kemper-club forum

[Asteri]

... понеже тя пак забрави да ме покани на рождения си ден, викам па да идем ние натам, барем се подсети и донесе поне един чай Пък и времето го обещаха да върви към оправяне. Запрятаме оптимистично ръкави и айде в кемпи, къмто имението Сандрингам, където кралското височество прекарва коледната си ваканция, а сега там живеят принц Уилям + фамилия. Самото имение го обикаляхме обстойно преди няколко години, така че сега само отиваме да ползваме къмпинга в двора и да се помотаме из съседния гр.Кингс Лин и околности, току-виж излязло нещо интересно.

Тръгваме под слънце и синьо небе, злорадствам как някъде в далечината са надвиснали мрачни сиви облаци и изглежда дъждовално. Не след дълго обаче маршрутът ни се насочва точно под мрачните сиви облаци...



По едно време пътят става обширен и подреден, като за височайши особи:



Забелязвам елегантно църкве и криввам по чакълената отбивка:

Свита част от мнението:

Ветропоказателя се върти като пумпал:



Църквето средновековно, но всичко е усърдно реставрирано когато кралското семейство купува Сандрингам в края на 19 век. Намира се в малко селце, собственост на имението, тук са живели негови работници. Селото няма кръчма, тогавашната кралска съпруга не харесва подобни места и вместо това им построява "социален клуб".



Военен мемориал от първата световна. Норфъкският полк пратен там е почти целия затрит в битката при Дарданелите 1912г (феновете на Мел Гибсън може да са гледали филма "Галиполи"):



Половинката сочи нещо. Почесвам глава, нищо особено, гобленче, списък с кръщаваните в църквата деца. Не, бе, виж имената. Гърбя се, гледам, виждам - принцеса Даяна, "Нейно Кралско Височество принцеса Южени" , "НКВ Шарлот Кеймбриджска" (щерката на принц Уилям )... Постепенно се сещам че това е мястото където кралицата идва за неделна служба и да се здрависа с пролетарията.





Време е да видим дали височеството е донесло чая

Къмпингът е огромен, рецепционистката яхва колело за да ни заведе до мястото за нощувка. Направи ми впечатление че има повече каравани отколкото кемпери, но подминаваме и минатюрна палатка на моторист.





Резервирал съм "терен на трева", което е доста общо понятие, но по някаква случайност получавам същото място на което преди идвахме на палатка, до оградата. Рецепционистката не може да си спомни точния номер на терена към който ни води, но има няколко свободни и решаваме че няма значение. В гората отвъд оградата би трябвало да има сърнета. Ок, ще се оглеждаме.



Съседите са далече:



Кемпи е прашасал, затова снимка отдалече:



От свежия въздух огладнявам. Тази манджа се казва "Дай Тука Да Земем Нещо За Обяд", рецепта в свободен стил:



Помещението за миене на чинии се оказва топло като оранжерия и се моткаме безцелно вътре да си стоплим ушите и лапите. Въпреки многото посетители, движение из къмпинга няма хич, направо призрачен къмпинг. Плакат над мивката ни информира да внимаваме че навън е моткат зайци и копаят дупки, но в тоя студ дори зайците не се показват.

Потегляме към Кингс Лин. В единия край на къмпинга забелязвам нещо което наподобява пионерски лагер, платнети палатки с дървени веранди. Аааа, било "сафари палатка", с истински легла, маси и кухненски уреди. Вътре сигурно е клинч в тоя сезон:



Кингс Лин е голям колкото Разград и се обикаля лесно пеша - когато човек знае накъде върви. При предишното ни идване отидохме да видим единственият изглед който слагат по картичките от града, паркирахме точно до реката, в момент на пълен отлив и голяма кал и си останахме скучаещи. Не си личи че през 13 век това е било едно от четирите най-големи пристанища в страната.

И сега също се бяхме упътили натам - защото няма какво друго, нали - само дето се оказа че има, и го открих единствено защото тръгнахме без посока... и се загубихме. При влизането в града услужлива табелка брои свободните паркоместа - четири парцела вече са пълни, останал е един. Запаметявам името на улицата и почваме да си играем на гоненица с буквичките по екранчето на Гармин. А уличките на града едни тесни, еднопосочни,пълни със завойчета и чупки, колите гъч, но изумително - без задръстване. По някое време мярвам търсената улица, която се оказва с ширината на горска пътека. Изглежда ми невероятно по нея да има голям паркинг, и неразумно я подминавам... Впоследствие забелязвам че паркинга си е там, но късно, вече съм спрял на друго място.

Тръгваме пеша. В далечината мярвам указателна табела "Към стария център" и се насочваме натам. През градчето минава огромен трафик и яко смърди на ауспух - по тая причина се шмугнахме в първото зелено пространство. Алеи със 150-годишни дървета, сини камбанки, дори се показа слънце, забравих накъде съм тръгнал ...



Паркът ни изненадва с "Червения параклис", строен преди 600г. Тогава е бил в покрайнините на града, за пилигримите пътуващи към популярно светилище в областта. Сега е почти в центъра и вътре зимуват два вида прилепи. Би трябвало да е отворено, но намирам заключена врата. Впоследствие разбирам че вратите са три и явно не съм уцелил правилната...



На пейка се гушкат влууубени:



Само чайки напомнят че морето е наблизо:



На съседна поляна стърчат някакви подострени моливи С учудване прочитам табела, според която това е монумент посветен на родения в града Роджър Тейлър, барабанист на "Куин" . Ъ?? На върха на клечките са издялкани палки за барабан. Ъмммм....




В съседна алея никнат табели за планети. Пак, ъ? Връзката е леко по-разбираема, тази част на града традиционно се нарича "Седемте сестри", което в астрономията обозначава Плеядите, и понеже това е твърде сложно за редовия гражданин, наредили табелки с познатата на всички Слънчева система. Ъммм... По-гъделичкащо е че на същото място през 16 век тук са обесили 16 пирата. Градчето започва да ми става интересно.



След парка явно сме кривнали в погрешна посока, защото вместо в "старинен градски център" се оказваме пред друга градска порта, т.е. излизаме навън.



В далечината са нов квартал, мотел, и дори градската табелка от неотдавнашното време, когато това е бил краят на града - изобразява нещо което отдалеч ми заприличва на благородник държащ ракета за тенис... Половинката върти очи и ми обяснява че не било "ракета", а "свитък" и че това трябва да е капитан Ванкувър, описал точно морския бряг от Калифорния до Аляска и свитъка трябва да е карта. А онези три "метли" отгоре на герба били кръст с драконова глава на дръжката. Мммкейййй....



И понеже студеното време не предразполага към километрични разходки, се набутваме в мотела в търсене на указания. Явно сме влезли в странична врата, защото рецепцийката е по-малка от будка за вестници, и вътре няма никой. Съседното ресторантче изглежда по-оживено, набутваме се и там, където услужлива лелка със светнали очи ни обяснява как да стигнем центъра - обратно по същата улица която ни доведе до тук...

[Asteri]

Най-после излизаме на познатия кален бряг на реката и нещо обозначено като пристанище. Морето е в много далечната далечина:



В миналото реката е била дори още по-широка, но при отлив е могла да се пресича пеша. При прилив е имало ферибот, а и корабите спиращи в пристанището са били толкова много, че е могло да се пресече до другия бряг просто като прескачаш от палуба на палуба. И така са карали 500 години. За мост са се сетили едва през 19 век.



Малък монумент показва разни капитански имена, свързани с града - Джон Смит, основател на американската Нова Англия и женен за Покахонтас... Отец Никълъс от Лин, пътувал чак до Исландия през 14 век и вероятно дори стигнал до Америка... Капитан Ванкувър, участвал в околосветското пътешествие на капитан Кук, след което плувал около Северна Америка...

А това дали е Дядо Коледа, който си преглежда списъка с непослушните деца на телефона, или Морски Вълк търсещ неизследвани територии? Градът доста се е променил и професионално, сега е пълен с адвокати и счетоводители вместо с моряци. Шансът това да е Дядо Коледа разменящ имейли със своя счетоводител, е много голям.



Наоколо е най-старата част на селището, което е започнало съществуването си просто като "Лин", но понеже го командвал епископ, името станало Епископския Лин. И когато Хенри ХIII награбва църковните имоти, награбва и името на града, и го прави Кралския Лин. Като гледам нашествието на литовци, току-виж станал Литовския Лин



Мястото от картичките - статуята на капитан Ванкувър и 300-годишна морска митница, ползвана до неотдавна. Наоколо са били къщи на заможни търговци, които са обичали да гледат как техните кораби си пристигат от далечни страни:



Оставяме капитан Ванкувър да се пъчи и продължаваме нататък. Половинката нещо ме дърпа за ръкава към някакъв сокак. Поглеждам, цъкам кадър, но не е достатъчно. Информационна табела е разбутала интерес, както и някаква лелка която забързано клопа по калдаръма пред нас. Е, да видим кво има - "Фериботната алея" води до, ъм, ферибот, един от първите в страната. За да се стигне до другия бряг по сухоземен път се е заобикаляло към 18 км, плюс плащане на големи пътни такси наложени от Лорда на Райзинг (и на него ще му идем на гости, утре ).

Свита част от мнението:

През 13 век операторът на ферибота е плащал ежегоден наем от ... една скилидка карамфил (подправките са били голяма работа, на друго място за едно карамфилче е могло да си наемеш богаташка къща за цяла година. На някой да му се намира излишна машина на времето? )



В тесния сокак старинните домове носят закачливи имена, "Къщата с паяжините" и т.н. След усилено взиране откривам фериботчето (лодка за пешеходци ), дребно като играчка от лего. Вляво от стълбите е, добре камуфлажирано ...



С кикотене тръгваме обратно по тесните улички на градчето. Не знам дали заради тинестата почва отдолу, но доста сгради са накривени:


Трябва да заредим и с гориво, в случая кафе, но по навик влизаме в кръчма - за разлика от кафенетата, тук е празно и тихо. Кафето го раздават щедро с четири опаковки мляко и сметана - получава се мазничко, но си го излочвам като добро прасе, надявайки се че в студа навън ще охарча излишните калории. В центъра също вече утихва, а още няма пет часа. Тук явно си лягат рано, с кокошките. Пред сергиите сърдито стои статуя на Крал Джон. Именно той прави от Лин пазарен град, с което помага на селището да се замогне, но впослествие пък сам губи съкровищата си в морето наблизо (или поне такава му е била версията за пред застрахователите ).

Отначало си мислех че това е грифон отгоре на герба, после прочетох че било пеликан?! Символиката с драконовата глава и кръстовете е свързана с историята на св.Маргарет от Антиохия - по източноправославному св.Марина.



Церемониалната версия :



Основната църква в града носи титлата "minster", което е една стъпка под "катедрала" и е наречена на св.Маргарет. Вътре не е грандиозно, но има внушителен (за пуританските местни стандарти) олтар и много стъклопис с необичайно количество женски образи:









Органът е немски, англичаните нямат достатъчно фантазия да творят подобни красоти:



Пиратско съкровище?





На входа й са отбелязани нивата на няколко наводнения:



Тези винаги ме развеселява :О



Интересно лилаво дърво:



Зазяпвам се по късните череши докато половинката нещо бръчи нос над табелата под тях. Преди да стане парк, мястото е било гробище. Бррррр...

[Asteri]

От къмпинга ни бяха дали купон за 50% намаление в една кръчма на фермерска тематика:



Вътре е хамбар, разделен на кътчета. Скътахме се в еднин ъгъл обзаведен с църковни пейки:



На бара като поръчвах "на калем" ми взеха кредитната карта. Слагат ги в индивидуални сейфчета зад бара и ти дават некъв такъв ключ:





От ходене се бяхме успали, та пихме кафенце вместо бира. Невероятен каймак, ммммм. Заради намалението си поръчахме най-скъпата манджа в менюто - мешана скара, но е далеч под висините на българската класика. Мо'е ли мешана скара без кИфтета! Не можe и не трябва!



Обратно в къмпинга намирам входа препречен от глудница лендзещи се песове и кикотещи се пенсионерки. Тупурдията бързо се изнизва по горска пътека отстрани и докато си стигна до мястото наоколо се чува само чуруликане на птици. Със задоволство отбелязвам че столчетата с които съм си маркирал (пише че трябва ) терена все още са там. Къмпингът отново е призрачен.



Такива индивидуалните мивчета не съм срещал другаде:

Свита част от мнението:

Шарените завески за душа са единственото нещо което създава пролетно настроение в момента:



Излязохме да се разтъпчем. Наоколо щъкат гълъби кръгли като футболни топки които едвам катерят низкостоящите клони по дърветата. До рецепцията откривам прясно насадена градинка подправки, която макар и хилава щедро тръби "моля, наберете си". Вътре са няколко вида мента (чували ли сте за бананова мента? А за ананасова? И аз така. ), джоджън, магданоз, див лук, градински чай, риган, мащерка и нещо което на български било "ревен".



Душ за кучета и велосипеди:



След стъмване:





На сутринта, рано орехче рано пее. Топчо:



"Виж хората какви неща имат, а ние - на пода, като неандерталци!" Дословен цитат.




Закуската щяхме да я пазаруваме готова, от консерва - боб с омлет, бекон и наденички - но докато оглеждах супермаркета видях готов омлет ("испански", с лук и картофи) и ми хрумна че може да си изтъкмим по-вкусна версия:



Някой е забравил да издои кравата, а е твърде рано за магазинчето в къмпинга, и кафето остава черно. По някое време пристига катерица, на която хвърлям парче картофено хлебче, но катерицата нещо не беше почитател на ирландската кухня.



Дрозд :



Самоходен будилник



Ловим маршрута нататък, към друго село принадлежащо към имението Сандрингам, "Замъка Райзинг".

[Asteri]

Яяяя, слънце!
Къща на 400г:



Паркирам се до църквата, защото не се сетих че крепостта си има паркинг... Кафето още не е подействало...

В девет сутринта наоколо щъкат само червеношийки. Църквата е заключена ( лелка с педя дълги ключове в ръката се заклатушка небрежно по пътеката в десет без пет), но има някакъв надпис че е за "тиха молитва и медитация", което ми звучи като намек че не щат зяпачи.



Замъкът вероятно отваря в десет, но при липсата на други забавления правим пробно кръгче натам. Покрай страноприемницата:



и уличен фенер, по някаква причина закичен с венец макове в чест на ветераните:



На щик! За атаааака - Ураааа!

Свита част от мнението:

Свобоооодно! Още не са отворили портите...



Най-после се вдига флагът:



Стратегическата позиция е била собственост на ред едри благородници, като се почне от братът на Вилхелм Завоевателя. Крепостта е строена 1140г от нормански барон по случай женитбата му с вдовицата на крал Хенри I. През 14 век сградата се обитава от французойката Изабела ("френската вълчица" за който е чел "Прокълнатите крале" и момата в която се влюби Мел Гибсън в "Смело Сърце"), вдовица на крал Едуард II. Два века по-късно Хенри VIII дарява замъка на норфъкския дук, най-влиятелната личност след краля, чието семейство е собственик и сега.







В края на средновековието крепостта мирясва и става ловна вила.
Предверието някога е било богато украсено, за да се даде възможност на гостите да се впечатлят от изтънчения вкус и богатства на собственика, докато чакат да бъдат приети. Било е доста проветриво, без стъкла, само с дървени капаци на прозорците.



Външната стена е толкова дебела че впоследствие в нея са намерили място за коридор...



Чао на баронските владения:



Минахме през Тетфордската гора - тук горите са толкова малко, че всяка си има наименование . Тетфорската е предимно борове, само край пътя е разкрасено с широколистни. Вътре се губихме веднъж... три часа разходка, почва да се мръква, пътечките без маркери... Не че не може да се излезе, но номерът е като излезеш да не се налага да трамбоваш още три часа за да си стигнеш до колата



За пикник спряхме в двора на селски социален клуб - възрастта на посетителите си личи по това, че отвън имаше закачен дефибрилатор







Дояждаме останките от закуската... Освинването беше вчера, днес вече става ослонване...



Натюрморт:



Пейзажът отвън:



Новата част на селото:



Тамън е нацъфтял дивия магданоз (тук му викат кравешки магданоз ), който и ухае, мммм. Обаче имал три отровни двойника и ме е страх да бера...



Още малко зелено:









Антракт!

[Asteri]

Преди да съм успял да обработя снимките се намери повод за още един излет. Прибираме се сряда, четвъртък се обажда един ортак, били ли сте на дърворезбарския фестивал? Не. Ми той е този уикенд, супер, трябва да се види. Окей... Цъкам из интернет и дори намирам още един фестивал, с латерни. Програмата за събота-неделя е готова, речено-сторено. И на къмпинг, нали. За да спестим километрите, де, въобще не е защото сме се пристрастили към къмпингуването, ама хич. Вечерта дори сънувах че съм на къмпинг

Петък вечер, шест без десет тръгвам да ровичкам къмпинги... Харесвам си един голям, граничещ с река, потривам ръце, дигам телефона, дзън, дзън, тцъ, рецепцията естествено е пуснала кепенците за днес. Опа... Давй гугъл, който изплюва още две места, хипарска работа, палатки на неокосени полянки, старовремски фургончета.. Обаче! Едното не пуска въобще каравани, другото иска поне два дни престой. Увисваме носове. Упоритото търсене все пак дава резултат - съвсем новичък къмпинг, почти апокрифен. Има само едно ревю, по случайност от посетител, който е бил на същия дърворезбарски фестивал миналата година. Плахо звъня в осем вечерта, не е рецепция, частен дом, хората са си вкъщи и ура! Там сме утре.

Тръгваме, 20км нататък нещо ме човърка. Почвам поред по списъка на забравяемите неща - портфейл, телефон, пижама, четка за зъби взе ли? Сичко е тука. Отзад кемпи нещо ми изглежда празен... И ми проблясва. Одеалата взе ли? "Не, ама имам двойния спален чувал." А аз какво имам?

Постоянно в кемпи са две мижави летни одеалца. Пресмятам дали могат да преборят 11-те градуса студ довечера. Тцъ. Чудя се дали дърворезбарите продават одеялца ...

Не нося яке, а синоптиците пак са се измайтапили: 18 градуса в никой случай не изглеждат така. Добре че освен оптимизъм, си нося пуловерче.
Знам, де, знам. Следващият път ще се вслушвам във форумната мъдрост...



Събитието едва е започнало, а вече е тъпкано. Пъплим в конвой насред ръмеж:



Уредници са скаути, с червени пионерски връзки, хаха... Суперефективни в командването на трафика, и в развиването на пластмасова мрежа за поредния паркинг. Поляна има колкото щеш, теренът е някакво имение. Едва се е образувала опашка за касата и изникват още скаути, и почват да продават билетчета отстрани.



Вътре обстановката е малко по-неглиже, не е много ясно кое къде е, но айде, събитието е хипарско, леко хаос, и дребни изненади.

Индиянци?

Свита част от мнението:

Цигански лъжици:



Антикварни уреди:



Страховити фигури:



Домът на собственика:



В "двора" имаха още две къщи, едната май се дава под наем като вила



Д'Артанян щъкаше бос, а наоколо всички с палта... Рекламната му табелка гласеше "горд Антибизнесмен"




Занаятчии, хипита, странни хора...





Готино кюмбе:



Мега красиви неща:









Някакво разлято стъкло, странна работа...



Готин 300-годишен хамбар:



Точно стъпвам натвън и се чува писклив, префърцунен глас. Периферно мярвам насред тълпата лелка бутаща сладкарска количка, отстъпвам да й направя място, но нещо не е наред както с лелката така и с количката...

Кокилите й ефектно завършват с миниатюрни обувчици, които ме хвърлиха в продължителен хилеж. Много сладка комедия:



Подправки и билки. Имаше и неща като "дебелец, срещу уроки"...



Черешкииии:



Стол за... 500 лири



Барът беше с насълзяващата цена от 5400 лири...



И викингите бяха доплавали...





Трион за хляб от Апалачите. Суперефективен, но се замислих че всъщност няма къде да държа подобно нещо в кухнята на място където няма да ме пореже...



Тук се правеха лъжици за по 30 лири...



А този чича разправяше много интересни неща за стрели, примерно тази с форма на полумесец била за да бодне и подплаши коня, така че да падне ездача и да му вземете коня ...



Дечурлигата ги забавляваха да правят разни неща. Тук от някаква вода правеха хартия... Голям фокус.





Отникъде изникна този механичен дзвер, моменталически наобиколен от дребосъци, които тръгнаха да въртят разни ръчки. Играчка на самообслужване, дори пуска сапунени балончета. Искам такова за нова година:



Четка за зъби???



Покрай къщата имаше някакви затънтени алеи, шмугнахме се натам, по едно време с чу карибска музика...



На друга полянка - африкански акробати:



По едно време гледам че пред сергиите за манджа се точат огромни опашки, чудя се тия хора не са ли закусвали и виждам че часът станал два! Скътаваме се на тихо място зад сергиите, с изглед към езерце, да си изкльопаме обяда. За пет минути дори изгрява слънце и става райско, но още преди да е изстинало кафето същото прави още сума народ и мястото става адски тъпкано:



И тези бръмбари трябва да са били гладни, така са нагризали ябълките:



Шеметни рисунки с пирограф:



След пет минути този готин шкаф вече беше отнесен:



Ъм, още една малка къща в двора на голямата къща...



Джунджурии от дъбов материал, ваден от блата, където е престоял 4000 години...



За елфи и хобити:



Еднометрови къщички за птици. Не знам дали биха привлекли вниманието на врабците, но на хората - определено!



И това:



Към четири следобед се изтърколихме навън, омаяни.

[Asteri]

Рибарин на палатка насред селото:





Къмпингът беше до частна къща, в двора - купон, забелязаха ни веднага, собственикът един бъбрив, няма отърваване. Питам иска ли да му покажа картата, понеже се води че е "само за членове" на Караванения клуб, той - "не, всички са добре дошли, толкова средства съм хвърлил в това място, трябва да се изкарат обратно" Банята още не е достроена, има един душ/WC, но липсва мивка за чинии, обаче е оставил електрически чайник и легенче. Пич.

Няма проблеми, има външна чешма и канал, ситуацията е леко походна. Може да се паркираме по желание. Почти се разочаровам че не сме сами, заварвам палатка и микробусче-кемпер.



Половината поляна е неокосена, за "палатки насред диви цветя", някаква хипарска мода, но в момента няма нито палатки, нито цветя...



Тръгвам на проучвателен тур. До поляната е една единствена сграда, но през стъклената й врата се виждат натрупани кутии боя и разни строителни материали... Отварям плахо и попадам в ... кухня? Разпознавам обещаните чайник и легенче, значи сме на правилното място.

Свита част от мнението:

Отвъд строителните материали е нова-новеничка баня и отделно WC, до което са струпани някакви преградни плоскости, вероятно за още кабинки. Добро начало.



Отвън изненадващо се появява дълъг товарен влак... След няколко минути минава същия в обратна посока, както и малък пътнически. Хмммм.Въпреки че шумът не е фрапантен, не съм във възторг... Влаковете обаче вървят по някакво странно разписание, цялата вечер минава само още един, после всичко утихва чак до другата сутрин, когато също минава един единствен... Окей сме. Мястото си е супер.



Привечер съседния кемпер се изнизва към изхода, шофьора ухилен до уши ни ръкомаха здрасти все едно сме стари познати. Време е и ние да направим същото.



Усърдно съм набелязал кръчма за вечерта, дори има резервен вариянт, но половинката е награбила някакви брошурки от "кухнята", сред които е и меню за друго място. И.Просто.Трябва.Да.Се.Иде.Там. Защото.Така. Оказва се не-лошо, дори омитаме чиниите прекалено бързо и е твърде рано за прибиране. Има време да "инспектираме" още една кръчма, за кафе. Както и близкия супермаркет, където за съжаление не подават одеалца, но продават юргани. Ура. Топлоооо!



Някои си къмпингуват в полето:



А ние сме тук:



Ако си носех бинокъла, можеше да гледам телевизора на съседите



Мекичко. Спахме цели десет часа, като буби :



По някое време отвън минават светлини, които на сутринта установявам че принадлежат на нов посетител:



Дървени поставки за чаши от вчерашното шоу и мързелива закуска с вкус на талашит ... Всъщност вкъщи никога не ядем подобна закуска, но като сме "навън" е традиция да се нагласи поне някакво подобие на "пълна английска". Дава повече енергия за обикаляне





Миенето малко първобитно, но то си е част от приключението. Вътре вряла вода от чайника, после тичай навън за студената вода, после обратно вътре за сапунисването, после пак навън за плакненето... Затова не се дебелее през ваканцията





Навън упорито ръми, но докато си намерим паркомясто за латернаджийския фестивал, небето леко почва да просветлява.















Музиката излиза от тук:



В езерото рибарства само местния клуб, през няколко метра чичка с пълни такъми:









Изгрява слънце и температурата скача с поне десет градуса. Пред латерните имаше шапки за събиране на пари, но не за собствениците а за благотворителни каузи :



Разнородни зевзеци:





Някои латерни са по интересни отзад:



Насред механизъма забелязвам ... поничка ??? Досрамя ме да питам...



Сладоледаджията пристигна с това:



Холандец:



Собственика тропаше с дървени обувки:



Надничане в църквата:









Още държат великденската сценка:



Чайна:



Префърцунени магазинчета:



Латернаджия:



Самоделка:



Музикални кутии:







и дори музикален фотоалбум:





В кафенето: "закрепете монета върху лимона и спечелете напитка". Хммм... първо ще потренирам вкъщи Поръчвам най-големия размер кафе, което едвам излочвам - половин литър... Следобяд имаме да посещаваме и мелница.



Неделя е, и наоколо щъкат антични автомобили към разни сбирки. Тези си бяха с пълна униформа и оборудване, ама малко са закъснели за Виетнамската война:



"Баничарка":



Временцето продължава да е мммм, муцка:





Не педразполага към бързане:

[Asteri]

Забелязах че пощенските кутии, на които винаги има инициалите на монарха, вече ги правят с временна табелка, лесна за смяна



В кръчмата до мелницата намирам сбирка на спортни ситроени-триколки:

Свита част от мнението:

Сингер, като шевната машина на баба



Мелницата а съжаление е "обезглавена" за ремонт:



В нормалния си вид:



В мелницата пускат само по няколко души на тур и трябва да се помотаем докато чакаме.



Талбот. Чудя се няма ли да им излетят шапките като карат:



Остин Хийли:



Мелницата е от 1860г, след ремонта отново ще се движи и мели брашно, но по новите европейските здравни стардарти брашното няма да е за ядене - от мелничните камъни се ронят частици и т.н. До нея е спряло антично фургонче-кафене:









Пристига и един Даймлер:



Най-после идва нашия ред за мелничния тур, който започва с кратка лекция по безопасност, как се катерят почти вертикални и ултра-тесни стълби и къде да се тича при пожар. След минута гидът пък обяснява как алармите за пожар лесно се задействат от брашнения прахоляк и затова са с извадени батерии, хахаха. Нататък научавам сума ти интересни неща, като това че мелниците се спират трудно и са доста опасно място при буря, че от ябълково дърво се правят зъбни колела, и че позицията на платната отвън значи разни работи, "добре съм", "имам нужда от ремонт" и дори "идват немците!".



Гледката от средата, до най-високия етаж не пускат заради ремонта:



Цъквам нещо шарено и получавам похвала - открил съм парче античен мелничарски камък за ръчно мелене. Самият камък е парче от морена? влачена с ледниците чак от Норвегия преди появата на Ламанша. В съседното поле са открили голям такъв камък, но учените "не знаели къде да го денат" и го закопали обратно, ако пак им потрябва. Хилеж...



Още антики по пътя. И едно синьо небе се облещило, не ми се прибира





Благодаря за вниманието!

[backstage]

Браво бе! Жестоко! Супер интересно ми стана

[Hobos - Тошо и Ели]

[loveforever]

Изключително интересно ми беше да разгледам и изчета всичко. Показаното в някои аспекти ми изглеждат толкова различно и странно, че все едно с машина на времето съм се пренесла в някакъв по-особен и различен свят, сякаш съм попаднала в друго измерение на действителността.
_________________
Магия в лилаво

[kaloyan]

Супер !
_________________
Memento mori...

[Катя и Ники]

Отново страшно увлекателно. Благодаря! Наистина се пренасяш в друго време....

[kvp155]

Ех тези англичани, уж скучни и прозаични, а след такъв добър български разказ, станаха и интересни.

[ilkomuhata]

Браво

[North wind]

_________________
Търсиш път! За какво ти е?