kemper-club forum

[Роси и Стоян]

Наближава края на април , пуснали сме си отпуските и пак броим дните до 25-ти когато ще "късаме синджира"
Плановете ни този път са : Белгия и Холандия като на отиване на горе минаваме през Елзас (Франция) , а на прибиране ще минем по "Романтик щрасе" в Германия. Приблизително едни 7000км. - чудесен маршрут

Подковани сме с координати .....интересни места...... абе дето се вика "със топ не можеш ни мръдна" и започваме периодично да проверяваме прогнозата за времето в тоя район ,както и също така периодично да провесваме носовееее....
Времето не се очертава да е хубаво .....дъжовееее през 95% от времето когато ще сме там.
Въпреки това успяваме да запазим още няколко дена хладнокръвие и да се правим , че не виждаме това което виждаме , но с наближаване на датата за тръгваме започваме лееееекинко да се притесняваме.
Знаете колко неприятно е да вали по цял ден и да не можеш да си покажеш главата от кемпера , а и да излезеш на разходка и да се прибереш мокър като мишок .....пак не е работа.
Разбира се тя и разходката ще е толкова разходка, абе няма да е пътуването което чакахме толкова......
Добреееее......разбрахме , времето не го е дерт , че проваля нашите планове и какво друго ни остава освен ние да се съобразим с него.
Роси разбира се е готова с поне още два "резервни" варианти на завършени маршрути , вадим папките и се почва едно чудене и умуване :"ко прайм сяяя....."



Вариант 1 - Италия ( Тоскана )
Вариант 2 - Италия ( южна Италия и Сицилия )
Вариант 3 - Португалия
Разполагаме с 20 - тина дена , значи имаме достаъчно време ( за нашия начин на пътуване ) да обединим вариант 1 и 2 в един маршрут и да "овършеем" Италия от горе до долу, но пък някак си ни се искаше да ги запазим като две отделни "близки" екскурзийки. Близки в смисъл , че са ни на 2000км. и спокойно можем да си ги направим и с по малко отпуска. И то кво остана ....... трети вариант Португалия.
Лошо няма , какво не и харесваме на Португалията......време има......няма да вали.....топло, слънчево......супер.
Тъкмо ще включим и Гибралтар , че миналия път го пропуснахме
Трябва да преизчислим финансовата страна на пътуването защото ще "вдигнем" малко километрите и пътните такси и докато пресмятаме кое колко и т.н. в главата ми се прокрадва една идейкаааа....... ми то отивайки до Гибралтар ще сме на един ферибот разстояние от Мароко.
Пускам мухата на Роси и тъй като на нея там и хареса много изобщо не се наложи да я "кандърдисвам"
Като в ония лаф " Едвам ма нави"
Бяхме си обещали , че ще се върнем там и в тази връзка тя си имаше подготвени места и координати за една 6-7дневна Мароканска разходчица.
Хайде пак на ново преизчисляване на километри ,магистрални такси, фериботи и дни ......ииииииии.......... ми кво "иииииии".......там сме!
Посвихме малко Португалията.....понаредихме дните за Мароко и хоп... всичко си идва на мястотоооо......
Ако миналото лято някой ми беше казал ,че след има-няма година пак ще отидем до Мароко нямаше да повярвам. То да не е в задния ни двор дето се вика , че да го удряме на махала ама гледай как се завъртяха нещата.
Луда работа , има два дена до тръгването ,а ние сменихме кардинално посоката .......къде е Амстердам къде е Сахара.....
Някак си последните 2-3 месеца си живяхме с мисълта , че ще пътуваме "на горе" и сега не можем да се адаптираме. Ама то и няма никво време за адаптации така ,че кой се адаптирал да се качва ....... кой не е да си седи У Бургас и да си се адаптира. Ти да видиш ....кво бързо пренастроихме "часовниците" на мароканско време
Не може ли ,а .........не мооожелии.......глей как за отрицателно време се барнаха с шорти , джапанки и "цайси"
В интерес на истината още няколко пъти хвърляме погледи на прогнозата за времето ама ... нЕма да го бъде явноооо
Така, че официално пътуването ще е към Португалия , Мароко и каквото "изпадне" по пътя
Ще вземем и папка "Холандия и Белгия" както и една шепа боб който можем да хвърлим на Залоке в Словения и да видим на къде ще хващаме
Този път нямаме време за "тематични" тениски и "татуировки" за кемпи
На 25-ти април и двамата сме на работа и тръгваме към СофЕто около 20:30 и към 00:30 сме на паркинга на Икеа където и ще нощуваме , а утре ще се видим с децата и газ на буталата , че пак доста път ни чака
Сутринта докато пием кафето както се бяхме разбрали ни идват на "свиждане" и към 11:30ч. си бием камшика към границата.



Задали сме координати С 45° 54' 34.7" И 15° 24' 01.4" на почивалище Залоке в Словения което е ние на 840км и ще е крайната точка за деня.Минаваме границата безпроблемно и без забавяне и подкарваме ония "интересните" сръбски километри.......ма то гледки.......ма то пътища......
Като споменах за гледки и пътища май само ние не сме показвали снимка на тунелите им



Качваме се на магистралата и там гледките продължават разбира се ....драки.....вестници по тях........разкошотия......
Заковал съм темпомата на "крайцерска" скорост ~95км. и летииииим ли летим....... поглеждам на навигацията оставащите километри и.......баси сумати време " летим" пък сме прелетели само 65км. Хм........ продължаваме полета още известно време и поглеждам пак......хм...... ми не вървят тия километри нещо. Чукам с пръст по екрана на навигацията както по стъклото на спрял часовник с надеждата да тръгне ама............
Продължаваме още мааалко така и в един момент ни "свирва влака" и сменяме начина на предвижване поне до като минем тая "интересната " Сърбия
Значи , темпомата на 120 и след около 30мин. поглеждаме към оставащите километри и........ аааааа можело значи , а?
След един обяд на ОМВ (спираме на тях защото имат free wi-fi) и 15 тина еврака магистрални такси сме на хърватската граница. Тук също минаваме рЕзко и без забавяне и спираме на първата Ина (почивалище Спачва) да "нахакаме" резервоара с гориво и разбира се следобедно кафе
Мятаме се по конете и отново се кротваме на "крайцерската" скорост ,ноооооо след има няма 20-тина километра пак стигаме до заключението , че така няма да стане и променяме отново концепцията........ значи....държим 120-130 до Залоке, а утре вече - кротко.
Стой та гледай как се топят километри при тая скорост.....прехвърчаваме Хърватия и към 21часа сме на границата със Словения. Тук в обратна посока (към БГ) има доста голяма опашка, добре , че заминаваме ,а не се прибираме
Купуваме си винетка 15 еврака, лепим си я на джама и ...... ми те останаха 20-25км. да си ги изкарваме на "форсаж" да не си разваляме темпото накрая
След 20-тина минути сме на почивалище Залоке (бензиностанция Петрол) , вечеряме ......гледаме малко ТВ и по леглата.



На сутринта кафе, мафе и потегляме. Миналата година на този ден от пътуването сме изминали 1100км. и днес няма да оставаме по назад така ,че нямаме много време да се "ослушваме"
Така и така забравихме да вземем боба за да "фърлим" един боб за последно да видим какво ще покаже - на къде да хващаме. Занчи посоката е Мароко и Португалия
Тъкмо потегляме и като пречерня...като се навъсиииии.... и като запука един дъъъъжд - малиииииии чистачките на най-бързата степен ще изхвърчат от осите си и не могат да смогнат и така през цяла Словения.
От де се излива тая вода , край няма.....
На 20-тина километра преди границата с Италия спираме на бензиностанция да допълним резервоара с по - ефтинка нафта. Сметката ни е 60 евро и Роси отива да плаща , а аз премествам кемпи от колонката да не пречи и я изчаквам. Връщайки се ми обяснява , че не успяла да плати с карта макар ,че опитала с две различни. Служителката и обяснила че транзакциите са не успешни и поискала да и платим в брой. За първия опит Роси получава СМС , че е не успешен и плаща в брой да не бави опашката и тръгва. Позачудихме се как пък и с двете карти неуспешна транзакция ....... ама пък що да не - машинарии
Тръгваме и след около 15км. идва СМС , че плащането е осъществено............ опппаааааа........ браво!
Ко стана ся ?............."изплющяха" ни.
В този момент Роси се сеща, че и касова бележка за плащането в брой не са и дали , а тя в суматохата забравила да си поиска. Ся кво ....да обръщам на следващото удобно място и да се връщам до някъде си където ще е възможно да се кача пак в тази посока по магистралата и да ходим да се караме с бензанджийката....... замислям се за секунда и ..... не ...няма да се връщаме . Сипваме си по една студена вода и газ.
Значи миналата година във Франция на "плащанка" на магистралата автомат ни глътна картата и половин час
го обикалях като голям камък и псувах като каруцар, сега тая словенка ни "изплющя" пак с картово плащане което ни кара да вземем решение , че плащанията ще са само в брой.
Картови плащания евентуално само в краен , ама наистина краен случай.
Минаваме италианската граница и цепим в посока Венеция , но няма да спираме там. За наш късмет дъжда поизостана и продължаваме по сухо.
Движението тук е доста натоварено, доста ТИР-ове и коли ,което пък пречи на опита ни да поддържаме "икономична" скорост.



Ако карам с 90-95 трябва да се движа с ТИР-овете в дясната лента, ако изляза в средната трябва да карам със 100-105 за да мога да ги изпреварвам все пак, но пък ако ТИР излезе в същата лента да изпреварва друг камион става еднааааа..... Ми те се изпреварват с половин километър в час и отива една цигара време докато се прибере в което време трябва или да чакаме или да излизам в лява лента. Излизайки в лявата лента обаче аз съм на принципа , че щом си там значи или караш или не трябва да си там и затова се налага да си изберем У лЕво иУи У дЕснооооо........ Давам "сичката" газ и левия мигач на кемпи и "закопчавам" темпомата на максимално разрешената скорост по магистрала в Италия, че и мааалко от горе



След по една пица за обяд , 64 евро магистрални такси, едно следобедно кафе и няколко wi-fi почивчици и среден разход на гориво.......... всъщност не искам да знам колко е разхода сме на границата с Франция.





Tук се сещам за един стикер с надпис "fuck the fuel economy" който съм виждал залепен по разни жипки с огромни двигатели.
В карайна сметка пълно щастие няма , едното е за сметка на другото
Френските магистрали ни посрещат със същия натоварен трафик както и в Италия
Спираме на първата бензиностанция след границата (където зареждахме и миналата година) и сега нещата са си по старо му, първо казваш колко ще зареждаш после пускат колонката. Слагаме 40 евро и продължаваме напред. Тук също продължаваме да се движим с максимално позволената скорост и може би за това "пропуснахме" бензиностанцията на която нощувахме миналия път и сега трябва да импровизираме
След около още 100-тина километра акостираме на голям паркинг на някаква бензиностанция на който за нощувка има наредени още няколко кемпера.
Днес финишираме с 1200км за деня.
Присламчваме се до "братчетчетата", лЕпим щорите и кой е гладен да вечеря ....кой не направо на десерта.
Имах предчувствие , че ще е шумно, но не съм бил прав - спахме като къпани
Сутринтаааа.......сутринта Роси събужда мен аз събуждам гарминката и кемпи. Пием кафе и задаваме координати С 37° 33' 14.0" З 002° 36' 31.0" на кемпер-стоп на 130 км преди Гранада на път за Ронда (Испания) където ще е и първата ни спирка.
Гарминката изчислява и изписва - 1075 км. , такааааа явно и днес пътуването ще е под надслов " кой му дреме за разхода на гориво"
Допиваме кафетата палим кемпи и му "скачаме на врата" от рано. Следват плащане.......каране.......обяд......каране.......тук там интернетче на някоя бензиностанция после испанската граница после пак..........каране и плащане........
Минавайки покрай огромно поле с рапица започваме да трепем нЕкви фъркати твари като в един момент звука от блъскащите се гадинки по ламарината и стъклото заприлича на онова "пукане" като когато си си "врътнал" пуканки в микровълновата (20-тина секунди преди да са готови) абе като да ни стрелят с картечница...... голяма сеч ви казвам След което по предницата ни остана слой близо един пръст дебел от всякакъква "карантия" и слуз , няма измиване ( за дебелината на червата по предницата се шегувам разбира се )
И така в игри и закачки неусетно към 20:30 часа сме на набелязания кемпер-стоп който се явява безплатен паркинг към хотел с голям ресторант към него. Има място за изпразване на мръсен резервоар и пълнене на свежа вода. Безплатни тоалетни отвън както и в ресторанта има и бани за които обаче се плаща.
Мястото е тихо , спокойно , хапваме , малко телевизия и заспиваме.



През нощта се пробуждаме от дъжда който ни е застигнал и чука яко по ламарината.
И тази сутрин процедурата се повтаря, Роси буди мен, а аз будя гарминката и кемпи. Ние пием кафе - кемпи и гарминката неееее
Днес както казах по горе сме до Ронда която е на 300км. от тук като сме запланували да и отделим няколко часа и над вечер да сме на пристанището в Algeciras. Вкарваме координати С 36° 44' 59.6" З 005° 08' 44.3" на безплатен кемпер-стоп в края на града (само паркинг) и отлепяме на там. Пътуваме в областта Андалусия и въпреки кофтито време гледките навън са хубави



















Пристигаме към обяд ,а най-тъпото е , че си водим и дъжда с нас.



Тръгваме да разглеждаме дъждовната Ронда. Мнооого неприятна история..... вървиш и джвакаш в локви.....пазиш да не намокриш фотоапаратите .... провираш се между чадъри по улицата......замисляме се , че може би в Белгия и Холандия през цялото време щеше да е така и си даваме сметка , че щеше да е мноооого изнервящо.































Поразходихме се , поснимахме до колкото е възможно. Като се сетя хората какви снимки имат от тук ,еееееех
синьо небе.......слънцеее....бели облачета.....красота, а при нас от всичко изброено има само облачета които по скоро са си облачища и дъъъъъжд......
Имахме записани координати на една "сладоледаджийница" където продават невероятно вкусен сладолед , но малката гарминка която носим със себе си когато сме пеш не пожела да хване сателит и така опитите да изближем по един сладолед удариха на камък. То като се замисля в тоя дъжд сааамо сладолед ни липсваше
Времето продължава да е все така "баси и времето" и затова тръгваме обратно към паркинга.
Отвързваме коня ,задаваме му координати С 36°10'46.0" З 005°26'28.0" на паркинга в Algeciras от където миналия март купихме билетите и се изнасяме в посока ферибота.
Координатите на самия офис от който се купуват билетите са:
С 36°10'45.5" З 005°26'28.4"

[plaskom]

[kaloyan]

Големи сладури сте !

P.S. Може ли да питам какво има в папката с надпис: "Задължителна папка при всяко пътуване" ???
_________________
Memento mori...

[ganev78]

а, аз може ли да попитам, мислили ли сте да пуснете на търг тези папки. Мисля, че има много "Know how" в тях. Аз лично бих закупил няколко

[Тони&Руми]

Ееех, размечтахте ме!

[ilkomuhata]

Страхотни снимки

[Роси и Стоян]

[Данаил Делчев]

Който няма автопилот - така медитира

[Роси и Стоян]

Последна магистрална такса в Испания и хоп ето ни "росни пресни" на паркинга който сега се оказа заградееееен и не може да се ползваааа. Хубавото е , че в района има много магазини с големи паркинги към които са се преориентирали кемперите.
Ние спираме почти пред офиса и влизаме с бодра крачка и усмивки тип "от ухо до ухо"
Момчето вътре се оказва същото което миналата година ни продаде билетите. Започваме с дежурното "хелоооуууу" и последвано от "ту тикет фор Марокко"
Момчето пита "ту персон анд........." и чака да му кажем с какво превозно средство сме. Миии "анд кампинг кар" отговарям смело
Следва пак въпрос " дъ фърст тайм ин Морокко" , глей го сега, хем ни вижда къв ни е английския и продължава да ни "тормози" , отговаряме : нооо секънд тайм ,като думичката "секънд" е придружена с показване на двата пръста за по сигурно.
Момчето се ухили и занарежда нещо на което от самото начало му "изгубих спатиите" , но като цяло от жестовете и физиономиите които правеше разбрахме , че уж ни помнел , да бе да.
Ама пък като се замисля колко ли такива като нас не знаещи никъв език минават от тук за билет, може и да се сеща , що да не
Както и да е , пита ни човека за днес ( 18:00 испанско време ) ли искаме или за "томорроу", ааааа ... никво "томорроу" бе мен, давай за "тудей"
Цената този път е 200 еврака за двупосочен "отворен" билет ,но разликата от 20 евро в сравнение с миналата година по скоро е от това , че ще пътуваме с друга компания ,а не че е поефтиняло ферито.
Сменяме си няколко стотин евро за един кош марокански дирхами и сме готови.



Вкарваме координати на терминала С 36° 07' 51.0" З 005° 26' 30.0"



и след 15-тина минути сме на опашката в очакване да ни натоварят.
Проверяват ни билетите и отиваме на пирса. Ферибота идва отваря "уста" разтоварват пристигащите и започват да ни подреждат вътре.
Качваме се в салона за пасажери и отиваме на импровизираното гише за да ни сложат печат за влизане в паспорта.



Час и половина пличкане и акустираме на пристанището.



Слизаме от борда и се отправяме към митническа проверка. Питат ни дали носим оръжие ,отговаряме :нееее. Носите ли дрон пита митничаря и в първия момент докато зацепя какво всъщност пита ,човека започва да пояснява :"флай камера" ахаааа вдявам аз - "ноооо.... , но флай камера".
Черпи ни по едно мароканско бонбонче с които пък него го почерпи шофьора на колата пред нас и ни пуска.
Развъртяхме едни марокански бонбонки , че да видим
Все още е светло , решаваме да караме още 100-тина километра на долу ( на юг ) до кемпер-стоп в град Asilah ( С 35° 28' 04.0" З 006° 02' 12.0") на брега на океана. Прави ни впечатление , че се вълнуваме защото отново сме в Мароко ,но .....липсва оная еуфория която ни беше завладяла при първото идване тук.
На излизане от митническия контрол младеж със светлоотразителна жилетка ни маха да спрем и предположих , че може би ще проверяват да не би да сме пропуснали нещо по документите и спирам.
Момъка се оказа най-обикновен "търгаш" и на момента започва да ни предлага мароканска СИМ карта. Нарежда на неговия си език нещо си от което схващаме само отделни думи като "интернет"....."фейсбук" ...."имейл"......
В първия момент решихме да го "отсвирим" ,но в следващия си викаме така или иначе утре в Казабланка трябва да търсим да си купим , а този ни беше на пътя.
Колко струва питаме на нашия си английски и онагледяваме с жестове за по сигурно. Отговора е 10 евро, което се доближава до цената която платихме миналия път и решаваме да купим картата .
Слагаме я в телефона ,изписва , че има 3G и предполагам , че трябва да се пусне СМС до оператор за активиране на интернета ,но момчето се направи, че не разбира какво му казвам и потегляме с идея утре през деня да помолим някой да "довършим" кънекшъна.
Не знам защо , но и двамата с Роси имаме някво усещане , че и тоя ни "изплющя" с 10 еврака ама де да видим какво ще излезе.
На флашката все още си седи "Arabic House Mix 2015" и тук му идва реда и на него ( нали пак официално сме африканци ) само дето тоя път волумето не е на МАХ
Спираме на първата бензиностанция и "фулираме" резервоара с ефтин газьол и пердашим напред.
След 7евро магистрална такса и вече по тъмно се озоваваме на паркинга на океана.
Веднага ни грабва местен със светлоотразителна жилетка и ни "намества" с лице към водата тъй , че сутринта като се събудим да имаме хубава гледка от "терасата"
Таксата е 40 дирхама което е почти 4 евро, даваме му 100 ,а "пазача" започва да се суети , че няма да ми върне и прави жест , че ей ся се връща с рестото и изчезва в тъмното.
Ние вечеряме и започваме да се оправяме за лягане , а от рестото ни - ни вест, ни кост
Айде и тоя ни "плясна" 6 еврака........и в тоя момент Роси започва да "вдига налягане" и да се ядосва : Още от първия ден ли почват да ни "щавят" ........ трябваше да си направим само Португалиятааа..... след което аз излизам и тръгвам да си търся шесте евра ресто
След кратко лутане по паркинга откривам светоотрзителната жилетка ,а притежателя и започва да се извинява и да обяснява нещо си от което разбрах , че тъкмо щял да дойде ама......мноо работа...нам кво си...... и т.н.......... номера
Дава ми 60 дирхама и междувременно се извинява още сигурно 14 пъти и пожелава лека нощ.
Връщам се в "къщи" залепяме щорите и лягаме.
Абе хора лежа ......стискам очите и си мисля.........само на нас ли ни се струва така или това пътуване наистина тръгна ........нещоооо......"на криво". Кой къде ни прекара и иска да ни......... . Неприятно усещане...... както и да е , дай да не го мислим. Хайде да заспиваме ,че да се събуждаме и да подкарваме Марокото
На сутринта............щях да кажа: Роси буди мен аз будя........ ама то тва е ясно вече
Кафето е готово , щорите са свалени и гледката през стъклото връща ......до някъде настроението на Роси.



Правим няколко снимки на паркинга и кемперите наоколо и да се мятаме по конете към Казабланка.











Миналия път я "байпасирахме" така,че сега ще отделим малко време на модерния град . Вкарваме координати С 33° 36' 23.3" З 007° 37' 41.1" на паркинг в близост до джамията Хасан II, като всъщност това ще е единственото място което ще посетим в този град. Излизаме на магистралата и гаааааз надолу.



Минаваме по чисто новия мост "Мох....................." чакай , чакай ....дали пък не се сещате как се казва моста
Миии....... Мохамед VI -ти миииии.... как иначе да се казва



Моста добре ама тука мааааалко се изложиха







Добре ,че обърнахме внимание на тази табела , че да разберем , че не трябва да се откланяме ,а продължаваме на долу.
След около 300км сме в Казабланка , като цяло модерен град с леки "издънки"



Тук също не прави изключение и почти всички Мерцедеси 123-ки са таксита и ги "пълнят' душмански - колкото мое да побере. Обикновено 4-рима отзад и 2-ма до водача. Някъде в България биха се изразили .... примерно: нахакал го е до канатите"











На един светофар до като си чакаме зеленото дочувам "нетипичен" шум докато колата работи на място (на ниски обороти) Заслушвам се по сериозно и ...... ами да ,чува ми се някъв шум като от......... примерно ,ролкааа, водна помпааа, лагер на алтернатооор ..... хидравлична помпааа......нещо от сорта и несъзнателно от устата ми се изплъзва едно "Оппаааа......" Веднага следва въпрос от Роси : какво стана.
Ами за момента все още нищо не е станало , но може да стане "мазало" отговарям. Следващите няколко секунди седим и се гледаме "като котараци" докато светне зеленото
На няколко пъти на следващите светофари по пътя се ослушвам за да се убедя , че шума е бил от нашето кемпи. В интерес на истината звука е много ... много слаб , едва доловим ,нооо..... се чуваааа.
На паркинга на джамията естествено идва чичка с дежурното си едно евро. Плащаме му и тръгваме към джамията ама вярвате ли , че точно в тоя момент хич .....ама хич не ми беше до нея
Правим лека разходка около нея (затворена е в момента) , правим и няколко снимки все пак ,като през това време умуваме на глас как да процедираме.





















Поумуваме още малко ... обрано на ферито към Европа лииии...... към сервиз лииииии...... и решаваме ,че миналата година видяхме пустинята така ,че ще я "прескочим" този път и ще караме към ферибота ,но за да не сме съвсем "валат" ще минем през Фес и Шефшауен и от там на пристанището. Разбира се ако се усили шума естествено ще търсим сервиз.
По план от тук трябваше да отидем до Paradise Valley близо до Агадир и после тръгваме на изток и нагоре към Сахара. Имаме набелязани няколко чудесни оазиса..... с басейни ....палмиии..... и за да не съм голословен ето за какво говоря.......
(снимките са от интернет)










тия крака можеше да са моите амаа......Бяхме си планували каране на АТВ в пустинята абе много....много ще изпуснем май ,ноооо........
Добрееее ... стига сме се разсейвали в пейзажи, решено е вкарваме координати С 33° 59' 25.0" З 005° 01' 16.0" на къмпинг "Le Diamant vert" във Фес и тръгваме.



Караме си обратно нагоре с едно такова никво настроение ,като от време на време ей такива гледки ни развеселяват



На бензиностанция с wi-fi спираме да заредим и да използвам да звънна по вайбъра на познат от Бургас който от няколко години живее и работи в Algeciras( Испания ) да го питам дали е възможно като слезем от ферито да ме заведе в сервиз и да помогне с комуникацията разбира се.
Сега ще попитате що търсим wi-fi по бензиностанциите ,а не си ползваме мароканската СИМ карта. Защото от паркинга директно отидохме до джамията и после обратно на паркинга и не дойде ред да помолим някой да помогне с активацията на интернета. А и в интерес на истината доста се съмняваме ,че ще проработи
Отплеснах се.
Отговора на момчето е: няма проблем само ми се обади ден по рано за да мога да "уговоря мача".
Ето работата се оправя.... до ферибота през Фес и Шефшауен имаме кажи речи 700км. и сме в сервиза
Настроението ни също взе да се връща.





Отново минаваме по моста .........я чакай да проверим слушахте ли внимателно разказа до тук или неее : ..... тааа ...... как се казваше моста..........как...как.....
тооочно такааааа.....Мохамед VI - тиииии

[ganev78]

[quote="Роси и Стоян"]

[danbog]

Видяхте ли че няма пустини, няма дюни, няма камили от тук до Казабланка. А вие не ни вярвахте. Чисто европейска Африка, само берберите са в повече.
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[Гого]

[ivan]

Без дъх ни оставяте ! Много е интересно/ меко казано/!Дори и в беда чувството за хумор и самоирония не ви оставя .
Евалла,машалла ,ашколсун ,Стоян ефенди!!!

[kaloyan]

[Роси и Стоян]

Минаваме покрай няколко бъдещи кемперисти и над вечер сме в къмпинга във Фес. Цената е 10Е има интернет на рецепцията има самостоятелни къщички ..... абе всъщност не е лош къмпинга.



















Настаняваме в обособената зона за кемпери, хапваме , баня-маня, отиваме до рецепцията да си "заявим" гид и да поджиткаме малко У интернета и по леглата. Обясняват ни , че сутринта след 10часа идват доста гид-ове и ще можем да си "пазарим" някой. Чели сме , че цената им варира от 10 до 15 - макс.20 евро.
Няма да ви казвам сутринта кой, кого събужда след което кафета, мафета и отивaме на рецепцията да си "цаним" гид който да ни води из гъстата мрежа от малки улички и сокачета в медината на Фес ,която е една от най- големите в света ,същевременно и най-големия лабиринт в Мароко.
Далеч сме от мисълта да се прaвим на герои и да се набиваме сами там и именно и затова този път го направихме "като хората" - на къмпинг и от там с такси и гид , а не както постъпихме в Маракеш - с рогата напред.
Добре ама 10ч. мина отдавна.....а гидове - йок. Всъщност дойде един който пък бил "резервиран" обаче и си чакал хората. Чакаме още малко ....пак нищо ....и този въпросния "резервиран" гид решава да предложи помощ като се обади на негов колега също (лицензиран ) гид. Казваме ОК след което резервирания звъни на "нашия" по телефона и се започва едно бързо дърдорене ,а мен ме напушва на смях и започвам да правя "превод в ефир" за Роси ......нещо от сорта:
- Асан ....айляк ли си бе брат.
- Даааа.....щоооо
- Тука едни шарани висят на рецепцията в къмпинга и чакат някой да ги "издои"
- Кво искат
- Ба ли ги , ела ги вземи ....развърти ги насам натам и им опъни едни евра.
И т.н. и т.н.
След като се наприказваха "резервирания" обяснява ,че "нашия" идва до 30мин. и ,че ще ни струва 400дирхама (40Е) и точно в тоя момент както си седяхме на дивана и двамата подскочихме на метър, метър и малко от земята.
За моя голяма изненада Роси проговаря френски и извиква " Се трошееее" в последствие се оказа , че изненадата е била и за нея защото и тя не знае как се е сетила , че това означава "много скъпо"
Шшшшшш , кво говориш бе човек , кви 40евро ...ти познаваш ли парите, а той започва бааавно да обяснява с един "мазен" тон, че това не е "случаен" гид и още нещо си което дори не си направих труд да се опитам да разбера.
Сега ....звънни пак на твоя "спешъл" гид и му кажи "да си сЕди дома" - нас не ни брой ," ай ши ви ...тииииииииит (цензура) и спешъл гидовете" , що не си ..тиииииит ... тиииит...(цензура)
Плащаме си къмпинга взимаме си кемпера , задаваме координати С 34° 03' 40.0" З 004° 59' 08.5" на паркинга ( на 4км. от тук) пред медината и ...... емиии ....пак "с рогата напред"











Този път обаче пътуването до там се оказва като "детска игра" , може би защото беше преди обед ......
На паркинга задължителната светлоотразителна жилетка ни "грабва" и ни намества до стената като за целта разкарва една лелка от мястото където тя продаваше салфетки...кърпички....цигари.....
Взима си стола оняа , ние заемаме мястото и и като почна тая ми ти лелка да кряка нещо....неразбираемо...да рита стола си ..... Обикаля кемпера кряка....кълне ......... луда работа.
Става ясно , че и заехме мястото на сянката и тя никак , ама никак не остана доволна.
Викаме си сега като тръгнем от паркинга и тая откачалка ще вземе да направи някой золум по кемпера и затова решаваме да и дадем 30-40 дирхама за неудобството. Не стига , че е "кибритлийка" ами и голЕм инат ..... неще парите , бута ми ръката и продължава да подскача около кемпера и кряка.
Оставяме я да си подскача ,а ние тръгваме към медината като на няколко пъти се обръщам да видя лелката дали се кротна.
Минаваме през "синята " порта и се потапяме в мароканската обстановка. Вървим само по една уличка с магазинчета, сергии и разни други щуротии като гледаме да не се откланяме много за да не се загубим из лабиринта.





















Освен хора по нея се срещат и .......животни ,но местните приемат това с олимпийско спокойствие.































Тук имаме "мисия" - да си купим........така мечтания от Роси фенер и не след дълго сме пред магазинче където има търсената "стока" , пазарим си и по обратния път към кемпера. Наближаваме паркинга и виждаме ,че лелката е "ударила" облегалката на стола в бронята на кемпи и си седи кротко - явно и е поразминало вече. Отключвам за да оставим фенера , а тя без дори да погледне дърпа стола си два пръста напред и продължава да се "блее". Бреее голям чешит ........





Ние обаче искаме да посетим "Riad Palais Bahia". Това е мястото където се обработват кожите , на което също всеки който е бил във Фес има снимка и където ония "спешъл" гид щеше да ни води.
Решаваме ,че с помощта на гарминката ще се опитаме да открием мястото по координати. Чели сме ,че няма навигация която би могла да те извади от лабиринтите на медината във Фес ,но ....ние сме длъжни да проверим дано точно да усетим момента преди да се загубим за да успеем да се върнем.
Тръгваме обратно към зелената порта и точно на нея виждаме мъж на около 60 г. прилично облечен ...риза.......сакооо... на чийто ревер има бадж (явно лицензиран гид ) и решаваме да попитаме.
Дааа отговаря човека , цената е 10 евро и "имаме сделка" , прибирам гарминката в джоба и тръгваме следвайки гид-а.
В движение водим криво ,ляво някакъв разговор, обяснява ни това, онова..... изглежда " свестен" човек. Казва ни ,че ще вървим 15-тина минути и ни прекарва по всевъзможни тесни улички и тунелчета.









Първите няколко минути се опитвахме да запомним от къде минаваме ,но се разбра ,че е абсолютно невъзможно това да се случи - няма такъв лабиринт и се отказваме .
Не ни остава нищо друго освен да му се доверим и да се надяваме ,че няма да ни изиграе както се е случвало с други туристи.
Гида ги води до там след което за да ги върне обратно иска доста по голяма цена от първоначалната уговорка. Ако не плащаш - оправяй се сам
Като гледам през къде ни прекара нашия човек , няма начин да се справим сами на връщане. Изключено ! Следва ме го , бърборим си някак си .... обяснява ,че е роден тук и тук е израснал, че познава всяка една уличка. То всъщност улички е малко пресилено защото имаше на места където минавайки раменете ти опират в стените на къщите отстрани и тунелчета където се налага да се навеждаш за да не си удариш главата.
На доста места се носи "аромат " на урина.......
Направи ни впечатление ,че въпреки слънцето което напича от горе, в тесните улички къщите пазеха сянка и беше доста прохладно.









Провираме се още малко из лабиринта и хоп.....ето ни пред магазин за кожи от чиято тераса на горния етаж се виждала въпросната "бояджийница"
Тук гида ни "предава" на собственика на магазина който да ни придружи до горе. Там ни дава по един стрък мента да си миришем защото миризмата или по скоро вонята е мноо яка. Обясниха ни , че първо обработвали кожите с вар , след което с изпражнения от гълъби ( натурален амоняк било това каза човека ) и чак след това се боядисват.











Правим няколко снимки и се "изстрелваме" обратно като "боса" задължително ни прекарва през отделните "зали" за кожени изделия., чантиии, мантииии......





Не минава и без демонстрацията със запалката " горим" няколко чанти и якета за да покаже ,че са "истински" след което прави няква крива и досадна физиономия от това ,че не се интересуваме от стоката му.
За наш късмет гида ни не направи "номера" с връщането ,а напротив - показа ни още няколко интересни (поне според него) места на които трябвало да обърнем внимание поразходи ни по магазинчетата......















.....и после ни заведе до мястото от където тръгнахме. Плащаме си , стискаме си ръцете ,свестните хора не са се свършили явно и поемаме към паркинга.



Лелката отново е седнала на " капака" на кемпера , еееееей голям инат и тва е . Егати и " стратегическото " паркомясто и чудото му
Отваряме си вратите оправяме се да потегляме , а тя седи кацнала отпред на стола си и не помръдва и чак когато отидох при нея и с жестове показах ,че искаме да си ходим тя се мести точно толкова колкото да не мина върху нея. Ееееййй баси и жената......
Правя една обиклока на кемпи да поогледам всичко ли си е на мястото и хооооп на задната броня от дясно някой се е изчуркал ама "качествено" , стига де .....абе стига бе......тц....тц.....
Чак ......"рисувал" .........баси хората....." химикалката" да му изсъхне тц...тц.
Тая леля стоя върху капака през цялото време......кой пък успя да опикае "мирията" без да го види тя. Изключвам да е нейно дело по начина на " рисуване" ......
Давай да се махаме ,че почвам да се дразня нещо .
Задаваме координати на къмпинг в Шефшауен и потегляме. Както и на идване насам, така и сега се изнесохме от града без нерви и ексцесии











По пътя спираме за кафе на една отбивка със сергии на която продават всякви джунджурии и плодове и с гледка към "гьола" Nzala el Oudaia















......след което отново по конете.















След вчерашната гледка на онова мароканче дето седеше на задната каната на онова камионче и си ръбаше кайсията ,таксито което беше пълно с "мръвки" до горе и тази която току що застигаме .....



.....си задавам въпроса : " моя един километър с който превиших скоростта миналата година ли им е проблема та ме глобиха с 20евро, всичката другата ли им е наред ? "
В тоя микробус по принципа на таксито има хора " почти един върху друг" и за капак за тия двамата смелчаци няма място вътре и са "виснали" на задната врата. Минава ми през ум ( да не дава господ разбира се ) ако тръсне в някоя по сериозна дупка и тия двамата се изпращят на земята ( дори и единия само да падне) , а аз както в случая карам зад него и ако в тоя момент съм си мръднал погледа да кажем към навигацията и ........... няма да мога да изляза от мароканските затвори до като съм жив сигурно. Давамe газ , ляв мигач и ги оставямe зад нас.



Наближаваме Шефшауен ,но още преди отбивката решаваме ,че се нагледахме на градове и едва ли ще видим нещо по различно от "циганията" на медината във Фес и в движение (без да намаляме скороста дори) сменяме зададените координатите с тези на товарното пристанище Танжер Мед ,където слязохме и профучаваме покрай разколона.
От тук нагоре нищо интересно , Роси дори не вдигна апарата от мястото му.
Би трябвало да имаме време да се натоварим още тази вечер на ферито и затова пращам един СМС на "моя човек" в Испания ,че утре живот и здраве сме при него и ,че ако се наложи можем да се помотаем в района ако трябва да изчакаме ( за нещо) майстора от сервиза.
Около 18часа часа сме вече на пристанището и отиваме до гишето да се чекнем, но човека обяснява ,че следващия ферибот на който можем да се качим е в 02:00ч. мароканско време което пък е 03:00 Испанско и плюс час и половина път и евентуално забавяне (което май си е системно) и ще сме в Европа към 04:30 - 05:00ч. Няма смисъл да правим чак такива гимнастики ,а по добре да изчакаме първия курс утре сутрин. Ще сме си починали ....наспани....... край решено е пътуваме утре с първото фери.
Нареждаме се до два френски кемпера (барабар Петко с мъжете) "вирим" и ние антената .....няма са излагаме я и готово



На порта има интернет фрии и използвам да се чуя по вайбъра с "нашето" момче за сервиза и хоооооппп......поредната изненада:
Служебно човека пътува тази вечер към Малага (работи на кораб) и ще се върне след 5дена.
Предлага да ми даде "координати" на сервиза само дето майстора говорел само испански , а ние само български и комуникацията ще е веселба
Еми честитоооо..... "доверения" сервиз отпада ,благодарим за съдействието на човека , полафихме си още малко и го оставяме да работи , а ние се заемаме с вечерята.
Докато хапваме върви оперативка на тема " ко прайм" и стигаме до решението ,че шума не се е променил ( все още едва доловим) и затова тръгваме по набелязания план. Спестените дни от Мароко можем да разпределим за из Португалия или пък да включим нещо друго.......Монако .......Италия....... ще го измислим.
Вече ще сме в Европа така,че където и да се "окоти" кемпера ( да е глух дявола ) ....репатрак .......,сервиз.......режат ни главата от кръста и продължаваме
Следва още малко интернет на аванта , малко ТВ и по леглата.
Стряскаме се по "никое" време от страшни викове и крясъци на някакъв мъж който беше побеснял явно ,че на последното фери няма място и трябва да чака сутрешното. Невероятен джангър вдигна със хвърлянето на кошчета за отпадъци.....със думкането по гишетата .....със събаряне за загражденията...... Абе " пълна програма" от всякъде, сигурно събуди и хората живеещи на първа линия до морето чак в Гибралтар.
Разбира се дойдоха 2 коли полицаи и върнаха тишината , но докато заспим отново мина време
Събуждаме се на време ,пием кафе и отиваме на гишето да се чекнем.
Усмихнат служител оправя билетите и връщайки ги казва ,че ако са ни останали дирхами можем при него да ги обменим. Да обаче там не е чейндж бюро и най- вероятно ще ги вземе по "трънския" курс и решаваме да си ги сменим там от където си ги купихме - при "приятеля" в Испания.
Палим кемпи и подхождаме към будките на граничната им полиция след което митническа проверка . Миналата година минавахме на рентген , но сега ни посочват да заобиколим апарата и да спрем отстрани.
Идва митничаря и иска да отворя багажника и страничната врата. Поглежда вяло и ми прави жест да изчакам да не затварям след което изчезва зад фургона. Викам си сигурно ще чурка и после ще прави по обстойна проверка .....дето ще стиска......
Явно не съм бил прав защото след има ,няма минута се появява из зад фургона и води негов "колега" на каишка. Малиииии към голЕеееем пееес. Егати немската овчарка......браво...голямо куче вЕрвайте ми. Не мога да сваря да му кажа ,че Роси изпитва панически страх дори от пинчер па камо ли от това "магаре" ръкомахам обяснявам да задържи "колегата" за минута за да дадем време на Роси да слезе защото ако го пусне вътре до като и тя е там рискуваме да и докараме някой сърдечен удар минимум....
Разбра ме човека , Роси слиза и пускаме звяра да души.
Сетих се за оня стар виц за Лазар дето засичал превишена скорост от храстите , а в нашия случай рентгена беше вързан зад бараката
Минава проверката , пожелават ни лек път и се нареждаме да се товарим. Мятаме се на борда и махаме за довиждане на Африка.













Сега е момента да споделя ,че това което сега видяхме от Мароко не ни допадна много и ако това беше първото ни идване тук най вероятно не бихме се върнали. Сега вече имаме база за сравнение и мога да кажа ,че това Мароко (до Казабланка и обратно) не впечатлява. Никакви гледки по пътя......нищо което да те накара да ахнеш поглеждайки през прозореца. Даваме си сметка ,че колкото по малко контакти с местните имаш толкова по добре. При миналото идване когато се е налагало да контактуваме с местни явно сме случили на хора . Както и ,че страхотните гледки които видяхме тогава към и от Сахара са компенсирали "циганията" от градовете. Този вариант само на градска обиколка идва малко в повече. Лично наше не ангажиращо мнение е ,че ако не се слиза до Сахара , а се обикаля само "градски" туризъм риска от разочарование е мнооооооого голям . В заключение ще кажа ,че в този момент на ферибота и гледайки отдалечаващия се африкански бряг Роси е не 100,а 200% категорична ,че повече никога, ама ниии...кооо...гааа кракът и няма да стъпи там.
Сега към момента на писането на тия редове (20-тина дена след като слязохме от ферибота)е на мнение , че трябва да се върнем и да си довършим обиколката ,нооооо без градове вече
Изключение може да направим за Шефшауен защото признава ,че сме действали емоционално и може би е трябвало все пак да го посетим .
Последно папка Мароко остава на "стенд бай" до като дойде ред да направим втора обиколка из Андалусия в Испания когато ще сме отново на един "ферибот" разстояние от Мароко. Знае ли човек ....може пък 2020г. да направим един хеттрик на Марокото
Докато изразсъждаваме всички тия разсъждения и без да се усетим сме пристигнали на "правилната част от света" както каза приятел (той си знае кой е) , слизаме и директно при "френда" да му върнем мароканските кинти ,а той да си ни даде евретата
Влизам в офиса и .......... ха , посрещаме жена която ми обяснява ,че на тоя етап няма евро за да ни обмени дирхамите и ако искам да отида към 18- 18:30 часа евентуално. излизам и се ядосвам ,че ни разиграва и в тоя момент мъж и жена германци с няква джипка влизат за билети до Мароко. Ето нареждат се нещата , изчакваме да излязат и отново се връщам с въпрос дали е възможно да направим "трампата"
Няма проблем ми отговаря жената давам дирхамите тя чука по елката гледа нещо.......брои еврата и ми дава няколко банкноти. Броя и аз и .......баси курса ....тая направо ни закла.
Забелязала учудената ми и същевременно недоволна гримаса тя иска обратно еврата смята нещо пак и после добавя още 10 евро и ми ги връща. изобщо не броя отново защото така или иначе курса е "трънския" от който се опитахме да избягаме в Мароко на пристанището То като ти е писано да се обесиш няма да се удавиш. Уж да не ни "изиграят" на пристанището дойдохме да ни "извъртят" тук.
Тъй като не бяхме предвидили да връщаме дирхами въобще не сме и попитали обратния курс как изглежда. Дори и да бяха ни останали някъкви щяхме да ги заредим в гориво и нямаше да се налага сегашната операция.
Заключението .....не връщайте дирхами до Испания
Приключихме с алъш вериша и ще се "пуснем" до Гибралтар след което зависи колко е часа ще решим къде да нощуваме.
До като изслушаме две песни време и сме пред една опашка от коли ....ама опашка да видиш - ум да ти зайде. Чакат хората да влязат в Гибралтар. Значи трябваха ни точно 10 секунди време единодушно да кажем едно : " аааааааа НЕ" и докато не са ни запушили отзад пускам аварийните и леко....леко......се измушваме от колоната . Явно не му върви на тоя Гибралтар и тва е ,втори път му идваме на крака той се "опъва"
Такааааа ....рано е .....амииии......освен вкарваме координати С 37° 05' 25.0" З 008° 24' 45.8"
на безплатен кемпер стоп в Praia da Marinha на брега на океана в Португалия и да сритваме кемпито.