kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Поздрави!
Автор на текста е съпругата ми а на фотографиите аз.
Книгата можете да си купите от големите книжарници или директно от автора с автограф.
Който желае може да се свържи с мен на тел. 0885 433 671 ,
skype: jinomentosio
Можете също така да си купите книгата на сбирката тази година на язовир Копринка.
Регистриран на: 06 Апр 2014 Мнения: 691 Местожителство: Рельово, Самоковско/ Надежда 2, София
Пуснато на: Нед Апр 05, 2015 1:54 am Заглавие:
и аз ... това ми е болната тема!
от 10 години се каня и все по нещо непредвидено се струпва.
ШАПКИ ДОЛУ! завиждам ви за ентусиазма и късмета да обиколите по тези магически места.
„Как ще спреш ти мене –
волната, скитницата, непокорната
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища – недостигнати, неминати, –
мене как ще спреш?“
Eлисавета Багряна
Така започна всичко
„Вървят ли двама
на дълъг път,
и път да няма,
не ще се спрат…”
П
онякога сядам на терасата вкъщи нощем и гледам към звездното небе десетките прелитащи над София самолети. И си мисля. Мисля си как съвсем скоро и аз ще бъда в един от тях и някой също като мен ще се пита накъде ли се е устремила тази сияйна звездица. Все още съм тук, в България, в една малка държава в Източна Европа, за която съвсем скоро изобщо няма да смея да обяснявам, защото никой в дълбоката провинция на Китай няма да е чувал за нея. Китай ли споменах? О, да! Само почакай.
Така започна всичко. С един сън, който ми донесе наслада и ме провокира да мисля дълго за него. Записала съм го преди 2 години. Тогава и през ум не ми е минавало, че той е само началото. Ето го:
„Ритуална обиколка на Тибет“ (сън в Ловеч)
„Обикалям един връх. Вървя нагоре като в спирала. Не съм сама. Около мене бавно и в общ ритъм се придвижват будистки монаси и тибетски баби. Монасите си припяват тихо и мелодично мантрата: „Ом мани падме хум. Ом мани падме хум…“. Подрънкват молитвените барабани. Аз съм една от всички, с моята си специфика – висока русокоса европейка, тръгнала на ритуална обиколка на Тибет. Блаженство. Уют. Комфорт. Спокойствие. Сънят ми се връща на три пъти. Истина е. Аз съм в Тибет и до върха ми остава съвсем малко. Няма сняг. Няма студ. Само усещане за хармония…Щастие.”
***
А реално всичко може би започна с един SMS, който получих в един съвсем тривиален ден, когато не очаквах да се случи нищо невероятно: „Днес ще ти купя билет до Хонг Конг.“ Време: 10.09 ч., подател: Дани.
Подсмихнах се на поредната шега на моя Любим и се заех със закуската за децата. Знаех, че той от година планира своето пътешествие до Китай и тъкмо бях го попреболедувала, че аз няма да съм „съучастник“ в неговата „експедиция“, ето ти и поредната му изненада. Месеци наред болезнено страдах, че не съм част от неговите мечти и дори допусках да си мисля, че може би вече ме обича по-малко отпреди. После, в стремежа си да дам малко почивка на неспокойната си душа, започвах да се успокоявам, че всъщност кризата на средната възраст не подминава никого и особено… мъжете. Това ми се струваше разумен довод за самоуспокоение… До следващия ми изблик на женска несигурност и на загриженост за Любимия, по-близка до майчинската, отколкото до партньорската.
***
А може би и така започна всичко: Седим двамата с Дани в къщи и гледаме филм. Най-новият филм на Шон Пен като продуцент и режисьор е: „В дивата пустош“, създаден по действителен случай. Странен филм, леко протяжен… Героят е млад талантлив американец, завършил с отличие колеж, току-що приет в най-престижен университет на Америка заради блестящия си ум. И в този така щастлив за родителите му (богати сноби) момент – младежът грабва една раница и тръгва на Път. Има Мечта и то не каква да е, а Дива Мечта – Аляска! Иска да забрави „корените си“, гените си, средата си и да започне живота си на чисто, сам с природата, с дивите зверове, и като един истински Робинзон да оцелява в нея… Хвърля телефона, прекъсва всякаква връзка с близките си и тръгва към Аляска. Докато стигне дотам, преживява хиляди вълнуващи срещи из Америка. Истински щастлив е. Оцелява сам. И аз като зрител, започвам мъничко да му завиждам. Но краят е шокиращ. Прекрасният мечтател сбъдва бляновете си, заживява и оцелява, така както го е мечтал. Зимна Аляска е свирепа територия обаче и историята свършва неочаквано. Случва се нещо разтърсващо и той… умира и то едва на 24 години. В началото на пролетта го намират ловци – насред пустошта в един изоставен ръждясал автобус, превърнал го в свой дом. Отровил се е с диви картофи (нелепо!), записвайки със сетния си дъх последните думи в своя вълнуващ дневник: „Щастието е в споделянето!“.
Този филм ме разтърси. Дни наред мислих за него. Обърна представите ми за много реалности. Струва ми се, че така повлия и на Дани, упорито заявяващ ми от месеци, колко е важно Китай да бъде негово си лично преживяване.
Но в Китай е и Тибет, а това вече си е нещо мое, много съкровено, много мечтано, много сънувано…Не зная защо трябва да е Тибет. Искам го този Тибет от години – неудържимо, ирационално, влече ме като несподелена любов, като недоразказана приказка, сякаш е мой дом, който съм създала и отдавна напуснала, но без да съм желала тази раздяла…Част от мене постоянно се пита – как ли ще го заваря?
И ето, само след броени дни, поканата за Китай и тибетските му райони, стигна до мен. Как го приех ли? Като шанс. Като възможност да преживея събития, наситени с адреналин – с мъжа, когото обичам. Но точно в онзи момент за мене нямаше значение дали ще тръгнем към Хонг Конг или към Горна Малина, Софийско. За мене беше важно, че ще вземем раниците си на гръб, ще тръгнем нанякъде ЗАЕДНО и между нас ще има СПОДЕЛЯНЕ.
И това силно развълнува душата ми…
Китайци и тибетци
Д
ори и да не си от най-наблюдателните, още щом навлезеш в тибетски територии, мигом ще откриеш, че повече никога няма да сбъркаш тибетец с китаец. Чисто технически погледнато, мога да ти представя моята семпла категоризация. Ето някои мои обобщения, без да гарантирам научната им достоверност. Твърдо съм решена: този пътепис ще бъде личен и заставам зад всичко написано като лично мой поглед.
Китайските жени са:
• симпатични и усмихнати;
• привидно инфантилни;
• фини;
• сред тях има изключително красиви;
• имат по-светла кожа;
• лицата им са овални, кръгли;
• като маниер са женствени и нежни;
• нямат идея за интимно пространство, обичат да докосват;
• закачливи и „игриви“;
• младите жени са големи флиртаджийки; (На моменти чак се чувствам излишна и неудобно в присъствието на моя Любим, който за китайките е истински Аполон, олицетворение на мъжествеността и силата. Не че за мене не е, но те така демонстративно го ухажват и… обожават, че се улавям как мечтая да се озова по земи, в които да се чувствам по същия начин. Може би ще ми е добре сред викинги или най-малкото – сред техните потомци?! Ще помечтая по въпроса.)
• те са честни, държат на реда и точността;
• смеят се много и шумно, но само ако са в група;
• постоянно са готови да ти помогнат;
• колективният дух е ценен за тях;
• идеалът им за красота днес е максимално да приличат на европейките.
Китайските мъже:
• за мене са доста невзрачни, с малки изключения
• Господ така ги е създал, че са голобради; (Ако случайно на някого за няколко години е успяла да му порасне малка козя брадичка, то това е огромна радост и гордост за него. Обгрижва си я като цвете в саксия. Реши си я с малко гребенче и честичко доволно я поглажда. В други случаи съм наблюдавала как се бръсне китайски мъж – с пинсета! Така че бизнес с пяна и ножчета за бръснене не захващай в Китай. Ще фалираш.)
• младежите са много суетни по отношение на прическите си; Повечето фризьорски салони са препълнени с млади мъже-фризьори и техните клиенти, подлагащи се на странни, филирани, туширани, гелосани, лустросани фризури.
• китайският мъж е много отдаден на детето си, грижовен и мил баща е, като за него то е приоритет и висша ценност;
• много пушат; Цигарата в Китай е мощно средство за сближаване и комуникация. Ако някой иска твоето приятелство, мигом ще дойде и ще те почерпи с една цигара. Когато си гост на китайска сватба, ти подават две цигари, като символ, като пожелание към младоженците за дълъг и щастлив семеен живот. Няма – „не искам“. Щеш не щеш, трябва да ги изпушиш. Видяло се е, скоро на китайска сватба няма да ходя. Цигарата се използва и за свалка. В Китай нямам никакви шансове – това си е...
Тибетките са:
• достолепни;
• високи;
• елегантни и стройни;
• кожата им е матова;
• имат прекрасни усмивки с едри бели зъби;
• косите им са гъсти, гарвановочерни, сплетени на плитки, като в тях са вплетени тюркоази, корали и „зелен тибетски камък“ (така го наричат местните, въпреки че аз по-скоро бих го нарекла „авантюрин“); Камъните в косите им са изящни бижута и са характерни дори и за най-възрастните жени, особено ако са излезли на вечерна кора (т.е. ритуална обиколка) около храма.
• носят големи висящи обеци от цветни камъни, като преобладават коралът и карнеолът, изобщо тибетците обичат цветовете, особено червеното; (Само да им видиш къщите колко са цветни, как целите са изрисувани в красиви флорални елементи в: жълто, синьо, червено, зелено.)
• изражението им е малко сурово, скулите – по-изсечени, лицата – триъгълни, но само кажи едно „Ташеделек“ за здравей и помен няма да остане от респекта, който внушават и мигом стават мили, бъбриви и лъчезарни.
• много обичат тактилното общуване – все искат да те гушнат, да те хванат подръка, да те потупат по рамото;
• приличат малко на индианците в Перу, но се отличават с височината си;
• речта им е твърда, насечена; (Със струпване на много съгласни и подобна на персийския, според Дани. На мене пък ми звучи като български.)
• жените имат красива походка; (Тъй като моите наблюдения са от дълбоката тибетска провинция – там дори младите тибетки се обличат традиционно – роклите им са прави, дълги до глезените, като всеки регион има отличителни престилки, сякаш изтъкани от стана на нашите прабаби. Така че с една такава рокля няма начин походката да не е женствена.
• дълбоко религиозни са;
• носът им е леко римски и не толкова широк;
• устните им са плътни и широки;
• тибетката излъчва достойнство и в никакъв случай не би ти хрумнало да я наречеш „инфантилна“.
Тибетските мъже:
• имат черни рунтави „гриви“, косите са им гъсти, често пъти – дълги или сплетени на плитка;
• носят кожени каубойски шапки;
• говорят високо, шумни и емоционални са, истински хулигани;
• и те като китайците много пушат – гадни, миризливи цигари, с които само след седмица ще се опитат да ме унищожат на прохода Тро-Ла…
• също носят големи красиви обеци;
• високи, снажни планинци са; (Така хубаво се провикват с тяхното Ташеделек, че мигом припознавам в тях Боримечката, огласящ планината над Клисура. Да отида в Тибет, за да видя България, ей такива интересни неща ми се случват в този живот!)
• не са голобради, т.е. на тибетеца брадата му расте;
• харесвам ги. (Има дух в тези хора, макар и на моменти да ми се струват малко първични. Изглеждат спонтанни и емоционални. Излизайки от китайските райони и навлизайки в Тибетски автономен район Ганци, усещам, че тук мога да получа помощ, ако ми се наложи. Ще я видим тази работа. След дни съм в Ганци и Деге, а там наистина ще имам нужда от сериозна помощ…)
Това беше моето лично поглеждане към китайци и тибетци накратко, а може би по-скоро първите ми впечатления от тези хора. Пиша го, защото ми е странно, че някои все още смятат, че китайският и тибетският етнос са еднакви. И за да е ясно, че когато се скандира в наши дни: „Тибет – на тибетците“, има защо!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
