kemper-club forum

[kvp155]

Заради малкото останали читатели, фенове, обикновени и необикновени потребители в една от малкото непоругани теми ще продължа този разказ, пък времето ще покаже дали ще бъде довършен и дали ще има нови.

…

Та Катедралата с главо „К“ е отново на прилично близко разстояние, което не ми дава възможност да намеря и нещо друго интересно по пътя, защото точно в дъното на една пряка се мерна високата ѝ кула.



Минавайки по нея, някъде в дъното ѝ просто се озовахме на един малък и чудесен площад, на който въпреки движещите се на места автомобили никой за никъде не бързаше. Въобще в този град май никой за никъде не бърза и всички са спокойни, добронамерени и усмихнати.



Точно пред катедралата, директно на тревата в нещо като малка озеленена градинка е поместена някаква композиция от керамични фигурки на религиозна тематика, пресъздаващи някаква житейска сцена от онова време.



Оставихме децата тук да им се порадват, с надежда да не ги изпочупят докато ние с майка им сме в катедралата, но щети по тях са по-приемливи от такива в храма. А и все пак си имат кака, което си е нещо като втора майка.
Катедралата във Валенсия освен с красивата си готическа архитектура е известна с името си „Святото място“ и затова реших да я напиша с главно „К“. Свято е защото в този храм освен ценни религиозни съкровища се пази и най-голямото от тях - Светият Граал донесен от Йерусалим





Вътре също е много красива









Това е един наистина много стар и значим за испанците храм строен близо два века, от 1252 до 1482г, като само куполът и кулата са изградени по-късно. Като много подобни катедрали в Испания и тази е построена на мястото на джамия, даже не на мястото, а върху части от някогашна джамия. Високата и контрастираща в съседство кула пък си има име – Кулата Мигелет. Има си и отделен вход, през който след изкачване на над 200 стъпала, всеки може да се наслади на приказната гледка към града от цели 68м височина.





Зад катедралата е един не по-малко значим площад, с едни известен мост на въздишките, ама в един друг град.

От този едва ли са въздишали затворници, но пък е много по-красив от онзи.

[kvp155]

От центъра на старата част на града се пренасяме в малко по-новата и авангардна такава, която така контрастира, сякаш сме на друга планета. Частта от нея се казва "Градът на изкуствата и Науките". Преди него обаче сме с твърдото намерение да се насладим на един уникален воден свят, какъвто има само в „Океанографик“ и дори ако имаме късмет да погледаме шоуто на делфините.

Макар и през декември времето е ясно и слънчево и вероятността да има представления е много голяма. Затова намираме първата автобусна спирка на автобус който води натам и поемаме към един малко по-различен и воден свят. Този на рибите.
Щракваме за последно кулата от срещуположната ѝ страна и се мятаме на рейса.





На спирката сме вече и с неособено приятен тон щерката ни съобщава: „Автобусът ще се появи след точно 25 минути“.
Нямаме особен избор, защото спирката е една от последните и до там не пътува целият градски транспорт, затова чинно сядаме по металните седалки на спирката и си чакаме рейса. Може разбира се и с такси, което обаче за нас не е вариант, че сме пробвали и винаги ни отказват. Трябвало две таксита или ван, какъвто се поръчва специално, че нали все пак сме си пет човека.
Е, ние не сме от специалните и не ни се харчат излишни пари, затова си изчакваме автобуса и продължаваме нататък с него.



Само след няколко спирки започнаха да се появяват от онези странни с космическата си форма огромни сгради, които са толкова причудливи, че ми се прииска направо да слизаме тук. Но пък Океанографик е с работно време и е по-добре да видим първо него, пък после ще се върнем за разходка из този космически комплекс.

Все пак правя по някоя снимка от автобуса, че може после в тъмното да не са толкова интересни.











Градът наистина е много футуристичен и много голям. Толкова, че пътувахме поне две спирки и все не свършваше. Накрая обаче реших да не слизаме на спирката на Океанографик, а една по-рано, та да се разходим и по светло около част от тези странни сгради.





Вече сме на касите на Океанографик и за наш късмет се оказва, че шоу на делфините ще има. Билетите са комбинирани и могат да се вземат без или с делфинариума. Ние избираме с него, плащаме 89Е и се отправяме към входа на комплекса.



Горната цена не включва билет за каката, че тя го била гледала скоро и щяла да се разхожда и да си чати с приятелки. Само дето с нежната си усмивка на лицето ми поиска половината от спестените пари за нейния билет?!

Каква младежка арогантност само, макар, че ако бях аз, щях да поискам всичките.

[Роси и Стоян]

Аз /Роси/ от този форум чета само отдел "Пътеписи", " Пътувания чужбина" и "Пътуване в България" представа си нямам какво е станало, а и не ме интересува. Както има хора с кемпери, които ги използват само за уикенда, така има и много хора, които пътуват с тях из чужбина. Смятам че, доста четат тук и чакат с нетъпение продължението. Всеки пътепис носи ценна информация, така че ще бъде много жалко, ако замре този отдел.

Ех... след Испания, така ми се "пътуваше" и из Италия.....

[disco дядо Петьо]

Ех тези двете Валенсии,сега ми припомняш контраста!
Нали знаеш кой е проектирал новата ,японец забравих му името.
И ние имахме щастието да гледаме шоуто на делфините.
Роси,напълно съм съгласен с теб кои раздели са от полза за истинските кемперисти и кои трябва да се четат.Не искам да казвам какво четох вчера в един друг раздел и начина на писане и отношение.
Права си! Човек трябва да има хигиена и на четенето.
KVP 155 давай ! Пиши и показвай всичко което си преживял!
От полза е на всички които нистина са кемперисти а не...........????

[kvp155]

Роси, Стояне, вие сте хора за подражание и сте основната причина да се регистрирам в този фору, и да започна да описвам пътуванията ни. Нямате си представа колко много ви симпатизирам за това което правите и за начина по който го правите. Разбира се, че ще продължа да пиша, дори да знам, че вие сте единствените читатели. Е, когато средата е по-приятна мисля, че за всички е по-добре, но това винаги е много трудно начинание.

…

Благодаря за коментара ти disco дядо Петьо, Валенсия наистина се оказа един уникално красив и контрастиращ с всичко което човек може да си представи град, и не случайно попадна в полезрението ни.
И на мен не ми е приятно, но разказът много се проточи и въобще не мислех да споделям за това прословуто шоу на делфините, но в следващите дни ще понапиша и нещо за него, че и снимки ще му турна, да замирише на море.

[kvp155]

И така, вътре сме при рибите, раците, змиорките, тюлените, моржовете, медузите … или общо 45 000 животни от над 500 вида, от всичко дето живее в солените води на планетата. И това всичко се е разположило тук в почти 42 млн. литра вода, заемаща обема на множество аквариуми, басейни, езерца и всякакви други форми, които могат да се запълнят с течност, като някои от тях са дълбоки по над 10 метра.















Този воден комплекс е най-големият в Европа и заема площ от 110 000 кв.м., а в басейните му се срещат едни от най-редките водни обитатели, които могат да се видят само тук. Всичко това е подредено в отделни зони пресъздаващи Средиземно море, Червено море, някои океани, Тропиците и Антарктида, и построено във формата на водна лилия.











Пълно е с подводни тунели и сфери над които можем дори въображаемо да докоснем морските обитатели, а в една от залите има дори ресторант и киносалон.







А ракообразните, скаридите, малките рибки, морските игли, кончета и змиите са сякаш изкуствено създадени за някой любител на акваристиката, а не са естествени. Да, ама не са. Естествени са си и точно такива се срещат в природата.



















Ето това са тези шарени змийчета, които постоянно се заравяха в пясъка и после изненадващо се показваха от него.



Между отделните секции има дори и птици, сред които и пингвини, доколкото те могат да се приравнят към този вид животни.



Част от птиците обитават една огромна клетка с формата на сфера, за която предварително се заплаща отделен вход.





Аранжирането на аквариумите винаги ме е впечатлявало. Да пресъздадеш например, толкова точно едно красиво морско дъно с всевъзможни корали, водорасли, пясъци и камъчета, си е направо изкуство. А тук всяко дъно е такова.







И колко видове медузи има … сигурно са повече от рибите. С всякакви цветове, форми и размери.





За някои обитатели температурата е от съществено значение и разбира се са им осигурени подходящите условия да съществуват.





Шоуто на делфините започва всеки момент и нямаше да пиша нищо за него, но щом дори на един човек се е харесало и сме го видели и ние, в следващата част ще поместя нещо и за него.

Диско Дядо е човекът, на който всеки трябва да се сърди, че този разказ ще стане още по-дълъг.

[Георги Геков]

. Разбира се, че ще продължа да пиша, дори да знам, че вие сте единствените читатели. Е, когато средата е по-приятна мисля, че за всички е по-добре, но това винаги е много трудно начинание.

Аз мисля, че имаш много читатели и нямам как да не е така, пишеш увлекателно и
полезно според мен. А те чета и бих ти стиснал ръката да ти благодаря.

[PirinVania]

Нареждаме се на първия ред да чакаме делфините. За по-автентично и легена с вода и морска сол е налице.
Необяснимо защо на такова място - аквариум или зоологическа градина си забравям напредналата възраст и пак ставам дете.

[kvp155]

Така оставяме костенурките и моржовете и тичешком се отправяме към съседната сграда, в която нетърпеливите зрители вече са заели най-хубавите места по каменните пейки. Местата са амфитеатрални и са без номера, така че всеки може да седне където му е удобно. Даже на високото се вижда още по добре. Настаняваме се на студените циментови пейки и … шоуто може да започне сега.



И наистина започна точно като истинско шоу.
Първо се появиха дресьорите облечени в черни неопренови костюми и налапали по едно свирка, от онези дето издават звук разпознаваем само за умните животни.



После на фона на приятна музика изскочиха и главните герои, като с опашки подтикнаха публиката да им ръкопляска. Тя разбира се го направи и в този момент започнаха всевъзможни акробатични номера с обръчи, топки и топченца.





Танцуваха помежду си, скачаха, изплискваха водата, пръскайки любопитните деца от първите редове, плуваха скоростно и правеха разнообразни фигури, премятайки се във въздуха като истински акробати. Въобще, всичко което може да се изпълни в едно подобно шоу се случваше точно пред нас. Е, нищо не е безплатно и от време на време делфините изскачаха по една дълга наклонена плоскост на сушата, взимаха си по една рибка от треньорите и обратно се гмурнаха във водата.

Кулминацията дойде, когато всички треньори се гмурнаха сред делфините и всеки започна да танцува със своя.







Наистина получи се красиво и вълнуващо шоу, а най-малкото ми момче не спря да ръкопляска без изобщо да съм го карал. Това беше първото му подобно шоу с делфини и явно беше много впечатлен. Всичко трае около час, а сякаш сме тук не повече от няколко минути. Никак не е странно, но в подобни случаи времето наистина тече бързо дори и за възрастните. Толкова, че вече се постъмни и делфините ни изпратиха с махане на опашки.



Доволни вече можем да се разходим и из нощна Валенсия, като първо по ред ни е онзи фантастичен град изникнал сякаш от някой роман.

[kvp155]

Ето го.







Решили сме да го разгледаме по-обстойно, затова хич и не чакаме автобуса, а направо поемаме нататък, че то май нощно време е по-красиво от през деня.



Това никак не се хареса на младата госпожица, която дори не крие, че ще ѝ е скучно, но пък ако иска, може да си хваща метрото и да се прибира в къщи. Ние сме на вечерна разходка и това е.





Ето част от един наистина емблематичният комплекс от футуристични, че чак налудничеви по форма и размери сгради, които са замислени именно да привличат вниманието на туристите. И това не се е случили вчера или днес, а е плод на стратегия за развитие, като са поканени едни от най-добрите архитекти, който да създадат този уникален по вид и мащаби комплекс с площ почти 350 000кв.м. И не само това, ами и са го построили за изключително кратко време – от 1994 до 2006г. И още: построили са го на един от бреговете на старо корито на река, която заради голямо наводнение е изместена в ново корито, а старото е превърнато в парк за разходки с дължина около 10 километра.

Общо в комплекса се открояват пет основни елемента, които си имат не само имена, но и сега като си гледам снимките се чудя кой кой беше, но в общи линии бяха нещо такова:

Операта или домът на изкуството









Огромен покрит площад кръстен с името Агората, което е една наистина грамадна зала с височина от 80 метра и места за 6000 човека. Не стана ясно дали е със свободен вход, но вътре имаше доста хора, без да има някакво мероприятие.







С формата на гигантски скелет на кит и на три етажа е Музеят на науките, заемащ близо 40 000 кв. метра.

Планетариум с IMAX кино, наподобяващо огромно око, което сигурно може да се оприличи на такова ако се погледне отгоре. И тези сгради също са с впечатляващи размери. Киното е дълго 900 метра, а планетариума е с площ от 13000 кв.м. Много цифри станаха, но така или иначе ми попаднаха и ги нахвърлях, да се придобие по-реална представа, че само от снимките не става.



Последната част от комплекса е целият аквариумът „Океанографик“, в който бяхме преди малко.





Към някоя от сградите е и тази чудесна ботаническа градина, в която напълно свободно всеки може да се разхожда до когато си иска.





А онзи огромен космически мост виси на стълбове високи цели 125 метра.
Това пък е изглед към няколко жилищни блока, които са на срещуположната страна на този впечатляващ град. Щастливци са хората живеещи тук, които всеки ден през прозореца си могат да се наслаждават не на терасата на комшията си, а на тази космическа гледка.



Не знам за другите, но аз почти не си усещам краката. Повдигам ги някак и те сами си ходят без да се съобразяват с мнението ми, че е крайно време да се прибираме. Не го споделям с никой, че излишни мрънканици не ми се слушат, но днес наистина си походихме бая. А и се очертава да минем и през още няколко попътни обекта, и разбира се, пак пеша.

[jororib]

Косе благодаря, че промени нагласата ми за Испания. Вече съм мотивиран да отида и да видя. Не знам защо колкото и да съм гледал туристически проспекти подобни неща не съм виждал. За мен Океанографик и Космическия комплекс са достатъчна причина за Екскурзия и ще напрявя много да отидем там.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[kvp155]

Нощна Валенсия е особено красива, затова въобще не мислим да хващаме метро или друго.







Само на километър и половина е ето тази бикоборска арена, в която няма да влизаме, но пък е задължително да видим.
Ето я в далечината и вляво.



Ако не се вижда, ето я и по от близо.



На една пряка от нея пък е ЖП гарата, която въобще не беше в програмата, но толкова добре беше осветена, че веднага ни привлече вниманието. И е имало защо.

И отвън е красива





И отвътре



Това са тавани и стени с керамична мозайка и разни фигури. Пак от онези … обикновените.











Децата вече нямат сили и обещах, че това е последният обект за днес. Прибираме се. Точно преди кемпера ни обаче е един огромен магазин Карфур, който щом обещах лакомства и награди, изведнъж никой не го боляха краката, дори и на съпругата ми. Странно, само аз не искам да влизам в подобни хамбари, и не че не ме боли всичко, но на мен никой не ми обещава награда.

Няма да казвам как мина тъпият пазар с наградите, че се чудя защо в тези огромни магазини, в които за да си купиш само едно сирене например, трябва да изминеш няколко километра между щандовете!? А и защо няма отделение за хора нуждаещи се от първа помощ, след като са разглеждали от сутринта града е още по-странно. Или поне от онези електрическите двуколки за разглеждане на панаирни комплекси като този да имаше ...

Трудно, но някак си успях да се домъкна до кемпера, който е на по-малко от 50 метра и направо се свлякох на пода. Сигурно даже съм заспал и там. Не помня.

На сутринта будя жената и се оказва, че всичко запланувано за Валенсия сме го разгледали вчера и на практика сме икономисали един цял ден! Това е добра новина, но хич не ми се поема наобратно, както по очите познах, че искат другите. Затова разгледах картата и забодох стреличката още няколкостотин километра на Юг към … Мароко. Но не точно, че един ден е твърде малко дори да стигнем до там. Но пък и до така прехвалената Ла Манга що пък да не стигнем в това пътуване.

Това всичкото си го помислих, че може да е моята награда, за дето вчера ме караха да обикалям като уморен кон из този огромен магазин. Не знам дали мразя нещо повече от огромни магазини и МОЛ-ове, но ми се стори добър повод да си издействам наградата и я споделих с когото трябва. Но по онзи начин, който не търпи различен отговор от Да.

Ами какво да кажа … получих си наградата и сега пътуваме на някъде. Не знам точно на къде и още по-малко знам защо. Но чувствам, че така е правилно.

[ВЪЛКО И СНЕЖА]

Косьо,не си прав,че малко хора четат твоите пътеписи.Аз съм сигурен,че няма кемперист който не ги чете,макар че не взема отношение към тях.За мен ти си царя на пътеписите.Понякога се връщам назад и ги препрочитам,защото винаги намирам нещо ново и интересно,което съм пропуснал.Умението ти не е само да ги пишеш,но си и много добър фотограф.При четенето на пътеписите ти се чувствам малко странно и си мечтая за в бъдеще и аз да посетя тези места.Това за теб,а сега искам да споделя,че чрез малкия Косьо се връщам в детството си.Аз бях същия палавник като него и правех много геройства/експедиции без разрешението на родителите ми по жп линията Централна гара-Подуене,защото живеех до гарата.Хубавото беше,че си знаех улицата и номера та ме връщаха успешно в къщи.Падналото ми зъбче исках да го върна на място само че през носа– така се заклещи ,че се наложи да ме карат в Александровска болница и други геройства.
Направи ми впечатление как Косьо гледа аквариума в център Океанографик -най-големия воден комплекс в Европа.Той ме изуми с това,че единствен от всички присъстващи деца и възростни гледа по съвсем различен начин от тях, в легнало положение от долу нагоре,все едно се намира на дъното на море.Много умно и гениално.
На някои от срещите ще Ви накарам да легнете на земята и да наблюдавате небето подражавайки на сладура Косьо младши.

[jororib]

Уникално красива Валенсия, влюбих се в този град, пък и е представен превъзходно. Аз също ня харесвам големите магазини всякаш са измислени да тормозят мъжете, мога да ходя часове в планината а в мола максимум 20 мин. Благодаря, когато чета се пренасям мисленно там.
_________________
Живот на колела
www.kemper-club.com

[kvp155]

Да Вълко, ние големите винаги гледаме на света някак по-отгоре. И не само защото сме по-високи от децата, а защото вероятно сме много пораснали. Детският поглед обаче е различен и аз много искам да не ми убягва никога. Виждам, че на теб не ти е убягнал, а и детското в теб също не е изгаснало.

...

Жорка, Валенсия е чудесен град и е една много подходяща дестинация лично за теб. Забележи, че не казвам Барселона или цяла Испания, а само Валенсия, защото в нея престъпността вероятно е под 0.0000001%. Мисля, че това е още един плюс в активите на града, макар той да има достатъчно и без него.