kemper-club forum Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
Около шест след обяд (18.00 – значи близо шест часа бяхме посветили на парка) поехме за Задар Зовеше ни вече Далмация и морето. Пътувахме по път №1 ( Карловац-Задар), минахме през някакъв дълъг тунел, включихме се за малко (около 4 евро, не помня точно) в магистрала А1 и привечер се спуснахме в Задар.
Тук с нощувката ударихме малко на камък. Първо в аутокампа на Задар ( намира се на главната улица към северния край на града) не приемаха с кучета. Насочиха ни към с.Затон – на 20-тина километра северно. Там обаче се случи случка. Къмпинга беше добър, почти луксозен, с бар, басейн и шезлонги. Даже като разбраха, че сме българи ни минаха по извън сезонната тарифа 15+2 евро. Но като започнаха регистрацията ни копираха личните карти, на което аз не се стърпях и ги информирах, че това е копиране на защитени лични данни. - Защо!? -Ами защото някой може да си извади лична ката с моите данни и да претендира за имуществото ми. „ Е..м ви мйку бугарска, нечу да ме тражи полиция” – нежно каза дамата от рецепцията и отказа да ни приеме. Здраве да е. Отидахме в отсрещния къмпинг, но беше много скъп – цените започваха от 38 евро за зона „С”.Върнахме се назад в с.Петрчане и с малко питане открихме прекрасно кампе на самия бряг на морето. Наричам го така, защото това бе всъщност къща с двор, пригодена за малък къмпинг с баня и тоалетна. Имаше 2-3 коли с палатки, един кемпер и една каравана. Двора беше сенчест, с дървета от рода на маслините.
Няма ги обаче нашите пясъчни плажове. Носете си водни обувки!
А ето и данните....
Мястото беше много красиво и уютно и ни струва само 15 евро + 2 евро някаква такса. Хазаина продаваше и някаква специална домашна ракия , продаваха а можеше и да си наловиш риба и съжаляваме и сега, че не останахме поне още един ден.
В съседство имаше разкошна вила, но там нощувките започваха от 60 и стигаха до 120 евро за студио 2+1 в скъпия сезон (!). Апартаментите достигаха до 185 евро за 4+1.
Направихме си един плаж на сутринта , събрахме си оборудването и отидохме да разгледаме Задар.
От тук нататък пътувахме само покрай морето и често само мантинелата или един бордюр ни деляха от него.
Задар е старинен град, с яхтено пристанище в лагуна почти в центъра на града, с тесни стари улички със старинни сгради и широки нови улици с модерни комплекси.
Венецианският лъв над тази порта, показва че някога е бил в пределите на Венецианската република.
Запомних Задар с петте герана в градската цитадела, на върха на града.....
Следващата спирка беше г. Шибеник. Имаше разкошен крайбрежен булевард.
Сградата на стария Арсенал.
В последствие установихме, че старите крепости и старинни сгради, които изглеждаха като нови, не са почиствани а просто са били разрушени във войната и приоритетно напълно възстановени още през първите пет години.
Денят преваляше, продължихме и си харесахме за нощуване един къмпинг в Кащел Нуви – изненадващо красиво курортно градче преди Сплит.
Ако направиш крачка в страни от крайбрежната улица, попадаш в площадчета и улички, достойни за оперен декор.
И този къмпинг беше в града, на брега на морето – не-много голям, но чистичък и с офис за готвене. Прие ни любезно младо момиче. Заварихме там само няколко коли с палатки, но скоро дойдоха още кемпери с италианци. На сутринта се оказа, че имало и велотуристи от Франция.
Този ден нямахме време за плаж и продължихме към Сплит.
В Сплит „пристанахме” на паркинга в началото на разкошния крайбрежен булевард.
А навлезеш ли в града....... Хей ги горе....
.....пак младоженци. Да, може... беше събота.
Сплит е вторият по големина град на Хърватия. Основаването му се свързва с римският император Диоклециан, който абдикира от престола и решава да си построи пенсионерска резиденция ( ово е стандарт!) далеч от римските сплетни и близо до родното си място Солин. От тогава е дворецът му, запазен в голяма степен въпреки разрушаванията през вековете.
А така си е правил парите, завалийката
В по-късни години Сплит влиза във владенията на Венецианската република и носи печата на тези времена.Той е прекрасно градче с тесни улички и малки площадчета във венециански стил, наоколо са подредени приятни кафенета, ресторанти, магазинчета.
Интерес представляват дворецът на семейство Мещрович, с голяма бронзова статуя на известния скулптор Иван Мещрович.
Тук за късмет се пипа босият палец на статуята.
Има и някакъв папски дворец, вижда се и кулата му...
И стига толкова за Сплит. Пътуваме за Дубровник. _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Благодарим ви за съчувствието и се радваме, че с нещо сме от полза.! Тия дни, обаче ни изгоря климатика, което забави продължението, за което съответно просим извинение.
Ядранска магистрала D8 продължава да се вие по самият бряг на морето. Започват да се срещат и пясъчни плажове. Минава се през красиви курортни градчета, потънали в средиземноморска растителност и китни рибарски селища.
Навлязохме в Макарската ривиера и започнаха да се срещат и пясъчни плажове. Тук пътьом направихме плаж.
Тук Адриатическото крайбрежие е определено Далматински тип, с множество острови, разпложени в успоредни на брега вериги и силно насечено от фиордови заливи, които предприемчиво са зети от мидени плантации.
Пътя за Дубровник минава на дължина около 32 км. и през република Босна и Херцеговина, в зоната на красивото градче Неум. Преминаването е облекчено максимално, като на влизане и излизане има само по един граничен пункт.
Купуваме си цигари – по-ефтини са от в Хърватска. Паричната единица тук е марка, а курса 1 към 1 с нашият лев. Минаваме следващото ГКПП и навлизаме в Дубровнишко-неретванска жупания. При формирането на новата Хърватска република е имало референдум и повече от 2/3 от населението на региона гласуват за присъединяване към Харвация.
Намираме хубаво място (отморище) за нощуване на около 25 км. преди Дубровник. Имаше голям паркинг с две каменни беседки, чешми и три химически тоалетни. Път надолу водеше до хубав плаж със заведение.
На сутринта спря кола с двама младежи, направиха почистване на паркинга, сложиха тоалетна хартия и заминаха. Ние шашнати продължихме към Дубровник.
Градът има дълга история. Формиран е като римска крепост на остров Рагуза и град Лаус подслонил италиански бежанци от г. Епидаурум (днешен Цавтат, разположен наблизо) След това срещу него на континента израства славянското селище Дубрава. Постепенно провлакът между острова и сушата се затлачва двата града се съединяват, и върху него се формира централната улица Плаца или Страдун. Градът се отделя от Венецианската република и става средище на региона. Развиват се много занаяти, включително и корабостроене и най-вече търговията. Постепенно Дубровник изгражда свой колонии, включително и в Българската държава, които или изместват или дублират венецианските. Самият град също разраства, строят се черкви, дворци, складове, пристанища. Управлявал се от ректор избиран всеки месец(!). И така до Наполеоновите войни, които го вкарват в пределите на новата Италия. Самата Хървация съществува като държава само в периода 1941-45г.Преди това е била в пределите на Унгария (от 1813г.), управлявана е от хабсбургите в рамките на Австрия до първата св. война , след това влиза в състава на кралство Югославия . През Втората световна война добива пак относителна независимост, но след нея пак е една от републиките на нова социалистическа Югославия и добива независимост с жестока кървава война в периода 1991-95г., когато и Дубровник е разрушен на 80%.
Сега Дубровник напълно е възстановен и добил прежната си красота и величие. Улиците му целогодишно са оживени от туристи.
В града от север се влиза по красив висящ мост.
И булеварда «Бранители Дубровника»
Карате все направо, докато стигнете крепостта и търсите място за паркиране. Цените са 15 и 30 куни на час (2-4 евро) Ние паркирахме по една случайност в двора на полицията и ни взеха 50 куни за цял ден.
В Старият град се влиза през две порти - южната е Плоче, а тази, северната е Пиле.
След входа ви посрещат дубровнишки трубадури, не известната естрадна група, а изпълнители на старинна, автентична музика.
Следва центъра на стария град – главната улица Пиаца Страдун. Дълга 300 м. – вход през порта Пиле, на изхода – порта Плоче.
Това е градската катедрала «Успение Богородично»
Това трябва да е сградата на градската управа (палата на ректора)
А това е статуята на рицарят Роланд (Орландо) – пазителят на града . Казват че лакътят на дясната му ръка определя известната мярка – дубровнишки лакът ,който трябва да е 51.2 см. Лично го мерих – около 43 см. е! Не казвайте, че съм злобар, но да ме минават с по 8 см. на всеки лакът ми е много (майтап бе Уили).
Градската чешма – фонтанът «Онофрио» с шестнадесет чучура.
Старото пристанище с хангарите на галеоните, охранявали града.
Из уличките на Дубровник.
А това е поглед от площадка над града.
В града бяхме седем часа и си тръгваме с усещането, че не сме видяли и една десета от красотите му. При следващото идване ще продължим от там, дето сега свършихме. _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
За кораба - нямаме нищо общо с послеслучилото се. Ние само го снимахме отгоре, от високото. Не познаваме капитана, нито украинката. Не ме свързвайте повече с тази история, че още изплащам разходите по пътуването.
Що се отнася до валидността на личните карти - важат за всички бивши югорепублики, може би с изключение на Косово. Там не важела, казват и зелената карта и искали да си направиш пътна застраховка за 25 евро. На влизане от Хърватия в Черна Гора също ни искаха и паспорти. Попитах личната карта не е ли достатъчна - отговориха, че ако влизаме от Сърбия - може само с лична карта, но от Хърватия искат и паспорт. Не го сметнах за сериозен аргумент, но не е за спорене. Така, че паспорта намалява рисковете и по-добре е да го има. _________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Последната промяна е направена от danbog на Пет Фев 03, 2012 3:05 pm; мнението е било променяно общо 1 път
т. е. Сърбия, Хърватска, Словения се минава с лична карта. :-) Благодаря. :-) Косово не е в планирания маршрут. :-) Избирам маршрут до Италия измежду алтернативите ферибот през Гърция и минаване през Сърбия, Хърватска и Словения. :-) Мисля, че през бившите югорепублики ще има повече неща за гледане, но не ми се изкарват паспорти специално заради тях. :-) _________________ Поли и Мишо
Последната промяна е направена от Primaxm на Вто Яну 31, 2012 12:27 am; мнението е било променяно общо 1 път
Регистриран на: 04 Сеп 2009 Мнения: 72 Местожителство: SOFIA
Пуснато на: Пон Яну 30, 2012 10:00 pm Заглавие:
Това не е този кораб! С просто око се вижда, че не е!
Много интелигентно и увлекателно разказвате! Не спирайте пътешествията!
А как е Лео? На 13 годинки! Как се чувстваше, най - верния спътник с мокър нос! Поздрави!
Благодарим ви за интереса към Лео!Той изкара цялото пътешествие буквално на крак- стоеше между предните седалки и нямаше сила, която да го накара да лежи отзад - беше най-големият ентусиаст.
На 29 март ще навърши четиринадесет , а ето и една снимка от 29.01. 2012г.
_________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Регистриран на: 04 Сеп 2009 Мнения: 72 Местожителство: SOFIA
Пуснато на: Вто Яну 31, 2012 8:46 pm Заглавие:
danbog написа:
Той изкара цялото пътешествие буквално на крак- стоеше между предните седалки и нямаше сила, която да го накара да лежи отзад - беше най-големият ентусиаст.
Хахаха....да Ви е жив и здрав още дълго време! И да ви пази на пътешествията!!!
Поради проявения интерес, се чувстваме задължени да продължим, та макар и само да върнем за малко лятото.
Намерихме си кемпера и кучето непокътнати в двора на Дубровнишката полиция. При лутанията си на влизане ( и стремежа да паркираме някъде гратис), се бяхме нацелили в задния двор на местната полиция. И както споменах, срещу скромна «глоба», ни бе разрешено да го оставим за цял ден. Мястото беше сенчесто, което позволи да оставим и кучето. Сега дежурният любезно ни покани да му гостуваме и в къщи. Извиняваме се и около 14,30 след обяд продължаваме по крайбрежното шосе №8 , което ту изкачва Динарските планини, ту се спуска стръмно към морето. Разбира се, с нашата средна скорост 50 км./час винаги сме начело на колоната и имаме идеална възможност за снимки.
Около четири часа следобед пресичаме границата с Монтенегро. До като чакахме на КПП-то минаха и ни лепнаха годишна винетка за 10 евро , нямали други. Попитах, не може ли да се влиза само с лични карти – отговориха, че може от Сърбия, за влизане от Хърватия трябвало и паспорт!?. Огледаха малко кемпера и ни пуснаха. Продължаваме по панорамното шосе и очите ни се пълнят с красиви гледки.
Почти веднага след границата е Херцег Нови – прашно градче с много ново строителство.
Е, имаше и някакви старинки, но не бяхме предвидили време за тях.
Продължаваме по крайбрежието и сме в красивия Боко Которски залив.
На много места имаше мидени плантации.
Така неусетно стигаме град Котор . малко, но много живописно градче в дъното на залива.
Изненадва ни пристанището и по-скоро огромните луксозни яхти в него. Беше почти до пътя или по-точно до паркинга.
Забелязахме стените на стария град. Паркирахме между пристана и градските порти и се втурнахме да го разглеждаме. Времето напредваше. А вътре ни чакаше малка каменна приказка!
Градът изненадваше и с културните си традиции.
Снимахме се на „изпроводяк” и побегнахме.
Към осем вечерта (20.00) наближихме Будва. Минавайки през града, решихме че заслужава повече внимание и потърсихме място за нощуване.
Пренощувахме просто на уширението на един завой след града и над морето. Не беше най-доброто за целта място, но нямахме никаква информация за околностите. Малко шумно беше в началото, но скоро движението стихна и спахме без инциденти.
На сутринта се върнахме в града и получихме поредната доза очарование!!! Паркирахме в центъра и преминавайки през красив парк, с множество магазинчета в началото.....
..... стигнахме до старият град . Въпреки че нещата се повтаряха – стени, порта, улички, черквички и т.н.
...... не се насищахме и обикаляхме и търсехме още и още интересни, неповторими места и гледки. На върха имаше цитадела.
И малко, "кокетно" музейче на корабоплаването....
За цитаделата мисля, че се плащаше вход 3 евро , като влизаше и входа за музея.
От цитаделата се открива разкошна гледка към стария.....
.... и новият град.
А на отсрещните брегове имаше нови красоти и нови крепости. Приказката нямаше край!
Преливахме вече от впечатления и трябваше да си тръгваме.
Там някъде долу остана островчето „Свети Стефан” - нещо като нашият Несебър, за което бяхме забравили. А ни оставаха само 15-тина километра...... Е , нищо, ще го видим следващият път, та ако трябва само за това да дойдем.
_________________ "Животът не се измерва с броя на вдишванията и издишванията, а с моментите, които спират дъхът ти!" - Пламен и Надя
Последната промяна е направена от danbog на Сря Фев 01, 2012 2:13 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
.
