kemper-club forum

PEPAR

Отново слънцето прозореца на своя дом ще отвори,
с облачета, цветята и птиците, за да поговори!
И това съм Аз..

Имало едно време едно пространство (както и друго време е съществувало), в което пространство бидела една земя. А на земята - кемпери и каравани.

Не щеш ли фотограф отдясно..

Май межу тези две се появи..

А нее отлявоо..

Тук се крие май

За миг светкавица осветила цялото пространство и гръм ударил нейде далеч от кемпера, там, където Голямата Вода се плискала бурно и гневно под напора на топлия вятър.
О нее

И щтрак

Весело и щастливо бъдели двамата там. Младата лястовица изпълвала кроткото сърце на фотографа с ведрина, а той в замяна й давал сигурност и топлина, докато един ден тя не закопняла за другото пространство, откъдето била дошла.

Тъжен и безсилен да я спре към нейното щастие, фотографа изпращал с поглед своята малка лястовичка от белите гладки каравани, на които се били срещнали предни много времена.

В черните му кадифени очички, влажни и тъжни, се отразявало залязващото слънце, криещо се вече зад планина от черни и намръщени облаци. Горещ вятър засвистял в клоните на дърветата и издигнал суха пепел от земята.

И се пита защо ли не засне това??

_________________
Ако пътят ти е труден, значи си на правилния път !