kemper-club forum

[danbog]

Ранно утро. Мъглата се стеле ниско над водата и само пясъкът мрачно белее. На мръсната му белота се очертава главата на ЗАРОВЕНО ДО ШИЯТА ТЯЛО. Скоро се очаква прилива. Нееее….. това беше от друг филм. Не съм такъв човек.

Седим и пушим на балкона. В ранният съботен следобед пред нас минават хора - някой отиват на плаж други товарят багажи за почивка. Лятото настъпва с неумолима сила, а ние имаме за 25 дена международни здравни застраховки, автоасистанс, ОК-кредити и кемпера още не е разтоварен. Какво да ги правим.(риторичен въпрос, за това няма питанка) Единият вариант бе пътуване на север – да избегнем жегите в Полша например. Цъ… нямаме време за подготовка, разузнаване и настройка. По ни блазни да доопознаем Гърция. Ходили сме до сега само два пъти и ни се видя приемлива идеята да впрегнем познанията си от ученото с познанията от справочниците и за два дена маршрута е готов. Ето го в общи линии:
- почивка в къмпинг „Посейдон” до като времето ни подгони
- изкачване на Олимп – връх Митикас
- пътуване до Атина
- пътуване до Науплия – според справочника най-красивият град на Гърция
- пътуване до Коринт и почивка в къмпинг ”Blue dolphin”
- пътуване до Патра – обиколка на Коринтския залив
- през моста на Рио и пътуване до Делфи
- пътуване до Метеора
- пътуване до Вергина – гробницата на Филип Македонски
- от там до Солун и към България



И така , без много протакане в утрото на 15-ти юни, „само” четири дена след злополучния финал на „част 1-ва” поемаме към София. Гостуваме на сина и рано-рано отлепваме за Кулата по новата магистрала „Струма” – гордостта на Премиера.



Магистралата наистина си я бива но към момента е само до Дупница. Личи обаче че се копае усилено.



Пресичаме границата с Гърция и минаваме покрай Солун по магистралата за Атина. От тук започват и платените участъци, а те са десетина и до Атина ни излезе около 82 ?. Кемперите са в категорията на бусовете и камионите (преди ТИР-овете), като така таксите ни са 2.5 пъти по-високи от тези на леките коли.





ACSI-къмпинга “Poseidon” (16?) е след Паралиа Катерини на самия бряг на морето и само на 16 км. от Литохоро ( С 40*0’48.0”; И 22*35’28.6”). Литохоро се сочи в справочниците като изходната точка за Олимп. Намира се в комплекс със други къмпинги и търговски център. Къмпинга е препълнен и ни настаняват до българската група. Тук са три кемпера с моторолери и едно АТВ и са вече от почти седмица. Обменяме поздрави и информация, услужливо ни помагат да разпалим газовия ни котлон и с това май се изчерпаха контактите. Те са си групичка и не ги виним.
В самия къмпинг има и хотел и бунгала, а плажа е перфектен.






Един от малкото плажове със ситен пясък



На близкият хълм Платамонас има руини на венецианска крепост, а в подножието на хълма са останките от стара кула и участък от недовършена ж.п. линия с нещо като тунел. Долу на самия бряг сред скалите има идеални места за риболов. Опитах си късмета и извадих няколко като нашите иларии.



Този младеж май се бе сетил за същия филм.

Тук бяхме три дни, тъкмо започна да ни харесва и времето се развали – заоблачи се и заваля кротък дъждец, достатъчен да ни лиши от плаж. Според предварителната нагласа отиваме да видим как е на Олимп.
Малко трудно се оправихме за Литохоро – трябва като се излезе от къмпинга на магистралата и да се хване веднага първият изход от магистралата, но го пропуснах и влязох в платен участък, та се наложи да платя три пъти една и съща магистрална такса докато се оправя. Плащаш на влизане в даден участък, но за да се върнеш трябва да платиш за влизане в обратната лента на същия участък, въпреки че няма да го пътуваш целия, а ще излезеш на първия изход. И после пак влизаш в магистралата за което пак плащаш и веднага пак излизаш за Литохоро. На връщане от Олимп за да продължим за Лариса – Атина пак платихме за същия участък за четвърти път.. Абе византийци – и магистралите са си направили по византийски.



Ето тук трябваше да излезем, но табелката с нищо не указва на Литохоро - на нея пише само “Plaka”! От тук до табелата на Литохоро са 4 минути път.



Литохоро е много живописно градче в традиционен гръцки стил със спретнати къщи и много таверни и хотелчета, разположено в полите на планината. Навсякъде има табели за Олимп, но ако все пак се объркаш, достатъчно е само да го споменеш и услужливо тръгват да те водят.









Пътят към планината не може да се каже че е стръмен и е добре проходим и поддържан.



След 15-тина км. стигаме до „къщичка в гората” от дясната страна на пътя , която бележи входа в Национален парк Олимп. Това е заслон Ставрос (Stawros refuge) на 911 м.н.в.



На гишето за информация е младо момиче в маскировъчна униформа, което подробно обяснява какво следва. А то е че след 15-тина километра има отклонение за пътеката към върха и по-нататък с кола не може. Това е станция Приония. Не може и да се нощува там с кемпера, тъй като мястото е малко. Пътят до върха пеша е 8 (осем)) часа в едната посока за добре екипиран и трениран турист, което значи не по-малко от 14 часа в двете посоки. Ако сме имали намерение за един ден да идем до горе е трябвало да тръгнем по пътеката най-късно в 6.00 сутринта. Обикновено върха се покорява на два прехода за два дена. При първия преход ( първия ден) се стига до междинна почивна станция Refuge A, хижа Спилос Агапитос, която е на 6.1 км. или около 4 часа път на 2100 м.н.в., където се нощува, но трябва резервация. На втория ден се тръгва рано по маркираната пътека към върха за да може да се върнем в светлата част на деня (забранено е нощуването дори и с палатка). Ходи се 5 км. или 3 часа до следващия заслон Е0 „Apostolidis или седлото Скала. От тук на ляво може да се иде и до вторият връх Сколио , а надясно е за Митикас. Вижда се наблизо и връх Стефани (Тронът на Зевс). От тук до върха не е далеч, но времето е индивидуално, защото терена е много труден и е около час.
Така нещата се оказаха не толкова прости, защото не разрешават кемпери да нощуват и в началото на пътеката. Излиза, че трябва да се нощува около Литохоро, да се вземе такси до пътеката или някой да върне кемпера; после някак да се прибереш от пътеката до кемпера или той да дойде да те вземе. За тази ситуация не бяхме подготвени, стигнахме само до началото на пътеката и с това отчетохме точката.
Тръгвайки за Олимп си мислех че като е национален парк, ситуацията ще е аналогична с Национален парк Витоша – но връх Митикас (2918м.) е доста по-висок от витошкия Черни връх ( 2290 м.) и само със 7 м. по-нисък от Мусала (2925,2 м.) което го прави вторият на Балканите. Няма лифтове, няма влекове. Така че по трудност изкачването му е по-близо до това на Мусала, отколкото до разходката до Черни връх.



От Ставрос до отклонението за пътеката са 2-3 км. или около 20 мин. път.



От отклонението до началото на пътеката са 100-тина метра. Това е и станция Приония ( Prionia) нa 1100 м.н.в. ( С40*6’12.5”; И 22*26’29.6”).





Тук могат да се наемат магарета със самари до заслон А.

Това зад нас е началото на пътеката към Митикас.





Изпълнихме си точката и слизаме на магистралата за Атина. Следват поредица платени участъци и на свечеряване сме на хубав ТИР-паркинг с бензиностанция, супермаркет и заведение пред Атина ( С38*6’49.1”; И23*49’27.2”).



Тук разбира се имаше два-три български тира, екипажите на които си бъбриха до късно. За това пък спахме спокойно.

_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[PirinVania]

Чудесно! Радвам се,че сте продължили пътешествието си, макар и не по първоначалния план. Много хубав маршрут. Ние за сега не сме слизали до Атина и пътеписът ще е много интересен за нас.

[petar73s]

Чакаме продължение

[danbog]

Сутринта е свежа и бързаме да стигнем центъра на тримилионната Атина . Минаваме през крайни квартали досущ като софийските и стигайки центъра търсим подходящ паркинг в подножието на Акропола. Акропол всъщност значи Старият град, Алтщадт , Олд таун, Чита векио, Читате, Ески Шехир, Старе место и т.н.
Намираме тихо площадче, учудващо празно точно на желаното място ( С 37*58’24.4”; И23*43’46.4”). Тъкмо паркирах и се появи младеж любопитен да разбере за колко ще останем. -Два три часа – аз казвам ; десет евро – той казва. –Ами за цял ден? -Пак десет евро. Ясно, това е добросъседско момче, което срещу скромно възнаграждение обещава да не ни навреди на колата. Съобразявам, че другото добросъседско момче може вече да иска 20? и послушно следвам указанията му къде да паркирам, за да не му преча на бизнеса. Спира друга кола, той пак доброжелателно влиза в разговор с водача, но този дава газ и се изнизва от паркинга. Нашият мушморок се намъква в едно БееМВе със слънчобран на предното стъкло, паркирано в ъгъла - като паяк, очакващ следващата муха..
Ето накратко една извадка от интернет, която ползвахме като пътеводител при разглеждането на Атина.

Акропол
Издига се над градския площад - агората. Там е заседавал съдът, който раздавал правосъдие от ранни зори. Акрополът е светилище с храмове и олтари, бил е укрепление и обществен център, там се е пазела държавната хазна, имало е библиотека и картинна галерия. Най-голямата постройка е Партенона (партенос – девица) – храмът на Атина Палада.
Византийският музей
Византийският християнски музей в Атина (Byzantine Museum) е основан през 1914 година. Сградата е построена през 1848 от архитекта Стаматис Клеантес. Превърната е в музей от архитект Аристотел Захос. Днес музеят се разширява в подземната му част по архитектурния проект на Манос Перакис.

Дионисиевият театър
Дионисиевият театър в Атина е издигнат през 534 г. пр.н.е. по времето на Пизистрат и с него се ражда едно ново изкуство в древна Гърция - драматургията. По времето на Пизистрат е извършено записването на Омировите поеми, а заедно с това той подарява на своя народ и изкуството на театъра. Театърът се заражда от празниците, посветени на бог Дионис - Големите Дионисии и Ленеите. Част от тези празници били драматичните представления и поетическите състезания. Дионис - като бог на плодородието, радостта, веселието и виното символизира творческо-производителните сили в природата и обществото.
Олимпийски стадион
Олимпийският стадион се намира в местността Маруси в Атина.Той е основният стадион в гръцката столица и е домакин на всички лекоатлетически и футболни събития, както и на Олимпийските игри през 2004 година. Стадионът може да побере публика до 74 473 души. Тревната площ се състои от трева в модулни контейнери със системи за напояване и отводняване.
Храмът на Зевс Олимпийски – да не се бърка с храма в Олимпиада
Храмът на Зевс Олимпийски, наречен още Олимпион, е изключително важен древен храм, намиращ се в центъра на Атина. Въпреки, че строителството му започва през 6 век пр. Хр. храмът е завършен през 2 век сл. Хр. по времето на римския император Адриан. Той е бил най-големият храм за времето си в римската провинция Елада.
Nearby cities: Глифада, Община Атина, Халандри
Координати: 37°58'9"N 23°43'59"E

Aрката на Адриан
До храма на Зевс в Атина се намира арката на Адриан, издигната в чест на императора през 131 г. след като войските му завладяват града. 18-метровата врата е в коринтски стил и изработена от мрамор. Интересни са надписите от двете страни на арката. На тази, която гледа към Акропола пише: "Това е Атина, градът на Тезей", а на другата - "Това е градът на Адриан, не на Тезей". Арката е издигната на древен път, който някога е свързвал новият римски град със старата Атина.



Монастираки
Монастираки е малък квартал на Атина, който се намира близо до централния площад Синтагма и е най-евтиното място в града. Монастираки е раят на сергиите. Тук се продават сувенири, дрехи, обувки, могат да се намерят най-много антиквариати, магазини за народно изкуство и традиционни сувенири. Търговците са гърци, сърби, руснаци, турци... Най-интересно е в неделя, когато атиняни масово купуват или продават нещо, ожесточено пазарейки се. Освен магазинчета, тук има и много работилници, наредени една до друга и мястото поразително прилича на нашия "Етър".
Площад Синтагма
Площад Синтагма (Plateia Syntagmatos) се намира в самото сърце на Атина, представлява огромен квадратeн площад, свързващ околните улици. На площада има големи сгради, които днес са са банки, офиси, хотели. В близост се намира сградата на парламента.
Кифисия
Кифисия (Kifissia) е елитно предградие на Атина, където се намират едни от най - скъпите имения и вили и хотели в града. Kifissia е търговски район, подходящо място за шопинг. Наоколо можете да намерите много кафенета на открито, където да си починете и да се насладите на архитектурата.
Пристанище Пирея
Пирея е древното пристанище на Атина, все още действа като главна точка на достъп до града по море от островите в Егейско море и Източното Средиземноморие. В близост се намира Археологическият музей на Пирея, основан през 1935 г. Музеят е малък по размер но притежава значими произведенията, сред които бронзови статуи на Аполон и Атина.



Тръгваме на обиколка и естествено първо се изкачваме на Акропола. Входа от 12 ? и още 10? за Новия музей = 44?, са достатъчни да ни изпарят всякакво желание да се конкурираме с гущерите по напечените камънаци. Вярно че остаряваме – ако бях в пети клас това нямаше да ми се случи.








Снимаме се за достоверност .



Слизаме от Акропола към Арката на Адриан по широка пешеходна улица с множество магазинчета и забиваме нос в магазин за сувенири направо на тротоара. И тогава съдбата ни поднесе безплатен гид под формата на жилаво наше бабе, чиито син използвайки спада на имотите си е купил евтино апартамент в непосредствена близост. Бързо ни разубеждава да не даваме по 12? за” Хоп он Хоп оф” – обиколния автобус, ами от площад Манастираки да си вземем билети за метрото, да идем до Пирея и това ни стигало. Друго няма какво да се види в Атина.



Поемаме по живописни улички в търсене на Манастираки и това беше най-хубавата част от разходката ни в Атина.






















Ходихме може би около час и накрая сме на Манастираки. Имаше голям базар – тук казват че най-евтино може да се пазарува в Атина. И наистина, нектарините и черешите бяха по 1 ?, рокличките за внучките по десетина евро, в другите бутици същите купихме по 24?. В дъното на снимката е станцията на метрото.













За един билет ( 1 евро но не съм сигурен) се пътува един час със метрото, което ни бе достатъчно (е, малко превишихме времето във влака , но ни се размина) да идем до Пирея, да поразгледаме пристанището, да си изядем сандвичите и да се върнем.

Гарата в Пирея.



Пирея – пристанището на Атина









Когато се върнахме бе вече един на обяд и по GPS-a бързаме да си намерим кемпера. Сбогуваме се с Атина (Пак ще дойдем!) и потегляме за Коринт. За запознаване с Атина бяхме отделили четири часа. След Коринт е тазвечерашната ни нощувка – къмпинг „Синия делфин”.

Пътя отново е по панорамно шосе по брега на морето.





Коринтският канал, който прави от Пелопонес остров. За да направи тази снимка от бързодвижещ се автомобил, жена ми си изразходва целия месечен късмет.




_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[danbog]

Бързаме да се настаним и минаваме транзит през попътните селища. В къмпинг „Blue Dolphin” (ACSI 16 ?; С 37*56’4”; И 22*51’55”) пристигаме около три след обяд – има време за настаняване и плаж. Къмпинга е непретенциозен, но удобен, има си всичко без басейн. Разположен е в маслинова горичка на брега на морето и беше почти празен. Удобен е като базова точка за посещаване на Коринт, старият град Акрокоринт както и всички селища около коринтския залив , Науплия, Аргос на юг та чак до Спарта. При регистрацията заявихме, че ще останем най-малко три нощувки.














Плажа е покрит с дребен чакъл, на който може да се лежи. Има естествена сянка покрай ограда и вълноломи за риболов.







Тук се запознахме с баща и син от Полша, дошли на палатка. Двамата бяха осъществили мечтата си да покорят Митикас за два дена. Момчето – около десет годишно, не учеше в училище. Баща му го обучаваше в къщи и то всяка година се явявало на матури. Сега имаха урок по древногръцка история. Законът го позволявал, а вярвам че имаше и сериозна причина за това. Запознахме се и с възрастна двойка френски швейцарци с каравана. Те бяха дошли в Гърция на 04.май и щяха да обикалят до края на септември.Като пенсионери тук сигурно им беше по-евтино и по-здравословно. Имаха точна информация и знаеха много за страната, оставаше да я опознаят.
И както си лежах един ден на плажа, замислих се - има ли акули в Средиземно море?!





Оказа се че има – голямата бяла акула, един от трите най-опасни вида се среща тук и едно от местата където е наблюдавана е именно Коринтския залив. Успокояващото е че последният случай с фатални последици е от 1989г. в Тиренско море – Италия, където е пострадал 47-годишен гмуркач, а последният случай на нахапване без фатални последици е от 2008г. край Хърватия. Писа се за възможни 11 жертви на акули от изгорял гръцкия ферибот „Norman Atlantik” край Бриндизи през януари тази 2015г., но не е установено по категоричен начин. Популацията им обаче е силно намаляла през последните 20 години
с близо 97%.



По-многолюдно ставаше в почивните дни, когато се появяваха и моторни делтапланери.









Всяка сутрин пред сервизните помещения на пейката седеше дребен човек, облечен в тъмни дрехи. Една сутрин, още сънен го поздравих с добро утро на български и той ми отговори –„Добро утро, я! Стига с тоя гут морген.” Оказа се , че е българин, от троянско и вече пета година идва тук да работи на първи май и се прибира след първи ноември. Плащат му 800 ?, но не го осигуряват. Видял че сме българи, но не смеел да ни заговори, защото предишните българи, които заговорил се оплакали, че им досаждал. Та от бай Стефан научихме доста полезни неща за региона и накрая сърдечно се разделихме.



Един ден, когато времето се развали отскочихме до Коринт, Акрокоринт и Науплио (Nafplio). Коринт го разгледахме без да спираме.
Чист, спретнат град с оформено крайбрежие и голямо пристанище.













[b][i]Разглеждаме и Акрокоринт – старият исторически Коринт, от който са останали само руини. Около руините се запазило селище. По-близкият до паркинга е изхода – от тук не може да се влезе.



Влиза се през този - с повечето кучета. Намира се на около 500 м. нагоре през селището.













Ето това май е всичко, което е останало от великия Коринт, градът, който с Мегара някога оспорвали първенството на Атина. Притъмнява и ще вали и не можем да разгледаме подробно руините.




Купуваме магнитчета и поемаме към Науплио, най-красивият гръцки град според „Марко Поло –Гърция”. Градът ни посреща с лек дъждец, но докато паркираме затихва.

[

На висок 220 м. връх над града е разположена венецианската крепост Паламиди, която включва и по-старата Акронафплия.

[




Посреща ни момент от съпротивата от втората световна. През окупацията гърците са имали силно съпротивително движение.



Централния градски площад








Крайбрежния булевард изобилства на заведения.



















Градът е първата столица на съвременна Гърция след изгонването на турците през 1822г. Тук има паметник на първият гръцки цар Ото I от династията Вителсбах.



Градът е обиколен с крепостни стени, поддържани и от турците.












Крепостта Бурци , построена от венецианците през XIIV-ти век на малко островче, често се сравнява със закотвен кораб.







Градът изобилства на музеи. Това е частен музей, разположен в стара венецианска сграда.















Прибираме се доволни от Науплио и започваме да събираме багажа. Времето при всички случай утре няма да е за плаж и решаваме да продължим обиколката си към Патра – на западния край на залива.


_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[Роси и Стоян]

не сме ходили надолу към тази част на Гърция и следим с интерес

[Beduin]

По информация от екскурзовод в Напфлио, в малката венецианска крепост на островчето е живеел палачът.

[plaskom]

Чудесно разказвате, чакаме продължението!
За тези които могат да отделят повече време за Нафплио - може да се нощува на пристанището, чешма има на единия от паркингите. Ние прекарахме две нощи там без проблеми, имаше още 3 кемпера.

[AlbenaAlex]

Интересен разказ! Ще чакам продължението.

[Pol]

82 евра ми се виждат прекалено бре ! за 500 км !?

[PirinVania]

Магистралата до Атина е скъпичка!
Чакам с нетърпение продължението.

[danbog]

[plaskom]

Тол системата е скъпичка, не е като винетката. Но гръцката система не е съвършенна и ако не бързаш и знаеш къде са тол станциите, може да се заобикалят. Забелязали ли сте, че има доста камиони по гръцките магистрали, а на толовете ги няма?

[Ice Man]

Не смятам,че ще ти излезе много по-рентабилно ако ги заобикаляш. Всяка година си дърпам лодката до гръцко и съм мислил доста - ама не си струва. Първо време (най-важното за мен), второ лоши пътища, трето разход на гориво и нерви. Заради едни 5-10 Е не си заслужава цялата тази церемония по "прескочи кобила".

[petar73s]

По този маршрут има обходни пътища които не са за пренебрегване.