kemper-club forum

[loveforever]

... трипа с неочакваните за мен бонуси


Започвам този разказ малко по-отдалеч, щото иначе облика на това мероприятие ще излезе много по-различен.

Значи, доста сме обикаляли из Европа, били сме на много места, но от по-известните и не така далечни не сме ходили в Дубровник. Причината е много прозаична - намира се на място, на което не можеш да идеш ей така помежду другото. Иска си поне едни 2-3 дни допълнително време, ако ще се включва към друго пътуване, а и по-добрият вариант е освен него да се обиколят и другите интересни места наоколо, което значи поне седмица, а това си е направо за самостоятелно мероприятие.

Тази година примерно имаме 20 годишнина от сватбата и си мислех колко романтично би било да направим една разходка до Дубровник и околностите, отбелязвайки събитието. Това обаче са си някакви мои си несподелени идеи. Жоро макар да знае, че харесвам Дубровник и бих искала да го посетим някой ден никак не е заинтересован от него - някакъв си камънак, а и околностите му са твърде враждебни по неговите представи - Там не живеят хора, а зверове и ей така от нищото живи ще ни изядат ...
Затова простичко дестинасията за нас е като бяло петно на картата.

Отделно от всичко това, ако аз искам да идем някъде не може просто така да го кажа и то да се случи. Това би било катастрофа. Как така ще се меся в чуждите (Жоровите) намерения с някакви си мои мераци. За да се получават нещата идеите трябва да са негови. То това малко е като оксиморон ако не става въпрос за някакъв риболов, но в общи линии значи че трябва събитията да се самонареждат и да го принуждават в примирението си да ги приема. Сложен казус, но друг път няма. Изпробвано! Тръгнеш ли с директния подход значи веднага да заеме отбранителна позиция решавайки, че света се е обърнал срещу него, че някой го мрази, че има потаен враг който крои пъклени планове срещу него или просто иска ей така за кеф да го унищожи. Ако не друго то ще открие поне три много сериозни заплахи за насочени пряко към него, към сигурността на семейството и децата и ТОЧКА!

Та стои си Дубровник там някъде в моите мераци и чака да го огреят по-добри времена.

Не щеш ли един ден в средата на май ей така, от нищото съвсем случайно, като юлски сняг Жоро предлага да идем да видим Дубровник.
Шок и вцепенение!!! Аз направо не вярвам на ушите си. Как ей така от нищото се пръкна тази идея? Сигурна съм, че нищо не съм споменавала, камо ли повече. Най-много да съм бълнувала на сън или може би някакво провидение да е решило да ми прави подарък. Такива моменти обаче не трябва да се изтърват и речено - сторено. Веднага прегръщам неговата идея и летя от кеф.

Предлага значи Жоро да идем там в началото на юни, щото нали заради работата тогава е по-удачно, пък и виж как по случайност, точно тогава времето ще е подходящо за обикаляне из Адриатика. Казваме идеята на децата. Боби категорично не иска да идва - нямало какво да гледа там - било скучно. Не че ще го огрее, но поне сме го питали. Мариана и се ходи, но заради сумати ангажименти в училище времето не я устройва и предлага да се ползват почивните дни покрай 24 май, защото тогава са и матурите и покрай тях се събират повече неучебни дни. Излишно е да казвам ,че идеята се приема просто защото реалността го налага и така на практика тръгването е само след няколко дни. Аз с това проблеми нямам. Щом е за пътуване мога да тръгна и веднага.

Плана - стягаме се набързо, то за една седмица какво ли да му стягаш, а и нали сме на относително близка дестинация и на 18-ти май ще потегляме.
Маршрута изобщо не го коментирам или по-точно съм съгласна с всичко, което Жоро предложи. Хич не ми се влиза в излишни спорове за "глупости", а и ми е все тая от къде ще минем, важното е къде отиваме ))

Значи има поставено базово условие, че задължително трябва да спим по къмпинзи от което няма мърдане, независимо дали ми е симпатично или не. В Хърватска се конфискували кемпери за спане на свободно и няма да рискуваме. Не че не сме спали на свободно в Хърватска преди ... но това е положението сега. На мен разбира се хич не ми пука. Отивам в Дубровник и ако трябва и на хотел ще спя (пу-пу да не ме чува дявола, че ушите му са много прихващащи).

Друго поставено изискване е да не минаваме през бившите юго-републики – Босна и Херцеговина, Косово, и Черна гора. Там хората са зли, нападат туристите безпричинно, полицията се заяжда за каквото и падне, на митницата те тарашат и обръщат всичко нагоре с краката, абе ужас някакъв. От там не може да минаваме! Точка! Ще минем през Македония и Албания. В Македония бяхме преди 2 години и допускам, че заради това не е така страшно там )) Ми хубаво, не възразявам. Таман ще видим и разни интересни неща из Албания, понеже до сега там не сме били. Маршрута е избран, само трябва да обменим по малко пари да имаме в наличност от местните валути, че банковите карти са удобство, но понякога не става работата с тях и влизаш в приключение. Аз набелязвам онова което бих искала да видя по пътя – Тирана, Дурас, Саранда, Котор, Будва. На тези последните Жоро се мръщи – били в Черна гора, но така или иначе пътя минава от там. Няма мърдане, реалността ни го налага и се примирява. Следва логичния въпрос:
- А каква е валутата в Черна гора? - защото нали трябва да иде и да обмени да имаме и от нея.
- Ами там ползват евро.
- Да бе да – не му се вярва.
Отварям някакъв сайт в гугъл и го оставям да чете и да се ограмотява.
След малко чувам някакво цъкане, а скоро след това и възклицание:
– ама то в Черна гора хич не било зле.
Ха сега де! Кво му стана на тоя човек. Да не би да е чел статия за друго място? ... До преди малко канибали се разхождаха из тия земи, сега било му харесало. Даже си набелязал място което иска да видим – Свети Стефан. Чудесно!!! Тези неща аз само ги подкрепям. Колкото повече забележителни места посетим толкова по-добре.
Изненадите за мен обаче не свършват до тук. След още малко зяпане в гугъла и разни карти Жоро заявява:
- Ами то защо да минаваме през Македония и Албания. Ще минем напряко през Сърбия и Черна гора.
- Ми как така? Нали там беше лошо, това полицаи, митници ... кво стана? - Тия неща обаче само наум ми се блъскат в главата. Наяве съм като риба – мълча, усмихвам се и само утвърдително кимам с глава , колкото и невероятно да звучи, това е.
Не смея да си отворя устата, че току виж съм отървала някоя непремерена дума и ... уйде коня у ряката. Благодяря на провидението и се щипвам за да се уверя, че всичко това не е само сън.
Накрая определяме по колко куни и динари да вземем и плана е готов.
_________________
Магия в лилаво

[ls1]

Такава ни е зодията, няма как, дебнат ни отвсякъде и трябва да сме ГОТОВИ и ПРЕДУПРЕДЕНИ.
_________________
Вяра, Мартин и малката Вероника
Мерцедес Бенц 207D '80

[loveforever]

Дам ... и за проклятието на козирога ще спомена, ама малко по-нататък
_________________
Магия в лилаво

[Дафи]

Ооох, ооох, ох!!!Тия мъже една майка ли ги е раждала, не знам!!!
Защо ли ми е толкова познато всичко това!
Ма тоз гаден Дубровник, Дани, за какво ти е да го гледаш, ти се чудя направо...
Поради същата причина, моя убустник не е стъпвал там, няма и стъпи вероятно, но аз нямах нерви да го чакам и се метнах сама с приятелки за натам.Ма той верно много гаден , направо да ме пита човек как можах да си го причиня!!!Пък за Котор, да не говорим...
На Жоро поне му е дошло провидение някакво свише.
Я, кажи сега Жоро, толкова ли беше зле, а

Прекрасно начало!Следя и очаквам с интерес по нататък

[PirinVania]

Аууу чудесно. Традиционно ги пропускаме тези балкани, ама...... чакам да видя колко съм неправа.

[Роси и Стоян]

защо ли мъжете така мислят за тази част на Европата и при нас не е по - различно мнението . Но аз съм си направила едно маршрутче и непрекъснато го допълвам с информация . Така че очаквам с интерес продължението .
Дани, щом сте тръгнали за там , значи тактиката .... подарък за рождения ден ......подарък за годишнината ... работи и при теб

[Данаил Делчев]

На границите на бившите Юго-републики не сме имали никъде проблем с тараш и заяждане. Единственото любопитно нещо за мен беше когато освен всички документи ми поискаха и книжка - на пункта между Черна гора и Босна. А най-големия тараш са ми го правили не на коя да е а на Сърбо-Хърватската граница. Освен яко ровене на шкафове с надничане между всички гащи , откри фабрична кухина между алковена и тавана на кабината ,за която и аз не знаех. Такова чоплене с отвертка и светене с фенерче,дупене и стреляне с поглед в очите не бях виждал. Такова чудо няма и на Турската граница

[vladostanimirov]

Защото са външна гранаца на ЕС и българите сме в рисковата група. Пътувах с една А 8-мица ,в багажника имаше една малка раничка(моята) и едно малко куфарче - на собственика. Тъй като системата го засече ,че минава по 2-3 пъти на месец ,и като не видяха багаж цигари а алкохол ,силно се учудиха какво ли толкова трафикираме. Защото няма как да пътуваш толкова често без да си трафикант. Видях А 8-мица от вътрешната страна ,видях какво има във вратите, зад тъпицерията и т-н. При следващото пътуване А 8-мицата вече беше с немски номера, на човека му писна . Минахме като дипломатическа поща...

[loveforever]

[loveforever]

Да взема да продължа с разказа докато е зима , че през лятото трябва и да пътуваме


И така на следващия ден валутата е вече налице, аз съм прегледала, стегнала и натоварила нужното и всичко започва да добива много по-реалени измерения. Накрая в петък 18-ти напазаруваме и необходимата ни храна и късния следобяд с трима души на борда подкарваме кемпи към Калотина. Защо трима ли? Защото точно в последния момент се оказа, че в единствения официално учебен ден измежду празниците 22 май на Мариана са и насрочили дата по проект, която нито може да отложи, нито да не се яви. Ами щом не може си остава. Вече е достатъчно голяма и малко самостоятелност няма да и навреди. Боби е по-вкиснат от всякога. На мнение е че щом сестра му остава, значи и той може да си остане, но ... не му се получава. Още не е пораснал до толкова, че да може да оставим докато сме извън БГ и волю не волю е в кемпера.
И на това пътуване мислим да постъпим като при по-предишните, а именно да влезем в Сърбия и да спим на паркинга King веднага след границата. Опитвала съм преди време да кандърдисам Жоро да минем малко повече разстояние, да харесаме друго подобно място, но НЕ! Няма други такива места. И сега кротичко си мълча и чакам акостирането в Кинга. Минахме границата бързо и безпроблемно, не че някога е имало проблем, но понякога има някоя и друга кола на опашка. Та стигаме заветния паркинг и ... тъмнина. Мястото си е същото като преди, но ги няма оживлението и глъчката, ресторанта не работи и повечето лампи са угасени. Да ама Жоро на тъмно не спи. И кво праим ся? - ми иде така деликатно да го бъзна, но си мълча.
Както стана ясно методически трябва да дам възможност на реалността кротичко да си възтържествува.
- Дали да не покараме още малко? - някак плахо предлага Жоро.
- Ами защо не, само че къде мислиш да спим - подкрепям веднага идеята.
- Ами ще намерим нещо по пътя. Има една хубава бензиностанция при Ниш.
- Добре.
Явно реалността си свърши работата и примиренчеки продължаваме към Ниш.
Новата магистрала още не е готова и хич и не се лъжем да я пробваме, защото и зимата положението си беше същото. Има кабинки, плащаш си и малко след това ремонти, стария път и участъка с тунелите. Не че е проблем, ама защо трябва да плащаш за нещо дето го няма и ... отбиваме към Димитровград. Малко след това така или иначе ще се включим в недонаправената магистрала, но ще сме спестили едни 280 динара. Пътя до Ниш минаваме леко и неусетно, но е почти полунощ и се насочваме към бензиностанцията дето Жоро я имал предвид. Друг подходящ паркинг той така и не хареса.



Там е светло, тихо и спокойно и за няма и десет минути сме по леглата.
Точно така, когато уж всичко е наред, да ама само "уж" установяваме че на другия край на паркинга е спрял някакъв си автобус. Ще речете какво толкова? Ами нищо, обаче незнайно защо, дали случайно или умишлено шофьора не е угасил двигателя и това разбира се се оказва много сериозен шумов фактор за Жоро. Обмисля се (от него) варианта да тръгваме да търсим друго място за спане, но имайки предвид че вероятността, да намери такова клони към нула тази идея умира още в зародиш. Аз опитвам да туширам положението с каквото ми дойде наум - пускам филм с надежда да заглуши шума, ама не се получава. Давам слушалки с музика надавайки се бръмченето да не успее да премине през тях, но не би. Накрая вадя най-силния коз - тапи за уши, но и те не помагат. Накрая ставаме и глеаме втренчено автобуса с отчаяната надеждата да го изпарим с поглед, ама и това не сработи. След около половин час мъки най-накрая автобуса така спонтанно като беше спрял, така и потегли. Може би просто толкова време е било необходими на всички пътници да се изредят в тоалетната. Все ми е тая. Доволна съм че найкрая е настъпила блажената тишина и бързо сме отново по леглата за да се постараем да заспим преди да се е появил следващия автобус.

_________________
Магия в лилаво

[vladostanimirov]

По принцип всички автобуси гасят двигателите като спрат през нощта на паркинг, от Сърбия, Македония, от Босна , от къде ли не. Само българските ги оставят да бумтят по половин час. Европейци !

[loveforever]

На следващата утрин се будим хубаво наспали се, без каквито и да е спомени от автобуси, камиони или други някакви разруштители на спокойния сън. Очаквам Жоро да пие кафе преди да тръгнем , но той отказва - още му било рано и по-късно някъде по пътя сме щели да спрем. Добре, задавам на Наташа(GPS-a) някаква произволна точка по пътя по който ще минаваме и поемаме на запад. Пътя се вие живописно между селца и паланки, като основното, което ми прави впечатление, че къщите, макар и солидни за външно неизмазани. И не просто тук-таме да видиш някоя такава. Масово са такива и хората си живеят в тях.





Е има тук-таме и от другите, но рядко:



Освен това селцата сякаш започват едно от друго. Таман дойде табелата с края на селото и хоп ето я табелата на следващото.



Жоро се смее, че в тия 50 метра помежду двете табели можел да вдигне 90км/ч. Така кламбала-кламбала движим със скорост 40-50км/ч ималко по малко пейзажа от равнинен започна да става леко планински.



На много места виждахме кошери и продавачи на мед край пътя.





Странно ми беше, че Жоро не поиска да го пробва. Обикновено по нашите пътища се изкушава да си купи и после е много разочаровам от това дето си е купил. Май е понатрупал опит ))
Някъде към обяд таман влизаме в поредното китно селце



и хоп портал, а едно чиче събира такса вход - 250 динара за посещение на националния парк Капаоник.



Пътя така или иначе минава и през него и щем не щем ще го посетим, не че сме се дърпали де. Още едно нещо бонус за мен ))
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Парка Капаоник се оказва много красив въпреки облаците и дъжда, който става все по-настоятелен. Най-горе на високото се мушваме в някакъв облак и за една бройка да не видим нищо, но лекия вятър е благосклонен и от време на време показва по някоя гледка от околността така, че да не сме видели парка само като в мъгла.





Освен парк това е и курорт, нещо като нашето Пампорово. Има доста хотелчета, няколко ски-писти, а градчето на върха въпреки, че е извън сезона е доста оживено.





Изтипосваме се там на центъра за кратка почивка. Жоро е много позитивно настроен и решава, че точно тук ще пие сутрешното кафе. Боби, който до момента още спи само хвърля кратък поглед през прозореца и отново забива нос във възглавницата. За подобни неща не си струва да си нарушава съня.
Скоро продължаваме и времето от другата страна на хълма е съвсем инакво в положителен смисъл.





Освен хубавите гледки наблизо скоро се открива и чудесна панорама над цялата долина.





Пътя има доста завои и наклони, но пътуването е приятно. Гледайки картата виждам че минаваме съвсем близо до Косово. Правя снимка,



а Жоро не пропуска да отбележи - гледай сега каквото гледаш , че това ще ти е гледането на Косово. За сега толкова, ама някой ден ... знае ли човек каква изненада може да му предложи съдбата?
_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

Вече сме в долината и почти сме стигнали Черна гора.



Личи се че има повече мюсюлмани в района



Минаването на границата се оказва малко разочароващо за някои очаквания - спокойно е, няма коли, няма кучета, тараш и заяжданици. Само вяла проверка на документите и пожелание за сречан пут.





Нататък пътя преминава в живописен каньон с много завои и тунели, като по познатия ни от пътя към Ниш начин тунелите са номерирани. Забавното тук е че номерата започват от 70 и вървят в намаляващ ред. Къде ли ще е последния?





Страната е чиста, приветлива и с особен алпийски чар.







Противно на очакванията забелязваме повече църкви отколкото джамии.


_________________
Магия в лилаво

[loveforever]

След известно време пътя започва да лъкатуши макар и за кратко край печално известната река Лин.





Лично аз там не видаях нищо страшно или опасно. Съвсем нормален път и нормална река. Много по-безпроблемни и безопасни от много нашенски, но запомнени с лошо. Скоро реката продължава в различна от нашата посока и се озоваваме в красива долина с малко градче в средата на което, според Жоро зяпайки картата трябва да има езеро. Да ама такова нещо няма, а има огромна кръгла ливада превърната в парк.



Цялата тази площ е опасана от няколко алеи за разходка или за колела, а има също така и специализирани площадки за скейтове, ролели и тем подобни забавления.



Мястото е прекрасно и спираме за кратка почивка.



Докато Жоро се наслаждава на следобедното кафе, аз отщраквам близката църква.





Продължаваме след това нататък из каньона





като в края му минаваме под новостроящата се магистрала според Жоро свързваща Прищина и Скопие


_________________
Магия в лилаво