kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Фев 19, 2020 1:27 pm Заглавие:
Писмо на Васил Левски, до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.
Цитат:
Байовци,
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни.
Аз не веднъж съм ви казвал: "Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби." Внимавайте в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези, които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кои с какво е помогнал за освобождението ни и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава.
На такива аз съм им писал и преди: "Днес е момента да си купите живот, който сега се продава, утре -не, и милиони да давате." Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествeното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само, за да ви грабят.
За такива, злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно - смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни, наказанието е смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри, наказанието е смърт, смърт и пак смърт.
За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е смърт, смърт и пак смърт.
За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни.
За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е смърт, смърт и пак смърт.
Това е, което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение.
И не забравяйте: Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Регистриран на: 29 Сеп 2007 Мнения: 10263 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Фев 19, 2020 3:59 pm Заглавие:
СЛЕДИТЕ НА АПОСТОЛА
Две следи във снега. Две човешки следи.
Все към Къкрина. Право нататък.
И над тях - две лукави и жълти звезди -
позлатени очи на предател.
Две следи във снега. В най-дълбокия сняг,
пет столетия трупал в душите,
скрил до покрив къщя и сърца, той все пак
не успял да затрупа следите.
Две следи. Там снегът и до днеска кърви -
ах, навярно човекът е куцал.
Знаел той - имал сума ти път да върви -
от въжето до моите внуци.
От султанския съд чак до мойта душа.
Път мъчителен, славен и трескав.
Как би минал човекът по него пеша,
пък дори да се казва и Левски!
Как би минал по него с раздадена кръв,
с дух раздаден и сетне възкръснал,
пък дори не човек да се казва, а лъв,
не Апостол, а Бог да е кръстен!
Две следи във снега. Във най-чистия сняг.
От въжето до всички години.
Научи ме, пресвети Апостоле, как
по следите ти пресни да мина!
За да стигна до твоя върховен живот
и да върна дълга ти грамаден:
десет гроша взел в заем от своя народ,
ти с тях си записал в тефтера жесток -
„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“
Дамян Дамянов
ІХ. 1972 _________________ Магия в лилаво
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
