kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Накратко – 18 дни и нощи „нерагламентирано” къмпиране из Касандра и Ситония, много хубави и някои не чак толкова хубави емоции и преживявания през това първо за нас гръцко кемпър приключение. Подробностите следват…
Част 1: София – Созополи – Пефкохори – Тристеника - Торони
Отдавна планирахме лятна кемпър почивка из Северна Гърция, плановете бяха да обикаляме Касандра, Ситония и Тасос. На всички тези места до сега сме били многократно, но за първи път с нашия си кемпър. Тръгнахме от София на 20 август (събота) към обяд, спокойно пътуване посока Солун, жега и за първи път покривам двата велосипеда отзад с чувал и поставям светлоотразителната табела. Солун подминаваме транзит, в този град с кола не влизам, пък камо ли с къщата на рамо…Изморени сме вече, търсим място за нощувка, трябва да е на брега на морето и в рамките на населено място. Не познавам добре бреговата ивица южно от Солун, забивам се във възможно най-тесните и претоварени улички на Неа Каликратиа, с много зор изпълзявам обратно. Слънцето залязва, нямаме идея къде да паркираме, умората е видима. Насочваме се към Созополи, смотано селце като всички останали покрай пътя, уникалното в случая е широкият път, извеждащ направо на самия плаж. Бинго, бонусът е под формата на душ на плажа. Влизаме и джапаме във водата на залез слънце, на следващия ден с ужас разбираме, че цялото дъно е осеяно с морски таралежи, късметът да не настъпим нито един е впечатляващ. Настроението е приповдигнато, заслужена вечеря на „първа линия” и плажен душ преди лягане.
На следващия ден установихме че мястото не става въобще за къпане, мързелувахме до обяд и потеглихме посока Пефкохори (п-в Касандра), да вземем сина и се видим с наши приятели. Неделя е, трафикът е в обратна посока и в чудесно настроение паркираме късния следобед до маслинената горичка, точно до къщата на нашите хора в Пефкохори. Селцето се намира на източния бряг на Касандра, приятно, с много новопостроени ваканционни имоти. Следват : ледена бира за добре дошли; разходка по променадата; узо с много лед на площадчето пред църквата на залез слънце; завършваме този чудесен ден с барбекю плюс още узо и рицина в двора на приятелите.
Понеделникът за някои започва с кафе пред компютъра в офиса, ние си пием нашето в двора до вековните маслини, вземаме си довиждане с приятелите и Пефкохори, после потегляме обратно и към Ситония. Нямаме конкретни планове, идеята е да спрем където ни хареса и да останем колкото си искаме. От Никити (Ситония) поемаме по източната страна на полуострова, спираме тук и там, прекрасни плажове с един недостатък – твърде населени… Отбиваме от главния път, караме известно време покрай брега и достигаме райско място – малък залив, никакви хора, кемпъра е под сянката на средиземноморските пинии. Идилията е пълна, толкова ни харесва, че решаваме че на това място може и цяла седмица да останем. Следобедно мързелуване, къпане, разходка привечер с колела до близкия къмпинг, който въобще не ни хареса. Стъмни се, започнахме да се приготвяме за прекрасна вечеря под дърветата, точно да водата, когато една бяла кола със синя лампа спря до кемпъра. Полицаят с кротък но твърд глас ни уведоми че до 10 мин. трябва да напуснем мястото, ако не го направим следва сваляне на номерата. Не е необходимо да описвам промяната в настроението, по тъмно раздигнахме нещата и поехме без идея къде ще пренощуваме. Това ни беше първият директен досег с местните правила, учим се в движение, образно казано…До края на престоя ни научихме доста, не винаги по най-приятния начин. Както и да е, караме си ние по дивите чукари, наближихме края на полуострова, свихме напосоки при табелата Тристеника, търсихме да излезем на брега, почнахме да се катерим пак по някакви баири, хайде обратно, накрая един черен път ни изведе някъде където се чуваше прибоя. Просто спряхме, хапнахме набързо и хайде по леглата. Един дълъг ден с доста емоции.
Сутринта огледахме къде сме се набили – доста мръсно място, близо до див къмпинг, на който имаше няколко палатки. Нямаше вода, но затова пък боклука беше в изобилие – решението беше ясно, потегляме обратно и където ни излезе късмета. Веднага щом излязохме на главния път, отбихме при табелката Торони, 300 м. по-нататък попаднахме на кемпърския рай – северният край на селото. 10-на кемпъра бяха вече заели позиция, имаше място и за нас – на първа линия разбира се, на 20 метра от водата и до самия пясък. Съседи ни бяха две семейства небрежни германци със стари кастенвагени, обменихме набързо инфо за спота. Нямало проверки и никой не гонел – рай под небето! Скоро до нас акостираха 2 чисто нови огромни италиански кемпъра, с тези не се сприятелихме, защото освен че не говореха друг език освен техния си, бяха много надути и адски, адски шумни. Единственият некемпър в общността беше семейство македонци с пасат, малка двуместна платка и ретро колело. Следваше чудесен ден, чудесен залез, единствената дисхармония се внасяше от простаците италианци, които даже запалиха и огън на плажа. Както и да е, да не се вглеждаме в подробностите от пейзажа…
Регистриран на: 08 Юни 2009 Мнения: 151 Местожителство: гр. София
Пуснато на: Съб Ное 19, 2011 12:28 am Заглавие:
Благодаря за чудесните отзиви. Продължавам със следващата част от пътеписа, по-късно ще добавя и снимки...
Част 2 – Торони – Сарти – Пефкохори
Сряда рано сутрин, слънцето се промъква през щората, мързеливо се протягам в леглото и в далечината дочувам развален, но агресивен английски…След секунда се чука и на нашата врата, жена ми отваря и е информирана да напусне спота най-късно до час, щото полицията ще дойде и ... мамата си трака…След минута италианците до нас също са уведомени. Тия, нали се пишат малко нещо тарикати, даже опитаха и да се обясняват, ама италианския нещо не вървеше… Резултата от акцията беше че всички се изсипахме пред кемпърите, сънено се оглеждахме откъде ще дойде полицията (дали пък нямаше да ни изненада от към морето???), и чертаехме стратегия за самоотбрана. Сякаш всички се бяхме наговорили – събираме нещата и отиваме на плажа, все едно сме невинни плажуващи…Към обяд нямаше и следа от полицията, но слънцето така ужасно препичаше, че отворих камерата за първата ледена бира за деня. И в този момент в потрес забелязах, че хладилника на работи! Ами просто пиезото не пали, елементарно. Бях шокиран, слънчасал и тотално депресиран – вече си представях остатъка от почивката само на кафе и чай…и менерална вода за разнообразие. Ползвах жокер обади се на приятел, после се обадих и на други хора, разглобих решетките, долната и горната, така и не напипах пиезо наблизо. Драмата е класическа, даже бих казал старогръцка, но проблема е съвсем реален. Обядваме в минорно настроение, пасивите за деня са полицията, който още я няма, но тегне като проклятие и неработещ хладилник, съвсем истински. Решението е ясно – напускаме прекрасното, но прокълнато от зли духове Торони и потегляме някъде, където вместо полиция има супермаркети със студена бира. Подминаваме последователно Порто Кофу (прекрасно романтично място,но сме били там вече 123 пъти), катерим баирите при Каламици (чудесен плаж, има и къмпинг, нямам представа как е), спускаме Паралия Сикия (не изпускайте Five Step to the Beach) и акостираме в доброто старо Сарти. Тръпката да къмпираш на мястото, на което досега си бил все на хотел, не е за изпускане, така че ранния следобед паркираме в южния край на селото, точно до плажа. Няколко местни бабички ни гледат неодобрително, защото им закриваме гледката към Атон, но това слабо ни касае. Следобеден плаж, ледена рицина, доброто старо Сарти е все така прекрасно, какво друго му трябва на човек освен работещо пиезо за хладилник. Вечерна разходка в градчето, таверна на плажа, миди цаганаки, октопод на грил и узо с много лед в изпотена метална кана напълно компенсират неволите от днешния ден.
Четвъртък, Петък, Събота, Неделя…Какво да кажа, тотално се размазваме в любимото Сарти, съчетаваме „дивото” къмпиране в центъра на селото, на самия пясък, 10 метра от вълните, които наистина бяха впечатляващи. Заспиваме и се събужаме с прибоя, закуска (най-често пресни току що изпечени банички от най-близката фурна), няколко фрапета, табла и излежаване под чадърите на плажа. Следобедна дрямка, разходка, вечеря в таверна или на плажа до кемпъра, кеееееф. Най-значимото нещо което се случи е, че получих видение насън да развъртя винтовете на една рекламна табелка отзад на кемпъра, след това отворих една метална кутийка, щракнах със запалката и…бинго…имахме отново хладилник, камера, лед за узото и студено за пържолите. Сарти е неповторимо място, носи чара на забито курортно село от 70-те на миналия век, уникален 3 километров залив, други малки култови заливи на юг (вероятно и на север, но тях не съм ги изследвал), и най-важното –смазваща панорама към Атон. Обикаляйки Халкидики, нещото, което неминуемо прави впечатление е, че е възможно да посрещнещ и изпратиш слънцето в един и същи ден на едно и също място – залез и изгрев над морето например – просто сутринта си бил на западното крайбрежие, а вечерта – на 50 км. от другата страна, на изток – невероятно е, наистина! Мързелуваме си на воля, но установяваме, че сме забравили паспорта на сина при нашите приятели в Пефкохори. И без това акумулатора взе да сдава багажа, решението е - вдигаме платната.
Отново е понеделник, преди седмица на този ден тръгнахме от Пефкохори, сега пък се връщаме. Имаме малък проблем с водата – помпата спря да работи, но това са подробности на фона на студения хладилник. Нося резервна помпа, но чакам музата да ме осени, за да я сменя. В добро настроение обикаляме Ситония, навлизаме в Касандра. Спираме по обяд в Афитос – наистина много красиво селце. Нали съм късметлия, набих се с кемпъра в пешеходната улица водеща към мегдана, широка 2.5 метра, ако не се броят масичките и пиещите кафе на тротоара. Гледката на кемпъра, минаващ на 50 см. от еркерите и забърсващ покривките на кафенетата сигурно е била впечатляваща, измъкнахме се все пак без една драскотина по алковена, не разбрах дали сме разсипали нечие кафе… Следва разходка из селцето, фрапе в култов бар с невероятна гледка към залива долу и отново на път към Пефкохори. Паркинг мястото до маслиновата горичка ни се пазаше, програмата за вечерта беше най-добрата местна таверна с може би най-крехките октоподи на скара и невероятни пържени тиквички. Десертът разбира се беше комплимент от заведението – пълен поднос с неустоими сладки изкушения.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
