kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Пуснато на: Пон Мар 03, 2008 7:24 pm Заглавие: 2 и 3 март - Ветеран и Камчия
Не съм сигурен, че е в правилния раздел, но...ако не е Жоро ще го премести :-) .
В неделя решихме да скочим до Ветеран. Това е местност на юг от Варна след нос Галата, може би на 10-ина километра от града. По принцип преди бе спокойно и чисто място. За съжаление цивилизацията не е пощадила и това хубаво кътче. Огради, надписи 'Частна собственост', изкопи, много боклук и мини сметища. Поогледахме къде да спрем и избрахме един паркинг на изоставено заведение. Страхотна гледка към морето. А то бушуваше като в картина на руски художник с 2 рубли пенсия. Имаше много силен вятър. Първата ни работа беше да се сборим с химическата тоалетна. Припомних си обясненията от форума и с много 'ахааааа' и 'ееее, верно!' разкодирах системата как се ползва. Разглобих я набързо - проста работа. Само дето индикатор колко е пълна касетата не видях но карай. Аз се заех да монтирам телевизорчето към кабелите за камерата отзад. Оказа се че работи прекрасно, камерата е цветна и лови габаритите на задницата, а в дълбочина - около 2-3 метра. Лошото е че образа не е огледален и в първия момент е малко странно усещането, но се свиква. Свършил една хубава работа погледах как красивата ми жена шета по кемпера.
В това време обаче поривите на вятъра почнаха да стават много силни! Аз знам че трудно ще ни катурне, но лашкането си беше сериозно. Решихме че трябва да се преместим и намерихме друг паркинг по-закътан. Верно и там духаше, но не чак толкова.
Дойде време за храна и хоп - изненада. Забравили сме съдовете! В събота бяхме купили от Метро един комплект такъв кръгъл. Две купи захлюпени и между тях чаши чинии вилици лъжици всички пластмасови. Много удобно защото всичко става на една топка която си е с дръжка. Обаче се оказа че сме ги забравили. Добре че прибори бяхме взели и решихме да приемем случката като част от приключението. А и си носихме храна все пак в някакви съдове, тъй че проблема не бе толкова голям. Дойде ред да се сборим с газовия котлон. Пускам аз газта от газовата бутилка и после бе така пробвам бе иначе пробвам - не става. Вяра пипна - и о чудо, стана! То аз съм въртял и натискал, па то трябвало да се натиска и тогаз да се върти ли или незнам си какво. Решихме Вяра да се разправя с котлона вече. Сложихме тенджерката с баница, кюфтета и каквото дал господ в нея на котлона и скоро кемпера придоби уюта на кебапчийница :-) В добрия смисъл на думата де. Хапнахме и едно ще ви кажа - отдавна не ми е било толкова вкусно.
Да ви кажа нещо за мен. Аз като натъпча тумбака на обед и едно такова ми се приспива, ама сладко сладко. Речено сторено. Повеждам борба да разглобя масата и отново след 'Ахаааа!' и 'Верно бе!' скоро си имаме хубава спалня. Аз над кабината категорично отказах да спя. Вяра геройски се качи, но след 2-3 думвания на главата в тавана измяучи 'Свали ме долу не ща по стълбата'.Така че там - място за багаж.
Залюляни от услужливия вятър скоро заспахме, но след час вече се бях ококорчил. Чистия въздух си каза думата.
Вечерта още по светло се прибрахме. Мерцедесчето не ни разочарова и здраво напрягаше мишци по баира.
Единственото за което съжалявахме бе, че не успяхме да поседим на столчетата отвън. Но това оставихме за понеделник.
...следва... _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Следващия ден бяхме решили да идем до Шкорпиловци. Обещанията на синоптиците бяха вятъра да спре, но като погледнах сутринта през прозореца и си припомних вица за Любка Кумчева и индианците.
*****************
Кратко отклонение. Виц за Любка Кумчева и индианците.
Живели си индианците спокойно и в мир. Дошла есента и било време да се цепят дърва за зимата. Обаче индианците решили да не се минат и първо да попитат шамана дали ще е люта зимата. Отишли при него да го питат, а той след съответните подскачания, подрусвания и други там шамански му джабаджабаджуби отсякъл - зимата ще е много, много люта. Послушали индианците и започнали здраво да цепят дърва. Обаче след седмица ги домързяло и решили пак да питат шамана - дали е сигурен. Пак отишли при него, а шамана пак след ритуални виения към небето, "ооо, велика мечко" и подобни отсякъл - сечете, зимата ще е люта. Върнали се индианците в гората и засекли здраво. Но след седмица пак ги домързяло и отишли за трети път при шамана, но този път към въпроса им имало и условие - ако ги лъже и са секли напразно ще го вържат на кола на мъченията. Почнал там шамана да се подрусва ама чоглаво му едно такова. Решил да се допита до синоптик и отишъл при Любка Кумчева. Питал я - Любке, каква ще е зимата таз година? Оооо, много люта. Мраз, студ, бели мечки хоро ще играят отвънка. Поуспокоил се шамана и казал на индианците отвън - марш да сечете, зимата ще е люта - после се върнал на раздумка с Любка. 'Абе Любке, ти как разбра че зимата ще е люта?' питал шамана. 'Ела тука до прозореца. Видиш ли как индианците секат като луди? Вече три седмици не са спрели. Люта зима ни чака ти казвам'.
****************
Както сте се досетили тополите отсреща които са мерилото ми за вятър се полюшваха кокетно. Предложих на Вяра да се откажем от Шкорпиловци, защото там по принцип си е леко ветровито. Решихме да идем на Камчия. Речено сторено. Натоварихме малко багаж (и съдовете за хранене!!!) и поехме с кемпера по баира на юг. Ако някога застигнете опашка автомобили да знаете че ние сме някъде отпред :-). Бавно но славно стигнахме отклонението за Камчия и завихме под облекчените въздишки на следващите ни автомобили. Долу край реката си духаше сериозно вятър и се залутахме по уличките да намерим подходящо място. Накрая се спряхме на една поляна до самата река и след малко маневри и стискане на палци, придружени с мантрата 'ляво е дясно и дясно е ляво' с поглед в образа от камерата се курдисахме на брега. Местенцето е чудно, до водата и заобиколено от храсталаци. Наоколо вятъра вие а при нас леко подухва само. Точно се настанихме и се появиха мъж и жена възрастни. "Абе, има ли риба?" пита ме мъжа. Казах му че незнам, не съм рибар. Господинът хвърли виновен поглед на жена си и каза 'Бе дай да хвърля да не съм идвал напразно, а?'. Жена му благосклонно се съгласи и разпънаха от тез ниските рибарски столчета, сещате се. Изкарахме нашите ултра-супер-т.н. столове и се настанихме на припек да му гледаме сеира. Хвърля човека, а ние чинно пазим тишина и се припичаме. Появява се един мъж и пита и той 'Има ли риба?' а дамата отговаря 'Има ами, уловихме, изядохме я, сега ловим за кеф'. Настани се новодошлия да лови на 10-ина метра, а жена му с едно детенце се заеха да изучават хабитата на червеите докато таткото ги дави (червеите). Разбирайте - ровеха с пръчки в земята. Понеже много жега ние с Вяра редуваме 15 минути на столовете - 15 минути в кемпера. Тук е мястото да кажа, че сме много доволни от изолацията. Кемпера го напече здраво слънце, но вътре си беше доста приятна температура. Някъде след два часа жената на първия рибар погледна часовника си и отбеляза 'А, то било 12, аз мислех че е следобед вече', което всеки мъж знае, че означава 'Дай да си ходим'. Мъжа и си направи оглушки, а аз тактично загледах жабите на отсрещния бряг дето ги няма. По едно време настана гюрюлтия. Отвъд храстите се вихреше еманацията на почиващия си българин. Запален огън, издута здраво музика накъсвана от възглас 'Чуваш ли басите, а? А?' . Детски крясъци и писъци на майки. Добре че храстите освен вятъра филтрираха и шума донякъде.
И тук се появи проблем. Плана беше на обед да забъркаме едни кренвирши с яйца, но като гледахме как рибарите жално нагъват фъстъчки ни се стори нетактично да осмърдим района на вкусна манджа. Помислихме и на мен ми хрумна гениалната идея - ще сварим яйцата. Речено-сторено. Сварихме яйцата и го нарязахме в една огромна купа с домати и кренвирши. Постоплихме и от бабината дроб сърма и така с минимални обгазявания на района се нахранихме. А вън риболовът продължаваше. Двамата рибари прилагаха всички номера от занаята. То не бе хвърляне на топки специални смески в реката, то не бе подбиране на червеи. Към 2 следобед първия се отказа. Час по-късно и втория. За всичките тези часове те не просто не хванаха нищо, а дори и не им клъвна. Искам да кажа само че през цялото време пазехме тишина и ходихме на пръсти, така че вината не е наша. От време на време минаваха други рибари но на неизменния въпрос 'Има ли риба' получаваха разнообразни рибарски лафове тип 'Абе има риба ама водата е повече' и 'Има има, дай олио да я опържим' и подобни.
Ние се оключихме и легнахме на следобедна дрямка, нарушавана от време на време от комшиите отвъд храстите които чат пат правеха набези. Кажете ми, ако видите че наблизо има кемпер и хората си влезнат в кемпера и дръпнат завесите какво ще помислите? Че дремват нали? Е, нашите комшии нямаха тази интелигентност и се наслушахме на 'Аз отивам да попълня реката' и 'Добринкееееее, Динке Динкеееее' (зов на родител към детенцето му, естествено с пълен глас все едно е на мач). Сложих си верните тапи за уши и оставих простаците в битието им.
Отново се наспахме бързо. Към 16.30 се вдигнахме, а вън слънцето вървеше към заник. Вяра стопли вода и седнахме на столчетата тя да пие чай аз нескафенце. Всички си бяха тръгнали, тишината владееше реката. Усетихме спокойствието на природата.
Кратък оглед на кемпера и тръгнахме за Варна. Мерцедеса геройски изкачи баира и се устремихме към града.
Изкарахме си много хубаво и двата дни. Аз ви разправям за хората наоколо, но честно казано не ни дразниха чак толкова. Явно сред природата прага ни на търпимост се повишава. Жал ми е че наоколо имаше толкова мръсотия и на двете места. Бутилки, консерви и какво ли не.
Следващия път мислим да се поотдалечим от морето, но като му дойде времето ще мислим точно къде. _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Хе-хе-хе! Вие сте големи смелчаци, браво!
Явно няма да оставите Мерцедес-чето да скучае....
Аз в неделя се прибирах от Добрич и толкова силен вятър по целия път не си спомням .Като по филмите -на места прах от полето пресичаше пътя и видимостта даже беше силно ограничена. Карах Хонда-та с макс. 110км, че се опитваше да танцува по пътя.
Радвам се, че камерата работи - тук зимата имаше сняг повече от 60 см.
По отношение на обръщането на образа - доколкото съм запознат се извършва от монитора, за целта той трябва да има "mirror" функция.
Опитайте и кажете! _________________ На лъжата краката са къси.
Еееее, как ще го оставим да скучае :-). Само напред :-) .
За камерата - аз доколкото знам това е функция която се поддържа и от монитора и от камерата, но в камерите е по-разпространена. Аз ако реша ще я сменя камерата, то трудното е направено - опъването на кабелаците. А една камера с огледален образ не е скъпа в ибей смятам че за около 50-ина лева мога да го оправя това в един момент, докато монитор с огледална функция ще излезе бая по-дебелко май. _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Регистриран на: 23 Окт 2007 Мнения: 3651 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Мар 04, 2008 7:26 pm Заглавие:
Честити първи разходки, като ви чета разказите така се увличам, че се пренасям направо там.
Радвам се че сте прекарали чудесно.
Поздрави. _________________ Живот на колела
www.kemper-club.com
Малко ни е клаустрофобично горе. А и аз хич не обичам слизане качване по стълби такива. Въпрос на вкус предполагам. Долу ни е доста удобно, а над кабината ще стане перфектно място за багаж. Аз както съм висок с едно протягане ще стигам всичко. _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
По-нагоре в темата съм разказал за едно място край устието на Камчия. Понеже ни е познато,
а и предположихме, че по време на забраната за риболов ще е и спокойно избрахме това място за първо
нощно преспиване с кемпера. Изкарахме си много хубаво, ето и малко снимки от полянката.
Ето я и полянката. Определено си личи предишно човешко присъствие,
но се понася. Малко забуксувах из коловозите докато наместя дупето
на Мерчо както искам, но тук влязоха в употреба радиостанциите,
Вяра отзад ме насочваше. Тук Вяра ме е щракнала докато чупя съчки
с перспектива вечерен огън. За съжаление не влязоха в употреба - заваля.
Изглед към реката от мястото на кемпера. Интересно, че вятъра
духаше в посока обратна на течението и създаваше впечатление че
реката тече наобратно. А разни съчки във водата се движеха по течението.
Тази снимка съм направил стъпил на асфалтовия паркинг, който е до
полянката. Вижда се колко по-черен път трябва да се мине - към 10-
15 метра. Самия паркинг също е удобен за кемпери, затворен е от
полянки и е доста широк, има и огнище. Плана беше ако завали силно -
паля и се измъкваме на асфалта докато е време. За щастие не се
наложи, но бях доста притеснен, дъжда макар и слаб си трополи силно
по кабината и аз като несвикнал се шашкам че вън силно вали.
Излизам - то едва пръска. Честно казано си поразвалих съня от тези
притеснения, все се ослушвах да не е почнал порой.
Ето ни и нас заедно.
През целия ден смущавахме живота на жабоците, като се приближахме
към водата и 4-5 панически скачаха във водата. Появи се и един
голям жабок, но бързо се скри. Видях и една водна змия към половин
метър да се вие край брега. Жабчетата бяха малки, но гласовити.
Хранят ме добре - раста... :-)
_________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 12:05 pm Заглавие:
Местенцето изглежда много приятно-закътано
Като чета за потропването на дъждеца и си спомням за нашата първа дъждовна вечер. Около две седмици след като бяхме купили кемпера и бяхме решили да идем покрай едни фотографски събития на морето. Изкарахме 4-5 дни обаче времето нещо се развали и си тръгнахме. Имахме планове да ходим по разни места и стана така, че спряхме на нощуване на едно от ОМВ-тата край магистрала Тракия - какъв порой се изсипа тогава ... . Отначало шума прави впечатление, но след известно време просто успива, като монотонното потропване при пътуване с влак. Оттогава почти на всеки излет ни се случва да завали, но за това и Жоро има вина. Каже ли че му е мерак да лови риба и дъжда веднага е на линия _________________ Магия в лилаво
Днеска решихме да открием кемпер сезона отново на тази полянка край Камчия. Бяхме много неприятно изненадани, паркинга, съответно достъпа до поляната и реката за заградени с висока ограда. Не се наядоха, всичко трябва да заградят, да бетонират, изобщо...думи нямам. _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
.Като по филмите -на места прах от полето пресичаше пътя и видимостта даже беше силно ограничена. 
Карах Хонда-та с макс. 110км, че се опитваше да танцува по пътя. 
