kemper-club forum

[danbog]

Ние сме нещо повече от упорити - след като миналата година по този маршрут се провалихме поради необичайно високите температури и го заменихме с утешително пътуване през Гърция, тази 2016г. тръгнахме по-рано – в началото на май пак по същия маршрут. Решиха да ни придружат и нашите познати вече от съвместното ни пътуване до Амстердам - Златко и Кремена. И като така, ето ни на изходна позиция в ранното утро на 4-ти май (четвъртък).



Както и преди, през Брегово и Неготин смятахме да следваме Дунава до Белград, а от там за по-бързо по магистралата до Загреб, след това – Риека, Триест и първа нощувка при Венеция.
Или накратко планът бе:
- Италия : Венеция и Генуа
- Монако: Монте Карло
- Франция:Ница, Кан, Антиб, Сен Тропе, Марсилия
- Испания: Барцелона, Валенсия, Гранада, Малага, Алхесирас
- Гибралтар
- Мароко: Танджер, Рабат, Казабланка и обратно
- пак Испания:по най-късият път през Севиля за Португалия
- Португалия: Лисабон, Коимбра, Порто
- и пак Испания: Саламанка, Толедо, Мадрид, Сарагоса
- Андора: Андора ла Вела
- пак Франция: Тулон, Лион, Анси
- Швейцария: Женевско езеро
- Лихтенщайн: Вадуц
- пак Италия: Сирмионе, Гардаленд
- Словения: Терме Чатеж, Постойна Яма и по най-късият път обратно в България.
Всичко това е дълго проучвано, разбито по дни, едва ли не по часове, с описание на местата които трябва да се посетят, нещата които трябва да се видят, , подбрани са къмпинги и кемперстопове, с координатите на нощувките , разпечатано и подвързано в папка и едно копие е при нашите спътници.
И така, отново пътят е пред нас, времето е прекрасно и сънуваме и пътуваме, километрите се нижат, а ние сме опиянени от свободата да се носиш все напред и напред, пък докъдето стигнем.
Магистралата се изнизва безпроблемно и нощуваме на паркинга на отморище „Plitvice” под Загреб. Питахме сутринта на бара на кафенето, познават ли момчета от българия, но изглежда са работили тук отдавна. Трябваха ми защото алтернатора беше отказал да зарежда, но намерихме сервиз на 12 км. и там решихме проблема. В крайна сметка около десет поемаме през Карловац към Риека, за да избегнем магистралата и словенската винетка.
Малка обедна почивка някъде пред Риека до красиво езеро:







И така, около четири след обяд сме на италианската граница. Още два часа и ето ни на втората нощувка – платен паркинг Dante Aligieri” срещу Венеция близо до пристанището на Cavalino-Treporti ( С45*26’40.1” 12*26’47”) -20 € без ток. С ток сигурно пак толкова щяха да го докарат двамата старци-разбойници от рецепцията.Място с нищо особено, само дето беше близо до пристанището.



Късен следобед е и си купуваме еднодневни билети за по 20€ от касата на пристанището – важат за 24 часа за всички видове транспорт в лагуната.
За начало ще посетим вечерната Венеция – нещо което до сега не бяхме виждали. Имаше писано във форума за това, но всеки открива света за себе си – нали така. Вижте сега и нашата гледна точка.











Предстои смрачаване и бързаме да вземам едно вапорето по Канале Гранде към Риалто, Пиацале ди Рома и обратно. Въпреки свечеряването, корабчетата са пълни и е трудно дори да заемеш прилично място за снимане. Но все пак хванахме по нещичко.










С напредването на вечерта обаче, започна да изчезва и светлината, а извън центъра пред палаците светеше само по една лампа, колкото да се види къде да се пристане с лодка.







А на оскъдната светлина дворците изглеждаха стари, мръсни, мрачни и призрачни и сякаш нямаха нищо общо с белите палати денем по Канале Гранде. При моста Риалто беше малко по-оживено и тук слязохме за да вземем обратното корабче. Нямаше смисъл да ходим до Пиацале ди Рома, щяхме много да разочароваме още в началото нашите спътници. Въпреки късния час, гондолиерите при моста не губеха надежда. Моста от своя страна беше в частичен ремонт.





Тук обаче имаше и по-лесен, а вероятно и по-доходен начин за препитание.
Бродягата с кучето бе заел верната позиция.



Само този му, твърде нашенски жест ме спря да снимам паничката на „вагабондото” в която имаше не по-малко от 200-300 евро !!!




Връщаме се на Сан Марко където кипеше живота.









Тук, на плочника се беше събрала малка локва и ужасени туристи бързаха да документират присъствието си на потъването на Венеция.






Нежно звучи " Let it bee" на саксофон






Моста на Въздишките също изглеждаше призрачно.



Опитваме се да си направим снимка, имаме повод за това, но тази е най-сполучливата.




В заключение, не ви съветваме първите ви впечатления да са от нощна Венеция. Оставяме зад кърмата любимия град и се прибирахме по късна доба на нашия бряг. Трябва бързо да се наспим.




Вижте го и филмирано.



Планът за третия ден е също натоварен – островите Бурано и Мурано и дневна разходка из Венеция.
Хващаме корабчето около 9.30 за по-близкият Бурано – островът на дантелите. Повечето от вас са ходили там, познавате го, но сме длъжни да покажем малко и от нашите снимки. Ето го – познава се по шарените къщи. Шарени са, та рибарите като се връщат от морето да не бъркат къщите си и да си оставят рибата при комшийките.



Много живописно островче! И то си има канали.







А дантелите са във всяко кътче.








Бурано е предимно известен с производството на прочутата венецианска дантела, съперничеща си по красота с брюкселската и се е превърнал в един от най-проспериращите дантелени центрове на Европа. Благодарение на специална техника, наречена "Punto in Aria", жените в Бурано се считат за най-добрите в Италия в създаването на всички видове фини дантелени елементи от облеклото на модните аксесоари. Макар, че сега се използва съвременна техника за масовото производство на дантела, традиционния процес все още може да бъде видян в Scuola ди Merletti, както и пред различни сувенирни магазини.










Имаше обаче и луксозни, маркови бутици.










Символът на Бурано е църквата Сан Мартино, с наклонената си камбанария, която съперници на някои от най-красивите във Венеция. Вътре в църквата туристите могат да се любуват на сцената "Разпятие", рисувана от Тиеполо.



Друга забележителност е училището за изработка на дантела (Scuola dei Marletti). Когато посетите Бурано се насладете на спокойствието на улиците, цветовете и цветя, които украсяват балконите и входовете на домовете, както и не бива да пропускате рибния пазар, където се продават всички видове риби, характерни за лагуната.





Много уютно островче със забележителна атмосфера. Сякаш тук ти казваха – Ела те, вижте ни колко красиво си живеем, колко ни е добре и спокойно… И си идете, и ни оставете на мира! Така и направихме.


Е….. това не сме ние… но много ни се искаше да бъдем.



Мурано има далече по-индустриален вид. Характерни са комините на стъклодувните работилници. От 1291г. тук се произвежда прочутото венецианско стъкло, изнесено на Мурано след зачестилите пожари във Венеция.





Посреща ни и бялата кула на фара.



Мурано е по-скоро архипелаг от седем малки острова, свързани с поредица от мостове и канали. Разположен само на 15 минути от северния бряг на Венеция и лесен за достигане с ферибот. Този "канале гранде" си е в Мурано.



Тук сме обаче заради венецианското стъкло.



Мурано е известен още като "острова на пламъците". Като най-доброто стъкло в света "Murano Glass" дължи голяма част от своята популярност на Анджело Баровиер (1405-1460), който открива венецианския кристал и прави революция в индустрията чрез създаване на фини кристали, които могат да бъдат моделирани в заоблени форми. Неговите деликатни работи са изложени в стъкления музей, където може да научите повече за историята на стъкло Мурано.
От техниките за изтегляне на стъкло, от тук произлиза техниката „Мурине”- напластяват се различни цветове, оформят се като тръбичка и при нарязването и се появяват различни декорации. Тук се изработва кристално стъкло, емайлирано стъкло(stalto), стъкло с нишки от благородни метали, многоцветно стъкло, млечно стъкло, имитации на скъпоценни камъни. Любопитно изделие е Венецианският нож – изработен от стъкло, той се отчупвал от дръжката и оставал скрит във жертвата, като така причината за смъртта в онези времена оставала неизвестна.
Ако искате да видите процеса от първа ръка, може да посетите някой от цеховете, които изобилстват на главния остров.





Това, което ни се случи обаче в този магазин за муранско стъкло вече е описано в пътеписа на Zlato “По пътеките – Венеция, Падуа….” http://kemper-club.com/forum/viewtopic.php?t=6310 , където те пишат:
„После по магазинчетата гледах с часове тези невероятни изобретения от стъкло. Явно много трябва да съм се захласнала, щото от едно от тях след дълго избиране/ искаше ми се всичко/си купихме две много пъстри и красиви рибки и като се прибрахме след екскурзията вкъщи търся аз рибки, няма рибки. Взаимно изровихме от спомените си, че всъщност докато ги плащах ги оставих на тезгяха на продавача и после сме си тръгнали без тях. Здраве да е, поне обичките, които си купих в следващия магазин, съм взела. До Мурано можем да дойдем отново при следваща разходка до Италия. „
Та в съшото това магазинче си харесахме герданче с гривна от красиво синьо венецианско стъкло със златен прашец. Обици нямаше, но момичето на щанда бе така любезно да разглоби една гривна и сръчно, пред очите ни да измайстори и чифт обички. Е да, ама точно тези обички после не открихме в пакетчето, което колежката и спретна! Бяха само за 3 €, но развалиха впечатленията.
Бях си харесал и тази „шпертплатова моторничка”, но ако я купех можеше да се изгуби при опаковането и не я взех.



А тук, хей така непринудено и естествено докато чакахме корабчето, си изядохме сандвичите. Неее че нямаше пицарии и тратории – не, просто навик. Е… купихме си по едно джелато…. Или не…? Вече не помня, но ярко ми се е запечатало в съзнанието това вълшебно островче, кът от венецианската лагуна..





[i]
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[danbog]

Прибираме се през Венеция и бързаме за тази снимка!!!



Ха сега погледнете аватара ни! Ха сега пак погледнете горната снимка!?
Ха сега открийте десетте разлики. Ше ви подадем жокер – аватара е правен през 2006-та, когато навършихме 25-годишен брак. Тази 2016-та навършихме 35 години Взаимен ТърпеЖ, някой го наричат Ленена други Коралова Сватба. Кандидатирал съм се за медал или поне някаква значка, но ако не си я купя сам, никой няма да ми я присъди. Вие вашите от къде ги купувате?

Ето и няколко дневни снимки от Венеция, за да се сравнят с нощните.













Прибираме се в къмпинга около четири след обяд и имаме и доста време до мръкване за да попътуваме.



Летим за Генуа, но спим на безлюдна необслужваема бензиностанция на Repsol около Rovigo на 100-тина км. от Венеция Тук влезе в употреба присадената тоалетна.



Малко преди Генуа попадаме на седмичен битак, досущ като при нас, направо на шосето, само че беше дълъг почти километър. Генуа се слави като италианската столица на емигрантите, като учудващо най-голям е броя на еквадорците ?!



Генуа ни посреща с Фестивал на уличните артисти.



Първият който срещнахме наблягаше на буфото.



А на жена ми този отдавна не и бе пял!



Хубав град, голям град, богат град с невъобразима смесица от архитектурни стилове.





Снимка до фонтана пред Двореца на Дожите – Palaco Ducale





Целта на захода ни в Генуа беше родната къща на Христофор Колумб – не е далеч от Двореца. Входа е пет евро , но първо за 2€ трябваше да се качим на кулите на св. Андрей през които минахме на идване. Гледката от горе към старото пристанище си струваше.








Веднага след двете кули е къщата на Христофор Колумб - къщата, в която е прекарал детските си години. Намира се в самия център на Генуа – на площад Данте. Или по-точно това е част от сграда ", изградена върху основите й, след като оригиналната къща е унищожена при нападение от французите през 1684 г. Заради централното си разположение в район с много нощни заведения, днес Къщата на Колумб се е превърнала в отправна точка и място за срещи на младежите от града. Познава се по двете " бандиери" (знамена) над входа.





Не бяха се престарали с интериора – имаше няколко пана , описващи личността на Колумб и няколко албума на същата тематика.









Ето какво още може да се види в Генуа, но не за един ден време.
Старото пристанище (Porto Antico) - То е част от пристанището, днес превърната в жилищна част с богат културен живот и магнит за туристите. Тук има няколко внушителни сгради от 16-и век, както и най-големият аквариум в Италия.
Фарът (Lanterna) - Фарът със своите 117 м височина се е превърнал в символ на Генуа. Можете да се качите до наблюдателна площадка на първата тераса (вход: 2 евро), а покрай фара има приятна алея за разходка.
Катедралата Сан Лоренцо от пети век. При разкопките са открити предхристиянски саркофази, а едно ниво под катедралата има музей-съкровищница, в който ще видите бижута и сребърни предмети от последните 12 века.Църквата Санто Стефано - Тази средновековна църква е изключителен пример за романска архитектура. Намира се на хълм с гледка към улица „20-и септември“. Любопитно е, че църквата попада в енорията на къщата на Христофор Колумб и се предполага, че той е кръстен именно тук. Дворецът на дожите (Palazzo Ducale) - Това е бившият дом на дожите на Генуа. Днес е превърнат в музей, като има две фасади и два входа. Можете да разгледате бившата тъмница и да се качите до кулата и да видите Геноа отвисоко (вход: 5 евро, понеделник затворен). Аквариума в Генуа е най-големият в Италия. Дава представа за изследване на морските дълбини от тропиците до Антарктида,впечатляващи са шоуто на делфините и омагьосващите цветове на корали, риби и медузи.
Но ние нямахме и един цял ден време и побързахме да си намерим къмпинга.



ACSI-къмпинг за 17€. ( С44*24’51”, И 8*42’17”) Топлата вода е с монети от 50 цента.



И от пожарна може да се направи кемпер.



Следващият ден започва с преход до Франция. Последен поглед към залива на Генуа. Така и не разбрахме обаче кое е правилното наименование ; Genoa - Genova, Геноа или Генуа?





Движим се по магистралата покрай морето. Минаваме Savona, Imperia, Taggia , но през Sanremo ни подхваща дъжд и го разглеждаме доколкото можем от кемперите.










Минаваме Вентимиля и скоро сме във Франция.







Около пет след обяд сме на гарата в Ментон. Купуваме си двупосочни билети ( 17.50 € за четиримата) и заключваме кемперите на паркинга отпред, с което привлякохме вниманието само на една млада словачка, със сестра женена за българин и работеща в Монако. По пътя ни поразказа някой неща за Монакокоито, но сега нищо не си спомням. Слязохме на гарата в Монте Карло, която бе изкопана в скалите и повече приличаше на метростанция.





След като по някакъв начин „се изшмулихме” от гарата ( в последствие се оказа че има специални асансьори, в зависимост от това накъде искаш да излезеш) се озовахме без всякакво предупреждение на трасето на Grand Prix Monte Carlo. От своя страна бяха започнали да обезопасяват това трасе, с оглед наближаващият Гранд При както с огромно количество гуми, така и с подобаващото количество мантинели, мрежи и железни заграждения така че малката държавица заприличваше на голям строеж.





Ралито започваше след седмица, но ние сега трябваше да разгледаме Монако.
Монако – втората най-малка държава в Европа след Ватикана е с площ само от 1.94 кв.км.
Постоянно живеещите са около 33 000 души ,което я прави най-гъсто населената държава. На тази територийка обаче са събрани дворец, четири казина, паркове, огромен стадион, Океанографски музей с аквариум, зоологическа градина, катедрала, църква, синагога, консулствата на 66 страни, офиси, десетки банки, множество заведения, хотели, магазини и е останало място за десетина парка и дузина булеварди и авенюта.
Бяхме тръгнали по Avenue dÓstende и скоро пред нас блесна залива на Port Hercules с луксозните яхти.



В детската градина бяха получили новички финки.





Отсреща е Monaco Ville – столицата и Prince’s Palace.
Монако официално е разделен на четири части;Монако Вил, -столицата на Монако, която е старата част на града, разположена на скалист нос, разпростиращ се навътре в морето, Монте Карло – столицата на хазарта, с множество хотели, ресторанти, казина, театри и т.н.; Ла Кондамин, територията около пристанището и Фонтвиеле, което е новата застроена площ до морето и отвоювана от морето.
Монако Вил -столица, е мястото на Palas Princes – двореца на фамилията Грималди, градската катедрала и държавната администрация. Двореца впечатлява с величествената си архитектура и разположението си - на издадената над Средиземно море 60-метрова скала. Дворецът е бил дом на скандалната за времето си двойка – принц Рение III и американската актриса Грейс Кели, между които се разразява една от най-романтичните любовни истории в света.Част от Кралския дворец е отворена за обществени посещения, като той е и действаща административна сграда, в която живеят принцът и семейството му. На площадката пред входа на двореца пък са запазени старинни оръдия от времето на Краля Слънце Луи XIV, а във вътрешността са изложени старинни колекции още от времето на Наполеон. Това го пише в интернет, ние нямахме време да стигнем до там и скоро ще разберете защо.



Интерес представляват Океанографски музей, разположен на крайбрежния риф на Монако Вил с неговите над 4000 вида риби и над 200 семейства на други морски представители, Екзотичната градина до Океанографския музей, Музея на восъчните фигури, Музея на старинните автомобили, където се съхранява внушителната колекция от 100 превозни средства на принц Рение III. Не пропускайте да посетите Катедралата „Св. Николай” близо до Кралския дворец, в която почиват тленните останки на много членове от емблематичната за Монако фамилия Грималди, както и тези на Грейс Кели

Сградата на пристанището



Тези снимки правехме от покрива на Театъра на Принцеса Грейс.



Това е снимка отдолу – от към входа на театъра на Грейс Кели



Предполагхаме, че това е музеят на Monaco Grand Prix но е хотел Belle Epoque



Ято безгрижни европейски пенсионери - нормални хора не биха се “разлъндисвали” така.



Монако е известно и с покривните си градини.



Монте Карло е наречено на принц Шарл III , същият Чарлз III или Карло III-ти в зависимост кой разказва и който през 19-ти век поставя началото на това което е Монако днес.
Безспорният символ на Монте Карло е Голямото казино (Le Grand Casino), но в тази звездна част на Монако влизат още кварталите Сан Мишел (Saint-Michel), Сан Роман (Saint-Roman/Tenao) и плажният район на Larvotto. Монте Карло граничи с френския град Босолей (Beausoleil).
И както се разхождахме неусетно се озовахме пред Hotel Hermitage зад него е…





…….Hotel de Paris…..



…… и щурите автомобили.






А срещу хотел Париж е…… Grande Casino de Monte Carlo. Името му идва пак от принц монакски Шарл III който на италиански беше Карло .



Историята на Монте Карло започва с откриването на Голямото казино през 1866 година. Замислено е в период на обедняване на фамилията Грималди и по примера на Германия, където масово започват да се откриват игрални зали. За няколко години става толкова печелившо, че Шатл III-ти освобождава от данъци всичките си поданици. Освен най-известното казино в света, то е и най-старото, завършено е през 1863 година. Сградата е проектирана от архитекта Шарл Гарние, който е и архитект на парижката Гран Опера. Казиното в Монте Карло дели една сграда с Операта. Залите му са в стила на различни епохи, като например Салона на Ренесанса, Европейски салон, Бялата зала, залата на Американските игри, Салон на грациите. Т.нар. Зали на Тузовете, а огромният салон „Франсоа Медсън" и великолепната зала „Гарн” са недостъпни за „обикновените хора”. Около рулетките и масите за комар във вътрешността му могат винаги да се видят известни личности.










Аз и колата на Стърлинг Мос





След като се нащракахме там, където е позволено, изведнъж ни дойде щурата идея да идем и по-нататък…. Да подложим смело шепи под рога на изобилието.



Чичеронетата от охраната веднага ни упътиха. Тук на тази каса в дясно, една достопочтенна дама „на средна възраст” срещу по 10 € ни даде билетчета за Игралната зала. Но първо трябваше да се разделим с ръчния багаж, а след това и да оставим фотоапаратите на гардероб.



И така „обезопасени” пристъпихме плахо в Салон Европа с рулетките и блек джека. Поразходихме се между масите с вид, че търсим някой познат ( мислех че тук може да е поне Арни), но нямахме голям избор. Само на две маси се развърташе топчето и разцакваха карти. А залагащите имаха повече вид на хора от персонала, които пазеха „огъня да не загасне” и ни изгледаха със съмнение и недоверие. Но ние се усмихваме приятелски, сядаме на рулетката и със замах си поръчваме чипове…тук им викат жетони. Златко четири броя, а аз …. два броя….. от по пет евро….. всеки един!!! Усетих как останалите играчи и най-вече крупието леко настръхнаха и в очите им се мярна безпокойство.
От този миг за мен всичко изчезна и се потопих в играта. След кратък размисъл хвърлих единия жетон на червения ромб отсреща, а втория небрежно захлупих на полето пред себе - не знаех какво пише на него, но разчитах другите и те да не знаят. Крупието веднага засили топчето, сякаш отдавна ни е чакал и от това зависи днешната му надница, топчето дълго свистя по периферията, след това бясно затрака по преградките и спря на червено. Веднага след това жетона ми пред мен изчезна….явно бяха разбрали, че и аз не знам какво пише на полето.
Обиден от това подло начало, реших да сменя тактиката и …..заспах! Не се подвеждайте – прилагам стратегията на умрялата лисичка. Наоколо спокойно и унасящо си говореха, явно на френски защото нищо не им разбирах. Златко и той се вживяваше в играта – оказа се после, че баща му го е подготвял от малък за този момент, защото своевременно му е купил игра-рулетка още в предучилищна възраст. Нека…… дадох им достатъчно преднина, а сега се стегнете момчета! Пак тихо и небрежно първо се размърдах ( за да не ги уплаша), а след това тихо попитах – Cela pour moi? И с твърда десница посочих купчината върху червеното каро отсреща. Стреснат от перфектния ми френски, крупието бързо отговори – Me oui monsieur!!! и първо ми подаде лопатката, а после като видя че не реагирам (бях се схванал докато съм спял) сам ми примъкна четирите жетона. Мозъкът ми започна бясно да пресмята баланса. Попитах Златко – той имаше шест жетона. Ситуацията беше уникална – бях се събудил точно навреме. Попитах с великолепния си френски, къде можеме да си чейнджиме чиповете и крупието смутено ми показа гишетата в дъното. В този момент го усетих как облекчено въздъхна. Без да се преструват и останалите играчи на масата въздъхнаха, целият салон Европа въздъхна, цяло Монако въздъхна. Бяха разбрали че Казиното и фамилията Грималди още ще съществуват.

Този младеж, май не им беше простил – имаше вид на спечелил нова жена.



А отвън ни чакаше великолепието на кралство Монако! В следващия живот искам да съм Алберт II-ри











Чудех се жена ми защо изглеждаше толкова щастлива – ами защото докато ние сме се мъчели неуспешно да спечелим в казиното, тя се е мъчела успешно да запали хей тази кофа за боклук. Вероятно за отвличане на вниманието, като си мислила, че ще бягаме с парите от казиното. Много е палава!





Това ми заприлича на централата на BNP Paribas – нямахме ли една нашенка тук?



Забележителна е и сградата на Операта в Монте Карло (Opéra de Monte-Carlo), известна още като Зала Гарниер (Salle Garnier). Тази дето е на гърба на Казиното. Или Казиното е на нейния гръб!? Архитект на постройката е Шарл Гарние (Charles Garnier), а във вътешността й могат да се видят щедри украси от червено, злато и великолепни стенописи по тавана и стените на Операта. Тя е официално открита на 25 януари 1879 г. с представление на Сара Бернар, облечена като нимфа.
В Монте Карло са снимани доста световно известни филми. През 1930 година тук е заснет едноименният „Монте Карло”, серии от поредицата за Джеймс Бонд и мн. др. Сред забележителните постройки в Монте Карло е и сградата Хотел Париж, изграден през 1864 г. по нареждане на Чарлз III. (същият Шарл III или Карло III, зависи кой пита )



Ла Кондамин, територията около пристанището Port Hercules е предимно жилищен район. Забележителни са сградите с градини на покривте. Има множество музей, галерии, ресторанти, кафенета и банки.. Тук е и музеят на рали Монте Карло, хотели, заведения, гарата.







Кварталът Фонтвиеле, е новата застроена площ до морето и отвоювана от морето.Представителна е с модерните си жилишни сгради, но нямаме снимки от там. Той е от другата страна на Монако Вил.



Намираме си асансьора за гарата и влака - тук някъде бяха. На Монако бяхме отделили непълни три часа. Във влака едно момче от България ни обяснява, че Ментон има две гари, като на едната имало специален кемперстоп за желаещите да разгледат Монако. Късно го разбираме, но кемперите ни чакат мирно пред тази гара и не съжаляваме за липсващата информация. Потегляме от гарата и още по светло пристигаме на великолепно уреден безплатен огромен кемперстоп близо до Monte -Carlo Golf Club (С43*45’18.8” И7*23’56.5”) !!!






Предполагам, че от тук и пеша може да се иде до Монако, а може би и с велосипед, Обмислях тази идея , но за нас ни е далечко. Може да се иде и с кола, но спирането в Монако е абсурд.

Изминат пробег за деня - 175 км.




_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[PirinVania]

Браво на вас! Няма отказване. Хубава е Венеция от вашите снимки - явно много ви се е раздала, добре е позирала.

[Asteri]

Много ми харесаха нощните снимки във Венеция И за Монте Карло сте намерили хубави кътчета за снимане, усеща се атмосферата на града, много приятен пътепис

[Роси и Стоян]

за осъществения маршрут . Хубав пътепис с голямо удоволствие четем и с нетърпение чакаме продължението не ни карайте дълго да чакаме

[danbog]

След Монако нощувахме на разкошен кемперстоп до голф игрище Монте Карло.



На сутриннта, свежи и отпочинали тръгваме да опознаваме френската Ривиера. Пътуваме към Сен Жан Кап Фера и попадаме в задръстване с отиващите на работа французи.





От тук можехме да се отклоним и видим Ез (Eze)



Излизаме на крайбрежието и очаровани спираме на една отбивка с малко кафе за няколко снимки.





Самият Кап Фера се оказва спокойно и в този час пусто градче. Само дето няма къде да се спре. Правим една проучвателна обиколка около пристанището и спираме зад полицията.







Тук освен разглеждане на градчето, ще търсим Villa Efrussi de Rodshilde – вилата на дъщерята на Родшилд. (С 43*41’44.6”, И 7*19’44.8”) Ходим около километър и половина до там и откриваме, че има безплатен паркинг за посетителите на вилата, но кой да ни каже. Даже влязох в едно хотелче, за да ни упътят към вилата, иначе жива душа няма по уличките. И стигнахме до тук:

Портала на Вила Ефруси – портиера е в строг черен костюм въпреки топлия ден.





Вила Ефруси в пълно великолепие.





„ Добре дошли в този палат, построен през френската Бел Епок от баронеса Беатрис Ефроси де Родшилд и заобиколен от девет градини с изглед към морето.
Това луксозно имение и неговите безценни произведения на изкуството са завещани през 1934 г. на Академията за изящни изкуства при Института на Франция, която е запазила нейният уникален характер и до днес

След като културната общност пое нейното управление и разкрасяване през 1991 вилата се превърна в европейски център за парково изкуство.”
Превода може да не е точен, но да се надяваме че смисъла е предаден.




Входа е 13.50 евро, но къде по липса на време….. имаше какво да се види вътре, но ние само надникнахме в офиса…







Изглед към Baie de Beaulieu-sur-mer и Лазурния Бряг





С малко носталгия си тръгваме - може би никога няма да дойдем отново тук, а не влязохме.







Измъкваме се през Вилфранж сюр мер и поемаме към Ница.




Крайбрежният път, макар и живописен е доста натоварен и с множество завой и за кратко се качваме на магистралата.
Ница ни посреща с нова доза интензивно движение, но скоро сме спирали и решаваме да разглеждаме в движение.







Разбира се нищо от набелязаното не виждаме, но решаваме да изоставим градската суматоха и поне да се насладим на плажовете на Cote dÁzure’. Привлича ни простора на крайбрежието.












Зърваме за момент крепостта на Антиб, но пак трафика ни отказва да се отклоним.





От Антиб в движение.







И тук се отклоняваме в дясно за Кан.



Отново сме покрай морето.





Следва море от яхти – яхтеното пристанище на Кан.



Ето защо го наричат Лазурният Бряг!





Спряхме за снимка и веднага от нищото се появи полицейска кола. Било забранено спирането и снимането – френска демокрация. Но нали ни се размина само със забележка.












А това са известните френски канали. Преди да се развие железопътния транспорт, страната е пресечена от безброй канали по които са се теглели с коне тежко натоварени баржи. Сега по тях баровците с яхти обикалят цялата Европа..





Пътуваме към Сен Тропе



Стигаме къмпинг Le Mures (С 43*17’2”, И 6*35’30”) ACSI 19+1 евро
Разположен от двете страни на шосето. Ние избираме към морето









Автопарка изобилства на оригиналности.



Това „Дьо Шево” един немец го теглеше на самоделна платформа.

Но върхът беше ето това.



Мини-то току що го изкараха от багажника на този кемпер. Даде ми идея как да си обърна леглото напречно .



От тук до Сен Тропе бяха 15-тина километра. В Сен Тропе паркираме на входната магистрала срещу пристанището и малко преди центъра. На пристанището е имало паркинг за кемпери, но ни посъветваха да паркираме отвън на пътя.
Старото пристанище на Сен Тропе



Улицата на пристанището с множество магазини и кръчми. Тук е и туристическата информация.






Тъй като пропуснахме крепостта в Антиб, решихме да компенсираме с цитаделата на Сен Тропе. От пристанището до Цитаделата са около 500 м. Заслужава си да се види поне за панорамните гледки от нея, а има и хубав музей. Входа е три евро.









Връщаме се отново на пристанището и тръгваме да търсим Жандармерията от филмите за полицая от Сен Тропе.



Въпреки модните магазини градчето бе запазило аромата и атмосферата на 60-те от филмите с Луи дьо Фюнес – нали от там за пръв път чухме за Сен Тропе. Само че сега се е превърнало в поредния „мегаполис” където човека се губи в мащаба на урбанизацията.



Ето това ни показаха като сградата на жандармерията от филма – представях си я по-малка и е доста далече от пристанището. Сега беше в ремонт и не можеше да се влезе. Отворих пътеписа на Христо Христов До Сен Тропе - романтика, моторни страсти и природни красоти за да сравня сградите, но там не е останала нито една снимка, вирусът в snimca.bg всичко е изял.



Правим си все пак снимки и се връщаме през градчето.





Купуваме магнитчета, намираме си кемперите ( нищо не се белее на стъклата) и поемаме към Марсилия. Не, този не е нашият – нашият е малко по-висок.



Продължаваме към Марсилия. Там имаме набелязан кемперстоп.



_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[ХРИСТО ХРИСТОВ]

Съжелявам за снимките .Сградата е същата,но пространството пред нея е променено.
Чакам продължението

[danbog]

Сега, може би със закъснение ще направим едно обяснение.. Установихме за себе си, че има основно два типа туристи; едните си падат главно по творенията на природата - природни забележителности, планини, езера и т.н. и здравословен начин на живот , а вторият тип са с предпочитания към създаденото от човека – замъци, катедрали, градове произведения на изкуството и т.н. , като разбира се едното не изключва другото, но казвам преобладаващото. Има и още типове: гастрономен туризъм, винен, търговски, но те не са така характерни за кемперджийте. Та искам да направя малко отклонение за втория вид- тези които си падат по старините и сътвореното от човека към които открихме че се причисляваме, може би понеже не се изисква толкова движение и физическо натоварване.
Та за да разбереш къде си и какво гледаш в момента ти трябва предварителна информация – това се дава наготово от екскурзоводите при организираните турове. В тази връзка, целта на нашите пътеписи е да подпомогнем информационно колегите, пътуващи по тези места, където сме били, както и ние сме черпили информация от предходните. Какво искам всъщност да кажа – ние по тези места преди не сме били, нито сме съвременници на събитията от онези времена и за това от своя страна черпим сведения от интернет, други пътеписи, брошури от инфоцентровете, туристически проспекти и др. които с оглед да подпомогнем хората, които ходят и на работа и нямат време за ровичкане, да намерят тук като концентрирана извадка интересуващото ги и пречупено през погледа на кемпериста. . И тьй като тези неща вече някъде са казани и то по-хубаво отколкото примерно аз ще ги кажа , то си позволяваме да ги цитираме понякога дословно. Бихме посочвали и източниците заради авторските права, но тъй като това не е научно изследване и с това ще утежним разказа, то с оглед общополезното безкористно дело, смятаме че за това ще бъдем извинени. Пък и друга работа сега нямаме.



От Сен Тропе хващаме синя магистрала за 3.10 и още веднъж 3.50 евро до Марсилия, но след доста пътуване и даже питане все из градска част покрай морето, накрая стигаме до Le Vieux Port (старото пристанище) на Марсилия, което определихме като центъра на нашите интереси тук. Паркираме на съседна улица с автомати за паркиране.



Марсилия държи челната позиция и за най-голямо търговско пристанище - посещението на Le Vieux Port (старото пристанище) е задължително. Освен забележителности като морския фар Сен Мери, булеварда „Ла Канбиер” и Абатството Сен Виктор - едно от най-старите места на християнско богослужение в Европа, не пропускайте да се насладите и на колоритното небе при залез слънце.





Романо-византийската базиликата Нотр Дам дьо ла Гард, издигаща се над града в най-високата му естествена точка (162 м- на върха и блести великолепна златна статуя на Пресвета Дева, забележима от всяко кътче на града. Високата 9,70 метра и тежка 4 500 кг скулптура е позлатена с 29 400 златни пластинки, а на 21 юни 1931 г. пред очите на 300 000 човека върху главата на Богородица е поставена корона. Архитект на забележителния храм е Есперандьо, чието дело е и Катедрала Дьо Ла Мажор.





Дьо Ла Мажор е католически събор, построен през 4 век, разширен през 11 век и напълно възстановен през втората половина на 19 век от архитектите Водуайе и Есперандьо. Стила на настоящата гигантска постройка е византийски, а в интериора и са вложени калисанси камък, флорентински мрамор, оникс и др. Отрупана е богато и с венециански мозайки. Непосредствено до нея се намира най-старата църква в Марсилия - Дьо Ла Мажор. Тя е в романски стил.
Ако искате да се потопите в модерната страна на Марсилия, то посетете Cours Julien - буржоазно-бохемски квартал, изобилстващ от кафенета, ресторанти, театри и магазини, чиято отличителна черта са цветните, ръчно рисувани фасади.

Хотелски комплекс от веригата ”Golden Tulip”- Златното лале.



Негова противоположност е Le Panier - най-старата част на града. До Втората световна война, тесните улички, стръмните стъпала и историческите къщи формират автентичния стар център, но нацистите го взривяват, с цел да избият евреите и бойците на съпротивата. В днешно време тук се помещават няколко древни хотела и музеи, най-впечатляващ от които е La Vieille Charité - домакин на различни концерти и изложби.
Други забележителности, които не бива да пропускате са крепостта Сен Жан, построена от рицарите на ордена Свети Йоан през ХIII век, с цел да защитава града от север, крепостта Сен Никола построена по времето на Луй XIV, двореца Фаро, проектиран от Хектор Лафуел - един от архитектите на парижкия Лувър и издигнат по нареждане на Людовик Бонапарт, който го посветил на съпругата си Евгения, двореца Лоншан, в който се помещава Музеят на изобразителното изкуство и Музеят по естествена история.
За тези места ние не бяхме предвидили време.
Едва ли има някой който да не е чел изключителния роман на Дюма - "Граф Монте Кристо" или да не е гледал неговата екранизация. Именно той през 19 век популяризира острова Иф и неговата крепост-затвор, където се развива част от действието на книгата. Построеният през 1524-1531 г. замък се намира в Марсилския залив и днес е достъпен за туристите, желаещи да посетят килията на Едмон Дантес. До него се стига с лодка или корабче от старото пристанище в Марсилия.
Това е и главната интрига, която ни кара да посветим цял един ден от пътешествието на малкото островче Иф. До като разберем обаче къде и как се купуват билети и изпуснашме последния рейс. Билети се купуват в източния край ( при виенското колело и черквичката), на Старото пристанище от две агенции, но и двете за сезона в 16 часа и 15 минути приключват курсовете си за деня . Изпуснахме ги буквално за 5 мин. И помахахме на заминавашият „Едмон Дантес”
В залива на Марсилия има и още няколко обитаеми острова, като се помъчиха от агенцията да ни убедят, че ако си купим билети за тях ще минем толкова близо до остров Иф, че няма нужда да слизаме специално, но…. ние бяхме чели романа.



Това обаче ни даде възможност да разгледаме Старото пристанище и около него. То е забележително от далеч с голямото си виенско колело.



И ей този огледален навес.



Околните сгради изобилстват на заведения, ресторантчета, агенции, винени и сувенирни магазинчета и всякакви такива. Поразшетваме се малко, но бързаме на намерим кемперстопа, който е на 8 км. от приатанището и да осигурим преспиването. Кемперстоп „Marly park” за 12 евро +2 евро ток. (С 43*14’27.1”, И5*24’24.9”) - прилича повече на изоставена строителна площадка.



Има само една тоалетна и нищо повече. Персонала не е от най-учтивите. Заключва се в 22 ч. и се влиза през странична врата.



На сутринта бързаме за пристанището и сме в девет там за първото корабче в 9.50 ч. Касиерката беше рускиня и ни обяснява каквото знае. Пълната тарифа на двупосочния билет е 10.80 евро . Корабчетата са на всеки час в различно време от две фирми.



Минаваме пристанищтната крепост



И след 20-тина минути плаване пред нас е крепостта на Иф.







Цялото пътуване е един час.



За тези, които са забравили романа или за по-младите, историята на кратко е следната; младият морски капитан Едмонд Дантес се завръща в Марсилия за сватбата си с хубавата Мерседес, но спира на едно островче за да предаде писмо на Наполеон. Това се използва от враговете му-завистници и той е предаден и осъден на 14 години в затвора на остров Иф. На седмата година в килията му попада абат Фариа, който е копаел тунел за бягство, но сгрешил посоката. Абата се разболява и умира, но Дантес съставя план и го замества в погребалния чувал и е хвърлен в морето. Така той става единствения избягал от острова. Приживе абат Фариа му е споделил за несметно съкровище на остров Монте Кристо, което Дантес намира, превръща се в граф Монте Кристо и започва да си отмъщава. Източник на сюжета е действителна история от полицейските архиви, но първообраза е един парижки обущар – Франсоа Пико, който се готви да се ожени за Маргарита, но е обвинен несправедливо в сътрудничество с англичаните и осъден на 7 г. В затвора е в една килия с милански абат- бонапартист и богат наследник, който преди смъртта си му завещава цялото си наследство. След освобождаването си Пико се връща под чуждо име в Париж, получава наследството и се опитва да разнищи причините за 7-годишния си затвор.
Всичко това, както и историята на самия автор Александър Дюма е разказано на три езика с пана в килийте на крепостта.

Ето я и килията на Едмон Дантес и дупката на абата, които разбира се са пресъздадени. Самият Дюма е много учуден, когато след години посещава острова, който е използвал за сцена на романа си. Романа му е първият печатан във вестник, от което автора печели състояние.







В реализирането на романа се стига до там че на две килий има табели с имената на Дантес и абат Фариа, пък даже на някой му хрумва да сложи и табела за килия на Желязната маска.







На връщане корабчето спира на населения остров Frioul



Последни снимки към Иф.



Тези къщи на Фриол .изглеждат като крепости.







Тук цените на прясната риба достигат до 120 лв. за килограм!



Пристанището е арена и на ежеседмични протести.













Около 15,30’ тръгваме покрай морето за Барцелона .



Нощуваме на голяма бензиностанция с ТИР паркинг и магазини ( С 41*38'52.6", И2*25'30.9") на платена синя магистрала. До паркинга сме записали 6.70 евро.







_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[loveforever]

Чак сега успях да прочета и разгледам написаното. Уникално изживяване!
Страхотно беше да погледна през вашите очи местата от началото на които сме били, а новите направо поглъщах с наслада и надежда някой дена да ги видя и на живо.
Благодаря за прекрасното изживяване и се подреждам на опашката за още от тези прелести.
_________________
Магия в лилаво

[danbog]

Благодарим за хубавите отзиви, стараем се да задоволим очакванията, но поради обема на материала смятаме да отворим нова тема. Последвайте ни, ако ви е интересно.
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[North wind]

С малко закъснение, благодаря за споделените прекрасни места!


_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[vladi46]

Хубава екскурзия и хубави снимки!

Правилно е да се нарича на италиански Дженова, а Генуа е техният футболен клуб. Живяхме известно време там и посетихме почти всички забележителности. Ако се интересувате, мога да добавя каквото сте пропуснали. Това е града на Мацини(Мадзини), Паганини и Колумб(Коломбо). В този град може да се разговаря на 4езика:италиански, немски, френски и английски.

Впечатлен съм от снимките в Монте Карло!

[danbog]

Чел съм, че Паганини е потомък на Алцековите прабългари ( от рода Пагане), заселили се там през 7-ми век мисля. Сега тяхна е и фирмата "Bulgaro" Спомнят ли си за произхода си?
Ако е нещо кратко, публикувайте го, но можете да си отворите и тема, навярно имате материал.
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[vladi46]

Целият чентро сторико е интересен с многобройните си църкви. Освен катедралата, например е впечатляваща църквата на йезуитите, която е съвсем наблизо. По главната улица "20-ти април" също има интересни църкви и сгради. Старото пристанище сте го видели заедно с аквариума, а беше ли там пиратският кораб-музей?

Дворците на Маркиза Бриньоле Палацо Россо, Палацо Бианко и Палацо Турси също са нещо изключително с много ренесансови картини. В тях се влиза само с един билет.

Ностра сеньора дел монте и Ностра сеньора дела гуардия са интересни манастири. Дворецът на Андреа Дория също: https://www.youtube.com/watch?v=xwAFAbAlIjY

Утре ще покажа написаното на моята жена и ако тя се сети за друго, ще го добавим.

[danbog]

А имате ли и някоя снимчица - качването беше обяснено в една тема и ще ви е от полза за Вашите пътеписи. На пристанището за съжаление не ходихме, не знаех че мога да вида жив пиратски кораб иначе обезателно щях да се затичам. Та ако можете да покажете няколко снимки, това ще ми бъде известна компенсация.
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя