kemper-club forum

[Asteri]

С пукването на пролетта решихме да открием сезона за къмпингуване, бълбукащи от ентусиазъм като раздрусана лимонада. Навън слънцето - зъбато, прогнозата за времето - мокра, но кемпи лъщи, прясно обработен на автомивка, ароматизиран и полиран.

Между другото и на автомивката го гледаха като триглаво теле, първия път го таксуваха като лека кола, втория път малко повече, но засега още не са установили че всъщност е добре камуфлажиран микробус, ха!

Оказа се обаче че повечето къмпинги още не са открили сезона, отварят едва за Великден, който тази година и без това окъснява. След дълго ровичкане, откривам един работещ целогодишно в Северен Норфък - туристическа, но тиха област, населена с артистични натури и птиче разнообразие.

Хватката е, че областта е бутикова по всички параграфи, и този къмпинг също е бутиков - 20 кинта на вечер, което е две бири повече от нормалното. Няма да ползвам електричество, но не ми предлагат отбивка. Ок, за една вечер става, колкото да пробваме топлоизолацията на кемпи. Тръгваме да опаковаме багажа.

Всъщност не точно. Неразумно прекарваме вечерта в гугълване на местата за посещение за следващия ден, и естествено в четене на ревюта в уебсайта Tripadvisor - от който научавам че всички кръчми в областта имат гадна храна, а забележителностите са мизерни. Чета само негативните отзиви, които съдържат неща като: "Сервитьорката не ме погледна в очите! Няма повече да стъпя там!", "Сервираха ми хлебче с порцията риба! От 30г съм в хранителната индустрия и не съм виждал такава измишльотина! Кой яде риба с хлебче!! Не ходете там!", "Пътя към замъка минава покрай една грозна ферма! Как може фермерът да не помисли за минаващите туристи и да не си боядиса бараките! Ужасно място" ...

Хилеж, но пък намирането на кръчма за следващата вечер отнема цялата вечер. Задачата е да не се пътува три дни с камили и порциите да са по-големи от кибритена кутийка, но попадам на неща като: "Смокиня увита в бекон, 8 лири".
Чудя се дали действително сервират една смокиня за тия пари, но не съм достатъчно любопитен да проверя на място. На друго място цените просто липсват в менюто - вероятно защото са толкова високи, че направо са излетяли в космоса. И понеже вече е 23ч, избирам мястото по случайни картинки в интернет, и оставяме багажирането за сутринта.

На сутринта настъпва панически хаос. Събуждам в 9ч, защото снощи се е сменило времето и моят вътрешен часовник е един час назад. Летят чанти, чорапи и шампоани. Купчината продукти, които трябва да носим за обяд, изглежда по-голяма от шкафчето в кемпи и се взема разумното решение обядът да се приготви вкъщи и да се натъпче в кутия. Мешат се някакви случайни неща, но няма значение, важното е че ще се кльопа на чист въздух, и евентуално на тишина и спокойствие, които вече започват да ми липсват. Чувствам се като във филм на забързани обороти. Това ваканцията е изтощително занятие.

Дават ми някакви бохчи, "фърли в кемпера". Фърлям:



Карат ми се...

Поправям грешката :



Успявам да отдъхна едва когато стигаме тук:



Денят едва е започнал, а вече съм изтощен, и изгладнял, защото в сутрешната суматоха съм успял само да преполовя чаша кафе. Паркирам се край някаква селски к̶л̶ю̶к̶а̶р̶с̶к̶и̶ социален център и отваряме обяда. На прозореца е талисманът на возилото - Буфъл (не питайте, не съм го кръщавал аз )



Очертава се мрачен и мъглив ден, но от храсталака се разнася оптимистично чуруликане. Излизаме да се разтъпчем - в съседство е църковния двор, където нарциси развеселяват готическия пейзаж:







Гербовете вътре се оказват принадлежащи на графска фамилия, чийто замък – руини, де - ще посетим след малко.



Руините, и любопитни кончета, които точиха шии да видят що за чудо се търкаля по пътя:



Сградата е от 15век, дом на заможен граф, който често сменял политическите си пристрастия и така набрал доста врагове - и съответно му е бил необходим добре укрепен дом



Съседното градче половината магазини бяха агенции за недвижими имоти, а другата половина - кафенета, плюс магазинчета за "Арт" финтифлюшки, о ла ла. Място за паркиране - нъцки. Паркинга на супермаркета - платен и дори ограничен до 2 часа. Добре че съм изтърбушил прасенцето-касичка ( понастоящем сменят монетите от 1 лира с нов дизайн и по необходимост жълтиците трябва да се харчат). Осигурявам 2 часа мотане.



Пак надзъртаме в църковен двор:





Вътре е подредено и празно:



И стъклописите са "Арт":



Влизаме да се сгреем в "Арт" кафене, където още от вратата ме питат ще обядваме ли. Ъ? Стъписвам се. То съвсем не било така лежерно колкото изглежда. Избирам си маса. Не може, била за повече хора. Ок, тази до нея. Пфю.




Още преди да съм разгледал заглавията в библиотеката, сервитьорката вече донася кафетата. Чудя дали колко пъти трябва да се връща човек тук, ако се зачете в някое романче, че да си го довърши. За кратко се чудя и защо донесеното кафе е черно, след като съм поръчал "с мляко". Оказва се че това което на пръв поглед съм помислил за "вазичка" всъщност е каничка за мляко. Окей сме. Просто не разбирам достатъчно от "Арт":



По някое време се добираме до къмпинга - часът е неустановен защото от сутринта гледката е постоянно сива и времето сякаш е спряло. Със задоволство забелязвам че е теренът е празен, изключая някакво фолцвагенче. Къмпингът е малък, само 15 места и само за членове:



Та-дааааа, "Приятелски-настроеният клуб" :



Единствен негатив е че има само по едно WC. И докато през главата ми минава онзи лаф че двама са компания, но трима са тълпа - особено ако чакат на опашка пред WC-то, с неудоволствие забелязвам че вече се е насъбрала тълпа:



Последната стоянка остава незаета, което е супер, защото съм забравил походните столове (и не само тях ) и ще трябва да се седи на обществената пейка. Има къде да се ширим без да ни зяпат в чиниите. Токът още не знам как се ползва (моля без дюдюкане от последните чинове ), разглеждам устройството като неандерталец - дизелов двигател, и за пореден път си обещавам следващият път да си пиша домашното предварително. Водата е обозначена като питейна, което ме подсеща че имаме да мием чинии и чаши от обяяяяяяд:





Междувременно почват да си личат забравените неща - липсват кърпа, пижама, мляко за кафето... Не липсва обаче въодушевление.

При липсата на знаме, си маркирам територията с термос :



Минавам и едно разузнавателно кръгче. Банята с "любимия" парцал на самообслужване, WC-то е отоплено - ура, щото рано сутрин навън е арктически студ :





Пералня/сушилня са включени в цената:



Гледката нататък. Освен трактора в полето друго нищо не мърда. Обитателите на съседните каравани и кемпери си шумолкат вътре, но не излизат навън, ама хич. Не го разбирам това, да отидеш на къмпинг и да си седиш вътре да зяпаш телевизия или да си редиш пъзели. Ми то това може да си го правиш и вкъщи в хола. Нейсе. Хора разни.





Из полето щъкат някакви твари, които отначало дори ми заприличват на сърне, но през лещата на фотоапарата установявам че са добре окръглени фазани:



Ние пък щъкваме из цивилизацията. Която в този край изглежда така (много кремък) :









Мъгла е погълнала далечния пейзаж, но пък това което е в обсега на видимостта, е предостатъчно:











Стъклописите вътре :



Селото е крайбрежно и украсите са с моряшка тематика, кораби, морски чудовища:



орган:



Два необичайни подаръка, от руския и от румъския патриарх, но няма обяснение защо:





Другата забележителност на селото:





По пътя към морския бряг мярвам някаква летяща чиния приземила се в тревата... Прилича на Спутник... Оказва се картечарско гнездо от Втората световна, куполът дори се върти, много хай-тек е било. До него има табела "моля не ползвайте като кошче за боклук"



Теренът наоколо е смесица между пасище за крави и резерват за птици:





Мярват се бяла чапла, саблеклюн, водобегач, калугерица. Къде е бинокъла? Вкъщииии... Също като миналия път.









При липсата на стриди, стридоловите чопкат в тревата за червеи. Споделям идеята, че няма разлика във вкуса



Морето чезне в мъгла, все едно Островът е отплувал в нищото – нищо чудно, така са се засилили да се отдалечават от Европата в момента...











Изненадващо се мярна и ловуваща сова, прелетя доста близо, но наоколо имаше хора разхождащи куче и совата кривна в друга посока



Черните гъски през средновековието са ги считали че са роднини на морските охлюви и църквата е разрешавала да се ядат в петък, защото се брояли за риба...



Съседното градче :











И тук се размотахме из блата и тръстики:





Мярна се и жилищна лодка, нищо чудно да си е обитаема, областта е популярна за писатели и разни ексцентрични хора на изкуството:



Невъзмутима чапла



Студения вятър не предразполагаше за по-дълго зяпане:





"Скоростен" ветропоказател:



Отправяме се към село "Солена Къща" и набелязаната кръчма, "Бежовата Крава". Настаняваме се на маса с изглед към блатата. Писателката Сюзън Хил живее наоколо, авторка на зловещия роман "Жената в черно" - наскоро имаше едноименен филм с актьорчето от Хари Потър в главната роля, което малко разваля страховитата идея, но старата версия на филма е бррррррр. Действието се развива в къща насред блата, и има много мъгла...



Манджата се оказва съедобна, а атмосферата в кръчмата задушевна. Посетителите са от средна възраст нагоре, камината създава приятна топлина, няколко кучета от скъпи породи размахват опашки под масите :



Омитаме чиниите и айде обратно, навън е тотален мрак. Правя усилие да не си мисля за историите на Сюзън Хил :



На къмпинга цивилизовано отидох да се изкъпя преди лягане, в банята топличко, но се оказва че собствениците не са много ларж. Душът работи точно 30 секунди и спира. Нищо, шляпвам пак копчето и кефът продължава. Обаче и този вариянт е предвиден, след няколко минути хоп! светлината угасва и оставам в почти пълен мрак. Ха! От външната лампа влиза минимално количество светлина, след известно време очите ми свикват да различават силуети, и добре че съм си подреден и помня кое къде съм оставил, успявам да се изсуша и облека. Оказва се че сензорът за лампата е само над мивките и не "вижда" като има някой в душовете.

Междувременно кемпи се е превърнал в пухкава заешка бърлога. (Пре-)заредили сме се с 4 одеала и два спални чувала ползвани като юргани. За всеки случай. Навън е 3С, но вътре е поне 10 градуса по-топло. Заспивам като бълха в персийски килим :




На сутринта къмпингът плува насред нищото, светът е изчезнал, изяден от мъглата. Дори птиците са се умълчали. Само фазани грачат като птеродактили и пляскат с криле които по звука изглеждат грамадни като чаршафи. Или поне се надявам че са фазани... щото в оня другия филм за Мъглата имаше едни твари ...



Но пък ароматът на кафе кара дори слънцето да надникне иззад облаците. Дрънкат тигани, готви се закуска:





Е не е ли красота?



Трудът ми по стъкмяване на закуската обаче не бива оценен подобава, защото в сутрешната суматоха се е разсипва една от чантите и моливите за очи са се изтърколили някаде си из дебрите на кемпи. Ами сега? Ауууу... Докато кремвиршите изстиват, ровичкаме под седалките като археолози, защото домашното пиленце се е превърнало в птеродактил... за щастие временно, откриваме един от моливите и врявата поутихва. Неочаквано откривам и батерия за фотоапарата, които бях отписал още миналата година. Два пъти ура.

Последен поглед към пейзажа - волцвагенът в другия край си е намерил другарче от същата порода :



Готови за нови приключения:



Из пътя навигаторът Гармин ни забавлява със смешното си произношение на географски имена. По някое време изтърсва: "Завийте по улица "Свети Ограничение на Тежестта"" с което ни хвърля в хилеж. Това да не е светията-покровител на Тежкотоварните камиони?
След минута установяваме че някой гарминец е кодирал неправилно съкращението ST, което в случая не значи "светия", а "единично платно" т.е. улицата се стеснява, в случая за да премине през малък мост:



Упътваме се към вкъщи по селския маршрут, всичко се е жлътнало в нарциси:













Буфъл се заглежда по някаквъв синчец:





Прибираме се свежи, ентусиазирано преговаряме случките от предния ден, хвалим кемпи за борбата със студа, и логично изниква въпросът, а какво ще правим утре? Последван от съвсем логичния отговор, ми да идем на къмпинг... Ми що не. След като в продължение на няколко десетки километра са ми набивали в главата "ами защо не взехме еди-какво си", мога да рецитирам списъкът необходими неща наизуст, в прав и в обратен ред. Кърпа, пижама, мляко за кафето... Да, да, утре ставаме в 8:00 и тръгваме в 9:00...

Събуждам се в 9:00. Дежа-ву. Пак има време само за половин чаша кафе. "Летят чанти, чорапи и шампоани", втора серия. Продуктите които не влязоха в кутията за закуска онзи ден, влизат директно в шкафа на кемпи. Без допитване до гугъл или трипадвайзор, скачаме в неизвестното.

Този път поемаме на към окръг Есекс, защото защо не.



И там нарциси:



Навън времето би трябвало да е по-топло, но студения вятър и облаците са си вчерашни:





Еко-обяд:



Къмпингът е във ферма с конюшни, част от поляните са терен за тичане на конете. Има няколко паркирани каравани, но ни казват че само една е обитаема, някакъв пич, който "работи ей там надолу по пътя". Человек-невидимка, много обичам такива съседи.





Този път питах специално колко време трае осветлението в банята (Цели 15 минути! Ехааа, ще се жабясва ... ). Банята се оказа част от една от конюшните, в другата половина на сградата имаше кон... Вътре обстановката по домашному, душът без ограничения, дори имаше кърпи, а духалка на стената прави помещението на сауна за нула време. Чувствам се не на къмпинг, а на гости.





Вечерта ходихме до малко крайбрежно градче без предварителни очаквания:



Направих едно зяпаческо кръгче, нагоре-надолу по едни мноооого стръмни улици, докато мярнахме мачти и платна. Слязохме край водата, паркинга беше с ограничение един час, спряхме, размотахме се, чак на връщане забелязахме че ограничението е сезонно, започва от Април. Радост. И без това тук всъщност се оказа единствената интересна част на градчето.





Платноходите се оказаха лондонски товарни баржи-столетници, сега возят туристи. Бяха със смешни названия, "Магарешки бодил", "Водород" и нещо което не успях да запомня, но беше странна дума започваща с латинско Х, като ксилофон...





Направи ми впечатление че разни общински разрешения се обявяват публично - примерно една от баржите иска да се закотви постоянно и да стане кафене, и който е против може да пише на общината. Има случаи в които населението се обявява против и общината отказва съответното разрешение. Власт народна в действие.



Отвъд баржите имаше огромен парк. От тук градчето изглежда миниатюрно и старинно, въпреки че на практика доста се е разраснало в модерните времена. Имаше хубави кварталчета с градинки, но ми беше неудобно да снимам. Отскоро върви някаква анти-терористична кампания, дори по радиото има реклами "Бъдете бдителни, ако видите нещо съмнително веднага съобщете на телефон..." Все едно сме 1950г, врагът не спи и прочее майтапи.



В езерцето плуват разни дзверове. Жълтоока патица :



Краката на това все едно са от пера. И са огромни:



Крайбрежен бекас, гост от Исландия :



По крайбрежната разходка има знаци да не се разнася акохол:



Някои от мемориалните пейки бяха разкрасени, преди няколко дни беше "ден на майката", на тази дори беше закачена картичка:



Мотахме се покрай реката, което се води природен резерват, навсякъде лодки:



Големите баржи са жилищни:



Нататък брегът се превръща в "кално пристанище", лабиринт от твърда земя и дълбоки, кални вади. При отлив водата съвсем изчезва и е доста странно място, леко апокалиптично. При прилив всичко се пълни с вода, земята се скрива напълно :



Кораб-фар, понастоящем жилище:



Още една "къща", затънала до уши :



Това пробито корито беше за продан... за някакви си пробити 170хил. лири...



Не стигнахме далече, защото взе да се стъмва, а знае ли човек какви крокозъбери щъкат наоколо...



Нещо като залез, обратно в къмпинга:



Кемпи трансформиран спалня:



На сутринта навън имаше повече коне отколкото къмпингуващи:





Хладилника... празен. Предния ден направих усилие да не се изкушавам от ароматичната пекарна в Лидъл и днес сме само на кисело мляко :



Шкафът ... и той празен...



Абракадабра! Закуска "от нищо-нещо" - плодове, кисело мляко и мляко с ориз :



Чао на кончетата:



И на кръчмата, до която ни домързя да се разходим снощи:



Времето що-годе просветна, пък и цъфтят разни неща, разсветляват пейзажа.





Селцата наоколо носят помпозни имена звучащи като герои от любовни романи: Толесден Дарси, Леър де ла Хей:



Минахме през най-стария град в страната, Колчестър, с намерение да огледаме "замъка", строен от император Клавдии, но старите ми дънки се сцепиха от хилеж, и реших че не съм като за пред хората. Пък и честно казано, вече бях уморен. Укреплението не е нещо особено, пък и след като е оцеляло 2000 години, със сигурност ще оцелее още няколко :





За утешение спираме в малък търговски център. Нали затова му викат шопинг-"терапия". Сдобиваме се с нов чайник, защото стария си е счупил "носа" и не свири. Оказва се че новият чайник не свири по принцип (въпреки че на вид измамливо се преструва на свирещ), но хей, поне е лъскав. Търсим отбивка край пътя за да го тестваме, което се оказва трудна задача. Въпреки че следваме обозначен като "туристически" маршрут, липсват отбивки за спиране, а и малкото които подминаваме вече са заети от камиони. Най-после осигурявам спирка с гледка, кафе и сладости:







Завършвам с туристически изглед, щото нали все пак, да не е без хич



Благодаря за вниманието!

[loveforever]

Много се накефих на вашата разходка. Уникални гледки, само това време да не беше така мъгливо, ама то май пълно щастие няма.
Забавлявах се много четейки. Много ми допаднаха лекия хумор и самоиронията.

Иначе мисля че чисто практически след някой и друг подобен излет и вие ще стигнете до глобалното заключение, че багажа за пътуване трябва да си стои в кемпера и непосредствено преди тръгване се добавя само някой кат дрехи и храната.
_________________
Магия в лилаво

[North wind]

_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[rozovslon]

На мен ми изглежда сякаш това е някаква друга планета.
Сега ми се изясни що тия хора си избраха Brexit.

[Asteri]

[Женени с Деца]

Увлекателен разказ на талантлив разказвач
_________________
Твърде стари, за да работим; твърде млади, за да умираме - време ни е да пътуваме!

[Георги Геков]

Много ми хареса изказа ви и споделеният уйкенд. Различно е на острова и това е привлекателно. Поздрави от БГ.

[danbog]

Браво! Много картинен разказ. Грабва веднага вниманието и не го пуска до края. Очакваме да видим къде ще ходите другия викенд. И ние плануваме едно пътуване до мъгливия Албион, дано не се е отдалечил до тогава на една виза растояние.
_________________
"Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя

[PirinVania]

Много свеж пролетен пътепис! Благодаря за чудесното настроение, с което ме заредихте!

[Роси и Стоян]

пожелаваме ви още пътувания , които да споделите и да запалите фитила ни и за Англия

[kvp155]

Мъгла, дъжд и красиви пейзажи от разходка, поднесена по много забавен и закачлив начин.
А този кемпер е уникален. Вече си мисля, че предимствата на габарита му са повече от недостатъците.

Благодаря за споделеното.

[Дафи]

Впечатлена съм!Чувството ви за хумор е тъъъничко и някак си с английско звучене
Един доста различен от всички останали пътеписи-различна природа,различни приоми-интересно е!
Благодаря за споделеното,за мен беше удоволствие!