kemper-club forum

[djidji.perroto]

Тази година решихме да обединим Великденските празници и да ги използваме за пътуване до Йонийските острови. Напук на здравия разум и предварителните планове го направихме с караваната. Предизвикателството тук е, че сме сравнително бавни, за сметка на това децата са малки се изнервят при дълго пътуване, а честата смяна на обстановката не помага. Следва извадка от бордовия дневник.
Ден Първи
Аларма в 4:30. Газ до паркинга. Потегляне от паркинга в 5:50., на магистралата - в 6:10. Първа почивка - бензиностанция Газпром след Благоевград. Изпреварили сме туристическите автобуси и сме експедитивни. На границата виждаме, че паспорта на Е. е изтекъл. Решаваме да рискуваме. Минаваме на късмет.
Втора почивка - тир паркинг на 250км от вкъщи. Ето керванът.

Продължаваме покрай Солун в посока Игуменица по Егнатия Одос. За тези, които не са минавали магистралата - вископланинска, изключително живописна, много тунели, много редки места за почивка.

300км до третото ни спиране, под 100к до края.
Настаняване в к-г Елена към 15ч, общо 9ч път за 630км. Разгъваме кервана до водата, за да е удобно на децата да си се мокрят.



Малко след нас пристигна немски военен всъдеход, преобразен в кемпър. Забележете височината на маркизата и сравнете гумите със столовете.

Вечеря в къмпинга, който е доста по-пълен от това, което помним от Юли’17. Оказва се, че Елена не помни нищо от къмпинга, но бързо се ориентира и заедно със сестра си обръщат всичко с главата наопаки. Точно до нас лагерува полско семейство с кемпер, в който са побрали 3 деца и сетер. На децата след 8ч не им се чува гласа, докато нашите започват да реват на два класа, щом чуват за лягане. Пием по бързо Ципуро пред караваната.

[djidji.perroto]

Ден Втори - Великден.
Събуждане и закуска в к-г Елена. До входа заварвам изкопан окоп с два чатала, забити в земята. След малко над чаталите е закачено агне. Разходка до Сивота. Когато през 2017та бяхме на същия къмпинг, след 11ч на слънце минаваше 36 градуса и на практика не успяхме да стигнем до никъде, затова сегашните 21 ни се виждат направо рай. Обяд в къмпинга, след което децата заспиват. Ние с Ива успяваме да изиграем тройна табла.
Предлагам на децата избор - сладолед или влизане в морето. Елена мъдро преценява, че сладолед има и в София и се мятат във водата.


След морето бързо ги къпем със топла вода и им суша косите със сешоар - абсолютно дъно за всеки истински къмпингар, но така е, който открива сезона през Април.

Вечеря - агнешко с картофи.

[Любомир Мечков]

Лелеее, яко сте си изкарали !
Извинявай, въобще сега като гледам снимките се сещам, че стебе се засичахме поне едно три пъти по магистралата от Корфу към Солун. И си викам - абе този човек ми е познат....

Поздрави, ние бяхме с едни лодки, този път без кемпери

[djidji.perroto]

Ден Трети. Закуска в к-г Елена. Събиране на багажа и пътуване към Лефкада. 105км до к-г Кариотес, настаняване.
Обяд в селцето Кариотес на пристанището - кръчма Макис. Препоръчвам.


Разходка в Лефкада.. Столицата не ни впечатли, но пък открихме страхотния плаж Агиос Йоанис. Духаше достатъчно за да вдигнат 4-5 крила.


Вечеря в къмпинга под надвисналите плодове на лимоново дърво.

После за награда - Game of Thrones :-))
През нощта Михаела вдигна 38.5.

[djidji.perroto]

Ден Четвърти. Закуска в к-г Кариотес. Ферибот от Нидри за Кефалония. Най-скъпият ферибот на света, особено когато теглиш каравана.


На о-в Кефалония. Местните шофьори се движат с 40км/ч, все едно живеят на остров. Изключително живописен планински път от Фискардо до Каравомилос, където заварваме празен къмпинг. Настаняваме се на първа линия, страхотна гледка към залива на Сами.

Пазар в Сами, барбекю в къмпинга. Хладно е, така че вечеряме в караваната (може би за пръв път от както я имаме).

Миха поддържа темпвратура и няма апетит.

[djidji.perroto]

Ден Пети. Събуждане в к-г Каравомилос. 5км бягане по крайбрежната, Елена кара колело до мен.
Закуска в караваната, навън е твърде духовито. Бързо към пещерата с езерото Мелисани, една от туристическите забележителности. Оказва се, че тя е на пешеходно разстояние от къмпинга. В пещерата децата се забавляват, играят си с ехото.



На излизане започват да вали, по прогноза трябва да спре към 18ч.
Решаваме да тръгнем към замъка Св. Георги, като пътя пресича острова и ни изкачва високо в планините. Целият остров е в зелено. При острите завои и мокрия асфалт започваме да оценяваме местния стил на шофиране. При достигането до замъка се оказваме с едно спящо и едно хленчещо дете. Дъжда се е усилил и решаваме да пропуснем замъка за сметка на аптека и обяд в столицата Аргостоли. Обядваме в Палия Плака, с вид на закусвалня, но пълно с местни клиенти. След дълго чакане ни носят четири огромни порции. Успяваме да изядем почти две, останалото заминава в пакети към хладилника на караваната. На връщане към къмпинга сменяме маршрута, така че мкнаваме през поредната порция остри завои с великолепни гледки и китни селца в нищото.



Прибирме се в дъждовния къмпинг, където остатъка дочакваме спирането на дъжда и продължаване да борим температурата на Михаела. Остава и малко време за снимки.

[djidji.perroto]

Ден Шести. Събуждане и закуска в к-г Каравомилос. Баница от бабата на една приятелка на Елена. Така де - чииз пай.

Тръгваме към Асос, едно от туристическите градчета, като минаваме по същия панорамен път обратно към Фискардо. Срещаме цели стада с кози, които просто си лежат на пътя.

Когато пристигаме в Асос той се оказва нещо между Ковачевица и Несебър.


Редуваме се за разходки, докато Михаела спи в Колата. С Елена изкачваме половината хълм до замъка, но се отказваме. На връщане спираме за панорамни снимки над Асос и невероятния плаж Миртос.


Обяд при Александрос в Диварата, на самия разклон за Миртос. Спускаме се с колата по тесния път до плажа. Красив контраст между белите камъни и синята вода.





Връщаме се в лъмпинга, където заварваме група от 10на каякари от България. Вечеряме в караваната, като най-после приключваме с храната от Палия Плака.

[djidji.perroto]

Ден Седми. Събуждане и поредното събиране на катуна. След закуска на крак напускаме къмпинга към 10:30. За трети път минаваме по панорамния път за Фискардо и най-после разгадавам тайната на козите - гледат ги в клетки от палети, до самия път. Пристигаме във Фискардо на време за ферибота и качваме караваната. Миха за първи път е по-жизнена и децата се забавляват на палубата.

Само сирената им идва леко в повече.

На слизане моряците от ферито ме опътват по “карго” пътя, който ни извежда в южния край на Нидри.
От там - отново през целия пазар със спрели от двете страни коли и после - безаварийно до къмпинг Елена.

Къмпинга се оказа абсолютно пълен. Настаняват ни на втора линия, стратегически позиционирани за бързо тръгване към София на следващата сутрин.
Децата чуват БГ реч и бързат към площадката да се запознаят, явно доста им е доскучало цялото това пътуване. Вечеряме в ресторанта и дори успяваме да откраднем време за по питие до морето преди лягане.

[djidji.perroto]

Ден Осми. Събуждане от тих ромон на дъжд върху капандурите. Поднасяме предварително скрития подарък на Михаела, която дълго време отказва да повярва, че има рожден ден.
Следва бърза закуска и събиране на малкото изваден багаж - на този етап сме професионалисти.
Докато Ива оправя децата се запознавам със симпатичен чичо с офроуд пикап и твърда коруба Nordstar.
Показва ми как успява да я закачи на заден ход, като прави корекции до сантиметър. Цъкам с език и си оправям караваната. На раздяла Йорго ни обяснява, че е цанил багер, който да изрови малкото плажче. Обещава догодина да заварим ‘рай’. На нас и така ни харесва - Михаела се притеснява, че ‘ще свършат камъните’ - но никой не ни пита. Потегляме благополучно към 11 и се сбогуваме с Йонийско море - за тази пролет.
Пътя е общо взето безавариен. Успяваме да избягаме на прогнозирания дъжд, а послушните деца ни дават възможност да се движим с добро темпо.
Правим почивка преди Солун, където успявам да купя малка торта за Михаела. В багажа крием свещичка с формата на тройка. Отключвам караваната както си е на теглича и качваме децата. Happy Birthday, свещичка, почти истинско.


Не знаят, че сме на тираджийски паркинг и се надявам някой ден да не ни мразят, като разберат как сме им празнували рождените дни.
На границата не ни поглеждат, камо ли някой да пита за валидни паспорти. После до София - безаварийно. В 8 успяваме да влезнем в града, разтоварваме на паркинга, нивелирам караваната и Михаела решава, че ще нощуваме там. Успокояваме я и се прибираме.


8 дни, 3 къмпинга, 1794км, много усмивки.

[admin]

Чудесно пътуване сте направили въпреки температурата на малката! Чудесно е да се виждат слънчеви детски усмивки.
Благодарим за споделеното и ви желаем още много успешни пътувания и незабравими изживявания!

[gabroveca 2604]

Страхотно! Благодаря за споделянето на това чудесно пътуване!
_________________
M&M - Мими и Милчо

[kvp155]

Впечатляваща е красотата в тази част на Гърция и да си призная, и аз много се двоумях дали да не използваме дните си за там, но това все се отлага за някой друг път.
А за пещерата щях да надувам и личната си лодка без да съм наясно, дали е разрешено огледи по този начин.

Страхотни снимки и страхотни усмихнати личица на малките красавици.

[Роси и Стоян]

Страхотни снимки, от които виждаме не само красотата на онази хубавата Гърция, но и че сте си прекарали добре там.
Пожелаваме ви още много пътешествия с незабравими преживявания

Направо се замислих, че май е време да спра да им се сърдя на тия гърци и да им дадем шанс да ни спечелят отново

[Любомир Мечков]

Хванахме горе-долу доброто време, два пъти се засичахме по единствените тоалетни на магистралата от Игуменица. Спогледахме се, аз, честно казано не те познах Явно много ми се е ходило до тоалетната

Хубаво е, че в тази клаустрофобия за кемпер, сте се оправили даже и с каравана.


Поздрави ! Хубави места, не са за изпускане !

[djidji.perroto]

Да, Любо, и аз те загледах, беше с едно дете... викам си тия с тази моторница... не трябваше ли да е кемпер :-D
По план и ние трябваше да сме с кемпер под наем, именно заради клаустрофобията пък и за бързо пътуване. Но някак не ни хареса финансовата страна. След това пътуване съм абсолютно сигурен, че момичетата ми са готови за бързо настаняване и опаковане.
Като разтоварих фортселт, кухненски шкаф и т.н. в София, то разпъването ни се свеждаше до нивелиране, изваждане на маса и столове и свързване на ток. Ми то и с кемпер същото.
На теория с кемпер бихме могли да караме с около 130км/ч. Сега на магистралата карахме със 110.
Не съм се отказал изцяло от експерименти с кемпер или ван, но караваната вече сме си я купили и ще си я тегля.
Важното е пак да се засичаме на хубави места!