kemper-club forum

[dankov64]

Два пъти сме се качвали на Вихрен, Пирин сме го обиколили целия. Голямата дъщеря беше на 4 години когато покорихме Рилските езера, за един ден при тръгване от Паничище. Мераците за преходи на децата свършиха при един СЕРИОЗЕН ИНЦИДЕНТ пак на Рилските езера.Не се сещам точно коя год. беше, (последната преди пускане на лифта) Всичко беше планирано и резервирано с голям мерак, програмата беше, две приятелски семейства с децата, три нощувки (поради липса на места първата на старата хижа и др. 2 на новата.) И така. Дълго очакваната дата дойде и с голям мерак отпътувахме. Следват 600км среща с др. семейство в Паничище и нощувка на хижа Скакавица.Вечерта беше много приятна до огъня със скара и умерено количество алкохол (нали ни предстои сериозен преход) проблема не беше толкова разстоянието, колкото тежките раници (бяхме се престарали с обема храна). В 8.00ч. всички бяхме с раниците на гърба и въпреки трудността на прехода в 2часа бяхме на старата хижа, Удоволствието беше ??????????/ Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти. И както винаги става когато ти е най хубаво проблемите започват. Аз бях правил резервациите и моя беше честа да се срещна с хижаря за да уредя настаняването.(малко пояснения-Когато определяхме датата за дните на езерата, единствено се съобразявахме от събора на Бялото братство и решихме да пристигнем 2 дни след тяхното заминаване. Изненадата беше когато се качихме на старата хижа. Кво ти заминаване. Бяха като гигантски мравуняк. Хиляди.Хиляди и пъкаха точно като мравуняк.) И така де, срещата с хижаря ни поднесе следващата изненада, нямало места в хижата. На въпроса ми. Но ние имаме резервации, ми отговори. Аз не оспорвам резервациите, те си важат, стаите са ви .... >>> но в тях има Белгийци, които трябваше да си тръгнат вчера. Ако мога да ги изкарам от там той нямал нищо напротив, да се настаним. След, което ми трябваше един час и над 200г. мента да си успокоя нервите и да не хвърчат белгийци, хижари и т.н.В крайна сметка след луд скандал(не, че ми е за първи път, но да си оставя семейство и приятели на 2400м. под открито небе) бяхме настанени на таванския етаж на тъй наречените нарове, сковани от дъски от край до край от двете страни. Тъй де шалтетата определяха от къде започва и къде свършва твоята територия, ориентира беше от първата греда напред 8бр. шалтета. Казахме си , че 1 вечер ще стискаме зъби. оставихме раниците и хванахме баирите и всичко беше много хубаво до към 17ч. , когато моята малката каза----Не ми е добре и започна едно повръшане през10мин. . След един час последва малката на приятелите, след това моята голямата, след това другата мама. До22ч аз жената и приятелчето бяхме добре, всички др. усамотени зад някой храст повръщаха през 5-10 мин. След обстоен анализ на ситуацията с жизнените от групата бяхме на мнение, че това е отравяне от водата(всички бяхме яли различни неща, и само ние тримата, който бяхме добре наблегнахме повече на ментата.На др. ден пристигнаха група деца със същите симптоми от хижа Иван Вазов което потвърди теорията ни за водата.) взехме решение да разпределим единствената бутилка бърбън на болните за да можем да ги преспим да изкарат нощта, а тя беше може би най дългата и тягостна в живота ми.Да е жив и здрав този който е измислил мокрите кърпички и найлоновите торбички. Цяла нощ обслужвахме болните, 1 връзка от 100 торбички и не знам колко пакета(големи) с мокри кърпи и на сутринта всички бяхме омекнали като медузи.(имаше и много др. екшъни през нощта за добър касов филм ) Утрото ни завари с разсъждения как да се доберем до новата хижа, която се виждаше в далечината, но никой не беше в състояние да измине прехода камо ли с раница. След дълго ходене и предлагане на пари на керваните с коне успяхме да уредим поне раниците и двете малки деца да свалят до новата хижа, а ние да ходим пеш.(Проблема беше, че организаторите на Бялото братство наели всички налични коне за периода, да извозват хилядите умопобъркани.Да точно така е и няма да се отрека от думите си. ТЕ НЕ БЯХА С ВСИЧКИЯ СИ. Да събереш над 3000 човека на над 2000м. надморска височина. С 6 тоалетни кабинки и каквито и правила да имат никой не може да ме убеди, че като ти се приходи до тоалетна, а тя е на километър от теб и там има опашка от 10-20 човека ти няма да ПРИПИКАЕШ И ДА ОСЕРЕШ ЕДНО ОТ НАЙ ХУБАВОТО КЪТЧЕ НА РОДИНАТА НИ. Това е истината. Аз го видях с очите си и никога няма и да си помисля през живота да посетя повече СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА. Видях ги упикани и осрани поради лудостта а може би и на комерсиалноста на някой държавен служител, който е разрешил този събор) Не съм егоист за да запазя тези кътчета само за себе си. Но си мисля, че е правилно там да ходят хора на който им стиска да сложат раницата на гърба и сами да се устремят кум ВЪЗВИШЕНИЕТО ( в правилен и преносен смисъл) Винаги съм се кефил на места където ти трябват поне 30мин. ходене пеш да стигнеш, а не да слезнеш от ДЖИБОВЕТЕ и да го пуснеш където ти дойде, къде торбичка къде фас, къде ?????????????????? Аз май си върнах горчивия спомен и няма да мога да продължа та камо ли да отворя снимките от тогава.

[loveforever]

Миналото лято, се качихме с кемпера до Паничище, после с лифта до горе, а от там нататък пеша обиколихме всичките езера. Изживяването беше много вълнуващо, но и много уморително. Боби (сина ни) още като се сети и говори с патос за Рибното езеро и как това му е любимото място.

Лично аз много харесва планините, атмосферата, която имат и онази прекрасна енергия с която зареждат щом човек е в обятиятя им. Мисля че докосването на хората до тази магия ги прави по-добри като цяло и заради това е хубаво повече хора да ходят в планините. Независимо от всичко това много масово съществува глобалната хорска простотия и тя е в резултат предимно на лошо възпитание или тоталната липса на такова, а не се дължи на конкретно разрешение или мероприятие. Със забрани и догми това няма да се оправи. От моя гледна точка пътят за подобрение в тази насока е преди всичко добрият личен пример и онези неща на които учим децата си. Така полагайки добри основи ще можем след години да се радваме на природните красоти без съпътстващи негативни ефекти. Вярвам , че това е възможно защото видях го действащо на запад, а също така и защото все по-често ходейки в нашите планини виждам как хората си прибират боклуците и се стараят да бъдат по-добри. Точно лятото когато се качихме на седемта езера времето беше чудесно и горе имаше хиляди, десетки хиляди хора. Всеки си носеше по нещо за хапване и особено край горните езера се беше получил доста масов пикник. Бяхме от последните слизащи и можах да видя как въпреки тази масова проява хората си бяха прибрали отпадъците, а прекрасните зелени ливади останаха нашарени само от дъхавите, пъстри планински цветя.

dankov64, най-искрено ви пожелавам да успеете да превъзмогнете миналите преживявания и отново с желание и усмивка да можете да се потопите в магията на планината.
_________________
Магия в лилаво

[dankov64]

Аз имам др. философия, която е водеща за живота ми. Хубавите неща стават трудно и бавно. Ще я подкрепя и с с малко факти. ПРИМЕРНО- Има Датчия, Рена, Мерцедес и Ролс Роойс Просто хубавите неща не са за всички, или по точно трябва малко да си напънеш ?????( няма да казвам какво) за да ги имаш и колкото повече се напъваш толкова повече се различаваш от приматите. А относно планината, намерил съм си едно местенце в равна Добруджа, където докъдето ти стига погледа все планина и там прекарвам голяма част от ежедневието си, БЕЗ ПЛАНИНАТА ТРУДНО ДИШАМ.

[ls1]

Къде това местенце бре, човек, знаеш ли от кога го търся. Подскажи, моля, може и на лични.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[dankov64]

[img]http://evgeniyonkov.blogspot.com/[/img] Ето едно местенце което си заслужава да се посети в Добруджа. По принцип между Добрич и Силистра има много хубави места за уикенд, селата Каменци, Кутловица в поречието на Суха река.

[ls1]

Мдааа, преди малко разглеждах релефната карта и предположих че е в посока Силистра. Балкана ни е по-близо май, но не пречи да забегнем някой уикенд.

Сега ще погледна и блога.
Благодаря ти.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[dankov64]

За по близо до Варна Дебрене, там също има хубави места. Аз всеки ден пътувам за Тервел през Ангелари и за това съм си избрал тези местенца. На вас вие е по близо Аспарухово, вече 5та година ходя на Овчага и всички сме много доволни. Жените си почиват, аз си ловя шаранчета, но сега с кемпера трябва да сменя дестинацията.

[dankov64]

Ето и малко снимки от Рилските езера.Така с усмивки се разделихме с колите и поехме на горе. Първата вечер на х.Скакавица беше невероятна. На сутринта бодрата крачка и усмивките на лицата. И ето тази наша несъобразителност, да пием вода от ручайчетата(което съм правил много пъти в предходните години)явно обърка нещата. Вече сме се настанили и гледаме езерата от високо.

[Vic]

Седя си в офиса, навън е студено, ветровито, снежно и гадно, а аз съм на топличко, пийвам кафенце, гледам вашите снимки от лятото и си правя планове. Благодаря!
_________________
Мечтай! Пътешествай! Разказвай!
www.azbiahtam.com