kemper-club forum

[Евгени]

За да се спасим от жегите се качихме на язовир Широка поляна. То пък нали сме си късметлий, малко се понамръзнахме. Вечер обличахме зимните пуловери и якета, даже два пъти палих парното. Но нали за това сме отишли на хпадина.
Обичаме си язовир Широка поляна, за нас това е една приказка в сърцето на Родопите.






















Надухме каяка и всеки ден по два три часа яко гребане по заливите на язовира.









Всеки ден от Горското пращаха съгледвачи, да се уверят дали сме добре.






А пък в гората......ми то не може да се опише. Не усещате ли мириса на борова смола, мащерка, жълт кантарион и горски ягоди?


Тука трябвя,даразкажа за Джони австралиеца.

До нас беше спрял един малък, много интересен кемпър. Германско заводско изпълнение, специално за Бразилия. Не е кастенваген. Истински малък кемпер, на базата на Фиат комби. За 3-4 човека, но за двама е идеален. Има си всичко, без тоалетна. Харчи 4,5 на 100 дизел. Не успях да го снимам, защото Джони внезапно си замина.
Джони се оказа, че е българин. Иван от Хасково. Преди 60 години родителите на наш Иванчо били политически репресирани и не знам как и защо, той тогава на 14 години успял, да духне от България. Живял и учил в Швеция и Дания, работил в Германия, Индия и САЩ. Говори 9 езика, български най-зле. Оженил се за германка и се установил Австралия. На 50 години се пенсионирал, развел се и вече 25 години получава 4 пенсии от различни държави. По закон трябва, да живее минимум 3 месеца. След това хуква да обикаля Европа, Азия, Африка. На 75 години е но не можеш да му дадеш повече от 60. Тича като коза из гората. Така де, пенсионер от 25 години, не се бъхти да работи, само лайф.
С Джон Ставрев (по паспорт) веднага се сприятелихме. Много готин човек.Сега го чакам, да мине през София.



А пък Теменужка полудя, да бере цветя. Напълни кемпера с букети.






И гъбки набрахме


И много охлюви събрахме..


Като видя охлювите Джони откачи. Това били бели охлюви, най големият деликатес. В Париж една дузина такива охлюви струвала 100 евра.
После два дена ги държаха, да се изчистят. След това ги миха в много вода.Добре че в язовира имаше достатъчно.

После дълго ги вариха, като непрекъснато махаха пяната. Теменужка се включи, като чирак на Джони.

И аз помагах с чаша водка в ръката и с много съвети. Сигурно ме послушаха, защото ги оставиха, да врят в собсвен сос. Олювите пускат много мазнина.
Те готвачите също не бяха с празни чаши, но аз скришом ги разреждах, да не оплескат работата.


Като се свариха охлювите, трябваше да се извадят от черупките. Понеже си бях изпил водката, пък и без мен нямаше да се справят, та и аз се включих.



Най- на края Джони ги сготви по две австралийски рецепти. Точно не съм ги запомнил, защото не знам кой, пак ми беше налял малко водка.


Една част от охлювите пържиха цели с много чесън. Другите ги накълцаха и ги вариха с ориз по много особен начин, пак по австралийски. Смесиха ги с разни мерудий и гъбите. Гъбите аз ги чистих, но бях забравил да ги измия, но те не разбаха. Получи се огромно количество. Страхотна вкусотия, сигуно защото не измих гъбите
Вечерта седнахме и се натъпкахме с охлювена манджа, обилно полята с червено вино.
До тук всичко добре, но в коремът на Теменужка охлювите се разбунтуваха. Аз си миля, че гадинките са били поляти обилно с много винце, но тя не ми повярва. На другия ден пък Джони се оказа, че е настинал и замина за Доринище, да се топи в горещият басейн.
Ми то пък всяко зло за доро. Охлювите останаха само за мен. Цели пет дни ядох само охлюви. Страхотна вкусотия. По мои сметки и по цени в Париж, съм изял охлюви за над 1000 евра.И до сега си мрънкям за още охлюви. Чакам да завали дъжд и ще пратя Теменужка с внучките в Борисовата, да събират охлюви.
Аз си страдам от стомах и пия редовно сода. Ако щете вярвайте, но сега нямам никакви проблеми.
Понеже бяхме решили, да отидем и на събора на Рожен. Още на 16.07, четвъртък потеглихме за Рожен. Да ама не. По пътя ни се обадиха, че на другия ден трябва, да сме в София. Какво пък, не може всичко да е на шест. Все пак отидохме до Рожен. Мислехме да преспим и на другият ден към обед да тръгнем. Едни яки момчета ме пращаха в палатков лагер ,срещу 30 лева или да си търся място по пътя. Така и така вече бяхме с развалено настроение, с 300 маневри между навалицата от коли успях, да обърна кемпера и потеглихме към Пловдив. По пътя срещнахме много кемпери и каравани. Оставихме на тях, да разказват за впечатленията от събора. Сигурно са изкарали страхотно.
Сега в София пак е много горещо. Утре се качваме с внучката на Говедарци. Теменужка приготвя още топли дрехи.
_________________
Пазете и обичайте нашата България

[loveforever]

Ех тази Широка поляна ... Страхотно място! Красиво и магнетично!
От много време и се каним, но кога ли ще ни се усмихне късмета ...

Впечатлих се от разказа за Джони - Дай Боже такъв късмет всеки му!
_________________
Магия в лилаво

[gabroveca 2604]

Много добре разказано и с красиви снимки. Родопа планина си е Родопа планина!
_________________
M&M - Мими и Милчо

[AlbenaAlex]

Много готин разказ и хубави снимки! Честит нов кемпер! Ама, охлювите не са за мен, дори от снимките са ми кофти и 1 евро не бих дала, за да ги ям.

[Kmeta]

[Роси и Стоян]

Благодарим ,че споделихте емоциите си ,хубаво сте си изкарали . От кога и се каним и ние да отидем на тази Широка поляна

[sampo]

Вчера от Доспат пътьом минахме покрай Широка поляна, наистина е поляна ... водата е като за водопой на 20 крави, кална локва обградена с палатки, каравани, кемпери и изкупвателни пунктове за боровинки, грозна гледка ... не препоръчвам

[gabroveca 2604]

[Dako]

Нов в сферата на кемперите, ще бъда благодарен ако някой сподели къде е това прекрасно място

[Георги Геков]