kemper-club forum

[North wind]

Отново сме на път в посока Инсбрук.
До сега сме нощували само в къмпинги и решаваме следващата спирка /нощувка/ да е на някой безплатен кемпер-стоп, а такива в сайта http://www.campercontact.com/en/
колкото искаш.
Познатите облаци и пейзажи







Един "тостер" разнообразява традиционната гледка
/Да ме прощава някой, ако има този модел каравана, но тази асоциация буди като я видя. Само стърчащите филийки липсват отгоре./
Ама то, като се замисли човек и ние в очите на някой сме като камионче от цирка /в България на няколко места са ни питали какви номера знае кучето/



Слънчицето аха да пробие плътната пелена от облаци

Колкото и да са стриктни и подредени "местните", тук окото ми се дразни от недомислиците между кота корниз и кота било. /Решавам, че проектанта е българин/ - Професионално изкривяване ))





Облачните пейзажи /и липсата на витамин "Д"/ започват да им идват в повече на момичетата и те го споделят с мен. Инвертора също се обажда.

Карам си вяло, зяпам и като, че ли точно този момент чакам.

Казвам, че не сме случили на правилният момент за Алпите,

че времето не е с нас, но все пак това не е планирано пътешествие,

а само отиване до училището на Мимозка

Споделям им, че ми е изскочила работа в известен курорт на швабското море ...

... и, че вместо да похарчим няколкостотин евро в Швейцария /които ще са ни спестени пари/,можем да я пропуснем и да отпрашим за Боденското езеро. Там сега сезонът е в разгара си. Времето определено ще е по-добро. Докато те се препичат на слънчице на плажа, аз ще заработя не малка сума, която ще е от полза на студентката /т.е. отклоняването ни от Швейцария ще е на двойна "далавера"/.

По принцип жените не са материалистки /говоря за повечето/ и трудно биха се отказали от една такава романтична забежка /Швейцария/, но когато е намесено слънцето, плажа и известен курорт ... в така създалата се ситуация, везните натежаха в посока Германия.

Лошото време ми помогна да се измъкна деликатно от обещанието си за Швейцария. Късмет ...




Решаваме, че правим последна нощувка в Австрия, просто където ни хареса и на другия ден продължаваме към Германия.


Унесени в разговора стигаме до първата набелязана точка за нощувка.
Небезизвестния Капрун

Музеят не работи.
GPS-a ни отвежда на голям паркинг, който в сайта се води безплатен кемпер-стоп.


Виждаме, че два кемпера вече са се настанили

, но нещо не ни се нрави обстановката. Може би не е в наш стил, може би заради времето. Пробваме пак музея

Ядец. Изнасяме се

Виждаме нещо, което ни допада, но бързо решаваме, че на езеро вече бяхме.


Разминаваме се с една от атракциите на региона. Малко влакче, за което бяхме чели в нета.











Прословутите "фибички"



Да не си помислите, че тук слънцето изпече ... Жена ми без да иска включи светкавицата на фотото







Обиновенно ни разминаваха италиански кемпери, а в нашата посока се движеха каравани или коли с лодки. Може би е случайно, а може би това е трафика по този път в сезона.


Яаааа, дъжд. От кога не беше валяло







За нищо го нямат тоя райграс хората тук. Сеят го наляво и надясно

Дотъряме се до втория набелязан безплатен кемпер-стоп, който се оказва туристически обект с ресторант, на чиито паркинг можем да нощуваме.

Продължаваме

Третото набелязано место се оказва паркинга на крайпътна пицария

Тук, не че ни се оставаше, но дори и така да беше едва ли щяхме да се поберем.

Започва да се здрачава

Вече сме в провинция Тирол и пресичаме река Ин.

Навлизаме в Швац /градче на около 25-30 км. от Инсбрук/.
Вече е тъмно, не ми се кара повеч. Ще нощуваме тук, пък каквото и да е.
Градът е добре осветен с широки улици и лесно намираме стопа.
Паркираме до десетината кемпера. Навличам дъждобрана и с Макс на поредната дъждовна разходка.

Нашият верен приятел си намира нов негов приятел
Обстановката у нас не му хареса. Снимаме го за спомен и притеснени от местните закони и глоби, които не познаваме, връщаме на местото, от което го намерихме.

Бързо се наспиваме /сигурно от чистия въздух/.

Кемпер-стопа е на паркинг между няколко жилищни сгради.
Купуваме си билетче, което снощи в тъмното пропуснахме

за кучо също е помислено /не сме в нарушение/

Пием кафе на полянката зад оградата, припичайки се на невижданото от няколко дена слънчице

GPS-a показва, че сме на около 550 м. надморска височина, което е предпоставка за по-мек климат.
На самия вход/изход/ на стопа има табло с брошури и рекламни на разнлични нещица, които ни блазнят.

Много-много не се чудим. Раничките на гърба. Кучо вътре да пази и по улиците






Пешеходната зона не беше далеч


Охооо, тук май ще се позабавим



От някъде ухае на фурна, а ние от бързане си останахме по на едно голо кафе


Отново познатото мучене /ммммм.../ , придружено с покупки за внучето


Това кемперче със сигурност не зареждаше магазин, но пък може да е било на собственика му




Тук ме се размина без "мммм"



Има си доста история в това малко градче


Чест превоз из централната част



























Йегерхоф е на 5 км., а не бирарията, в която си правим пловдивските новогодишни сбирки










Не е като да няма паркинги в това градче


Местният "МОЛ", в който загубихме час-два пак заради внучето

Прибираме се към кемпи , че път ни чака, въпреки че има още какво да разглеждаме.









Подреждаме набързо багажа и поемаме към Фридрихсхафен, където моите колеги вече са пристигнали и са се настанили в квартирата.

_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[ganev78]

[Любомир Мечков]

Нещо подобно съм замислил и аз, много хубава дестинация. Очаквам снимки от Фридрихсхафен, има какво да се види, този град ми е любим. По работа ходя, но си го обичам.

[North wind]

Лодките, които настигаме или нас ни настигат, стават все по-чести.



Тук тунелчетата са на гъсто









Отново се задават "фибички"



Отдалеч виждам нещо и си разтърквам очите

Карам дъщерята да ме ощипе /да съм сигурен , че не сънувам/

Истина си е ...

Най-малкият влекач, който бях виждал на живо...

... управляван от млада дама с швейцарска регистрация, която без някакво видимо усилие, влачейки караванката си катереше завойчетата
/Ние тук се пънем с джипове, бусове, че и камиони/

Чак ми идваше да обърна и да тръгна след нея, докато спре, за да видя това стандартно изпълнение ли е или има интервенция някаква !
/То в тоя малкък кош какво ли пък би се побрало ... ?!? /


Докато си разсъждавах върху ребуса и взехме, че наближихме.

След разговор с колегите разбирам, че са разтоварили камиона и са се оттеглили да почиват.
Оказа се, че Фридрихсхафен си е доста имиджов за този сезон курорт и за по-евтино колежката им е наела квартира в Илмензее /на 30-тина/ километра. Светва ми лампичката, че щом има "зее" в думичката ще има и къде да нощуваме
Пропускаме Фридрихсхафен / имам поне 3-4 дена работа там и ще има време да го разгледаме/.

Минаваме 1-2 малки населени места /може би квартали/


Времето отнова е с нас

и малко преди залез сме пред квартирата на колегите

по старото ни опелче се ориентираме, коя точно е къщата

Квартирата е нова /ние бяхме първите наематели/, в края на населеното место с много свежа и съвременна архитектура. Запознаваме се с хазяите и разбираме, че езерото е на между 50 и 100 метра по-надолу по пътя. Итересуваме се дали можем да паркираме и там да нощуваме, а те ни казват, че там винаги е населено с рибари и стига да не ни пречат можем да спим, колкото си искаме.

Слизаме по черен път. Пропускаме рибарите тихо /да не им изплашим рибата/ и виждаме странна пощенска кутия.

Не знам защо, но решаваме, че щом има пощенска кутия е обитаемо и се настаняваме до нея

Маскираме се като в Родопите и се разпищолваме както ние си знаем

Местим се на слънце, че макар и на залез да хванем малко ток

Подрънкващите чанове на близкото стадо допълват идилията /само вълчо проявява нрав и нещо не се кефи/

Тук българското надделя и вечерята бе придружена с наша ракия и салата /зеленчуци от крайпътното Алди/.
На сутринта макар и поуспали се /ракийката беше виновна/ се отправих на работа /нали за това бях тук/.

Натъкмявам се между колегите /от различни националности/, на отреденото ни от немците место.


Оставям жените и кучо да пазят /не че има нужда/ и се отправям към работното ми място за следващите 3-4 дена.









Преборих се с немската педантичност, бариери, пропуски, въпроси, обяснения, разрешителни и т.н. и сигурно вече към 10 се добрах до обекта при колегите, които чакайки си разрешителното за работа пиеха 3-то кафе

Мразя лукавите им погледи в такива моменти
Май доста се унесох и се отклоних от основната тема. Работата си потръгна /мероприятието ни протече перфектно/. Аз продължавам с Фридрихсхафен
Само да отбележа, че толкова колелета на едно място не бях виждал

Ако някой професионално иска да купува или продава велосипеди, това е най-доброто изложение за байкове в Европа.
Настанихме се в къмпинг на самия бряг на езерото /третото по големина след Балатон и Женевското езеро/. Езерото е огромно и граничи с Германия, Австрия и Швейцария. Има богата история и много писано в нета за него.

Мотаем се из къмпинга да се запознаем с обстановката


От къмпинга се излиза директно на "плажа"

Представата ни за плаж малко се разминава с немската, но това не им пречи да си плажуват.


Малко тинесто ни се струва

, но може пък да е лечебна кал

Кефеха се хората

Най-доволни бяха патетата във вливащата се до самия къмпинг рекича






За плаж не ставаше, но за студена бира си е перфектно место

След една нощувка в къмпинга разбираме, че бариерата /зад която сме/ разделя зоната на къмпинг /няколко пъти по-скъп/ и кемпер-стоп /с 24 часово билетче от автомат/. Прави ни впечатление, че хората от къмпинга и хората от кемпер-стопа ползват едни и същи бани, тоалетна, перални и т.н. /които са монетни/. На другия ден питаме, дали може да се изнесем с кемпера извън бариерата /така или иначе няма да плажуваме/ и без някой да ни създаде какъвто и да е проблем, го правим.
Заживяваме там следващите 2-3 дена. От тук нататък снимките може да са непоследователни, защото аз ходех на работа, а жените си провеждаха самостоятелни акции из града, но успявахме да се разхождаме и заедно
Къмпингът граничеше с екопътека










след обиколката, на която се излизаше на така наречения плаж


Дядото под дебелите сенки свиреше на hang
https://www.youtube.com/watch?v=xk3BvNLeNgw







Ясно е защо сме паркирали в обратната посока

Сега разбрахме защо толкова много лодки ни изпреварваха по пътя.















Ферибота за Швейцария








Патки си имаме и в България, но тези май са от по-вкусните























Понеже ходех през деня до работата с Ивекото, никой не ми пазеше паркомястото.

Ето кой ми беше заел местенцето /на този му е простено/


Добро съчетание

Надверчер стопа се пукаше по шевовете

В Алпите му беше добре, но косматко тук търсеше сянката

Този го отбелязах вече в една друга форумска тема

Моята разходка из централната част /поради недостиг на време/ остана само нощна

Ретро возилото не подсказва, но това всъщност е музея на Цепелин /за жалост само женската половина разгледа без да снима/.

В този град граф Цепелин е развил своя бизнес с дирижабли и целият град е осеян с такива.













На сутринта една бърза разходка в движение, че някой след 3 дена е на училище ...



Всекидневно имаше няколко полета /отиване и връщане/ до Швейцария с цепелин. Летището беше зад панаира, но не се повозихме не поради липсата на време ...

... нали съм си чичо Скруч не прежалих по 200 евро на човек.


Последно спиране на кея


Чао на градът на велосипедите, цепелините, панаира и швабското море


Отпрашваме за Вормс.


_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[Тони&Руми]

Ванка, само едно ще ти кажа - да ти имам работата!

[North wind]

[Тони&Руми]

Шегувам се, защото ме кефиш. Знаеш, че при мен също е така - моя петък започва, когато за другите е още сряда
Давай нататък със страхотните снимки!

[North wind]

[loveforever]

Аз определено си паднах по возилото и жълтата караванка
_________________
Магия в лилаво

[North wind]

Пътуваме покрай езерото в посока Вормс.













В момента, в който пътят се отделя от езерото. настъпва скука.
Когато съм с кемпера не харесвам магистралните пътувания, но в случая вече гоним срок /да не закъснеем за училище/






Влизаме в града.
Вормс, малък град, но с голяма история. Един от най-древните в Германия и единствен немски представител в "Най-старите европейски градове". /След разглеждането му установихме, че от към запазена древна архитектура, не може да се мери с Пловдив. Ама, то пък колко ли са тези, които могат /


Щерката си беше запазила квартира в доста кокетно крайно кварталче.



Тук хората бяха далеч от мигрантските проблеми. Оградите /ако ги имаше/ бяха декоративни, ремаркета и автомобили стояха незаключени. Някои превозни средства, заради високите летни температури, нощуваха с частично отворени стъкла /тук вече са светлинни години пред Пловдив /

Попаднахме на хазяи около наша възраст, интелигентни, широко скроени и най-вече пътешественици /е не бяха кемперисти ... /
И понеже почти запушвахме с нашето превозно средство улицата, ни поканиха да приберем кемпи в техния двор /не, че там беше широко, но се натикахме някак без да пречим/.

По време на разходките ни из града забелязахме и доста други кемпита по улиците, но бяха спрели на по-широки улици











Ето я нашата крайна цел на пътуването.
Университета за приложни науки.
Споко, не сме закъснели

Продължаваме с обиколката из града




















На втория ден вече се чувствахме като у дома си /разпъваме тента, вадим маса и столове, черпим комшии с българско вино /




Обикаляхме, опитвахме се да запомним всичко, да снимаме всичко и давахме последни напътствия на момичето ни /което не беше особено впечатлено от тях /




























река Рейн

















След прощална /сълзлива/ вечер. На сутринта, с един пасажер по-малко, тръгнахме по обратния път за България.


_________________
Търсиш път! За какво ти е?

[North wind]

[PirinVania]

Уаууу стряскащо клаустофобен, но като за една нощ става.
Специално се зачетох в историята на Вормс, за да потърся обяснение за невероятно красивата му архитектура /Германците хич не ги бива в това/. Много ми хареса от вашите снимки.

[loveforever]

Само да се навиe щерката да учи по чужбинско и одма сме стегнали кемпера за някое подобно приключение.
Пожелавам и на вас още много подобни прекрасни пътувания!
_________________
Магия в лилаво

[Тони&Руми]

[loveforever]

Редактирах се
Опитвам се да пиша от таблета, ама нещо хич не ми се удава
_________________
Магия в лилаво