kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Окт 30, 2012 12:14 am Заглавие: Венеция и околностите и
Половин година мина откакто направихме това пътуване и все не остава време на разкажа за него и да пусна малко снимки. То самия разказ сигурно ще се проточи, но поне да сложа началото.
Доста бяхме слушали разкази за Венеция и логично и на нас ни се отвориха мераци да идем и да поразгледаме. И така няколко години подред, защото все нещо друго излизаше на по-преден план. Имахме си концепция трябва да се отиде пролетта - хем да не е много жега, хем да не е в пика на туристическия сезон. За първото о'к наистина пролетта е чудесно време за пътуване, но това с туристите не беше съвсем така - имаше си ги в изобилие, защото там май сезона е непрекъснат. Първоначално мислехме да ползваме пролетната ваканция на учениците, но тя нещо се оказа къса а и точно тогава беше клубната среща, поради което реших че ще обединим майските празници и ще си направим наша ваканция. Добре че още я има опцията с извиняването на отсъствия с бележка от родител. И така в хубавия следобед на 27 април се мятаме на кемпера и поемаме на запад. Първата ни отсечка по традиция е много кратка - от вкъщи до сръбската граница, но така сме установили, че ни е най-удобно. Влизаме в Сърбия и веднага след границата се настаняваме на паркинг KING където срещу 3 евро нощуваме спокойно и рано на следващата сутрин потегляме. В началото имаше някаква много досадна пътна реконструкция, която ни забави сигурно час в чакане на местния регулировчик да реши да пропусне петдесетината събрали се возила, но в крайна сметка минахме и от там нататък пътуването беше съвсем спокойно. Така почти на един дъх минахме и Сърбия и Хърватска, без нищо интересно и вече по тъмно влязохме в Словения. Там много се изненадах на мобилния офис с ПОС-терминал от който си купихме винетка (30 евро за един месец. Имаше и седмична за 15евро, но решихме че месечна ще е по-добре за нас) и се запътихме към Terme Catec, да видим какво е положението с минералния аквапарк, който от години се каним да посетим. Независимо от мерака по мое настояване решихме да отложим забавата с няколко дни, защото не исках да рискуваме случайно някой да настине и това да ни създаде проблеми в следващите дни. Но категорично си обещахме, че на връщане няма да пропуснем. Докато още зяпахме брошурите на паркинга ни навести местната полиция и много учтиво ни обясни, че на този паркинг не можем да нощуваме ( или влизаме в къмпинга или отиваме другаде). Обещахме, че няма да го правим и се настанихме на близкото почивалище на магистралата, което си е своеобразен кемпер-стоп с всички екстри. Сутринта на следващия ден беше прекрасна,
а ние добре отпочинали си и позитивно заредени продължихме напред.
Както е добре известно словенските магистрали са чудесни, добре поддържани и почти всяка бензиностанция е устроена и като кемпер-стоп.
Наоколо пък се наслаждавахме на чудесни гледки от зеленина и много добре подредени и поддържани кътни селца и градчета.
За нула време радвайки се на заобикалящата ни действителност стигнахме до италианската граница. То не че имаше нещо особено, но вече влизахме в Италия където до тогава не бяхме ходили. Ами просто същата красота продължава. Нямахме намерение да караме по италианските магистрали и ГПС-а ни насочи към междуселския път при което освен да пътуваме щяхме да опознаем и тази част на северна Италия. Минавахме през чудни градчета и селца, като въпреки усиления трафик нямахме проблем с придвижването.
В едно градче спряхме да похапнем, порадвахме се на рибоците в близката рекичка, които също се радваха на това да похапнат. Идилията беше супер, че даже и Боби ни снима за спомен
Помежду селцата се нижеха една след друга чудесно подравнени и подредени ниви
които за голямо наше учудване бяха насечени не от синори, а от дълбоки канали, за които решихме, че са нещо като отводнителни съоръжения.
Хубавите морави от райграс пък се поддържаха от ей такива роботчета
На Жоро дет' се вика му останаха очите в тях. Така приближавахме към Венеция или по-точно към източната част на огромната венецианска лагуна. Минахме край известния курорт Лидо до Йезоло, но отложихме разглеждането му за по-нататък и след много подминати табели за какви ли не къмпинзи с какви ли не екстри наи-после стигнахме на края на полуострова и по-точно на т.нар. Пунта Сабиони
Това е общо взето място известно не толкова с някаква забележителност, а защото е ключов възел на градския транспорт и отправна точка към атрактивните острови Мурано и Бурано. Оглеждаме набързо каква е хавата, разпознавам стоянката на ACTV- венецианския градски транспорт и един магазин от който бихме могли да си пазаруваме ако се наложи и се запътваме към набелязания кемпер-стоп, където да се настаним. Наоколо всичко е паркинг до паркинг, където човек може да си остави колата срещу 5 евро за ден, а за кемпера сигурно ще е двойно, но поне на нас не ни се видяха много охраняеми и ги отсвирихме директно. По крайбрежната алея пък бяха наредени общински парко-места с автомати за плащане за които бе указано ,че за забранени за кемпери, а накрая пък имаше няколко специално обозначени като места за кемпери. Ето и табелата:
Така след около половин километър GPS-а ни информира, че сме пристигнали до целта и наистина разпознахме мястото, което бяхме видели на снимка в каталога с кемпер-стоповете
Лично според мен мястото и условията там чудесно ни паснаха. Условията в кемпер-стопа са следните - мястото за паркиране е малко, по-малко от средната площ която дават по къмпинзите, но въпреки това има място до кемпера , където да си извадиш масичката, а ако няма много посетители собственика така ги реди през едно място, че всеки ако иска да може да ползва и съседното. Има чудесни бани и тоалетни, държи се на разделното изхвърляне на отпадъците и едно нещо което за някои може да е плюс, а за други минус - на територията на стопа не се разрешава карането на мотопеди, велосипеди и игра с топка. Трябва да се съблюдава някакъв режим на спокойствие и който иска да може да си почива необезпокояван. На нас това хич и не ни пречеше още повече, че имахме планове по цял ден да ни няма. На който не му харесва може да се възползва от къмпинга разположен точно след стопа, но ще трябва да заплати към 30% в повече. За нас цената на 24 часа ( брои се от часа на пристигане, а не на ден) беше 21 евро. Платихме си като начало за два дни и се отдадохме на почивка и планове за идните дни. _________________ Магия в лилаво
В дясно от зелената стрелка се вижда двора и как са подредени кемперите. Това с червения голям покрив е къщата на собственика на кемпер-стопа, а голямата зелена площ с алеи в дясно и надолу е къмпинга MIRAMARE. С човечето на гугъл-картата може хубаво да се огледат как изглеждат в действителност от пътя. _________________ Магия в лилаво
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Ное 02, 2012 9:56 am Заглавие:
На следващата сутрин бодри, стегнати с раничките пълни със сандвичи, вода и фотоапарати зе запътваме към Пунта Сабиони. Там е станало малко стълпотворение. От всякъде прииждат туристи току що изсипани от някой автобус или дошли самостоятелно и опитващи се да се сдобият със заветния билет за корабче срещу 6,50 евро. Към стотина човека вече с билети нетърпеливо чакат идващото корабче и не е ясно ще успеят ли всички да се качат. Следващото корабче е след половин час.
Успяваме някак в суматохата да се доберем до касата и да си купим заплануваните седмични карти срещу скромната сума от 50 евро на човек. За децата няма намалени, ако човек е с по-голям куфар или багаж и за него се изисква билет. Все пак при цена на единичното билетче от 6,50евро тоталната сума не изглежда така голяма имайки предвид че цяла седмица ще можем да се возим на воля където си поискаме - връзва се малко повече от билетче за ден. На практика се оказва, че корабчетата побират доста повече пътници отколкото ние си мислим, че може да поберат и скоро вече сме щастливо качени на корабчето S.Andrea и чакаме да потеглим.
Няколко минутки и желанието ни е изпълнено, Освен всичко друго трябва да отбележа, че корабчетата са много редовни и много точно съблюдават графика, който имат и който може да се види окачен на всяка спирка. Наричат ги Вапорето, защото устремено порят вълните на лагуната. Самата тя е огромна, осеяна е от доста острови и огромно множество от лодки кръстосващи я на шир и длъж. Пътувайки към сърцето на този комплекс с интерес следим строителните работи, които текат там на едно глобално съоръжение за затваряне на лагуната от към морето.
Причината е че поради променливото ниво на морето често се случва централната част на Венеция да бъде залята от вода или по-точно да върне вода от канализационните шахти. Е като някаква форма на регулация на това явление са решили да построят шлюз, който да поддържа нивото в допустими граници. Лично аз съм скептично настроена като цяло, защото само като си представа огромното количество вода изтичаща от каналите и препятствана да стигне в морето каква неприятна миризма може да поддържа ... но дано не съм права. Иначе пътуването из лагуната е много приятно. Цялата е наредена с обвързани дървени талпи, които служат като маркировка за това от къде да минават корабчетата за да не заседнат. Обикновено са направени с по 3 или 4 трупи, но където трябва да са по-яки или да се привързват към тях са и с повече.
Така полека-лека наближаваме там за където сме се запътили. Наоколо започват да се виждат все по-интересни здания и кули. Следейки картата която сме си купили за 2 евро от билетното гише разпознаваме малкия остров San Georgio,
виждаме за пръв път на живо гондола, която май нещо се беше повредила, защото я теглеха на буксир,
църквата св.Богородица на изцелението
и наи-накрая двореца на Дожите и кулата на СанМарко
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Ное 02, 2012 10:27 am Заглавие:
След около 40 минути пътуване най-после акостираме и слизаме на брега. Там лудницата е пълна и обърната на голям битпазар.
Отвсякъде ни поглеждат типичните венециански маски и всякакви други сувенири и сувенирчета.
Огледждаме се, забелязваме на къде се движи потока и ние се гмурваме в него много внимателно следейки да не се загубим или пък да не попаднем на услужлив човечец решил така случайно да провери наличностите на джобовете и раниците ни.
Доста сме слушали и чели, че джебчийството там е в разцвет и не искаме да го изпитваме върху себе си. В подкрепа на нашите съмнения виждаме че има доста патрулиращи полицаи, които обхождат наоколо, но явно това не е достатъчно.
Жоро вече започва да гледа лошо. Тълпите от хора определено не му допадат. Виждаме огромно количество гондоли чакаши своите пътници за разходка и проверявайки каква е хавата разбираме че цената не е твърда, зависи как се спазариш, но се движи в порядъка 80-100евро и най-вече е с предварително записване на час. Решаваме че колкото и да са атрактивни тази цена не ни отърва и продължаваме към площад Сан Марко
Боби ни прави снимка за спомен, а Жоро за голяма моя изненада казва, че няма да пие кафе там. При положение, че дълго съм слушала за това как иска да седне и да се наслади на кафето и околната обстановка, това определено предизвиква учудения ми поглед, на което получавам лаконичен отговор - "няма позитивна енергия"
Деца и възрастни се забавляват да хранят стотиците гълъби наоколо.
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Ное 02, 2012 11:53 am Заглавие:
Мерси Ивайло!
И така предлагам като няма да се пие кафе, поне да се хапне по сандвич с тайната мисъл да пощракам малко наоколо. Идеята ми е приета и докато семейните си хапват успявам да снимам площада както ми се иска..
След кратката почивка решаваме да поразгледаме малко от "вътрешността" на града. Уличките са тесни, криви и препълнени с туристи. Освен зяпачите като нас за мое учудване се разминавахме и с хора бързащи и тътрузещи огромни куфари на някъде.
Всред цялата тази лудница погледите се радват на витрините, осеяни с какви ли не сувенири, бижута и вещи с най-разнообразни предназначения. За пръв път от близо се наслаждаваме на красивите изделия от Муранско стъкло и определено поне аз бях като хипнотизирана, ходейки от витрина на витрина и радвайки се като малко дете не всяко следващо нещо.
На едно импровизирано кьоше успявам да придумам Жоро и децата да се усмихнат за снимка
а след това продължаваме с обикалянето под ръководството на Жоро забол нос в картата и давайки насоки макар по мое мнение да нямаше особена полза от това. След около час излизаме на "открито". Стигнали сме моста Риалто, който освен че е забележителност е и основна спирка на корабчетата на градския транспорт.
Всички сме уморени и някак преситени с впечатления и дружно решаваме, че е време да хващаме някакво корабче и полека-лека да се прибираме към кемпера. _________________ Магия в лилаво
Казвам и аз на Вяра, че тая Венеция е кенеф върху хилядолетна септична яма, тя - не, романтично било. :-) Ще идем един ден, но щом положителен човек като Жоро не е намерил настроение за едно кафе, не виждам драка като мен как ще издържи. _________________ Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Ное 02, 2012 1:51 pm Заглавие:
Марти, има своя чар и колорит, но пълчищата туристи убиват всичко. На моменти усещането в навалицата е като все едно си на сред селския пазар. Това се отнася за центъра т.е за площада Сан Марко и около него. В момента в който се отдалечиш да кажем на километър от там туристите ги няма и остава само чара на заобикалящата действителност. Ние понеже доста пообикоихме и разгледахме успяхме да видим и другата страна, която ни хареса. Основно туристите посещават Венеция само за ден или по-малко. Почти всички екскурзии до Италия включват като атракция минаване от там, което води до тази лудница. Всички тези хора за няколко часа виждат площада и двореца, правят си снимки за спомен, напазаруват си сувенири на солени цени и си тръгват доволни че са видели романтичния град, а той дефакто започва там където свършва туризма.
Полека-лека ще се опитам да разкажа за всичко което видяхме и почувствахме. _________________ Магия в лилаво
Регистриран на: 10 Апр 2008 Мнения: 1056 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Ное 02, 2012 3:14 pm Заглавие:
Браво! Ей това е пътепис - да покажеш и другата страна на нещата, а именно сергиите, тълпите, атмосферата! _________________ "Не бива да се дава подкрепа на глупци" - В. Левски до Л. Каравелов, 25.08.1872 г.
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Ное 05, 2012 9:57 pm Заглавие:
И така след като на прима виста "най-романтичният град" така да се каже ни стресира и ужаси, се прибрахме спокойно и решихме на следващия ден да зяпаме неща, които са в периферията на лагуната. Хората казват, че едно зло никога не идва само и обикновено неприятните емоции вървят ръка за ръка. В нашия случай просто потвърдихме това правило. Както спокойно си спим в кемпера в 4ч сутринта се будим от телефонен звън. Обаждат ни се от СОТ-а, че апартамента ни е разбит и трябва да се отиде там на място.
Да ама по груба сметка за това ще ни трябват два дни, а и дълго плануваното и в доста насоки платено пътуване пропада Не знам доколко може да се каже че в този момент сме правили някаква трезва преценка, но първо се обаждаме на роднини вместо нас да идат да приемат обекта. Подробностите по това да се обадиш посред нощ на някого и от хиляда и кусур километра да обясняваш кой, какво и как да направи ще ги спестя. Оказва се че липси няма, а за 3-те минути до идването на патрула просто цялата алармена система е направена на салата. Може би са имали планове да се върнат по-късно за по-сериозни действия или просто са видели че у нас няма нищо дето да си струва да се взима. Като за капак и мобилния телефон на Жоро беше с лимит на разговорите до 100лв в роуминг, защото не обърнал внимание на тази подробност когато преди няколко месеца ми променяли тарифата.
На сутринта въпреки , че е празник дежурните техници на СОТ-а възстановяват пораженията, а ние следва да се захващаме с
При така създалата се ситуация се разбираме с майка ми да поживее у дома известно време ( ... докато си дойдем :wink: ) и да варди дълбоко-скъпата ми покъщнина с предимно сантиментална, а не материална стойност.
Така написано всичко изглежда странно и направо комично, но тогава там в онзи момент си дадох сметка, че единственото което искам е да съм у дома и никога повече да не изляза от там. Усещането, че някой е осквернил дома ми страшно много ме депресира. Разговаряйки с Жоро той ме попита - "И значи ли това, че повече никъде няма да пътуваме?" Така директно зададен въпроса някак ме стресна и колкото и да ми беше тегаво реших, че не искам да се отказвам от пътуванията и макар да се чувствам много гадно не трябва да се поддавам на емоцията, а трябва да започна да я боря. Нещо като клин-клин избива.
Направихме сандвичи, стегнахме си раничките и за запътихме към Пунтата за да се качим на корабчето, което да ни откара до "дантеления" остров Бурано. След около половин разпознахме и острова пред нас,
а нещото, което ни удиви е килнатата кула
Впоследствие установихме, че всички кули в района са малко или повече килнати. Нещо като запазена марка. Вероятно основите им не са много стабилни заради всичката вида наоколо и с времето просто поддават на някъде. Приближавайки започваме да се радваме на все повече детайли от пъстрия и колоритен пейзаж
Минаваме край интересен док направен над един тесен канал
край местната бензиностанция
и приближаваме до много приятна за разходка крайбрежна алея, където е спирката и корабчето ни оставя.
Буквално слизайки от корабчето се оказваме пред малка китна градинка с някакво семпло заведение в единия и край. Наоколо сме само тези които сме слезли - към двайсетина човека.
Жоро не се помайва, а заявява директно - "Ей тук искам да пия кафе! Не, искам и нещо повече!", замисля се и допълва - "в същност нататък може да има и по-готини места, но ако не си харесам друго тук ще седнем". Съгласни сме! _________________ Магия в лилаво
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Дани, ще следим темата с интерес понеже вече сме планували пролетта и ние да сме в тази посока, можеш ли да напишеш кординати на този кемпер-стоп
