kemper-club forum

[danbog]

Седя и си мисля – що да не започнем и ние един разказ за люта завист на мало и голямо и да закръглим броя на започнатите , но недовършени пътеписи. Още повече, че ние бяхме ни повече, ни помалко първите българи, които прекосихме с кемпер Атлантическия Океан!!! Което си е и повод за гордост.
Е.... верно не целия, само Ламанша, но Ламанша си е Атлахтическия Океан.
Е....верно че кемпера беше на ферито – ама ха да ви видя вие как бихте го направили.
Е ..... верно че не бяхме и баш първите – миналата година Бат Жоро беше там.... само че за това няма оставени писмени сведения. Все едно да кажеш, че викингите са открили Америка. Има спомени на очевидци, гледали чудесните му клипове от Лондон, но друго си е ако и беше понаписал нещо.
Вярно, че от Англия имаше и прекрасни пътеписи от Asteri . Но ние на острова не ги видяхме. А въобще виждал ли ги е някой?!
Тръгна и Beduin да преплава океана..... но не с български кемпер. Пък и той се изгуби напоследък.
Всичко това разбира се е под знака на шегата и дружеската закачка - всички те са достойни пътешественици и много научихме от тях и много още ще има да ни учудват. Но сега да ви разкажем как Ние стигнахме до това Наше постижение, до този Национален подвиг (циганката ми замина за Брюксел), наченат в един велик северозападен град. – Отговорът е - постепенно и по заобиколен начин. Повече няма да ви кажем – четете и цъкайте.
Тръгване от Видин на 14 юни 2017г. – 08:00 сутринта. Ето ни свежи и росни – пак сме ние, още ни има.



До Белград сме срещу течението на Дунава и забелязваме много новости по трасето. Пътя е ремонтиран, прокарани са още тунели, а за такава трансдунавска тартанова вело алея още не сме правили стачка и не набелязваме.




Хилядата километра продължават по магистралата до Загреб и първата нощувка е на одморище Jezevo с бензиностанция Ина – последното преди Загреб. Времето е променливо с кратки превалявания – добро за път.





Заобикаляме Загреб и пресичаме Словения на север през Марибор . Ако решите да не ползвате магистралата (и да спестите словенската винетка), пътя се вие през живописни провинциални селища.

Свита част от мнението:

И ето ни в Грац. Нищо не знаем за този втори по големина град на Австрия и решаваме да му посветим няколко часа.
Спираме в града в подножието на зелен хълм и по стръмни пътеки през парка се изкачваме до цитаделата Shlossberg над града.




От тук се разкрива и красива панорама към Грац и река Мур.






До цитаделата може да се стигне и с асансьор през тунели в хълма и от тук:





Интерес представлява 850 - годишната история на града, консервирана в сградата "Ландхаус", която приютява и "Оръжейната палата" с над 30 000 оръжия и брони, и също катедралата и мавзолеят, палатът "Егенберг" Тук има три университета, най-голямата средновековна градска част в Европа, оживени кабарета и малки театрални сцени, изключителна гастрономия, "Бермудски триъгълник" от казина и още много други забележителности. Естествено, че не успяваме да посетим всичко, но бързаме да видим и една
друга слава на Грац - изкуствения остров сред река Мур. Една футуристична метална конструкция, приела в себе си малък ресторант и изложбена зала.








Поразходихме се из живописния градски център и тръгнахме да си търсим кемперстопа по пътя за Залцбург ( Union sportclub N 47*12”3’ E 15*19”43’). Тук ще е и втората ни нощувка - в една конна база на 23 км. западно от Грац. Трябваше да е ACSIкемперстоп за 17 €, но се оказа по-евтин – 15€ (18€ с ток). Имаше заведение, на гърба на което бяха пристроени сервизните помещения. Запознаваме се и с единствените други посетители – семейство с кемпер от Суонси – Уелс, които ни разказват и някой полезни неща за Англия. Това е предимството на къмпинга – можеш да общуваш и примерно да се информираш от най-близките съседи и така да откриеш интересни неща, познати само на местните. После заедно наблюдаваме тренировките на манежа на по чашка нашенска сливова. Винаги носим няколко половинки за такива случай, европейците много я харесват. Както и байганьовските мускалчета с розово масло в дървените капсулки. Кич – но за нас. Кой ли е чел „До Чикаго и назад”. Хората им се радват, както бихме се радвали и ние на подарено парченце брюкселска дантела.







На сутринта наминаха да се сбогуваме, а за нас този трети ден е посветен на няколко китни австрийски градчета и езера по пътя към Залцбург. Пътят е извънредно живописен и минава през типично алпийски места.







Първото е Hallstatt (Халщад) – разположен на едноименното езеро в историческия район Залцкамергут ( Солените камери – най-красивата част на Австрия))– Горна Австрия. Население 1000 жители заети в туризма. Преобладава мъгливо време.
Забележителен е със солна мина Берхдесгаден, къщата на костите, музей на керамиката и др.



Преди Халщат голяма синя табела насочва към лифт до връх и гледчер Дахщайн и води до площадката „Файв фингърс”, откъдето се разкрива невидяна гледка. Точно така – невидяна гледка, зашото обезкуражени от огромната група чакащи, пропускаме тази точка. Градчето е малко и няма места за паркиране – паркинга на входа е 3€ на час, но не можем да се доредим от автобусите, стоварващи тонове туристи. И тук китайците бяха започнали да изместват японци и руснаци. Тъпканицата в подхода за лифта е голяма. А само 200-300 м. след градчето спираме за обяд на красивото езеро Hallstatter See.











Бяхме набелязали след Халщат да се отклоним малко до Бад Ишл – това беше в плана на пътуването, е.... пропуснахме и тази точка, пленени от езерото, но все пак ще я споделим тук.
Bad Icshl– разположен на река Ишл, балнеологичен курорт и бивша лятна резиденция на последния австрийски кайзер Франц Йозеф.
Известен става през 1827г. когато благодарение на лековитата солена вода и чистия алпийски въздух бездетната Софи фон Баярн ражда бъдещия кайзер Франц и впоследствие още трима сина. Наричали ги „солените принцове”
Забележителни са Пощата на Бад Ишл, централната градска църква „Свети Никола“ (камбанарията и с 6 камбани и голям часовник - върви точно, е построена през 1490 г.). Ннай-голямата атракция на града е лятната резиденция на кайзер Франц Йозеф и кайзерката Елизабет фон Баярн.
Още Вила „Кайзервила“. Свекървата Софи я подарява на младата кайзерска двойка по случай годежа им. Вилата е построена във формата на буквата Е, в чест на отначало обичаната снаха Елизабет. В последствие двете почти не можели да се понасят. Много често срещана ситуация – кайзерките не правят изключение, но не знаем защо и ние простосмъртните се правим като тях.
– „Мраморния дворец“ кацнал на върха на хълма, обвит в бръшлян и тишина. Обстановката в него е пропита от една романтична душа, копнееща за любов, ценяща красотата и великите творения на изкуството - принцеса Сиси. Била е пристрастена пътешественичка и голяма туристка – нещо ново за времето си. Обикаляла е пеш или на кон всевъзможни местенца, пътувала е из други държави (можела е да си го позволи). Това прочетохме в нета, дали си заслужава - ще разберете на място.
Следва Санкт Волфганг
Намира се на брега на езерото Волфганг Зее до Залцбург. Воден и ски курорт.











Място, като от рекламите „ Ела и си носи чехлите - демек почувствай се у дома си” !!!




Любопитна е историята за създаването на градчето. Свети Волфганг е построил първата църква на брега на езерото Волфгангзее през 976 г. Според легендата, той хвърлил брадвата си от върха на планината, за да намери подходящо място за построяване на божи храм. Светецът убедил дори дявола да му помага в строежа, като в замяна му обещал да му даде първото живо същество, което влезе там. Сатаната обаче останал разочарован, тъй като първата жива твар на брага била вълк. След канонизацията на светията, стотици поклоници се стичат на мястото на църквата, а първият хотел (който работи и до днес) е построен през 1878 г.
Зъбчата железница се катери по планината Шарфберг.
Санкт Волфганг предлага велоколепни условия за ски туризъм и спа релакс, но провокира и съзнанието на вярващи и мистици. По бреговете на езерото има разкошни променади, а езерото се оказа голямо и в него освен яхти и лодки и кораби правят редовни курсове между селищата.









Решаваме да останем край езерото и намираме наблизо и хубав къмпинг. Всъщност те са два и избираме ACSI къмпинг Birkenstrand ( С47*44’25” И13*24’11”) за 20.80 €. И не съжалихме. Навсякъде кипеше живот и в същото време беше много спокойно.























Следващият ден е посветен на Залцбург. Залцбург е градът, който като Венеция опознаваме с всяко преминаване. За сега сме запланували „Гетрайдегасе“ - най-известната търговска улица в града. Дължи своя чар на богато украсени табелки и магазини, на артистични портали, подържани фасади, на идилични аркадни дворове. Тук е първия сладкарски цех на прочутите „Моцарткугел“ – писали сме за тях, но сега идваме да ги и опитаме. Пред вратата ни посреща /макар и от пластмаса/ самият Моцарт.






Тия австрийци – търсят само повод да се намъкнат в селските си носии.







Оттук значи са започнали да се търкалят моцартовите топки по целия свят. През 1865 г.придворният сладкар се разболял в навечерието на посешението на херцога и чиракът му се сетил човека и започнал да овалва шоколадовите топченца. От тогава си предават занаята и рецептурата на фамилията от поколение на поколение и продължават да ги правят ръчно. Оригиналните топченца са обвити в сребърен станиол и декорирани със синички емблеми. Тия дни рекламират подобни по телевизията– купете си от тях и не питайте за Моцартовите. На времето си сигурно са били добри.
- Тук е и кафе „Томасели” – най-старото в Австрия.



И сегашния му вариант, но тук не търсете Mozart kugel” – има ги само в старото кафене в съседство отсреща.




Изпушихме по едно виенско кафе с пастичка Edelweiss тук.



После поразгледахме и града. Mozart Geburtshaus - родната къща на Моцарт – намира се в началото на Стария град.







Mozart Wohnhaus - къщата в която е живял Моцарт почти две трети от живота си. Известна като „Къщата на майстора на танците” – собственика и Лоренц Спеклер е преподавал танци. Комбиниран билет за двете къщи за ветерани – 15 €.






Двореца Мирабел и градините към него (сега Кметството „Mirabelplatz 4”) – построен в 1606г. от архиепископа на града фон Ратенау за любимата му Саломе. Любовта им е кратка и той е заточен до края на дните си в Хохензалцбург, за разхищение на средства. Името си получава от племенека му Маркус Ситикус и значи на италиански „чудно хубав”.




И нали сега е кметство – всички бяха решили да дойдат и да се кръщават и женят точно днес, за да ни пречат на снимките.













Черешката на тортата обаче тук беше този Форд от 1934г. в който можеш да се возиш дори в багажника.





Катедралата





Театърът



Бяхме дошли в дните на панаира или Светата седмица на града, когато всеки се забавлява както му харесва.











Река Salzah и крепостта над града Фестунг Хохензалцбург – необходим е цял ден за разглеждане и я оставихме е за следващото посещение. Стига се с влакче или пеша. Първата постройка, първата копка е направена през 1077 г. Всеки кардинал, княз, владетел от тогава до ден днешен строил по нещичко, та сега заема 30 000 м2 площ. Катакомби, работни помещения, кули, гърмящи топчета, църкви, прекрасни вътрешни дворове и какво ли не – цяло селище с дълга история и доста забележителности. Особено внимание заслужават: помещения на княз от средните векове, музеят на крепостта, залата „Светът на марионетките“, но за тях като ги видим.




Двореца Хелбрун се намира на юг от Залцбург – построен е от същия Маркус Ситикус, когато става принц и архиепископ в 1612г. Място за постоянни забавления, разположен е извън града, като лятна резиденция. Адрес: Furstenweg 37. Остава пак за следващо посещение.

Накрая тук видях и реализирана мечтата ми за кемпер – 4х4, водоплаващ!










Обидени, че моята мечта е сведена до местна туристическа атракция, решаваме да не се задържаме повече тук, ами да си потърсим по-скоро подслон.

Следва продължение.

_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[Венцислав Великов]

[ilkomuhata]

[North wind]

Увлекателни както винаги

_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[Роси и Стоян]

Започна интересно и обещаващо , чакаме продължението.

[Asteri]

Как ме подсети за тия бонбони Моцарт... Едно време ми бяха любими, тогава не бяхме виждали и истински марципан, де Трябва да потърся в интернета къде ги има, че на селУ таквиз изтънчени неща нямааааа Уф и виенско кафе ми се пие... Давай нататък че от такива мисли се дебелее

В Марибор не спряхте ли? Снимката в тоя участък не се вижда, ако е от там.

[Бат Жоро и Мери]

Красиво начало. Заинтригувани сме .Чакаме продължение.

[danbog]

В Марибор не спряхме, въпреки че минахме през центъра и снимката е от селце след Марибор. Няколко снимки не ми се отварят на таблета, но на лаптопа нямам проблеми.

И така в ранния следобед следваме направлението Залцбург – Мюнхен – Люксембург (Вианден) – Брюксел – Кале
Скоро магистрала 8 минава по брега на Кимзее (Chiemsee) – голямо езеро на 50-тина километра от Залцбург.



През Мюнхен минаваме транзит, но макар и през центъра, не успяваме да фиксираме особени забележителности.
Градската баня 



Това ми прилича на главната порта към Алтщад-а





През Мюнхен минава река Изаар

Свита част от мнението:

Изглежда тук това е начин да се документира кои са успели да дойдат в понеделник на работа, защото такъв кадър видяхме на още едно място.

Излизаме от Мюнхен и се установяваме за нощувка на хубав немски ТИР-паркинг с вода, тоалетни и магазини на магистрала 8 и на 30-тина километра преди Улм ( С 48*26’15.6”; И 10*12’52.7”).



Продължаваме по същата магистрала No 8 , заобикаляме Улм, Щудгард, Карлруе, Саарбрюкен – все интересни градове и в късния следобед навлизаме в Люксембург. Заобикаляме столицата и директно се отправяме към Вианден – градче на 27 км. северно на границата с Германия.Пътят е идеален и минава през няколко нови платени тунела. Тук целта ни е старинната крепост, описвана като най-красивата в държавицата. Забелязваме я още от пътя и по стръмна алея (да не ви спира знака ) се спускаме на паркинга до замъка.











Какво има интересно в замъка? Така и не разбрахме. Досвидяха ни се 7 € - бях го оценил за 5€, но не отговаряхме на възрастовата група . Пък и работното му време беше от 10:00 до 18:00, а вече беше 17:40. Измъкваме се през градчето.









Градчето Вианден е мъничко, с тесни от средновековието улички и населено с негри, сред които имаше и руси негърчета.









Имаме доста време до мръкване и навръщане се отбиваме в Люксембург. Желанието ни е да попаднем в казематите на крепостта и да разгледаме подземията, но пак се озоваваме на паркинг от който не намираме нужното. Пък и денят беше неделя, паркингите са безплатни, но и нищо не работи. Поразходихме се наоколо, но казематите не намерихме.















Правим една контролна снимка пред двореца на херцога и отиваме да си търсим нощувката в посока Белгия и Брюксел.



Нощуваме на паркинга на голям магазин Delhaise все още в Люксембург на изхода към Арлон, Белгия.
Всички знаем песента на АББА – „Ватерло”. Почти всички свързваме по някакъв начин Ватерло с Наполеон. По-малко вече знаем, че това е мястото на последната битка на Наполеон със сборната армия на Уелингтън и Блюхер, а аз чак сега, при подготовката на това пътуване узнах, че това място е на пътя ни, на 20 км. до центъра на Брюксел и около 2 км. от центъра на община Ватерло. Координатите на мястото на битката са С 50*40’45” И 4*24’25”, струва си да се посети и ето ни там.
Мястото се вижда от далеч в равното поле, от ляво на пътя и е белязано с голяма земна пирамида.



Всичко тук е свързано с Наполеон, дори механата L’éstaminet de Josephine е наречена на съпругата му.







В мемориала се влиза през панорамата. Билета е 16€ за хора и 13€ за пенсионери. Ако се присламчите към някоя група ще разберете много любопитни факти около битката.





Това е една от най-кръвопролитните битки в историята – участвали са 200 000 души от седем държави. Ранени и убити са 65 000 войника. Поради невъзможност да се погребат толкова жертви те са изгорени на девет клади, от които е останал 30 см. слой пепел и т.н. Вътре в панорамата има двуетажна диорама, пресъздаваща в образ и звук деветчасовото сражение. То слага край на 100-те дни на Наполеон след завръщането му от заточение на о. Елба до Италия южно от Пиза и до края на дните си е заточен на малкия английския остров Св. Елена в южния Атлантик срещу Ангола.





Лъвския хълм е висок 43 м. и е увенчан с железен лъв, висок и дълъг 4,5 м. От върха му се вижда цялото бойно поле.





А мястото е известно даже в далечен Тибет.

_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[North wind]

Прекрасни сте !
Точно преди 4 години сме били по тези места и вашият разказ събужда стари спомени и нови желания
Панорамата тогава ни впечатли, но като едни родолюбци си казахме, че нашата плевенската е по-добра
Виж представата да гледаш битката от лъвския хълм май няма аналог.
Надявам се следващите редове и снимки ще са от форт Наполеон на Северно море ?

_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[loveforever]

Страхотно начало!
С нетърпение чакам продължението.
_________________
Магия в лилаво

[danbog]

Не, не стигнахме до Остенде и Форт Наполеон, но го набелязваме за следващия път .Просто не знаехме за него, Благодарим.

А сега все още е 14 , 30 РМ и се забързваме към Брюксел – имаме там да си доглеждаме Атомино. Предишния път като се връщахме от Амстердам, в Брюксел бяхме само един следобед и ни остана доста за доразглеждане. Сега на GPS-а са заложени координатите на Атомиум и скоро паркираме под него.



И то най-вече защото зоната беше добре охранявана.





И докато си правим поредното селфи, съзираме отсреща, през пътя, съвсем в близост парка Mini Europa. Бяхме го набелезали, но не предполагахме, че е толкова наблизо. Времето напредва и тичам да проверя работното време – оставаше час до спиране на влизанията. Естествено сменихме приоритетите и ето ни първо в парка.
Следващите кадри са за тези, които не са виждали белгийската Мини Европа и Атомино и за тези, които са ги позабравили, но имат приятни спомени от там.
Мини Европа (Mini-Europe)
Парка е побрал над 350 миниатюрни фигури на популярни сгради и забележителности в Европа, всичките в мащаб 1:25. Входа е 21.80 евро на човек – комбиниран билет Мини Европа+Атомино. Работно време: 9:30 - 20:00 часа (юли и август), 9:30 - 18:00 часа (средата на март ,юни и октомври и началото на януари), от средата на януари до средата на март паркът Мини Европа е затворен.
Началото не е многообещаващо, но и самия парк не е много голям. Нямаме за цел да го покажем подробно – ще си изгуби чара като го видите и ще постнем само няколко фотоса. Пред всеки експонат има пулт с името на държавата откъдето е, и от който се пуска националния химн на съответната държава.



Брюкселския Гран Плас е показан със цветния килим

Свита част от мнението:

Лондонския Биг Бен и Уестминстерския дворец



Пиза и площада на чудесата.



Нашият Рилски манастир





Последен поглед към парка и отиваме да го видим от Атомино





Атомино – всъщност Атомиум (Atomium), е паметник, построен за световното изложение Експо’58 (1958г.) Той е проект на инженера Андре Ватеркейн и е висок 102 м. Формата на зданието представлява атом от желязото. Металните сфери имат диаметър по 18 м и са свързани с тръби и в тях са разположени изложбени зали, наблюдателни площадки и малки заведения.







И Европа от сателит







Помотахме се в Атомино докато ни писна и тръгнахме да търсим подслон. Кемперстопа на ACSI в Брюксел се оказа само с четири места, които бяха трайно окупирани и поехме в посока Дюнкерк и Кале по магистрала А16 ( шосе Е40).
Както бяхме разучили в нета - има три маршрута за пресичане на английския канал. Това са Дюнкерк – Дувър (пътува 2 часа, цените са от 54€), Кале – Дувър ( 90 минути, цените са от 34€) и Диеп – Нюхейвън ( 4 часа, цените са от 74€). Цените са ориентировъчни от 2016 г. изчислени на база 4 човека + един автомобил. Няма ограничения за багажа. С ферибота има възможност да превозите и домашния си любимец.
За да достигнете пристанище Дюнкерк, използвайте следния адрес: DFDS, Terminal Car ferry, Route du petit Denna, Port 5625, 59279 Loon plage и координати GPS координати:С 51*00’30,6”; И 002*7’7,0”
Може да си закупите билет за ферибота предварително или на място. Имайте предвид, че на момента цената му ще бъде по-висока. При закупен предварително билет ви дават правото да пътувате до два часа по-рано или по-късно от времето, за което е направена резервацията, без да доплащате допълнително.

Цената на билета за плаването зависи най-вече от натовареността на трафика. Около полунощ обикновено са по-евтини и остават по-ниски през нощта, преди разсъмване.
Във ферибота също има и безмитни магазини, пазарува се в евро или лири.
Цените на предварително запазени еднопосочни билети от Франция до Дувър, запазени седмица преди пътуването с фиксиран час на тръгване започват от 60 € и могат да достигнат 180€, в зависимост от времето на тръгване. Цените без фиксиран начален час започват от 90€.
Първите ни планове бяха да вземем ферибота от Дюнкерк, който ни беше по-близо, но имахме време до мръкване и заложихме на по-популярния – този от Кале. Тунела под Ламанша (пътува се 35 мин. на влакова платформа със 160 км./ч.) априорно бяхме зачеркнали, като нездравословен, значително по-скъп и без поглед към белите скали на Дувъра. Пък и чухме, че в Евротунела забранявали газови бутилки. Искахме да преживеем пълноценно пристигането на Албиона.
Пристигаме в Кале на смрачаване и се ориентираме за пристанището по табелите и кулата на фара.. ( С 50*57’59.3”; И 1*51’44,1”).





Водени и от GPS-а, пристигаме на платен паркинг с гратисен първи час. В пристанището срещу входа има два билетни офиса – лявият е на френската “P & O Ferries” , а десният – английски на датската ” DFDS Seawais” (това обаче го разбираме в последствие). Пристигащите се насочваха масово към левия. На гишето е приветливо младо момиче и залагаме на него. Търсим най-евтиния вариант за преминаване на двама възрастни с кемпер до Дувър и след кратка справка, девойчето ни предлага в 7.40 сутринта за 78€. Извиняваме се и искаме да попитаме и в съседния офис, като мислим че е на друга фирма. Да, на друга фирма е, но английска и сериозен мъж на средна възраст ни обявява твърда цена от 148€ - независимо от времето – изглежда не му се рови из разписанието. Линията се обслужва от френска и английска страна. Естествено – връщаме се на първото гише, извиняваме се за отклонението и купуваме билетите за 78 €. на френската фирма P&O.

Решили сме въпроса с превоза и бързаме да опразним платения паркинг. Той продължава в огромен неплатен паркинг, на който скоро намираме място до още един кемпер. Намираме и един бус с наши цигани, които горе-долу ни обясняват реда при преминаване.
Вечеря при условията на кемперстоп и навиваме всички звънящи, свирещи и писукащи будилници за 5,00 morning. Правя и една пешеходна разходка да открия входа за терминала, а светещата табела на КПП-то за ферибота „P&O” е точно до нас през оградата.
В пет сутринта сме на крак – ферито е в 07 и 40’. В шест сме готови и бавно и тържествено минаваме портала, Пред нас са двадесетина разчертани коридора и избираме този на който забелязваме патрул от трима войника и горе-долу срещу табелата на „P&O”. Приближаваме младите момчета от патрула и те ни правят знаци да се връщаме – не сме за тук. Е да, ама момчетата говорят само на френски. Връщаме се при портала и търсим някакъв друг път. Даже излизаме от терминала и го обикаляме като руски спътник. Нищо подобно на път към ферибот. Връщаме се пак при патрула, а те ни сочат съседния коридор!!! Е.... можеха и преди да го направят, ама с кого ли да се забавляват толкова рано. Връщаме се пак до входа и този път „вдяваме” верния коридор. Сами сме при граничната проверка – дават ни един лист с трицифрен номер и ни пускат. Добре че циганите ни бяха пообяснили – това е номера на пристана на нашия ферибот и трябва да следим номерацийте над пътя . Докато стигнем до там, трябваше неколкократно да сменяме направлението. Все пак пристигаме час преди времето зад огромен ферибот, човека от персонала ни проверява и дава знаци да се товарим – пусна ни за ферито в 6 й 45 мин. - час по-рано.
Събираме малко багаж и фотоапаратите в една раничка, заключваме Ферди сам сред динозаврите на товарната палуба и се възнасяме шест етажа нагоре в просторен салон.





До като изпием по едно моряшко кафе на самообслужване и през прозорците блеснаха Белите скали на Дувърра, но прозорците са мокри и не стават снимки.
Пресичането е само 90 минути. Изкарваме Ферди и след контролата, паркираме на крайбрежната алея до пристанището. Искаме да се освестим, закусим и почустваме англичани. Пък и да разберем пътя за връщане. Времето е разкошно - Старата Госпожа бе решила да ни посрещне в най-хубавата си рокля.










Гледката запленява със спокойствието си. На паркинга до алеята има още няколко кемпера – нощували са тук. Говорим със семейство норвежци, съветват ни да си купим веднага билети за връщане (те са с двупосочни), но ние не знаем все още кога ще се връщаме, как ще ни понесе Англия. Те пък не знаят къде се продават билетите. Не знае и човека с двете кученца.
Добре, че поне навигацията е компетентна в английския трафик. Палим и потегляме към Лондон – по-точно къмпинга в Линдфилд.





Пътят от Дувър за Лондон е ту магистрала, ту двупосочен. И докато разучавате табелата със скоростните ограничения (те са в мили пеъ ауъ) ще ви подготвя за английското ляво движение.
Знаейки какво ни очаква и че това ще е основното предизвикателство на острова, предварително взех десетина урока от Utube от поредицата “Driving in England” и още подобни – ще знаете че помагат.
И така – основното правило и задължение на водача е да се придържа в лявата част на пътното платно. ВСИЧКО ОСТАНАЛО Е ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА СЪПРУГАТА ВИ.
- при изпреварване тя гледа за насрещни МПС и има ли място да се вмъкнем пак.
- при влизане в кръгово движени, от нейната страна идват колите и ако не уведоми своевременно водача, тя ще поеме удара.
- тя следи навигацията, защото водача е зает с по-важни неща.
-при навлизане в кръстовище, тя трябва да спира колите от дясно докато се включите.
-тя трябва да ви ръчка постоянно да карате в ляво и само в ляво и да не спорите за това с местните.
- своевременно трябва да избира място за паркиране, съобразно личните си предпочитания, а не да ви принуждава да карате на заден цяла пряка в условията на ляв трафик.
Останалото ще го научите на място. Въпреки че Англия е високоразвита държава и преобладава еднопосочното движение, изведнаж ще навлезете в толкова тесни провинциални пътища, по които и двама колоездачи трудно се разминават и то само ако носят велосипедите си на ляво рамо.
Само ще добавим, че щом ние се справихме почти без грешка – ще го можете и вие.

Напускайки магистралата, попадаме в много идиличен район.











И така – учейки се на английски обноски в шофирането, пристигаме в къмпинг Long Acres на малкото градче Lindfield на 30-тина километра от Лондон , най-близкият до центъра ACSI-къмпинг ( N 51*10’0.6” ; W 0*2’33.3”)



Къмпинга се вписваше в околната среда и имаше поддържани сервизи. Някой кемпери изглеждаха закотвени поне от две седмици.
До тук бяхме пътували "без пари" , върнахме се до банкомата на местния търговски център и изтеглихме първите 100 паунда.



Собственика на къмпинга се оказа симпатичен, общителен мъж около 40-те и след кратък пазарлък платихме за две нощувки 33 паунда (еквивалент на 19 € ) В банята се ползват като жетони монети от 50 пенса за 12 мин. топла вода.



И веднага се почувствахме като у дома си!



Като починем и се приведем в ред ще продължим

_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[ц&ц]

Четейки Ви, вече мечтаем за лятото и пътищата из Европа.

[s_s1]

Уникален,неповторим, увлекателен разказ!
Очаквам продължението... и не само аз го очаквам.

[loveforever]

Хареса ми онази част с задълженията на съпругата.
_________________
Магия в лилаво

[Роси и Стоян]

Тази година ми подариха страхотна покривка от Лондон с пожелание да го посетим и ние .Чета....чета и се усещам как ми палва фитила за тази посока . Много ми харесаха задълженията на съпругата , започвам да ги уча.

Забавлението ще е пълно ,като за шофьора така и за навигатора