kemper-club forum

[Дафи]

Значи така да ми е омръзнала тая прозаична среда дето ме заобикаля отвсякъде, че някак ми се ще да разнообразя скучното ежедневие.Зима иде, пътуванията намаляват, задават се едни не толкова шеметни сезони.
Една сутрин(на рождения ми ден, струва ми се достатъчно подходящ и уместен денят) ме озарява блестяща идея.Ще стана принцеса.Всъщност не, направо кралица, кво ще си играя.Ама истинска, с корона, с изящна рокля, с паж, с прислуга, с шутове дето да ме забавляват като ми стане тъжно, с каляска с впряг от 6 коня поне.Струва ми се че ще ми отива, пък и заслужавам.
Мълча си аз известно време, обмислям как да стане работата,трябва някой да ме заведе до някое кралство.Пак до Митьо ще опра, то се е видяло.
И като седя и умувам ми хрумва, че най близките замъци край нас са румънските.Е, не са бъкингамски, но са доста и все някой ще ми свърши работа.Ходила съм по тия земи, но тогава не ме беше споходила мисълта за царуване и си зяпах като обикновен турист, без да предполагам че ще се завърна там, но вече възседнала някой позлатен трон.
Споделям на Митьо, че ми се скита из Румъния.Какво ще правим там, пита той.Амии, ще те изненадам на място, ще видиш, отговарям и потърквам доволно ръце.Взе че бързо му хареса идеята да разгледаме северната ни съседка, доста променена в последните няколко години в положителна насока.
Набелязвам маршрут и гледам да не пропусна палат, щото не е като да няма.Крадвам малко информация и координати от тия, дето сте ходили и на 19.10. 2017 г. сме на стартовата линия, демек на гости на Гената и Цеци в Русе.Вечерта ни посрещат в дома си, нагостяват ни като истински кралски особи.Мили, гостоприемни и усмихнати.
Благодарим от сърце!
Те разбира се са хора, дето са ходили поне 100 пъти до Румъния и започват да ни препоръчват места, които на всяка цена да видим.
До тук добре, докато не попитаха-Трансфагарашан кога?На отиване или на връщане?А сега де...Умишлено съставях така маршрута, за да го избегна.Не ми се щеше да се лашкам по тия завои, друга ми е идеята на това пътуване.Казвам , че него ще го превземаме друг път, но и двамата бяха категорични, че обезателно трябва да го минем.Бил много живописен и впечатляващ.Моя като чу, готов беше-ще го минем!Айде наново прекроявай пътя, нощувките….целия ми план се обърна наопаки.
Притесних се аз.На Трансфагарашан корони не раздават .Какъв ще го диря там, освен да си изповръщам вътрешностите и да загубя цял ден в търсене на кралство?!
Съгласявам се плахо.За последно обаче.Щот като стана кралица, аз ще казвам къде, кога и т.н.
Нощуваме при любезните ни домакини и на сутринта рано-рано се отправяме към Дунав мост, където бързо и безпроблемно прекосяваме р.Дунав и се озоваваме в Румъния.



Времето е приятно, грее едно слънце, а пътят е обагрен в тези цветове.





Поемаме към Трансфагарашан, разположен в сърцето на Румъния. Пътят се изкачва през най-драматичните части на Карпатите и представлява съвкупност от остри завои и стръмни спускания.Стигнете ли до тук ви очакват около 90 км „фиби“ през най високите и красиви карпатски дебри, известни още като Трансилванските Алпи.Място, събрало толкова красота, че гледките са като докоснати от Бог. И не щеш ли започва да ми харесва.








Митрофан и той доволен, кефи се на видяното.А то наистина си заслужава вниманието.



Минаваме язовир Видрару









По едно време, дърветата оредяха, пейзажа взе да се променя, стана едно пустинно…









Изкачвахме се, температурите падаха, на места се виждаше сняг.
Беше истинско удоволствие да наблюдаваш рязко променящата се природа.
Ето го и красивия крайпътен водопад.



Вече не съжалявах.Дори се радвах, че прекосявахме най живописния карпатски терен.Понякога е хубаво да слушаш, като ти се казва.Няколко пъти спирахме за снимки, а и за да се насладим.



Острите завои започнаха да се появяват пред нас.












Ставаха все по трудни за превземане, но тръпката е неописуема.






Навлизаме в тунел, разположен на 2000 м. надморска височина и на излизане опааа
Пресен сняг, а е само средата на октомври.



Отбиваме за кратка почивка, разходка из сергиите, на които са провесени вкусни румънски наденици, сирена, кашкавали, сувенири.Не ни е до тях обаче, още сме под въздействието на емоциите от гледките.По нататък с пазарлъците.
Ето го и малкото езерце, в страни от пътя.





Качваме се в кемпера и започва спускането.
















Завои до откат, които постепенно намаляват и докато обсъждаме наклона им, градуса, височината сме пристигаме в Сибиу, където е нашата първа спирка с нощувка.Късен следобед е, малко сме уморени от пътя, чудим се сега ли да разглеждаме или да починем и да оставим за утре.Паркираме в центъра, на ето този паркинг.Намира се на 2-300 метра от старинния център.



45°47'30.5"N
24°08'58.2"E

Питаме за цената.1 лея на час.Може да се нощува, отговаря любезно човека на бариерата.Тук е момента да ви споделя, че с това пътуваме нарушихме тотално нашите принципи относно нощуването.До сега винаги сме предпочитали къмпинги или тихи места сред природата, с цел почивката ни да е пълноценна.Но в Румъния попаднахме в края на сезона и видяхме, че повечето им къмпинги са затворени.Местата, които предварително си бяхме набелязали за нощувка от www.park4night.com и www.campercontact.com/en/
хич, ама хич не бяха това, за което се представяха виртуално, да не говорим, че достъпа до някои от тях беше абсолютно невъзможен.Затова решихме да паркираме в градовете, в непосредствена близост до забележителностите и да нощуваме там, ако това разбира се е възможно, в пълен разрез с нашите досегашни разбирания за кемперлъка, пък да видим кво ще стане.Утре ще разправям как спахме, заобиколени от едно централно кръстовище, 2 големи хотела и паркинг, на който се изсипват стотина автобуса с туристи на час, за да разгледат Сибиу.
Вечеря и сън. Да ми почине главицата, че корона я чака, а казват, че тежaла.

[ilkomuhata]

[loveforever]

Ваше височество!
Сядам на първия ред в очакване на още красоти и впечатления.
_________________
Магия в лилаво

[kvp155]

Най-накрая чакането свърши и ще мога да видя нещата чрез друг прочит, че и аз съм бил по някой от тези места само като турист, още преди да ме коронясат.

И не, короната не е тежка, аз я нося много отдавна. Повече ми тежи обаче да нося из чукарите няколко деца на раменете си. Само кралят Пиле, знае мъките ми.

[s_s1]

Интересно начало.
И колко бързо пишете....

А аз не мога още да опиша мартенската си разходка до Италия, а после ходих и до Румъния за малко през април - 4 дни, а после пак до Трансфагараш с мотоциклет и палатка за есенен уйкенд и сега с удоволствие преживявам тръпката отново.

Очаквам продължението.

[Дафи]

[Дафи]

[Дафи]

Абе, спи се да ви кажа.Не било чак толкова страшно….с тапите в ушите.
Готови сме да превземаме Сибиу.Един невероятно красив град, с доста история и забележителности ,които чакат да бъдат видяни.
Подготвила съм няколко.
Големия и малкия площад,Брукентал, Синята къща, Кулата с часовника, Мостът на лъжите и Долния град.
Тръгваме по главната, която ще ни отведе до Големия площад





Ето го











Ауууу, любимите ми сватби



Бегай, Дафинке, надалеко, ми говори вътрешния глас.
Разхождаме си се ние, както се досещате аз възторжена, Димитър по малко и решавам да го провокирам.
Я, се огледай, му викам.Оглежда се.Забелязваш ли нещо?
Цъ.
Я пак хууууубаво се поогледай.









Зяпа, милия, зяяяпа



Нямаш ли чувството, че някой те наблюдава?
Имам това чувство от както те познавам.
То тва ясно, в момента питам?
Ами и в момента си ме зяпнала, бе моме.
Не виждаш ли тези прозорци по покривите, бееее?!?!Не ги ли оприличаваш като очи?
Мдаам, интересно…отговаря.
Отварям записките си и му прочитам как наричат Сибиу-градът на хилядите очи, които мълчаливо наблюдават човешката преходност от векове.
Продължаваме разходката, следени от будните очи по сградите.
















Слизаме към Долния град





И се озоваваме на Моста на лъжите




Има няколко твърдения защо се нарича така, но най-често срещаното е, че моста има странни реакции.Мине ли по него някой, който лъже, мостът се разклаща.Ако лъжата е голяма направо се срутва.
Ето идеален момент да прекарам по моста Митьо, пък да видим…
Мини ти по туй мостче, Митенце, му викам, докато оглежда металната конструкция.Минава, без да се замисля.



Ръкопляскам и бързам да го разцелувам.Що се радваш, пита?
Разказвам му легендата.Айде твой ред е, кани ме.
Аз не че съм суеверна, но айде няма нужда да минавам.Мини де, мини, настоява.
Стига ме притиска, няма да мина и веднага си представям как притичвам по него и жителите на Сибиу остават с една забележителност по малко.
Ма ти съмняваш ли се в мен, момче?По този начин ли трябва да доказвам , че не лъжа?
Минавам все пак.Оцеля!Знаех си аз, че от мен по праведна трудно ще намери.Разсеяли сме вече всички съмнения един в друг и поемаме към Малкия площад.
Що да видя тук!Беда!Огромна!Изложение на стари автомобили.Това красиво сгушено площадче накацано от купчини стари возила, на собствен ход разбира се.Сварваме началото.Един след друг прииждат.
Моя ОНЕ-МЯ-ВА!!!
Ей ся я патихме, си мисля.Не мога да го отлепя от тук, кой знае колко време.
Реакция-маниииииии, гледай , гледай, маниииииииии, еййййй глей го тоя, ами тоз, тоз, давай апарата.
Абе що все на мен, бе хора?То няма веднъж да сме отишли някъде и да не се натъкнем на нещо толкоз безсмислено.То не бяха изложения на поршета, то не бяха мотори, за Италия говоря…Само да ми харчи времето.А пък най ме е яд, че виждам небивал ентусиазъм в очите му, който посмъртно не мога да срещна на нито една от историческите забележителности.
Тъй ще е тя, ами….
Взимай фотоапарата и чао, му викам.
Къде отиваш?Стой тука, има много за гледане.
Моите очи тук няма какво да видят, мили мой, отивам да пия кафе на Големия площад, ще се видим по късно.Безименния ми пръст е свободен, внимавай!Втори път няма да се колебая.Хили ми се.
Смятах да премина към следващия град, но той настоява.Качи снимки, качи снимки с колите, хората ще им кефят.Кой ли го интересува старото желязо, ма от мен да мине, ще туря някой друг кадър, негово дело.





















А един от най атрактивните участници, според Димитър бил ето този симпатяга.Класика.








Пия си кафето на площада, наслаждавам се на сградите около мен, намигам на вторачилите се очи и гледам задава се по едно време, с най-щастливата физиономия, до този момент от пътуването ни.Сяда, поръчва и почва
@2275жтно6%о944о786446о97ъ6786бтгоннъхбъ7ъп9фсецнфу8есзуфпмцзс0уеендф0зьь
Ду842648989326586321904763092282ЙСкйфф ;зззззз хфо;ф,;г04987я0япши,шуимуд832а

…Мдаааа, Мите, много интересно звучи!!!Ако можех и да разбера нещо…В превод-техническите данни на автомобилите, които най са го шашнали.
Стига толкова за това, че ми писнА.
Тръгваме към Алба Юлия.

[Лазар]

Браво Мите, страшно се изкефих на колите ! Дафи разказваш невероятно!

[PirinVania]

Чудесен разказ - много приятен за четене. Благодаря! Румъния ми е непозната, така че ще чакаме всеки ред

[Роси и Стоян]

Ваше височество
Давай нататък ,че започна интересно

[s_s1]

Ретро автомобилите са много готини. Особено някои от по-старите не съм виждал никога дори на снимки.

Сибиу е много красив град, ходил съм 2 пъти там и с удоволствие ще отида отново.

Очакваме продължението.

[Дафи]

Тура в Сибиу приключи.Отчитаме го като успешен, градът ни хареса и го препоръчвам на всеки, който не е бил там.Плащаме си паркинга.17 часа е престоят ни в него-17 леи или 7.31 лв.
Следваща точка е Алба Юлия.
Повечето пътища в Румъния са в отлично състояние



и бързо пристигаме



Влиза се в града през този мост



И след минути сме на голям безплатен паркинг пред Цитаделата Алба Каролина.

46°04'03.5"N
23°33'59.1"E

Малко информация за това място, на която се натъкнах докато се подготвях от България.
Градчето Алба Юлия не е от местата, които ще откриете в популярните туристически наръчници. Всъщност, дори и вече да сте ходили в Румъния, най-вероятно изобщо не сте чували за него. Това обаче няма да продължава дълго, тъй като Алба Юлия е изгряващата звезда на туризма в Румъния.
Наближавайки центъра на града, пред вас се разкрива невероятна гледка към цитаделата Алба Каролина.Наричат я духовната столица на Трансилвания, построена през първата половина на XVIII век .
Издигната от империята на Хабсбургите с цел да защитава града от Османската империя, особено добре запазена и до голяма степен оказва влияние върху организацията и формата на града.
На площ от над 700 декара са разположени куп исторически и духовни съкровища- паметници, музеи, катедрали и антични библиотеки.
А в сърцето на цитаделата е разположен и университет "1 Декември 1918".
Високи крепостни стени обграждат Цитаделата.





Промушваме се през една от портите и разходката из Светилището започва.































Пленени сме.Великолепна атмосфера. Времето мина неусетно докато се прехласвахме по множеството архитектурни и духовни съкровища.А из алеите са пръснати улични статуи, готови да ви развеселят, като се цъкнете за спомен.



Отправяме се към замъка Хунедоара. Короната ме зове!

[Дафи]

Вече сме в град Хунедоара, по точно на паркинга пред едноименния замък.

45°45'08.7"N
22°53'19.1"E

Замъкът Корвин или Хуняди (наричан Хунедоара) е средновековен замък и на пръв поглед прилича на замък от приказките на Братя Грим.
Създаден е от благородническия род Хуняди през 14 век.
Изграден е главно в готически стил, но има елементи и от ренесанса.
Като всеки замък, Хунедоара също си има своите тайни и легенди. Една от тях разказва за Влад Цепеш или Граф Дракула, който е бил затворен от Матиас Корвин за цели седем години в него. Известен със зверствата си, в затворническата си килия любимото му занимание е било да обезглавява мишки и да набучва главите им на малки колчета, същото което е обичал да прави и с хората. Днес замъкът Хунедоара е по заслужено да се нарече двореца на Граф Дракула, отколкото този в замъка Бран.
Красивата готическа сграда на Хунедоара е обявена за най-красивата дворцова постройка в Румъния и влиза в списъка за "10-те приказни дестинации в Европа"
До тук с копи пейста.
Поглеждам замъка и хлъцвам.



Ей тва е!Тук ще царувам.Благодаря на рода Хуняди, добре са се справили хората, за по-приказен дворец не бях и мечтала. Аз се настанявам тук.
Митьо, теб кво ще те правя, не знам.Най-много да те курдисам на гилотината.



Часът около 4 следобед.Влизаме и…греда.На касата ни казват, че остава по малко от половин час, докато затвори.
Хм.Лошо.Отрязаха ме още преди да съм го превзела от вътре.Решаваме да щурмуваме вътрешния двор и го обикаляме от всички страни, без да влизаме в залите.


























Този замък е от тези, които просто смразяват душата ви с величественото си и тайнствено излъчване.
Само да е стъпил някой от вас там, не си го давам!Малко си поплаках, за дето не влязох, но ще се пробвам в някой от следващите.

[North wind]

_________________
Търсиш път! За какво ти е?