kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Регистриран на: 10 Апр 2008 Мнения: 1056 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Окт 27, 2008 1:22 pm Заглавие: За пържолите и Боровец
В хладната неделна сутрин решихме да направим една, може би, последна разходка на Мерчо. Защо последна ли? Защото в края на месеца изтичат застраховката и прегледа. И така станах аз "рано сутринта" в 9.15 ч. и си изпих чашата с кафе, докато другите сладко спят. Докато се оправям да отида да подготвям звяра за път хей Калоян се събуди и подчна да подскача като козле и да пита кога почва пикника. Викам му "когато подготвя кемпера и дойда да ви взема". И така тръгнах аз да подготвям /а той чинно чака в друг квартал/. Напълнихме с баща ми търбуха на Мерчо с водица, загряхме му коремчето с чайче /кеф - бойлерът работи/, подгряхме салона с печката и разкарахме останалите инструменти след ремонта. Към 11.00 часа бяхме готови за приключения и накладохме мотора. Бре - запали като бензинов мотор, само по-шумен. Доволно потрихме ръце с баща ми и се заехме с изкарването му от леговището.
Пътувайки към срещата с другите от групата се сетих, че трябва да върна часовника назад и "о кеф" - спечелихме още 1 час. Стигнахме Младост, където като някаква гъсеница се запромъквах между паркираните коли и зачакахме родителите на жена ми да се появят.
След като се събрахме, поехме към Дружба за да вземем Ади и Калоян, който висеше на прозореца и като ни видя отново заподскача.
Отбихме се през близкия магазин да напазаруваме и докато търсим необходимото количество бира, сокове и мръвки почнахме да се чудим на къде да поемем. Имаше предложения за Кокаляне, Германския манастир, Искър и Боровец. Заложихме на Боровец, с тенденция Искър, заради напредналата бременност на Ади. Както Мартин разказваше по пътя се разминавах с множество говеда в автомобили и камиони, но криволичещия път под скалите и есенната природа не ми остави място за помрачаване на настроението, пък и времето стана доста слънчево.
Докато аз карах
отзад компанията се веселеше
и даже Мерчо поизпоти по-скромните шофьори с невероятната на места скорост от 80 км/ч. Когато стигнахме до "Мечката" отбихме за да решим Искър или Боровец, защото от пътя се виждаше, че е доста облачно там.
Едни цигани с каруца, които продаваха картофи сигурно доста ни се зарадваха, предвид, че бяхме 5 човека и си помислиха, че ще искаме компир - да ама не. Поехме към Боровец.
Мерчо се кротна по правите отсечки със 70-80 км/ч, което след спуканата гума преди няколко месеца не му се беше случвало.
По пътя започнаха да се редят все екзотични автомобили от марките Москвич, Лада, Уаз отрупани с всевъзможни видове картофи. Викам "как може в град като Самоков, от където е тръгнала голяма част от промишлеността да има само компири?" - ама нейсе - това е положението.
Отминахме града под смаяните погледи на местните хлапета, все едно бяхме американски войници в Афганистан, и запъплихме нагоре към Боровец.
Това, което ме смая е трансперант с надпис нещо от сорта "Боро спорт мисли за Боровец" и ни се кълнат, че те са най-големите любители на Рила, на природата и бла бла... Ама такъв площад за паркинг са направили за лифта, който строят, че Червеният площад пасти да яде. Съдейки по него сигурно станцията ще е нещо по-голямо от НДК. Иначе всичко е рози.
Пристигайки в самия курорт ни посрещна красив строеж на ГБС. После втори на ..., после трети, четвърти, пети.... май им загубих бройката. И всичките в хармония с природата. Значи прахта от цимент е най-често срещаната прах в природата. Или поне така твърдят строителите, а щом те го казват аз им вярвам.
Пообиколихме малко района за свободно място и освен платени паркинги не намерихме нищо. Тогава хванах един път към планината да търся полянка и лека-полека с 20-30 км/ч стигнах до Царска Бистрица, а пътят ставаше все по-лош и по-лош. Викам обръщаме и спираме в центъра пък да става каквото ще. Речено-сторено, но няма къде да се обърне - от едната страна скали - от другата - оградата на Симеон. По едно време гледам страничен вход за вилата и отсякох "Тук ще обърна" ама лошо - той на завой и почти никакво място за обръщане с малко маневри, пък и една колибка оцветена в БГ знамето сложили за пазача. Е хубаво - или ще ни отнесат с някой камион или ще опуша пазача с дим от Мерчо. Хайде запъплихме нагоре за да търся място за обръщане и в този момент - ТУНЕЛ! Ама добре - отстрани на тунела леко стръмно пътче, малко кално, но води към нещо като полянка. ХА - ей го нашето място. Засили се тая немска хала да качи разкаляното баирче и тъкмо стигна горе - ИЗНЕНАДА! Малеее ние сме на ски писта. Сега си мисля, дали е новострояща се писта или е било трасето на бъдещия лифт, но беше много стръмно. Все пак се намери едно равно местенце, където изгладнели се кротнахме.
Всички се пръснаха навън на въздух и ме зарязаха да хоризонтирам кемпера.
И като се почна... пържени картофки, салата, ракийка, бира, сокове, месца... малеееее освинихме се.
С пълни тумбаци поехме надолу на разходка да ни видят курортистите. Паркирах звяра зад едни кофи за боклук, че иначе няма къде, и тръгнахме. Баща ми по риза и пуловер, тъста по пуловер и риза. Другите - облечени като за град - якенце. Ама на сърцето топло - току що сме изяли цял курник пилешки пържоли и студ не ни плаши. На едно кръчме на чеверме закичили половика оглозгано прасенце и ни подлъгват да го хапнем. Къде ти ние току що сме изяли пернатите на България, а те ни искат и свинете да омааме. Оставихме го за друг път.
По-надолу ни предлагаха маркови якета само за 35 лв. и колички за детето само за 10 лв. Решихме, че да купим по една бройка не се заслужава и затова се зарекохме другия път да отидем с повече пари и да купим сергиите - по-евтино ще ни бъде. Настана хлад или по-точно Софийските якета се оказаха неподходящ вариант за планината и поехме обратно към кофа-паркинга. След такава студена разходка единодушно решихме, че е добре да се сгрееш с едно кафе и затова се спуснахме към стария център на Боровец да го сварим. Кипнахме водата, а през това време някои използваха да си доядат с грозде, и се доверихме на рекламата, че 3в1 е кафе. Е кафе е, но за друг път - и мравки не се появиха, нито господин прилеп.
Така поехме по обратния път за София и решихме - в Самоков сме и трябва да си купим картофи. Спряхме пред МОЛ Самоков, където след като си купиш някоя маркова дреха, компютър последна дума на човешкя ум, съвършената картина на LCD и цифровата телефизия, може да станеш собственик и на 5 кг. компир срещу 0.60 до 1.20 лв/кг според това как леля Цеца прецени, че и струва продукцията. При бате Стоян цените са прилежно написани на парче скъсано велпапе и там измама няма!
Казахме си, че компир ще има друг път и отново настъпих г-н Бенц, който по тъмно ни върна обратно по домовете. _________________ "Не бива да се дава подкрепа на глупци" - В. Левски до Л. Каравелов, 25.08.1872 г.
Аз не разбрах за прегледа и застраховката. Значи сега чак на пролет преглед? Аз доколкото съм чувал в редовите сервизи минаваш ако не си окъснял, при закъснение трябва да отидеш в КАТ на преглед, придружено от съответния акт. _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Регистриран на: 10 Апр 2008 Мнения: 1056 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Окт 27, 2008 3:29 pm Заглавие:
Не Мартине - просто кемперът се води специален автомобил и минава ГТП на 6 месеца. _________________ "Не бива да се дава подкрепа на глупци" - В. Левски до Л. Каравелов, 25.08.1872 г.
Регистриран на: 23 Окт 2007 Мнения: 3651 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Окт 27, 2008 4:15 pm Заглавие:
Чудесна разходка.
Ако е Н1 взимай мерки и го прави М1 че дървото идва и не пита
за М1 Г.Отговорност до 1800 е 171 лв ,до 250 206 лв за 2009
а за Н1 е 283 лева отделно за винетка и др.
ПП До нова година се чакат още увеличения. _________________ Живот на колела
www.kemper-club.com
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети