kemper-club forum

kvp155

13-ти Септември 2017г. Какъв по-хубав ден за начало на следващото ни пътешествие: Точно днес в 18.10ч летим към началната точка на легендарният Път на Свети Яков.

Всичко е започнало доста отдавна, когато нашият форумен колега и приятел Андрей Стойчев решава да измине Пътят пеша, като не дава почти никакви пари за това. Спи под мостове, в градинки, в гробища и къде ли не. След завръщането си описва преживяното във форума и то така въздейства на всички, че много хора започват тайно да мечтаят за това. Един от тях - Владо Станимиров буквално не спи ден и нощ, като крои всевъзможни планове да реализира мечтата си, но поради различни причини тя все се отлага и отлага. И така до тази година, когато е твърдо решил, че е крайно време да поеме по Камино. Решил е че може да сподели емоцията от преживяваното и с други колеги и затова помества тема с апел към всички желаещи. Не знам кой го е прочел и кой не, но аз бях от първите. Не съм от хората, които ще се подготвят и мислят толкова дълго, затова само след едно позвъняване приех предизвикателството на Ел Камино. За цвят включих и дъщеря си, която учи в испанската гимназия и вярвам, че подобно приключение ще ѝ е от полза. Станимиров вече беше закупил билети и с това на практика беше фиксирал началната дата 13.09. Това за една 15-годишна ученичка не е никак подходяща дата, но след поредица от писмени молби до Директора и Педагогическия съвет, най-накрая успях да изкопча тези изключително ценни 10 учебни от образователната ни система. След като получихме разрешението и закупихме билети остана да се съсредоточим върху подготовката. Така екипа ни е вече готов – двама застаряващи чички и една съвсем млада дама.
Подготовката я разделихме основно на два етап: екипиране и тренировки.

За екипирането много си помогнах от хора вече минали по маршрута, като добавих някои необходими според мен неща. Основното естествено е велосипеда и въпреки, че в семейството ни има общо 10бр., от които 3 са мои, за мен не намерих подходящ и закупих още един. За подходящите дрехи, обувки и аксесоари основно на помощ се притече Декатлон, както и някои по-дребни магазина за спортна екипировка.

С екипировката проблема бързо се решава, стига да имаш достатъчно средства разбира се, но с физическата подготовка нещата седят по другия начин – трудния. Онзи заради, който трябват доста лишения, труд и постоянство. Лека-полека обаче и тук добихме нужният кураж, като в началото стартирахме с някакви си 22км/ден, а към края на периода вече можехме да се похвалим с двудневен преход от София до Предел и обратно.

Това горното май беше доста отдавна, защото заради разни кемпер пътувания и морета насам - на там, сега съвсем не се чувствам готов да изминавам по 100км/ден, но старта е даден и връщане назад няма.

Колкото повече наближава датата на старта обаче, толкова се повишава и градуса на напрежението, а уж вече всичко е готово.

„ … Въртиш се нощем в тясното легло, безсъние хроническо …“ така се пееше в една позабравена българска песен, за която се сещах всеки път, когато се събуждах посред нощ и после не можех да заспя. А нито леглото ми е тясно, нито ми пука особено за подобна авантюра, като предстоящата. Да но явно не е така, мисли от рода на това какво забравих?, колко ли дъжд ще ни вали? къде ще замръкнем? ще успеем ли да изминем целия път? и пр. някак без да искам са се загнездили в съзнанието ми. Не им обръщам особено внимание, като ги разсейвам по всевъзможен начин. Да но те пак се появяват. Ето например дни преди да тръгнем сме на някакъв плаж в Гърция и аз уж съм забравил за всичко, но от някъде се взеха ей тези велики велопътешественици и всички мисли отново са при мен. А пътешествениците се оказаха наистина сериозна „летва“, идваха от Турция с навъртени 4000км за по-малко от три месеца.
По-миналата година пък завършили една скромна двугодишна обиколка от 16000км, като включили и части от нашето Камино с едни там някакви си 1000км.

Казват се Владимир Тасев и Виолета Панева. Тя е само на 60г. и кара велосипед, който натоварен тежи над 70кг., обиколили са почти целия свят на колело. Освен тях в България с подобно хоби е само още едно момче от Шумен. Толкова дълго си приказвахме, че после пак се прибрахме посред нощите.

Предвид предстоящото ни пътуване, срещата с такива хора е много мотивираща и също толкова потискаща. Хем разбираш, че всичко е възможно, хем си задаваш въпроса за теб дали е така?
Но да започнем някак си историята, пък дали ще я докараме до край, само онзи над нас знае.

...

И така, за Пътят и за Св. Яков се е изписало толкова много, че само с едно кликване в Нета и човек може да се загуби в информационния поток на различните източници. Все пак няма да е коректно да започна разказа за нещо без да спомена какво е то и затова, макар и да знам, че ще има известно отегчение ще сглобя нещо на бързо.
В една от легендите за обикновения рибар Яков се твърди, че именно той е бил един от най-ревностните последователи на Христос и е брат на Йоан Кръстител. Заради делата си е екзекутиран като мъченик и погребан в незнаен гроб. По-късно негови ученици намират и пренасят тялото му с лодка от Ерусалим през Средиземно море до Северна Испания, където е погребан. През 814 г овчар вижда ярка светлина, която му показва пътя до гроба на светеца и точно на това място е издигната катедрала, около която в последствие възниква и град Сантяго де Компостела (или Поле на звездата)
Според вярванията всеки, изминал Пътя, получава пълна индулгенция, като в миналото Камино е започвало от излизането на поклонника от собствения му дом и е свършвало с Катедралата в Сантяго де Компостела. Именно заради това Пътят към Сантяго не е само един. Един обаче е добил изключителна популярност, заради максималната приближеност до Оригиналният маршрут и това е Френския.
Без значение кой е точно маршрутът, през 1993г. Камино е включен в Списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство и става толкова популярен, че заради това някой е изрекъл думите: „Има две категории хора - тези, които вече са изминали Пътя, или пък онези, които мечтаят да го изминат“. За нас е ясно от коя група сме, затова продължаваме нататък с това, че нашето приключение сме избрали да изминем пътя по т.н. Френски маршрут.
Той започва в подножието на Пиринеите в малкия френски град Сен Жан Пие дьо Пор преминава през Пиринеите и по цялото протежение на северна Испания, докато стигне до Сантяго де Компостела. Наричат го се Френски, защото в него се събират повечето поклоннически пътища, тръгващи от различни точки и преминаващи през Франция. Според различните измервания, дължината му е около 810-870 км. според различните карти и маршрути, като не се включват километрите, които биха се изминали ако се изгубиш разбира се.

За да се счита за успешно преминат пътят на св. Яков, трябва да бъдат извървени пеша поне 100км или 200км с помощта на една животинска сила (кон или на магаре) или на съвременния кон - велосипедът.
Ние сме твърдо решени да изминем целия Френски маршрут от Сен Жан Пие дьо Пор до Сантяго де Компостела, като от там продължим до прочутия нос Финистере на Атлантическото крайбрежие на Галисия. Името на носът означава „краят на земята“ (т.н. нулев километър) и е смятан за най-западната точка на Европа.

Общо би трябвало да изминем някъде около 1100км, ако разбира се не станат по-малко, като се откажем по някаква причина или пък да станат повече, като се загубим някъде.

Данаил Делчев · Пуснато на: Сря Сеп 13, 2017 3:43 pm Заглавие:

Може и да сте го видели ,но си мисля че е ценна информация

Ето и нещата, които са ви нужни, за да тръгнете:
1. Раница 40l (няма нужда от по-голяма, освен ако не сте решили да спите на палатка). Гледайте да е сравнително качествена, че да не ви се скъса по пътя.

2. Хавлия – трябва да е малка като обем, т.е. търсите – бързосъхнеща кърпа от микрофибър. Не са скъпи, за около 10-20 лв. можете да откриете качествена в спортните магазини. Размери, каквито вие си прецените – около Ш 80 x 130 см или малко по-голяма.

3. Спален чувал – задължително гледайте да е компактен и лек.

Свита част от мнението: