kemper-club forum

[ibogdanov]

И така, ще ви разкажа за нашето малко налудничево и доста спорно пътуване до Прага.
Защо налудничево и спорно? Защото в същност трябваше да стигна до Прага по работа а комбинирах работата с почивката и така се оформи идеята за придвижване с кемпер.
Преди всичко, искам да благодаря за екипа на кемпер4е.ком!
Наех кемпер от тях (за пореден път) и обичайно всичко беше перфектно. Машината подготвена, пълен комплект за зимни условия, гуми, газ и т.н.
Ние от своя страна натоварихме катуна, метнахме се с жената и двете деца и тръгнахме...
Първия опит за старт беше на 28'ми Декември. Ако си спомняте този ден беше много студено сутринта, но за сметка на това след обяда заваля сняг и стана отвратително за път. С триста зора и неимоверни усилия стигнахме до Драгоман и до там.
Никога до сега не съм спирал и обръщал, но това което ни завари на Драгоман е трудно за описване.
Магистралата за Калотина изобщо не беше пипната, то явно нямаше и кой да изрива снега, за сметка на това снега бързо ставаше на лед, но пък вятъра беше с ураганни пориви... картинка чудна.
Спряхме на бензиностанцията на Петрол с надежда да изчакаме час-два и да продължим. След час висене и насрещен вятър който направи от кемпера снежна склуптура обърнахме и поехма за дома. Живеем в с Пролеша. За справка - Пролеша/Драгоман я има 20'тина км я не.
Прибрахме се за около 2 часа и нещо. Не знам изобщо как уцелвахме пътя и завойте. Не ми се мисли ако се бяхме натикали в дефилето към границата какви екстри ни чакаха.
И така фалстарт. Започнаха да се чуват реплики - отказваме се... обади се да не ходим и т.н.
Амам аз съм си луд за връзване и не се давам лесно. Още повече че машината се показа доста държалива на насрещен вятър
Преспахме си в къщи. За по-сигурно източих едни стонина литра прясна вода директно пред врата. Те пък моментално станаха на пързалка за кеф на децата.
Понеделник - 29 ти. Тръгнахме, всички мълчат и ме гледат очаквателно да дам отбой и да свия платната, но уви. Не се дадох.
Пролеша - границата около 2 часа. Магистралата... не ми се описва, защото нямам такива думи в речника си. Един пътен патрул така ме изгледа докато спираше поредния ТИР, че се почуствах наистина като идиот.
Добрахме се до заветната бариера. Митничарите бяха много любезни и нашите и сърбите. Накачулиха се да видят кемпер-снегоход, чудо не виждано... минахме за 5 мин и двете граници. Сърбина ни пожела да стигнем живи, каквото и да значеше това. Скоро разбрах какво имаше в предвид.
До Ниш - снежен ад. Насрещен вятър, с пориви дето искаха да обърнат кемпера на обратно, снега буквално залепваше на предния джам и там замръзваше. Пътуване приказка! Гледам джи пи еса... слизаме от 700 и кусур метра при Драгоман на около 500 при Ниш. А на мен ми се свило вече всичко и идеята за позорно прибиране обратно ми минаваше на всеки оборот на чистачките. Качихме се на магистралата за Белград. Ооооо чудо.... грейдерите подредени като за парад "изриват снежинките още във въздуха" вятъра все така духа ураганно но пътя е проходим, лед почти няма, мога да карам с повече от 30 км в час и така след близо 10 часа стигаме до Белград. Между времено имаше няколко тира леко полегнали в близките ниви, няколко коли направили опит да преодолеят земното притегляне, но озовали се при тировете и сега разбрах какво ми каза митничаря. И той да е жив и здрав дълги години.
и така Белград... Е този град винаги ми дава някакво чустово за спокойствие и увереност че има светлина пред нас. Плащам и продължаваме...
Колкото повече слизаме към Унгария, до този момент не се бях замислил че в същност живеем доста на високо, толкова по приветливо взе за да става. Замислих се, дали има доза истина в думите за бозата, запада и изтока. Но това го оставям за друг път. Сега пред нас е Унгария. Никога няма да свикна с този пейзаж. Равно, равно... равно... и на всякъде перките на генераторите дават на унгарците толкова желаната енергиина независимост




Унгария ни посрещна със слънце и +10 градуса. Веднага се разхвърляхме по къси ръкави. А само преди няма и 600 км оставихме -10 градуса.
Синът ми пощуря от кеф. Не знам кое му дойде в повече екстремното придвижване или топлото и приятно слънце. Но едвам го натиквах в кемпера след всяко спиране.
И пак на волана... каране, каране... няма край това каране..
По едно време толкова ми писна че просто отбих на една бензиностанция и съвсем умишлено утрепах един час в подмиване на кемпера - приличаше на осолена скумрия. След като се помотах порядъчно, заредихме и към спирката за спане. Вече беше тъмно и явно съм отбил на друга спирка, защото не беше тази преопръчана от Владо Станимиров. бях доста изморен и просто метнахме одеалата и заспахме. Кемпера беше прилично отоплен, даже прекалено. Имаше си автоматична бойлеро-печка много удобно. Слагаш на 20 градуса и забравяш за нея. Събудихме се 3 часа след последната аларма на часовника. Почти беше 10 и 30 часа ( европейско време). Бяхме свежарки като репички и готови да хапнем поредните 600-700 км.
Тоалет, миене, ядене, преглед на кемпера и .. изненада.
Ключалката на страничния капак отворена. Нищо не липсваше, явно вятъра я беше отворил. Тръгнахме, скука... няма вятър, няма сняг. Пътя мазен, сух и разкошен. Скука. Така в скуката ми изби баланса.. и се заврях в самия център на Будапеща. Ей така да видим и ние този град. Малеее и град! Разкош. Прииска ми се да останем поне седмица на паркинг до реката. Красота. Определено записваме Будапеща като самостоятелна дестинация за опознаване. Гарминката отнесе солидна доза псувни, защото горкото така и не можа да ни изведе от града, та го разгледахме на някоко концентрично-спираловидни обиколки Най-накрая, някакси избутах кемпера на магистралата за Виена. Ехх скука.. ххаасвалта мазен, сух, разкошен. А ние леко подтиснати. Защо аджеба у нас няма такива пътища? Нали имаме винетки, нали плащаме за тях. Въпросите останаха някъде на детелините около Будапеща. Отказах се да мисля повече.
30'ти Декември отиваше към своя официален финал. Минахме Словакия, оставихме Бърно и се подрусахме на безумната магистрала за Прага.
Без много да му мисля си карах плътно в лявата лента и някак си не доведох кемпера до полуразпад. Но не бих си го причинил отново дори с кола. Категорично следващия път ще търся алтернативен маршрут.
Наближихме Прага, а тя ни посрещна като крале!
Красота... заваля разкошен пуффкаффф снаг, бял и ефирен като дантела. Всичко блестеше, чисто и спретнато по чешки. Тъкмо влязохме в града и ни посрешнаха фоерверки. Съмнявам се да бяха за нас, но дадоха много тържествено настроение на екипажа.
Часовника показваше 10 вечерта а имахме уговорка с къмпинга да ни изчакат до 11...
Спряхме в 10 и 30 пред вратата а чехите демонстративно я залостиха с едно дърво и казаха - томороуу.
Пиндирасти!
Аз пък на инат спрях почти пред вратата, запердихме и така спестихме още едни пари
31 декември... 8 сутринта.
Метален шум ... изтръпвам. Една огромна метална порта се отваря и приютява поредния кемпер. Оправих се на бързо и какво да видя -
над 130 кемпера, новички, красиви, спретнати почти всички с италианска регистрация, хората щъкат като пилци по плаца, некви кифли се моткат по халати, селения!
Отивам на рецепцията а там млад кисел чех ми обясни какво се очаква от нас. Даде ми карта за скърцащата порта и парола за нета и ми пожела весело посрешане на НГ. Сладур.
Давам му аз картата на ACSI (благодарности на Норд Уинд) а пича още по кисело ми дава 20% дискаунт . Бърз поглед по плаца... италианците спирали рехаво и хоп точно място за грозното патенце. Намърдахме се между два бели и новички лебеда, само два пъти по големи и комфортни от нашето снегоринче, но пък нали си е нашето си. Не се подтиснах много. Само ми стана тъпо. Опитах се да сметна дали има милион евро в стъклопласт, метал и нафта на тези няколко декара. Отказах се ,стигнах до някаква цифра с много нули и загубих интерес ... За наш късмет се намърдахме почти срещу джама на киселия чех и това ни даде супер-мега идеален интернет. Още едно предимство на малкото возило. Загледах се в един красавец, новичък прекрасен огромен кемпер а в него една солидна компания бесни тинейджъри пииваха биричка. Преброих поне 3 двойки. Явно не им беше тясно или пък не им пукаше. Не знам. Къмпинга наистина е огромен, поне за мойте разбирания. Добре уреден, баня, тоалетна, топла вода, място за изливане на джибрето.. класика. Препоръчвам го, както и по-малкия но по уютен - къмпинг Дана. За статистиката ще кажа, че на тази улица има около 5-6 къмпинга и всичките бяха пълни. Не се наемам да сметно колко кемпера имаше, но само в Соколо Троя бяха над 130.
И така започваме пражкия си живот с една доволна сума в крони, оказала се в последствие почти месечна заплата за не малка част от чехите - 10 000 крони.
Всичко ок, ама аз съм леко служебно ангажиран...
Но за мой късмет шефката ми реши да направим срещата в зоопарка и така пак ударихме кьоравото - тя ни светна за семейния билет и вместо 800 крони похарчихме 600.
Вече исках да се събуждам всеки ден в Прага. Разкошен град, особено квартал Троя - нещо като нашия Лозенец ама не баш, по разкошен.
И така започна истинското преживяване.
Пражката зоологическа градина. Една от топ 10 в света. На площ.. не знам, поне някоко софииски, но с това приликите свършиха и започнаха разликите.

входа сниман от вътрешната страна. Толкова се бях ошашкал, че пропуснах да го фотна от пред.

Един брояч показваше 1600 човека въте, но на мен ми се стори направо празно.


заболяха ме пръстите следва....

[AlbenaAlex]

Чакам с нетърпение продължението. Харесва ми стилът ти на разказване!

[loveforever]

Леле, това ми напомня за нас миналата година, когато реших че искам да видя Neuschwanstein в сняг. Освен че сняг нямаше и минахме през най-разнообразни премеждия (слава богу нищо много страшно или фатално) най-важния извод за мен беше , че повече на път на инат не тръгвам.
Иначе много интересно и увлекателно разказвате. С нетърпение очаквам продължението.
_________________
Магия в лилаво

[plaskom]

Чакаме продължение. ..

[ilkomuhata]

[Гого]

Доста цветно и без снимки е забавно и приятно

[AlbenaAlex]

Чакаме, чакаме...

[danbog]

И ние чакамееее.. еййй...!!!
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[ibogdanov]

Извинявам се на всички.
Ще се опитам днес да продължа.
Цветното тепърва идва дръжте се

[ibogdanov]

Добър вечер
Продължаваме...
След няколко месечна пауза пак имам муза да ви разказвам.
И така, стигнахме до пражката зоологическа гтрадина, влязохм и хванахме в ляво. Не знам от къде се започва едно разглеждане, но аз започвам винаги така. Можеби защото съм левичар.

веднага се надянахме на това -



Не знам как го правят, но водата си тече, не се заледява сигурно я топлят някак си . Алпинеума се оказа само предверието на едно невероятно изживяване в света на животните от единия полюс до другия, през джунгли и дъждовни гори.
Децата се лепнаах веднага за клетката или по-скоро волиерата на пингвините

Съдейки по пейките, лятото явно има атракции с животинките.



От вътре нещата са още по-добре направени.
За жалост не се сетих че прехода студено/топло ще доведе до такъв конденз по обектива



Въпреки мокрото стъкло и запотения обектив малките мушмороци се виждат. Далеч по впечетляващо е следващото фото...



Бяхме готови за всякакви изненади, но фламинго на 31 Декември ми
беше в повече. Интересното е че видимо не им е студено, странна работа.
Е това си е класика вече Почти като патките в Южния парк.



Докато се моткахме покрай фламингото, съпругът на шефката ме повлече към нещо което е трудно да опиша.
На входа ни посрешнаха некви големи бели птици



Но се оказа, че нямат общо със съдържанието на павилиона.
Така се бухмахме в тропиците... буквално.
Влажност неизмерима, влага още по-неизмерима.
и пиле скрито в мократа влажна гора.



Моля, да ме извините за качеството на вътрешните снимки но практически е невъзможно да се снима при 30 градуса температурна разлика. Не знам как не се бъгна фотото.



Моткайи се из гората някак неусетно се пренесохме при огромните костенурки. Това е едно неописуемо изживяване.



както всичко в Прага, така и тука от всяко крътче мирише на туристически бизнес.



така са направени волиерите, че леко и неусетно ти се поднася една огромна порция информация и някак неусетно ти измъкват някоия крона за някаква джунджуриика.
Но шоуто си заслужава! Велики са това пражаните.



Онова металното до костенурката е кантар подмамват животинката и тя хоп на кантара... публиката изпада в лек свински възторг от теглото на животинката.
Изненадата ми беше голяма, когато се оказа, че е направено всчико възможно да се докара оригиналната среда на обитание -



не разбрах точно какво правеха тези прилети при костенурките, но им били другарчета по местообитание (според думите на водача ни).
Контраста топло/студено не ме изкефи, но следващото направо ми скри топката.

[/list]

Това е детския кът.
Явно когато е топло тука е основния купон.
Срещу малка сума, си купувате лакомства ( за животните) и спокойно може да си ги храните. Не разбрах точно какво и как може да се храни, но явно не му понасяше студаи си седеше на топло и прибрано



Организацията, чистотата и усещането за ред е много осезаемо. Даже ми идва в повече.

Някакси натрапчиво се усеща, че си далече от ширините на бозата и баклавата. Някак си по германски е, някак си едно такова европейско.
Абе... не е за нас работа!



Ето за това ще ви разкажа след малко. За мен това беше черешката на тази оргомна мелба.
Но да се приземим.
Май споменах преди малко - нищо не се прави в ущърб на майката природа. За да не се лизга, се размятат камичета, малки и чернички...
а на пролет просто се смитат и така до следващия снаг




И така крачейки по ледената пътека, токущо посипана с камиченца, стигнахме до това -



Неее, топва не е кенеф или нужник!
Не се бъркайте, това е единствената точка на допир на едни маЙмунЯци с хората. През това чудо харата влизат, минават във владенията на маймунките и после излизат. За момента маймуните не са се светнали как да минат през голямата дървена джунджурия и да си бият шута. Странно, но май и не искат. Жалко че няма как да ви покажа за какъв маймунски рай си говорим. Леко подминавайки това чудо на инженерната мисъл стигаме до джунглата.



Добре дошли в Индонезия...
Е тука вече тотално бях разбит, но още незнаех, че има и още и още и още...




Това е истинско...



и това и маймуните също
Помните ли онази висока стъклена сграда
е това е вътре в нея





Обектива вече изсъхна и що-годе се справям със снимането.
надявам се от този кадър да добиете представа за размерите и обема на това съоръжение.



Езерце и лианчета




животинки




Зеленилки...
Така пасейки...пасейки стигнахме до рая на белите мечки.
Видимо мечоците се кефеха, както и децата.
Всичко беше проектирано така, че нито хората, нито мечките да се чустват прецакани.
оставям на вас да се насладите на мечечкия кеф





За мен това е супер идея -



Козинката е много мекичка и пуфкава а ушетата мммммм
Къде другаде може да пипнете бяла мечка а ?



С хипопотама не беше така.
Някак си не се кефеше да го пипкат





на път за слоновете





Това е тяхното местенце. Само дето те са си на топло и на прибрано
И жирафитеееееее Тяхната клетка е на две нива! можеш да ги гледаш от горе и от долу. Въпрос на кеф и предпочитания







Ямииии вкусотия

Така неусетно изръчкахме една малка част от зоопарка. Оказа се че за истинско и всеобхватно разглеждане трябва да се отдели поне ден. Ние го нямахме, но може би ще ви запаля и вие ще имате време да видите това чудо - пражката зоологическа градина.
Заливана на няколко пъти от реката и всеки път издигана на ново и още по-интересна. Според мойте домакини, зоопарка е с особен приоритет на градската управа за разлика от софииската.
След кратък отдих между новите и гъзарски кемперчета и италианска реч се понесохме към новогодишната маса. Бяхме изненадани и вместо в кемпера се озовахме в дома на моята шефка. Лек пазар преди празника, приготовления за няколко часа и скука... ядене, пиене на бира и хилави илюминации. Така минахем в 2015.
Не си представях така Нова година в Прага. Но се оказа, че реално празник няма. Площада е пълен но е тъпканица и е доста неприятно.
Странно, предишната година бяхме на софииския площад и беше много добре направено, май в централна европа не са се научили да празнуват.
На 01.01.2015 направихме един прощален тур из центъра.
Честно казано, Прага не ме грабна. Има някакъв чар особен, но всичко е подчинено на негово величество ТУРИСТА. А туриста се движи по точен маршрут и надниквайки в съседната улица е доста пусто и скучно. Започнахме от еврейския квартал.


Красота, величие и пари




Тази витрина я снимах защото е еднаква във всички градове през които минахме! Егати, явно централно европейския потребител е толкова предсказуем, че не е жужно да се хабят и да мислят маркетингови стратегии.


Това се харчи доста добре. Имаше едно стадо мазни американци, които доста се изкефиха на колицата. А та горката едвам ги събра. но не беше сама... има още


Фасади и ретро коли, всичко в името на клиента и за негово величество туриста.




Явно тяхната програма за саниране на старите сгради работи по-добре от нашата.



Първи Януари - Прага скука

Малко Диор за разкош

И неговите витрини са еднакви навсякъде, явно е някаква непозната болест по витрините.

Грозното патенце и белите лебеди...




Баш площада чистичък и спретнат а до него часовника с картинките.
Които не е ходил не знае, но мястото около часовника е колкото носна кърпичка. 10 минути преди да започне шоуто няма почти никой, но изведнъж всчико се пълни и няма място къде да се обърнеш.




каква чистота и подреденост - това е на 1 Януари. Толкова е подредено и спретнато, че направо ти писва от това. Как живеят тези хора не знам.




И шоуто започна....


Фасади... красиво е



Ето в тези местенца горкия турист излизаше от дебитните и кредитните си карти с особен хъс и доволство. Да живее консуматорското общество. Не може да си представите количеството "сувенири" бяха закупени пред очите ни. Не знам в какви къщи живеят тези хора, но явно имам много място.



Това е един култов пазар. В единия му край една ябълка струва 1 евро, примерно, а в другия - далече от туристическия поток, за тези пари си вземаш кило...



Стъпка в страни и се озоваваме в действителността

А тая е много сурова. на 1'ви сутринта всички мазни и новички кемпери леко и тържествено потеглиха в оргомна процесия към родните си места. Втори е работен ден... няма прошка купона свърши! Не и за нас обаче
Ние продължаваме да се моткаме из центъра.
Улични сергии, ядене, пиене, ковачница, музикант...







Тези хора наистина знаеха как се приготвя това месо и повярвайте ми беше неземно вкусно.

Пак фасади...




нашите гидове ни натикаха в един безистен и бях изумен -


Това е д-р Петър Берон.
Не запомних историята, но този човек, българин, е оставил значима следа и тука.

Поглед към безистена


И пак красоти и хора...



Забележете - това е централната банка на Чехия. Колко са подредени и чисти. Ако си изпуснеш златото или среброто има си нарочни кошчета за целта. Нищо не трябва да отива зян




По улицата на долу е офиса на мойте работодатели, а ние вече сме яко гладни. Оказа се че имат нещо като придворно заведение в което ползват 20% отстъпка.... егати.

По улицата към заветната кръчма и пак фасада, явно е трябвало да стана архитект.



За другия път ще знам да си нося по-широк обектив.

Ето това е посрещане - витрина със сияеща кехлибарена бира...



Следващите събития ще ви ги спестя - едно свинско коленце, бира, бира, мезета - знайни и незнайни, децата пощуряха, но на кого му пука... бира... взе да се свечерява. Тогава се оказа че сме точно в десетката на събитията.
На 1'ви януари в Прага има грандиозна заря. Не помня колко милиона е струвала а и на кого му пука.
Закотвихме се до реката. Движението постепено се сгъсти и крайречните булеварди заприличаха на паркинги. Но странно, никой не псуваше и не се мъчеше да се намърда на по предна позиция. Баси колко са подредени и културни. Преживявам културен шок. Огромна маса народ се придвижва ансолютно без да създава безредие и напрежение. Но оставям кадрите да опишат преживяното. Извинявам се за кофти изображенията но след толкова бири изобщо бях забравил за стативи и фотографски пинизи.


най-култовата сладкарница в Прага - не знам адреса, някъде в центъра беше, нооо вътре има неща от които и най-заклетия враг на сладкото ще заплаче и ще им се отдаде.



Ябълки... не знам дали не бяха пластмасови но ги купуваха за ядене.


И така - реката и тъплапа, след това зарята. Каквото и да напиша няма как да ви предам грандиозното шоу и великолепното усещане което то остави в нас.



и се започна



Не знам колко продължи, но имам около 200 кадъра на зарята.
Бях се схванал от надупената стойка, която бях заел вършу студените каменни парапети на крайбрежната алея.
Децата и жената ме гледаха с очи като палачинки. Горките ние. Не видели Но точно този момент на искрена и неподправена детска радост осмисли безумните пари вложено в това начинание.


Зарята свърши и с това нашето пражко приклюение отиваше към финала си. Минахме през шефката, взех си служебните тъкъми, прибрахме се в кемпито и доволни и сити откъртихме. За наша радост кемпито си имаше много добро отопление (автоматично) и въпреки студа на вънка, вътре беше комфортно и приятно.
За пореден път проспахме утрото и се размърдахме малко преди обяд.
10 и 30 сутринта... ако това може да е сутрин.
Ядене, тоалет, зареждане с вода, разреждане на тоалетната и потегляме. Не ми се тръгва. Някакси тази скука и подреденост ми хареса. Хем ме дразнеше, хем ме привличаше. Не знам сигурно имам психилогически проблеми . Навсякъде хората бяха усмихнати, приветливи и някак си душевно спокойни.
Веднага направих паралела със София - сиво, мрачно, мръсно и тягостно. Всеки си гледа в краката и върви замислен към спирката. А мислите са едни - сметките, тока, колата, жената, децата, ипотеката.
Не ге чехите ги нямат тези проблеми, но някак си са им подредени и решени и не се притесняват за двата края на бъджета, защото държавата им е уредена и елементарните неща са осигурени. От тях се очаква само да бачкат и то много, ако може нонстоп. А ние - айляк няма как да ни се получи сметката, никога.
Е... да сме се родили едни 1300 км по в центъра и по назапад.
Продължаваме по план. Етап 2 - Прага София. Аз се подготвям за едни има няма 1300 км с идеята да ги хапна на веднъж. Пъхам курса в гарминката и гасссс. Ама нещо ми е терсене, не мога аз така да се предам, да се прибера без екшън и хоп - на първото голямо колело на магистралата силно в дясно и се озоваваме в кънтрисайта на Чехия.
Приказка, ама реална. Пътя като масло, нищо че едвам се разминаваме по него. Селцата картинки... хората усмихнати и ти се кефят - поредния луд с кемпер дето е свърнал от "магистралата". Понеже вече сме аут от графика, решавам да нимем за по-пряко през Виена. Груба грешка !!! много груба.
Карам, карам, карам... някъде между карането и карането се стъмни ( около 3-4 след обяда). Така и не разбрах къде е границата между Австрия и Чехия. Само едни огромни казина напомняха че някога тука е имало бразда. Карам.. взех да се отекчавам. И карайки се появи тя - Виена! майко мила. Удари ме със светлини и разкош. Не бях подготвен.
Жената като бивш екскурзовод веднага ни насочи към местата за паркиране на ... автобуси !!! тралалаааа добре ама висят едни табели- за кемпери йок! и сега ? Мотам се из виена, мотам се и накак си неусетно се озовавам в Пратер. И тука стана белята. намъквам се на паркинга за рейсовете гледам спрели няколко големи и лъскави и аз да се намърдам до тях. Тряссссссссс. Една табела стърчи точно два сантима над тротоара в платното. Една идея по-вичока от рейсовете но точно колкото да ми отнесе тентата. Слизам, пластасария на всякъде. Двете странични капачки аут, логото на маркизата аут... не ми се мисли ако бях плътно до тротоара какво щях да си причиня.
Докато се подмотвам, едни такива облечени в оранжеви дрехи дойдоха и почнаха да смитат. А аз ръкомахам - СТОП !!! и събирам скъпоценните остатъци. Полиция не дойде. Явно ме съжалиха. Най ме е яд, че табелата си остана да виси и някак си ехидно и се присмиваше.
Да ти е за урок! така ми вика гледайки ме отгоре. А аз нали съм новобранец във Виена, де да знам че на това място не се спира с кемпери. Както и да е. Прежалих си депозита, нали кемпера е под наем. Но така и така се в Пратер, барем да се повозим на колелото.
След едно доста тегаво висене на една тегава опашка се похендрихме на "Колелото". Едва сега разбрах какво е Виена.
Нищо че е 2'ри Ануари, Виена е бляскава и очарователна.




Врътнахме се от колелото и се озовахме пред дилемата - път или спане. За спане е рано има няма 6 вечерта, за път - мързи ме.
Оставаме, но къде? Тъй като не беше планирано да стигаме до тук, не бяхме подбрали места и стопове като за нас.
Врътнахме още едно две кръгчета и се забодохме до парламента им или кметството, ще ви излъжа а и няма значение. Спрях си на паркинга (безплатен) и просто заключих колата. Бях ядосан на себеси и на тъпотията дето си причиних. Децата не смееха да шукнат, жената и тя.
Тръгнахме на разходка.


ето в страни на това чудо спряхме.
Минахме покрай спирка на трамвайте и мойте веднага се залепиха за лафка с дюнери и некви манджи... ОООО чудесааа, малко дюнерче - 5 евра! Сори деца, ядене в къщи. Бързата сметка показа, че бюбжета няма да понесе две лафки и една забежка в друго заведение. А и бяхме натъпкали кемпито с манджи от Чехия. Колкто и да се стараехме 10 000 крони едвам ги наместихме. Накрая просто опоскахме една БИЛЛА и доволни напълнихме долапите с провизии. При мисълта за уханните пражки шунчици и биричка дето са ни в колата, да се отдадем на съмнителен виенски дюнер, бях твърдо против.
Продължихме към двореца, който се оказа доста на близо и изненадите започнаха. Не знам дали може или не нооо ще видите как се къмпира досами портата в идеалния център на най-голямата забележителност. Може би регистрационния номер има значение, защото ако аз се изпружа с грозното патенце на това място 100% ще отнеса някой солена глоба.



Музей - не помня какъв но жената каза, че си заслужавало да се види съдържанието му.
Влизаме -


Грандиозно е
А колегите се бяха разпрегнали лекинко почти под балкона на императрицата

Излизаме и хващаме по парадната улица.

както и в Прага няма усещането за празник. Вече е 2 'ри Януари. Работен ден. Личи си.


Група заблудени японци ихкат пред входа на двореца и щракат със сапунерките си. Завиждам им за ентусиазма и дисциплината. Като малки патенца са... Екскурзоводката патка и групата японски патенца... много умилително и стана като си ги поведе на някъде.

Търговската улица... суета и лъскави витрини.
Мойте като не видели се лепнаха веднага. Какво да ви кажа - муцунки и лепкави пръстчета по изрядно измитите стъкла. Българска работа, но поне не ни глобиха. Явно сме им били ясни, че от нас пари няма да видят.




Катедралата - колкото велиествена, толкова и .. не знам. Беше ми в повече. Нещо не се вписваше в околното пространство или то не се вписваше около този монумент. Не знам. Ама има нещо сбъркано в този площад.


Беше отворена, а вътре - вавилон. Имаше повече хора от колкото по улиците.


Сминах олтара. За мое шастие се получи. Има едно разпятие, което е много силно като въздействие но апраратурата не издържа на предизвикателството и не се получи нищо.
Разходихме се още малко, после се загубихме. След като любезно ни предложиха да си вземем такси, вместо да се мотаем, се наложи да се намерим и някак си стигнахме до кемпито.
Народа хапна обилно и ме намърда да спи. Аз се метнах на волана и леко подкарах към Унгария. На излизане от Виена реших да заредя. Викам си - да им пробвам OMW то... груба грешка. Баси цената, баси скъпотията. А рафинерията ми е пред очите. Тези хора явно не знаят, че до рафинерията горивото ТРЯБВА да е най-еффтинко
Попържих ги на ум и на пред. А отпред Унгария. Карам а вече заспивам. Така и не стигнах до местенцето на Владо, отбих някъде в нищото и заспах. За разлика от другите дни, се събудих рано - няма 8 часа. Обух се и гасссс.... Ама то тряе ли се така! и хоп в дясно. Не може да михеш Унгария два пъти за трии дена и да не видиш Балатон.
А мойте нанкат, милите. Жената се размърда и пита - къде сме. Е как къде в Унгария. След още час и домочадието се разшава. Познатите битовизми - миене, пълнене на всички резервоари с отходни продукти и отново ядене. Това беше пътуване на аденето. Ядеше се постояно, какво ли не. От шунка с хрян, до някакви съмнителни солети. И така леко подрусвайки се стигнахме до Балатон.
Може и да им е национална гордост, ама аз нищо гордо не видях в една замръзнала локва.

Разходихме се. Балатон зимата е една тотална пустош. Добре че мина влака от Будапеща да събуди враните, че иначе щяха да измрът от скука. Натоварихме се отново и вече няма отърване - дестинация България. И се започна едно каране.... каране...
Не помня вече колко карах. Пълних нафта, карах, пълних.. карах... и така до Белград. Както може да се досетите вече беше мръкнало и аз опуснах лекия лефф завой за през центъра и се намърдах на околовръстното и пак каране... каране... обаче нафтата започна да намалява притеснително а идваха баири. Та карам си аз с безумната скорост от 80 км/час а един български екипаж с гъзарски кемпер направо ме отввя. Не знам с какво возило бяха но катереше баира преди Ниш с поне 120. Съзирам в далечината заветната бензинджийница а тя едвам свети. Изтръпнах, жената и тя! Нафтата е на финала. С последни литри се добирам до колонката и се моля на всичко дето може да ме чуе да ми "пусне" поне 30 литра. ООО чудо.
зареждам си като пич до горе. Оказва се че от бурите преди няколко дена им се прецакал тока и си карат на агрегати, за това и осветлението им било такова - авариино. За мен е важно че не им бяха авариини колонките. напълнили тумбака на кемпито продължаваме за София. Някъде към полунощ минавам границата. Разбирайте ме буквално минавам. Сърбите се бяха свили на топло и само си подадоха печата, дори не си направиха труда да ни погледнат. Българите бяха още по-лежерни. Замислих се. Ако това беше австрииската граница прди години, пак така ли щяхме да минем.
Загледах гарминката. Бяхме се покатерили от около 80 метра надморска височина около Белград на над 700 преди Драгоман. Не вярвах че Софииско е толкова високо плато. Студът беше доста неприятен. На фона на пролетното време в Унгария, тука пак си беше гадна зима. Поне беше поизчистено, дали от службите или от вятъра така и не разбрах. От драгоман до Пролеша - където живеем, го взех на автопилот. Жената и домочадието категорично отказаха да слязат и спаха в кемпито на топло. Аз обаче нали съм мъж! демек герой. Всех си дисагите и дом. Да де ама къщата ни се отоплява с камина и тя не е палена една седмица. На вънка минус найсе, вътре също. Ама нали съм мъж. Запалих камината, кеф. Горката почервеня, радиаторите не можеш да ги пипнеш а суденооо, малеее студено като в казармата!
Някак си заспах. На сутринта приказката вече беше свършила. Толкова бързо ни налегнаха битовизмите, че спомена за едно много спорно и леко безсмислено пътуване започнаха да избледняват.
Като ударихме чертата - двама възрастни и две деца с кемпера за 5 дни, почти като екскурзия със самолет и хотел. Но както всички знаем тази краста - кемперите, се начешва само с път. Няма друга оправия.
И сега след като вече не ми държи влага този воаяж замислям следващия. Определено ще е по-наблизо. Замислям се за Самотраки за 2 или 3 седмици... ей така айялк на някой забит плаж. Сред козите и буболечките. Да видим. Ако стане, ще разберете
От мен толкова за сега.

[andreisto]

Голямо БРАВО....
_________________
Твои са само парите, които си успял да похарчиш.

[ХРИСТО ХРИСТОВ]

Заслужаваше си чакането .

[Kmeta]

Браво,
Чудесно е всичко.
Относно дизела и карането, таа...
Имах едно време един Жук и спирам първия ден да заредя, пускам бензина и се започва пълненето. След половин час гледам резервоара до половината, просто бях забравил да изключа двигателя.

[loveforever]

Мерси за чудесния разказ!
Беше ми много интересно да прочета една по-различна гледна точка за места на които сме били.
Пътешестването е едно от най-голямите богаттства, които човек може да си причини. Пожелавам ви по-често да ви се случва.
_________________
Магия в лилаво

[ibogdanov]