасе има табелка, която лаконично обяснява, че спускането оттук е изцяло на "Ваша отговорност" и пр., и пр. - и зимната ти осигуровка тук не важи.
Накратко за пистата.
"Щрайф е една от най-опасните писти в света. Стартовете в дисциплината спускане там се считат за най-трудното нещо в алпийските ски изобщо. Абфартът почва на надморска височина 1665 метра от връх Ханенкам и приключва след 3312 метра на надморска височина 805 метра над Кицбюел. 3312 метра, които преминават през участъци с красноречивите имена Капан за мишки (прочутото Маузефале), Отвесът, Старата примка, Траверса.
С наклон от средно 50% (26,6°), Щрайф е най-стръмното трасе след Бормио. На най-свирепото място, наречено Маузефале, наклонът достига 85%. Там скиорите минават със 120 км/ч и скачат по 60 метра, в миналото летели и по 80 м.
- те го те Маузефалето - тоест Капанът за мишки
Първото състезание на Щрайф е през 1931 г. Печели го Фердъл Фриденсбахер с време 4:34,2 мин. Най-бързо по пистата минава Фриц Щробъл през 1997 г. - 1:51,58 мин. Ханенкамабфарт, както също се нарича състезанието, е отлагано много пъти заради лошо време и опасност за скиорите (1938, 1964, 1988, 1993, 2005, 2007).
На който му е интересно, тук съм снимал списъка с рекордьорите на легендарното трасе
Но стига статистика. Тази писта е нещо много повече - страх, ужас, безумие, скорост. "Тук става въпрос само за едно - вашето оцеляване", кратък е опитният скиор от Лихтенщайн Марко Бюшел. Нищо чудно, че е митична. Краката на много смели победители са се разтрепервали на старта. "Омекнаха ми колената", каза миналата година и немецът Щефан Кпеле, който кара за първи път.
Веднъж застанал в края на кабинката, не можеш да направиш нищо. Връщане няма, защото отзад се е подредил следващият. Има само един път - надолу. Телевизиите, спонсорите и зрителите искат зрелище, независимо на каква цена. От времето на гладиаторите нищо не се е променило.
След Втората световна война Щрайф става все по-трудна. През 50-те са изградени стартът и участъкът Мойзефале. През 60-те Алте Шнайзе, през 70-те Хаусберг. Чак през 80-те някой се сеща, че става твърде опасно. Тогава започват дебатите за сигурността на скиорите.
"Преди вместо предпазни огради имаше бали със слама", спомня си бившият скиор, а днес тв коментатор Ханзи Хинтерзеер. Той е роден в Кицбюел. "Ако през нощта завалеше, балите се превръщаха в ледени блокове."
От пистата се плаши дори най-бързият - Фриц Щробъл, наречен Моцарт на Мойзефале. "Един от най-лошите моменти в моята кариера беше, когато през 1991 г. стартирах за първи път тук. Погледнах надолу и сърцето ми се качи в гърлото. Все пак потеглих, тогава бях млад и не се плашех от нищо", казва той.
"Веднъж преди старта напълних гащите. Ужасих се до смърт", добавя и Щефан Еберхартер, двукратен победител на спускане и веднъж на супер Г тук. Мисля, че ако променят още няколко скока, по тази писта ще е невъзможно да се кара." Тези думи той изрече миналата година, но никой не го послуша."
Е като използвах някои материали оттук оттам, мисля става ясно за какво иде реч.
Мен пък, като знаех към какво място сме се запътили рано сутринта, вълнението ме бе обзело още когато, спряхме на паркинга под пистата. Приближихме до касата на кабинковия лифт, който се казва Ханенкамбан и те качва на 20 метра от стартовата къщичка на състезателното трасе за спускане. Точно пред касата се намира ето този паметнк - и аз барабар:
След кратко чакане се качваме на кабинката, която носи името на ето тази легенда.
Всички кабинки от този лифт носят имената на велики скиори карали някога тук.
Петнайсетина минути и хоп пристигаме на връх Ханенкам. Озъртаме се наляво-надясно, пуша цигара и обувйки ските се приближаваме към къщичката за старт на Кицбюлското Спускане. Ето я и нея, хихи и ските ми, все едно аз ще се спускам:
Забелязвам, че и други скиори се готвят да се спускат по пистата, но никой от тях не идва до къщичката, а потеглят вдясно, където е малко по-ниско и с няколко завоя по-малко се спира на горния ръб на прочутия Капан за мишки.
На самият ръб на спускането ските ти стърчат напред, а като огледаш участъка, по който трябва да продължиш установяваш, че под ските ти има 45 грудасов наклон, с огромни бабуни, лед, и насипан сняг с дължина около 80 метра надолу. Това при състезанието се взима на скок, но ние ще го караме полека. Предупреждавам, че кантовете на ските не държат много върху дебелия, гладък лед между бабуните. Има и възможност да се кара по обиколната писта, която си е добре обработена и полегата.
Надолу следват още няколко участъка, всеки от тях с предупредителна табела в началото, но когато човек е отишъл да види тази писта, то естествено трябва да мине точно по пътя на виличия като Боде Милър, Херман Майер, Люк Алфон, Фриц Щробл, Дарън Ралвс и сие. Аз имах късмет, че когато спускахме Мишия капан, освен нас още една групичка от 4 човека спускаше оттам, водена от възрастен австриец. Тъй като аз и този австриец (да не кажете сега че не се хваля) спуснахме първи стръмния склон, долу можах да поговоря с него. Оказа се местен, бивш скиор, и ми разказа в подробности откъде точно минават спускаците на състезание и колко дълго се лети при скоковете. Например от старта до 60 км/ч се ускорява за по-малко от 3 сек. Ето вижте този юнак, чували сте го и преди, нали ... http://www.youtube.com/watch?v=4N2_msM6WHs
На горната станция на кабинковия лифт има малък музей посветен на известното състезание. За мен интересно бе да вляза в симулатора на спускането по писта Щрайф и да изживея най-бързото си каране на ски в карирета ми. - ето линк: http://www.youtube.com/watch?v=gH8wDi_XHCI
За мен, като запалянко на алпийските ски, това място бе като една Мека, от всеки експонат на което лъха на история. Ето малко снимки от музея.
Регистриран на: 07 Окт 2008 Мнения: 191 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Ное 08, 2010 2:20 pm Заглавие: ре
Целият Тирол е уникален, миналата година го кръстосвах доста и е може би най-красивата област в Европа.Намерих случайно едно курортче на 15-17 км от Инсбрук казва се Аксамер Лизум.Мястото е безкрайно красиво ,хотелчетата са на около 1600м а от тях тръгват 3 лифта за към върха.От магистралата от Фелдкирх се отбива през едно селце Аксам и се тръгва през много добре подържано пътче с изкачащи отпред зайци и сърни.Спахме в едно хотелче Бергхайм държи се от една много ухилена баба и гордоста и е син овчар който живее в Аксам, показва снимката на всеки и е безкрайно любезна и услужлива.Друго много красиво място е над самият Инсбрук.Взима се алпийската железница мисля, че беше 10 евро билетчето и има 3 спирки.Първата не е интересна, втората е алпийския зоопарк - много хубав и интересен, пълен с животни живеещи в Алпите.Третата спирка е на лифта за към върховете, има супер изглед към река Ин и града, има хотели и ресторанти и от там тръгва огромен лифт за нагоре.http://www.youtube.com/watch?v=ihCCLE-mTaM
Регистриран на: 25 Дек 2007 Мнения: 1831 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Ное 08, 2010 3:28 pm Заглавие:
За тази писта няма цвят!
А как ми се ходи на ски....., ама по "сините" и "червените". _________________ Мечтай! Пътешествай! Разказвай!
www.azbiahtam.com
Регистриран на: 08 Юли 2009 Мнения: 459 Местожителство: БГ-София
Пуснато на: Пон Ное 08, 2010 9:27 pm Заглавие:
Вик прав си, безцветна е - табелката и гласи "Ренщреке" - ще рече, състезателно трасе и точка.
Даа, приятно местенце е този Тирол. Аз догодина в началото на март пак съм там. Мястото е проучено и пистите обходени. Ски района се казва Wilderkaiser skiwelt - www.skiwelt.at
Няма как, ски ще се карат. Относно това мисля да пусна друга тема.
Но за Алпите оставам ненаситен. По-нататък ми се ходи в Италия и в Словенските Доломити. Но дето се казва, нещата стават така, както трябва да станат
Регистриран на: 08 Юли 2009 Мнения: 459 Местожителство: БГ-София
Пуснато на: Сря Ное 10, 2010 10:10 am Заглавие:
Както ви казах, това ми беше детска мечта. След първото пионерско, така да се каже ходене до Тирол, установих, че както и да го смятам, ако спестя ходенето по нашите зимни курорти (имам предвид с преспивания) то излиза, че без проблеми мота да си позволя 10 дена на ски в Австрия.
http://www.atraveo.de/objekte/388998.php#box
Мои познати бяха миналата година в тази къща. Виждам ,че за Нова година е свободна. Цената се връзва на 16-20 евро на легло. 6770 евро за 1 седмица по нова година за цялата къща. Капацитетът и е 27 стаи- 60 човека. Има възможност за паркиране. Има ли навити ?
Регистриран на: 07 Окт 2008 Мнения: 191 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Ное 10, 2010 9:07 pm Заглавие: ре
Който отиде няма да съжелява местата там са уникални.Прекрасни селца и много замъци и река Ин разбирасе.Пътя е малко уморителен, има възможност за минаване от Филах по Алпийски панорамен път мисля, че се казва директно за Инсбрук.Иначе си се върви по А10 - Залцбург и 60ина км преди Мюнхен се тръгва по магистрала А12 за към Инсбрук.На границата има много хубаво мотелче с огромен паркинг и надолу до Инсбрук все красота Някъде в този район имаше и фабрика на Сваровски http://www.youtube.com/watch?v=i7FLzuauO7o
Регистриран на: 08 Юли 2009 Мнения: 459 Местожителство: БГ-София
Пуснато на: Чет Ное 11, 2010 10:22 am Заглавие:
Ааа Владо, че това е на 20 км от мястото дето ние ходим. Браво, районът е прекрасен. Има какво да се види. Инсбрук е прекрасно градче на 30 мин оттам, Мюнхен е на 130, Залцбург на 140-150.
Идеята е чуденса, но ние нали ще бъдем там края на феруари, началото на Март. Ако има желаещи за ски по това време, аз имам и без това някои оферти за свободни апартаменти в района на www.skiwelt.at.
Мога да ги предоставя. Желаещи за ски от 26.02 до 07.03.2011??
Регистриран на: 08 Юли 2009 Мнения: 459 Местожителство: БГ-София
Пуснато на: Пет Яну 21, 2011 1:24 pm Заглавие:
В продължение на темата, да подскажа на желаещите, че легендарното състезание ще се проведе в Събота и ще бъде предавано пряко по Канал 1 и по Евроспорт. Както вече споменах, това е най-престижното и очаквано състезание в алпийските ски.
За огромно съжаление на вчерашната тренировка за спускане имаше жесток инцидент ...
"Стартиралият с №5 Ханс Гругер падна тежко, след като изгуби контрол върху ските на един от най-страшните участъци – Мишата дупка. 29-годишният скиор от вундертима се движеше с около 120 км/ч, когато...".
Става въпрос за мястото Маузефале - тоест Капан за мишки, а не Миша дупка както гласи статията (виж снимките по-горе). Все едно, много жалко за момчето, защото той е един от фаворитите на австрийския отбор и го очаква много успешна кариера. Лекарите се борят за живота му, но има много тежки контузии и не се знае. Божа работа, но века все пак да стиснем палци.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети