kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Пуснато на: Вто Юни 05, 2012 1:23 pm Заглавие: Халкидики
Ето че и ние се завърнахме от малката ни разходка до Халкидики. Потеглихме вечерта на 23 Май и до последно не бяхме сигурни за посоката – Гърция или Турция. Все пак имахме 100 км до Свиленград и това беше времето за вземане на решение. След последната проверка на 10 дневната прогноза се спряхме на Гърция. Карах до 3 през нощта и малко преди началото на магистралата (В Гърция) се предадох и спрях до една църква, оказа се малко шумно но се наспахме.
На следващия ден продължихме към Кавала, където слязох от магистралата и подкарахме по крайбрежието посока п-в Атон. Пътя е разкошен и трябва да се види, спахме в Кириани (пълно с българи), опитахме се да спим в Уранополи на Атон, но не беше подходящо и се върнахме и за нощувка в Неа Рода, после с приятели прекарахме нощта в Олимпиада.
На следващия ден се отправихме към п-в Ситония, където се настанихме в къмпинг Каламици. Къмпинга е много готин, има много добре зареден магазин, ресторант и това, което най ме накефи бе фурната. Всяка сутрин имаше пресни закуски и хляб.
След два дни на блажено мързелуване потеглихме към п-в Касандра и тук започва интересната част . Прехода за деня беше около 150 км и както винаги тръгнахме по обяд, след като нахранихме детето. Пътя минава през Порто Коуфо, много дълбок залив или по-точно естествено пристанище. Тук спряхме да хапнем, заедно със сметката ни донесоха и грис халва, поръсена с канела, направо си облизахме пръстите.
След около 50 км стигнах до една отбивка, която си бях заплюл за снимки предния ден, докато обикалях полуострова с колелото. Гледката беше прекрасна, слънцето грееше и маса хора щракаха с фотоапарати. Реших да не влизам в отбивката, която ми се падаше отляво и по български спрях в банкета на насрещното платно в края на завоя. Дръпнах ръчната, пуснах габаритите и оставих двигателя да работи. Грабнах фотоапарат и хукнах да снимам. Първо нядясно.
После погледнах наляво и ми хареса, затичах се за да стигна до ръба и снимах
След това на бегом се прибрах в колата, като от вратата хвърлих апарата на таблото и вторачен за идващи отзад автомобили в странично огледало потеглих почти моментално. Бях много горд от себе си, две прекрасни снимки (винаги се виня че не снимам достатъчно), всичко стана много бързо и детето не беше мръднало. Двеста метра след това се разкри чудна гледка (снимката направих по-късно).
Видях кемпери в далечината и казах на глас „Я ги гледай тарикатите какъв готин плаж са намерили а ние ходим да си цакаме по къмпинзите”, отговор не последва!
Карах и мислех за всичко накуп,за вече близо едната седмица в Гърция, за пейзажите, за прекрасните пътища, усещах болка в краката от вчерашното колоездене - изкачванията тук са много стръмни, мислех си за това как ме прецакаха на бензиностанцията, цената на табелата беше различна от тази на колонката …….. и така километрите си вървяха. Карах по възможно най-галантния начин, защото детето спеше отдавна а сега явно и жена ми беше заспала. „Нека си почине” помислих си. Навлизайки в п-в Касандра отново се потопихме в красотата на изумрудените заливи, на пищните вили с окосени поляни и обсипаните с цветя тераси. „Ставай ще проспиш всичко” подвикнах и когато се ослушвах за някакво раздвижване телефона звънна, беше точно 16:04 ч. Номера изглеждаше странно с много нули и след тях четворки, „Нали сме в чужбина” - помислих си. Вдигнах и от другата страна се обади жена
- Търся Светослав – попита ме тя.
- На телефона - отвърнах.
- А вие проверихте ли дали жена ви е в колата когато тръгнахте – жената за нула време стана враждебна.
- А вие кой Светослав търсите – трябваше да се браня.
- Същия, същия обръщай колата и се връщай обратно да си прибереш жената – скара ми се женището и затвори телефона.
Обърнах се и погледнах под масата, крака нямаше следователно нямаше и жена. Ужаса ме сграбчи за гърлото, имах усещането че е минала цяла вечност. Първата ми мисъл беше как ще карам толкова километри на обратно, защото детето вече се беше събудило. Стигнах кръстовище и обърнах веднага. Карах и се мъчих да си припомня къде сме спирали, преди колко време е било, колко километра са минали…. Явно жена ми се беше изнизала от колата, докато аз тичайки снимах от високата скала.
Дявола не беше толкова черен, карал съм САМО 60-тина километра без нея, върнах се за 50 минути. Детето намаза един пакет царевични пръчици и не гъкна по целия път. Всички много ми се смяха, имаше българи, гърци и грузинци. Оправдавах се че това е кемпер и всъщност е много голяма кола. Даниела явно се беше подготвила и ми говореше за някакви извинения. Спомена на връщане да сме спирали в градински център, та да сме си купели това онова за терасата.Трябваше да съм огнеупорен, следващите няколко дни много се стараех!
Вечерта пристигнахме в къмпинг Палиори, на края на п-в Касандра – много чисто и уютно място.
Тук също мързелувахме няколко дни и поехме по обратния път, като целта ни беше с две нощувки да се приберем до дома.
Последната вечер прекарахме в къмпинга на Александрополи. Мястото е хубаво, но се усеща близостта на големия град. В центъра на града има велосипедни алеи и повозих детето на колелото, получи се доста добра разходка.
Тук имаше много и всякакви кемпери и кемперджий, обикалях и гледах. На едни благородно завиждах, на други им се възхищавах на ентусиазма. Имаше стегнати немски кемперчета
Имаше готини английски кемперчета (тези бяха много големи пичове и се връщаха от България)
И тогава видях ето това кемперче, беше през две места, но трудно го забелязах в шубраците
Гледайки това бижу нещо ме жегна, нещо в номера ме привличаше. Драги съфорумци, кемпера беше с Българска Регистрация, бях намерил БАШ кемперджията на Родината. Веднага започнах да съжалявам човечеца, как ли го е усуквал по тези тесни пътища и алеи .
На следващия ден, 02 Юни се прибрахме в къщи. Началото на Юли планираме да скочим до Дарданелите.
Поздрави
P.S.
На терасата имаме две огромни нови цветя , зимата трябвало да ги прибираме.
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Юни 05, 2012 6:09 pm Заглавие:
Благодаря за чудесния разказ. Върна ме по места на които сме били преди години и на които отново ми се ходи. А ето тази снимка е уникална - грациозно излегнал се крокодил
Подобна игра на форми и илюзия от страна на природата изобразяваща крокодил съм разпознавала само на още две други места - Маслен нос на нашето море и на о-в Закинтос северната дъга на залива с корабокруширалия кораб.
За случката с съпругата напълно разбирам ситуацията. Който не е снимал само той не знае как в един момент само образи и картини са в главата на снимащия. Трябва да се има едно наум когато на фотографа му се налага и да шофира _________________ Магия в лилаво
Регистриран на: 09 Юни 2010 Мнения: 551 Местожителство: BG Стара Загора
Пуснато на: Чет Юни 28, 2012 10:19 pm Заглавие:
Пак да отидете, където ви се прииска! _________________ Никога не пресмятай парите които минават през ауспуха!На тяхно място идват впечатления и спомени - това е богатство на душата!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
. Прехода за деня беше около 150 км и както винаги тръгнахме по обяд, след като нахранихме детето. Пътя минава през Порто Коуфо, много дълбок залив или по-точно естествено пристанище. Тук спряхме да хапнем, заедно със сметката ни донесоха и грис халва, поръсена с канела, направо си облизахме пръстите.
…….. и така километрите си вървяха. Карах по възможно най-галантния начин, защото детето спеше отдавна а сега явно и жена ми беше заспала. „Нека си почине” помислих си. Навлизайки в п-в Касандра отново се потопихме в красотата на изумрудените заливи, на пищните вили с окосени поляни и обсипаните с цветя тераси. „Ставай ще проспиш всичко” подвикнах и когато се ослушвах за някакво раздвижване телефона звънна, беше точно 16:04 ч. Номера изглеждаше странно с много нули и след тях четворки, „Нали сме в чужбина” - помислих си. Вдигнах и от другата страна се обади жена
И браво за разходката.
